Hum-Tum (2004) (Hum.Tum.2004.CD2.Hindi.DVDRip.XviD-BrG.srt) Свали субтитрите
"Захвърли ги, аз съм до теб"
"Опитай да се усмихнеш поне веднъж"
"Нека цветята пак да разцъфнат"
"Запей нова песен, измисли нова мелодия"
"Сега е нов сезон, сега е нов ден"
"Захвърли ги..."
"захвърли всички неволи"
"Захвърли ги, аз съм до теб"
"Отпусни радостта, запей нова рапсодия"
"Вдигни котвата, яхни новите вълни на удоволствието"
"Подскочи високо, и затанцувай лудо"
"Почувствай как духът ти се издига и стига до небесата"
"Това е единствения живот който имаш през извивки и завои, добро и лошо"
"Прегърни всеки миг, почувствай живота. Усмихни се, живота е радост която можеш да откраднеш"
Какво правиш? Куфарите ми...
Това не е хотел.
Ако ще живееш с мен, ще общуваш с мен.
Ако ще ходиш само при Рия си намери друго място.
Махай се. Няма да останеш при мен.
Този театър не ти отива. Отвори вратата.
И ти прекарваш толкова много време с момиче което не ти отива.
Между другото, сериозно ли е?
Татко, няма да си говоря с вратата. Моля те, отвори.
При едно условие. Ще ме запознаеш с Рия.
Рия ни покани на обяд утре.
Вратата не е била заключена?
Да не мислиш че съм лош баща, който ще заключи синът си навън, на студа?
Аз обаче съм лош син.
Извинете...
Каран тук ли е?
Не, но баща му е.
Аз съм Арджун Капур. Добър ден.
- Добър ден. Аз съм Никол.
Заповядайте.
Намасте. - Намасте.
Значи вие сте "бауджи" на Каран....
- Бауджи...?
Аз съм г-жа Парминдер Пракаш. Можете да ме наричате Боби.
По-скоро трябва да ви наричам Димпъл, актрисата която играе Боби.
Твоя бауджи е голям шегаджия, Каран. - Баща...
Цветя за моята Умрао Джаан.
- Красиви са. Добро момче.
Ще ми се аз да носех цветята.
Моля, заповядайте.
Да влезем вътре.
Хубава къща. - Благодаря.
Ето значи на кого си се метнал...
Синко...
Искам пак да видя Рия омъжена.
Трябва да говориш с майка ми.
Тя организира сватби.
Глупчо, нямах това предвид.
За мен ли става въпрос...?
- Страшно много обичам дъщеря си
Бих ли пожелала някога да я видя омъжена за някой като теб?
Слава Богу. Изплаших се.
Живота трябва да се живее ... запълнен.
Знам какво значи самотата.
Поне си имам Рия.
Но след като мене вече ме няма, кой ще остане при Рия?
Всеки от нас има нужда от някой...
За компания, любов, подкрепа.
Но имам чувството че Рия няма да се съгласи.
Затова живее тук. Но кого може да намери тук?
Но синко, мисля че ако успеем да намерим някое добро момче, може и да излезе нещо.
Значи търсиш някой традиционен, обикновен... с други думи скучен.
Да, защото от интересните момчета като теб, никога не стават добри съпрузи.
Благодаря лельо, но не съм заинтересован.
Добре, дай ми сега една хубава усмивка, усмихни се, задръж така...
Какво има чичо?
Нищо, просто си спомних някого.
Срещнах я преди няколко години. Много е красива.
Единствената красота, която никога не успях да задържа
нито във фотоапарата си, нито в живота си.
Може би не трябва да питам, но...
- Тогава не питай.
Хвана се! Ела, ще ти разкажа.
Тъкмо се бях върнал от Лондон след курс по фотография.
Тогава срещнах Анджу.
Светът й беше много различен от моя.
Тя беше обикновено момиче. С много остър ум.
Това нейно качество я отдалечи.
Може да си завладял света, но пак би искал да се върнеш вкъщи...
...при жена като тази.
Оженихме се.
За да се направим взаимно щастливи първоначално правихме компромиси.
Като, "къде отиваш", "коя е тя"? Може би аз не бях готов за женитба.
След това изникнаха въпроси които никога не са били повдигани.
Предполагам че не съм бил готов за женитба.
С времето, имахме все повече работа, повече караници. В изблик на гняв...
поех шест-месечен ангажимент в Америка.
Тя не задаваше никакви въпроси, не давах отговори.
Шест месеца чаках да ми се обади.
Може би тя е чакала аз да се обадя.
Тогава шестте месеца станаха година, а година стана вечност.
От една страна съм й благодарен.
Никога не позволи Каран да усети пропастта между нас.
Не знам защо ти разказвам това.
...Никога дори пред себе си не съм го признавал.
Нито пък аз.
Ще ми се да беше опитал поне веднъж...
Значи и ти не можеш да ми простиш.
Простих ти много отдавна, татко.
Но така и не разбрах защо го направи.
Съжалявам синко. Наистина много съжалявам.
Обичам те татко.
Може би трябва да кажеш "съжалявам" на някой друг.
Съжалявам Рия.
Сигурно си мислиш че съм лош.
Никой не е лош. Лоши са времената които ни сполетяват.
Казваш че съм попаднал в лошо време.
Ето ви къде сте били. Елате вътре. Не сервирам лош обяд.
Разбира се.... - Там навън е по-студено и от Амристар.
С баща ми никога не сме засягали тази тема.
Благодаря Рия.
- Няма защо.
А, и ако кажеш на някой, че съм плакал... ще те убия.
Не, сериозно, ще те убия. Да... ще го направя.
Много благодаря за обяда.
- За нищо. Всичко най-хубаво.
Здравейте отново.
- Здравейте, Каран тук ли е?
- Каран!
- Да, да, ето ме. Здравей Никол
Готов ли си да тръгваме?
- Да, да готов съм.
Това жената с кучето ли е?
- Какво?
Не, не, тя каза че харесва кучето ти.
- Благодаря. - Здравейте.
Забавлявай се.
- Ще се опитам.
Непоправим си!
Намасте. Чао татко. Ще се видим после. - Чао.
Чудя се каква ли е майка й...
- Какво...?
Рия, и бащата и сина са от един дол дренки.
Хайде, да влизаме.
- Каран? Сега идвам Рия, влез.
Още не си се облякъл? Няма ли да идваш на летището?
Пощади ме. - Защо?
Не съм много по сбогуванията.
Закъснявам, трябва да тръгвам.
Приятен път.
Обичам те.
- Обичам те.
Помниш ли, как се срещнахме на летището. - Да.
След тази първа среща истински те намразих.
Зная... и аз така.
Разбира се че не.
Не, и аз истински те намразих.
- Ти си ме намразил?
Затова ли се опита да ме целунеш?
"Опита"?
- Млъкни Каран!
Тогава те намразих толкова много...
ти не знаеше как да говориш, нямаше никакво уважение към жените...
беше толкова невъзпитан и досаден. - Не е зле.
След всичките тези години помниш всичко за мен?
Завърши ли историята си за Аз-ти?
Имам нещо предвид. Кой знае, накрая Аз-ти може да се влюбят.
Знаеш ли Каран, не мислех, че някога ще кажа това но... мисля че ще ми липсваш.
Ще се видим много скоро. Познай защо?
Защото живота е кратък...
и ние имаме много малко време.
Вече ще бъдем ли приятели?
Приятели? Но ти винаги си казвал че никога не ставаш приятел с момичетата
Красивите момичета са изключение.
Значи аз не съм красива!
- Не съм казал това.
Значи казваш че съм красива?
Ами всъщност...
- Слушай... - Да?
- Млъкни!
- Добре.
3 месеца по-късно - Мумбай
Значи Рия идва след 3 дни?
- Да.
Чия приятелка е тя, твоя или моя? - Моя.
А аз съм ти шофьор или секретар? - Нито едното.
Тогава защо искаш аз да я взема от летището?
Защото искам да се ожениш за нея.
Искаш да се оженя за Рия...?
- Точно така.
Хайде де Михир, перфектни сте един за друг.
Ако Рия е перфектна, защо ти не се ожениш за нея?
Не мога да се оженя за Рия.
- Защо?
Аз съм от този тип хора, за които майките предупреждават дъщерите си.
Съгласен си с мен? Много благодаря.
Познавам Рия. Тя има нужда от зрял, опитен мъж. Някой като теб.
Така че млъкни и ми се довери.
- Да ти се доверя...
След три дни, Рия ще дойде. Ти ще я вземеш от летището.
Ако не ти хареса, никога повече няма да я видиш.
Значи се разбрахме, отиваш на летището. Благодаря човече.
Да казах "да"?
- Не каза и "не".
Не мога да повярвам, че изпълнявам капризите ти.
А и ако Рия разбере че аз съм ви запознал, ще ме убие.
След сватбата ще може ли да й кажа?
Не е зле! Вече обмисляш сватбата?
Рия ще отседне при леля си. Тя знае адреса.
Хайде стига, зает съм. Ще затварям.
Австралийските кортове са страхотни, дори във видео игрите.
Да... а ти...?
Приятел съм на Каран. Не съм шофьор, така че...
Значи ти си Михир. Аз съм г-жа Парминдер Пракаш.
Какъв си красавец, точно както те описа Каран.
Както го е описал Каран...?
Не... не го описа. Просто каза че Михир ще ни посрещне.
И не можа да ми кажеш това преди?
- Толкова дълъг полет. Изморена съм.
Изскочи нещо за което Каран трябваше да се погрижи, затова дойдох аз.
Изскочило? Но нали казахте че Каран е предупредил майка ми за теб...
Колата е паркирана ето там. Ще тръгваме ли...?
Каква кола караш?
Просто питам, защото имаме толкова много багаж.
Има нещо в тази Индия.
Страната има собствен аромат...
Виж, децата играят на тротоара.
Хубаво е че сме тук.
Синко, ти с какво се занимаваш?
- Ръководя фирма за компютри.
Ясно. Колко изкарваш?
Рия също знае компютрите.
- Така ли?
Не съвсем, само компютъра в офиса.
Каран каза че имаш магазин в Париж.
- Не е магазин. Бутик с индийски дизайн.
Бутика е магазин, нали...?
Още не си дошла в Индия и веднага хвана вестника! Вечно четеш.
Тук публикуват Аз-ти на Каран.
Ама и Каран е един...
- Да, и Каран е един....
Да и Каран е един...
- Моля?
Нищо. Просто се присъединих към групата.
В Мумбай не изключвате ли телефоните през нощта?
Да, Каран? - Здравей Рия.
- Не ми викай "здравей Рия".
Ядосана ли си? Добре тогава ще си вървя вкъщи. - Какво?!
Сега съм пред вас.
Гладен съм. Ще ми дадеш ли нещо за ядене?
Хубаво е че се върнах в Индия. Мама беше права. В своята страна си е най-добре.
Кой те накара да живееш в Париж?
Извинявай Рия, не исках да...
- Не, не, няма за какво да се извиняваш.
Ако бях останала в Индия, всички щяха да настояват да се омъжа отново.
След смъртта на Самиир, нищо не ме интересуваше.
Когато някой умре, не може просто да спреш да го обичаш. Винаги ще обичам Самиир.
Да, разбирам това Рия. Но това значи ли, че не можеш да продължиш живота си?
Имам предвид... не можеш да спреш да живееш.
Да, но за да започнеш наново ти трябва добър спътник в живота.
А не някой от уговорена женитба.
- Ами може би ще срещнеш някой?
Не говори глупости.
- Не, Рия, слушай сега...
Мисля че и уговорените бракове са добри. Аз вярвам в уговорените бракове.
Представи си че аз съм тук заради уговорка за брак.
Да си представя в 2 часа сутринта!
Здравей Рия, аз съм Чампак Бумия.
Приятелката на дъщерята на племенницата на леля ти говори много за теб.
Тя казва че сме перфектни един за друг. Създадени да бъдем заедно. - Защо не...
Добре де не съм Чампак Бумия. Ако съм искрен, умен мъж...
И те попитам: Рия, след толкова години прекарани в Париж...
ще можеш ли да се приспособиш към живота в Мумбай? С мен?
Сандвич.
- Благодаря.
Рия, хайде де, просто седни.
- Стига Каран, не е смешно.
Смешно е, помниш ли какво е това? Смях? Хайде де.
Добре, какво питаше?
- След Париж...
ще можеш ли да живееш в Мумбай?
- По-важното от града ...
е отношението на хората. Ако двама души са щастливи заедно...
Мумбай или Париж, какво значение има?
След сватбата, смяташ ли да работиш?
- Какво? Не искаш да работя ли?
Мисля че всяка жена трябва да работи. Не колкото да минава времето а сериозна работа.
А сега въпроса за децата.
- Какво за деца...?
Не, ти. Не трябва ли да ме попиташ? Дали обичам деца?
Да, обичаш ли децата?
- Разбира се.
Първо искам дъщеря. Красива и интелигентна. Като майка си.
Ще бъда страхотен баща.
Ако хвана някой да флиртува с нея, както мен сега, ще му счупя краката.
И си мислиш че това те прави страхотен баща? Виж, ти ще си добра майка.
Какво лошо ако разглезя децата малко?
Значи аз ще върша трудната работа а за теб остава цялото удоволствие?
Да, погледнато от моята гледна точка ще бъде един прекрасен брак.
Трябва само кученце за да завършим семейния портрет.
Ще го наречем Томи.
- Ужасно име.
Добре Томи да е. Но при едно условие. Ти ще разхождаш Томи навън.
Аз само ще му давам от чинията си. И ще му викам "Томи дръж"
Освен глезенето на децата и Томи какво друго ще правиш?
Какво друго остана за правене? Ще живея щастливо до дълбоки старини...
с децата си и Томи ... а да, и с теб разбира се. Извинявай.
Значи мен ме слагаш след децата и Томи.
С теб. - Значи съм след децата и Томи а?
Сложи ме още веднъж след децата и Томи
и ще те кълцам докато не станеш на хапки...
и ще нахраня Томи с теб.
- Добре, извинявай. Няма вече деца и Томи.
Винаги ще те обичам повече от когото и да било.
Виждаш ли колко лесно се говори за уредените бракове...?
Почти се оженихме.
Рия?! - Здравей лельо.
- Здравей дъще.
Как си? - Как си?
Изглеждаш прекрасно.
- Аз трябва да кажа това. Не си се променила.
Седни. Какво да бъде, кафе, чай, сок...?
- Не лельо, идвам направо от нас.
А знаеш че мама никога не ме пуска да излезна преди закуска.
Как е тя?
- Добре е.
Лельо, това е за теб.
- За мен? - Да.
Толкова е красиво. Но Рия, тези формалности...
Не лельо. Бащата на Каран ти изпраща това.
Той е добре.
Рия, аз разсмивам майка ти непрекъснато.
А ти разстройваш моята още с идването си.
Извинявай лельо.
Не я слушай какво ти говори. Тя е много лошо момиче, казвам ти.
Каран... - Какво?
- Млъкни! - О не, и ти ли....
Надявам се да изпратят 150 парчета. Ще платя след като проверя пратката.
Ако липсва само и едно парче...
- Господи! Едно парче...
колко ще обеднееш заради това, и колко ще забогатее той?
Вие жените вечно броите до последната рупа, картоф, листенцето на кориандъра...
Защо сте толкова дребнави?
- Не е заради парите. Въпрос на принципи е.
Но защо ли говоря за принципи с теб?
Рия... Млъкни
Да Михир, паркирай колата и идвай.
Михир ще идва?
- Да... забравих да те питам...
Как намираш Михир?
- Добре.
Но какво прави Михир тук?
- Помислих си че може да обядваме заедно.
Ето го и него.
Здравей. - Здравей, как е?
- Здравей.
Как беше пазаруването?
Не пазарувах. Това беше по работа.
Гладна съм. Къде ще обядваме?
Какво има?
- Като каза обяд се сетих...
Имам среща с Даяна.
- И коя е тази дама?
Просто приятелка. Запознахме се преди седмица по работа.
Страшна е Михир, трябва да ви запозная.
И това е първият ти обяд с Даяна?
- Обяд, да. За пръв път.
Преди няколко дни ходихме на вечеря.
Вие вървете да обядвате.
Ще се видим после на кафе. Трябва да тръгвам.
Знам едно място с чудесна печена риба.
Не обичам печена риба.
Къде тогава? Китайската градина?
- Бях забравила... майка ми е сготвила обяд.
Ще ме закараш ли вкъщи?
Точно до вас има Доса Динер.
Днес имам рожден ден.
Странно! Каран не ми е казал.
- Каран сигурно е забравил.
Каран е... толкова...
- Да, такъв си е...
Защо не ми напомни че имаш рожден ден!
Извинявай, забравих че си забравил.
- Няма значение. Яж си тортата.
Имам чувството че съм забравил и още нещо.
Как можа да ме забравиш?
Ужасен си!
- Виж, наистина много съжалявам.
Достатъчно извинения! Забрави ли че ме покани?
Чаках те цяла вечност.
Ти трябва да си Рия. Не питай от къде знам че ти си Рия.
А ти си Михир? Много си сладък. Честит рожден ден.
Що за рожден ден е това...? Без шампанско?
За новите приятели.
- Аз не пия.
Мъж който не пие и си го признава? Впечатлена съм.
Каран, много харесвам приятелят ти. Мисля че е сладък! - Сладък?!
Михир, не каза с какво се занимаваш.
- Ръководя фирма за компютри. "Micro India".
Проектираме компютърни системи.
Наистина? Всички компютри в офиса ми са от вас?
“Wiz Entertainment.”
- Ти си Даяна Фернандез?
Нищо чудно че гласът ти ми звучи познато.
Говорили сме няколко пъти по телефона.
Ти си говорил с нея или ли си чувал
разговорите й по телефона?
След толкова много разговори чак сега се срещаме... невероятно.
Наистина невероятно.
Каран, каква е тази скучна песен.
- Ужасна песен.
Няма начин! Обичам тази песен.
На тази песен за пръв път танцувах с момиче.
Танцувахме доста близко.
Колко сладко... Михир много си сладък. Ела да танцуваме!
Остави ги.
- Тя е...
Колко е странно само Каран. Толкова много пъти...
са говорили по работа и никога не са се срещали.
Случайността ги среща и веднага тръгват заедно.
Даже прекалено бързо. Кой би си помислил, че се срещат за пръв път?
Каран... млъкни!
Понякога един поглед е достатъчен. А понякога трябват много срещи.
Какво...?
- Така е.
Да.
Последеният ти шанс...
няма да има втори последен шанс.
Михир и Даяна, нали знаеш... Михир и Даяна... изобщо не си приличат.
Не знам как се харесаха.
Толкова са различни.
Каран, чувал ли си някога фразата "противоположностите се привличат"?
- Да. Навсякъде е прието това,...
че колкото по различни са партньорите толкова по-добри са отношенията.
Тя поправя грешките на съпругът,
а той компенсира тези на жена си.
Което прави перфектния брак.
- Рия, трябва да напишеш книга.
"Принципи на брака" От Рия.
Добър вечер на всички!
- О, боже! Пак е пияна...
Тази вечер аз съм щастлива... много
Познайте защо?
Току що за сгодих за Михир и аз...
и човекът който ни събра заедно ... е.... Рия. Наздраве за Рия!
Ако Рия харесваше Михир, и ако Михир харесваше Рия...
тогава аз и ти Михир, нямаше да сме тук.
Каран направи всичко възможно Рия и Михир да се влюбят.
Това означава че съм извадила късмет.
О Михир, обичам те.
Моля те, нека ти обясня.
- Как смееш Каран?!
Нямаш право да ме правиш за смях.
За смях? Уреждах ти женитбата.
Заминах за Париж точно за да избегна това.
И ти го знаеш... защото там никой нямаше да ми урежда женитба.
Не разбирам! Защо ако едно момиче не е омъжено хората не го оставят на мира?
Да не би женитбата да е основата на живота ни?
Без мъж в живота си, животът на жената е незавършен?
Какви ги говориш?
- И ти Каран...?
Никога не съм очаквала от теб подобно поведение. Смятах те за приятел.
За нещо толкова малко...
- Изобщо не е малко.
Става въпрос за животът ми!
Не всичко в живота е шега.
И сега какво? Ще стоим тук да се караме ли?
Забрави! Не разбираш за какво ти говоря.
Разбира се че не разбирам за какво ми говориш!
Мислех че ти и Михир...
-Аз и Михир какво...?
Как може да мислиш по този начин? Някога питал ли си ме какво искам аз?
Просто исках да те видя щастлива.
Защо мислиш че ще съм щастлива с Михир?
- А ще си щастлива ли с някой като мен?
Хайде де, отговори ми. Защо мълчиш?
Просто ме остави на мира.
- Слушай Рия... - Не ме следвай Каран!
Рия... ? Любовта е трудна, нали?
Каран беше прав. Момчето и момичето никога не могат да бъдат приятели.
Защото любовта винаги застава на пътя им.
Хайде Рия, колко дълго ще криете чувствата си един от друг?
Ако очакваш Каран да направи първата крачка, просто забрави.
Този глупак дори не осъзнава че е влюбен.
Никой не познава Каран по-добре от мен.
Всяка година забравя рожденият ми ден,...
но помни всяка твоя дума.
И това ако не е любов, какво е тогава?
Той те обича Рия. Обича те много.
Истинската любов и щастие идват само веднъж в живота.
Ти си извадила късмет да намериш тази радост два пъти.
Просто е. Аз не съм добър човек.
Не съм добър и когато опре до момичета...
съм първокласен негодник.
- Той е един от нас.
Разбирате ли?
За първи път в живота си исках да направя добро за момиче.
Нещо грешно да съм направил?
- Не.
Не ама да.
- Направих голяма грешка.
Голяма грешка... разбих сърцето й.
Сълзите... капеха от сърцето й.
Разплаках я.
Разплакал си я? Много лошо.
Когато сълзите й се стичаха...
защо ме болеше тука? Очите й, сълзите й...
А на мен, на мен ми тежеше тук.
Това справедливо ли е?
- Не.
О да, справедливо е.
Това е справедливо.
Ако тежестта и на двете и на сълзите и на болката
бяха нейни, каква справедливост щеше да е?
Когато сълзите и болката й са мои, тогава ще е справедливо.
Разбра ли?
Разбрах. - Какво ли знаеш ти?
Тя каза че нищо не разбирам.
Ако никога нищо не разбирам... как мога да знам
че не съм за нея.
Разбра ли?
Разбрах. Тя идва за теб.
Не идва след мен.
- Зад тебе.
Скрийте чашите. Не се пие пред дама.
Но аз мога да пия, защото не съм добър човек. Дай ми чашата.
Каран, хайде да си вървим.
Рия, аз не съм добър човек.
Не съм добър.
"Нека въздишките ни да ни милват"
"Нека покорените сърца препуснат"
"За този миг мечтая... да се срещнем..."
"аз и ти"
"Очите ти ме омагьосват"
"Омеквам в ръцете си щом ме вземеш"
"За този миг мечтая... да се срещнем..."
"аз и ти"
"Нека въздишките ни да ни милват"
"Очите ти с целувки ще покривам"
"О, това краткотраен карнавал ли беше или сън...?"
"Нека копнежа да погълне телата и душите ни"
"Остави се да те завладеят страстта и екстазът"
"За този миг мечтая... да се срещнем..."
"аз и ти"
"Докосваш ме..."
"като струнна симфония"
"Тъмнината скрита в косите ти..."
"нека разпуснем, да освободим нощта"
"Почакай докато булото на нощта се спусне "
"Почакай докато росата навлажни устните й"
"За този миг мечтая... да се срещнем..."
"аз и ти"
Успокой се. Толкова съм нервен за Бога!
Боже, прости ми че споменах името ти напразно.
Къде е Рия?
- Няма да дойде.
Скарахте ли се?
- Не просто е заета.
Пръстенът ми.
Проклятие! Оставил съм го в колата.
Не казвай "проклятие" в църквата. П...
Каран? Здравей
- Здравей.
Нали щяхме да дойдем тук заедно, помниш ли? Чаках те.
Да... бях зает тук и...
Каран, пръстена ми!
- Само секунда.
"Никога няма да мога да я погледна в очите"
"Идиот, даже вратовръзката му не е подходяща"
"Какво ли си мисли за мен?"
"Защо ли ни отне толкова много време да изясним чувствата си?"
"Това което стана беше грешка"
"Защо всичко изглежда толкова перфектно?"
"Загубих я завинаги"
"Не искам никога да го загубя"
"Дали това е краят на връзката ни...?"
"Това е началото на една нова връзка..."
"Как да започна този разговор? Моля те, кажи нещо Каран"
Съжалявам Рия. Наистина много съжалявам.
Това което се случи...
Тоест, това което направих... не трябваше да... Съжалявам.
Трябва да се оженим.
Да, трябва да се оженим.
- Защо?
Защо искаш да се ожениш за мен Каран?
Не ме разбирай погрешно Рия...
- Ти ме разбираш погрешно.
Мислиш ли, че това което стана беше грешка?
Да, Рия. Грешката беше моя.
Тогава не трябва да допускаме още една грешка.
Не трябва да правим още една грешка, като се оженим поради грешна причина.
Не ме разбирай погрешно.
- Достатъчно Каран.
Не е нужно да казваш нищо повече.
Не е нужно.
Още отначалото не харесах този Михир.
Винаги избягваше въпросите. Колко досадно.
Защо се смееш?
- Не се смея Боби.
Винаги тайно си ми се присмивала. Саркастично.
Къде си тръгнала с този голям куфар? Полетът ни е следващата седмица.
Какво е станало, детето ми?
Заминавам.
Не знам къде ... нито за колко време.
Четири години те държах далеч от страната ти, от роднините.
Този път искам да замина сама.
Искам да прекарам този период от живота си сама.
Нека замина сама мамо, моля те.
Рия, детето ми...
моят дом е където си ти.
Никога няма да те попитам дори защо заминаваш или къде.
Но не се откъсвай от мен.
Ще дойда с теб. Винаги.
Почакай ме, идвам.
Миличкото ми детенце.
Бог не може да бъде навсякъде. Затова е създал майките.
Изяде ли си закуската?
Какво има? Минаха два дни,
а ти и дума не си обелил.
И Рия не се е обаждала. Да не сте се скарали?
Каран ще вдигнеш ли телефона, моля те?
Това момче вече прекалява.
Здравей Шийла, как си? Да... само секунда Шийла... ще ти звънна по-късно.
Не слушаш, не говориш,
не вдигаш телефона, не отваряш вратата.
Същият като баща ти си.
Нали ми е син все пак?
Ти...?
Може ли да вляза?
Какво правиш тук? - Идвам направо от летището, да те видя.
Как си?
- Добре.
Личи си. Как е Рия?
- Какво искаш да ме попиташ?
Искам да знам защо бягаш от животът си. Като мен.
Какво...? - В личния си живот...
взех много погрешни решения за които по късно съжалявах.
Имах най-прекрасната, най-любящата съпруга на света.
Но никога не можах да я разбера.
Накрая осъзнах колко бях дал и колко бях загубил.
Всеки баща иска синът му да следва стъпките му.
Аз сигурно съм... първият баща в целия свят който всеки ден се моли...
синът ми да не стане като мен.
Но понякога когато те погледна...
се страхувам че може да съм ти предал провалът си.
Страхувам се... че може да си загубил вяра в любовта, заради мен.
Но след това се запознах с Рия и страховете ми се успокоиха.
Чувствах, че тя е тази която ще измъкне синът ми от сянката ми.
Вчера Рия ми се обади в Париж за да ми каже че заминава завинаги.
Не каза нищо друго, но аз разбрах...
че си доказал, че си мой син.
Никой друг не може да разбие сърце пълно с любов.
Татко, аз съм влюбен в Рия. Но тя как би могла да обича някой като мен.
Точно за това отчаяно се нуждаем от жените. Как могат да обичат кретени като нас?
Преди 17 години, разбих едно сърце, на някой, когото трябваше да боготворя.
Бог никога не ми даде втори шанс.
И ти си на път да направиш същата грешка.
Да знаеш, Той няма да ти даде още един шанс.
Каран, къде отиваш?
И все пак, аз съм ти син татко. Сърдечните неща бавно ги схващам.
Но сега след като знам, няма да пропилея 17 години за да я намеря.
Втори шанс Бог никога не дава. Ние трябва сами да си го вземем...
както прави синът ми.
Като нашия син...?
"От три часа сме само на 2 инча един от друг
а не зная даже името ти."
"Ровил си в чантата ми?"
"Защо ти да ми плащаш билета?
- Да, как сме свързани само?"
"Организираш сватбата а не знаеш коя е младоженката?"
"Самиир вече не е част от живота ми."
"Но за да започнеш наново ти трябва добър спътник в живота."
"Кой знае, накрая Аз-ти може да се влюбят."
"Чувал ли си някога фразата "противоположностите се привличат"?"
"Просто исках да те видя щастлива. Защо мислиш че ще съм щастлива с Михир?"
"А ще си щастлива ли с някой като мен?"
"Сложи ме още веднъж след децата и Томи...
и ще те кълцам докато не станеш на хапки...и ще нахраня Томи с теб."
"Добре, извинявай. Няма вече деца и Томи."
"Винаги ще те обичам повече от когото и да било."
Кафе или чай сър? - Не благодаря. Бих желал чаша кафе...
С малко мляко..."две лъжици мляко" лъжичка захар, "кафява захар"
И знаете ли защо? - Защо сър?
- Защото тя ме обича.
"Понякога един поглед е достатъчен.
А понякога трябват много срещи."
"Мисля че ще ми липсваш"
"Думите..."
"в очите ми..."
"прочете ли...?"
"Никога не ще ме загубиш..." "Ще намериш любовта"
"Почакай..."
"Ако тези думи... някога бе изрекъл..."
"нямаше сега да ходим в самота"
"За един миг мечтая... да се срещнем..."
"аз и ти"
Единствения проблем на Аз-ти... е че без теб, аз съм незавършен.
1 година по-късно - Мумбай
Много връзки са се проваляли защото хората не могат да изразят чувствата си.
Не могат да говорят със сърцата си. Ако имаш да казваш нещо на някого...
просто го кажи. Не чакай, защото после може да е късно.
Рия не разбра любовта ми защото...
аз бях този който не знаеше че е влюбен. А сега я няма...
А аз така и нямах възможността да й кажа какво чувствам. С тази книга...
не търся богатство, нито слава. Просто искам да й кажа...
колко много я обичам. Това е всичко.
Вярвате ли че ще я срещнете отново?
Тя ще ме срещне. Сигурен съм... защото живота е кратък.
Дъжд през януари...?
През януари не би трябвало да вали.
Било е писано да стане така, нали Каран? Защото винаги като се срещаме...
все нещо се обърква.
Прочете ли книгата?
Хареса ли ти?
Напомни ми за един приятел.
Някога разказвала ли съм ти за този мой приятел?
Не.
Срещнах го преди много години.
И продължи да го виждаш...
докато не стана най-добрият ми приятел.
И тогава той се влюби в теб. Защо избяга?
Защото той не ме спря.
Изобщо не харесвам приятелят ти.
Да не си казал и дума срещу него.
Какво да кажа тогава?
Това което никога не каза.
Какво? Че ще те обичам повече от децата и Томи?
Дано да е така! Иначе ще те накълцам на хапки...
Обичам те Рия.
Нали ти казах, че имаме наша история.
- Това краят на историята ни ли е?
Не, това е началото.
Къде тръгнахте? Не чухте ли какво каза той?
Историята не е свършила.
Кой е този?
Защо е толкова близо до дъщеря ми?
Стига Каран! Той е новороден.
- С тези момчета, никога не се знае.
Още щом се родят и започват да флиртуват с хубавите момичета.
Видя ли това...?
Използва бебешкия език на знаците да вика дъщеря ми.
Щом той е такъв, чудя се каква ли в майка му.
Извинявай, кога си видял майка му?
- Това беше просто шега.
Кога си видял майка му?
Погледни, какво е сладко бебето ти.
- Каран... млъкни!
...о, Боже... не...
Кога си видял майка му?
- Видях баща му. Не прилича на него.
Значи трябва да прилича на майка си. Съжалявам...
Аз и ти...
Битката продължава...
буквите спретна mareto