Hum-Tum (2004) (Hum.Tum.2004.CD1.Hindi.DVDRip.XviD-BrG.srt) Свали субтитрите
"Защото те обичам"
"Момчетата се събират и излизат момичетата се събират за да си побъбрят"
"Как ще се срещнем?"
"Дълбоко в сърцето ми, ти и аз"
"По цял ден мисля за теб, когато не си близо до мен"
"С кого беше?"
"Значи, ако ме обичаш?"
"Защо не призна любовта си а ме пропъди?"
"Сега, ела да те прегърна"
Първо Бог създаде света.
След това отишъл да си почине...
и измислил момчето, и бил доволен и щастлив.
И така искал да продължи да си сънува.
И тогава Той направил най-голямата си грешка.
Създал момичето.
Заради което загубил съня си. И така и ние загубихме съня си. Завинаги.
И така света се раздели на две половини
момичета и момчета, като мен и теб.
"И така какво ще правим ... аз и ти?"
Прочутия карикатурист Каран Капур дебютира с всеизвестния "Аз-ти" ...
който стана национален бестселър.
Първата седмица продажбите надхвърлиха 10,000 копия
с поръчки за още 10,000.
Каран Капур се съгласи да разговаря с пресата след огромния успех който пожъна.
Как карикатуристът се превърна в автор?
Опитах с карикатури, сега опивам с думи,
надявайки се да разбера ... жените, някой ден
И разбрахте ли ги?
Надявам се, след още няколко книги
И ще пишете само заради жените?
Да имате по-добра идея?
Въпреки дрязгите ви с момичетата...
- Така е...
Мисля че романът ви преразказва реални случки от живота ви.
Вижте... когато любовта е взаимна... няма за какво да се говори.
А за провалената любов не си струва да се говори.
А за несподелената...?
Истинската любов никога не е несподелена
тя укрепва, със всеки изминал ден. Защото живота е кратък.
Имали ли сте много такива връзки в живота си?
Само една.
Но любовта която струеше от нея беше голяма.
Тишина.
Преди 9 години - Делхи
Мамо, достатъчно.
- Рия, престани.
Дъщеря ми заминава в чужбина...
Кой друг в семейството ни е заминавал?
Кой от нашите е заминавал някога толкова далеч?
Сложих ти много закуски.
Подправен нахут, туршия, сладки.
Яж ядки всеки ден, полезно е за мозъка.
Ще ми липсваш мамо.
И ти на мен, дете.
Здравей красавице.
Каран, къде беше?
Забравил си нещо в колата?
- Да.
А ключовете от колата.
Разбираш ли...
- По-добре не започвай.
Не ме интересува коя е била.
Кой е казал че съм бил при момиче?
Взе ли си паспорта, билетите?
Мамо, отивам в Америка. Да уча.
Мисля че мога да се грижа за себе си.
Глупости.
Здрасти братко.
Не ми викай здрасти братко, ясно?
Взех ти паспорта и билетите.
Какво ще правя без теб Михир?
Порасни!
Разбира се, и Каран ще порасне някой ден...
Чу ли това?
Слава богу че Шалини е в Ню Йорк.
Тя ще се грижи за теб.
Не ми напомняй.
- Тя ти е приятелка.
Е и? Никога не приемай момичетата много на сериозно.
Момичетата са като автобусите.
Има по една на всеки две минути, трафика позволява.
Не одобрявам отношението ти към момичетата.
И преди съм ти го казвала момичетата...
са майки, сестри. Знам това. Но не са мои сестри.
Ще се научиш да уважаваш жените.
Кой е казал че не уважавам жените?
Уважавам теб, уважавам Индира Ганди.
Майка Тереса, Майка Индия, Мис Индия...
Извинявай.
Дръж го на бюрото си.
Бог Ганеша. Благодаря ти че ми спестяваш тази мелодрама.
Виж.
Само минутка Рия...
Мамо, достатъчно. Тръгвам.
- Слушай.
Ще си изпусна полета.
Ще те плесна ако не спреш веднага.
Дар от Богинята Сукор.
Дай го на някой нуждаещ се в Америка.
Не спори с мен, дете.
Направи едно добро дело и ще заслужиш добро в замяна.
Тигрицата ми. Чао, желая ти много късмет.
Вдигни си панталоните.
Момент.
Баща ти.
- Съпругът ти.
Ще ми се да го беше казала с усмивка.
Здравей татко... Да, взех си паспорта. Какво ви става на всички.
Мислех си..време е за промяна.
Защо не прекараш почивните дни с мен в Ню Йорк?
Да добре чудесно. Ще се видим тогава. Чао татко.
По начина по който говореше, мисля че му липсваш.
През всичките тези седем години,
защо не ми се е обаждал, поне веднъж?
За теб е по-добре да не се месиш в това.
Концентрирай се върху обучението си.
- Да, обучението
Михир, ще се грижиш ли за мама?
Както ти винаги си се грижил за нея ли?
Се ще намериш за какво да се заядеш...
Не може ли просто "ще се грижа за нея" и т.н.
Чао Каран.
- Пази се.
Надявам се да се оправи там.
Ти се тревожиш за него? Аз съжалявам момичетата там
Просто не знаят какво се задава.
Никакво "Здрасти" от ей така.
Няма дори да я поглеждам.
Дори ако тя ме гледа.
Хм... проклятие.
Слава на Бога. Пазя името божие.
Нито една готина стюардеса. Ама че скука.
Нали знаете бира, вечеря, забавление, когато беше по-трудно беше загуба на време.
Когато е прекалено късно да кажеш дори "Здравей"...
Тогава питаш за списание.
Извинете. Може ли да взема списанието ви? - Да разбира се.
Знаеш ли, от три часа сме
само на 2 инча един от друг...
а не зная даже името ти.
Защо не попита по-рано?
Рия. Рия Пракаш.
Каран Капур. Може да ме наричаш Каро.
Много интересно запознанство ще излезе.
Това са Аз и ти.
Не аз и ти. А Аз-Ти - рисуваните ми герои.
Извинете сър, ще желаете ли чай или кафе?
- Нека позная. Пиеш чай.
Един чай за дамата.
- Едно кафе моля.
С малко захар, кафява захар и две лъжици мляко. - Веднага ще го приготвя.
Добре, не харесваш чай. Знаеш ли, хората който обичат чай...
Майка ми предпочита чай.
И аз точно това щях да кажа. Тези хора са...
традиционните майки, баби.
Съвременната жена предпочита кафето пред чая.
Радвам се че си модерно момиче. Харесвам модерните момичета, модерните момичета са... модерни.
Ей...спяща красавице... събуди се и засияй.
Добре дошли в Амстердам.
Полета ни до Ню Йорк е след 6 часа.
Чакалнята на летището е скучна.
Хайде да обиколим Амстердам.
Имаш виза.
- От къде знаеш?
Проверих в паспорта ти.
- Ровил си в чантата ми?
Ти спеше. Беше ми скучно.
И си мислех как да убия малко време.
Как си посмял. Не е прилично да се рови в дамска чанта.
Защо, какво толкова има в една дамска чанта?
Добре де, сбърках. Никога повече няма да го правя. Извинявай
Не мога да повярвам че си ровил в чантата ми. - Казах извинявай.
Къде отиваш? - Мислех си да разгледам Амстердам.
Та къде ще е края на нашата история?
- Нашата история?
Всеки си има история.
И когато се срещаме, става наша история.
Ще прекараме доста време заедно и
ще се виждаме в Ню Йорк.
Или ще си кажем довиждане и никога повече няма да се видим.
Да. Но без значение колко дълга или колкото къса ето ти история за нас двамата.
Дръж. 1.40 евро.
- За какво са?
За билета. - Не ставай глупава. Само 75 рупии.
50 на 50. Защо ти да ми плащаш билета?
Да, как сме свързани само?... Лоша шега а? - Много
За малко да пусна още една лоша шега.
Каран, ние сме тук.
А тук трябва да стигнем.
Защо хората пушат?
- Не знаеш ли? О, хайде де Рия.
Ако не опиташ от къде ще разбереш? Невероятно е.
Прав си.
Защо хората пушат?
Ще ми дадеш ли дъвка?
- Само една. - Може ли още една?
Каран, мислех че заедно ще обикаляме.
Защо момчетата винаги ходят пред момичетата?
Защо момичетата винаги ходят отзад?
Ние ходим напред за да показваме пътя.
А ние ходим след вас за да ви подпираме.
Музей.
О не Рия. Хайде де, нали решихме да не ходим по скучни музей.
Извинявай. Кога сме го решили?
Добре, решаваме го сега.
Хайде де Рия, не бъди такова момиче.
Музеите са за деца, учителки и стари хора.
Аз няма да ходя.
И ще ме оставиш сама?
Ще оставиш момиче сам самичко в Амстердам?
Как ще върна сама до летището?
Добре. Ти върви напред. А аз ще вървя след теб.
Свърши ли с твоите музеи? Сега моля те, да правим нещо забавно.
Боже!
- Какво направих?
Защо се загледа в това момиче?
Да нямаш рентгенови очи и гледаш през дрехите? - Ще ми се....Какво?!
Каран как би се почувствал ако някое момиче те огледа?
Чакай! Не си прави труда да ми отговаряш.
Благодаря на Бога, че не всички момчета са като теб.
Не всички момчета са такива? Това сериозно ли го мислиш?
Искаш да кажеш че всяко момче мисли по същия начин за момичетата?
И какво става ако не получи нищо?
- Замазваме положението с лъжи.
Лъжи?
Е, ти какво лъжеш?
Какво лъжеш
Когато момиче ми се усмихне...
Казвам на приятеля си, виж, сега ще ми даде телефона си.
Когато ми даде телефония си номер.
Ще кажа че ще я изведа навън.
Когато я изведа, ще хвана ръката й...
когато и тя хване моята....
ще я целуна.
След като я целуна, ще.... ... Нали знаеш какво
А за нас, какви лъжи ще наговориш на приятелите си?
Нямах предвид теб, аз просто...
- Вие момчетата не сте наред.
Защо приема всичко толкова на сериозно?
"Никога няма да разбереш защо... момичето не е като момче"
"Тя мисли повече но знае по-малко."
"Каквото и да й каже сърцето тя ще направи точно обратното"
"Така и не разбрах защо тя не е като момче"
"Любов се крие в сърцето й, но иска ти да направиш първата крачка"
"И когато не знае нещо"
"С външния си вид се перчи"
И ти си същата.
Ние сме добри приятели, никога не съм мислила за теб по този начин
Звучи добре, но никога не би ми дошло на ум.
"Дрехите й казват, че е толкова специална"
"и скоро нищо не е достатъчно добро"
Каква ужасна риза.
Каква прическа.
Стига си седял.
Стига свинщини.
Остави ме на мира.
"От близо иска да промени живота ти"
"заклинанието което хвърля може да съсипе живота ти"
"Ще повярваш на думите й и тогава ще разбереш защо..."
"това което е започнало със смях завършва със сълзи"
"И никога няма да разбереш защо тя не е като момче"
"Ако да си сам е толкова чудесно защо непрекъснато флиртуваш?"
"Хилядите подаръци които правиш, за какво са всички тези цветя?"
Не си ми казала името си.
Какво ще кажеш за едно кафе?
Да те закарам ли?
Кога ще те видя отново?
"Непостоянен е животът ти живееш като скитник"
"Но ще настояваш че си различен защо си толкова горд?"
Тук, мокра кърпа хвърлена на пода.
Капачката на пастата за зъби я няма.
Носи обърнати мръсни чорапи.
Никога не знае колко време е полета?
"Как да се живее ти показва тя"
"Изкарва на яве човешкото у теб"
"Нито за момент не можеш да живееш без нея"
"И знае какво не можеш да й кажеш"
"Затова момичетата не са като момчетата"
"Цял куп странни дати винаги ще са в ума й"
"Любовта не може да се забрави но да забравиш дата е престъпление"
На 1ви март погледите ни се срещнаха. 4ти април, поисках да се видим.
На 21 май ме докосна.
На 6ти юни беше писнало .
"На момче не може да се вярва, действат много бързо"
"Сега е тук, след малко го няма, не се знае колко време ще изтрае"
Майка ти и баща ти не вкъщи? Чудесно! Мога ли да дойда по-късно?
Приятелката ти си тръгва сама. Горката, дали да не я изпратя?
"Ще те разкарва по улиците преди да каже да"
"Тя се наслаждава а теб това те изтощава"
"Страхува се, затова..."
"...ако каже някога "да" завинаги ще съжалява"
"Затова момичето е различно от момчето"
Някой да я накара да млъкне.
Добре де, какво ми се караш толкова?
"Като пчела идва той и си пее песента"
след това става зает, не съм улучила подходящо време"
О, хайде де Рия
"Моля те, зает съм..."
- Мога ли да кажа нещо?
"И какво, ти ще живееш завинаги в сърцето ми"
"Красотата която е чувствал някога сега му се струва толкова скучна..."
"и преди да се усетиш, очите му започват да шарят"
Не можеш да живееш на любов и свеж въздух. Защо не промениш интериора?
Рия... почакай де... Хайде де... спри.
Виж сега... целунах те. Ти ме удари. Сега сме квит, нали?
Достатъчно Каран. Сега ще ме изслушаш.
Мислех че си добро момче, само малко глупаво.
А ти ми показа колко греша.
Защото аз разбих леда на самолета? Защото...
се разходих с теб в Амстердам, и се опитах да пуша цигара....
ти си помисли че съм ти в кърпа вързана?
Истина е. Момчета като теб очакват само едно нещо от момичетата.
Не си наред! Нямаш никакво уважение към жените.
Странно заключение.
Искаше да знаеш...
как завършва историята ни? Нямаме история.
Има само "Край" и това е краят.
Без сбогувания Рия. Защото животът е кратък.
Аз и ти... не сме като другите момчета и момичета, няма да се караме.
Спри да подсвиркваш. Не е прилично.
Нали не подсвирквам на момиче.
Подсвиркваш след момичета?
Боже! Не си наред!
Ти подсвиркваш след момичета а ми казваш, че аз не съм наред?
На никого не съм подсвирнал и не съм казал че няма да се карам.
Няма смисъл да се казва истината на момичетата. - Какво значи това?
Например, с тази рокля не изглеждаш дебела.
Изглеждам дебела с тази рокля?
Не изглеждам дебела в тази рокля.
Това е розово. Заради него изглеждам дебела.
Вината не е нито в теб нито в роклята ти.
Виновно е розовото.
О Боже!
Сериозно. В синьо изглеждам слаба.
6 месеца по-късно - Ню Йорк
След малко ще се върна.
- Къде отиваш?
Къде отивам ли... за хот дог.
Вземи един и за мен. - Добре.
Знаех си, че си ти.
И аз си знаех. Затова те избягвам.
- Избягваш ме?
Защо ме избягваш? Още ли се сърдиш? Рия, аз само...
Ти премина границата.
- Стига де. Сега се срещнахме...
в Ню Йорк, 6 месеца по-късно Както ти казах и преди...
между нас, има история.
- Ами другите ти истории?
Кои истории?
- Онази зад дървото...
на която правеше... нещо си...
- Кой аз...? Не човече...
Рия...? - Шалини
Рия! В Ню Йорк?
- Да, уча моден дизайн.
А ти...?
- Университета Колумбия.
Рия, запознай се с гаджето ми.
Каран ти е гадже?
- Да. Още от колежа в Делхи.
Рия и аз бяхме съученички.
Приятелка от училище? Много хубаво.
Откакто влезнахме в колежа не сме се виждали.
Вие от къде се познавате?
Каран...ти е гадже значи...
Рия ти е приятелка от училище...
Ако някой от вас не ми каже, от къде се познавате, ще крещя. Веднага.
Не миличка, не.
Извинете.
- Ела скъпа, аз ще ти кажа.
Когато се срещнахме в Амстердам... Шалини вече ти е била гадже?
Ходил си до Амстердам?
Ела, ще ти разкажа всичко.
Щалини, аз ще ти кажа как се срещнахме в Амстердам.
Всъщност аз имам малко работа. До после. - Каква работа...?
Ще ти кажа като си спомня.
- Ела.
Той е абсолютен кретен. Кълна се! Целуна ме. Аз го зашлевих.
Нали зад всеки преуспял мъж стой жена.
Разбира се.
Това е защото момичетата никога не тичат след момчета които не са преуспели.
Как така ще докарате шатрата след четири дни.
Г-н Мишра, организирали сме толкова много сватби заедно...
Осигурявам ви доста поръчки. А сега вие...
Не, трябва да направите нещо. Моля ви.
Само обещания и обещания. Нищо няма да излезе.
Какво сте ме зяпнали? Хващайте се на работа.
Няма ли закуска?
Само попитах за закуска защо са тези сълзи?
Шатрата още я няма. Жената на г-н Шарма ражда.
Дори кравата се разболя!!! Защо не си се подстригал?
Така изглеждам като Том Круз.
- Като Том Круз?!
Казах ти, спри да организираш сватби.
- Каран, моля те, остави ме на мира.
Сам ще си направя закуска. Ти искаш ли нещо?
Каран, какво ще правиш следващата седмица? - Следващата седмица?
Аз за днес не знам ти ме питаш за една седмица напред.
Никога не планирам толкова напред в бъдещето.
Защо? - Защото ще ми помогнеш с тази сватба. Затова.
Очакваш от мен да организирам сватби?
- Не те моля. Нареждам ти.
Няма начин! Не мога да правя всичко това, и изобщо няма да се замесвам.
Съжалявам но отговора е Не, Не, Не!
Господине, да слагам? Бели цветя? Зелени или невени?
Ти как мислиш?
- Невените ще са най-добре.
На моята сватба бяха невени.
- Ами слагай тогава, защо ме питаш?
Не Ой, господине, името ми е Джало Рам.
- Вземи си кошницата.
Сузи, не вярвай на Наташа.
Тя и аз сме просто приятели. Нищо не е станало между нас.
Не ме интересува. Обаждам се просто да ти кажа че шефа отмени отпуската ти.
Ако не дойдеш на работа днес, си уволнен.
Нека ме уволни!
Той беше много сериозен.
- И аз съм много сериозен.
Индийски вестник ми направи оферта.
Те ще издават "Аз-ти" карикатурите ми ежедневно.
И парите са добри. Така че кой го е грижа за това "девет за петаче"
Нали Тука Рам?
- Не. Джало Рам.
Хората на булката пристигнаха.
Сузи, хората на булката пристигнаха.
Суджи...нещата с които се правят сладки?
Джало Рам. Изсипи нещата.
Къде е електрическия генератор? Ако аз не съм наоколо, нищо не върви.
Премести тази кошница.
Приятно местенце за сватба.
Сватбената вила е забавно място. Къде е младоженеца?
"Аз-ти"! Винаги първо това чета във вестника.
Не знаех, че моите Аз-ти са популярени и сред момичетата? - Твоите? Аз-ти са много сладки.
Да. Аз и ти са сладки.
Не може да бъде! Рия! Браво на теб изглеждаш като момиче. - Не ме докосвай!
Проклетата шатра.
Когато те видя винаги става нещо ужасно.
Какво е станало с косата ти?
- Така изглеждам като Том Круз.
Няма да разбереш. Не е на твоето ниво. Това е мода.
Какво правиш тук?
- А ти какво правиш тук?
Аз отговарям за сватбеното тържество.
Очевидно е. - Всъщност майка ми отговаря. Аз й помагам.
Това е много мило.
- Нали? Видя ли, много е мило.
А ти какво правиш тук?
- Организираш сватбата...
а не знаеш коя е младоженката?
- Коя...? А стига бе, ти?
Жениш се толкова късно?
Досега можеше три деца да имаш. Имаш ли? Хайде де на мен можеш да кажеш...
Преди 3 години, като те ударих, си мислех че ще ти дойде акъла.
Явно съм грешала. Някои хора никога не се променят.
Куфарите ми са в колата. Занеси ги в стаята ми.
Да не мислиш че съм портиер?
- Нещо такова. Чао Каран.
Какво става? - Колко килограма бонбони?
Кой иска бонбони? Мразя ги. Кой ги поръча?
Майката на младоженката.
- Кой избра сладките за сватбата?
Майката на булката? Или аз...?
- Ти си шефът.
Вземи десет килограма сладкиши.
- Готово.
Намасте. - Намасте.
Аз съм майката на младоженката. Стори ли ми се или отказа бонбоните?
Никога не съм поръчвала сладкиши.
Лельо, аз само...
Лельо? Как може да ме наричаш лельо?
Джало Рам къде тръгна?
- Да купя сладкишите.
Просто се шегувах. Какво поиска майката на младоженката?
Бонбони. - Бонбони да са тогава.
Купи 10 килограма. Не, 15 килограма.
5 килограма от мен.
Много благодаря.
Ти си сина на Анджу, нали?
- Да лельо.
Защо го повтаряш това лельо?
По наше време се женехме рано и бебетата идваха бързо.
Ако настояваш...
Можеш да прибавиш и едно Боби след "лельо".
Иначе името ми е госпожа Перминдер Пракаш.
Но всички ми казват леля Боби Това ми е галеното име.
Ако позволите да кажа...
че сте красива като легендарната танцьорка Умрао Джаан.
Забелязах го още като пристигнахте. Спокойствието ви, грацията ви...
днешните момичета не притежават това. Но вижте дъщеря ви....
Синко... и аз те забелязах...
Разхождаш се като тигър... показвайки райетата си на момичетата. - Не аз...
Хайде стига. Желая ти късмет.
Моля ви се.. - Каран...
Да лельо Боби? - Млъкни.
"Млъкни" сигурно е семейна черта...
Не Прия. Пуджа.
Мисля че Прия ти отива повече. Може ли да те наричам Прия?
Намери ми кола.
Приятелите и семейството ти току що отмъкнаха всички коли.
А шивачката ми иска да пробвам сватбената си рокля точно сега.
Извикай ми такси.
Това е село.
Няма да видиш такси в радиус от 12 мили.
Но има начин...
Защо не спазваш ритуала?
Не трябва да виждам годеника си два дена преди сватбата. Очевидно не знам.
Този брак уреден ли е? Или е по любов?
Ти как мислиш?
- Не знам... уреден?
О, по любов значи.
- Не. И двете.
Какво искаш да кажеш? - Самиир и аз сме заедно от колежа. И станахме добри приятели.
Той ми предложи и аз казах добре.
- Просто така, добре?
Той е зрял, умен, чувствителен, преуспял...
а не като теб. Тип "Къде ми е хавлията"
- Какъв тоя тип "Къде ми е хавлията"?
Кагато някой, крещи от банята...
"Къде ми е хавлията, къде са ми обувките ... къде е вестника?"
"Само грах и картофи?" Накратко, "Къде ми е хавлията"
Очакваш твоя Самиир
да не пита къде му е хавлията след сватбата ли?
В Ню Йорк със Самиир ли живееше?
- Преди сватбата? Луд ли си?
Не ми казвай че никога не си...?
- Какво...?
Знаеш какво имам предвид... динг-донг.
И защо трябва да ти казвам това?
- Това означава не. Знаех си...
Няма динг-донг.
- Нищо не знаеш!...Динг-донг?!
Рия, с това изглеждаш фантастично.
- Благодаря, но не мислиш ли...
че трябва да се стесни малко...
- Съвсем мъничко ето тук
Рия, Пуджа каза че твоя Самиир е някакъв компютърен инженер.
Звучи прекалено сериозно и прекалено скучно.
Да си компютърен инженер не го прави сериозен и скучен.
За разлика от теб, той не е не пораснал глупак.
Когато бях по зрял, ти не се отнесе с мен подобаващо...
Млъкни Каран. Ще се омъжвам след два дни. Ти не си наред.
Да не съм те молил да се ожениш за мен? Приема всичко толкова несериозно.
Не видях съпругът ти. Той не е ли в ресторантьорския бизнес?
Ти си в бизнеса с сватбите той с ресторантите...?
Прекрасно! Желая ви късмет.
- Не, той е фотограф.
Още по добре! Прави ли сватбени снимки?
Не, той е моден фотограф. А и не живее в Индия.
Всъщност, разделени сме.
- Е какво?
И аз съм разделена със моя съпруг. Беше въпрос на живот и смърт.
Боби, ти си прекрасен пример за постоянство.
Донякъде е така. Но Анджи, на теб нищо не ти липсва.
Ръководиш преуспяваш бизнес с тези сватби.
Имаш и син.
Няма за какво да се тревожиш в живота.
Разбира се че има. Само като спомена за годеж и Каран бяга уплашен.
Защо?
Бракът е краят на любовта и романтиката.
Търси кусури на брака? Че изпитвал ли е той някога любов и романтика?
Какво зная тя!
Вие ми кажете, Адам и Ева оженили ли са се? - Не...
Не са и са се радвали на не съпружеско блаженство.
Вижте легендите. Ромео и Жулиета. Те оженили ли са се?
Не. - Не са.
Хиир ожени ли се за Ранджа? - Не.
Ширин и Фарад ожениха ли се? - Не.
Някога чудили ли сте се защо?
- Защо...?
Ще ви кажа защо.
Женитбата би урочасала тяхната любов.
И никога нямаше да станат легендарни любовници.
Така че, ако искате да намерите истинска любов, никога не се женете.
Влюбвайте се, като мен.
Какви глупости!
Пълни безсмислици
А нима има някоя легендарна любов ограничена от женитба? Как ли пък не.
Някога да си чувала история за любовта на някоя женена двойка?
Разбира се. И всички хора по света знаят
как император Шах Джахан е дал на жена си Мумтаз
най-красивия дар на любовта. Тадж Махал!
"Шоколадови герои"
"Те пищят за любов..."
"тези крайпътни Ромеовци..."
"но щом се заговори за сватба - дим да ги няма"
"Шоколадови герои"
"Дълбоко надолу и навътре където и да е..."
"ще застане в геройска поза"
"По цял ден гледа замечтано списания..."
"пълни със снимки на момичета"
"Ще каже: Живота е забава..."
"но женитбата - проблем"
"Затова му покажи вратата"
"Шоколадови герои"
"Заговори за женитба..."
"и ще изпадне в истерия"
"Заговори за живеене заедно..."
"ще откриеш че се кълне в това"
"Във всяко момиче намира любов"
"Но обвързване, няма и шанс"
"Никога няма да намери Жулиета затова Ромео и ризата си губи"
"Шоколадови герои"
"Ще порасне и в звяр остарял ще се превърне..."
"и кашлицата ще тормози античния му кръст..."
"няма да намери ръка протегната за помощ..."
"тогава ще му липсва нежността ми"
"Когато е изоставен, тогава той ще се разкайва"
"И тогава най-накрая ще си спомни и за мен"
Младоженеца пристигна.
Какво са се разтърчали всички? Да не е светец този младоженец?
Със сигурност е на границата да се върне. Ако се откаже...
тогава ще имат причина да търчат наоколо... младоженеца го няма...
Ама че немирно момче.
"Къде свършва нашата история?"
"История? Наша?"
"Всеки си има своя история.
Когато се срещаме, и историите ни се срещат.
"За нас няма история. Има само...
"Край" и това е краят"
Искаше ми се мама да беше тук.
Знаеш че е заета вкъщи. Ако можеше, щеше да дойде.
Нося молитвени свещи.
Какво...? - С молитвени свещи всичко може да стане.
Мамо, мислех че няма да успееш.
Задържаха ме.
Мислех че ще изпусна полета ти. Но Каран се погрижи за всичко.
Той е много услужливо момче дъще.
- Каран ли...?
Френдс колони? И аз живея там.
Така ли? Кой блок?
- М. - Аз съм в Г-42
Извинявай, излъгах. Всъщност съм живея в Кайлаш колония.
Но сега след като се запознахме може да се видим пак? - Да разбира се.
Няма смисъл.
Няма смисъл. Всичко ще свърши като я изведеш навън,
наперчиш се пред нея...
И когато я закараш вкъщи,
ще се надяваш да те покани на кафе.
Но тя няма да го направи.
От къде знаеш?
И аз имах този подход. Но не се тревожи.
И на мен успехът ми не беше 100%.
Много пъти са ме оставяли жаден за кафе.
Какво? Смяташе, че не мисля като теб ли?
За теб има момичета колкото ти душа иска.
За мен има само една за цял живот.
Не се тревожи, Рия не сбъркала.
Нямаше отегчителни сцени когато внезапно...
осъзнах че съм влюбен в Рия.
Дори и да не бях, много лошо.
Ние се нуждаем от жена много повече отколкото тя се нуждае от нас.
И някъде вътре във всички нас, мъжете,
има по едно хлапе, което отказва да порасне.
Без значение... колко слаба може да изглежда тя...
тук, ние сме много по-слаби.
Но сега ти няма да разбереш това.
В деня в който намериш своята Рия, ще узнаеш
Винаги се появяваш точно когато напълно съм забравила за теб.
Което значи, че когато ме няма мислиш за мен непрекъснато.
Нямах това предвид.
Ако искаш никога повече да не ме видиш...
значи мислиш непрекъснато за мен.
Защото когато напълно си забравила за мен...
Аз ще се появя. - Да.
Но ако мислиш непрекъснато за мен, ти всъщност искаш да ме видиш.
Нали?
- Да... не...
Затова момче и момиче никога не могат да бъдат приятели. - Защо?
Защото вие момичетата винаги свършвате с приказки за любов.
Тогава аз и ти никога няма да бъдем приятели.
3 години по-късно - Париж
Татко, някога ще се появиш ли навреме...?
Извинете... - Да сър?
- Може ли една бира?
- Разбира се.
- Благодаря... и един коняк
"Аз не съм поет"
"Но, красавице..."
"откакто те видях..."
"поезия се лее от мен"
Това е синът ми. Наздраве.
"Бях чувал за любовта, съмнение няма"
"Но какво е любов - не знаех"
"Останах объркан като объркването много..."
"приличаше на враг между приятели"
"Но все пак аз не съм неприятел..."
"но, красавице..."
"откакто те видях..."
"се научих да намирам приятели"
"А не бях поет"
Хубава е нали?
Татко та това е корицата на "Вог".
Баща ти не напразно е международен фотограф.
От къде да взема Телефонният й номер?
Сега Париж? Не се ли уморяваш да се местиш през година две?
От какво да съм уморен?
През последните 8 години съм бил в Ню Йорк, Милано и сега Париж.
От кого бягаш?
- От майка ти.
Добре де. Няма да говоря лошо за майка ти пред теб.
Татко! И зад гърба ми недей.
Мъжът има право да живее живота си, нали?
Ако не жена ми, кой да критикувам...
жената на комшията?
Дори след всичките тези години откакто сте раздели...
ти все още я считаш за своя жена?
Мама се разстрои като се преместихме от Делхи.
Беше се установила.
Стаята ти е натам.
- Благодаря.
Хубави снимки татко...
- Спокойно момче, спокойно.
Това е част от изложбата ми от миналата година.
Искаш ли нещо за ядене?
- Да моля.
Жена ти е добре татко.
Да съм питал как е?
Не с много думи.
Добър ден, господине. Кафе или чай? - Не благодаря.
Добър ден, госпожо. Кафе или чай? - Едно кафе моля. С мляко две лъжици и кафява захар.
Както казах, живота е кратък. Продължаваме да се срещаме.
Това можеше да се очаква.
О хайде де, как си могла да забравиш?
Всеки път като се срещнем става нещо лошо.
Изобщо не си се променил.
Какво правиш в Париж?
- Имам малък бутик тук.
А ти какво правиш тук?
Развивам любовта между "Аз" и "Ти"
Помниш ли рисуваните ми герои Аз-ти?
Няма да повярваш, цялата страна е пощуряла по Аз-ти.
Имам предвид вестници, тениски, шапки... всичко...Наистина е много успешно.
Много добре.
- Благодаря.
Издателите искат да напиша роман за Аз-ти... в който...
те се влюбват. Защото Париж е най-романтичния град в света...
И ето ме и мен, развивам тяхната любов.
Толкова ли е скучно, че чак си тръгваш?
Не, на тази гара слизам. Всичко най-добро с твоите Аз-ти.
Поздрави Самиир.
Самиир вече не е част от живота ми.
Този сандвич е направен за да се яде, не за да се гледа.
Дали да й се обадя?
- Абсолютно не.
Чакай до следващото лято.
Искам да говоря с нея,
искам да разбера какво й се е случило.
Не е същата Рия която познавам.
Но няма добро впечатление за мен.
Надявам се да не ме разбере погрешно.
Ако искаш да оправиш нещата, направи го. Не се колебай.
Ето ти моя телефон, обади й се. Не се колебай, бъди мъж! - Прав си.
Ако продължаваш да се чудиш никъде няма да стигнеш.
Ей, кой ще яде тази храна? Баща ти? Не е лоша идея, на кой му трябват диети?
Може ли да говоря с Рия?
Кой се обажда? Не съм чувала хинди от години.
Умрао Джаан, ти ли си?
- Умрао Джаан?
Лельо, аз съм Каран. Каран Капур. Синът на г-жа Капур.
Ти ли си тигъре? От къде се обаждаш?
Обаждам се от Париж. Не е необходимо да викаш.
Млъкни, опитвам се да говоря тихо.
Тука всички говорят все едно заговорничат.
Щом си в Париж, няма ли да дойдеш да ни видиш?
Дайте ми адреса и веднага ще дойда.
Адреса? Знаеш ли как звучат тези имена...
...Ходила съм на училище до 8ми клас.
С английския се справям,
но този език... никога не бях чувала такова нещо.
Французите... никога не казват какво пишат. Звучи като гаргара.
Лельо... адреса моля.
- Добре, добре сине. Ще се опитам. Пиши.
Това е червената сграда на улицата. Няма да се справя с името на къщата.
Направена е от стари червени тухли.
Понякога в живота се случват някои неща и загубваш вяра в Бог.
Да не би Самиир и Рия са наранили някого? Точно след първата им годишнина...
както всеки ден Самиир отиде на работа.
Някакви студенти минали на червено.
И само за миг, живота на Рия се промени завинаги.
Преди когато се връщаше вкъщи осветяваше живота ми.
Сега е толкова тиха, понякога дори забравям че е в същата стая.
Напусна Америка, Индия... и сега е тук...
където не познава никой, и никой не познава нея.
Мисля че иска да се изгуби в тълпата.
Сега Рия се е затворила в себе си.
Моята Рия живее съвсем различен живот
в разцвета на животът си, тя страда много.
Бях при майка ти.
Мога ли да мина под чадъра?
В живота, много често...
Понякога каквото и да ни се случи...
Боже, какви ги говоря...?
Каквото и да кажа, каква полза...
Вкъщи си.
Дори не можеш да кажеш колко много ти хареса разговорът ни.
Благодаря ти Каран.
- За какво?
За това което се опита да кажеш.
Рия, може ли да взема назаем чадъра ти? Моля те.
Мамо, телефона! - Ало?
- Може ли да говоря с Рия, моля?
Момент... за теб е.
Кой е? - Не знам.
Имам голям проблем, Рия.
Не разбирам нито езика нито кухнята им.
Оказа се че съм ял нещо което никога не съм поръчвал.
Слушай, хайде да обядваме заедно утре.
И ще ти върна чадъра.
Не Каран. Няма да мога за обяд. Утре съм заета.
Сигурна ли си? - Да, но все пак благодаря. Чао. - Добре чао.
Той просто те покани на обяд.
Можеше да го поканиш на вечеря.
По цял ден стоиш вкъщи. Можеше да се разходите.
Що за живот е това? От вкъщи в бутика и пак вкъщи.
Просто си гледам мелодрамата.
Прекрасна песен. Шами Капур е звезда.
Миличкото ми детенце.
А какво мислите за това? - Хубав е.
- И е много мек и мисля че цвета ви отива.
Намерих китайски ресторант.
Нали каза че си заета.
И аз реших да обядваме тук. Ще желаете ли да се приъедините към нас? - Не благодаря.
Хайде де, умирам от глад. Знаеш ли как да използваш тези?
Защо правиш това Каран?
Защо е тази симпатия?
Заради това,
не се върнах в Индия след смъртта на Самиир.
Мразя да гледам как хората ме съжаляват.
Защо не могат просто да се държат нормално с мен?
Ето. Това е цялата сметка. 32 евро.
Твоя дял е 16 евро. Помниш ли? Ти каза 50 на 50.
Сега може ли да ядем? Наистина съм много гладен.
Чудесна храна.
От къде знаеш че харесвам китайско?
- Не знаех. Аз обичам китайско.
Добър ден, о извинете не знаех че сте затворили за обяд. - Не, не всичко е наред.
Яж си спокойно. Аз ще се погрижа за нея.
Здравейте, аз съм Каран. - Здравейте, аз съм Никол. - Приятно ми е. Хубаво кученце.
- Благодаря. Търся палто.
- Добре, какъв тип палто?
Прекрасно дете. - Благодаря.
Нещо за мен ли?
- Просто казах че тя е прекрасно дете.
Научила си френски толкова бързо?
Трябва да знаеш езика там където живееш.
Изглежда аз се справям навсякъде по света само с хинди.
Ако не знаят хинди аз ги уча.
Ако не успея да науча на хинди тези деца...
ти ще можеш да промениш името ми на някое френско.
Но ако успея, ще направиш това, което аз кажа. - Да направя какво...?