Diary Of A Mad Black Woman (2005) (Diary.Of.A.Mad.Black.Woman.PROPER.DVDSCR.XViD-HLS.cd1.srt) Свали субтитрите
Тази седмица мъжът ми бе награден от Атлантик Сити
за адвокат на годината.
Толкова се гордея с него.
Toй работи толкова много.
Ако някой ни погледнеше можеше да каже, че имаме всичко.
Това не е така.
Някои дни са добри и си мисля, че той ме обича.
В други си мисля, че изобщо не го интересувам.
Не вярвах, че ще доживея този ден.
Тази сутрин казах ма съпругата си,
че ако умра и се върна обратно...
Искам да се върна като мен.
Истина е, че е голяма чест да получа тази награда.
Голяма чест е защото...
Изглежда по един начин отвън,
а може да е съвсем различен човек отвътре.
Няма начин...
Нямаше да съм постигнал нищо от това
без прекрасната ми съпруга.
Не знам кой е непознатия мъж до мен,
знам само, че всеки път с всяко дело
той се променя.
Не мина толкова лошо...
Трябва да отида до офиса...
Как е тя?
Когато ти работиш и плащаш сметките,
тогава ще можеш да ми задаваш въпроси.
Все още съм твоя жена.
Това е сладко.
Чарлс, не искам да се караме.
Това е твоята вечер нека й се насладим.
Кажи ми какво да направя и ще го направя.
Наистина ли искаш да знаеш какво трябва да направиш?
Слез от колата ми.
Какъв начин да започнеш годишнина.
Кажи ми, защо обичам този мъж толкова?
Може би ако престана да мисля колко беше хубаво преди,
ще намеря сили да го напусна.
Здравей, Сара, как си?
Здравейте г-жо Маккартър.
Елвин, здравей как си, как е Джоан?
Добре е. Ти как си?
Прекрасно, благодаря.
Той тук ли е? Нося му обяд.
Аз мога да му го занеса.
Благодаря.
Хелън?
Какво...
Здравей, аз съм Бренда Маркос.
Ние трябва да тръгваме.
Приятно ми беше да се запознаем.
Това тя ли е?
Не си играй с мен, Чарлс това тя ли е?
Благодаря, ще се видим вкъщи.
Извинявай...
Какво правиш?
Какво правиш с нещата ми?
Вижте, замествам братовчед си, защото е болен.
Някой си Чарлс Маккартър, се обади и каза да натоваря камиона.
Не, почакай...
Кристина.
Навън има някакъв човек, който слага нещата ми в камион.
- Какво става?
- Г-н Маккартър ми каза да ги опаковам.
Тези дрехи пристигнаха от бутика.
Бих искала някой мъж да направи същото за мен.
- Честита годишнина.
- Имам да ти казвам нещо.
Няма ли да го отвориш?
Трябва да ти призная, мислих, че си забравил,
но после видях дрехите...
Не са точно по вкуса ми, но са прекрасни.
Тази рокля не ми е много по мярка...
Чарлс, искам да си прекараме добре тази вечер.
Трябва да ти кажа нещо.
- Какво прави тя тук?
- Помолих я да дойде.
Чарлс, какво става?
Това роклята която си взех днес ли е?
- Какво?
- Не е лесно да го кажа но...
Бракът ни приключи маршрута си.
- Свърши.
- Какво?
- Какво искаш да кажеш?
- Казвам, че...
свърши.
Не бъди толкова изненадана,
не съм те докосвал от година.
- Не съм бил щастлив от години.
- След 18 години мислиш, че всичко
може да свърши просто така.
И какво ще правя без теб?
Ти си умно момиче ще измислиш нещо.
Чарлс, моля те...
не го прави.
Остави ме да се оправя с това.
Няма да си тръгнеш!
Няма да си тръгна,
но ти си тръгваш. Отвън има камион който ще
те закара където искаш. Не мога да я оставя,
имаме деца.
- Деца?
- Две момчета,
които се нуждаят от мен.
- Чарлс...
Това съм аз.
Как може да ми го кажеш?
Как може да постъпваш така с мен?
Хелън, бъди дама и напусни мирно и тихо.
- Няма!
- Всичко това е мое.
По-добре напусни преди да съм се ядосал.
Няма да си тръгна.
Ставай!
Чарлс!
В какво се забърках?
Пътуваме от часове.
Имам и друга работа на която трябва да отида след няколко часа.
Трябва да има място където да ви заведа.
Като например?
Заради него загубих връзки с цялото си семейство.
Накара ме да вкарам майка си в приют.
Защото не се
вписваше в "американската му мечта".
Няма къде да отида.
Съжалявам за това, но е много късно...
- Спри камиона.
- Просто искам да ви помогна.
Спри камиона!
- Няма да спра.
- Мислиш само за себе си,
така че спри камиона и аз ще се откарам където искам.
Не пипай волана.
- Спирам, спирам...
- Излизай.
- По средата на пътя сме.
- Не ме интересува, излизай.
Сега разбирам защо ти се случи всичко това.
- Върви по дяволите.
- Приятен живот.
Не стреляй, Хелън е.
Изправи се. По това време има само негодници
по които стрелям. Какво правиш тук, толкова късно?
Бях в квартала и...
- Била си в квартала?
- Реших да се отбия.
Ти живееш в имение в другата част на града, какво правиш тук?
- Да не идваш да вземеш нещо?
- Липсваше ми.
Тогава ела по светло, а не по нощите.
- Моля те!
- Хайде, влизай.
Каква е тази шумотевица?
Млъкни за Бога.
Престани да мърмориш
и отивай да си лягаш.
Тук някъде имах цигари...
Коя е тази жена?
Отиди да си вземеш лекарствата знаеш, че полудяваш без тях.
По дяволите, няма.
Виж какво ме накара да направя.
Качвай се горе.
Не се прибра вчера.
Навън е опасно, трябва да внимаваш.
Виж я ти...
Нямаш обикновени дрехи нали?
Здравей, Хелън.
Дебра?
Няма ли да ме прегърнеш?
Как си?
Изглеждаш добре, много добре. Омъжи се за
богат адвокат. Като деца и двете искахме
да се омъжим за богати мъже.
- И двете се омъжихме за адвокати.
- Деб...
какво става?
- Не ми се говори.
Благодаря, трябва да тръгвам.
Пази се.
Гладна ли си?
Не мога да ям нищо.
Какво й се е случило?
Живот.
Сигурно й е много тежко заради децата.
Да поговорим за теб.
Обадих се на Чарлс тази сутрин и той ми каза,
преди да ми затвори, че ще се развеждате.
Но не мога да разбера защо си тук?
- Изгони ме от къщата.
- Чия къща?
- Нашата къща.
- Именно.
Как един мъж може да изгони жена си от собствената й къща.
Бих отишла в другата половина на къщата.
Къщата е на негово име, Мадия.
Парите са негови.
Какво?
Подписах брачно споразумение.
Как можа, ще те ударя по главата.
Кой ти каза да подписваш.
Чарлс знаеше, че винаги ще е успяващ.
И не знае колко ще трае любовта ни.
Нямах и работа, така че парите са негови.
Какво правеше докато той работи?
Грижих се за къщата, готвих, чистих...
Това ми прилича на работа. Колко време го прави?
18 години.
Нека да видим колко ти дължи. 18 години...
Готвила си...
Чистила си...
Правила си секс с него. Беше ли добър?
- Не.
- Огромно изваждане.
Също така ме удари...
- Трябва да си вземеш парите.
- Това няма да се случи.
Може да стане по два начина.
От спестяванията му,
или от застраховката му живот.
Ще го научим. Хайде.
Къде отиваме?
До къщата ти.
- Охраната никога няма да ни пусне.
- Казах да тръгваме.
Милостиви боже.
Това твои дрехи ли са?
Нейни...
Какво е това "Долсе и Габана"?
- Какво е това?
- Долче и Габана.
700 долара за този парцал?
Не...
- Не го прави.
- Този мъж,
те е изоставил
заради някаква си фльорца...
- Скъсай я.
- Да я скъсам?
Скъсай я.
- Да я скъсам?
- Скъсай я!
Какво правиш по дяволите? Скъсай я ето така...
Късай, късай...
- Какво ще спечелим с това?
- Нищо, просто ще
се почувстваш по-добре.
Това е за всяка чернокожа жена, която има проблем с чернокож мъж.
По дяволите.
Изморих се...
Ще отида до офиса.
Намислила съм нещо.
Добре отиди до офиса...
Намери ми нож...
Донеси ми нож.
Какво правиш тук?
- Чарлс?
- Крадеш от мен?
- Не...
- Как влезе тук?
Смених ключалките.
Какво... Коя си ти?
- А ти коя си?
- Аз съм собственичката на къщата.
Грешен отговор, внучката ми е собственичка на тази къща.
Ти си курва, нямаш никакви права тук.
Ти ли я скъса, това е "Вера Уейн".
Коя е тя, трябва да отида при нея да ми оправи маникюра.
Ще се обадя в полицията.
Не ме е страх от тях... Обади се.
Чарлс, моля те.
- Нямам никакви пари.
- Опитах се да съм добър с теб.
Нали?
- Тръгвам си.
- Просто ще се тръгнеш?
Ще ги взема и си тръгвам.
Ще ми вземеш парите и ще си тръгнеш?
- Полицията ще е тук до 10 минути.
- Значи ми остават 9 да те напердаша.
Мислиш ли, знам тае куон-до.
Аз пък знам ще ти сритам-задника.
Хайде, покажи ми какво можеш.
Какъв ти е проблема...
Млъкни...
Да, продължавай да бягаш.
Моля те направи го, моля те удари я.
Какво ти става по дяволите.
- Господи, не го наранявай.
- Няма да го нараня ще го убия.
- Ще се обадя на полицията.
- Да повикай полицията...
- Просто се разкарайте.
- Бях повече от добра съпруга,
не заслужавам това.
Задръж си парите.
Да не си луда?
- Остави ги.
- Ще му оставя малко.
Наистина видях какво копеле си.
- Махайте се.
- Не мисля така, половината от
тази къща е нейна.
- Няма да си я получи.
- Какво каза?
- Мадия, да си вървим.
- Махайте се.
- Мадия, да тръгваме.
Добре.
Въпрос на време е да направи същото с теб.
Никога.
Никога няма да съм като теб.
Какво е това?
Коя половина искаш?
Дело номер 456790...
Народът срещу Мейбъл Сименс и Хелън Маккартър.
Влизане с взлом, нарушаване на обществения труд,
незаконно притежание на огнестрелно оръжие.
Невалидни документи, изтекла регистрация,
Опасно шофиране и счупен стоп.
- Познавам съдията.
- Нали не каза Мейбъл Сименс.
- Мадия!
- Как сте съдия Мейбълин?
Радвам се да ви видя, косата ви е хубава.
- Как сте?
- Все същата.
Не беше моя вина, това което стана...
- Спести си го.
- Кой ще ги защитава?
- Браян Сименс ще поеме защитата.
- Браян?
- Как сте?
- Омръзна ми да те виждам тук.
- На мен също.
- Няма да се повтори.
- Сигурна съм.
Глоба от 5000 долара за г-жа Маккартър.
А за теб Мадия, задържам те
под домашен арест.
- Няма да ме задържите под
домашен арест.
- Това или затвор?
Домашен арест е добре.
Затварям делото.
Атлантик Сити срещу Боби Браун.
Какво правиш, не знаеш ли как се играе?
- Здравей, татко.
- Измъкнал си леля ти от затвора?
Да...
- Кажете здрасти на леля Хелън.
- Здрасти.
Това е синът ти!
Тифани! На колко стана?
Скоро ще навърши 12.
- Може ли да си взема?
- Да.
Видях Дебра.
Не знаех, че е толкова зле.
Беше и много трудно когато ти си тръгна.
Чарлс искаше да се махнем от всичко което му напомня
за миналото.
Бяхме доста луди с Дебра.
Да, такива бяхте.
Ето така се прави. Какво имаш?
Джо, дай да си дръпна.
Много е добра. Искаш ли да опиташ?
- Предполагам, че не.
- Дай да си дръпна.
Последния път като ти дадох
трябваше да извикаме линейка.
Побъркваш се като пушиш.
- Добре съм.
- Добре, от мен да мине.
Полудявай щом искаш.
- Можеш ли да ми помогнеш с развода?
- Няма нужда да ме питаш.
Винаги съм си мислила, че ако правя каквото мога,
Господ ще благослови брака ми.
- Трябва ти много повече от това.
А и защо си мислиш, че това не е благословията ти?
Не е толкова лесно, жените обичаме силно.
- А мъжете не?
- Не като жените.
Не съм съгласен с това.
Виждал ли си мъже като в моя случай?
Майката на децата ми е наркоманка.
И аз я обичам.
Трудна ситуация.
Погледни, Тиф е същата като майка си.
Иска да пее.
- Не искам да се случи така й с нея.
- Тя не е Дебра.
Кажи го на сърцето ми.
Орландо.
- Браян, как си човече.
Искам да те представя на някой. Това е братовчедка ми Хелън...
-Познавате ли се?
- Това е милата дама която
ме изхвърли от камиона.
Това е лудата, която...
Този град е прекалено малък.
Мисля, че ми дължиш извинение.
- Не ти дължа нищо.
- Просто исках
да ти помогна.
Да не се мислиш за някакъв герой?
Отивам да видя какво става при другите гости.
Още малко от чернокожата жена?
- Моля?
- Нарекох те жестока.
Сега ще си го изкарваш на всеки мъж, заради това което ти направи той.
Не знаеш нищо за мен.
Знам, че видях как мъжът ти те изрита от къщата ти.
Това е друга история, която можеш да разкажеш на братовчед ми.
И не съм жестока, а бясна до небето.
Млъкни стари глупако. Как си Емили?
Радвам се да ви видя.
Не си играй с това, къде е майка ти?
Добре ли си?
Да не се побъркаш?
Ще го загася...
Твой ред е.
Помощ, някой да ми помогне...
Хайде.
Не виждам, всичко е тъмно.
Отвори си очите и ще можеш да виждаш, глупачке.
Навсякъде има зайци.
Не трябваше да пушиш от това.
Браян, моля те отведи я.
Хайде, зайците се махнаха.
Няма повече зайци.
Забрави си заека.
- Върни се обратно...
- Не виждам никакви зайци.
Това е заек...
Ето, използвай това.
Това начин да се извиниш ли е, защото ако е, не го приемам.
Съжалявам г-не.
Казвам се Орландо.
Орландо...
Уилям, пусни нещо на което да се поразкършим.
Хайде да танцуваме, елате всички... Хайде, Хелън и младежа...
Хайде, младеж...
19 март
Скъпи дневник,
гледах как семейството ми се забавлява и се смее.
Всичко в мен крещеше за помощ.
Как се озовах тук?
Как?
- Ало?
- Джеймс е трябва да поговорим.
- Колко е часа?
- Не ме интересува, имам проблем.
Трябва да говорим сега.
- Уейн е мъртъв.
- За какво говориш?
Застрелях го.
- Това какво общо има с мен?
- Чарлс трябва ми адвокат и съдия.
В чантата има 300 000 долара, които ще ми купят и двете нали?
Виж аз съм адвокат
и те съветвам да не
подкупваш съдия.
- Нямам време за
всичките легални процедури.
- Така е с твоя вид.
Моят вид? Още преди да започнеш да
защитаваш богатите бели момчета, моят вид ти помогна...
- Прибирам се вкъщи.
- Вкъщи?
Направил съм толкова много за теб,
че съм изплатил тази къща.
Виж, нуждая се от теб, както
ти се нуждаеше от мен преди.
Нуждаеш се от адвокат.
И да не си позвънил вкъщи отново.
Ти си моят адвокат.
Знаеш къде да ме намериш.
Всичките тези бедствия по света.
Новините са тъжни.
Ти мръснико...
Ето...
Трябва ти работа.
Мадия, не знам да правя нищо.
Аз имам работа, но ми трябва малко вазелин.
Джо, тя ти е роднина.
Мога да я запозная с Харолд, може той да има работа за нея.
Тя няма да продава наркотици, Джо.
Ако имаше бих ти дал
някакво химическо лекарство, което да покрие грозотията по лицето ти.
Знам, че си ми брат
и причината поради която си тук е, че ти взимам пенсията.
Но пак мога да я взимам
дори да не си в къщата...
Какво гледаш?
Няма да се преместиш тук.
Джо, остави я намира.
Махай се.
Махай се...
Вземи вестника, отиди в кухнята и си потърси работа.
И апартамент. Потърси и за апартамент...
Винаги се заяждаш с някой
какво ти става, за това не те харесваха мама и татко.
Няма да се пренася тук.
И без това ни е тясно...
Особено на теб...
Ти си просто огромна, грамадна си като Буик.
Като те гледам как се разхождаш
си мисля, че някой ти е заврял хладилник в задника.
Огромна си...
Това е нещо което не трябва да казваш никога на една жена.
Да...
Благодаря.
Здравей, мамо.
Донесох ти някои неща.
Здравей, скъпа как си?
Добре.
Вчера ме попитаха за таксата.
- На теб обадиха ли ти се?
- Да.
- Ще я платя.
- Знаеш, че Чарлс не държи на мен.
Защо си мислиш, че ще я плати?
Говорих с Мадия и знам какво става.
Мисля, че губя разсъдъка си.
Той ме нарани толкова много.
Той беше всичко за мен.
Господ е всичко за теб.
Дори не знам от къде да започна да сглобявам частите от живота си.
Бях много млада когато ти се роди.
Не бях и мечтала за деца.
И после се появи ти,
сладка като шоколад.
Какво направих?
Мисля, че те пазех прекалено много.
Сега трябва да излезеш и да се изправиш срещу проблемите.
Не мога да го направя, не съм силна като теб.
Разбира се, че си.
Господ ни е дарил с инстинкта за оцеляване.
Ела насам...
Излей си мъката. Няма нищо лошо да си поплачеш.
Това калява душата.
Трябва да престанеш да мислиш
за това което може да загубиш
Няма по-ценно нещо от живота.
Трябва да се протегнеш и да го сграбчиш.
Как да го направя, мамо?
Как?
Когато се събуждаш сутринта благодарна на Господ.
Попитай го.
Той ще ти отговори.
18ти април, скъпи дневник...
Всеки ден когато се събуждам
изпълнявам съвета на майка си.
Повечето дни не ми се става от леглото,
но го правя.
Всяко нещо си има определен ден,
но това ми се вижда много дълго.
Повечето дни за еднакви и дълги,
хубавото е, че няма за къде да бързам.
- Какво ще поръчате?
- Здравей.
Ще го убия Браян. Той ли ти каза, че работя тук?
Спокойно... Хората трябва да се хранят, нали?
Какво ще поръчате?
Кафе и номер 4.
Нямаме номер 4 в този ресторант.
Добре тогава само кафе.
Кафе.
Добре.
Харесва ми новата ти прическа.
Благодаря.
25ти април, скъпи дневник...
Днес беше лош ден.
Дойдох на църква, защото бях толкова ядосана.
Като си помисля колко сълзи изплаках по време на брака си, го мразя още повече.
Нека ти кажа нещо, шефе...
Платих ти много пари, а съдията не наш.
Няма какво да се направи, има видео касета която те уличава.
Казах ти да направиш така, че да изчезне.
Кажи, че не съм бил аз, не съм бил там.
Нали си адвокат...
Има те на видео касета и ще е много трудно да обясним,
че не си бил там по време на убийството.