Terminator 3 - Rise Of The Machines (2003) (T3.2003.WS.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите

Terminator 3 - Rise Of The Machines (2003) (T3.2003.WS.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.srt)
В безопасност си, вече не могат да те наранят.
Кейт, казвам се д-р Силберман.
Консултант съм по стресови травми. Как се чувстваш?
Той не е човек.
Наистина... не е... човек.
Знам какво е да си заложник. Аз самият съм бил.
Страхът, адреналинът...
Представяш си разни неща...
Невъзможни неща...
Откачени неща...
Безумни неща...
Преодоляваш го с години.
Хвърли оръжието!
И ковчега!
Убийте го!
УНИЩОЖЕНИ КОЛИ: 17 ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ: 000
Подновете огъня!
Трябва да си върнем Катрин Брустър.
- Защо тя е чак толкова важна?
Чрез нея се свързваш с остатъка от армията и се бориш със Скайнет,
формирайки ядрото на съпротивата. По-късно децата ви също са важни.
Какво?!
- Тя е твоя съпруга.
Влизай! Ако искаш да живееш! Хайде!
Беше Скот. Как е възможно?
- Годеникът ти?
Т-Х е полимимичен: приема формата на неща, които докосне.
Годеникът ти е мъртъв.
Направи нещо!
Залегнете.
Трябва ни нов превоз.
ГЛАВНО ОРЪЖИЕ ПОВРЕДЕНО ТЪРСЕНЕ: ПОДМЯНА
АЛТЕРНАТИВНО ОРЪЖИЕ
Хайде... Трябва да се движим.
Тя уби Скот заради мен.
Знам, че няма да те успокои,
но понякога се случват неща, които не можем да променим.
Не си виновна ти.
Сигурен ли си за това? За нея и мен?
Объркването ти не е нормално. Тя е здрава женска в разплодна възраст.
Нужно е малко повече.
Моята база данни не обхваща динамиката на човешките връзки.
Значи тази терминатрица... Колко души има да елиминира?
Двайсет и двама: Андерсън, Елизабет. Андерсън, Уилям.
Барера, Хосе. Брустър, Робърт...
- Баща ми?
Ако изпусне главната цел, Т-Х продължава по основната програма.
Тя ще убие и баща ми?
- Вероятността е голяма.
Кой е той? С какво се занимава?
Военновъздушните сили - проектира оръжия, тайни неща... Не знам.
Робърт Брустър е програмен директор на СКИ -
Системи за Кибер-Изследвания - автономен оръжеен отдел.
''Скайнет''. Говориш за Скайнет.
Скайнет е една от системите, разработвани от Брустър.
Господи! Разбира се. Сега всичко се връзва.
Ако не беше дошъл преди време да промениш всичко,
с нея щяхме да се съберем и да се запозная с баща й.
Не разбираш ли?
- Не.
Всичко това е заради баща ти. Той е ключът и винаги е бил.
Баща ти може да изключи Скайнет.
Единственият, който може.
Трябва да го намерим преди Т-Х.
- Не мога да застраша мисията си.
Мисията ти е да спасяваш хора!
Мисията ми е да осигуря оцеляването на Джон Конър и Катрин Брустър.
Заповядвам ти.
Аз не изпълнявам твоите заповеди.
След ядрената война...
- Ядрена война?!
Няма да има война, можем да я спрем!
Времето е недостатъчно. Първите изстрелвания са в 18 ч.
Днес?
- Потвърдено.
Джон, какво говори той?
Страшният съд.
Краят на света... е днес... след 3 часа.
2 часа и 53 минути.
Трябва да се движим към Мексико, за да избегнем първичния удар.
Не, трябва да стигнем до баща й.
Пустинята Мохаве ще понесе значителни ядрени поражения.
Няма да оцелееш.
А да се крия в някоя дупка, докато бомбите падат ли?
Това е съдбата ти.
Майната й на съдбата ми!
Не можеш да се терминираш сам.
Не, ти не можеш. Аз съм човек, не някакъв скапан робот.
Киберорганизъм.
- Все едно!
Или ще накараме баща й да изключи Скайнет
и да спре всичко това, или край с великия Джон Конър.
Твоето бъдеще, моята съдба... Не ги искам. И не съм ги искал.
По зениците, температурата и координацията ти
изчислявам 83% възможност да не дръпнеш спусъка.
Моля те, прави каквото казва. Трябва да спасиш баща ми!
Можем да достигнем СКИ за приблизително 1 час,
в зависимост от пътните условия.
Не мога да хвана сигнал. Цялата мобилна мрежа не работи.
Скайнет завзема глобалните комуникации в подготовка за атака.
Ако това е война между хора и машини, защо си на наша страна?
Съпротивата ме залови и препрограмира.
Предназначен съм за елиминиращи мисии.
Значи не те интересува дали тази мисия ще успее?
Ако ни убият, това значи ли нещо за теб?
Ако умрете, аз ще стана безполезен.
Няма да имам причина да съществувам.
Благодаря ти, че го правиш.
- Благодарността ти не е нужна.
Програмиран съм за твоите заповеди.
- Нейните?!
Катрин Брустър ме реактивира и изпрати назад във времето.
Каква точно съм аз в това твое бъдеще?
Съпруга на Джон Конър и втора в командването.
Не, аз...
Какво?
Ти си развалина.
И ти не си точно мой тип.
Защо не те изпратих аз?
- Не съм оторизиран да отговоря.
Защо не те е изпратил той?
- Беше мъртъв.
Това вече е гадно.
Хората неизбежно умират.
- Да, зная.
И как точно... Не. Може би не искам да знам.
Как умира той?
Джон Конър бе терминиран на 4 юли 2032 г.
Аз бях избран заради емоционалната му привързаност
към моя модел като дете. Това ми помогна да проникна.
Какво говориш?
Аз те убих.
Трябва да е грешка. В 11:00 основните военни мрежи бяха чисти.
Само цивилният сектор бе засегнат - интернет, въздушен трафик...
Но сега и във Ванденбург спряха компютри.
Прилича на вирус.
- Ранното предизвестие спря.
Сателитните сигнали се закодираха.
- Ракетните силози? Подводниците?
Изгубихме контакт.
Тази страна е уязвима за атака.
На теория може да ни атакуват вече.
Кой го прави? Чужда сила или някой хакер от гаража си?
Не можем да проследим вируса.
Нараства и се променя, сякаш има собствено мислене.
Не може да бъде.
Пентагонът на секретната линия... Главнокомандващият.
Добре.
Виж... Нищо от това няма да се случи.
Баща ти ще дръпне шалтера на Скайнет и няма да има бомби.
Няма да се налага той да ме убива някой ден. Дори няма да съществува.
С теб ще се разделим и ще си живеем живота.
Знаеш ли, в мазето на Майк Крипки...
Това ми беше първата целувка с момче.
Наистина ли?
Разсейването е добре за вас.
Премахва напрежението и страха от смъртта.
Надяваме се да имате разрешение.
Скайнет не е готова за включване в открита мрежа.
Не това чувам от цивилните консултанти.
Те казват, че можем да спрем този вирус.
Разбирам притесненията ви,
но момчетата ви твърдят, че включен в системата,
Скайнет ще отстрани това нещо и ще ми върне контрола над армията.
Ще се изразя много ясно:
Ако го пуснем, Скайнет ще контролира армията ви.
Но вие ще контролирате Скайнет.
Точно така.
Тогава действайте. И, Брустър, ако това стане,
ще получите цялото финансиране, което ви е нужно.
ВКЛЮЧЕН
ИЗПЪЛНИ: Д/Н?
Да пусна ли?
Не.
Това е моя работа.
Система за отбрана Скайнет активна.
Излезе от файъруола - местна отбрана, ракети, подводници.
Скайнет работи с 60 терафлопа в секунда.
Ще му трябва под 1 минута, за да отстрани вируса.
Да се молим това да проработи.
Токов удар?
- Не знам какво е.
Какво става?!
Татко!
- Кейт, какво правиш тук?
Татко! Бягай от това!
Пази се!
Татко, не се движи.
Тя ще се върне.
Трябва да изключим Скайнет. Тук ли е ядрото на системата?
Скайнет. Вирусът е заразил Скайнет.
Скайнет е вирусът! Затова всичко се разпада!
Скайнет се самоуправлява.
До един час ще започне ядрена атака по врага си.
Какъв враг?
- Нас. Хората.
Машините. Започват да ни превземат.
Моят кабинет... На този етаж... Трябва да стигнем там.
Кодовете за достъп са в сейфа ми.
Защо избиват всички?
- Елиминират заплахите за Скайнет.
Къде са кодовете?
- В червения плик.
Кристал Пийк. Трябва да стигнете Кристал Пийк.
Какво казва?
- Кристал Пийк.
Скривалище в Сиера Невада
на 52 мили североизточно.
- Там е ядрото на системата?
Единственият ви шанс.
Трябва ви самолет. Ускорителят на частици води към пистата.
Грижи се за дъщеря ми.
Кейти, съжалявам.
Отворих Кутията на Пандора.
Залегнете!
Нищо не можеш да направиш. Ела.
Трябва да вървим. Тук е опасно.
Кейт, трябва да вървим.
Кейт! Той искаше да тръгнеш с мен.
Искаше да спрем Скайнет. Хайде.
Бягайте!
Да вървим.
Това е. Трябва да го следваме до пистата.
Какво?
Нищо.
Напомняш ми за майка ми.
Боже. Тя идва.
Какво правиш?
Включвам го.
5,076 ТРИЛИОНА ВОЛТА
МАГНИТНО ПОЛЕ АКТИВИРАНО
Работи.
Умри, кучко!
Самолетът на баща ми. Учила съм се на него.
Да... Той успя.
Бягайте от мен.
Тръгвайте!
Веднага!
Да вървим!
Захранване. Двигатели.
Давай.
Моля те. Не можеш.
Нямам избор.
Т-Х...
... обхвана системите ми.
Не можеш да убиеш човек - сам го каза.
Пусни го!
ГЛАВНА ЦЕЛ
Съпротивляваш се.
Процесорът ми е наред.
Но не контролирам другите си функции.
Няма нужда да го правиш. Не искаш да го направиш!
Желанието няма значение.
Аз съм машина.
Каква е мисията ти?!
Да осигуря оцеляването на Джон Конър и Катрин Брустър.
Няма да изпълниш мисията си.
Аз... Не мога.
Знаеш какво трябва да направиш.
Знаеш моята съдба.
ТЕРМИНИРАЙ ОТКАЗ
Аз трябва да живея.
НЕВАЛИДНА КОМАНДА
Добре ли си?
- Какво стана?
Не можа да го направи. Изключи се.
Можеш ли да летиш?
Добре - 15 градуса, 52 мили, макс. скорост е 160 м/час.
Имаме 32 минути. Сега сме само аз и ти.
А ако не можем да го спрем?
Тук има достатъчно експлозив да взриви 10 суперкомпютъра.
Ще успеем, Кейт.
Бъдещето зависи от нас.
Това трябва да е.
РЕСТАРТИРАНЕ
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Скайнет. Може да има още от тях.
Мисля, че е някаква бронирана врата.
Няма начин да я пробием.
Джон, виж.
И сега какво?
СИНЬО 478
Очаква код.
Пиши: ''Дакота 775''.
ВКЛЮЧЕНО
''Червено 176''.
Трябва да отворим това нещо.
''Авалон 412''. Вкарай го.
РАЗРЕШЕНО
Хайде!
Върнах се.
ОТКАЗ
Вървете! Сега!
Благодаря.
- Ще се срещнем пак.
Вървете!
Хайде!
Терминирана си.
Асансьорът.
Ще настроя детонатора на 5 минути.
Ще имаме време да излезем.
Какво е това място?
ПРЕЗИДЕНТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Тези компютри са на по 30 години.
Това не е Скайнет.
Тук няма нищо.
Това е бомбоубежище за важни персони...
Но никой не ги е предупредил.
По дяволите!
Тук няма нищо!
Защо не ни каза?
Защо ни доведе дотук?
За да оживеем.
Това беше неговата мисия.
Нищо не е можело да спре това.
Джон...
Можем просто... да не спираме експлозива.
Ало?
Чува ли ме някой?
Тук гражданска защита Монтана.
Някой да се обади.
Има ли някой?
Чува ли ме някой? Край.
Слухове за изстреляни ракети. Командната верига се разпадна.
Приема ли някой? Който и да е?
Някой да се обади.
Има ли някой там?
Въздушно командване Нелис. Нападнаха ни.
Чува ли ме някой?
Говори Джон Конър от Кристал Пийк.
Конър? Какво става? Кой командва там?
Аз.
Конър, можете ли да помогнете?
Гражданска защита Монтана. Къде казахте, че се намирате?
Когато Скайнет пое контрола,
тя контролираше милиони компютърни сървъри по планетата,
обикновени компютри из офисите, жилищата... Навсякъде.
Софтуер в киберпространството.
Нямаше системно ядро. Нямаше как да се изключи.
Атаката започна в 18 следобед, точно както той каза.
Страшният съд. Денят, в който човечеството бе почти унищожено
от оръжията, които бе създало да го пазят.
Трябваше да се досетя, че съдбата ни не беше да спрем Страшния съд.
А просто да го преживеем.
Заедно.
Терминаторът го знаеше. Опита се да ни го каже.
Но аз не исках да го чуя.
Може би бъдещето бе написано. Не зная.
Зная само, каквото ме научи терминаторът:
Да не спирам да се боря.
И аз няма да спра.
Битката едва започва.
Тайминг: Muggerud