Harry Potter 2 - And The Chamber Of Secrets (2002) Свали субтитрите
Освен това, ако чичо Върнън...
- Хари Потър!
Сега я оплеска.
Ето там е. Върнън..?
Предупреждавам те, ако не контролираш птицата, ще я махна.
Отегчена е. Нека я пускам поне за час-два на ден.
За да изпращаш тайни писма на приятелите си. Не става.
Няма да изпращам. Не съм получавал писмо от никой от приятелите ми.
За цялото лято.
- Че кой иска да е приятел с теб?
Трябва да си ни благодарен.
Отгледахме те от бебе, давахме ти залъка от масата си,
дори те настанихме във втората стая на Дъдли, все от добро сърце.
Бъди благоразумен. Да изчакаме сем. Мейсън.
Които ще дойдат всеки момент.
Да преговорим сега всичко отначало.
Петуния, когато дойдат, ти ще си...
- В дневната,
откъдето благосклонно ще ги приветствам у дома.
А ти, Дъдли?
- Аз ще съм до вратата., готов да я отворя
Отлично.
А ти?
Аз си седя в стаята, без да вдигам шум и ще се правя, че ме няма.
И добре ще бъде.
С малко късмет това може да е най-голямата сделка в кариерата ми
и ти няма да ми я проваляш.
Хари Потър! За мен е такава чест.
Кой си ти?
- Доби, сър. Доби домашния дух.
Да не съм груб, но сега не е момента да имам домашно духче в стаята си.
О, да, сър. Доби разбира. Само че Доби дойде да ви каже...
Трудно е, сър. Доби не знае откъде да започне.
Защо първо не седнеш?
- Да седна... Да седна?
Доби, извинявай! Не исках да те засегна!
Да засегнете Доби? Доби е покъртен от великодушието ви,
защото никога не е бил канен да седне от един магьосник.
Като равен!
Значи не си срещал достатъчно възпитани магьосници.
Да, не съм!
Ужасно нещо изрекох!
Лош Доби!
- Престани!
Доби, моля те, спри!
Не обръщайте внимание. Това е котката.
Лош Доби, лош Доби...
- Спри, моля те!
Добре ли си?
Доби трябваше да се самонакаже.
Доби за малко да злослови срещу семейството си.
Семейството ти?
Семейството на магьосници, на което Доби служи.
Доби е длъжен вечно да служи на едно семейство.
Ако те узнаят, че Доби е тук...
Но Доби трябваше да дойде.
Доби трябва да защити Хари Потър. Да го предупреди.
Хари Потър не бива да се връща "Хогуортс", училището за магии и вълшебства, тази година.
Има заговор да се случат най-ужасни неща!
Какви ужасни неща? Чие дело е заговорът?
Не мога да кажа!
Добре, разбирам. Не можеш да кажеш.
Доби, моля те, стига!
Нека ви разкажа най-добрата част...
Дай лампата!
Доби, престани!
Влизай вътре и мълчи!
Какво, по дяволите, става тук?
Оправях...
- Прекъсна ми японския виц за голфа,
и то точно на девета дупка.
- Извинявай.
Още един звук и ще ти се иска да не си се раждал.
И оправи тая врата!
- Да, сър.
Виждаш ли при какво се върнах? Мястото ми не е тук, а в твоя свят.
"Хогуортс" е единственото място, където имам приятели.
Приятели, които дори не ти пишат!
- Очаквам да...
Чакай малко. Откъде знаеш, че приятелите ми не са ми писали?
Хари Потър не бива да се сърди на Доби.
Доби се надяваше, че ако Хари Потър мисли, че приятелите са го забравили,
няма да иска да се върне в училище.
Веднага ми дай писмата.
Не!
Доби, върни се тук!
Доби, моля те, недей!
Хари Потър трябва да ми обещае, че няма да се върне в училище.
Не мога. "Хогуортс" е моят дом.
Тогава Доби трябва да го направи, сър, за доброто на Хари Потър.
Много съжалявам. Племенникът ми има отклонения.
Обсебват го странни мании, затова го държа в стаята му.
Никога няма да се върнеш в онова училище.
И никога няма да видиш шантавите си приятели! Никога!
Здравей, Хари.
- Рон, Фред, Джордж...
Какво правите тук?
- Спасяваме те, разбира се.
Хайде, събирай си куфара.
Отстъпи назад.
Тръгвай!
Потър!
Хайде, Хари, побързай!
Петуния, бяга!
Ела тук!
Пусни ме!
- Няма.
Ти и тъпото ти пиле никъде няма да ходите!
Пусни ме!
- Тръгвай!
Татко!
Между другото, Хари, честит рожден ден.
Насам!
Хайде!
Това са неделните курабийки.
- Мама едва ли ще разбере.
Липсват
У дома
Не е кой знае какво, но е наш дом.
- Великолепно е.
Къде бяхте?!
Хари, така се радвам, миличък. Леглата - празни, няма бележка
и колата я няма! Можехте да умрете или да ви видят!
Разбира се, аз не виня теб, Хари, миличък.
Държаха го гладен, мамо. И имаше решетки на прозореца.
Моли се и аз да не сложа решетки на твоя, Рон Уизли!
Ела, Хари. Време е за закуска.
Хайде, Хари, вземи си.
А-а така.
Мамо, виждала ли си пуловера ми?
- Беше върху триножника.
Здравей!
Какво направих?
- Това е Джини. Цяло лято говори за теб.
Чак стана досадна.
Добро утро на всички Уизли.
- Добро утро, татко!
Каква нощ! Девет обиска!
- Обиска ли?
Татко работи в Министерство на магията,
в отдел "Злоупотреби с мъгълски вещи". Татко обича мъгълите.
Много го впечатляват.
А така-а.
А ти кой си?
- Простете, сър.
Аз съм Хари, сър, Хари Потър.
Мили Боже! Наистина ли?
Рон ни разказа всичко за теб. Кога пристигна?
Тази сутрин.
Твоите синове са летели с омагьосаната кола до Съри, снощи, да го вземат.
Наистина ли? И как беше?
Искам да кажа... Било е глупава постъпка, момчета.
А сега, Хари, ти трябва да знаеш всичко за мъгълите.
Каква точно е функцията на гуменото пате?
Това трябва да е Ерол с пощата.
Вземи я, Пърси.
Винаги прави така.
Писма от "Хогуортс". Има едно и за Хари.
Дъмбълдор вече знае, че си тук. Толкова лошо ли се държим с теб?
Книгите на Локхарт не са евтини. А "Заклинанията" са направо скъпи.
Ще се оправим някак.
Само на едно място ще намерим всичко това.
На "Диагон-али".
Хайде, Хари. Ти си първи.
Но Хари не е пътувал с летежна пудра.
- Летежна пудра ли?
Тогава ти тръгни първи, Хари ще гледа от теб.
Давай.
Малко пудра.
Диагон-али!
Виждаш ли, лесно е. Не се бой. Хайде!
Влизай.
Пази си главата.
А така. Вземи си летежна пудра.
А така! Много добре!
И не забравяй да го кажеш много, много ясно.
Диагонали!
Какво каза той?
- Диагонали.
И аз нещо такова чух.
Да не си се загубил, миличък?
- Добре съм, благодаря.
Ела с нас. Ще ти помогнем да намериш верния път.
Не, моля ви...
- Хари!
Хагрид!
- Какво правиш тук? Идвай!
МРАКОН-АЛИ
Я какъв си се изцапал. И как се шляеш по "Мракон-али"!
Опасно място е. Не бива да те виждат там.
Ще помислят, че замисляш тъмни дела.
- Загубих се, но... Чакай малко.
А ти какво правеше там?
- Аз ли?
Търсех жив унищожител на голи охлюви.
Съсипаха зелето на училището.
Хари! Хагрид!
- Здравей, Хърмаяни.
Така се радвам да те видя.
- И аз теб.
Какво ги правиш тия очила!?
Околус поправус!
Определено трябва да запомня това заклинание.
Вече ще се оправиш, Хари. Тук се разделяме с вас.
Чао!
- Благодаря ти.
Ела, всички са толкова притеснени.
АЗ МАГЬОСНИКЪТ от Гилдрой Локхард автобиография
Хари! Слава богу! Така се притеснявахме да не си отишъл твърде далеч.
Дами и господа, Гилдрой Локхарт!
Ето го!
Мама го харесва.
Дайте път, моля. Пуснете ме да мина, благодаря.
Извинявай, момиченце, снимам за "Пророчески вести".
Не може да бъде! Хари Потър!
Хари Потър! Извинете, госпожо.
Хубава голяма усмивка, Хари. С теб ще красим първа страница.
Дами и господа, какъв невероятен момент!
Когато младият Хари е прекрачил прага на "Флориш и Блотс",
за да си купи автобиографията ми "Аз, магьосникът"...
Която съвсем случайно празнува 27-мата си седмица на бестселър...
Хари не е имал представа, че ще си тръгне...
с пълния набор от творбите ми.
Безплатно!
Моля, за автографи.
Дай ми книгите да му поискам автограф. Изчакайте ме отвън.
Сигурно си доволен, а, Потър? Всеизвестният Хари Потър!
Дори в книжарница не може да влезе, без да го покажат по вестниците!
Остави го на мира!
Потър, ама ти си имал приятелка.
Недей така Драко, бъди учтив.
Г-н Потър.
Луциус Малфой.
Най-сетне се срещаме.
Простете...
Белегът ви е легенда,
както и магьосникът, който ви го остави.
Волдемор е убил родителите ми.
Той не е нищо повече от един убиец.
Сигурно сте много смел, щом споменавате името му.
Или глупав?
Страхът от името само увеличава страха от обекта.
А вие трябва да сте г-ца Грейнджър?
Драко много ми е разказвал за вас и родителите ви.
Мъгъли са, нали?
Нека ви огледам... Червена коса, наивен поглед.
Опърпани книги втора употреба. Вие трябва да сте сем. Уизли.
Деца, тук е лудница. Да излизаме!
- Уизли-старши!
Луциус.
- Натоварени ли сте в министерството?
При толкова извънредни обиски. Дано и заплащането е извънредно.
Но съдейки по покупките ви, явно не е така.
Каква е ползата да позориш името магьосник, щом не ти плащат за това?
Имаме различни схващания за това какво позори името магьосник, Малфой.
Очевидно.
И общуваш с мъгъли...
Семейството ти едва ли може да падне по-низко.
Ще се видим в работата.
Ще се видим в училище.
Влак 58, хайде!
- Всеки момент ще тръгне.
Фред, Джордж, Пърси, първо вие!
Давай.
След теб, скъпа.
Хайде, Джини, да ти намерим място. Бързо.
Да тръгваме.
Момчета, какво си мислите, че правите?
Съжаляваме.
Загубих контрол над количката.
Защо не можем да минем?
- Не знам.
По някаква причина проходът е затворен.
Влакът тръгва точно в 11,00 ч. Изпуснахме го!
Хари, ако ние не можем да преминем,
може би и мама и татко не могат да се върнат.
Да идем и да изчакаме при колата.
Колата!
Рон, трябва да ти кажа нещо.
За повечето мъгъли не е обичайно да виждат летяща кола.
Прав си.
Повредил се е превключвателят за невидимост.
Тогава слез по-ниско. Трябва да намерим влака.
Просто трябва да настигнем влака.
- Едва ли е много напред.
Чуваш ли?
- Явно го настигаме.
Рон...
Хари!
Дръж се!
Хвани ми ръката!
Дръж се!
- Опитвам се.
Ръцете ти са потни.
Май намерихме влака.
- Да.
Добре дошъл у дома!
Вдигни се!
Не се получава!
Пази се от дървото!
Спри! Спри!
Пръчката ми!
Виж ми пръчицата!
- Радвай се, че не беше вратът ти.
Какво става?
- Не знам.
Рон, тръгвай! Бързо!
Скабърс, добре ли си?
Колата!
Татко ще ме убие.
До скоро Хедуиг!
Първо в стаята ми се явява домашен дух.
После бариерата не ни пропуска, до перон 9 и 3/4.
И за малко не ни убива едно дърво!
Доста напрегнато за начало на учебна година.
Добре се огледайте, момчета. Едва ли ще се задържите в замъка.
Здраво сте загазили.
Видели са ви не по-малко от 7 мъгъли.
Имате ли представа колко е сериозно положението?
Рискували сте разкриването на нашия свят!
Да не говорим за уврежданията, които причинихте на Плашещата върба,
издигаща се отпреди раждането ви.
Честно казано, професор Снейп, тя ни навреди повече.
Тишина!
Уверявам ви, че щях да ви натоваря на обратния влак още тази нощ,
ако бяхте в "Слидерин", под моето ръководство.
Както ме гледате така...
- Но, за съжаление, това не е така.
Професор Дъмбълдор!
Професор Макгонъгол!
Г-н директор, тези момчета са нарушили Наредбата за целево ограничаване
на невръстни магьосници и така аз считам...
Наясно съм с наредбите. Много от тях лично съм писал.
Но професор Макгонъгол е ръководител на дома "Грифиндор"
и тя ще реши какви мерки да предприеме.
Отиваме да си съберем нещата.
- Какво говорите, г-н Уизли?
Ще ни изключите, нали?
Не днес, г-н Уизли.
И на двама ви подчертавам сериозността на деянието.
Довечера ще пиша на семействата ви и двамата ще получите наказание.
Добро утро на всички.
Добро утро!
- Добро утро, професор Спраут.
Добре дошли в Трета оранжерия. Съберете се насам.
Днес ще разсаждаме мандрагора. Кой ще ми каже за свойствата й?
Да, г-це Грейнджър?
Мандрагората връща на вкаменените или прокълнати предишното им състояние.
Но също така е доста опасна.
Викът на мандрагората е смъртоносен за този, който го чуе.
Отлично! 10 точки за "Грифиндор"!
Тъй като нашите мандрагори са още семеначета,
виковете им няма да ви убият, а само ще ви зашеметят за няколко часа.
Затова съм раздала наушници, за да защитите слуха си.
Сложете ги още сега!
Побързайте! Плътно да прилепнат. Гледайте сега.
Хващате мандрагората здраво и издърпвате нагоре!
Видяхте ли я? Сега я поставяте в саксията
и я покривате с малко влажна почва, за да се затопли.
Лонгботъм не е прилепил наушниците си.
- Не, госпожо, той просто припадна.
Да, да. Остави го да полежи. Готови!
Заобиколете саксиите. Хванете мандрагорите си!
И ги издърпайте!
Виж, това е Почтибезглавия Ник
- Здравей, Пърси. Г-це Клиъруотър.
- Здравейте, сър Никълъс.
Кажи го. Обречен съм.
Обречен си.
- Здравей, Хари.
Аз съм Колин Крийви и също съм от "Грифиндор".
Здравей, Колин. Приятно ми е.
Рон, това твоята сова ли е?
Тая птица е за пенсия!
О, не!
Уизли е получил конско.
Хайде, Рон. Веднъж не отворих едно конско от баба и после... Ужас!
Роналд Уизли!
Как посмя да откраднеш колата?! Аз съм напълно възмутена!
На баща ти му правят разследване в службата, и това само заради теб!
Ако само посмееш да подадеш дори носа си извън линията на приличието, те прибираме вкъщи!
И, Джини, мила, поздравления за приемането ти в "Грифиндор".
С баща ти така се гордеем!
Нека ви запозная с новия ви учител по защита от Черни изкуства.
Моя милост - Гилдрой Локхарт, носител на орден Мерлин трета степен,
Почетен член на Лигата за защита от Тъмните сили
и 5 пъти лауреат на Наградата за най-чаровна усмивка
на "Седмичник на магьосницата".
Но не за това ми е думата.
Не съм се отървал от Бандънския призрак с усмивка.
Внимавайте! Работата ми е да ви въоръжа
срещу най-противните създания в магьосническия свят.
В тази стая може да изпитате най-големите си страхове.
Обаче нищо не може да ви навреди, докато аз съм тук.
И ще ви помоля да не пищите.
Защото може да ги предизвикате!
Феи от Корнуол.
- Току-що заловени!
Не се смейте тъй безгрижно, г-н Финегън,
защото те могат да бъдат дяволски хитри пакостници.
Да видим как ще се справите с тях.
Хайде, давайте! Спрете ги!
Свалете ме долу!
Махнете се от мен!
- Стой, не мърдай.
Пескипикси! Пестерноми!
Ще ви помоля вие, тримата, да приберете останалите феи.
Какво да правим сега?!
Емонгелад! (смразяваща магия)
Защо все на мен се случва?
Цяло лято разработвах съвсем нова програма по куидич.
Ще тренираме от по-рано, по-настоятелно и по-дълго.
Не мога да повярвам!
Къде отивате, Флинт? Откажете се.
Запазил съм игрището за "Грифиндор".
- Кротко, Ууд. Имам разрешително.
Надушвам неприятности.
"Аз, професор С. Снейп, разрешавам на отбора на "Слидерин"
да тренират куидич с оглед обучаването на новия им търсач."
Имате нов търсач? Кой е?
Малфой!
- Точно така.
Тази година нещата ще са по-различни.
Това са "Нимбус 2001"! Как ги уредихте?
Подарък от бащата на Драко.
За разлика от други, моят баща може да си позволи най-доброто.
Поне в "Гринфиндор" никой не си купува мястото.
Всички са приети заради таланта си.
Никой не ти е искал мнението, гадно малко мътнородче!
Ще си платиш за това, Малфой!
Яж плужеци!
Добре ли си, Рон?
Кажи нещо!
Можеш ли да го изцериш, Хари?
- Не, Колин, махни се.
Да го заведем при Хагрид. Сигурно знае как да му помогне.
Ето и специалното оборудване.
Сигурно има нещо общо с Черното изкуство.
По-добре навън, отколкото навътре.
Рон кого се опита да прокълне?
- Малфой.
Защото той нарече Хърмаяни... Не знам какво означава това.
Нарече ме "мътнород".
- Не думай!
Какво е мътнород?
- Нечиста кръв.
Мътнород е върховна обида за дете на мъгъли, немагьосници.
За такава като мен.
Това не е израз за цивилизован разговор.
Истината е, Хари, че има магьосници, като семейство Малфой,
които се мислят за най-велики, защото имат така наречената чиста кръв.
Това е ужасно.
Отвратително.
- И толкова неистинно.
Мръсна кръв... Повечето семейства днес са смесени.
А и няма заклинание, което нашата Хърмаяни да не може.
Ела при мен.
Не унивай, Хърмаяни.
Не унивай дори за минута.
Нали?
Хари, Хари, Хари...
Можеш ли да си представиш по-голямо самонаказание от това
да ми помагаш да отговарям на феновете си?
Не.
Славата е задушаващо нещо.
За да си знаменитост, трябва да се държиш като такъв. Запомни го.
Ела... Ела при мен.
Ела при мен...
- Какво?
Моля?
Онзи глас.
Глас ли?
Не го ли чухте?
За какво говориш, Хари?
Може би си се одремал.
И нищо чудно! Виж колко е часът! Изкарали сме 4 ч.
Зловещо е как времето лети, когато се веселим.
Зловещо.
Ще те разкъсам...
Ще те изкормя...
Ще те убия...
Да те убия...
убия, убия...
Хари!
- Чухте ли го?
Кое?
- Гласът.
Глас ли? Какъв глас?
За първи път го чух в кабинета на Локхарт и после отново...
Движи се.
Кани се да убива.
- Да убива ли?
Хари, чакай! Не бързай толкова!
Странно.
Не съм виждал паяци да се държат така.
- Аз въобще не ги обичам!
Какво е това?
Стаята на тайните е отворена. Пазете се, врагове на наследника!
Написано е с кръв.
О, не!
Това е котката на Филч.
Г-жа Норис.
Пазете се, врагове на наследника.
Вие сте следващите, мътнороди!
Какво става тук? Махнете се от пътя ми.
Потър, ти ли...
Госпожа Норис!
Ти... си убил котката ми.
- Не.
Ще те убия.
Ще те убия!
Аргус!
Аргус, аз...
Всички по спалните помещения.
Всички освен... вие тримата.
Хайде, последвайте ме.
Тя не е мъртва, Аргус. Вкаменена е.
Някой е имал късмет, че не съм бил тук!
Знам точното заклинание, което да я върне.
Не разбирам как е вкаменена.
- Питайте него.
Той го е сторил! Видяхте какво е написал на стената.
Не съм аз, кълна се! Не съм докосвал госпожа Норис.
Глупости.
- Позволете да се намеся, г-н директор.
Може би Потър и приятелите му...
са се оказали на неподходащото място в неподходащо време.
При все това, има няколко подозрителни обстоятелства.
Аз, например, не видях Потър на вечеря.
Боя се, че вината е моя, Сивиръс. Хари ми помагаше за кореспонденцията.
Затова и ние с Рон тръгнахме да го търсим.
Тъкмо го намерихме и той каза...
Да, г-це Грейнджър?
- Казах, че не съм гладен.
Прибирахме се да си лягаме, когато намерихме госпожа Норис.
Невинен до доказване на противното.
Моята котка е вкаменена.
Искам някой да бъде наказан!
Ще можем да я излекуваме, Аргус.
Г-жа Спраут успя да отгледа доста екземпляри мандрагора.
Щом пораснат, ще изготвим отвара, която ще съживи госпожа Норис.
Междувременно препоръчвам всички да сте нащрек.
Малко е странно, нали?
- Странно?
Ти чуваш гласа. Само ти го чуваш. И намираме вкаменената госпожа Норис.
Просто е странно.
Мислиш ли, че трябваше да им кажа? На Дъмбълдор и другите?
Щяха да те вземат за луд.
Не, Хари, дори в магьосническия свят чуването на гласове е лош знак.
Права е.
Моля за внимание!?
Днес ще трансформираме животни в бокали за вода.
Ето така:
1, 2, 3. Фераверту!
Сега е ваш ред. Кой ще опита първи?
Г-н Уизли? 1, 2, 3. Фераверту.
Фераверту!
Тази пръчка трябва да се подмени, г-н Уизли.
Да, г-це Грейнджър?
Професоре, ще ни разкажете ли за Стаята на тайните?
Е, добре тогава.
Както всички знаете, "Хогуортс" е основан преди повече от 1000 год.
от четиримата най-велики магьосници на онова време.
Годрик Грифиндор, Хелга Хафълпаф,
Роуина Рейвънклоу и Салазар Слидерин.
Трима от основателите работели чудесно и в хармония,
но един стоял настрана.
- Познай кой е.
Салазар Слидерин желаел приема на учениците да е по-строг.
Вярвал, че магическото изкуство трябва да се запази
само за магическите родове, иначе казано, за чистокръвните.
Но той не успял да склони другите и напуснал училището.
Според легендата Слидерин построил тайна стая в замъка,
известна като Стаята на тайните.
Непосредствено преди да си тръгне, той я запечатал за времето,
когато неговият истински наследник постъпи в училището.
Само Наследника ще успее да отвори Стаята
и да пусне ужаса отвътре,
та да го използва за прочистване на училището от всички онези,
които, според Слидерин, не са достойни да учат магия.
Мъгълокръвните.
Разбира се, училището е претърсвано много пъти
и не е намерена подобна стая.
Професоре, какво, според легендата, е скрито в Стаята?
Смята се, че е нещо, което само Наследника на Слидерин може да контролира.
Говори се, че Стаята е дом на чудовище.
Мислите ли, че е вярно и че наистина има Стая на тайните?
Да, и Макгонъгол е притеснена, колкото и да го прикрива.
Но щом наистина има Стая на тайните и тя е отворена, то...
Наследникът се е върнал в Хогуортс. Въпросът е кой е той.
Да помислим. Кой наш познат смята, че всички мъгълокръвни са измет?
За Малфой ли говориш?
- Естествено. Нали го чу?
"Вие ще сте следващите, мътнороди."
- Чух го,
но Малфой да е наследник на Слидерин?!
Може би Рон е прав, Хърмаяни. Виж семейството му.
Всички от рода му са били в "Слидерин" от векове.
Краб и Гойл сигурно знаят, само трябва да ги изпързаляме.
Дори те не са толкова тъпи. Но може да има друг начин.
Предупреждавам ви, може да е трудно,
а да не споменавам, че ще наруши близо 50 училищни правила.
И ще бъде опасно. Много опасно.
Ето я, Многоликовата отвара.
Правилно приготвена, отварата позволява на пиещия
временно да приеме физическата форма на другиго.
Искаш да каже, че ако с Хари пием от това,
ще се превърнем в Краб и Гойл?
- Да.
Значи можем да се превърнем във всичко?
- Именно.
Но е трудна работа. Не съм виждала по-сложна рецепта.
Колко време ще ти отнеме?
- Един месец.
Цял месец?! Но, Хармаяни...
Ако Малфой е Наследника, дотогава ще убие половината нечистокръвни в училище.
Знам, но това единственият ни избор.
Още едно попадение за "Слидерин"!
ГРИФИНДОР СЛИДЕРИН 030 090
Резултатът е 90 на 30.
Как върви, белязания?
Пази се, Хари!
Ууд, внимавай!
Хари е преследван от полудял блъджър! Някой е направил нещо на това чудо!
Аз ще го спра.
- Не!
Дори и със здрава пръчка е върде рисковано, можеш да удариш Хари.
За балета ли тренираш, а, Потър?
Никога няма да ме хванеш, Потър!
Бързо!
Хари Потър хвана снича! "Грифиндор" победиха!
Боните Хенгинг-терасо
Благодаря.
- Добре ли си?
Ръката ми май е счупена.
- Не бой се, веднага ще я оправя.
Не...недейте вие.
- Той не знае какво говори.
Въобще няма да те боли.
Бракиам Еминдо!
За първи път става така,
но важното е...
че вече не изпитваш болка и е видно, че няма счупени кости.
Счупени ли? Та то не останаха кости!
Тъкмо е по-гъвкав.
Г-н Малфой, стига хленчихте. Можете да си вървите. Направете път!
Трябваше да дойдете право при мен.
За секунди заздравявам кости, но да ги накарам да пораснат...
Ще успеете, нали?
- Разбира се, но ще е болезнено.
Готви се за тежка нощ, Потър.
Повторното растене на кости е гадна работа.
Какво очакваш? Сок от тикви?
Убивам... Убивам...
Убивам...
Здравейте!
- Доби.
Хари Потър трябваше да послуша Доби.
Хари Потър трябваше да се върне у дома, когато изпусна влака.
Ти си бил. Ти си спрял бариерата.
Точно така, сър.
Заради теб с Рон едва не ни изгониха.
- Поне щяхте да сте далече оттук.
Хари Потър трябва да се прибере вкъщи.
Доби мислеше, че неговият бладжър ще е достатъчен да накара Хари...
Твоят бладжър? Ти ли го накара да ме преследва?
Доби се чувства много натъжен, сър.
Доби си изпогори с ютия ръцете.
Изчезвай, преди да са ми пораснали костите, за да те удуша.
Доби е свикнал на заплахи, сър. Доби ги получава 5 пъти на ден вкъщи.
И вероятно няма да ми кажеш защо се опита да ме убиеш?
Не да ви убия. Никога не бих го направил.
Доби помни как беше, преди Хари Потър да триумфира
над Онзи-който-не-бива-да-се-назовава.
Ние, домашните духове, бяхме третирани като паразити.
Разбира се, Доби още е третиран така.
Защо носиш това нещо, Доби?
Това, сър, е белег на робството на домашните духове.
Доби ще се освободи само ако Господаря му даде дрехи.
Слушайте!
В "Хогуортс" предстои да се случват ужасни неща.
Хари Потър не бива да остава тук. Историята предстои да се повтори.
Да се повтори ли? Имаш предвид, че се е случвало и преди?
Не биваше да казвам това!
Лош Доби! Лош Доби!
- Престани!
Кажи ми, щом като е ставало преди, кой го прави сега?
Доби не може да каже, сър.
Доби само иска Хари Потър да е в безопасност.
Не, Доби, кажи ми кой е!
Да го сложим тук.
Какво е станало?
Ново нападение.
Боя се, че бедният е бил вкаменен.
Може би е заснел нападателя си.
Какво означава това, Албус?
Че нашите ученици са в голяма опасност.
Какво да кажа на персонала?
- Истината.
Кажи им, че в "Хогуортс" вече не е безопасно.
Страхът ни се оказа основателен, Минерва.
Стаята на тайните наистина е отворена отново.
Отново? Значи Стаята на тайните е отваряна и преди?
Разбира се! Не виждаш ли?
Луциус Малфой сигурно я е отворил, когато е учил тук.
И сега е научил Драко как да го направи.
Може и да е така, но само след отварата ще сме сигурни.
Я ми кажи, защо забъркваме отварата посред бял ден
насред момичешката тоалетна?
Не се ли боиш, че ще ни хванат?
Не, тук никой не влиза.
Защо?
Заради Стенещата Миртъл.
- Коя?
Стенещата Миртъл.
Коя е Стенещата Миртъл?
- Аз!
Не очаквам от вас да ме познавате!
Кой би говорил за бедната, нещастна, Стенеща Миртъл!
Малко е докачлива.
Съберете се всички! Съберете се!
Всички ли ме виждат?
Всички ли ме чуват?
Отлично.
В светлината на мрачните събития от последните седмици
професор Дъмбълдор ми даде разрешение да основа това клубче за дуелиране.
Ще ви обуча в случай, че ви се наложи да се отбранявате,
както аз съм го правил безброй пъти.
За повече подробности потърсете издаваните ми творби.
Представям ви асистента си - професор Снейп.
Той спортсменски се съгласи да ми помогне за кратка демонстрация.
Не искам никой от вас, младежи, да се безпокои.
Пак ще си имате учител по отвари, когато приключа с него. Не се бойте.
Едно, две, три.
Експелиармус!
Дали той е добре?
- Кой го е грижа!
Отлична идея да им покажете това, но позволете забележката ми,
беше твърде очевидно какво смятате да правите.
Ако исках да ви спра, нямаше да ми е никак трудно.
Може би ще е разумно първо да научите учениците да блокират
неприятелски заклинания, професоре.
Отлично предложение, професор Снейп.
Искам двама доброволци.
Потър, Уизли, какво ще кажете?
С тази пръчка Уизли е опустошителен и в простите заклинания.
Ще изпрати Потър към болничното крило в кибритена кутийка.
Може ли да предложа някой от моя дом?
Малфой, например.
Успех, Потър.
- Благодаря, сър.
Магически пръчици, готови!
Страхуваш ли се, Потър?
- Ще ти се!
На 3 произнесете заклинания за обезоръжаване на противника,
само за обезоръжаване! Не ни трябват инциденти.
Едно...
Две...
- Евърте Стате!
Риктусемпра!
Казах само обезоръжаване!
Серпенсортия!
Не мърдай, Потър. Аз ще я махна.
Оставете на мен, професор Снейп.
Ос-с-стави го!
Ос-с-стави го!
Ос-с-стави го!
Ти на какво си играеш?
Ти си змиеуст. Защо не ни каза?
- Какво съм?
Говориш със змии.
- Знам.
Веднъж в зоопарка насъсках една боа срещу братовчед ми Дъдли,
но какво толкова? Чувал съм, че много хора го правят.
Не, не могат. Това не е често срещана дарба.
Лоша работа е.
- Кое е лошо?
Ако не бях казал на змията да не напада Джъстин...
Значи това си й казал?
- Нали бяхте там. Чухте ме!
Чух те да говориш езика на змиите.
- Говорил съм друг език?
Въобще не съм разбрал.
Как мога да говоря език, без да знам, че го владея?
Не знам, Хари, но отстрани изглеждаше, че насъскваш змията.
Чуй ме, Хари. Има причина символът на дома "Слидерин" да е змия.
Салазар Слидерин е бил змиеуст.
И той можел да говори с тях.
- Точно така!
И сега цялото училище ще мисли, че ти си неговият пра-пра-пра-внук!
Не съм!
Не бих могъл.
Той е живял преди хиляда години,
нищо не пречи ти да си му наследник.
Ще се видим в общата стая.
Смърт... Убий... Убий...
Заловен на местопрестъплението.
Този път те хванах, Потър. Дотук беше.
Не, г-н Филч! Вие не разбирате...
Професоре, кълна се, не съм аз.
- Това е извън властта ми, Потър.
Професор Дъмбълдор те очаква.
Шербетово лимонче.
Професор Дъмбълдор?
Слушам те, Потър.
Само се чудех дали си ме пратил в подходящия дом?
Да, ти беше особено труден случай,
но аз отстоявам на думите си от миналата година.
Ти можеше да се изявиш в "Слидерин".
- Грешиш.
Хари?
- Професоре...
Птицата ви... Нищо не можех да направя.
Изведнъж пламна.
- Крайно време беше.
От дни изглеждаше ужасно.
Жалко, че го видя точно когато изгоря.
Фоукс е феникс, Хари.
Изригва в пламъци, когато му дойде времето да умре,
и се възражда от пепелта.
Възхитителни създания са фениксите.
Могат да носят невероятно големи товари,
сълзите им имат лечебна сила...
Професор Дъмбълдор, почакайте! Чуйте ме!
Професор Дъмбълдор, не беше Хари!
- Хагрид...
Ще се закълна пред Министерството...
- Хагрид!
Аз не мисля, че Хари е нападнал някого.
Разбира се, и...
Тогава... аз ще изчакам отвън.
Наистина ли не мислите, че съм аз?
- Наистина.
Не мисля, че си бил ти.
Но трябва да те попитам...
има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Не, сър. Нищо.
Много добре тогава. Свободен си.
Имаме да уточняваме плана.
Остава ни да вземем по нещичко от Краб и Гойл -
те са най-добрите приятели на Малфой и той ще им каже всичко.
Само ще внимавате истинските Краб и Гойл да не ви връхлетят.
Всичко съм подготвила.
Сложила съм вътре приспивателна отвара
Докато спят, отскубнете по няколко косъма от всеки
и после ги заключете в някой килер за метли.
А ти чии косми ще скубеш?
- Вече си имам моите.
Милисънт Булстроуд - Слидерин.
Взех го от робата й.
Отивам да проверя отварата.
И пак, гледайте Краб и Гойл да ги намерят!
Рон, по-добре аз да го направя.
- Да, добре.
Уингардиум Левиоуса!
Страхотно!
Тия са изумително тъпи.
- Хайде, да го направим!
Имаме точно един час, преди да си върнем външността.
Добавете космите.
Мирисът на Краб.
- Наздраве!
Мисля, че ще повърна.
И аз.
Хари!
- Рон.
Дявол да го вземе!
Още говорим по старому.
Трябва да се преправиш на Краб.
Дявол да го вземе.
- Отлично.
Къде е Хърмаяни?
Никак не се промених. Вървете без мен.
Хърмаяни, добре ли си?
- Вървете, губите време!
Хайде!
Слидеринците винаги идват оттам.
- Добре.
Извинете!
Какво прав... Какво правиш тук?
Съвсем случайно съм училищен префект.
Но вие, от друга страна, защо бродите из коридорите толкова късно.
Как ви бяха имената?
Аз...
- Краб, Гойл! Къде бяхте?
Досега ли плюскахте в Голямата зала?
Защо си с очила?
- Четох.
Чел си?
Не знаех, че можеш.
А ти какво търсиш тук, Уизли?
- Пази поведение, Малфой.
Сядайте де!
Кой би помислил, че Уизли са чистокръвни с това поведение!
Те са позор за магьосническия свят, всичките!
Какво ти става, Краб?
Боли ме корем.
Изненадан съм, че "Пророчески вести" не са съобщили за атаките.
Сигурно Дъмбълдор се опитва да потули всичко.
Татко винаги е казвал, че Дъмбълдор е най-голямата беда за училището.
Грешиш!
Какво? Нима сте чули да има някой по-лош от Дъмбълдор?
Кажи де?
Хари Потър?!
Добро момче си, Гойл. И си напълно прав.
Свети Потър!
А хората си мислят, че той е Наследника на Слидерин!
Значи ти сигурно предполагаш кой стой зад атаките.
Знаеш, че не знам, Гойл. И вчера ти го казах.
Колко пъти да ти го повтарям?
Това твое ли е?
Но баща ми каза следното...
От 50 години Стаята не е отваряна.
Той не каза кой го е сторил, но спомена, че после са го изключили.
Последния път, когато Стаята е била отворена, са умирали мътнороди.
Само въпрос на време е и сега някой от тях да бъде убит.
Ако питате мен...
Надявам се да е Грейнджър.
Какво ви става на вас, двамата?
Държите се много... странно.
- Боли го корема.
Успокой се.
Белегът ти...
Косата ти.
Ей, къде хукнахте?!
За една бройка.
Хърмаяни, излез, имаме много за разправяне!
Махайте се!
- Само да я видите! Ужасно е!
Хърмаяни? Добре ли си?
Помните ли, че Многоликовата отвара е само за човешка трансформация?
Косъмът върху дрехата на Милисънт явно е бил от котка.
Вижте ми лицето.
Имаш си и опашка!
Говори ли с Хърмаяни?
Ще излезе от лечебницата след няколко дни.
Тъкмо да й опада козината.
Какво е това?
Стенещата Миртъл е наводнила тоалетната.
Хвърляйте книги по Миртъл, защото тя вече не чувства болка.
10 точки ако я улучите в стомаха!
50 точки ако уцелите главата й!
Кой те е замерял?
- Не знам, не го видях.
Седях си в отходната тръба, мислех си за смъртта,
когато книгата падна през главата ми.
Том М. Ридъл.
Моето име е Хари Потър.
Здравей, Хари Потър. Моето име е Том Ридъл.
Знаеш ли нещо за...
... Стаята на тайните?
Да.
Можеш ли да ми кажеш?
Не.
Но мога да ти покажа.
Нека те върна 50 години назад.
13 юни.
Извинете, можете ли да ми кажете какво става?
Вие ли сте Том Ридъл?
Ехо, чувате ли ме?
Ридъл!
Ела.
Професор Дъмбълдор.
Дъмбълдор...
Не е разумно да се разхождаш в този късен час, Том.
Да, професоре. Предполагам, че...
Исках лично да се уверя, че слуховете са верни.
Боя се, че са, Том.
- И за затварянето на училището?
Нямам семейство, при което да се прибера. "Хогуортс" ми е най-близкото до дом.
Разбирам, Том.
Опасявам се, че при тези обстоятелства, директор Дийн няма друг избор.
Но всичко ще спре, ако злосторникът бъде заловен.
Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Не, сър, нищо.
Много добре тогава. Свободен си.
Лека нощ.
Добър вечер, Хагрид.
Ще трябва да те издам, Хагрид.
Не мисля, че си искал да убиеш някого, но...
Не можеш! Не разбираш!
Родителите на мъртвото момиче ще дойдат утре.
Най-малкото, което "Хогуортс" може да направи,
е да ликвидира нещото, убило дъщеря им.
Не беше то! Арагог не би убил никого!
От чудовища не стават питомци. А сега се отмести.
Не!
- Отмести се, Хагрид!
Арагог!
Не мога да те пусна.
Ще си понесеш последствията, Хагрид.
Ще бъдеш изключен.
Хагрид!
Бил е Хагрид! Хагрид е отворил Стаята на тайните преди 50 год.
Не може да бъде, Хари!
- Дори не съм чувал за Том Ридъл.
Звучи ми като някой стар доносник!
- Чудовището е убило човек.
Ами ако беше някой от нас?
Вижте, Хагрид ни е приятел. Да идем и да го попитаме.
Ще бъде забавно посещение.
"Здравей, Хагрид. Кажи ни, напоследък да си пускал нещо космато из замъка?"
Боже, Хари! Да не говорите за кучето?
Не.
Какво е това?
Жив унищожител на голи охлюви по мандрагорите.
Според професор Спраут трябва още малко да пораснат.
Но като достигнат размери, ще ги нарежем и сварим
и ще съживим хората в лечебницата.
Междувременно, вие тримата, гледайте да се пазите. Ясно?
Здравей, Невил.
Хари, не знам кой го е направил, но по-добре ела. Бързо!
Трябва да е бил грифиндорец. Никой друг не знае паролата.
Освен ако не е бил ученик.
Който и да е бил, явно е търсил нещо.
И го е намерил.
Дневника на Том Ридъл го няма.
Слушайте всички! Играем така, и никой няма шанс!
Ние сме по-силни, по-бързи и по-умни.
- Да не говорим, че се страхуват
Хари да не би да ги вкамени.
И това.
Професоре, накъде?
Мачът се отменя.
- Не може!
Тихо, моля.
Прибери играчите си в кулата на "Грифиндор", веднага!
Потър, с теб ще намерим Уизли.
Има нещо, което и двамата трябва да видите.
Предупреждавам ви, може да преживеете шок.
Хърмаяни!
- Намерили са я до библиотеката.
Това е било до нея.
Говори ли ви нещо?
Не.
Може ли малко внимание?
Поради събитията напоследък незабавно въвеждаме нови правила.
Всички ученици да са се прибрали по спалните помещения до 18:00 ч.
Всички ученици ще бъдат водени за час от учител. Без изключения!
Едно ще ви кажа.
Ако не се залови нещото, стоящо зад тези нападения,
училището най-вероятно ще бъде затворено.
Трябва да говорим с Хагрид. Не вярвам да е той,
но ако веднъж е отварял Стаята, ще знае как да влезе в нея.
А това все пак е начало.
- Нали чу Макгонъгол?
Ще излизаме оттук само за часовете.
Мисля, че отново дойде време за мантията невидимка на баща ми.
Кой е?
За какво ти е това?
За нищо. Просто очаквах...
Няма значение. Влизайте. Сега ще сложа чая.
Хагрид, добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
Чу ли за Хърмаяни?
- Да, чух.
Виж... Трябва да те питаме нещо.
Знаеш ли кой е отворил Стаята на тайните?
Трябва да разберете, че...
Бързо! Скрийте се под наметката!
И дума не казвайте! Тихо!
Професор Дъмбълдор.
- Добър вечер, Хагрид.
Чудех се дали може...
- Разбира се, влезте.
Това е шефът на татко - Корнелиус Фъдж.
Министърът на магията!
Лоша работа, Хагрид. Много лоша.
Вече има 3 нападения над мъгълокръвни. Нещата стигнаха твърде далеч.
Министерството трябва да вземе мерки.
- Вие знаете, аз никога...
Професоре.
- Искам да е ясно, Корнелиус,
че Хагрид има пълното ми доверие.
Албус, виж, миналото на Хагрид говори срещу него.
Трябва да го отведа.
- Къде ще ме отведете?
Не в затвора "Азкабан"!
- Боя се, че нямаме избор, Хагрид.
Вече сте тук, Фъдж.
Какво правиш тук? Махни се от дома ми!
Повярвайте ми, не изпитвам никакво удоволствие да бъда в...
Води се дом.
Просто се отбих в училището и разбрах, че директорът е тук.
И какво точно искате от мен?
С училищното настоятелство решихме, че е време да се оттеглите.
Ето заповедта за отстраняването ви.
Всички 12 подписа са на документа.
Опасяваме се, че сте изгубили подхода си.
Колко нападения има вече?
Скоро време в "Хогуортс" няма да останат мъгълокръвни.
А всички знаем каква ужасна загуба ще е това!
Не можете да махнете Дъмбълдор.
Без него, мъгълокръвните нямат шанс. Веднага ще започнат и убийства.
Мислите ли?
- Успокой се, Хагрид.
Щом настоятелството желае да ме отстрани,
аз, разбира се, ще се оттегля.
Обаче... ще разберете,
че в "Хогуортс" винаги е давана помощ на всеки, който я поиска.
Достойно за възхищение изявление. Тръгваме ли?
Е, Хагрид...
Ако... някой търси нещо,
само трябва да следва паяците.
Те знаят къде да го отведат. Нямам какво друго да кажа.
А, и този някой ще трябва да храни Фанг, докато ме няма.
Добро куче.
Хагрид е прав.
Без Дъмбълдор всеки ден ще има нападения.
Виж!
Хайде!
Хайде, Фанг!
Хайде!
- Какво?
Чу какво каза Хагрид. Ще следваме паяците.
Но те отиват към Тъмната гора.
И защо паяци? Не можеше ли да следваме пеперуди?
Хари, това не ми харесва.
Хари, хич не ми харесва...
- Тихо!
Може ли вече да се връщаме?
Идвай!
Кой е?
Не се паникьосвай!
Хагрид, ти ли си?
Ние сме приятели на Хагрид.
А ти... Ти си Арагог, нали?
Да. Хагрид никога не е изпращал други хора.
Той е в беда. В училището има нападения.
Мислят, че е Хагрид.
Че той е отворил Стаята на тайните. Както едно време.
Това е лъжа. Хагрид никога не е отварял Стаята.
И ти не си чудовището?
- Не.
Чудовището е родено в замъка,
а аз дойдох при Хагрид от далечна земя в джоба на един пътешественик.
Щом ти не си чудовището,
тогава какво е убило момичето преди 50 години?
Ние не говорим за това!
Има едно древно същество, от което ние, паяците, най-много се боим.
Но виждал ли си го?
Никога не съм разглеждал замъка,
само книгите, сред които Хагрид ме държеше.
Момичето бе убито в тоалетната.
И когато ни обвиниха, Хагрид ме доведе тук.
Хари!
- Какво?
Е, благодаря.
Ние ще си тръгваме.
Ще си тръгвате ли? Не мисля.
Моите синове и дъщери не закачат Хагрид само по мое нареждане.
Но не мога да им откажа прясно месо, когато то само идва при нас.
Сбогом, приятелю на Хагрид.
Сега може ли да се паникьосам?
Знаеш ли някое заклинание?
Едно. И без това няма време за други.
- Къде е сега Хърмаяни?!
Идвай!
Огония екзепе!
Помислих, че там ще си останем.
Огония екзепе!
Благодаря ти, приятел!
- Няма нищо.
Да се махаме оттук.
Веднага!
Хайде!
По-бързо!
Тръгвай!
Вдигни се нагоре!
Лостът заяде.
Хайде! Вдигни се!
Опитвам се!
Да следваме паяците...
Ако Хагрид се върне от "Азкабан", лично ще го убия!
И какъв беше смисълът да ходим там?
Какво разбрахме?
Знаем едно:
Хагрид никога не е отварял Стаята на тайните.
Бил е невинен.
Щеше ми се да си сред нас, Хърмаяни. Имаме нужда от теб.
Повече отколкото си мислех.
Какво е това?
- Рон...
Ето защо Хърмаяни е била в библиотеката в деня на нападението.
Хайде!
Измежду многото страховити зверове и чудовища из земите ни,
най-интересен, но и смъртоносен, е базилискът.
Може да живее стотици години и мигновена смърт чака всеки,
срещнал погледа му.
Паяците бягат от него... Рон, това е!
Чудовището от Стаята на тайните е базилиск.
Затова аз мога да го чуя. Той е змия.
Но ако убива щом погледне в очите,
защо никой не е мъртъв?
Защото никой не го е погледнал в очите.
Поне не директно.
Колин го е видял през обектива на фотоапарата.
Джъстин е видял базилиска през Почтибезглавия Ник.
Ник е поел силата на погледа, но той е призрак и не може да умре пак.
А Хърмаяни...
Носела е огледало.
Бас, че е оглеждала с него зад ъглите.
- А госпожа Норис?
Тя не е имала нито фотоапарат, нито огледало.
Водата...
Онази нощ имаше вода по пода.
Тя е видяла само отражението на базилиска.
Паяците бягат от него. Всичко съвпада!
Но как се движи наоколо?
Отвратителна грамадна змия - все някой я е видял.
Хърмаяни е написала това.
- Тръби!
Използва водопровода!
Помниш ли какво каза Арагог за момичето отпреди 50 години?
Умряла е в тоалетната.
А ако още е там?
Стенещата Миртъл.
Всички ученици да се приберат по спалните на домовете си.
Всички учители незабавно да се съберат в коридора на 2-я етаж.
Както виждате, Наследника на Слидерин е оставил ново съобщение.
Най-големият ни страх се сбъдна!
Ученичка е отвлечена от чудовището в самата Стая.
Учениците трябва да се разпуснат. Това е краят на "Хогуортс".
Толкова съжалявам. Бях задрямал. Какво пропуснах?
Чудовището е отвлякло едно момиче. Най-сетне дойде и вашият час.
Ами аз...
Нали снощи казахте, че знаете къде е входа за Стаята на тайните?
Щом е така, ще ви оставим да се разправите с чудовището.
Уменията ви са легенда.
Много добре.
Ще ида в кабинета си да...
Да се подготвя.
Кого е отвлякло чудовището, Миневра?
Джини Уизли.
Нейният скелет завинаги ще лежи в Стаята.
Джини!
Локхарт може да използва сведенията, когато се опита да влезе в Стаята.
Поне да му кажем това, което знаем!
Професоре, имаме информация за вас.
Отивате ли някъде?
Да, повикаха ме по спешност. Неотменимо е, тръгвам.
А сестра ми?
Колкото до това... много съжалявам. Никой не ви съчувства повече от мен.
Вие сте учител по защита срещу Черните изкуства!
Не можете да си тръгнете сега!
- В характеристика на поста нямаше...
Бягате ли?! След всичките ви геройства от книгите?
Книгите заблуждават.
- Вие сте ги писали!
Мило момче, разсъждавай разумно. Книгите ми нямаше да се продават,
ако хората не мислеха, че аз съм правил тези неща!
Вие сте измамник. Възползвали сте се от постиженията на други магьосници!
Не можете ли поне нещичко?
- Мога нещо.
Надарен съм да правя магии за забрави.
Иначе всички онези магьосници щяха да нададат вой
и аз нямаше да продам нито една книга повече.
Всъщност... ще трябва да направя същото и с вас.
Дори не си го помисляйте!
Кой е там?
Здравей, Хари.
Какво искаш?
Да те попитам... как си умряла.
Беше ужасно.
Случи се точно тук, в тази кабинка.
Бях се скрила от Олив Хорнби, която ми се подиграваше за очилата.
Тъкмо плачех и тогава чух някой да влиза.
Кой беше, Миртъл?
Не знам. Бях разстроена.
Но той каза нещо странно, като някакъв измислен език.
Разбрах, че е момче и отключих да му кажа: "Махай се!"
и... умрях.
Просто така? Как?
Само си спомням, че видях две големи жълти очи...
... ей там, до мивката.
Това е.
Това е, Рон. Мисля, че тук е входът към Стаята на тайните.
Кажи нещо. Хари, кажи нещо на змийски.
Отвори с-с-се!
Отлично, Хари! Чудесна работа.
Ами...аз май не ви трябвам. Аз ще...
Ще ни трябвате и още как!
Вие сте първи!
- Каква полза от това?
По-добре вие, отколкото ние.
Но...
Не искате ли първо да...
Доста е мръсно тук долу.
Добре, да тръгваме.
Хари, ако умреш долу, с радост ще споделя с теб тоалетната си.
Благодаря, Миртъл.
Помнете, усетите ли движение, веднага си затворете очите.
Вървете.
Насам.
Какво е това?
Прилича на... змия.
Змийска кожа.
- Дявол да го вземе!
Собственикът на тази кожа е поне 18 метра.
Това се казва припадък!
Приключението свършва тук, момчета.
Но не се плашете.
Светът ще узнае нашата история,
как е било твърде късно да спасим момичето
и как вие, двамата, сте загубили ума си при вида на трупа й.
И така, вие сте първи, г-н Потър.
Сбогувайте се с паметта си.
Забрави!
Хари!
Хари!
Рон, добре ли си?
- Да.
Здрасти. Кой си ти?
Рон Уизли.
- Така ли?
А... аз кой съм?
Магията на Локхарт се е обърнала срещу него.
Няма представа кой е.
Доста странно място, нали?
Ти ли живееш тук?
Не.
- Така ли?
Какво да правя?
Остани тук и се опитай да разчистиш камъните, за да можем да се върнем.
Аз ще ида да намеря Джини.
Отвори с-с-се!
Джини?
Джини, само да не си мъртва. Събуди се!
Моля те, събуди се!
Няма да се събуди.
Том, Том Ридъл?
Как така няма да се събуди? Нали не е...
Още е жива. Почти...
Призрак ли си?
- Спомен.
Запазен в дневник отпреди 50 год.
Леденостудена е.
Джини, моля те, не умирай! Събуди се!
Трябва да ми помогнеш, Том. Има един базилиск.
Той идва, когато е повикан.
Дай ми пръчицата.
- Няма да ти трябва.
Трябва да тръгваме, да я спасим!
- Боя се, че не мога. Виждаш ли...
С отслабването на бедната Джини моите сили нарастват.
Да, Хари. Джини Уизли отвори Стаята на тайните.
Не, не е могла. Не би го сторила!
Тя изпрати базилиска срещу котката и мътнородите.
Тя пишеше заплахите по стените.
- Защо?
Защото аз й наредих.
Оказах се много убедителен.
Не че тя знаеше какво прави, беше в нещо като транс.
Само че силата на дневника я уплаши
и тя се опита да се отърве от него в момичешката тоалетна.
И тогава ти трябваше да го намериш, ти...
Човекът, когото най-много исках да срещна.
Защо искаше да се срещнеш с мен?
- Знаех, че трябва да говоря с теб.
Да те срещна, ако мога. Затова реших да ти покажа
как залових безмозъчния Хагрид, за да спечеля доверието ти.
Хагрид ми е приятел!
И ти си го натопил, нали?
Беше моята дума срещу неговата.
Само Дъмбълдор мислеше, че е невинен.
Дъмбълдор те е разкрил.
- Определено ме дебнеше отблизо.
Знаех, че няма да е безопасно пак да отворя Стаята,
докато съм в училището, затова реших да живея в дневника,
съхранявайки 16-годишното си Аз на страниците му,
за да мога един ден да доведа другиго и да довърша делото на Слидерин!
Е, още не си го довършил.
След няколко часа отварата от мандрагора ще е готова
и всички вкаменени ще се съживят.
Не ти ли казах? Вече не ме влече да убивам мътнороди.
От много месеци вече новата ми цел... си ти.
Как едно бебе без никакъв необикновен магически талант
е успяло да победи най-великият магьосник на всички времена?
Как успя да се разминеш само с един белег,
а силата на лорд Волдемор бе унищожена?!
Какво те е грижа как съм успял? Волдемор е бил много след теб.
Волдемор е моето минало, настояще... и бъдеще.
ТОМ МЕРСВОЛУКО РИДДЪЛ
ТУК СЪМ И ЛОРД ВОЛДЕМОР
Ти си наследникът на Слидерин.
Ти си Волдемор...
Нали не мислиш, че вечно щях да запазя мръсното мъгълско име на баща си?
Не. Измислих си ново име, име, което знаех,
че в магическия свят ще се боят да споменат,
когато вече щях да съм най-великият магьосник на света!
Албус Дъмбълдор е най-великият магьосник на света!
Дъмбълдор бе изгонен от замъка само при спомена за мен.
Той никога няма да си отиде. Не и докато има верни само на него!
Фоукс!
Значи това изпраща Дъмбълдор на своя защитник -
песнопойна птица и стара шапка!
Говори ми, Слидерин, най-великия от четворката на "Хогуортс"!
Да съпоставим мощта на Лорд Волдемор, наследник на Салазар Слидерин,
срещу известния Хари Потър!
Убий го!
Змийкият език няма да ти помогне! Слуша само мен.
Проклетата птица ослепи базилиска,
но той все още може да те чуе!
Да, Потър, процесът почти приключи.
След няколко минути Джини Уизли ще е мъртва
и аз ще спра да бъда спомен.
Лорд Волдемор ще се завърне...
... много, много жив!
Джини?!
Забележително? Колко бързо отровата на базилиска прониква в тялото!
Остава ти малко повече от минута живот.
Скоро ще си при скъпата си мъгълска майка.
Смешно... каква вреда може да нанесе една малка книжка,
особено в ръцете на глупаво малко момиченце.
Какво правиш?
Спри! Не!
Джини...
Хари, аз бях, но кълна ти се, не беше нарочно.
Ридъл ме накара и...
Хари, ти си ранен!
Не се тревожи. Джини, трябва да се измъкнеш оттук.
Върви по Стаята и ще намериш Рон.
Беше великолепен, Фоукс.
Просто аз не бях достатъчно бърз.
Разбира се! Сълзите на феникса имат лечебна сила.
Благодаря.
Всичко е наред, Джини.
Свърши се, остана само спомена.
Изумително! Това е съвсем като магия!
Разбира се, вие и двамата знаете,
че през последните няколко часа нарушихте над 10 училищни правила.
Има достатъчно доказателства да бъдете изключени.
Да, господине.
- Да, господине.
Затова... за голяма жалост и двамата получавате...
Награди за особени заслуги към "Хогуортс".
Благодаря, сър.
А сега, г-н Уизли, бихте ли изпратили тези документи
до затвора "Азкабан".
Трябва да си върнем нашия Пазач на дивеча.
Хари...
Първо, искам да ти благодаря.
Долу в Стаята ти си проявил към мен изключителна преданост.
Само това е могло да доведе Фоукс при теб.
И второ, долавям, че нещо те безпокои.
Прав ли съм, Хари?
Просто...
Нямаше начин да не забележа някои неща...
Някои сходства между Том Ридъл и мен.
Ти говориш змийски език,
защото Лорд Волдемор може да го говори.
Ако не се заблуждавам, той ти е предал част от силата си в нощта,
когато ти е оставил белега.
- Волдемор ми е прехвърлил силите си?!
Неволно... но да.
Значи Шапката беше права и трябваше да съм в "Слидерин".
Вярно е, че притежаваш много от качествата,
с които Волдемор се е откроявал:
решителност, съобразителност,
и ако мога да кажа, известно незачитане на правилата.
Но защо тогава Шапката те прати в "Грифиндор"?
Защото я помолих.
- Именно, Хари!
Което те прави различен от Волдемор.
Не нашите способности показват същността ни,
а изборът, който правим.
Ако искаш доказателство, че мястото ти е в "Грифиндор",
погледни по-отблизо това.
Годрик Грифиндор.
Само един истински грифиндорец може да извади това от шапката.
Доби!
Значи това е твоят господар?
Семейството, на което служиш е Малфой.
После ще се разправям с теб.
Махнете се от пътя ми, Потър!
Значи е вярно, завърнал си се?
Когато настоятелството разбра, че момичето на Уизли е отвлечено,
прецени, че е добре да ме призове.
- Смехотворно!
Любопитно е Луциус,..
че някои от настоятелите са останали с впечатлението,
че ще прокълнеш семействата им, ако не се съгласят да ме отстранят.
Как смееш!
- Моля?
Моята единствена грижа винаги е било и ще бъде
благото на училището и разбира се... това на учениците му.
И предполагам злосторникът се знае?
- О, да.
И? Кой беше?
Волдемор.
Само че този път бе избрал да действа чрез друго лице
с помощта на... това.
Разбирам.
За щастие, нашият млад г-н Потър го разкри.
Надяваме се, че старите ученически вещи на Лорд Волдемор
вече няма да се оказват в ръцете на невинни.
Последиците за нарушителя ще бъдат тежки.
Да се надяваме, че г-н Потър винаги ще е наблизо
в ролята си на спасител.
Не се тревожете, тук ще съм.
Дъмбълдор.
Идвай Доби!
Тръгваме си!
Сър... може ли да взема това?
Г-н Малфой!
Имам нещо ваше.
Мое ли? Не знам какво говорите.
Напротив, сър, знаете.
Мисля, че вие сте мушнали дневника в старото ръководство на Джини
онзи ден на Диагон-али.
- Така ли?
Защо не го докажеш?
Хайде, Доби!
Отвори го.
Доби!
- Господарят е дал на Доби чорап!
Какво? Не съм ти...
Господарят награди Доби с дрехи! Доби е свободен!
Ти си виновен да загубя слугата си!
Само смей да нараниш Хари Потър!
И родителите ти бяха досадни глупци!
Помни ми думите, Потър!
Един ден, и то скоро, ще те сполети същия мизерен край!
Хари Потър освободи Доби!
Как Доби може да ви се отблагодари?
Само ми обещай нещо.
Каквото кажете, сър.
Никога вече не се опитвай да ме спасяваш.
Добре дошъл, сър Никълъс!
- Благодаря.
Добър вечер, сър Никълъс!
Радвам се да ви видя, сър Никълъс!
- Благодаря!
Здравейте!
Хърмаяни, добре дошла отново!
- Благодаря, сър Никълъс.
Хари, това е Хърмаяни!
Добре дошла отново сред нас, Хърмаяни.
Радвам се, че съм тук.
Поздравления, не е за вярване, че сте го разкрили!
Да, с много помощ от теб.
Без теб нямаше да успеем.
- Благодаря.
Моля за вашето внимание!
Преди да започнем празненството,
нека удостоим с аплодисменти професор Спраут и Пъмфри,
чийто мандрагоров сок бе толкова добре изготвен
за изцеляването на всички вкаменени.
Освен това, в светлината на скорошните събития,
получавате като награда пълна отмяна на всички изпити!
О, не!
Простете, че закъснях.
Совата, която достави документите ми за освобождаване,
се била загубила по пътя. Някаква птица, за пенсия, на име Ерол.
Исках само да ви кажа, че...
ако не беше ти, Хари, и ти, Рон, и Хърмаяни, разбира се,
още щях да бъда... знаете-къде,
затова исках да ви кажа: Благодаря!
Без теб няма "Хогуортс", Хагрид.
СЪТВОРИЛ ;)))))))))))))) zzzzzzz
Режисьор: КРИС КЪЛЪМБЪС