Harry Potter 2 - And The Chamber Of Secrets (2002) (Harry Potter And The Chamber Of Secrets CD2.txt) Свали субтитрите
Докато спят, отскубнете по няколко косъма от всеки
и после ги заключете в някой килер за метли.
А ти чии косми ще скубеш?
- Вече си имам моите.
Милисънт Булстроуд - Слидерин.
Взех го от робата й.
Отивам да проверя отварата.
И пак, гледайте Краб и Гойл да ги намерят!
Рон, по-добре аз да го направя.
- Да, добре.
Уингардиум Левиоуса!
Страхотно!
Тия са изумително тъпи.
- Хайде, да го направим!
Имаме точно един час, преди да си върнем външността.
Добавете космите.
Мирисът на Краб.
- Наздраве!
Мисля, че ще повърна.
И аз.
Хари!
- Рон.
Дявол да го вземе!
Още говорим по старому.
Трябва да се преправиш на Краб.
Дявол да го вземе.
- Отлично.
Къде е Хърмаяни?
Никак не се промених. Вървете без мен.
Хърмаяни, добре ли си?
- Вървете, губите време!
Хайде!
Слидеринците винаги идват оттам.
- Добре.
Извинете!
Какво прав... Какво правиш тук?
Съвсем случайно съм училищен префект.
Но вие, от друга страна, защо бродите из коридорите толкова късно.
Как ви бяха имената?
Аз...
- Краб, Гойл! Къде бяхте?
Досега ли плюскахте в Голямата зала?
Защо си с очила?
- Четох.
Чел си?
Не знаех, че можеш.
А ти какво търсиш тук, Уизли?
- Пази поведение, Малфой.
Сядайте де!
Кой би помислил, че Уизли са чистокръвни с това поведение!
Те са позор за магьосническия свят, всичките!
Какво ти става, Краб?
Боли ме корем.
Изненадан съм, че "Пророчески вести" не са съобщили за атаките.
Сигурно Дъмбълдор се опитва да потули всичко.
Татко винаги е казвал, че Дъмбълдор е най-голямата беда за училището.
Грешиш!
Какво? Нима сте чули да има някой по-лош от Дъмбълдор?
Кажи де?
Хари Потър?!
Добро момче си, Гойл. И си напълно прав.
Свети Потър!
А хората си мислят, че той е Наследника на Слидерин!
Значи ти сигурно предполагаш кой стой зад атаките.
Знаеш, че не знам, Гойл. И вчера ти го казах.
Колко пъти да ти го повтарям?
Това твое ли е?
Но баща ми каза следното...
От 50 години Стаята не е отваряна.
Той не каза кой го е сторил, но спомена, че после са го изключили.
Последния път, когато Стаята е била отворена, са умирали мътнороди.
Само въпрос на време е и сега някой от тях да бъде убит.
Ако питате мен...
Надявам се да е Грейнджър.
Какво ви става на вас, двамата?
Държите се много... странно.
- Боли го корема.
Успокой се.
Белегът ти...
Косата ти.
Ей, къде хукнахте?!
За една бройка.
Хърмаяни, излез, имаме много за разправяне!
Махайте се!
- Само да я видите! Ужасно е!
Хърмаяни? Добре ли си?
Помните ли, че Многоликовата отвара е само за човешка трансформация?
Косъмът върху дрехата на Милисънт явно е бил от котка.
Вижте ми лицето.
Имаш си и опашка!
Говори ли с Хърмаяни?
Ще излезе от лечебницата след няколко дни.
Тъкмо да й опада козината.
Какво е това?
Стенещата Миртъл е наводнила тоалетната.
Хвърляйте книги по Миртъл, защото тя вече не чувства болка.
10 точки ако я улучите в стомаха!
50 точки ако уцелите главата й!
Кой те е замерял?
- Не знам, не го видях.
Седях си в отходната тръба, мислех си за смъртта,
когато книгата падна през главата ми.
Том М. Ридъл.
Моето име е Хари Потър.
Здравей, Хари Потър. Моето име е Том Ридъл.
Знаеш ли нещо за...
... Стаята на тайните?
Да.
Можеш ли да ми кажеш?
Не.
Но мога да ти покажа.
Нека те върна 50 години назад.
13 юни.
Извинете, можете ли да ми кажете какво става?
Вие ли сте Том Ридъл?
Ехо, чувате ли ме?
Ридъл!
Ела.
Професор Дъмбълдор.
Дъмбълдор...
Не е разумно да се разхождаш в този късен час, Том.
Да, професоре. Предполагам, че...
Исках лично да се уверя, че слуховете са верни.
Боя се, че са, Том.
- И за затварянето на училището?
Нямам семейство, при което да се прибера. "Хогуортс" ми е най-близкото до дом.
Разбирам, Том.
Опасявам се, че при тези обстоятелства, директор Дийн няма друг избор.
Но всичко ще спре, ако злосторникът бъде заловен.
Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Не, сър, нищо.
Много добре тогава. Свободен си.
Лека нощ.
Добър вечер, Хагрид.
Ще трябва да те издам, Хагрид.
Не мисля, че си искал да убиеш някого, но...
Не можеш! Не разбираш!
Родителите на мъртвото момиче ще дойдат утре.
Най-малкото, което "Хогуортс" може да направи,
е да ликвидира нещото, убило дъщеря им.
Не беше то! Арагог не би убил никого!
От чудовища не стават питомци. А сега се отмести.
Не!
- Отмести се, Хагрид!
Арагог!
Не мога да те пусна.
Ще си понесеш последствията, Хагрид.
Ще бъдеш изключен.
Хагрид!
Бил е Хагрид! Хагрид е отворил Стаята на тайните преди 50 год.
Не може да бъде, Хари!
- Дори не съм чувал за Том Ридъл.
Звучи ми като някой стар доносник!
- Чудовището е убило човек.
Ами ако беше някой от нас?
Вижте, Хагрид ни е приятел. Да идем и да го попитаме.
Ще бъде забавно посещение.
"Здравей, Хагрид. Кажи ни, напоследък да си пускал нещо космато из замъка?"
Боже, Хари! Да не говорите за кучето?
Не.
Какво е това?
Жив унищожител на голи охлюви по мандрагорите.
Според професор Спраут трябва още малко да пораснат.
Но като достигнат размери, ще ги нарежем и сварим
и ще съживим хората в лечебницата.
Междувременно, вие тримата, гледайте да се пазите. Ясно?
Здравей, Невил.
Хари, не знам кой го е направил, но по-добре ела. Бързо!
Трябва да е бил грифиндорец. Никой друг не знае паролата.
Освен ако не е бил ученик.
Който и да е бил, явно е търсил нещо.
И го е намерил.
Дневника на Том Ридъл го няма.
Слушайте всички! Играем така, и никой няма шанс!
Ние сме по-силни, по-бързи и по-умни.
- Да не говорим, че се страхуват
Хари да не би да ги вкамени.
И това.
Професоре, накъде?
Мачът се отменя.
- Не може!
Тихо, моля.
Прибери играчите си в кулата на "Грифиндор", веднага!
Потър, с теб ще намерим Уизли.
Има нещо, което и двамата трябва да видите.
Предупреждавам ви, може да преживеете шок.
Хърмаяни!
- Намерили са я до библиотеката.
Това е било до нея.
Говори ли ви нещо?
Не.
Може ли малко внимание?
Поради събитията напоследък незабавно въвеждаме нови правила.
Всички ученици да са се прибрали по спалните помещения до 18:00 ч.
Всички ученици ще бъдат водени за час от учител. Без изключения!
Едно ще ви кажа.
Ако не се залови нещото, стоящо зад тези нападения,
училището най-вероятно ще бъде затворено.
Трябва да говорим с Хагрид. Не вярвам да е той,
но ако веднъж е отварял Стаята, ще знае как да влезе в нея.
А това все пак е начало.
- Нали чу Макгонъгол?
Ще излизаме оттук само за часовете.
Мисля, че отново дойде време за мантията невидимка на баща ми.
Кой е?
За какво ти е това?
За нищо. Просто очаквах...
Няма значение. Влизайте. Сега ще сложа чая.
Хагрид, добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
Чу ли за Хърмаяни?
- Да, чух.
Виж... Трябва да те питаме нещо.
Знаеш ли кой е отворил Стаята на тайните?
Трябва да разберете, че...
Бързо! Скрийте се под наметката!
И дума не казвайте! Тихо!
Професор Дъмбълдор.
- Добър вечер, Хагрид.
Чудех се дали може...
- Разбира се, влезте.
Това е шефът на татко - Корнелиус Фъдж.
Министърът на магията!
Лоша работа, Хагрид. Много лоша.
Вече има 3 нападения над мъгълокръвни. Нещата стигнаха твърде далеч.
Министерството трябва да вземе мерки.
- Вие знаете, аз никога...
Професоре.
- Искам да е ясно, Корнелиус,
че Хагрид има пълното ми доверие.
Албус, виж, миналото на Хагрид говори срещу него.
Трябва да го отведа.
- Къде ще ме отведете?
Не в затвора "Азкабан"!
- Боя се, че нямаме избор, Хагрид.
Вече сте тук, Фъдж.
Какво правиш тук? Махни се от дома ми!
Повярвайте ми, не изпитвам никакво удоволствие да бъда в...
Води се дом.
Просто се отбих в училището и разбрах, че директорът е тук.
И какво точно искате от мен?
С училищното настоятелство решихме, че е време да се оттеглите.
Ето заповедта за отстраняването ви.
Всички 12 подписа са на документа.
Опасяваме се, че сте изгубили подхода си.
Колко нападения има вече?
Скоро време в "Хогуортс" няма да останат мъгълокръвни.
А всички знаем каква ужасна загуба ще е това!
Не можете да махнете Дъмбълдор.
Без него, мъгълокръвните нямат шанс. Веднага ще започнат и убийства.
Мислите ли?
- Успокой се, Хагрид.
Щом настоятелството желае да ме отстрани,
аз, разбира се, ще се оттегля.
Обаче... ще разберете,
че в "Хогуортс" винаги е давана помощ на всеки, който я поиска.
Достойно за възхищение изявление. Тръгваме ли?
Е, Хагрид...
Ако... някой търси нещо,
само трябва да следва паяците.
Те знаят къде да го отведат. Нямам какво друго да кажа.
А, и този някой ще трябва да храни Фанг, докато ме няма.
Добро куче.
Хагрид е прав.
Без Дъмбълдор всеки ден ще има нападения.
Виж!
Хайде!
Хайде, Фанг!
Хайде!
- Какво?
Чу какво каза Хагрид. Ще следваме паяците.
Но те отиват към Тъмната гора.
И защо паяци? Не можеше ли да следваме пеперуди?
Хари, това не ми харесва.
Хари, хич не ми харесва...
- Тихо!
Може ли вече да се връщаме?
Идвай!
Кой е?
Не се паникьосвай!
Хагрид, ти ли си?
Ние сме приятели на Хагрид.
А ти... Ти си Арагог, нали?
Да. Хагрид никога не е изпращал други хора.
Той е в беда. В училището има нападения.
Мислят, че е Хагрид.
Че той е отворил Стаята на тайните. Както едно време.
Това е лъжа. Хагрид никога не е отварял Стаята.
И ти не си чудовището?
- Не.
Чудовището е родено в замъка,
а аз дойдох при Хагрид от далечна земя в джоба на един пътешественик.
Щом ти не си чудовището,
тогава какво е убило момичето преди 50 години?
Ние не говорим за това!
Има едно древно същество, от което ние, паяците, най-много се боим.
Но виждал ли си го?
Никога не съм разглеждал замъка,
само книгите, сред които Хагрид ме държеше.
Момичето бе убито в тоалетната.
И когато ни обвиниха, Хагрид ме доведе тук.
Хари!
- Какво?
Е, благодаря.
Ние ще си тръгваме.
Ще си тръгвате ли? Не мисля.
Моите синове и дъщери не закачат Хагрид само по мое нареждане.
Но не мога да им откажа прясно месо, когато то само идва при нас.
Сбогом, приятелю на Хагрид.
Сега може ли да се паникьосам?
Знаеш ли някое заклинание?
Едно. И без това няма време за други.
- Къде е сега Хърмаяни?!
Идвай!
Огония екзепе!
Помислих, че там ще си останем.
Огония екзепе!
Благодаря ти, приятел!
- Няма нищо.
Да се махаме оттук.
Веднага!
Хайде!
По-бързо!
Тръгвай!
Вдигни се нагоре!
Лостът заяде.
Хайде! Вдигни се!
Опитвам се!
Да следваме паяците...
Ако Хагрид се върне от "Азкабан", лично ще го убия!
И какъв беше смисълът да ходим там?
Какво разбрахме?
Знаем едно:
Хагрид никога не е отварял Стаята на тайните.
Бил е невинен.
Щеше ми се да си сред нас, Хърмаяни. Имаме нужда от теб.
Повече отколкото си мислех.
Какво е това?
- Рон...
Ето защо Хърмаяни е била в библиотеката в деня на нападението.
Хайде!
Измежду многото страховити зверове и чудовища из земите ни,
най-интересен, но и смъртоносен, е базилискът.
Може да живее стотици години и мигновена смърт чака всеки,
срещнал погледа му.
Паяците бягат от него... Рон, това е!
Чудовището от Стаята на тайните е базилиск.
Затова аз мога да го чуя. Той е змия.
Но ако убива щом погледне в очите,
защо никой не е мъртъв?
Защото никой не го е погледнал в очите.
Поне не директно.
Колин го е видял през обектива на фотоапарата.
Джъстин е видял базилиска през Почтибезглавия Ник.
Ник е поел силата на погледа, но той е призрак и не може да умре пак.
А Хърмаяни...
Носела е огледало.
Бас, че е оглеждала с него зад ъглите.
- А госпожа Норис?
Тя не е имала нито фотоапарат, нито огледало.
Водата...
Онази нощ имаше вода по пода.
Тя е видяла само отражението на базилиска.
Паяците бягат от него. Всичко съвпада!
Но как се движи наоколо?
Отвратителна грамадна змия - все някой я е видял.
Хърмаяни е написала това.
- Тръби!
Използва водопровода!
Помниш ли какво каза Арагог за момичето отпреди 50 години?
Умряла е в тоалетната.
А ако още е там?
Стенещата Миртъл.
Всички ученици да се приберат по спалните на домовете си.
Всички учители незабавно да се съберат в коридора на 2-я етаж.
Както виждате, Наследника на Слидерин е оставил ново съобщение.
Най-големият ни страх се сбъдна!
Ученичка е отвлечена от чудовището в самата Стая.
Учениците трябва да се разпуснат. Това е краят на "Хогуортс".
Толкова съжалявам. Бях задрямал. Какво пропуснах?
Чудовището е отвлякло едно момиче. Най-сетне дойде и вашият час.
Ами аз...
Нали снощи казахте, че знаете къде е входа за Стаята на тайните?
Щом е така, ще ви оставим да се разправите с чудовището.
Уменията ви са легенда.
Много добре.
Ще ида в кабинета си да...
Да се подготвя.
Кого е отвлякло чудовището, Миневра?
Джини Уизли.
Нейният скелет завинаги ще лежи в Стаята.
Джини!
Локхарт може да използва сведенията, когато се опита да влезе в Стаята.
Поне да му кажем това, което знаем!
Професоре, имаме информация за вас.
Отивате ли някъде?
Да, повикаха ме по спешност. Неотменимо е, тръгвам.
А сестра ми?
Колкото до това... много съжалявам. Никой не ви съчувства повече от мен.
Вие сте учител по защита срещу Черните изкуства!
Не можете да си тръгнете сега!
- В характеристика на поста нямаше...
Бягате ли?! След всичките ви геройства от книгите?
Книгите заблуждават.
- Вие сте ги писали!
Мило момче, разсъждавай разумно. Книгите ми нямаше да се продават,
ако хората не мислеха, че аз съм правил тези неща!
Вие сте измамник. Възползвали сте се от постиженията на други магьосници!
Не можете ли поне нещичко?
- Мога нещо.
Надарен съм да правя магии за забрави.
Иначе всички онези магьосници щяха да нададат вой
и аз нямаше да продам нито една книга повече.
Всъщност... ще трябва да направя същото и с вас.
Дори не си го помисляйте!
Кой е там?
Здравей, Хари.
Какво искаш?
Да те попитам... как си умряла.
Беше ужасно.
Случи се точно тук, в тази кабинка.
Бях се скрила от Олив Хорнби, която ми се подиграваше за очилата.
Тъкмо плачех и тогава чух някой да влиза.
Кой беше, Миртъл?
Не знам. Бях разстроена.
Но той каза нещо странно, като някакъв измислен език.
Разбрах, че е момче и отключих да му кажа: "Махай се!"
и... умрях.
Просто така? Как?
Само си спомням, че видях две големи жълти очи...
... ей там, до мивката.
Това е.
Това е, Рон. Мисля, че тук е входът към Стаята на тайните.
Кажи нещо. Хари, кажи нещо на змийски.
Отвори с-с-се!
Отлично, Хари! Чудесна работа.
Ами...аз май не ви трябвам. Аз ще...
Ще ни трябвате и още как!
Вие сте първи!
- Каква полза от това?
По-добре вие, отколкото ние.
Но...
Не искате ли първо да...
Доста е мръсно тук долу.
Добре, да тръгваме.
Хари, ако умреш долу, с радост ще споделя с теб тоалетната си.
Благодаря, Миртъл.
Помнете, усетите ли движение, веднага си затворете очите.
Вървете.
Насам.
Какво е това?
Прилича на... змия.
Змийска кожа.
- Дявол да го вземе!
Собственикът на тази кожа е поне 18 метра.
Това се казва припадък!
Приключението свършва тук, момчета.
Но не се плашете.
Светът ще узнае нашата история,
как е било твърде късно да спасим момичето
и как вие, двамата, сте загубили ума си при вида на трупа й.
И така, вие сте първи, г-н Потър.
Сбогувайте се с паметта си.
Забрави!
Хари!
Хари!
Рон, добре ли си?
- Да.
Здрасти. Кой си ти?
Рон Уизли.
- Така ли?
А... аз кой съм?
Магията на Локхарт се е обърнала срещу него.
Няма представа кой е.
Доста странно място, нали?
Ти ли живееш тук?
Не.
- Така ли?
Какво да правя?
Остани тук и се опитай да разчистиш камъните, за да можем да се върнем.
Аз ще ида да намеря Джини.
Отвори с-с-се!
Джини?
Джини, само да не си мъртва. Събуди се!
Моля те, събуди се!
Няма да се събуди.
Том, Том Ридъл?
Как така няма да се събуди? Нали не е...
Още е жива. Почти...
Призрак ли си?
- Спомен.
Запазен в дневник отпреди 50 год.
Леденостудена е.
Джини, моля те, не умирай! Събуди се!
Трябва да ми помогнеш, Том. Има един базилиск.
Той идва, когато е повикан.
Дай ми пръчицата.
- Няма да ти трябва.
Трябва да тръгваме, да я спасим!
- Боя се, че не мога. Виждаш ли...
С отслабването на бедната Джини моите сили нарастват.
Да, Хари. Джини Уизли отвори Стаята на тайните.
Не, не е могла. Не би го сторила!
Тя изпрати базилиска срещу котката и мътнородите.
Тя пишеше заплахите по стените.
- Защо?
Защото аз й наредих.
Оказах се много убедителен.
Не че тя знаеше какво прави, беше в нещо като транс.
Само че силата на дневника я уплаши
и тя се опита да се отърве от него в момичешката тоалетна.
И тогава ти трябваше да го намериш, ти...
Човекът, когото най-много исках да срещна.
Защо искаше да се срещнеш с мен?
- Знаех, че трябва да говоря с теб.
Да те срещна, ако мога. Затова реших да ти покажа
как залових безмозъчния Хагрид, за да спечеля доверието ти.
Хагрид ми е приятел!
И ти си го натопил, нали?
Беше моята дума срещу неговата.
Само Дъмбълдор мислеше, че е невинен.
Дъмбълдор те е разкрил.
- Определено ме дебнеше отблизо.
Знаех, че няма да е безопасно пак да отворя Стаята,
докато съм в училището, затова реших да живея в дневника,
съхранявайки 16-годишното си Аз на страниците му,
за да мога един ден да доведа другиго и да довърша делото на Слидерин!
Е, още не си го довършил.
След няколко часа отварата от мандрагора ще е готова
и всички вкаменени ще се съживят.
Не ти ли казах? Вече не ме влече да убивам мътнороди.
От много месеци вече новата ми цел... си ти.
Как едно бебе без никакъв необикновен магически талант
е успяло да победи най-великият магьосник на всички времена?
Как успя да се разминеш само с един белег,
а силата на лорд Волдемор бе унищожена?!
Какво те е грижа как съм успял? Волдемор е бил много след теб.
Волдемор е моето минало, настояще... и бъдеще.
ТОМ МЕРСВОЛУКО РИДДЪЛ
ТУК СЪМ И ЛОРД ВОЛДЕМОР
Ти си наследникът на Слидерин.
Ти си Волдемор...
Нали не мислиш, че вечно щях да запазя мръсното мъгълско име на баща си?
Не. Измислих си ново име, име, което знаех,
че в магическия свят ще се боят да споменат,
когато вече щях да съм най-великият магьосник на света!
Албус Дъмбълдор е най-великият магьосник на света!
Дъмбълдор бе изгонен от замъка само при спомена за мен.
Той никога няма да си отиде. Не и докато има верни само на него!
Фоукс!
Значи това изпраща Дъмбълдор на своя защитник -
песнопойна птица и стара шапка!
Говори ми, Слидерин, най-великия от четворката на "Хогуортс"!
Да съпоставим мощта на Лорд Волдемор, наследник на Салазар Слидерин,
срещу известния Хари Потър!
Убий го!
Змийкият език няма да ти помогне! Слуша само мен.
Проклетата птица ослепи базилиска,
но той все още може да те чуе!
Да, Потър, процесът почти приключи.
След няколко минути Джини Уизли ще е мъртва
и аз ще спра да бъда спомен.
Лорд Волдемор ще се завърне...
... много, много жив!
Джини?!
Забележително? Колко бързо отровата на базилиска прониква в тялото!
Остава ти малко повече от минута живот.
Скоро ще си при скъпата си мъгълска майка.
Смешно... каква вреда може да нанесе една малка книжка,
особено в ръцете на глупаво малко момиченце.
Какво правиш?
Спри! Не!
Джини...
Хари, аз бях, но кълна ти се, не беше нарочно.
Ридъл ме накара и...
Хари, ти си ранен!
Не се тревожи. Джини, трябва да се измъкнеш оттук.
Върви по Стаята и ще намериш Рон.
Беше великолепен, Фоукс.
Просто аз не бях достатъчно бърз.
Разбира се! Сълзите на феникса имат лечебна сила.
Благодаря.
Всичко е наред, Джини.
Свърши се, остана само спомена.
Изумително! Това е съвсем като магия!
Разбира се, вие и двамата знаете,
че през последните няколко часа нарушихте над 10 училищни правила.
Има достатъчно доказателства да бъдете изключени.
Да, господине.
- Да, господине.
Затова... за голяма жалост и двамата получавате...
Награди за особени заслуги към "Хогуортс".
Благодаря, сър.
А сега, г-н Уизли, бихте ли изпратили тези документи
до затвора "Азкабан".
Трябва да си върнем нашия Пазач на дивеча.
Хари...
Първо, искам да ти благодаря.
Долу в Стаята ти си проявил към мен изключителна преданост.
Само това е могло да доведе Фоукс при теб.
И второ, долавям, че нещо те безпокои.
Прав ли съм, Хари?
Просто...
Нямаше начин да не забележа някои неща...
Някои сходства между Том Ридъл и мен.
Ти говориш змийски език,
защото Лорд Волдемор може да го говори.
Ако не се заблуждавам, той ти е предал част от силата си в нощта,
когато ти е оставил белега.
- Волдемор ми е прехвърлил силите си?!
Неволно... но да.
Значи Шапката беше права и трябваше да съм в "Слидерин".
Вярно е, че притежаваш много от качествата,
с които Волдемор се е откроявал:
решителност, съобразителност,
и ако мога да кажа, известно незачитане на правилата.
Но защо тогава Шапката те прати в "Грифиндор"?
Защото я помолих.
- Именно, Хари!
Което те прави различен от Волдемор.
Не нашите способности показват същността ни,
а изборът, който правим.
Ако искаш доказателство, че мястото ти е в "Грифиндор",
погледни по-отблизо това.
Годрик Грифиндор.
Само един истински грифиндорец може да извади това от шапката.
Доби!
Значи това е твоят господар?
Семейството, на което служиш е Малфой.
После ще се разправям с теб.
Махнете се от пътя ми, Потър!
Значи е вярно, завърнал си се?
Когато настоятелството разбра, че момичето на Уизли е отвлечено,
прецени, че е добре да ме призове.
- Смехотворно!
Любопитно е Луциус,..
че някои от настоятелите са останали с впечатлението,
че ще прокълнеш семействата им, ако не се съгласят да ме отстранят.
Как смееш!
- Моля?
Моята единствена грижа винаги е било и ще бъде
благото на училището и разбира се... това на учениците му.
И предполагам злосторникът се знае?
- О, да.
И? Кой беше?
Волдемор.
Само че този път бе избрал да действа чрез друго лице
с помощта на... това.
Разбирам.
За щастие, нашият млад г-н Потър го разкри.
Надяваме се, че старите ученически вещи на Лорд Волдемор
вече няма да се оказват в ръцете на невинни.
Последиците за нарушителя ще бъдат тежки.
Да се надяваме, че г-н Потър винаги ще е наблизо
в ролята си на спасител.
Не се тревожете, тук ще съм.
Дъмбълдор.
Идвай Доби!
Тръгваме си!
Сър... може ли да взема това?
Г-н Малфой!
Имам нещо ваше.
Мое ли? Не знам какво говорите.
Напротив, сър, знаете.
Мисля, че вие сте мушнали дневника в старото ръководство на Джини
онзи ден на Диагон-али.
- Така ли?
Защо не го докажеш?
Хайде, Доби!
Отвори го.
Доби!
- Господарят е дал на Доби чорап!
Какво? Не съм ти...
Господарят награди Доби с дрехи! Доби е свободен!
Ти си виновен да загубя слугата си!
Само смей да нараниш Хари Потър!
И родителите ти бяха досадни глупци!
Помни ми думите, Потър!
Един ден, и то скоро, ще те сполети същия мизерен край!
Хари Потър освободи Доби!
Как Доби може да ви се отблагодари?
Само ми обещай нещо.
Каквото кажете, сър.
Никога вече не се опитвай да ме спасяваш.
Добре дошъл, сър Никълъс!
- Благодаря.
Добър вечер, сър Никълъс!
Радвам се да ви видя, сър Никълъс!
- Благодаря!
Здравейте!
Хърмаяни, добре дошла отново!
- Благодаря, сър Никълъс.
Хари, това е Хърмаяни!
Добре дошла отново сред нас, Хърмаяни.
Радвам се, че съм тук.
Поздравления, не е за вярване, че сте го разкрили!
Да, с много помощ от теб.
Без теб нямаше да успеем.
- Благодаря.
Моля за вашето внимание!
Преди да започнем празненството,
нека удостоим с аплодисменти професор Спраут и Пъмфри,
чийто мандрагоров сок бе толкова добре изготвен
за изцеляването на всички вкаменени.
Освен това, в светлината на скорошните събития,
получавате като награда пълна отмяна на всички изпити!
О, не!
Простете, че закъснях.
Совата, която достави документите ми за освобождаване,
се била загубила по пътя. Някаква птица, за пенсия, на име Ерол.
Исках само да ви кажа, че...
ако не беше ти, Хари, и ти, Рон, и Хърмаяни, разбира се,
още щях да бъда... знаете-къде,
затова исках да ви кажа: Благодаря!
Без теб няма "Хогуортс", Хагрид.