Charmed - 01x04 (1998) Свали субтитрите
- Аз просто..
Не бях в квартала и реших да се отбия.
Честен мъж..това ми харесва.
- Прекарах чудесна вечер снощи.
- Да, аз също.
Но забравих да ти дам нещо много важно.
Честит рожден ден!
- Но рожденният ми ден е другата седмица!
- Приеми го като аванс.
- Ключ ?!
- За стаята ни в Калистога. Тръгваме в Четвъртък след работа.
- Не се притеснявай. Взех съседни стаи.
- Съседни стаи?
- Не исках да си мисля неща, които не би трябвало да си мисля..
Макар да мина месец от както решихме да не бързаме, но не исках да те пришпорвам.
Просто искам да съм с теб. Далече...заедно.
Помисли си.
- ОК.
- Чао.
- Честит рожден ден..
- Стига мамо..
- Има много гладни духове, Марк.
- Знаеш ли, че си като китайска Шърли Маклейн ?
- По-добре защитен, не съжаляващ.
- Ще рискувам.
- Трябва да уважаваш духовете повече, Марк. Ако баба ти беше тук..
- Щеше да ме предупреди за всички зли духове, бродещи из Китайския квартал. Знам.
- Вземи това.
Ще те пази.
- Може би духовете трябва да се пазят от мен.
Ще се оправя, мамо. Вече съм на 23. Мога да се грижа за себе си. ОК?
Трябва да тръгвам.
- Честит рожден ден, Марк.
- Мерси.
- Здрасти, Марк.
- Хей, как си?
- Това ли е човекът?
- Той е.
Днес ли е рожденният ти ден?
- Кои сте вие? Какво искате?
- Теб. Пожелай си нещо.
- Пасва идеално.
- Какво правите?
Не! Чакайте!
- Да се махаме. Хайде!
Ч А Р О Д Е Й К И
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org
- Добро утро!
Какво правиш? Прю идва. Скрий го.
- Фийби, трябваше да изпратиш поканите миналата седмица. Партито е в Петък.
- Движим се по план. Ресторантът е резервиран, избрахме менюто, тортата е поръчана..
- Да, защото аз свърших всичко това.
- Кажи ми, че си успяла поне да и купиш нещо различно от стандартното..
- Какво е стандартното?
- Картичка. С три дни закъснение.
- Ами..реших да приключа с тази традиция и да започна нова.
- Купила си подарък на Прю?
От къде взе пари да го платиш?
- Добро утро.
- Добро утро. Забравих да те питам, как беше срещата с Анди?
- Чудесно..докато не предложи да прекарам рожденния си ден в някакъв курорт с него.
- Оу..мразя като правят така.
- Този уикенд?
Не си се съгласила, нали?
- Тялото ми каза 'да'...или по-точно го изкрещя. Но незнам..ще трябва да помисля.
- Цял уикенд почивка, масажи и руум сървис. Какво толкова има да му мислиш?
Всъщност може и да си права. Да отидеш ще е като...
- ...като да го запознаеш с родителите си. Всичко се променя.
Освен това, ако не си сигурна дали искаш обвързване, не трябва да го подвеждаш.
- Освен това ти трябва поне седмица да се приготвиш за такъв уикенд.
Маникюр, педикюр, пазаруване..Това означава работа на пълно работно време. А ти вече си имаш такава.
Никога няма да успееш..дори да започнеш веднага.
- Уау..
- Изводът е, че ако не си готова да сложиш четката си за зъби до неговата, не трябва да ходиш.
- Момичета, не се опитвате да ми правите парти-изненада отново, нали?
- Не...никога.
- Спряхме с опитите да те изненадаме, Прю.
- Чудесно, знаете колко мразя изненадите.
- По дяволите, Фийби! Ако беше изпратила поканата на Анди, нямаше да сме в тази каша.
- За какво говориш? Чу какво каза Прю. Тя не иска парти.
Трябва да си ми благодарна, че забравих. Освен това знаеш добре, колкото и аз, че ще отиде с Анди.
- А сега, ако ме извиниш, имам да плащам подарък. Което означава, че имам интервю за работа.
- Знаете ли защо на бара се четат мисли? Като запазена марка ни е.
- За това съм тук. Видях обявата в Хроникъл. Аз съм роден гадател.
- Да бе. Какъв е номера? Чаени листа, карти таро, кристални топки?
- Не, аз виждам бъдещето.
Всъщност не винаги. Не мога да кажа кога точно ще проработи.
Обикновено става като докосна някой или сме в едно и също помещение..
Малко е трудно за обяснение.
Задръжте..виждам го.
- Ще ходите на вечеря с красива блондинка, която много си пада по вас.
После се появява червенокоса. Изглеждате изненадан.
Изглежда бясна..Жена ви?
- Кога можете да започнете?
- Е, реши ли за Каластога?
- Незнам. Мисля, че идеята не е добра. Но после мисля, че не е кой знае какво.. Не е като да не сме спали заедно.
- Мисля, че трябва да отидеш.. в Събота.
- Събота? Защо?
- Пайпър, обеща ми. Никакви партита.
- Не е това, което си мислиш. Фийби ти е купила подарък.
- Фийби не купува подаръци. Тя подарява картички с три дни закъснение.
- Не и този път. Изненада!
Наистина иска да ти го даде в Петък. Би ли помолила Анди да тръгнете в Събота?
Нямаш представа колко е важно за Фийби. Тя дори...дори си е намерила работа.
- Ще го помоля...ако реша да отида.
Каква работа си е намерила Фийби?
- Незнам. Трябва да тръгвам. Чао.
- Вие сте в голяма стая. С още много хора.
С още много...жени.
- Продължете.
- Стоите на подиум..не, чакайте..
...това е везна.
Това е среща на жени, следящи теглото си.
Изглежда сте качила малко.
- Невъзможно! Мамих само веднъж тази седмица.
- Аз не ви съдя, просто виждам.
- Вие сте измамница. Никога не са ме унижавали така.
Искам си двайсетте долара обратно.
- Няма начин!
Видях ви. Знаете, че ви видях.
Ако искате да ви излъжа следващия път, просто кажете.
- Фийби!
- Пайпър..
Много лошо ме хвана, нали?
- Да не си си загубила ума? Отново?
- Не, аз съм невероятната Фийби.
- Не е смешно. Силите ни трябва да са тайна, не комерсиален продукт.
- Спокойно. Наеха ме не защото мислят, че съм вещица, а защото мислят, че съм гадателка.
- Знаеш, че неможеш да използваш силите си за лична облага. Не и без последствия..
- Да, но аз го правя за Прю, за да платя подаръка и. Напълно безкористно е.
А и това е последното място, където някой би очаквал да намери истински гадател, повярвай ми.
- Коя от вас е гадателката?
- Тя.
- Аз.
- Вие ме виждате? И двете?
- Разбира се, че те виждаме. Сега изчезни.
- Слава богу..опитах да комуникирам с всички гадатели в града. Вие бяхте последния ми шанс.
- Фийби, какво правиш? Има чакащи клиенти.
- Чуйте ме, вие сте единствените, които могат да ми помогнат.
- Извини ни, опитваме се да водим спор.
- Ти коя си?
- Тя...тъкмо си тръгва. Чао. Тръгвай...сега!
- Чакай, нуждая се от помощта ти.
- Да, говори с гадателката.
- Умолявам те, бях убит миналата нощ. Мога да го докажа.
- Стига си досаждал, приятел.
- Моля ви, отчаян съм. Трябва да ми помогнете.
- Остави ме или ще извикам полиция. Вижте го тоя..
- Всичко, което трябва да направите е да дойдете с мен до Китайския квартал и да се уверите.
- Това беше. Или се махни или... Внимавай!!
- Сега вярваш ли ми?
- Господи...аз мога да те видя, но никой друг неможе?
- Аз съм мъртъв...призрак съм.
- Здрасти.
- Прю.
- Звънях в управлението. Казаха ми, че си тук. Здрасти.
- Здравей.
- Ъъ...Прю, това е...
- Сюзън Трудо. Приятно ми е.
- Трудо...сестра?
- Не, всъщност..
- Съпруга.
- Бивша съпруга.
- Прю, чакай! Мога да обясня.
- Не си прави труда.
- Не е каквото си мислиш...
- Благодаря, че ми помагаш.
- Ти се натрапи. Нямах голям избор.
Може би идеята не е много добра.
- Моля те, нямам много време. Някой трябва да намери тялото ми преди да е станало твърде късно.
- Твърде късно за какво?
- Това е китайска легенда..или поне така си мислех.
Казва се Тоу-хой, когато вратите на Ада се отварят. Почти стигнахме.
- Вратите на Ада? Не разбирам.
- Ако пазачът, Яма, хване душата ми преди тялото да е погребано, ще ме прати в Ада...завинаги.
- Но ти каза, че си убит...
- Ява не се интересува от добро и зло. Просто иска души.
Трябваше да послушам майка си.
- Това ти ли си?
- Яма!
- Яма?!
- Бягай!
- Твърде късно е. По-добре тръгвай. Бягай!
- Какво стана?
- Забрави ли, че съм добра вещица?
- Но как?..
- Не знам. Когато се панирам, вдигам ръце и лошите неща замръзват.
- За колко време?
- Не много. Да се махаме.
- Прю. неможеш да правиш това. Пайпър ще е сломена.
- Ще съм сломена?
- Партито-изненада се отменя.
- Тя ни хвана. От ресторанта са се обадили докато ни нямаше.
- За това ли беше толкова ядосана?
- Да кажем просто, че денят беше кофти.
- Това има ли нещо общо с факта, че Анди звъни цяла нощ?
- Пайпър, къде каза, че е днешния вестник?
- Хей, аз съм гола..
- Упс...извинявай.
- Какво прави пияницата от хотела тук?
- Казвам се Марк и не съм пияница.
- Той е призрак.
- Моля? Какво е?
- Призрак. Убили са го и има нужда от помощта ни. Затова го виждаме.
- Е, той определено ни вижда, това е сигурно.
- Страшен ден да съм умрял..
- Сигурна ли си, че наистина е призрак?
- Напълно..
- От къде да знаем, че мястото му не е в Ада?
- Защото го виждаме. Той е един от невинните, които трябва да защитаваме.
- От какво? Той е мъртъв.
- Просто трябва да накараме семейството му да го погребе и той ще може да продължи пътя си...където и да води той.
- Добре, тогава просто се обади в полицията и им кажи къде е тялото.
- Вече го направих. Просто изчаквам да съобщят на майка му, преди да говоря с нея.
- Да говориш с нея? Да и кажеш, че си вещица и поддържаш връзка с мъртвия и син?
- Не, просто ще я убедя да направи бързо погребение. Преди да се появи Яма и да вземе душата на Марк.
- Да? Оу..не мога да говоря точно сега.
Важно ли е? ОК..ще бъда в хотела след малко.
Беше новият ми шеф. Трябва да бягам.
- ОК..като се обади в полицията, не си говорила с Анди, нали?
- Не, обаждането беше анонимно. Защо? Решила си да не отидеш с него?
- Всъщност реших да отида, но като отидох да му кажа, го сварих да вечеря с бившата си съпруга.
- С бившата си какво?!
- Да, предполага се, че трябваше да ми спомене малко по-рано..
- И какво каза? Защо е премълчал?
- Не знам. Не останах достатъчно, за да го попитам.
- Как сте?
Извинявайте..
- Духовете никога ли не чукат?
- Онзи е отседнал в президентския апартамент. Мисля, че е султан, но не съм сигурен.
Предскажи му бъдещето, кажи му нещо хубаво. Това гарантирано ще удължи престоя му.
- Казах ти, че гадателските ми способности не винаги са на линия..
- Имам ти пълно доверие, Фийби. Незнам как го правиш, но продължавай така и работата ти тук ще е гарантирана.
- Извинявайте, Господине, забравихте си...
- Добре ли си? Какво става?
- Нищо, аз...
Нищо.
- Още не съм свикнал, забравям, че съм..
- Тези за мен ли са?
- Да. Глупав въпрос, но...призраците спят ли?
- Вече дори не усещам студ.
- Съжалявам.
- Недей. Важен е жестът.
Предполагам, че чак сега го осъзнавам... Това, което стана...какво загубих.
Да хапвам стриди на кея..да играя на топка с приятелите си..
..да се прибера вкъщи и от секретаря да чуя гласа на майка ми..
..която ме укорява, че не съм се оженил за добро китайско момиче.
- Майка ти означава много за теб, нали?
- Тя е страхотен приятел.
Беше..
Бяхме само двамата от както татко ни напусна.
Тя ме научи на всичко, което знам.
Особено да готвя..тя беше невероятна готвачка.
- Баба ме научи да готвя.
Всъщност толкова ми хареса, че станах готвач.
- Наистина?
- Можеш ли да правиш патица по пекински и да клонираш ДНК?
- Не, а ти?
- Лесна работа. Мама казваше, че щях да стана добър готвач, ако не се бях продал на Станфордската програма по мулекулярна биология.
- Значи можеш да готвиш патица по пекински и да клонираш ДНК?
- Патицата е по-трудна.
- Е, аз мога да говоря за храна цяла нощ.
- Така ли? Е, аз мога да говоря за храна завинаги.
- Оу, господин Кори, слава богу..трябва да говоря с вас.
- Така ли?
С мен? Оу...вие сте гадателката, нали?
- Да.
- Вижте..
- Така ли разбрахте името ми?
- Не.
Ъъ...да. Получихте ли бележката, която ви оставих?
- Тази, която ме предупреждава да не излизам? От вас ли беше?
Забавлявате ли се като плашите хората или просто помага на бизнеса?
- Какво?! Вие не разбирате. Аз...
- Какво става тук?
- Здрасти.
- Какво прави тя тук?
- Тя е изпратила бележката.
- Не е това, което си мислите. Като хванах портфейла ви...
- Вие сте откраднала портфейла ми?!
- Не съм го откраднала..
- Не знам какво става, но просто стойте далеч от нас. Ясно?
- Но той ще умре.
Това не прозвуча много добре..
Вижте, не мога да ви обясня от къде знам, но ако излезете навън, ще ви прегази розов...
Чакайте, вие не носите куфарчето си. Това е чудесно, няма да умрете без него..
- Оставете ни намира или ще извикам охраната на хотела.
- Здравей.
- Би трябвало да ти е добре известно, че подкупът е престъпление.
- Но извинението не е, нали?
Виж, Прю, съжалявам, че не ти казах, че бях женен по-рано. Трябваше. Щях да ти кажа.
- Наистина? И кога? Преди или след като междинната врата се отвори този уикенд?
- Добре, заслужих си го.
- Не разбирам как не си намерил време да ми кажеш.
Освен ако просто не си искал да го скриеш.
- Стига, Прю, познаваш ме добре.
- Дали?
- Прю, беше просто вечеря. Да, имам бивша жена и не я мразя. Толкова ли е ужасно това?
- Не, не е.
Но това, че не беше честен с мен - е.
- Вече ти се извиних за това.
Защо се опитваш да превърнеш това в нещо, което не е?
Какво всъщност те тревожи, Прю?
Изглежда не само аз опитвам да скрия тайни..
- Сигурен ли си, че това ще проработи?
- Ще ти се довери ако говориш на нейния език.
- Мога ли да ви помогна?
- Здравейте. Казвам се Пайпър.
Трябва да говоря с вас.
- Вие говорите китайски?
- Берлиц, отнася се до сина ви.
- Знаете ли къде е?
- Пита дали знаеш къде съм.
- Чакай...вие не знаете?
- Не и ужасно се тревожа. Не съм го виждала от рожденния му ден.
- От полицията още не са и казали?
- Как е възможно?
Имам предвид как е възможно да не се обади..
- Незнам, това не е в негов стил.
Кога го видяхте последно?
- Пайпър, трябва да и кажеш къде е тялото ми, за да може да ме погребе.
- Не мога да си спомня, кога го видях последно, но ако го видя ще ви се уведомя.
- Благодаря..благодаря..
- Не можеш просто да си тръгнеш, Пайпър. Трябва да и кажеш.
- Мамо! Не!
- Какво стана?
- Къщата е защитена от духове.
Изглежда приказката, която ми разказа е истина и ще горя в Ада.
- Проблем с мъж?
- Не ми се говори за това.
Между другото, къде беше снощи?
Нещо не е наред?
- Не ми се говори за това.
- ОК...ти никога не чистиш и говориш за всичко. Какво става?
- Нищо.
- Фийби..
- Добре, имах наистина лошо видение. Мъж беше прегазен от розов Кадилак.
- Знам, че звучи налудничево, но го видях и незнам какво да направя..
- Да, но не ми повярваха. Помислиха, е го следя или нещо подобно.
Как мога да кажа на напълно непознат, че ще умре?
- Къде е той сега?
- Хотел "Нептун".
- А ти какво си правила там?
- Знаех си, че това ще попиташ.
- Исках да ти се реванширам за всички картички, като ти купя наистина страхотен подарък, затова започнах работа в хотела...като гадателка на бара.
Давай...разкрещи ми се.
- Фийби, трябва да го спасиш. Не го изпускай от поглед.
- Спокойно, изчаках да заспи и счупих ключалката, за да го заключа вътре. До утре е в безопасност.
- Чакай...това ли беше?!
Няма ли да се вбесиш?
- Не. Искала си да направиш нещо добро, а сега ще направиш нещо чудесно. Не бих могла да получа по-добър подарък.
- Момичета, трябва да видите това.
- Намериха тялото ми.
"Полицията потвърди, че тялото е изгорено до неузнаваемост.."
- Най-после всичко свърши.
"...следите намерени на мястото потвърждават, че тялото е на Тони Уонг, глава на Триядата в Китайския квартал..."
- Не може да бъде, това е човекът, който ме уби!
- Чакай...виждам го. Уонг е все още жив.
- Разбира се, че е жив. Те са намерили моето тяло.
- Можеш ли да видиш къде е сега?
- Знак..бързо, дайте ми химикал.
- Не разбирам защо Уонг ще иска да ме убие. Не съм му направил нищо.
- Да, но много си приличате. Може би те е използвал, за да инсценира собствената си смърт.
- Какво означава това?
- "Уархай Импортс". Това е склад в Китайския квартал.
- Не съм сигурен, Пайпър. Мисля, че е твърде опасно.
- Това е единственият ни шанс.
- Пайпър, тези хора ме убиха без дори да се замислят..
Ще те убият..
- Мога да замразявам времето, помниш ли?
- Но вътре има трима убийци.
- Продължавай.
- Въоръжени..
- Още по-добре.
- Чакай, има амулет на вратата. Не мога да вляза.
- Както и да е. Изплашена ли си?
- Ужасена. Това е добре, повярвай ми.
ОК, трябва да побързаме.
Кажи "сирене"..
- Добре, всичко е готово. Пуснах снимката в пощата на Анди.
- Задгробният ми живот е в ръцете на ченге на име Анди..
- Той е инспектор и при това добър, Марк. Като види снимката ще знае какво да прави.
Може да хване Уонг, но това не ми помага. Няма как да разберат, че тялото е мое.
- Написах името ти на снимката. Ще използват зъбните картони или нещо подобно. През това време трябва да те пазим от Яма.
- Не знам какво да кажа..
- Не казвай нищо. Обещах ти нещо, нали?
Колкото и да те харесвам, нямам намерение да идвам при теб.
- Сама ли си говориш?
- Анди...здравей. Стар навик ми е. Правя го непрекъснато.
- Майка ми го нарича интересен разговор, с интересен събеседник.
- Наистина...интересно..
- Много..
- Не че ми е неприятно, но какво правиш тук?
- Ами...просто минавам.
- Прю каза ли ти какво стана?
- Не...да...нещо такова.
Оплеска нещата, а?
- Мда...идеи какво да направя?
- Значи това е Анди?
- Да..
...просто и дай малко пространство. Малко време да премисли.
- Да, добре.
Благодаря. Пази се.
- Ти също.
- Какво?
- Много си сладка, знаеш ли?
Наистина го мисля. Искам да те заведа на едно място. Да направя нещо за теб.
- Господин Кори...
- Стойте делече!
- Трябва да ми повярвате...
- Вие ме заключихте в стаята ми, нали?
- Да, но за ваша защита..
- Какво искате? Пари? Това ли е? Изнудване?
- Не. Опитвам се да спася живота ви, просто ме послушайте..
- Вие сте луда.
- Ако излезете през тази врата сте мъртъв.
- Извикайте охраната.
- Г-н Кори, не го правете!
Внимавайте!
- Това ще ви струва $20. Без бакшиша.
- Твоят апартамент ли е това? Красиво е.
- Мерси.
- Каму...впечатлена съм.
- Не ми остана време да я довърша... Предполагам, че това се отнася за всичко..
"Обичам живота, защото е мъртъв и винаги има по някой, който в тъмната си килия се моли за топло лице, за топлината и чудото на обичащото сърце."
- Обичам тази част.
- Аз също.
- Виж, ако твоят приятел, ченгето, се справи, може да питам самия Каму какво става накрая.
Искам да вземеш нещо.
- Отвори я.
- Какво е това?
- Рецептите на дядо ми.
Баща ми ги е превел когато съм се родил. Сервират тези ястия в семейния ресторант от десетилетия.
Твои са.
- Но те принадлежат на семейството ти..
- Искам да ги вземеш. За всичко, което направи за мен.
Направи ми една услуга, използвай ги за партито-изненада на сестра ти.
- Прю не иска парти.
- Рожденните дни са важни. Подминах моя без да осъзнавам, че може да е последен.
Тя може и да не го знае, но има нужда да празнува рожденния си ден, всички имаме.
Не го приемай за даденост.
- Прю, какво правиш?
- Просто превключвам каналите.
- Ти никога не превключваш каналите.
- Вече го правя.
Добре ли си? Изглеждаш...
- Ужасно? Знам. Но се чувствам добре.
- Предупреди ли онзи човек?
- Направих нещо по-добро, спасих му живота.
Беше страхотно. Имам предвид...знаех, че ще е добре за него, но нямах идея колко благотворно ще се отрази на мен.
Почувствах се толкова добре...не само за себе си, а че макар и по моя си начин успях да направя добро.
Можеш ли да повярваш, че казвам това?!
- Какво да кажа...седмицата беше пълна с изненади.
- Като говорим за изненади...какво ще правиш с Анди?
- Не знам.
Анди скри нещо от мен, но истината е, че аз крия нещо от него всеки ден.
И едва ли ще дойде ден, когато да мога да му кажа тайната. Какъв е смисълът тогава?
- Ние сме Чародейките, Прю, не обречените. Имаме живот като всички други.
- Обади му се, вижте се, направи нещо. Дай, за да получиш. Това е тайната на живота, не силите ни.
- Добре ли си?
- Да, просто се замислих...
...вървейки под звездите, какво ли е там горе, какво ме чака.
- Незнам, но може да ми подскажеш като отидеш.
- Не искам тази нощ да свършва.
Не съм готов да кажа "довиждане", Пайпър.
- Затвори очи.
- Престори се, че можеш да усетиш ръката ми върху кожата си, че докосването ми ти доставя удоволствие.
- Не.
- Просто затвори очи.
- Къде беше през целия ми живот?
- Не! Пайпър! Някой да помогне! Помощ!..
- Какво стана?
- Отвлякоха я. Хората на Уонг отвлякоха Пайпър.
- Знаеш ли къде я отведоха?
- Обаждам се на 911.
- Не, ще се обадиш от колата. Да тръгваме.
Трябва да я намерим.
- Дори да отнеме цяла нощ.
- Първия път като те видях, помислих, че си призрак.
- Знаеш ли, тези въжета са много стегнати. Би ли развързал ръцете ми?
- Защо уби Марк?
- Трябваше ми самоличността му.
Кой друг знае, че съм жив?
Имах планове. Лодка чакаше да ме откара в Хонг-Конг, където ме чакаше нов живот, но ти прецака всичко това.
- Благодаря.
- Бързо, държат я горе. Внимавайте!
- Аз ще я взема. Застреляйте всеки, който мине през тази врата.
- Внимавайте!
- Мерси, сестричке.
- Колко продължаваше това?
- Не много..
- Кои сте вие?
- Полиция! Замръзни!
- Не бях виждала да убиват някой до сега..
- Джереми.
- Джавна.
- Имах предвид хора.
- Хайде, трябва да се махнем преди Анди да ни е видял.
- Но...ти си мъртав?!
- Да, ти също.
- Марк, мисля, че трябва да изчезваш..
- Пожелай си нещо, копеле!
- Не, не можеш да го вземеш. Той е добър човек. Нямаш работа с него.
- Тук сме, за да отпразнуваме щастието от живота на Марк..
...и изкуплението на духовното му пътуване.
- Всички тези истории...
...всички легенди, които ми разказа...те спасиха душата ми, мамо.
Беше права.
- Един съвет от мен, Прю, не пропускай нито един от рожденните си дни. Те са безценни.
- Няма.
- Иска ми се...
- Знам...на мен също.
- Ще ми липсваш, Пайпър.
- Кой е този мъж?
- Баща ми.
Предполагам, че това наистина е "сбогом".
- Кой друг би си паднал по мъртвец?..
- Това си е напредък. Последния беше магьосник.
- Знаете ли, промених си решението. Може би все пак трябва да организираме парти.
- Да, защо не. Марк е прав..
- Е, Прю, радвам се, че го каза, защото...
ИЗНЕНАДА!
- Не го очакваше, нали?
- Не. Хвана ме.
- А също и истински подарък. Платен е. Дано ти хареса.
- Нямам думи.
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org