The Sweet Hereafter (1997) (The.Sweet.Hereafter.1997.Atom.Egoyan.DVDRip.DivX-SiS.CD2.sub) Свали субтитрите

The Sweet Hereafter (1997) (The.Sweet.Hereafter.1997.Atom.Egoyan.DVDRip.DivX-SiS.CD2.sub)
Понякога си представям отстрани, пътя на Бартлет Хил.
Така свалям половината от бремето си.
Да видиме колко... двадесет, не, двадесет и две деца.
Толкова бяха...
Сменяха местата си през време на пътуването.
Заради малките тайни разговори помежду им.
Весели малки групички от три - четири деца.
Като гроздове чакащи да ги откъснат.
Така си мисля за тях понякога.
Като за плодове?
Сякаш ги слагах в голямата си кошница,
откъснати от хълма деца.
Както и да е, следващата ми спирка беше след "Остани за малко"...
която държат Риса и Уендъл Уокър.
Риса пресече пътя с Шон полуоблечена.
Шон имаше проблем с обучението.
Изоставаше...
от децата на неговата възраст.
Беше много нервен за да спортува.
Странно малко дете.
Но, знаете ли, можеше, ако му се помогне.
- Добро утро, Долорес.
- Здравей, Риса.
Не ти ли е студено?
- Да.
- Искам да остана с теб.
Хайде миличък, върви.
Хайде Шон, седни до мен.
- Той добре ли е?
- Не знам?
- Температура?
- Не е болен от нищо.
Една от неговите сутрини, предполагам, знаеш.
Никога не съм имала такива сутрини.
Вече няма да карам училищен автобус.
Няма вече да видя децата си.
Свикваш ли Шон?
Настани се тук. Казах ти!
Ако не си внимателен ще ходиш пеша до училище.
Искаш ли това? Навън е студен ден.
Искаш ли "Мечка"?
О Боже...Исусе!
Знаеш ли, че всеки път, когато летя,
...рискувам Зои?
Помня това лято, когато почти я загубихме.
Беше на три годинки.
Случи се една сутрин във вилата, която бяхме наели.
Спяхме и тримата на леглото.
Беше най-чудното време в нашия живот.
Все още усещах, че имахме бъдеще заедно.
И тримата.
Била ли си някога във вилата?
Не, не мисля.
Помня, че се събудих от звука на дишането на Зои.
Беше затруднено.
Огледах се наоколо и забелязах,
потеше се и беше мокра.
Грабнах я и я занесох в кухнята.
Наплисках лицето й с малко вода.
- Какво стана?
- Не знам.
Бях изцяло паникьосан.
Предполагам, беше ухапана от някакво насекомо.
Но там нямаше лекар.
Най-близката болница беше на 40 мили.
Тя продължаваше да се поти.
Клара я взе в ръцете си, опитвайки се да я накърми...
...докато аз набирах телефона на болницата.
Най-накрая се свързах с лекаря.
Той подозирал, че има гнездо там, че става дума,
за едно вдовишко черно дете.
Той каза, че трябва да бъда при детето.
Ако телцето на Зои е слабо, тя би умряла...
Той каза, да побързам и да я заведа в болницата.
Той каза:
"Г-н Стивън, предоставен ви е шанс да бъдете добър баща...
...да отворите гърлото й.
Но е много важно да запазите спокойствие."
Тогава попита кой от нас
е по-спокоен.
Казах да, аз, това беше достатъчно,защото...
в този особен момент, очите на Клара...
...бяха изпълнени със страх. А страхът е заразен.
Бях лош актьор, това беше всичко.
А Зои...
ни обичаше поравно,
както сега ни мрази поравно и двамата.
И когато доктора каза да я сложа...
на колената си, Клара вече караше към болницата.
Той попита дали имам малък нож.
Каза, че трябва да бъде чист.
Нямаше време да се чисти и стерилизира.
Той ми обясни как да направя спешна трахеотомия.
Как да резна търлото й, без да причиня кървене...
...за да не умре.
Той каза: "Не трябва да има много кръв."
Казах, че не мисля, че бих го направил.
Той каза: "Г-н Стивънс...
ако гърлото и е затворено и спре дишането й,
трябва да то направите."
"Имате минута и половина, възможно и две..
...и няма да има необходимост да го правите."
"Ваше задължение е да я държите спокойна,
да не позволявайте на сърцето й да бие бързо,
и да диша отровите наоколо."
"Но първо трябва да дойдете тук."
"Сега продължавайте", каза и затвори.
Това беше пътуване, което не се забравя.
Бях...раздвоен.
Едната част от мен беше бащата, който пееше приспивна песен на детето си.
Другата част... хирург с нож,
готов да пререже гърлото й.
Изчаках за секунда...
Зои да спре да диша, за да направя разреза.
Какво стана?!
Какво стана ли?
Нищо.
Стигнахме болницата на време.
Не можах да отида твърде далеч, както се бях приготвил.
Но бях готов на това.
Знаех, че ще си тук.
- Ще ходиш ли на погребението?
- Спрях на спирката на автобуса...
...за известно време... гледах автобуса.
През цялото време, чувах гласовете на децата отвътре.
Имаше вътре един адвокат, и той каза...
Подписала ли си, истина ли е?
Нещо трябва да се е случило, г-н Стивънс каза, че...
...ще открие.
За какво говориш Риса, беше нещастен случай.
Г-н Стивънс каза, че някакв болт е бил счупен.
Аз обслужвах автобуса, Риса - в гаража.
Нищо му нямаше.
А, ако парапетът не е бил достатъчно здрав?
Вярваш ли в това?
Трябва.
- Защо? Защото ми е необходимо.
Но, не трябва.
Истина ли е, че си дал на Никол един от пуловерите на жена си?
И, че е била облечена с него по време на катастрофата?
Защо го направи, Били?
Какво? И мислиш, че това е причинило катастрофата?
Това носи лош късмет?
Ако вярваш на това, не ти трябва адвокат, а лекар.
Може би и на теб ти трябва същото.
Знаеш ли какво ми липсва повече, от правенето на любов?
Вечерите, когато не можеше да се измъкнеш от Уендъл.
Вечерите, когато седях на този стол с часове.
Пушейки цигара, спомняйки си предишния ми живот.
В съзнание е.
Имаше невероятен късмет.
Не се опитвай да си спомняш.
Мисли как да се оправиш, Никол, само това.
Чакахме да се оправиш, за да те приберем у дома.
Харесва ли ти Никол?
Рампата?
Малко хлъзгава.
Много хлъзгава.
Харесва ли ти цвета?
Добре е.
Мога да го пребоядисам, ако искаш.
Ще стане лесно.
Не ми харесва това зелено.
И аз не бях сигурен за този цвят.
Разширих и някои от вратите.
Здравейте!
- Добре.
- О, здравей Мич!
Току що я доведохме у дома.
Тя е добре.
Ами не знам, още не сме се видели.
Не сме говорили за това.
Чудесно! Довиждане.
- Какво мислиш?
- Вратата трябва да се заключва.
Рзбира се, ще го оправя веднага.
Мога ли да те посещавам тук?
По-добре си. И можеш да спиш в леглото ми, също?
Твърде високо е, никога няма да го стигна.
По-добре да взема клещи.
Е...харесва ли ти новата стая?
Интересна е.
Татко ти прекарваше цялото си време тук.
Искаше всичко да е перфектно.
Чувствам се като принцеса.
Какво е това?
Това е...
...подарък.
От вас?
Не, от г-н Стивънс.
Той беше на телефона преди малко.
Обаждаше се да пита кога ще те изпишат.
- Кой е г-н Стивънс?
- Той е адвокат.
-Той е нашият адвокат.
-Ти и мама имате адвокат?
Ами, той е и твой адвокат.
- Мой адвокат?
- За какво ми е адвокат?
Може би не трябва да говориме за това сега.
Едва-що се прибра у дома.
Ядосана ли си скъпа? Искаш ли да ти приготвя нещо?
Каква е тази работа с адвоката?
Той е много мил човек.
Знае, че ще имаш нужда от компютър, за да приготвяш домашните си.
Има също и програма за композиране на песни.
"Бащи. Майки. "
"Чичовци. Братовчеди. "
"Семейства от десет и дванадесет. "
"Братя, сестри. "
"Съпрузи. Съпруги. "
"Последваха Свирача заради техния живот. "
Добре, Никол. Отдавна чаках да се срещнеме.
Не само , защото чух толкова хубави неща за теб,
а защото...
Аз съм човека, който ще те представлява.
И майка ти и баща ти.
И някои хора от градчето.
Ще се опитаме да получиме,
някаква компенсация...
за твоето страдание.
И в същото време,
да се убедиме, че този инцидент няма да се повтори.
Не искам да мисля за този инцидент.
Не искам дори да си спомням за случилото се.
От друга страна...
не искам хората да ме съжаляват, и...
- Мразиш това.
- Какво иска да каже тя...
Хората трябва да си помагат, Никол...
Искам да кажа, когато те видят в ивалидния стол...
те ще започнат да те съжаляват.
Не те познавам, нито знам колко
обещаващ и вълнуваш е бил живота ти преди инцидента.
Но, чуй ме, въпреки това съжалявам.
Какво искате, да направя за вас г-н Стивънс?
Работя с хора, които се опитват да повдигнат обвинение.
Виж, тяхната работа е да намалят обезщетението.
А нашата е, да го увеличиме.
По този начин трябва да разсъждаваме, Никол.
Хората си вършат работата.
Няма добри и лоши.
Има само наша и тяхна страна.
- Не искам да лъжа.
- Не искам да лъжеш.
Каквото и да ме питат, ще кажа истината.
Разбира се, ние искаме да кажеш истината.
А аз ще бъда там, за да те съветвам.
Ще присъства съдебен стенограф, който ще записва всичко.
Това се прави в съда, преди да се заведе дело.
И това се прилага при всеки.
Има депозирани молби на семейство Ото, Уокърс, Долорес,майка ти и баща ти.
Но съм сигурен, че ти ще си последна.
Защо?
За да се почувстваш по-добре.
Затова трябва да се съгласиш.
Защото няма да е лесно, Никол.
Разбираш ли това?
Кога трябва да даде показания?
Зависи. Може да ги придвижиме по-скоро.
Но ще бъдеме там до края, Сем. Не се притеснявай.
Тук съм заради децата ви, г-н Енсъл.
- Името ми е...
- Не искам да знам името ви.
Разбирам.
Не, не разбирате. Разкарай се по-дяволите, от автобуса!
Мога да ви помогна.
Само, ако можете да съживите мъртвите.
Ето, ако промените мнението си.
Г-н Мичъл Стивънс.
Кажете, ще ме съдите ли, ако сега ви пребия?
Искам да кажа, така да ви пребия,
че да пролея кръвта ви и месеци наред да не може да ходите.
Защото това трябва да направя.
Не, г-н Енсъл, няма да ви съдя!
Оставете ни на мира, Стивънс.
Оставете хората в този град на мира.
Не може да помогнете.
Може да си помогнем един на друг.
Няколко хора от този град...
..се съгласиха да ги представлявам...
..в гражданското дело.
Вашият случай е индивидуален,
трябва да сте по-силен, и да позволите да ви представлявам...
...заедно, в група.
- Дело?
Уокърс се съгласиха, Ото се съгласиха,
Родителите на Никол Бърнел.
Много е важно да се възбуди съдопроизводство незабавно.
Нещата могат да се прикрият! Лъжата на хората!
Затова трябва да започнеме разследване веднага.
Преди доказателствата да изчезнат.
Затова дойдох тук.
Вижте, познавам Риса и Уендъл Уокър.
Не биха наели, проклет адвокат.
И Ото, не биха се съгласили с вас.
В каква недодялана работа искате да набутате този град.
Ядосан сте г-н Енсъл, знам как се чувствате.
Само ще ви кажа... Оставете ме да направлявам яростта ви.
Това е дъщеря ми.
Или полицията се обажда, за да ми каже, че са я намерили мъртва.
Тя е зависима от наркотиците.
Защо ми казвате това?
Защо ви казвам това ли, г-н Енсъл?
Защото и двамата сме изгубили децата си.
Те са мъртви за нас.
Убиват ги по улиците.
Скитат в безсъзнание в търговските центрове.
Нещо ужасно се случва?
И то взима децата ни.
Твърде късно е.
Отидоха си.
Обаждане за ваша сметка от Зои, приемате ли?
Тате?
Да.
Обаждам ти се, защото имам новини за теб.
Голяма новина.
- Новина?
- Не искаш ли да я чуеш?
Да, кажи ми новината, Зои.
Винаги си знаел какво искам да ти кажа...
...преди! Кажи, не знаеш ли какво ще ти кажа?
Винаги си мислел, че си на крачка пред мен.
Адвокатът!
Кажи ми новината си Зои.
Добре.Вчера исках да продам малко кръв.
Знаеш как е.
В този шибан град съм... и продавам кръвта си.
Това не е новина Зои.
Но вече е. Не пожелаха да вземат кръвта ми.
Знаеш ли какво означаво това, тате? Схващаш ли?
Теста ми е позитивен.
Да.
Добре дошъл в тежките времена, тате.
Какво искаш да направя Зои?
Ще направя каквото искаш.
- Имам нужда от пари!
- За какво?
Не, не ме питай така! Вече не!
Питай ме колко искам, не за какво ги искам...
...искам пари.
Имаш ли кръвния тест?
Не ми ли вярваш?
Мамка му, ти не ми вярваш?!
Разбира се, че ти вярвам.
Просто мисля, че бихме могли да направиме друг тест...
...в случай, че е станала грешка.
Харесва ми, когато ми вярваш, тате.
По-добре е да не ми вярваш, но в този случай го направи.
Мога да чуя дишането ти, тате.
Да, аз чувам твоето също.
Боже, как ме е страх!
Обичам те, Зои. Скоро ще бъда там.
Ще се погрижа за теб.
Каквото и да се случи, ще се грижа за теб.
Имам въпрос към вас, г-н Стивънс?
Да, Долорес, какъв е?
Казах ви, че...
карах с 50 мили в час, когато автобуса се обърна.
Поне така си спомням.
Но как мога да докажа това?
Били Енсъл потвърди, че сте карали с 50 мили в час...
...така, като сте го правили всяка сутрин през последните 15 години.
Той знае това? Били?
- Да, така е.
- Той ли го каза?
- Говорили сте с Били?
- Да.
Той ли ви каза да кажете така?
Г-жо Дрискол...
Ако Били, не се съгласи да каже това в съда...
Ще получи призовка, и ще го задължа...
...да даде показания.
Но за да не се стига до това,
ми позволете да повдигна от ваше име...
...иск за небрежно отношение и емоционални щети.
Защото е очевидно за мен и другите хора,
големината на щетите и страданието ви.
- Кои други хора?
- Извинете ме?
На кого говорите какво чувствам аз?
Кого интересуват чувствата ми?
Долорес, хората трябва да знаят колко страдате.
Но няма да разберат, докато не изчистя името ви.
Доброто ви име.
Сега, ще ми позволите ли да направя това?
Ще позволите ли да изпълня дълга си?!
Долорес...Няма да го направи!
Чухте какво каза Албът.
Абът каза истинате на журито за човека, който го намушка...
...не бяха хора от нашия град.
Само на тях,
хората, които я познаваха цял живот.
А не дванадесет непознати човека да решават дали е виновна или не.
Това казвам и аз?
Абът разбира от тези неща.
Помня...
че управлението внезапно дръпна наляво,
и натиснах веднага педала на спирачката.
Но не можех да управлявам повече.
Автобуса беше неуправляем.
И ...дългия път, преди да се разбиеме.
"Мечка" Ото.
Децата на Лендстън.
На Хамилтън...
...на Прескът.
Тийнейджърите от Бартлет Хил.
Пит...Сузи...
...Лоръл.
Рик...Шон Уокър...
...Никол Бърнел.
Близнаците на Били Уенсъл, Джесика и Мейсън.
Всички деца от моя град.
Това се случи?
Здравей Били, влез!
Искаш ли чаша чай, Били?
Има и парче кейк за теб.
Не, не благодаря.
Е, какво те води насам тази вечер?
предполагам истината, Сам...
за този процес...
...в който сте се забъркали.
Искам да зарежете проклетото нещо.
Това не те засяга, Били.
Е, засяга ме.
Не знам в какво се забърквам.
Много хора сме от града сме замесени.
Трудно е да си сам.
Знам как се чувстваш.
Как?
Ами...трябва да си депресиран от всичко.
От реалността. Не можеш просто да обърнеш гръб...
...на случилото се, не е добра идея.
Защо не?
Защото това трябва да направиме.
Не искам да правя това проклето нещо.
Добре. Тогава стой настрана.
Опитах се да стоя настрана.
Сем, да обърнеш гръб, не е толкова лесно.
Видял си се с този адвокат, г-н Мичъл Стивънс.
Е? Много хора имат адвокати.
Но той единствен иска де ме закара в съда, Сем.
Иска да ме принуди да свидетелствам.
Дойде в гаража тази сутрин.
Даде ми да попълня документи.
Защо не го направиш? Мисля, че трябва да го направиш...
...защото си присъствал на катастрофата.
Защото карах зад автобуса.
Видях какво се случи.
А сега, този кучи син ми праща призовка и ме кара...
...да минавам пак през всичко това.
После всички тези адвокати ще застанат зад него,
и ще се опитат да направят същото.
Това няма да се случи.
Случая на Мичъл Стивънс е малък в сравнение с тези момчета.
Каза ми.
Всичко, което иска, е да кажеш какво си видял този ден...
...карайки зад автобуса.
Знам колко болезнено за теб е това.
Адвокатите се съдят с адвокати, защото някои хора,
...са достатъчно глупави да повярват...
...на някой от тези кучи синове.
Това са хора, които потриват ръце...
...правят уговорки зад гърба ти,
...спорейки за процентите.
Знаеш ли,ако не се откажеш от случая
и другите ще разберат добрите ви чувства...
...и какви добри и чувствителни родители сте,ти и Мери.
Хората ви уважават.
Не, Били, не може да се откажеме от процеса.
Знаеш колко много се нуждаем от парите.
Зящо? Нали взехте пари от...
...застраховката на Долорес, от училищното настоятелство.
Всички го направихме.
Не е достатъчно. Имаме сметки в болницата за Никол.
Ще платя за Никол, ако ти направиш това...
...което ти казах.
Ще ти дам парите, които получих за децата си.
Това трябваше да направиме, помниш ли?
Да си помагаме взаимно.
Защото това е обществото.
Съжалявам!
Как е Никол?
Почива си в стаята.
Поздрави я от мен.
Трябва да продължиме да живеем нашия живот, Били!
Може би е време да да продължиш твоя.
Спиш ли?
Никол, утре г-н Стивънс иска да дадеш...
...показания в общинския център.
Мисля да те закарам.
Страхотно.
Изглеждаш...
Не знам.
Отдалечена, педполагам.
Трудно се говори с теб.
Няма за какво толкова да говориме, тате?
Какво искаш да кажеш?
Искам...да кажа, че сега съм инвалид.
И ми е трудно да се преструвам, че мечтая да стана рок звезда.
Помниш ли тате?
Красивата сцена, която ще построиш за мен.
Трябваше да е със светлини, а не със свещи.
Ще те взема в 9:30 сутринта.
Добре ли е?
Страхотно.
"Когато стигнаха планината,
чуден портал се отворил."
"И изведнъж пещерата се продъни."
"И Свирачът засвири и децата го последваха."
" когато влязоха всички до последния,
вратата на планината бързо се затвори."
"Всички ли казах?"
"Един от тях беше сакат."
"И не можел да танцува през целия път."
Никол, ако може да продължиме.
От онази сутрин, когато напуснахте къщата на родителите си.
По кое време беше?
Към 8:30 сутринта.
Някой чакаше ли автобуса с вас?
Не, бях сама.
Сестра ми Джейн беше болна и остана у нас целия ден.
Имаше ли нещо необичайно в шофирането,на
г-жа Дрискол?
Или в автобуса, точно тази сутрин?
Например? Не си спомням много.
Отхвърлям този въпрос. Не това моля.
Редовен ли беше автобуса?
Да.
Къде седнахте тази сутрин?
На обичайното си място.
На първата седалка отдясната страна.
Според вас, ако си припомните,
имаше ли нещо необичайно в пътуването?
Освен катастрофата? Не.
Да!
Имаше едно кафяво куче, което пресече пътя.
Долорес намали, за да не го сгази.
И то избяга към гората.
Долорес караше, както обикновенно по Марлоу Роудс.
Спомням си.
Спомних си много ясно.
- Така ли?
- Да!
Запишете това "много ясно", а не "ясно".
Какво беше времето като сега ли?
Валеше сняг...
Въпреки рапорта на интернационалното синоптично бюро...
...за областта,
за декември,приложен към делото, отхвърлям този въпрос.
Ще ви предложа рапорта.
Добре тогава. Сега, надявам се паметта ви се проясни,
мога ли да ви кажа друго, което забелязах тогава?
"Градъг опустя, откакто приятелите ми го напуснаха. "
"Не мога да забравя, че загубих. "
"всички хубави неща, които видяхме заедно,
и които Свирача ми обеща... "
Никол?
Изплаших се!
Защо се изплашихте?
Това преди катастрофата ли беше Никол, разбирате ли ...
...какво питам?
Да, разбирам.
Защо бяхте изплашена?
Долорес караше прекалено бързо.
Г-жа Дрискол е карала прекалено бързо?
Кое те накара да мислиш така? Никол?
Километража.
Беше по нанадолнището.
Можехте ли да видите километража?
Да.
Гледах... спомням си много добре.
Струваше ми се, че се спускаме доста бързо по хълма.
И се изплаших.
Колко бързо караше г-жа Дрискол?
Припомнете си добре.
Със 72 мили в час.
72 мили в час?
- Сигурна ли сте в това?
- Да.
Значи, вие вярвате, че автобуса, управляван от г-жа Дрискол...
..е пътувал със 72 мили в час, тогава?
Казах, че съм сигурна.
Километража беше на такова разстояние, че го виждах много добре.
Гледали сте километража?
Да.
Казахте ли нещо на г-жа Дрискол?
Не.
Защо не?
Защото бях изплашена.
А и нямаше време.
Не е имало време?
Не.
Защото автобуса излезе от пътя и катастрофира.
Помните ли това?
Да...
..сега си спомних.
Това исках да ви кажа.
Имате ли някакви въпроси, г-н Стивънс?
И защо излъгах, само той знаеше.
Но заради моята лъжа, това се осъществи.
Тези устни, с които той свиреше мелодията,
сега застинаха като зимна Луна.
Г-н Стивънс?
Нямам въпроси.
Нямам...
...никакви въпроси.
Благодаря Никол.
Би могла да станеш голям покер играч, хлапе.
Благодаря.
Да си вървиме сега, тате.
Не знам защо го направи...
- Тя...лъже. Няма значение, дали тя...
...лъже или не.
Делото завърши. Всички дела свършиха.
Забрави. Кажи и на другите да забравят.
Свърши се.
Сега Сем, това, за което трябва да мислиш е:
- Защо тя излъга?!
Всяко дете, което направи това за баща си...
...не е наред, Сем!
Мислиш ли, че ще ни позволят да задържиме компютъра?
Е...
...приятно ми беше да ви срещна пак, г-н Стивънс .
Беше приятна среща Али!
- Алисън.
- Алисън.
Поздравете Зои.
Ще я поздравя.
Надявам се да е по-добре.
Внимавайте на стъпалата. Благодаря много.
Как сте?
Добро утро.
Как сте? Внимавайте на стъпалата.
Добро утро. Имате ли нужда от помощ?
Не? Добре. Благодаря много.
Добро утро. Имате ли нужда от помощ? Така.
Много благодаря. Сега минете натам.
Благодаря. Да ви помогна ли с багажа, г-жо?
Не? Добре. Благодаря много
Когато я видя...
две години по-късно...
Чудеше се дали е осъзнал нещо?
Чудеше се дали е разбрал?
Какво ознчаваше това за нас...
За Долорес, за мен...
детето, което оцеля.
За децата, които не можаха...
Сега всичко в града е променено.
Място, със свои специални правила.
И свой специален закон.
Хората в града живееха в тяхното примамливо отвъдно.
"Където блика водата и дръвчета са отрупани с плодове."
"Където цветята са с красиви цветове."
"Където всичко е... странно и ново."
"Всичко беше странно и ново. "
превод и субтитри -verannika&chochoSiS