Doctor Who - 01x01 (2005) Свали субтитрите

Doctor  Who - 01x01 (2005)
ДОКТОР КОЙ
РОУЗ
- Чао.
- Ще се видим по-късно.
"Съобщение към клиентите. Магазина затваря след 5 минути".
Уилсън?
Нося парите от лотарията.
Уилсън?
Там ли си?
Не мога да се мотая, защото затварят магазина.
Уилсън?
Ехо?
Уилсън, Роуз е.
Ехо?
Уилсън?
Уилсън!
Уилсън?
Не може да бъде!
Има ли някой там?
Кой е?
Добре, изплаши ме. Много смешно.
Схванах шегата! Чия беше идеята? На Дерек ли?
Негова ли?
Дерек, ти ли си?
Бягай!
- Откъсна му ръката!
- Да, пластмасова е.
Много умно, страшен номер. Кои са те, студенти? Студентски номер?
- Защо да са студенти?
- Не знам!
Но го каза. Защо студенти?
Защото... много хора, които се издокарват и са глупави, са студенти.
- Има логика. Добра работа.
- Благодаря.
- Не са студенти.
- Когато Уилсън ги намери, ще се обади в полицията.
- Кой е Уилсън?
- Електротехника.
Уилсън е мъртъв.
Не е смешно. Извратено е.
- Пази си очите.
- Писна ми от това.
Кой си ти? Кои са онези долу?
Попитах кои са те?
Те са живи пластмасови същества.
Контролират се от устройство на покрива, което би било голям проблем,
ако нямах това. Така че ще се кача горе и ще го взривя.
Може да умра, но не се притеснявай.
Върви си вкъщи. Върви си и си направи от любимият боб и пържени филийки.
Не казвай на никого. Ако го направиш, те ще бъдат убити.
- Аз съм Доктора, а ти как се казваш?
- Роуз.
Радвам се да се запознаем. Спасявай си живота!
"Централен Лондон беше затворен, полицията разследва причината за огъня."
Знам, че го дават по телевизията! Дават го навсякъде, късметлийка е, че още е жива.
Честно казано я застарява. Кожата и е като стара Библия.
Помислиха, че съм нейна дъщеря.
Звънях ти! Можеше да си мъртва!
Дават го по новините! Не мога да повярвам, че магазина ти замина!
Честно, добре съм. Не се безпокой.
- Но какво стана?
- Не знам.
- Каква е причината?
- Не бях там. Бях отвън и нищо не видях.
Обажда се Деби. Познава човек от "Мирър", 500 лири за интервю.
Чудесно, дай ми я.
Трябва да намериш начин да печелиш пари. Няма да ти давам джобни вечно.
Бев, жива е!
Казах и, да ги съди за обезщетение...
Чай ли пиеш? Това не е хубаво!
- Трябва ти нещо по-силно.
- Добре съм.
Заслужаваш подобаващо питие. Отиваме в кръчмата. Аз черпя.
- Мач ли ще дават?
- Не, не, мислех си за теб.
- Има мач, нали?
- Можем да хванем последните пет минути.
Върви тогава. Аз съм добре, наистина.
И махни това.
- Чао.
- Чао.
"15 пожарни екипа се борят с огъня, въпреки че шансовете са малки
да спасят сградата".
Няма смисъл да ставаш, скъпа. Вече не ходиш на работа.
Опитай при Финч.
- Там винаги има работа.
- Чудесно, касапите.
Може да е добре. Не се превземай.
Не се шегувам за обезщетението, наистина си била шокирана и травматизирана.
Ариана получи 2,000 лири от съвета, само защото стареца зад бюрото и казал, че прилича на гъркиня!
Знам, че е гъркиня, но не е това въпроса. Било е основателно обвинене.
Мамо, ти си такава лъжкиня! Казах ти да заковеш пролуката за котки. Ще влезнат помияри!
- Направих го преди седмици.
- Помисли си пак.
- Какво правиш тук?
- Живея тук.
- Защо го правиш?
Защото така!
Тук съм, защото някой ми взриви работата!
Получл съм грешен сигнал. Ти не си пластмасова, нали? Не си манекен. Чао.
Влизай вътре, веднага.
Кой е?
Заради минала нощ е. Прави разследване разследването.
Тя заслужава обезщетение!
Говорим за милиони.
Аз... аз съм само по халат.
Да, така е.
Има един непознат човек в спалнята ми.
- Да, така е.
- Ами всичко може да се случи.
Не.
Не обръщай внимание на бъркотията. Кафе?
Благодаря, само мляко.
Трябва да отидем в полицията.
- Сериозно.
- Няма да се получи. Той е гей, а тя е извънземна.
- Няма да те обвиня, дори и да е било някаква шега.
- Тъжен край.
- По новините казаха, че са намерили тяло.
- Роуз Тайлър.
Можеше и да е по-зле. Погледни ушите!
Беше чудесен. Беше чудесно момче.
Както и да е, ако отидем в полицията, искам да знам за какво говоря.
- Искам обяснение.
- Може би не.
Какво е това? Котка ли имаш?
Не. Имахме, но влизаха много помияри. Събираха се от целия квартал.
Казах на Мики да изхвърли това.
Всички сте еднакви. Подай му пластмасова ръка...
Дори не знам името ти. Доктор кой?
- Всичко е наред, спрях я. Виж... безвредна е!
- Мислиш ли?!
Чакай малко, не можеш просто да си тръгнеш!
Мога. Ето, тръгвам си.
- Но тази ръка се опита да ме убие!
- Много си наблюдателна.
- Не можеш просто да си тръгнеш!
- Не е честно. Трябва да ми кажеш какво става.
- Не, няма.
Добре, тогава ще отида в полицията. Ще разкажа на всички.
Каза ми, че заради мене ще умрат хора, така че изборът е твой. Кажи ми или ще се разприказвам.
- Това заплашително ли трябваше да прозвучи?
- Нещо такова.
- Не подейства.
- Кой си ти?
- Казах ти, Доктора.
Да, но Доктор кой?
- Просто Доктора.
- Просто Доктора?
Това внушително ли трябваше да прозвучи?
Нещо такова.
Добре, можеш да ми кажеш. Достатъчно видях.
- Ти полицай ли си?
- Не! Аз само минавах. Живея далече.
Но къде сбърках? Защо тези пластмасови неща ме преследват?
Да не мислиш, че светът се върти около теб.
Ти просто им беше на пътя.
- Опитаха се да ме убият!
- Преследваха мен, не теб!
Аз бях в магазина, ти нахлу, замалко да развалиш всичко!
Аз ги преследвах, те ме преследваха. Привлече им вниманието, защото ме срещна.
Значи казваш, че целият свят се върти около теб?
- Нещо такова.
- Наистина ли мислиш така?
Нещо такова.
- Кой друг знае за тези пластнмасови неща?
- Никой.
Какво, сам ли действаш?
Че кой да ми помага? Всичко, което ти правиш, е да ядеш чипс, да спиш
и да гледаш телевизия, докато около теб се води война.
Добре, почни от начало.
Ако ще се бием с живи пластмасови същества, което не ми се вярва,
как ще ги убием?
Това, което ги контролира, им вдъхва живот. Ще прекъсна сигнала.
- Значи радио контрол?
- Мисловен контрол.
- Добре ли си?
- Да.
Значи... кой ги контролира?
- Дълга история.
- За какво е всичко? Защо оживяват манекените?
Някой да не се опитва да превземе британските магазини?
Не!
Не! Не е заради конкуренцията.
Искат да свалят от власт човешката раса и да ви унищожат.
- Вярваш ли ми?
- Не.
Но още ме слушаш.
Наистина, Докторе... кажи ми.
Кой си ти?
Нали знаеш какво се казва? Че Земята се върти?
Както когато си дете.
Първият път, когато ти кажат, че светът се върти,
ти не вярваш, защото той изглежда неподвижен като всичко останало.
Но аз мога да го почувствам.
Въртенето на Земята.
Земята под краката ни се върти с 1500 километра в час.
Цялата планета профучава около Слънцето с 107 000 километра в час.
Мога да почувствам как се движим през космоса, ти и аз.
Прилепнали за повърхността на този малък свят и като се пуснем...
Това съм аз. Сега ме забрави, Роуз Тайлър.
Прибирай се.
Ето го моето момиче! Влизай!
- Кафе?
- Само ако ти измиеш чашата.
Не да я изплакнеш, а да я измиеш. Може ли да използвам компютъра ти?
Това е извинение да отидеш в спалнята ми.
Не ми чети мейлите!
Няма да влизаш.
Той е безопасен, има жена и деца.
- Кой ти го каза?
- Той!
- Точно това би казал интернет психопат убиец.
Здравей, дойдох да видя Клайв. Пращахме си и-мейли.
Татко! Един от твоите перковци.
Извинявай, здравей! Ти сигурно си Роуз. Аз съм Клайв. Очевдно.
Само да ви кажа, че приятелят ми е в колата, в случай, че ме убиете!
- Разбрах! Без убийства!
- Кой е?
Заради Доктора. Прочела е уебсайта ми. Моля, влез, аз съм в гаража.
Тя? Тя чете уебсайта за Доктора, наистина?
Много важна информация е, за да я пращам. Могат да ме засекат.
Ако ме разбираш. Ако се задълбаеш достатъчно надълбоко
и наблюдаваш внимателно, този Доктор се появява навсякъде.
Политически дневници, теории на конспирацията, дори истории за духове.
Няма малко име, няма фамилия, просто Доктора. Винаги Доктора.
Титлата изглежда е предадена от баща на син като наследство.
Това е Доктора, нали?
- Да.
- Миналата година го проследих чрез Обществените архиви във Вашингтон.
Онлайн снимката е увеличена, но ако погледнем оригинала...
22-ри ноември, 1963, убийството на президента Кенеди. Погледни.
Сигурно е баща му.
Ако се върнем още по-назад...
Април 1912,
това е снимка на семейство Даниъл от Саутхямптън с приятел...
Направена е един ден преди да тръгнат към Новия свят. С Титаник.
Но поради неизвестна причина, те отменят пътуването и оцеляват.
И ето тук...
1883, още един Доктор.
Погледни, същите черти, един и същ е...
Тази е била изхвърлена на бреговете на Суматра в нощта, когато е избухнал Кракатау.
Доктора е легенда, движейки се из цялата история.
Където има бедствие и той е там.
- След него неминуемо идва буря и има постоянен спътник.
- Кой?
Смъртта.
Ако Доктора се е върнал и ти си го видяла, Роуз,
едно нещо е сигурно.
Всички сме в опастност.
Ако те е избрал, ако ти се обажда вкъщи...
тогава Бог да ти е на помощ.
Но кой е той?
Кой мислите, че е?
Мисля, че е един и същ човек.
Мисля, че е безсмъртен. Мисля, че е извънземен от друга планета.
Добре, той е перко. Хлопа му дъската.
Пълна откачалка, вманиачена в онлайн конспирация, ти печелиш!
Е, какво ще правим довечера?
Яде ми се пица.
Пица!
Или Китайско.
Пица!
Да се пробвам ли в болницата?
Суки ми каза, че имало работа на лафката.
Ако е така, да продавам чипс?
Може и да уча за изпитите. Не знам.
Всичко е заради Джими Стоун. Напуснах училище заради него и виж до къде стигнах.
Ти какво мислиш?
Къде срещна този Доктор?
Съжалявам, мисля, че говорех за мен?
Смятам, че е било в магазина, нали?
- Той има ли нещо общо с това?
- Не.
Хайде де.
Нещо такова.
- Той какво прави тук?
- Не знам нищо по въпроса, наистина.
Знам, че звучи лудо,
но мисля, че не е безопастно да ти разправям тук.
- Може някой да ни чуе.
- Можеш да ми вярваш, скъпа.
Скъпа, мила, захарче...
Можеш да ми кажеш всичко. Разкажи ми за Доктора и какви са плановете му. Аз мога да ти помогна, Роуз.
Само това искам, скъпа, мила, захарче, мила.
- Защо го правиш това?
- Шампанско.
- Не сме поръчвали.
- Къде е Доктора?
- Мадам, шампанското ви.
Не сме поръчвали. Мики, какво има?
Трябва да знам колко знае той, така че къде е?
- Никой ли не иска това шампанско?
- Виж, не сме поръчвали...
Не ми обръщайте внимание. Просто вдигам наздравица за щастливата двойка.
Наздраве!
Както и да е!
Не си мисли, че това ще ме спре.
Всички навън, веднага!
Излизайте, излизайте!
Отоври вратата! Използавй тръбичката!
- Звукова отвертка.
- Използвай я!
Да влезем тук.
Не можем да се скрием в дървена телефонна кабина!
Ще ни хване!
Докторе!
Ще ни последва.
Дори и ордите на Ченгиз Хан не могат да минат през тази врата. А са се опитвали, повярвай ми!
Сега млъкни за малко.
Ръката е твърде проста, но главата е идеална.
Мога да я използвам да проследя сигнала до източника.
Добре. Откъде да започна?
Отвътре е по-голяма, отколкото отвън.
- Да.
- Тя е... извънземна.
- Да.
- Ти извънземен ли си?
Да.
- Така добре ли е?
- Да.
Това нещо се казва Виоивк.
В-И-О-И-В-К, Времево И Относително Измерение В Космоса.
Всичко е наред. Културен шок.
- Случва и се най-добрите.
- Убиха ли го? Мики?
Убиха ли Мики? Мъртъв ли е?
Не съм мислил за това.
Той е приятелят ми! Откъсна му главата, те го копираха, а ти даже не си помислил за това?
- И сега ще го оставиш да се стопи.
- Да се стопи?
Не, не, не, не!
- Какво правиш?
- Проследявам сигнала. Заглъхва!
Не, не, не, не!
Почти успях, почти успях...
Готово!
Не можеш да излезеш. Опасно е!
Изгубих сигнала. Бях толкова близко.
Движи ли се! Лети ли?
Изчезва от едно място и се появява на друго.
Но ако ние сме... някъде другаде, онова безглаво нещо още е на свобода.
- А главата му е разтопена. Цяла нощ ли ще ми опяваш.
- Трябва да кажа на майка му.
Мики. Трябва да кажа на майка му, че е мъртъв, а ти просто си тръгна и го забрави. Отново.
Беше прав. Наистина си извънземен.
- Понеже съм забравил някакво хлапе на име Мики.
- Той не е хлапе!
Това е защото се опитвам да спася всички непохватни маймуни на
- тази планета, разбра ли?
- Така ли?
- Да, така!
Ако си извънземен, защо звучиш сякаш си от север?
Много планети имат север!
Какво е обществена полицейска кабина?
Телефонна кабина от 50-те. За прикритие.
Добре. А тази жива пластмаса какво има против нас?
Нищо. Обича ви. Имате хубава планета, много пушек и петрол,
много токсини и диоксини, идеално. Точно от каквото се нуждае Нестийн Съзнанието.
Хранителните му запаси бяха унищожени във войната, протеиновата му планета изгни.
- Земя - обяд.
- Някакъв начин да го спрем?
- Антипластмаса.
- Антипластмаса?
- Антипластмаса.
Но първо трябва да го открия.
Как можеш да скриеш нещо толкова голямо в такъв малък град?
- Какво да скриеш?
- Предавател.
Съзнанието контролира всичката пластмаса
- чрез сигнал от предавател.
- Как изглежда?
- Като предавател!
Кръгъл и голям - в центъра на Лондон.
Огромно, метално, кръгло нещо, като чиния, като колело, въртящо се,
близо до нас, трябва да е напълно невидимо.
Какво?
Какво?
Какво има? Какво?
Фантастично!
Мисли. Пластмаса навсякъде, всяко изкуствено нещо чака да бъде съживено.
Манекените по витрините, телефоните, жиците, кабелите.
- Имплантите за гърди.
- Трябва да намерим предавтеля.
Съзнанието трябва да е някъде отдолу.
Какво ще кажеш за тук?
Изглежда ми добре.
Нестийн Съзнанието.
Ето, в цистерната има живо пластмасово същество.
- Излей антипластмасата и да си вървим.
- Не съм тука да го убивам. Ще му дам шанс.
Искам аудиенция с Нестийн Съзнанието при мирни взаимоотношения,
основавйки се на споразумение 15 на Тъмната Прокламация.
Благодаря. Може ли да се приближа?
Господи.
Мики! Аз съм! Всичко е наред!
- Всичко е наред.
- Това нещо долу...
- Течността може да говори!
- Смърдиш!
Докторе, те са го оставили жив!
Да, това е възможност - да го оставиш жив, за да правиш още копия.
- Знаел си и не си ми казал?
- Може ли конското да го оставиш за после, благодаря!
Със Съзнанието ли говоря?
Благодаря. Ако може да отбележа,
ти проникна в тази цивилизация с намерението да я завладееш.
Така че може ли да предложа, с най-голямо уважение, да се изключиш?!
Не ми излизай с това! Това чисто и просто си е инвазия.
Не ми говори за конституционални права.
Изслушай ме!
Тази планета е в началото.
Тези глупави малки хора току-що са се научили да ходят. А могат да напарявт още толкова неща.
- Моля те от тяхно име. Моля те, върви си.
- Докторе!
Това е просто за сигурност! Нямаше да го използвам.
Не те атакувах. Тук съм, за да помогна. Не съм ти враг, кълна се.
Как така?
Не! Честно, не...
Да, това е корабът ми.
Не е вярно!
Трябваше знам, че си бил там. И аз се бих във войната. Вината не беше моя.
Не можах да спася света ви. Не можах да спася никой.
- Какво прави?
- Заради Виоивк.
Нестийн го индентифицира като висша технология. Това го ужасява!
Започва ктайната фаза.
Започва инвазията... Махни се, Роуз! Бягай!
- Мамо?
- Ето те! Тъкмо щях да ти звъня.
Можеш да получиш обезщетение. Взех един документ от полицията. Не ми благодари!
- Къде си мамо?
- В града съм.
Прибирай се веднага!
Скъпа, не се притеснявай. Просто ще попазарувам малко. Ще се видим после.
Мамо? Мамо?
Това е активиращият сигнал! Започва да предава.
Това е краят на света.
Номера е да си купиш къси панталони през зимата, за да използваш намалението.
Господи! Мислех, че са манекени! За малко да получа инфаркт.
Вярно е. Всичко, което прочетох. Всички тези истории са истина.
Махай се, Роуз! Изчезвай!
- Тичай!
- Стълбите се срутиха.
Нямам ключ...
Ще умрем!
Остави го!
Нищо не можеш да направиш!
Не съм се подготвила за изпитите,
нямам работа,
нямам бъдеще.
Но ще ти кажа какво имам.
Гимназията на улица Джерико - детският гимнастически отбор.
Спечелих бронзов медал!
Роуз!
Сега загазихме!
Роуз, не излизай от вкъщи!
Не е безопасно. Едни неща стреляха и...
Ало?
Страшно ми помогна, няма що!
Нестийн Съзнание? Няма проблеми!
- Ти нищо не направи! Щеше да си мъртъв, ако не бях аз.
- Да, така е.
Благодаря. Е, добре!
Аз ще заминавам.
Освен... незнам.
Можеш да дойдеш с мен.
Тази кабина не е само за Лондон. Води навсякъде във вселената. Безплатно.
Недей! Той е извънземно.
Той не е поканен.
Какво мислиш?
Би могла... да останеш тук,
да продължиш живота си като ядеш и спиш или би могла да отидеш... навсякъде.
- Винаги ли е толкова опасно?
- Да.
Да... не мога.
Трябва да намеря майка си, а някой трябва да наглежда този глупчо. Така че...
Добре. Пак ще се видим.
Хайде, да вървим.
Между другото споменах ли че пътува и във времето?
- Благодаря ти.
- За какво?
Точно.
Това е петмилиардната година,
а това е денят... чакай...
Добре дошла на края на света.
- Кои, по дяволите, сте вие?
- Аз съм Доктора, а това е Роуз Тайлър.
Тя е моята плюс един.
Представителите на Гората на Чим, дърветата, Моксът от Балхун,
Лицето на Бо, последният човек - лейди Касандра О'Браян.
Не ме зяпай, виж колко съм слаба.
Това не трябваше да се случва.
СУБТИТРИ BigBo