It (1990) Свали субтитрите
"малко сладко паяче"
"се катереше по чешмата"
"започна да вали"
"и свали паяка на земята"
"слънцето изгря"
"и прогони дъжда"
"малкото сладко паяче"
"се качи на чешмата отново"
Хайде, Лори Ан. Започва буря.
Здрасти.
Лори Ан?
Скъпа? Не плаши мама.
Извинете. Мръднете се.
Шефа ще пририта като разбере, че душите наоколо.
Няма да му кажа ако и вие си траете. Какво сте разбрали?
Не е останало много. Също като последния път.
-Някой видял ли е нещо?
-Майката каза, че е видяла...
Казах ти да стоиш настрана от това.
Аз съм просто обезпокоен гражданин, началник.
Мисля, че 6 изчезнали или мъртви деца са сериозна причина за тревога.
Може просто да са избягали от къщи.
Аха. Пет годишен в детска количка просто духва.
А седем годишен се мята до Акапулко да купонясва?
Бащата на момчето го е отвлякъл. Другото....
Началник, нещо ужасно се случва в Дери. И ти го знаеш.
Аз съм ченге. Ти си библиотекар.
Окей?
Джорджи.
28-ми Май.
Поредното убийство днес.
Но този път има нещо повече. Нещо което кара кожата ми да настръхва.
Снимка която не би трябвало.... ...не може да е там.
Време е да кажа на останалите какво става.
Не мога да го задържа повече.
Надявам се да греша.
Моля се на Бог да греша.
Тагърт стъпи върху мъха, мъглата обвиваше глезените му.
Треперейки, закопча копчетата на палтото си и тръгна през мъглата .
Призрачна фигура изникна като от рамка, обвита с мазнина и кал.
Да.
Бил, за последен път....
След малко!
Каза същото и преди половин час.
-И половин час преди това.
-Окей!
-Изстина.
-Съжелявам.
Обичам промените. Чудесни са.
-Иска ми се да го кажеш на оня идиот, Греко.
-Казвам му. Всеки ден.
Няма нужда да поемаш работата. Не ни трябват още пари.
В случай, че си забравила, приех работата за да бъда с теб.
Ако някой ще редактира книгите ми...
...най-добре да съм аз.
Идеята да отидеш на почивка...
И просто да се размотавам наоколо? Не правя нещата по този начин. Аз пиша.
Поне като напишеш романа, може да те хвана в добро настроение.
Одра, може ли...
Заспала съм, освен ако не е Греко.
Греко.
Греко.
Да?
-Бил, това ти ли си?
-Познавам ли ви?
Обажда се Майк Хенлън, от Дери.
Закълнете се.
Закълнете се, че ако То не е мъртво...
...всички ще се върнем.
-Извинявай, Майк, за минута....
-Не се сещаше кой съм.
За минута, не можах.
Бил...
...То се върна.
Сигурен ли си?
Да.Намерих снимка на Джордж.
Джордж?
Какво има?
Кой се обади?
Никой. Грешен номер.
Бил?
Трябва да се връщам към работата.
Бил?
Джорджи.
Моля те, Бил. Разкажи ми приказка.
Може би по-късно.
Приказката за вълшебния камък.
Моля те, Бил. Моля.
Върви да досаждаш на някой друг, въшко. Не се чувствам добре.
Джорджи?
За мен? Направил си я за мен?
Може ли да вървя да я пусна?
Първо трябва да я намажеш с парафин.
-Какво е това? Къде е?
-В мазето.
Иска ми се и ти да дойдеш. Всъщност лодката е твоя.
Благодаря, Бил.
Стига ми досаждал.
Джорджи.
Не стой навън до късно, че мама ще изтръпне.
-Няма.
-Джорджи!
Внимавай.
Разбира се.
Ес. Ес. Джорджи!
Хайде! Хайде!
Ес.Ес. Джорджи, на пътя!
Не, моля те, не!
Здрасти, Джорджи.
Няма ли да кажеш, здравей?
Хайде де, приятел.
Не искаш ли балон?
Не трябва да приемам неща от непознати.
Татко ми го каза.
Баща ти е умен. Наистина много умен.
Аз съм Пениуайз, Танцуващият Клоун.
А ти си Джорджи.
Сега се познаваме.
Нали?
Предполагам.
-Трябва да вървя.
-Да вървиш?
Без това?
-Лодката ми!
-Точно така.
Давай, хлапак. Вземи я.
Искаш я, нали, Джорджи?
Разбира се, че я искаш.
Тук долу има захарен памук и всякакви други изненади.
Има и балони. Във всички цветове.
-Реят ли се?
-Да.
Реят се, Джорджи.
Реят се.
Когато дойдеш при мен...
...ти също ще се рееш.
""Никакво зло не ще навреди на тези които ме следват.
""Сложете масата пред мен за да седнат и враговете ми.
""Намажете главата ми с масло, и чашата ми да е пълна.
""Добротата и милостта ще следват дните на моя живот.
""Ще заживея в къщата на Бог завинаги"".
Джорджи.
Били?
-Добре ли си?
-Какво става?
Снимката. Снимката на Джорджи.
Мамо, не виждаш ли?
-Какво правиш в стаята на Джорджи?
-Нищо.
-Татко, слушай!
-Никога вече не идвай тук. Разбра ли?
Говоря сериозно, Бил.
Забравих.
Как можах да забравя?
Напускаш? Ума ли си загуби? В средата на филма сме.
Могат да ме заменят. Трябва да го направя.
Кой се обади?
Обаждането беше от едно момче - Майк Хенлън.
Не бях го чувал от 30 години. Откакто бяхме деца.
-Одра. Брат ми, който почина....
-Да, Джордж.
Той не просто умря.
Беше убит.
-Защо никога не си...
-Не съм ти казвал?
Защото забравих. Все едно никога не се е случвало.
Знам че звучи безсмислено, но трябва да отида.
Защо?
Защото обещахме.
-Защо заекваш?
-Когато бях дете заеквах.
Какво става? Кажи ми.
По дяволите, Бил, кажи ми! Нека ти помогна.
-Ако тръгнеш, и аз идвам.
-Дори не си го и помисляй!
-Защо не? Плашиш ме.
-Обещай ми, че ще стоиш тук.
-Обещай ми!
-Ти си луд.
Това е лудост.
Обичам те.
О не, Бен.
Архитектурната ти награда. Ти просто я разби. Това е трагедия.
Да, скъпа. Това е истинска трагедия.
Това е една Американска трагедия.
Виж. Би ли задържала това?
Аз ще взема това и това.
Ето ти, добри ми човече.
Хайде.
Давай, скъпа.
Лимбо! Колко ниско можеш?
Няма защо да пазиш тишина.
-Всичко ли е твое?
-Да. Заповядай
Дай да видя какво мога да направя с това.
Ела тук, красавице. Хайде.
-Обичам тялото ти.
-И твоето не е за изпускане.
-Вярваш ли, че преди бях дебел?
-Обзалагам се, че си бил голям сладур.
Не просто дебел, а голяма лоена топка.
Ха на бас. мой чорап. Така казвахме когато бяхме деца.
Ха на бас, мой чорап, че бях Д-Е-Б-Е-Л.
-Не.
-Да.
Чувам звънене. Ей сега се връщам.
Ало?
Аз съм, Майк.
Време е за разплата, свиньо.
Ей, дебелак!
Бен?
Там ли си?
-Майк?
-Да, приятел. Слушай:
То се върна.
Колко си спомняш?
Колко си спомняш?
Много малко. Почти нищо.
Ще дойдеш ли?
Ще дойда.
Добре ли си?
Не мисля, сладурче. Не и тази нощ.
Да се убиеш ли искаш?.
Не мисля така. Но може би е по-добре да го направя.
Казвам се Бен Ханском.
До миналата седмица, живях с майка ми в Хюстън, Тексас.
Преместихме се да живеем тук с братовчед ми.
Виж го това черво.
Продължавай, Бен.
Имаш ли някакви хобита?
Чета много.
Особено за стари цивилизации, като египтяните и индианците.
Тук имаме чудесна библиотека. Добре дошъл в Дери.
Благодаря, г-це Дъглас.
Каква свиня.
Хенри Бауърс...
...ще седиш по-един час след училище всеки ден тази седмица.
Баща ми ще ми скъса гъза.
Трябваше да помислиш за това преди да се подиграваш на Бен.
Обади се в директорския кабинет.
Мъртъв си, дебелако.
Ще има погребение, приятел.
Сега, деца...
...както знаете, шерифът заповяда в 7.00 часа да сте си по домовете.
Живеем в опасни времена, момчета и момичета. Искам да внимавате.
Толкова ли обичаш училището та да стоиш тук цял ден?
Училището свърши, нали знаеш.
-Извинете, моля.
-Може ли да минем?
-Някои хора нямат класа.
-На някои хора родителите им са портиери.
До скоро, Бен Ханском.
Аз съм Бевърли Марш.
Ще се видим утре, Бевърли Марш.
-Виж това е дебелакът.
-Точно на време, дембо.
-Какво искаш?
-Искам да те науча на нещо, свиньо.
Обичаш да научаваш нови неща, нали?
Искам да съм сигурен, че ще запомниш името ми.
Помня го. Хенри.
Как мога да съм сигурен?
Недей да го режеш.
Да го режа ли?
Да го режа ли?
Да видим, първо....
О, Боже!
Ще умреш! Ще те погреба!
Ще умреш!
-Никой не може да ме рита! Никой!
-По-добре бягай, момче.
Ще умреш!
Хванете го! Мъртъв си, свиньо!
-Какво е това?
-Прилича ми на бент.
Какво правите тук момиченца?
Вижте, глупаво бебешко язовирче.
Няма защо да го правите. Защо го направихте?
Така ми харесва.Дай това.
-Това е за астмата ми.
-Така ли?
-Остави го.
-Млъквай.
Престани или ще ти дръпна ушите и ще ти ги вържа под брадичката.
Видяхте ли един дебелак да пробягва от тук?
-Голямо дебело хлапе.
-Не.
Сигурен ли си? Най-добре да си сигурен.
Сигурен съм.
Да се махаме.
Чао- чао, момиченца.
Празен е.
Не мога да дишам.
Тръгнаха ли си?
Да. Можеш ли да останеш тук докато му донеса лекарството?
Да.
Нека взема това.
Споко, хлапе. Ще се оправиш.
-Ще се оправиш.
-Да?
Какво ще направим ако се върнат?
Искаш ли?
-Баща ми умря от голямото "Р".
-Голямото "Р"?
Рак. Бях още малък.
И моя баща е мъртъв. Бил е застрелян в Кореа.
-Спомняш ли си го?
-Малко.
-Кое беше другото момче?
-Бил?
Бил е най-добрият ми приятел. Той е страхотен.
Хей!
Аз ...
...се върнах.
-Винаги ли заеква толкова много?
-Стана по лошо откакто брат му умря.
Някакъв убил Джордж. Откъснал му ръката като крило на муха.
-Това е ужасно.
-Казвам ти го защото...
...ако искаш Бил да ти е приятел, не трябва да го разпитваш за Джордж.
-Изперква като стане въпрос за това.
-И аз бих.
-И ти би какво?
-Нищо. Благодаря.
Благодаря, че остана.
По едно време се влоши. Уплаших се, че може да изпадне в кома като в "Д-р Килдер".
-Ти си Бен, нали.
-А ти си Бил.
-Това е....
-Еди. Знае как се казвам.
Мразя като ми заекваш името. Звучиш като Елмър Фъд.
Не, Елмър Фъд плюе. Порки Пиг заеква.
Окей.
Защо не дойдеш утре?
С Еди ще се опитаме да оравим бента.
Трябва да сложите няколко дъски, а между тях пръст.
Като сандвич....
-Заедно ще го направим.
-Да, заедно.
-Какво правиш, братчед?
-Нещо за училище.
-Стихотворение.
-Това е лично.
""Косата ти е зимен огън.
""Януарски въглени.""
Мамо, Бен е влюбен!
Върни ми го.
-Мамо! Мамо!
-Престанете! Бенджамин!
Веднага престани, малко гаменче.
Мразя те!
Тук си само само защото мама мисли, че това е наш христиански дълг.
Никой не би казал, че съм приела сестра си от жал.
Можеш да останеш тук колкото ти се налага.
Но трябва да стегнеш, момчето, Арлийн. Има нужда от здрава ръка, от дисциплина.
Един ден ще си имаме наш дом. Обещавам.
Знам.
Но докато сме на гости, Трябва да ми помагаш.
Нямаше да се отнасят така с нас, ако татко беше жив.
Влез и се извини.
Но той...
-Трябва!
-Не! Мразя това място.
Стига Бени.
Бени!
Бен! Бени! Тук горе, Бен.
Татко?
Бен!
Здравей, Бен.
Татко?
Сега това е моят дом, синко.
Искаш ли балон?
Те се реят.
Те всички се реят.
Ела тук, синко. тук долу ще ти хареса.
Никога няма да пораснеш.
Реят се.
Всичките се реят.
Когато слезеш при мен...
...дебелако, и ти ще се рееш.
Моля те, престани.
"Бевърли на ръка". Едим момент.
Офисът на г-ца Марш.
Изчакайте секунда, моля.
Обажда се някакъв от Мейн, каза че е много важно.
Мейн?
-Пам, казах, никакви обаждания докато...
-Имаме малко време. Ще се обадя.
Не. Вземи номера им и затвори вратата.
Ръцете ти треперят.
Уплашена съм до смърт.
Такива неща докарват рак. Не ги искам наоколо.
Ето. Така е перфектно. Не я докосвай.
Чуй ме, Беви.
Има няколко високопоставени японски господа които ни чакат.
Ще ги разведем наоколо. Ще се правиш на много очарована.
Ще сключим сделката и когато всичко свърши, ще бъдем богати.
А сега се вземи в ръце. Разбра ли ме?
Целувка за късмет?
Да тръгваме.
И повече недей да ми противоречиш пред Пам.
Добър ден, господа. Аз съм Бевърли Марш.
Това е партньорът ми, Том Гроган.
-Ало?
-Бевърли, Майк Хенлън се обажда.
-Кой?
-Майк Хенлън. Помниш ли ме?
Майк Хенлън. Разбира се. Как си?
Добре. Седнала ли си?
Кой беше?
Може да мислиш че е лудост, на мен със сигурност така ми се струва...
...но трябва да отида в Мейн.
Трудно е за обяснение.
Обади се Майк Хенлън. Помниш ли обаждането в офиса?
Той е стар приятел. Трябва да...
Млъкни! Трябва да млъкнеш!
Правя сделката на живота си а ти бягаш при старо гадже в Мейн?
За какъв ме вземаш?
Струваше ми се че така ще стане.
Забравила си си обноските, малката.
Противоречиш ми, правиш се на умна, а сега и това.
Забравила си си уроците.
Мина много време от последния път.
Оставви го.
Трябва да стигна до летището възможно най-бързо.
Случили са се много лоши неща.
То се върна, Бевърли. Помниш ли обещанието.
Прибери дрехите обратно.
-Лягай в леглото!
-Не!
И ще можеш да излезеш от къщата след два дена вместо две седмици.
Никога вече!
Ако се приближиш до мен, Ще те убия.
Разбра ли ме? Ще те убия.
Бев, имаш нужда от мен!
Бев!
Към летището.
Коя авиокомпания, г-жо?
Трябва да стигна до Мейн.
Ще намерим някоя за Мейн. Какво има там, семейството ви ли?
Приятели.
Най-добрите които някога съм имала.
Татко, закуската е готова.
Аз ще отворя.
""Косата ти е зимен огън.
""Януарски въглени.
""Сърцето ми гори.""
Кой беше?
-Какво криеш?
-Нищо.
Дай да видя.
Правиш нещо което не трябва?
Излизаш ли с някое момче? Стихове от момче?
Безпокоя се за теб.
-Понякога, много се безпокоя.
-Татко, моля те.
Още нямаш 12 а вече излизаш с момчета.
Остави ме намира!
Ела тук!
Не ме карай да ставам лош. Ела при мен.
Не.
-Какво каза?
-Казах, ""Не! ""
Ще се върнеш!
Ще ти смъкна кожата!
Извинявай ако те изплаших. Добре ли си?
Да.
Нямаш ли нещо по-добро за правене вместо да се промъкваш към хората?
-Съжелявам.
-Има защо.
Мислех си... Събота е ...
...и ако нямаш какво да правиш, можеш да дойдеш с мен в пущинака.
Пущинака?
Това е Еди...
...а това Бил.
Здрасти.
Здрасти.
Познавате ли се?
Бев иска да помогне. Няма проблем, нали? Че е момиче.
Разбира се.
Какво е това...
...река Нил.
И цели шест сфинкса.
Ричи.
Да не очаквахте Дядо Коледа?
Ричи е пич, ама като пика кляка.
-Чух те фусто.
-Здрасти, Еди Спагети.
Мразя когато правиш така. Не ме наричай ""Еди Спагети"".
Харесва ти. Така изглеждаш готин.
Казвам се Ричи Тозиър.
Обичам да имитирам гласове. Това е Стан - човекът урина.
Станли е евреин, което значи, че е много умен и говори много.
Ричи има бърз метаболизъм, което го прави хипер активен.
Е, Грамадо, ще строиш ли бент или какво?
-Правил ли си преди?
-Не.
Откъде знаеш, че ще стане?
-Защо да не стане?
-Откъде знаеш?
Просто знам.
Просто знае.
Добре де.
-Ти си гений, Грамада.
-Нищо особенно.
Страхотно е. Спряхме потока.
Можем да наводним целия пущинак ако искаме.
Направихме го! Ние!
Да!
Аз съм натам.
-До скоро, алигатор.
-До след малко, крокодил.
-До скоро, Бен.
-До скоро, Бил.
Давай Силвър! Надалеч!
До скоро, Бевърли.
До скоро.
""Сърцето ми гори.""
Помогни ми.
Помогни ми, моля те.
Помогни ми.
-Помогни ми, Бевърли.
-Ехо?
Има ли някой там?
Клоунът ни доведе тук. Всички се реем.
Коя си ти?
-Вики Бъроуз.
-Аз съм Матю О'Конър.
Ние сме всички мъртви деца.
Ела по-близо, Бевърли. Искаме да се срещнем с теб. Реем се.
Татко!
-Какво става, мамка му?
-В банята!
-Някой наднича ли?
-В канала!
Какво мислиш, че си видяла? Говори, момиче.
Притеснявам се за теб, Беви.
Много се притеснявам.
Обясни ми.
Имаше паяк. Голям, дебел паяк.
Излезе от канала и може пак да се е мушнал там.
Сградата е стара, каналите са с размера на Ламанша.
Сега няма нищо.
Лягай си.
Много поздрави на приятелите ти, Бевърли.
Ще умрете ако се опитате да се биете с нас.
Ще умрете ако опитате.
Ще умрете ако се опитате да се биете с нас, Бевърли
Ще умрете ако опитате.
Еди, къде си?
Еди?
-Еди, къде си?
-Тук съм, мамо.
Къде отиваш?
Трябва да изчезна за малко.
Къде?
Кажи ми къде отиваш.
Еди спри!
Загазил си, нали?
Еди?
Кажи ми кой се обади. Отговори ми.
Отговори ми.
Мамо, не плачи.
Уплаши ме. Трябва да ми кажеш
-Къде отиваш?
-Връщам се в Дери.
Защо искащ да се върнеш в този малък смрадлив град?
Там няма нищо за теб. И никога не е имало.
Престани, мамо. Моля те.
Еди!
Да се махаме.
-Какво става?
-Нищо.
-Изглеждаш сякаш си видял призрак.
-Размърдай се!
Еди!
Извинявай, че те изоставям така.
-Имаме ли достатъчно шофьори за другата седмица?
-Всичко е уредено.
Искам ти да караш Пачино. Помни, че обича "Линкълна".
Знам, Еди. Работата е под контрол.
-За теб се тревожа.
-Аз съм добре.
Къде отиваме?
Гара Пен. В 11.30 има влак за Бостън.
Видяха ме.
-Най-добре да тръгваме.
-Мъртъв съм.
Ако бях на ваше място, нямаше да плащам за да гледам филм на ужасите...
...ами щях да погледна огледалото.
Да се махаме!
Да вървим!
-Видя ли им физиономиите?
-Видях как влоши нещата.
Стига, Еди Спагети.
-Пошегувах се.
-Понякога прекаляваш.
Ако не се шегувам ще си умрете от скука.
-Мъже ли сме или лукови глави?
-Лукови глави!
Тогава да се държим като такива.
Вижте.
Изтръпвам от това място. Мисля че има призраци.
Честно да ти кажа, Еди такива неща не са емпирически възможни.
Казано на български, няма такива неща.
Държиш се като момче, кукло.
Това комплимент ли беше? Още на първата ни среща?
Защо Ричи е толкова специален?
Срещата не беше само с него, Еди. Обичам и теб.
Не се блъскайте!
-Еди, беше страхотно.
-До скоро.
-До скоро.
-Чао, Еди.
Иска ми се лятото никога да не свършва. Това е най-хубавото лято през целият ми живот.
Еди Каспбрак...
...разболях се от безпокойство. Почти се обадих в полицията.
-Еди беше с нас.
-Махайте се.
Прибирайте се.
Мамо, това са приятелите ми.
-Ще се видим утре.
-Еди трябва да почива утре.
Не искам повече да играеш с тях. Нищо добро няма да излезе.
-Но те са ми приятели.
-Не ти трябва никой, освен мама.
-Имаш температура.
-Добре съм.
Не взимай душ с останалите момчета. Не искам да хванеш техните бацили.
Момчета, не тичайте, това е коридор не писта! Хайде!
-Изкъпа ли се?
-Не, сър.
Ще ти го обясня само веднъж:
В час по физическо се потиш. След това се къпеш. Схвана ли?
Всичко е наред, Еди.
Здрасти. Просто исках да ти кажа "здравей".
Тук е доста топло, нали?
Малко е неудобно.
Чакай да направя малко промени.
Ето ме и мен.
Долу ще ти хареса.
Не си много добър в бягането.
Ще се видим в сънищата ти. Връщай се по всяко време.
Доведи и приятелите си.
Хора страхотни сте. Лека нощ.
-Страхотен си!
-Политическите шеги остаряват.
Кой познава Бети Форд? Трябва да поработим върху това.
Задръж, задръж!
Ето я и нея. Как е любимата ми племеница?
Радвам се, че успя. Искам да се видя с Милър в Понеделник.
Ще го уредя.
Ако ще водя другата седмица, ми трябва нов материал.
Има един с когото трябва да се срещнеш.
-Не мога да ти кажа...
-Задръж!
Здравейте. Ричи Тозиър слуша. Кой е??
Кой?
Майк Хенлън, От Дери. Спомняш ли си?
Да. Със сигурност те помня, приятел.
Ами интервюто с Карсън в Понеделник?
Кой ще седне на бюрото и ще прави смешки?
-Вземете Лено, не ми пука.
-Ричи!
-Какво да им кажа?
-Каквото искаш!
Трябват ми няколко дни.
За какво?
За среща на скаутите в Лайноград, Мейн.
Престани, какво има?
А шоуто?А феновете?
Не знам какво става.
Не се ебавай.
Обещах.
Минали сме през много неща заедно.
Добре си. Ще се справиш с това.
Не. Това не може да е истина.
Помощ!
Помощ! Помощ!
Усетиха горещия ужасен дъх срещу лицата си.
В този момент, пуснаха камъка и побягнаха от пещерата.
Сега си бяха в къщи,но нищо не променяше начина по който се чувстваха.
Научиха се да бъдат смели заедно.
Победиха дракона с магическите камъни но вече нищо нямаше да е като преди.
Прочети това по-долу, Бил. Това ми е любимото.
-Наистина отлично.
-Красиво.
Да, Бил ще напусне тоя смотан град,и ще срещне Сандра Дий...
...и останалите кучки в Холивуд.
Мечтай си, Ричи. Не искам да пораствам.
А аз искам. Искам да бъда кондуктор във влак и да видя света.
Ако майка ти те остави да пресечеш улицата.
Искам да бъда първият рок певец от Дери.
Или инпресионист.
-Всичките ти гласове звучат еднакво.
-Да ти го начукам, професоре.
-Ами ти, Бев?
-Може би художничка.
Баща ми ме учи да рисувам.
Боен пилот. Когато порастна, ще вляза във въздушните сили.
Орнитолог. Обичам да каталогизирам неща, и да намирам логичното им обяснение.
Мога ли да ви кажа нещо?
-Ако се разсмеете, никога...
-Няма, нали?
Една нощ, в стаята на Джорджи...
Какво по дяволите
Каква бъркотия. Светците да ни пазят.
Полицай Нел.
Върнали сте всичките лайна в каналите на града.
-Чия беше идеята?
-Аз им показах как.Вината е моя
Идеята беше моя.
-И моя.
-И аз участвах.
-Предполагам, че е било и твоя идея?
-Да.
Чуите ме добре. Имало е още едно убийство.
-Малката Велма Даниелс.
-Велма Даниелс?
Намерили са тялото й в канала.
Ако идвате да си играете тук, идвайте заедно. Ясен ли съм?
Това значи заедно през цялото време.
Обещавате ли?
Какво мислиш, че щеше да ни каже Бил?
Не знам. Нещо се сговняса.
Всички са така.
С такава храна, кой може да ги обвини?
Я...Здрасти.
-Лари, Кърли и Мо.
-Ричи!
Добре, отворко. Кой ме замери?
Ти? Ти беше, нали?
Кажи и може да оживееш четриочко.
В кино Парамаунт, кой беше?
Направление - Бананения Хилс.
Тозиър!
Бауърс!
Вземи гъба от г-н Марш и почисти всичко!
Върви!
Г-н Марш?
Г-н Марш?
Страхотно.
Г-н Марш, тук ли сте?
Сигурно пак се е напил.
Г-н Марш?
Г-н Марш?
Г-н Марш...
...имаше малък инцидент в столовата.
Не може да е истина.
Не!
Помощ!
Бип, бип, Ричи!
Върни се когато поискаш!
Ще ти покажа как се реем тук долу.
Всички долу се реят.
Някой да ми помогне.
В мазето има върколак.
Спрете го.
Денят в който снимах тази снимка, беше един от най-щастливите в живота ми.
Бяхме късметлии, че не се оставихме да ни убият.
Можеби беше нещо повече от късмет.
Ако е така, надявам се да се върне с тях.
Щастливата седморка.
Донесох този стар албум от къщи.
Баща ми е бил изпратен в Дери по време на Втората световна война.
Колеционира снимки напомнящи за старите дни.
Кой се интересува от историята на тази тоалетна?
Колко пъти още ще повтаряш?
Продължи. Майкъл.
Това е старата леярна.
Една неделя през 1930 са направили търсене на великденски яйца там.
Леярната гръмнала, и всички хора били убити.
Това е водната станция на Дери. От тук целият град се снабдявал с вода...
...до голямото бедствие през 1900г..
Остава мистерия как 253 семейства изчезнали без следа.
Благодаря ти за това чудесно, макар и болезнено припомняне на историята.
Кой е следващият?
Как я караш, партньоре.
Върни ми го!
Или какво, момче? Или какво?
Тоя негър живее на моята улица.
Върни ми го.
От много време си трън в гъза на баща ми.
Обичаш ли фоерверки?
Какво ще кажеш за пиратка в джоба ти?
Хей ти!
Веднага престани.
Хванете го!
Радвам се, че не съм единствения който е видял нещо.
В началото не беше клоун. Беше върколак.
Не съм видял върколак.Само клоун.
Не разбирате ли...
...за Ричи е било върколак защото го видя в тъпия филм.
Но отдолу беше клоун.
Може да е зло което чете мислите ни...
...и разбира от какво се страхуваме.
-Ето какво се случва на децата тук?
-Бъди сериозна.
Защо никой не каза нищо?
Лично аз мислех, че ще ме вземете за луд.
Аз също. Мислех, че само на мен се е случило.
-Не си сама.
-Такива неща не са емпирически възможни.
Толкова е истинско.
-Почти ми взе вътрешностите за жартиери.
-Това е просто от влиянието на филма.
Възможно ли е да е някой ненормалник облечен в клоунски костюм?
Не.
В Дери има някакво чудовище.
Ще те погреба.
Божичко, Хенри Бауърс.
По-добре да се махаме.
-Да се качим горе. Всички. Вземете камъни.
-Камъни?
Камъни. Боеприпаси.
Моля ви, помогмете ми.
Мъртъв си!
Не мога да повярвам?
Това са дебелия, евреина и женчото.
Четриокия и тъпата кучка също.
Негро, нали знаеш как да ги наричаш.
Клубът на загубеняците.
Да, клубът на загубеняците.
Имам да се разправям с всички ви.
Но за днес ще се задоволя само с него.
Днес искам него. Така че се разкарайте.
Махайте се от тук.
-Кой ще ме накара?
-Ние.
-Какво каза, дембо?
-Изкарай си тапите от ушите.
Ти си педал, Бауърс. Махай се!
Заекващ изрод.
Очаква те изненада. Очаква те голяма изненада!
Бягай, Хенри!
Хайде!
Махай се.
Ами ако не искам?
Ние шестимата можем да те пратим в болницата.
Седмината.
Ще ви избия всичките.
Изкарай нов репертоар, боклук.
Ще ви избия всичките.
Ще ви избия всичките.
Благодаря.
Няма защо.
Кои сте вие все пак?
Нещо като клуб.
Да. Клубът на загубеняците.
Да.
Искаш ли при нас?
Да, искам.
Сега сме седем.
Щастливата седморка.
Чекай, чекай малко.
Няма начин да се каже от кога е тази.
Татко казва, че е от началото на 18 век, когато Дери е регистриран като град.
Задръж.
-Пениуайз Клоуна?
-Това е той.
Това е той!
Преди 200 години? Бил е тук и тогава?
Стига бе. Това е просто скица.
Вижте.
Ето го отново.
Същият човек.
Не е човек.
То.
То!
Това стана и в стаята на Джорджи.
Вижте!
Ще ви избия!
Ще ви подлудя, и ще ви убия.
Аз съм всеки кошмар който сте имали, най-лошите ви сънища са действителност.
Аз съм всичко от което сте се страхували.
-Не!
-Да! Да!
-Да.
-Не!
Да. Да.
-И ти си го виждал.
-Не исках.
Но си.
Да. Щом така искаш.
Да.
Точно това исках.
-Какво ще правим?
-Какво имаш предвид?
Просто искам да забравя.
Не сме само ние.
Също и останалите деца. Като Велма Даниелс от моя клас.
Кой ще е следващият?
Бев е права.Трябва да направим нещо.
-Трябва да кажем на някого.
-Те не виждат това което ние можем.
Когато пораснеш, ще престанеш да вярваш.
Ще се изсмеят и ще ни пъхнат в лудница.
-То убива деца, мамка му.
-Трябва да направим нещо.
Помогнете ми.
Ти уби брат ми, копеле.
Нека те видим.
Покажи се.
Страх те е от нас, нали?
Чувствам го. Кълна се в Бог мога да го усетя.
Искам да го убия.
Помогнете ми.
Получихме писмо от мама.
Пита кога ще я направим баба.
Тъкмо си мислех за същото.
Сериозно.
Тя знае ли че съм секс маняк и че ти предпочиташ "Напълно непознати"?
Искаш ли да ми обърнеш малко внимание.
Не мърдай.
Домът на Юрис. Стан е на телефона. Най-добре да е за добро.
Здравей, Стан. Майк Хенлън е.
-Кой казахте?
-Майк Хенлън.
-Майк Хенлън?
-Да.
Дяволите да ме вземат.
Стан, То се върна.
-Сигурен ли си?
-Да.
-Разбираш ли? Сигурен съм.
-Разбрах.
-Знаеш колко трудно е да се обадя.
-Схванах.
Можеш ли да го направиш, Стан? Моля те.
-Не мога да обещая, но ще се постарая.
-Не помниш ли, Стан?
-Не помниш ли обещанието?
-Да, Майк.
-Обеща.
-Да, помня.
Надявам се, че ще дойдеш.
-Дочуване.
-Дочуване, Стан.
Кой беше, скъпи?
Стан?
Никой.
Наистина никой.
Мисля да взема вана.
Сега?
Скаутът е надежден, лоялен, полезен, приятелски настроен, учтив тип,...
...послушен, бодър, пестелив...
...смел, чист и почтителен.
-Добре ли си?
-Мисля, че това е лудост.
Едно от 10. По зле си и от мен.
Ако не се научим да го използваме,проклетия клоун ще ни взима един по един
Бип, бип, Ричи.
Кой остана? Бен? Бев?
Един от тях трябва да е добър.
Ти водиш с жалките 3 от 10.
Би ли млъкнал?
-Не заекваш през цялото време.
-Първо дамите.
10 от 10. Не мисля, че има защо да стрелям.
Сякаш трябва да е Бев.
Да.
Все още е лудост.
-Не, не е.
-Съгласна съм със Стан.
И какво като мога да стрелям добре?
-Мислиш ли, че шепа камъни могат...
-Покажи им Ричи.
Обеците на майка ми. Истинско сребро.
Така става само в филмите. Нищо добро няма да излезе от това...
Сребърни са. Могат да го убият. Трябва да повярваме в това.
Кълна се,да изпълня дълга си към Бог и страната ми...
...да помагам на другите хора по всяко време, да поддържам физическата си форма...
...будният си ум и морал....
-Може би това не е толкова добра идея.
-Стига мрънкал
Слушайте.
Вие, момчета няма защо да го правите.
Баща ми казва, че трябва да знаеш кога да се изправиш.
Щастливата седморка, Стан.
Казах, че ъм вътре.
Мислиш ли, че ще само ти ще се забавляваш, Бил?
Еди?
Аз съм с приятелите си?
Дай ми това.
Има вкус като киселина от батерия.
-Накъде са тръгнали?
-В канала, тъпако.
Познайте какво няма да стане?
Няма да се върнат.
Искаш да кажеш, че трябва да отидем слезем там?
Стан, ако не искаш да идваш, сега е времето да се върнеш.
Страхотен избор. Да вървим.
Слизат в тръбата в която преследвахме онова куче.
Ти ги изпревари и ги подгони към нас.
Аз и Белч ще ги хванем. Побързай или няма да остане нищо за теб.
-Сам ли да отида?.
-Да, сам.
От какво се страхуваш?.
Поне знаем, че сме на прав път.
Може би То ни иска точно тук.
Еди, накъде е Дери?
Бев, Застани отпред, за да можеш да стреляш.
Стойте заедно. Никой да не изостава.
Здрасти, малкия.
Предполагам, че ти си първият.
-Кой липсва?
-Стан.
О, не!
Преди да умреш искам добре да помислиш за всеки хвърлен камък...
...и за всичко което си казал.
Помисли за това преди да умреш.
Какво беше това?
Вече не е там.
Белч!
Помощ!
Стан!
То идва!
Хванете се за ръце!
Това ли беше? Направихме ли го?
Вижте!
Бързо!Хванете се за ръце преди да сме се изгубили в бъркотията.
Дръжте се здраво.
Всички ли са тук
-Аз съм тук. Станли?
-Да.
Ричи?
Да. Майк?
Тук.
-Чия е тази ръка?
-Моята.
Ти ли си, Бен?
Да.
Каквото и да стане, дръжте се.
Не е толкова силно, колкото мислехме, а ако е нека пробва да ни убие.
Трябва да му се противопоставим.
Бил! Бил!
Джорджи?
Не, Бил.
Това не е Джордж. Не разваляй кръга.
Беви!
Какво правиш тук долу с тези момчета. Веднага се прибирай в къщи.
Татко? Татко, аз....
Вземи се в ръце. Това не е баща ти.
Там няма нищо.
Казах, ""Там няма нищо.""
Кълна се,да изпълня дълга си към Бог и страната ми.
Стан.
Станли.
Станли противопостави се!
Двай! Страхувай се!
Бев, камъните!
По-вкусни сте когато се страхувате.
Побързай, Бев, Убий го!
Убий!
Ме!
Смешни сте.
Аз съм вечен, дете.
Аз поглъщам светове...
... и деца.
Вие сте следващите.
Това е киселина от батерия, боклук!
Убий го! Убий го, Бев!
Убий го!
Умри!
Помощ! Помогнете ми!
-Мъртво ли е?
-Не мисля така.
-Да се махаме.
-Трябва да го последваме.
-Не, мъртво е.
-Трябва да сме сигурни.
-Звучеше сякаш умира.
-Ами ако не е?
Закълнате се...
...че ако не е мъртво...
...Всички ще се върнете.
Кълна се.
Кълна се.
Заклевам се.
Кълна се.
И аз се заклевам.
Кълна се.
Кълна се.
Стани?
Качвам се да ти изтрия гърба...
...и гърдите ти.
И....
Санли?
Станли?
Стан?
Заповядайте.
-Не искате ли да ви изчакам?
-Не, ще повървя пеша.
Джорджи.
Как можах да забравя?
Съжелявам.
Избери си място.
Били.
Без това в края.
Вече е заето.
Съжелявам.
Помня те.
Помня, че те бихме.
Не ме е страх от теб.
Не ме е страх от теб.
Знам колко стар изглеждам.
Просто те помня като дете.
Добре дошъл, Бил.
Щях да съм по-щастлив ако поводът беше добър...
Хайде да се поразходим.
Осъзнах, че не мога да параноясам повече от това.
Изпитах го върху себе си малко по-рано.
Сега поне хората изгеждат загрижени. Или просто съм пораснал.
Чувствам се зле, Майк не си спомням почти нищо.
Не си спомням дори защо се върнах, освен заради Джорджи.
Обзалагам се, че бързо ще си спомниш.
А ти как си спомняш?
Живях тук, как можех да забравя.
Поглеждах зад ъгъла и виждах нас. И седмината.
Щастливата седморка
Започвам да си припомням.
Ощя нещо.
-Някой от нас живееше наблизо.
-Да
Бев.
Малко по надолу по улицата.
Тя беше бедна. Баща й беше портиер. Наричаха квартала - Бедняшкият Град.
И все още е така.
Твоя ли е?
Аз съм ерген, Бил. Това е всичко което ми трябва.
Достатъчно чисто и евтино.
-Гладен ли си?
-Нямам апетит откакто ми се обади.
За довечера съм планирал вечеря за всички.
Видя ли се вече с останалите?
Не. Цяла сутрин имам някакво предчувствие...
...Мога да кажа кой кога пристига. Още на са дошли всички.
Не.
И ти ли?
Това е нещо вълшебно.
Наздраве за спомените.
Какво?
Може би това ще стимулира малко спомените ти.
Силвър.
Намерих го в един вехтошарски магазин преди няколко години.
Нещо ме накара да го купя.
Трябва малко да се смаже,но всичко друго му е наред.
Купих тази боя спонтанно.
Три месеца преди да видя колелото.
Имаше някаква сила която ни водеше онова лято.
Не знам дали ние я създадохме, или дойде да ни помогне.
Може би още е тук.
Отивам да се преоблека.
''I'm getting bugged driving up and down the same oId strip
''I got to find a new pIace where the kids are hip''
Стига бе!
Не и Парамаунт!
Откъде хората ще разберат какво е култура?
-Мога ли да ви помогна?
-Майк Хенлън.
Излезе преди малко.
-Сигурна съм, че ще се върне.
-Добре.
Ще го изчакам.
Хайде Тозиър, вземи се в ръце.
Изглежда имате нужда от чаша вода.
Благодаря.
Малко е млада за теб, а?
Бип, бип, Ричи.
Не чувам това.
Не го чувам!
Извинете?
Погледни нагоре, Ричи!
Имам балон за теб.
Не искаш ли балон?
Какво има, един балон не стига ли?
Опитай с цяла купчина!
Всичко наред ли е?
Последен шанс, Тозиър.
Изчезни преди да е паднала ноща.
Прекалено сте стари за да ме спрете.
Всички сте прекалено стари.
Кажи на Майк Хенлън, ако го видиш...
Извинете. Имате ли "Принц Албърт" в момента?
Най-добре го изгонете.
Кажете на Майк Хенлън, че трябва да вървя.
Трябва да отида да почистя. Кажете му.
Кажете му.
Кажете му, че ще се видим довечера.
Последен шанс, Тозиър. Разкарай се!
махни се докато можеш.
Извинете г-жо...
...хладилникът ви бяга?
По-добре го хванете преди да се е отдалечил.
Добре!
"Son of a gun".
Не какви да е карти, а специиално за колело.
Вдигат най-много шум.
Бил?
Виждам го.
Продължи сделката с Милър. Ще се обадя на Тод лично.
Ами инженерният доклад?
Какво каза?
Няма връзка. Ще ти се обадя от хотела.
Отбиите тук.
Изчакайте ме.
You're it! You're it!
-Мъртъв си, дебелако.
Ще умреш!
Хайде!
Мъртъв си! Мъртъв си!
-You're it, porky.
-You're it!
-Приятно пътуване.
-До скоро, свиньо.
-Добре ли си, приятел?
-Коляното ме боли.
Имам късмет, че носите кърпа.
Бъди готов. Можеш да я задържиш.
Ще се оправя.
Дръж се, шампионе. Ще се справиш.
Бен Ханском!
Радвам се да те видя отново.
Къде беше през всичките тия години?
Не можем повече да чакаме, да те свалим долу при нас.
Ти си само в мислите ми.
Имате ли някакви дреби, г-не?
Да не си видял призрак?
Нямаше да те нараня.
Дори не те познавам.
Да тръгваме.
-"Derry Inn" ли казахте?
-Да.
Сетихте се за детството си там долу ли?
Нещо такова.Казах здрасти на няколко стари призрака.
Времето наистина лети.
Ето ти лекарството.
На колко години си?
На единадесет. Почти 12.
Ела с мен.
Спокойно, няма да те ухапя.
Повечето проблеми идват от това че толкова се стягаш.
Вземи за пример астмата си.
Знаеш ли какво представлява "Плацебо"?
Трябва да тръгвам.
Вода с малко камфор, за да има вкус на лекарство.
Не.
Докторът нищо не разбира, майка ти мисли, че си зле...
...а ти си по средата.
Това е лъжа. Имам астма.
Господине?
Лекарството ви.
Нищо не действа по-добре от тези хапчета.
Благодаря.
Малкия, дай ми една цигара.
Не може, дядо.
Г-н Кийн?
Г-н Кийн. Здравейте.
Цигара за старият човек?
Съжелявам. Нямам.
Аз съм Еди, Синът на Соня Каспбрак.
Имаш ли цигари?
Винаги съм бил пристрастен към "Licorice".
Искам да ви благодаря, задето се опитахте да ми кажете истината.
Отслабнал си, синко.
Най-добре да вървя.
Хидрокс.
H2O. Вода.
Просто вода.
Всичко е в главата ти, синко.
Помните ме.
Г-н Кийн?
Махни се от Дери докато можеш.
Г-н Кийн, моля ви.
Внимавай, малъл Еди.
Внимавай, момиченце.
Мямаш ли цигара, синко.
Винаги съм бил пристрастен към "Licorice".
Сигурно съм натиснала грешен звънец.Търся Марш.
Тук няма Марш. Освен....
Да нямате предвид Алвин Марш?
Да, баща ми.
О, г-це...
...не ми се иска да ви го казвам аз, но баща ви почина преди пет години.
Но на звънеца....
Кърш. помислих, че пише:''Марш.''
Аз съм г-жа. Кърш. Познавах баща ви бегло.
-Заповядайте на чаша чай.
-Не, не мога.
Можете. Настоявам.
Огледайте спокойно.
Може би искате да се освежите?
Да не заспахте там? Време е за чай.
Чай.
Звучи добре.
Харесва ми какво сте направили с къщата.
Различно е, толкова уютно.
Много сте мила.
Наричам всички млади момичета г-ци. Не се обиждайте.
Не.
Давай, скъпа, пий докато е още топло.
Не се тревожи. Аз ще се погрижа.
На вратата пишеше МАрш, нали.
Ако си умна, ще избягаш скъпа.
Защото да останеш е по-лошо и от смърт. Там долу се реят.
Реят се.
Тревожа се за теб, Бев. Много се тревожа.
Не правиш добре като бягаш.
Не си истински!
Бип! Бип!
Още като ме запозна с него ти казах, че е странен.
-Помниш ли?
-Не те повиках, за да обиждаш Бил.
Как смее да ми причини това.
Оплакваш се от него откакто започнаха снимките.
Никога вече няма да работи по филм. Знаеш това.
Ако можеше да видиш лицето му. Беше изпашен.
Нищо не сплотява една двойка по-добре от кризите.
Или пък ги отдалечава един от друг, ако боговете са милостиви.
Греко, моля те.
Просто отбелязвам, че това може да е началото на промяната.
Можеш ли да ми дадеш няколко дни?
Ще се престоря, че не съм чул това, Одра.
Мога да заменя, безполезният ти съпруг, но не и теб.
Не си и помисляй да напуснеш.
Работи много, за да стигнеш дотук.
Знам, че няма да рискуваш всичко.
Или да нарушиш професионалната ни връзка.
И да превърнеш приятеля във враг, готов да те унищожи на всяка цена.
Няма нужда да говорим сега.
Ще се видим утре.
Международни резервации, моля.
Искам да запазя място за следващият полет до Щатите.
Търся събирането на Хенлън.
Еди?
-Еди Каспбрак.
-Грамадо!
-Какво е станало с останалото от теб?
-Изчезнало но не забравено.
Боже мой.
Къде е Ричи Тозиър, когато ни трябва добра шега?
-Бен?
-Страхувам се, че да, Бил.
Виж се.
-Майк, това ти ли си?
-Самият аз.
Кой иска питие?
-СИпвайте си.
-Аз искам.
-Какво е това?
-Кучето ми.
-Искам сода?
-Много добре.
Тозиър, стегни се. Да не те виждат такъв.
Това е просто последица от многото смях през 67-ма. Стегни се.
Много работиш.
Искам да вдигна тост. Предлагам...
Кой е оплешевял, кой се е сбръчкал...
...и колко от децата на Бог имат криле?
Бип, бип, Ричи!
-Как си, приятел?
-Добре, а ти?
Бевърли?
Каква сбирщина старци.
Здрасти красавице.
Ричи.
Еди!
Хванах те по-бързо от който и да е, Бевърли Марш.
Видях всички ви застанали там и миналото ме заля като вълна.
В какво се забъркваме?
Гордея се с теб.
Къде е....
Добре ли си, Бев?
Да.
Не. Аз....
Днес видях нещо.
-Аз също.
-Това дето го видях в библиотеката..
-Пениуайс ли беше?
Определено беше Пениуайс.
Вече ни обработва.
-Опитва се да ни прогони.
-Може би той се страхува.
То. То се страхува.
То!
Помогни ни да си спомним, Майк. Да запълним пропастите.
Да, защото си нямам представа за какво говорите.
Не мога да си спомня много. Когато се опитам, всичко се замъглява.
Не го ли чувствате?
Докато прекосявах страната имах чувството, че пред очите ми има було.
Може да е от водата.
Вода? Може да е от канала.
Това е киселина от батерия, боклук!
Добре съм.
Сега си спомням кой беше Пениуайс.
Голямо бял пич, червен нос...
...около 75 стъпки висок, и уста пъла с остри зъби.
Еди.
Какво по дяволите става?
Какво става?
Съжелявам. Беше просто много ярък спомен.
Забравил бях, че го гледах право в лицето.
И спаси живота на Стан. Помниш ли?
Да.
Вече да.
Като говорим за Стан. Стан? Стан!
-Къде е негово кралско величество?
-Говори с него, нали Майк?
Мисля, че ще се забави.
Трябва да започнем без него. Можем да му разкажем когато дойде.
-майк, помогни ни да си спомним.
-Чакай малко.
За пръв път откакто пристигнах се чувствам добре.Наполовина в безопасност.
Да пийнем и да хапнем.
-Оставете вълка навън.
-Говориш като истински загубеняк, Ричи.
За клуба на загубеняците.
За клуба на загубеняците.
Имам предвид жените ви?
Колко пъти си заставал пред олтара, Ричи?
Четири или пет. Всички жени искат едно и също. Без да се обиждаш, Бев.
Добре дошъл в четвърти век.
Бен, женен ли си?
Не, успях да се отърва на няколко пъти.
Еди?
Виждам се с чудесна жена, но покрай цялата работа нямам много време.
Взимай пример от мен, по-добре мъртъв отколкото женен.
-Някакви малки Тозиърчета, Ричи?
-Не и такива за които да знам.
-Ами ти, Бев?
-Какво?
Ами ти?
Не съм женена.
-Какво стана с очилата?
-Контактни лещи.
Толкова често си чупеше очилата...
...че трябваше да ти дадат акции на фирмата производителка на лекопласт.
На мен и на Хенри Бауърс.
Кажи, че го е блъснал влак и го е отървал от мъките.
Де тоз късмет. Той е в Джунипър Хилс.
Откакто призна, че е убил всичките деца.
-Той беше в канала.
-Опита се да убие Стан.
Искаше да убие всички ни.
Помня, че кагато го измъкнаха косата му беше побеляла.
-Бълнуваше за някаква ярка светлина.
-И за клоун.
Никой не му повярва.
Освен като каза, че ги е избил.
-Ние не казахме нищо.
-Нито дума.
Но имаше убиец и ние го спряхме.
Мислехме, че сме.
Хенри.
Хенри Бауърс.
Ей тук горе.
Горе бе!
Веднъж ми помогна. Помноиш ли?
Ти преследваше тези келемета. Почти ги хвана. Почти.
Не искаш ли още един шанс?
Трябва да се върнеш и да довършиш работата.
Върни се в Дери и ги избий всичките. Заради мен.
Избий ги.
Избий ги!
Беше истнско удоволствие...
...но трябва да хвана полета в 6 сутринта.
Не си тръгваш, нали?
Бев, искаш ли приключение?
Искаш ли да съживиш старият кошмар?
Обичам ви, но не ме бройте. Отивам в хотела.
Сутринта се качвам на самолета и се махам завинаги.
-Ще си ви спомням с най-добри чувства.
-Ричи?
-Всички се страхуваме. Не се срамувай.
-Може би е прав.
Говорите за връщане в канала?
Още за нищо не сме говорили.
Позволете на Майк да ни обясни преди да си бием шутовете във всички посоки.
Много ли ти се струва?
Искам просто да се наспя. Толкова ли много искам?
-Защо не проявим малко уважение към Майк?
-Момчета! Хайде!
Всичко е наред. Ако Ричи иска да си ходи, да върви.
Дойдохме тук заради обещанието.
Всеки седи на тази маса заради обещанието.
Каквото и да стане от тук нататък...
...нямам оосбенни очаквания.
Добре казано, Майкъл.
Вече съм се погрижил, Ричи.
Не може така.
Така стоят нещата.
Тост за Майк Хенлън.
Човекът без който всичко това нямаше да се случи.
От сега си виждам бъдещето:
''Ще бъдеш изяден от голямо, слузесто чудовище. Приятен ден.''
Всички да се стегнат.
Какво има?
Приятелят ни имаше пристъп на астма.
По-добре съм. Благодаря.
Всико нарад ли е?
Наред е.Благодаря ви.
Вече не ми се спи.
Да се махаме.
Домът на Юрис ли е?
Стан там ли е? Обажда се негов стар приятел, Майк Хенлън.
Какво трябва да направим сега?
Малко сапун би трябвало да изчисти това.
Защо сме единствените които могат да видят това?
Хвана ме натясно.Нека питаме Майк.
Майкъл...
...гарсон?
Ало, Стан? Майк Хенлън е.
Това домът на Юрис ли е? Опитвам се да се свържа с Стан Юрис.
Кажи му, че ако не е тръгнал е мъртъв.
Всички искаме да го видим. Значи това ти е истинската коса.
Има ли някой извън града?
Тъкмо летя от Ел.Ей, и хората вече са много изморени.
Страхотно е да се върна в Дери, да дишам този стар въздух.
През целият си живот не съм чувствал толкова любов в една стая.
Еди, запиши имената им за коледнате поща.
Чакай, сложи Денброу при ежедневната поща!
Този човек ми е като братът който никога не съм имал.Той е братът който никога не съм имал.
Стан?
Благодаря.
Стан е мъртъв.
Прерязал си е вените в ваната веднага след като му се обадих.
Стан беше последния който видя То онова лято.
Помните ли?
Продължаваше да казва, че е невъзможно.
Дори след като видя клоуна не го възприе като истински.
До онзи Августовски следобед.
Карах надолу по улица Честнът.
Видях Стан да бяга сякаш нещо го преследва.
Давай!
-Давай!
-Хай йо, Силвър. Надалеч!
Стан видя То онзи ден, а аз не.
Карах твърде бързо за да се обърна. Не исках да го виждам. Каквото и да беше.
Минаха часове преди да ми каже какво се бе случило.
Каза, че бил в парка, за да гледа птиците.
Наблюдавал птиците.
Като добър бойскаут. Помните ли?
Той го наричаше колекциониране на птици.
Стан....
Стан....
Каза, че не мислел да влиза в къщата но...
...гласът продължавал да му шепти.
Решил, че има някакво смислено обяснение.
Ехо?
Станли.
Да? Тук съм.
Бил в капан.
Вдигнал книгата с птиците пред себе си като щит...
...и казал високо имената на всички птици които си спомнял.
Кафяв дрозд.
Денят преди да влезем в канала...
...Стан го е видял.
Лице в лице.
Не точно клоунът ами това което се криело зад него.
В училище дойде при мен и ми каза:
''Видях го, Еди.
''Погледнах право в него....''
и видях някаква светлина.
''Погледнах право в смъртоносните светлини.''
До сега не се сещах, но той каза:
''Погледнах в смъртоносната светлината и поисках да отида там.''
Смъртоносна светлина.
-Трябва да пийна нещо.
-Аз също.
Сигурен съм, че имам нещо тук. Някой друг?
Съжелявам, че закъснях. Да видим кой е тук.
Били!
Още ли си тук, Ричи? Не очаквахме да си тук.
Оперирал си си носа. Никой не би разбрал.
Грамадо...
...малко си отслабнал?
Бев, баща ти не се тревожи вече. Харесва вкуса ти за мъже.
Смотан, как е сексуалният ти живот? Имаш такъв, нали?
Майк ти успя. Накара всички ни да се върнем.
Това е единственият начин да ни види, след като никога няма да напуснеш града.
Направих го. Сега съм в смъртоносната светлина.
Истина е това дето го казват.Тук долу в сики се реем. И с вас ще стане така.
Де факто, те всички се реят!
Всички се реят!
Боже мой!
Не знам за вас, но на мен ми се драйфа от това място.
Ще изслушам какво има да казва всеки , само да отидеме някъде другаде?
Моля ви!
Помогнете ми с нещата.
Какво има?
''Вдигна юмруци пред лицето си, но продължи да вижда призраците.''
Повтаря това непрекъснато.
Майка ми ме накара да казвам това...
...за да ми помогне с заекването.
Не се обиждай приятел, ама никак не ти е помогнало.
Да се махаме оттук. Какво ще кажеш?
Хенри!
Тук долу.
Какво правиш там?
Да ти помогна ли да си решиш проблемите, Хенри?
Добро момче.
Няма нужда да говориш. Мога да чуя какво си мислиш, а останалите не могат да чуят мен.
-Какво искаш?
-Същото като теб.
Искам да им го върнем тъпкано.
Да, да им го върнем.
Трябва да избягаш оттук и да се върнеш в Дери.
Имам нужда от теб, Хенри. Всички се нуждаем от теб.
Не могат да те наранят.
И преди мислехме, че не могат, но го направиха.
-Прекопваха те цяло лято.
-Не говори за това.
Мога да се справя с тях ако вярват само наполовина.
Но ти си жив, Хенри.
Можеш да ги сбараш независимо дали вярват или не.
Един по един, Хенри.
Не мога да се измъкна оттук.
На прозорците има решетки...
...а и Кунц е на смяна. Той е най-лошия.
Мразя го.
Ще се погрижа за Кунц.
Покажи ми пътя, Хенри.
Покажи ми пътя.
Писна ми от теб. Ще ти пръсна мозъка по пода!
Не, Майк.
Нямам нужда от тези неща. Все пак благодаря, че си помислил за мен.
Не и аз,много благодаря!
-Ричи, крещиш.
-Знам!
Бип, бип, Ричи. Бип, бип.
Говори ни, Майк. Разказвай ни истории.
За да не си спомняме какво видяхме в библиотеката.
Не му се давай. Бори се.
Днес видях себе си. Видях се по онова време.
Знам че е само камфорна вода, но ми е нужна.
По-кротко приятел.
Ако върши работа, значи е добро лекарство. Ти вярваш в него, само това има значение.
Сигурен съм, че всички си спомняте какво се случи преди 30 години.
Имаше бум от убийства и изчезвания, предимно на деца.
Всички се страхуваха, но никой не правеше нищо.
Докато ние не тръгнахме след него.
Почти го убихме.
Хенри Бауърс си призна и убийствата спряха.
До тази година, точно 30 години по-късно.
Първото нещо което трябва да знаем:
Ако поглеждаме през 30 години назад виждаме, че всеки път...
...е свързано с голямо бедствие в истирията на Дери.
През 1960, голям пожар в "BIack Spot CIub".
1930, експлозията в старата леярна.
1900, клането при Дрейк. И още, и още.
Най-голямата мистерия са 253 заселници които изчезнали без следа.
Благодаря ти за това чудесно, макар и болезнено припомняне на историята.
Тя не искаше да знае.
Дори и тогава ти го знаеше...
...Г-жа Дъглас не искаше да знае.
Това е болест, Бев.
Болеста на Дери. Никой не иска да знае.
-Прекалено е ужасно...
-Държат се сякаш нищо не се е случило.
Спомням си г-н Рос...
...седеше пред вратата си, Аз се прибирах от училище.
Хенри Бауърс ме причака пред къщи.
Видях г-н Рос от другата страна на улицата.
Погледна към нас, и помислих, че ще ми помогне, но...
...той се обърна и се прибра.
Тогава разбрах, че има н ещо сбъркано в Дери.
Как се измъкна, Бев?
Татко се прибра, един от малкото пъти когато се зарадвах да го видя.
И така, 30 години по-късно убийствата почват по разписание.
Шест, а може и повече. Някои са изчезнали без следа.
Исках да съм сигурен преди да се обадя.
Но след като намерих нещо на последното местопрестъпление сън абсолютно сигурен.
Това беше вчера.
Както и да е, за това става въпрос.
Джорджи?
Имаше нещо специално около нас когато се събрахме.
Открихме, че заедно сме силни.
Иначе казано, То може да ни изкара от играта само един по един.
Случайно ли е, че никой от нас няма деца? Включително и Стан.
Когато се събрахме за пръв път всички бяхме загубеняци.
Вижте се сега.
Шестима от нас напуснаха Дери и преуспяха.
Силните на деня.
Оставяйки всичко на теб.
Ти пазеше фара заради нас. Чувствам се наистина кофти заради това.
Аз също.
Никой няма вина. Родителите ни решиха кой ще остане.
А когато пораснах, поисках да остана.
Мисля, че си останал защото е трябвало.
Не знам какво ще стане когато изгрее слънцето...
...но оценявам всичко което направихте един за друг.
-Добър вечер. Окъсняла сте.
-Колко път има до Дери?
Около 500 ярда.
Почти съм заспала на волана. Имам чувството, че карам цяла вечнст.
Минете по моста над пущинака и завиите вляво.
Пущинака?
Където си играха когато бяха деца.
Благодаря ви. Ще тръгвам.
Не искате ли балон,г-жо Денброу?
Не искате ли?
Не искате ли?
Не искате ли?
Не искате ли?
Не искате ли?
Събориха ме и започнаха да ме пляскат.
Треньорът ме видя да плача и помислих, че ще ми помогне.
Но той ми се присмя и аз направо полудях.
Казах, ''Искате ме на пистата, нали?'' Той ми се присмя и кимна. Казах му:
''Слушай ме внимателно, кучи сине, Ще тичам след отбора.
''Ще съм по-бърз от който и да е.
''Ще съм най-добрият и когато това стене очаквам да ми се извиниш.''
Добре.
И ти направи ли го?
Тичах докато сърцето ми заби толкова силно...
...та помислих, че ще сдаде багажа.
След първата миля повърнах и припаднах.
Накрая си придържах панталоните докато бягах. Ядях салати като за последно.
До Март отслабнах с 70 паунда и се издължих с 2 инча.
Всеки път докато бягах, се чувствах все едно летя.
-И излезе ли?
-Отидох да се състезавам както бях казал.
Първия път победих на 220 и 440 метра.
Направо отнесох хронометрите. След това отидох при треньора...
...и поисках да се извини. Той се ядоса и ме удари.
-Не! А след това?
-Беше страхотно!
-Победил си го!
-И всички са го знаели.
Завърших гимназията "Ел Пасо".
А треньорът загуби работата си.
Страхотно Трябва да го опишеш.
-Бил е писателчт.
-Пиша само ужаси.
Време е да поговорим за това което ще правим, ако ще правим нещо.
О, Майк.
Слушайте, деца. Тези историйки са забавни, наистина...
...но независимо колко старателно разглеждаме плановете на каналите...
...или колко проклети фенерчета и шлемове има в кутията...
...когато слънцето изгрее, аз изчезвам, и съветвам всички ви да ме последвате.
И се разкарай от "Додж"-а!
-Веднъж чистих.
-Какво чисти?
Кръв.
Изчистих всичко още на същата нощ.
Реших, че ако отново ще спя в къщата, трябва да знам цялата истина.
Дали някой освен мен вижда кръвта.
Какво е станало тук? Да не е убит някой?
Виждате я? Наистина я виждате?
Хайде, да изчистим.
До този момент, мислех, че почвам да полудявам.
Беше странно, но бях щастлива от нещо толкова кофти.
Онзи ден се влюбих във всички ви.
След като почистихме, кръвта на се появи повече.
Скоро ще съмне.
-Студено ми е.
-И на мен.
-Ще ти донеса нещо.
-В стаята ми има шал.
Дай ми ключа и ще го донеса.
Ричи, нали имаш ключ?
Слушайте.
Стойте заедно. Не се отдалечавайте.
-Вземи първото което хванеш.
-И без това трябва да се поразтъпча.
Бен.
-Не отивай сам.
-И без това трябва да го презаредя.
Ще дойда с теб.
Аз ще се погрижа за Ричи.
Ще се срещнем тук след три минути, не повече,дръжте си вратите отворени.
Здрасти негро. Време е за разплата.
Време е да ти върна за всичко.
Намерил си го.
Радвам се че останахме сами за малко. Искам да ти кажа нещо.
''Косата ти е зимен огън. Януарски въглени.''
-''Сърцето ми гори.''
-Ти си бил.
Чаках много време, за да благодаря на поета.
-Не попита ли първо Бил?
-Не.
Знаех, че си ти. Винаги съм знаела, че си ти.
Мисля, че изчаках, за да сме готови и двамата.
Аз съм готова. А ти?
Целуни ме, дембо!
Майк! Майк!
Майк!
Държа го.
-Секунда.
-Дай ръка.
Внимавай! Окей, леко.
-Качвай се в колата.
-Побързай!
Давай! Давай! Давай!
Ако Майк умре, ще останем само петима.
Кой е следващият?
Защо го прави?
Защо мрази?
Защо е толкова гадно?
О, Бен.
Искам да ти кажа нещо.
Помниш ли какъв беше баща ми?
Влюбих се в човек...
...който представлява всичко което мразех в баща си.
Защо го правя? Как може да съм толкова сляпа?
Ако сега го разбираш, значи не си сляпа.
Поздравления. Това е чудо.
Междувременно може да си влюбена в някой.
Накрая чувстваш нещо.
И това е чудо.
Имаш сърце на поет, Бен.
''Косата ти е зимен огън.''
-Защо го казваш?
-Ти си го писал, нали?
''Косата ти е зимен огън. Януарски въглени.''
Първо си помислих, че е Бил, но си бил ти, нали?
По дяволите, това ти ли си или клоуна?
Не знам какво става! Как мога да разбера?
Аз съм.
''Сърцето ми гори.''
-Майк ще се оправи.
-Можем ли да го видим?
Още е в безсъзнание. Един от вас може да влезе за малко.
Майк?
Всички са отвън.
-Хенри?
-Мъртъв е.
-Полицията?
-Още не.
Не можем да се доверим на никой.
Ако някой пита, купонът е излязъл от контрол. Паднал си от масата и си се намушкал.
Който ме е виждал да танцувам ще повярва.
-Какво ще правиш?
-Не знам.
Честно казано не знам.
Якето ми. Външния джоб.
Това е сребро. Може да го убие.
Загубихме ги в....
Ти си се връщал?
Бях сигурен, че е заспало.
Сигурен?
Бил си сам?
10 години животът ми вървеше на долу. Мислех да се самоубия.
Може би исках да го събудя и да ме убие.
В мрака ми отне цял ден. Намерих едното на пътя.
В оттечния канал.
Това което удари Пениуайз се бе забило в стената.
Реших, че може да ни потрябват някой ден.
Когато излязох се взех в ръце.
Едиствената промяна беше това.
За една нощ.
Страх.
Бил.
Ако решиш да не ги използваш...
...ако си тръгнеш, ще те разбера.
Това е труп.
Да не мислите, да го оставим и да си тръгнем?
Точно така мисля да направя.
-Трябва да се обадим в полицията.
-Съгласен съм.
не разбираш. Целият град мисли по един и същ начин.Всички.
Бил е прав.
Ако се обадим в полицията нещо лошо ще сполети някой от нас.
А може и всички ни.
Да си вървим по пътя. Стан е мъртъв. На Майк не му остава много. Достатъчно ми е.
-С теб съм, човече?
-Не можете просто да оставите всичко зад себе си?
Твърде стар съм за лов на чудовища. Майк също.
Да не говорим за Стан.
Така ли мислиш?
Не знам. Не мога да остана в тази стая още дълго.
Предлагам да включим телевизора, да сложим табелка "Не безпокой"...
...да излезем и да се разберем какво ще правим.
Съгласна съм.
Началника на полицията каза, че жертвата...
...пет годишно момиче, е играело близо до дома си.
Според него няма връзка между...
...и останалите изчезнали деца.
каза още, че тялото било жестоко осакатено.
Другите новини, разкрита е серия от обири....
Пишете го на картата ми и ми изпратете сметката.
-Разбира се.
-На мен също, благодаря ви.
Забавлявайте се. Тряябва да тръгвам.
Да те откарам ли, Бил?
-Къде отиваш?
-На летището.
-Ние също.
-Ела с нас.
Видях нещо и не знам дали е истинско.
Или дали някой от вас го е видял.
Не мога да тръгна.
Ако замина, ще трябва да живея с това докато полудея.
Докато не спра да правя разлика между живота и кошмарът.
Много години ми се плащаше за да плаша хората.
Но всъщност аз бях уплашеният.
През целият си живот.
Не искам вече да се плаша
Връщам се.
Този път ще го убия
Помогнете ми!
помогнете ми
моля ви, помогнете ми!
Някой помислил ли е да вземе нещо полезно, например картечница?
Нося това Единственото останало от онези дни.
-Добре стреляш с това.
-Не можеш да пропуснеш.
Сякаш трябваше да бъде Бев, помните ли?
Удари Пениуайз в главата и направо я проби.
-Отдолу имаше светлина.
-Ярка светлина.
Смъртоносните светлини. За секунда и ние ги видяхме.
Бев?
-Бил, как по дяволите
-Майк е слязал и ги е намерил.
Те са за него и за Стан.
-Щастливата седморка.
-Сега всички сме тук.
Какво ще направите сега? Ще запеете "Скакауец"?
Събуди се Поеми въздух. Усещаш ли това?
Това е смъртта. Не е заради Майк и Стан.Нито заради Хенри Бауърс.
За нас е. И се носи във въздуха.
Загубеняците се бият с То и умират. Знаеш това, нали, капитане?
-Няма нужда да слизаш, Ричи.
-Топчно така.
Нямаше защо да хващам самолета и да си ходя вкъщи.
Сега няма защо да влизам.
Още съм на мнение, че трябваше да донесем картечница.
Първото нещо което видях като слязохме беше един от проклетите помпоми.
-Изглежда нова.
-Боже мой. Не е възможно.
-Одра.
-Какво?
Какво прави тук?
Тя е тук долу. То я е хванало.
Чакай, мамка му!
Одра!
Одра. Одра.
Бил, върни се, Бил!
-Да не искаш да умреш?
-Боже мой, Бил!
Божичко, Бил, добре ли си?
Аз съм виновен. Последвала ме е.
-Казах и...
-Бил, достатъчно!
Ако е тук има само един начин да и помогнеш.
Знаеш защо сме тук и какво мислим да направим.
Трябва да ни поведеш както преди.
Иначе никой няма да излезе жив оттук.
Хайде.
Стойте близо.
-Май картата свърши.
-Мисля....
Натам.
Стигнахме.
-Доста корени са се пръкнали.
-Да.
-Стените се напукаха, помните ли.
-Когато се появи.
Боже, не позволявай на тези неща да оживеят.
-Дори не си го помислй, спагетоядецо.
-Не ме наричай ''спагетоядец.''
Мисля, че нещо идва.
-Лодката ми.
-Джорджи.
Ти си виновен.
О, Джорджи.
Ти си виновен. Ти ме изпрати навън и То ме уби.
Не. Не, Джорджи. Не знаех.
Помни, че това не е Джорджи. Бори се.
То беше в канала.
То беше в канала. И ти го остави да ме убие.
О, не. Аз те обичах.
-Мамка му, това нещо не е брат ти.
-Хайде, човече, бори се.
Ти си...
...не си Джордж.
Джордж е мъртъв...
...и аз не съм виновен.
Ти уби брат ми, Джордж, копеле.
Покажи се да те видим.
Покажи се да те видим.
Покажи се.
Ти уби малкият ми брат...
...И ще си платиш.
Изчезвай докато можеш.
Това е последният ти шанс.
Покажи се.
Глупак.
Още мислиш, че можеш да ме видиш.
Никога няма да ме видиш.
Виждаш само това което ти позволява малкият ти мозък.
Изчезвай!
Защото ако останеш...
...ще загубиш и малкото си мозък...
...в смъртоносните ми светлини.
Като всички останали.
Като всички останали.
Бил. Не можем да се бием с това нещо. Все едно да се бием срещу пушек.
Не разбираш ли какво ни каза Майк?
То се храни, Ричи.
Събужда се на всеки 30 години и се храни.
За да поема храна трябва да има някаква физична форма.
То е тук.
Тук долу. Някъде.
-Достатъчно ли сме силни?
-Трябва да бъдем.
Трябва да ви кажа нещо преди да влезем там.
-Еди?
-Да.
-Излъгах.
-За какво?
Когато казах, че се виждам с някой.
Никога не съм...
...имам предвид, че никога не съм бил с никой.
-Да не казваш, че си девствен?
-Да.
Не мога да ти помогна, но мерси, че сподели.
Остави го да говори.
Разбирате ли...
...Не бих могул да спя с някого когото не обичам.
А никога не съм обичал някой истински.
Освен вас.
Одра.
-Изчакай ни.
Това е Одра. Отивам да я сваля.
Върви в ада.
Моля те Боже!
''Вдигна ръце пред лицето си...
''...но продължи да вижда призраците.''
То го взима. Бил!
Хайде пичове! Трябва да...
Къде отиваш?
Какво правя?
Това е киселина от батерия.
Вярвам в дядо коледа и великданският заек.
Вярвам във феята на зъбчетата, но не вярвам в теб.
Това е киселина от батерия. Сега изчезни.
Само да не пропусна.
Еди! Еди!
Добър изтрел.
Не говори! Не говори! Ще се оправиш, спагетоядецо.
Ричи, моля те.
За последен път, на ме наричай така.
Знаете ли, аз....
Еди!
Еди.
Не е свършило.
Ако се върне когато съм на 70....
-Да го довършим.
-Веднъж завинаги.
Одра.
Всички се спускат.
Ето така искам да ни запомня, ако мога да запомня.
Стоейки до езерото. Слънцето залязваше над детството ни.
Това е последната ми записка. Точно навреме.
Преди мъглата да засенчи мисълта ми отнасяйки далеч всички спомени.
Само седмица по-късно, поглеждам назад...
...не зщото помня, а заради страниците на тази книга. Кошмарът свърши.
Полицейските доклади бяха повърхностни.
Както всеки случай в Дери.
След като няма нужда от пазач на фара...
...мисля да продължа живота си на спокойствие.
Ричи ги мисли за мъртви. В момента снима филм.
Сцена 574. Дубъл 18.
Партнира му един комик за който всеки от нас би казал...
...че прилича и се държи като Еди Каспбрак.
Стоп.
Бен и Бев напуснаха Дери заедно. Поеха на запад.
След седмица бяха женени, а след още няколко тя забременя.
Още едно проклятие е разбито.
Бил и Одра още са тук. Иска ми се новините да бяха по-добри.
Състоянието на Одра не се е променило. Днес си тръгват.
Одра. Време е да вървим.
Бил мисли, че времето далеч от работата може да помогне.
Според мен с Одра е свършено.
Затворена на онова място, те бе видяла смъртоносните светлини.
Бил ме посещава всеки ден. Смееме се на слабите си спомени.
Понякога се питаме за имената на другите.
Тъгата му е дълбока. Иска ми се да можех да направя нещо.
Нещо което да съм направил.
Давай, Силвър. Далеч!
Чакай.
Това колело спаси живота на Стан. Моят също.
Карахме толкова бързо и мислехме, че можем да минем дори дявола.
Не знам дали мога отново да съм толкова бърз.
Дръж се.
Хайде.
-Бил?
-Да.
-Къде отиваме?
-Всичко е наред. Дръж се.
Дръж се.