Hamlet (2000) Свали субтитрите
Вдовицата му прибързано се жени за по-младия му брат.
Кралският син, Хамлет, се връща от училище, подозирайки заговор.
Във тез последни дни, не знам защо,
загубих цялата си радост.
Какво творение човекът е.
Колко благороден във твърдения, безкраен във умения
на изказ и движение, колко ясен и прекрасен
в действие - като ангел, като бог...
Красотата на света...
образец на живи твари.
И все пак...
каква е същината на прахта?
MPEG4 WORLD представя
ХАМЛЕТ
Макар смъртта на скъпия ни брат, във паметта ни още да е прясна
и да е редно нашите сърца да тънат в скръб
и цялото ни кралство да е чело, набръчкано от скръб.
Все пак умът, надмогнал чувствата,
спомняйки си брата, да помним и за себе си.
Затуй ний дадохме ръка на тази своя снаха доскоро, сега кралица,
наследница на войнствената власт.
И в смесица от скръб и радост,
с едно око усмихнато, а с друго във сълзи,
на тъжен пир и весела жалейка,
при равни щастие и мъка,
я взехме за съпруга.
При това не беше пренебрегнат и съвета на мъдростта ви,
който без принуда съгласи се с нашите дела.
- За всичко...
- Благодарим ви.
Сега за друго, Фортинбрас,
ценейки твърде ниско мощта ни
или вярвайки, че тази смърт царството щe разруши,
обзет от празен блян за превъзходство,
ни предяви един досаден иск,
засягащ областите, от които баща му бе лишен
със право в полза на храбрия ни брат.
Дотук за него!
Лаерте, ти какво ще кажеш ново?
Тъй както е сърцето за главата и както са ръцете за
устата, престолът ни е близък и в услуга на твоя татко!
- Какво желаеш, Лаерте?
- Вашето позволение да се завърна във Франция.
Макар и най-охотно да дойдох тук, за да присъствам лично на вашето коронясване,
сега - признавам, когато задължението аз приключих, мислите ме дърпат пак към нея.
А татко ти? Да чуеме Полоний!
О, господарю, той ми разтопи душата със молби
и аз накрая под просбата му сложих неохотно
печата твърд на меката си воля.
Пуснете го, много аз ви моля.
Върви, Лаерте, и използвай
волно богатството на младите си дни.
А ти мой сроднико и сине, Хамлет?
Все още скрит от облак?
Хамлет,
хвърли таз мрачна краска и погледни на Дания като приятел.
Не бива вечно, свел очи, да дириш в земята своя доблестен родител!
Ти знаеш, общо е.
Всичко живо мре и само чрез смъртта, през тленното намира вечността.
Да, общо е.
Тогаз при теб защо тъй изключително изглежда то?
"Изглежда"?
Не! При мен "изглежда" няма!
Нима по моя мрачен плащ, мила майко
или по задължителния траур,
или по непрестанни въздишки
или по водопадите сълзи, нима по тях ще съдите какво ми е в душата?
По тях наистина човек "изглежда", защото би могъл да ги играе.
Аз скръбен съм дълбоко в свойта глъб, а те са само видимост на скръб.
Похвално е и мило, драги Хамлет, че плащаш тъй синовния си данък.
Баща ти, загубил си го - да, но толкоз.
За децата е дълг жалейни дрехи да обличат известно време,
но да прекаляват със траура не е благочестиво. Не е туй мъжка скръб.
Издава бунтуваща се срещу бога воля,
неиздържлив характер, крехка вяра.
А колкото до Витенберг, където си искал да се върнеш, това е против нашите желания.
И ний те молим да останеш тука, огрян от любовта ни.
Недей отблъсква майчина молба, Хамлет.
Остани при нас, недей отива във Витенберг.
С покорност подчинявам ви се, майко.
Да би могла таз омърсена плът като зацапан сняг да се стопи и да се върне във пречистена роса.
Или всевишния да бе допускал самоубийство.
О, боже!
Как чужд, безсмислен, грозен ми се вижда тоз свят с нравите му.
Сякаш е запусната градина, останала до семе.
В пълна власт на туй, което е трънак и плевел.
Дотам да стигне! Два месеца едва, откак почина, дори и толкоз няма.
Един тъй достоен крал пред който тоя тук
е грозен сатир до Аполона.
И с каква любов трепереше над нея, как дори на даваше на полъха въздушен да я докосне!
А как към него галеше се тя, сякаш страстта й растеше със наситата и след месец само...
Не ща да мисля. Слабост, твоето име е жена.
Едничък месец...
още не изтрила обувките, с които придружи останките на клетия ми татко,
същинска Ниобея, цяла във сълзи. Защо тя, тя... О, господи!
Едно животно без говор и без разум би тъжило по-дълго време.
Да се омъжи за чичо ми, толкоз приличен на баща ми, колкото аз - на Херкулес.
Преди да мине месец.
С очи червени още от солта - във втори брак.
О, порочна плът скачай без срам в кръвосмесителното ложе!
Не е добро, не ще е на добро.
Но замълчи, уста! Разкъсвай се, сърце!
Какво ви води тук от Витенберг? Марцела...
- Мой господарю.
- Радвам се премного, че ви виждам.
Добър вечер, сър.
- Какво ви води тук?
- Желание за бягство, скъпи господарю.
- Наистина защо си в Елсинор?
- За опелото на баща ви.
Не се шегувай с мен. За сватбата на майка ми си тук.
- Да, малко прибързано се случи.
- Пестеливост, Хорацио.
Което ни остана от погребалната трапеза, на сватба бе поднесено.
Бих предпочел най-върлия си враг да видя в рая, но да ме отмине този ден!
Баща ми! О, сякаш виждам го.
Къде, господарю?
Тук вътре, със душевния си взор.
- И аз го помня - беше славен крал.
- Мъж бе той.
Погледнат като цяло, такъв аз няма втори път да видя.
Аз мисля, че видях го
- тази нощ.
- Кого видял си?
Вашия баща.
Баща ми?
Успокойте учудването си и дайте слух
на туй, което аз ще ви разкажа, а тези господа ще потвърдят.
В най-безлюдната и мъртва средина на нощта, призрака се появява.
- Къде това?
- На охранителната платформа.
Тук е.
- Не го ли заговорихте?
- Опитах се,
но той не отговори.
Веднъж като че ли глава помръдна
да каже нещо.
Спри, стой, видение,
ако способно си за звук и говор, проговори.
Обиди се.
Ако със нещо мога да спечеля за тебе мир,
спасение за мен, проговори.
Говори, говори!
Заклевам те, говори!
- Чудно, много чудно.
- В живота си кълна се, истина е.
Затуй решихме, че длъжни сме на вас да го разкажем.
Разбира се, разбира се, но то дълбоко ме смущава.
- Тази нощ на пост ли сте?
- Тъй вярно, господарю.
- Сърдит ли беше?
- Повече печален.
- И гледаше те във очите?
- Да, втренчено.
- Защо не съм бил там.
- Щяхте да останете потресен.
Ще бдя таз нощ със вас. Ще го заговоря, дори и пъкъла да зине за да ми каже да мълча.
И моля, ако видяното не сте издали,
в мълчание го дръжте все така. А каквото там се случи, нито дума за това.
От обичта ви имам нужда. На добър ви час.
На площадката преди дванайсет ще се срещнем. До тогаз!
- На клетвите си верен.
- На дружбата! Вървете.
О, бързай, нощ!
Търпение, душа!
И в дън земя да е зарито даже, безчестното накрай ще се покаже.
Може би сега той люби те,
без низост и измама невинния му натиск да петня,
но сана му претеглила, ти, сестро,
помни със страх,
че неговата воля не му принадлежи, защото той сам на произхода подвластен е.
Не е кой да е, та сам избор да направи.
От него зависят силата и здравината на цялата държава.
И като избира е длъжен да се придържа строго към волята на тялото, чиято е глава.
И ако твърди, че те обича, на твоя ум подхожда да повярваш,
и ако може думите си да осъществи,
което значи, доколкото в съгласие е с него гласът на Дания.
Мисли си, сестро, каква щета ще понесе честта ти,
ако ухо на песните му дала, отключиш под несдръжния му натиск
сърцето си невинно и със него,
ковчежето на своето моминство.
Бой се, Офелия.
Бой се, мила сестро.
Дръж в душата моминските си чувства, далеч от обстрела на страстта.
Стой далече от съблазън, бой се пак,
самата наша младост ни е враг.
Добрият ти съвет ще взема, братко, за строг пазач на своето сърце,
ала недей като греховен пастир,
на мен да сочиш трудната и стръмна пътечка към небето,
а пък сам да газиш в лекия, разцъфнал друм на наслажденията,
без да помниш свойта проповед.
Не бой се.
Но застоях се дълго.
Двоен благослов е двойна радост.
Случай се усмихва за втори път да се простим.
Ти още тук? Върви, върви, Лаерте.
Попътен вятър мачтите е яхнал, а ти си още тук?
Приеми благословията ми!
И вдълбай в ума си тези няколко съвета.
Не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей.
Приятеля изпитан прикови
в сърцето си със скоби от стомана.
Но дланите недей да си протриваш от ръкостискания с още голи запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после от тебе да страни.
Удостоявай със слух мнозина, но малцина - с глас.
В мненията чужди се заслушвай, а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато,
но със вкус.
Човекът си личи по облеклото.
Недей да даваш и да вземаш в заем,
защото, който дава често губи пари и дружба.
И най-важното: бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш неверен и към другите.
- Почтително си взимам сбогом, татко.
- И време е. Върви!
Прощавай, Офелия.
Помни добре какво ти казах.
О, ангели, носители на милост, пазете ни!
Чист дух или зъл бяс си ти,
донесло тука зефир от рая или адска смрад.
Ти виждаш ми се склонно към беседа.
Изслушай ме.
Да, слушам.
Наближава часът,
във който трябва да се върна сред мъките на серните огньове.
- О, беден дух!
- Недей да ме окайваш.
Слушай ме какво ще ти разкрия.
Говори. Мой дълг е да те слушам.
Духът съм аз на твоя клет баща,
осъден за известно време нощем да бродя по земята, а пък денем,
принуден в огъня да постя, додето той пречисти в мен злините, извършени когато бях в плът.
Ако не бе ми забранено за своята тъмница да говоря,
ти би изслушал разказ, от чиято най-слаба дума
младата ти кръв се би смразила,
очите ти - изхвръкнали безумно от свойте орбити като звезди,
а къдрите ти, сресани грижливо, във ужас биха щръкнали нагоре
като бодли на сплашен таралеж.
Но тези откровения не са за слух на смъртни. Чуй!
- Ако обичал си баща си нявга...
- О, боже!
...то отмъсти за неговото отвратително убийство.
- Убийство?
Убийство - гнусно както най-доброто от всичките убийства, но от по-гнусно, отвратително
и подло.
Сега,
слушай Хамлет.
Казват, че спейки във градината си, бил съм ухапан от змия.
Това лъжа е, която хитро сипват във ухото на цяла Дания.
Но знай, че пепелянката, клъвнала живота на баща ти, днес носи короната му.
- Чичо ми!
- Да!
Този сластен прелюбодеец и кръвосмесител с нечисти чарове
и подли дарби, прелъсти за свойта позорна похот
моята приличаща на добродетелна кралица.
О, Хамлет, какво падение от мен,
чиято обич бе вървяла ръка в ръка с обета сватбен.
Да се смъкне до туй нищожество, което в нищо не ми е равно.
Но стига!
Чувствам утринния полъх. Трябва да съм кратък.
Както спях подир обяд, по стария си навик, във своята градина
твоят чичо се прокрадна със стъкълце със сок от биле
и вля във дверите на моя слух тоз адски извлек,
който тъй мрази се с кръвта ни,
че подобно на живак пробягва през цялото ни тяло
и със страшна сила, тъй както прави капката оцет със млякото,
навред съсирва я и я пресича.
Тъй стана с мойта кръв.
Така с един замах ръката братска
ми похити живот, престол, съпруга.
Сметките си не оправил тук, ме прати горе да плащам своите несъвършенства.
О, нечуван ужас!
Ако кръвта си помниш, не го търпи.
Не оставяй постелята на Дания да стане ложе на смесената кръв.
Но както и да действаш, пази душата си
и срещу свойта майка недей замисля нищо.
Остави я на бога
и на бодлите, в сърцето нейно избуяли.
Сбогом
и не ме забравяй!
Времето, оплело се само
е зла прокоба, да я разплета роден съм.
- Господарю.
- Какво се случи, господарю?
О, небеса, туй всичко е невероятно странно!
И затова, тъй както странник се приема, приеми го.
По земята и небето има неща, Хорацио,
които нашата философия не е дори и сънувала.
Съдбата ме зове.
Какво, Офелия, на теб е пратил той?
Щом ви вълнува, нещо лично за Лорд Хамлет.
Добре премислено. Догде сте стигнали?
Истината ми кажи.
От него аз получих напоследък многобройни прояви на привързаност.
Привързаност!
Не си дете за да вярваш на заблуди.
За себе си цена по-висока ти търси.
Но, господарю, чувствата си той изливаше в почтена форма.
Щом кръвта кипи, душата в заем дава клетви на езика.
Недей за огън взима, дъще моя,
тез мълнии, които заслепяват, ала не топлят
и угасват в миг, едва изказани.
Не знам какво да мисля, господарю.
От днес нататък
дарявай по-скъпернически девическото си присъствие.
Цени съгласието по-високо
от всяка покана за беседа.
За Лорд Хамлет помни едно: че той е млад
разрешено е на него да ходи по-далеч от теб.
Не слушай клетвите му!
От днес
не бих желал
да губиш време
за празни приказки с Лорд Хамлет.
Това е заповед.
Имаме думата "да бъдеш"
но това, което предлагам е думата "да взаимобъдеш".
Защото не е възможно да бъдеш сам.
Имаш нужда от други хора за да бъдеш.
Нуждаеш се от други същества за да бъдеш.
Нуждаеш се не само от баща, майка, но също и чичо,
брат, сестра, общество, нуждаеш се от слънцето
реката, въздуха, дърветата,
птиците, слоновете и т.н.
Това означава, че не е възможно да си сам.
Трябва да "взаимобъдеш" с всеки и всичко друго.
Следователно, "да бъдеш" означава "да взаимобъдеш".
На божествената, иконата на моята душа.
Най-красивата, Офелия,
съмнявай се, мила, в земята, във слънцето, в звездния рой,
съмнявай се в правдата свята,
но нивга - в това, че съм твой!
Да бъдеш или да не бъдеш.
Да бъдеш или да не бъдеш.
Да бъдеш...
Случва се с отделни хора, заради темперамента забравят преградите на разума.
Или по навик, който често прави лоши човешките обноски.
Тези хора,
белязани от зла природа,
дори да имат качества безбройни и чисти като божията милост,
пропадат най-накрая...
- Как се чувствате, Лорд Хамлет?
- Добре, слава богу.
- Познавате ли ме, милорд?
- Много добре. Вие сте продавач на риба.
- Аз? Съвсем не, милорд.
- Тогава пожелавам да сте честен като тях.
- Как честен, милорд?
- Да си един на хиляда.
Напълно вярно, милорд.
Имате ли дъщеря?
- Имам, милорд.
- Не я оставяйте да се разхожда под слънцето.
Зачатието е благословено, но не и за нея.
Внимавайте, приятелю.
Е, какво ще кажете? Прави-струва все около дъщеря ми.
Здравата е хлътнал.
И аз на младини страдах много от любов.
- Искате ли да излезете на въздух?
- Искам в гроба.
Почтени лорде, разрешете ми да си взема сбогом от вас.
Не може да вземете нещо, което не бих поделил и с други...
освен живота ми.
Освен живота ми.
Освен живота ми.
Освен живота ми.
Владетелю,
владетелю, мадам,
да ви разказвам какво е тронът
и какво - дългът, защо денят е ден,
нощта е нощ и времето е време,
би било прахосване на нощи, дни и време.
И тъй като за мисълта се знае, че краткостта е нейната душа,
а многословието - тленна външност,
ще бъда кратък.
Благородния ви син е луд.
И "луд" наричам го, защото какво е лудост,
ако не да си точно такъв?
- Разказвай.
- По същество, без толкова изкусност.
Мадам, в словата ми изкусност няма.
Говоря ви наистина, че луд е, а че е луд е истина
и туй е наистина печално. Не най-добра игра на думи,
но да я оставим. Изкусността "аз казах" ми е чужда.
Че луд е, туй е вярно,
но коя е причината,
довела до тоз ефект, по точно до дефект,
защото всички тез душевни ефекти дефектни имат своя причина.
Има причина и причината е тук.
Размислете, аз имам дъщеря,
а тя понеже знае своя дълг,
ми връчи туй.
Сами съдете.
И туй писмо до нея е от Хамлет?
"Не владея изкуството да отмервам въздишките си, но че те обичам безкрайно, вярвай ми в това!
Твой завинаги, докато тази негова телесна машина му принадлежи,
Хамлет".
Това послушната ми дъщеря предаде на баща си
дори и повече - ухажвал я,
кога, къде и как.
Всичко вля във моя слух.
А как го е приела тя самата?
Какъв човек съм аз?
Човек почтен и заслужаващ вяра.
И бих желал такъв да се окажа. Ала какво ще си помислите,
ако, усетил как таз обич вече пърха,
а пък аз, признавам си, усетих я, преди дъщеря ми да ми каже.
Какво си бихте рекли, вий и нейно величество,
ако погледнал бях през пръсти на тяхната любов?
Какво си бихте рекли?
Но аз, на свойта хубостница веднага тъй й казах:
"Лорд Хамлет си е принц, от друга черга.
Няма да го бъде".
Тя събра плода на тоз съвет,
а той, отблъснат явно от това,
е изпаднал първо в скръб, след туй във пост,
след туй, в безсъние,
след туй във немощ, след туй в обърканост,
накрая във безумие,
което натъжава нас всички.
- Според вас дали е тъй?
- Изглежда вероятно.
Свалете туй от туй, ако се лъжа.
Вий обстоятелства ми дайте само и аз причината им ще измъкна
от ядката на земното кълбо.
Да бъдеш или да не бъдеш, туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба
или запасал меча да се опълчиш срещу море от мъки.
Да умреш...
заспиваш...
и толкова...
и в тоя сън изчезват душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ми.
Такъв завършек от бога да го просиш.
Да умреш, заспиваш,
възможност да сънуваш.
Тук е спънката,
защото в този смъртен сън, какви ли сънища ще ни споходят,
когато се измъкнем от бременната обвивка - то ни спира.
Таз мисъл
прави земните ни мъки тъй дълголетни.
Кой търпял би инак безчетните камшици на века ни,
неправдите на наглия потисник,
произвола на тлъстия чиновник, мудността на закона,
сълзите на отритнатата обич.
Всичко туй, когато едно бодване тук, вляво, очиства сметките ни.
Кой би пъшкал под бремето на вече нежелан живот,
ако не беше този страх за нещо след смъртта,
в неоткритата страна, отдето никой пътник се не връща
обърква ни и ни кара да понасяме познатите беди,
отколкото да се стремим към непознати.
Тъй съвестта прави ни страхливци.
Така вродената решителност
посърва под бледия воал на разума.
И ето, мечти високи, начинания с размах,
отбиват се встрани
и губят право да се зоват дела.
Прекрасни ми приятели!
Как сте, Гилденстерн?
Розенкранц!
О, момци, как сте?
- Като простосмъртни.
- За щастие умерено щастливи.
Не може да се каже, че чак сме шапчицата на Фортуна.
- Но не сте и подметки на обувките й?
- Не сме, милорд.
Какво ново?
Нищо ново, милорд. Само това, че светът е станал честен.
Тогава наближава Второто пришествие.
Но новината ви не е правдива. Позволете да ви поразпитам по-подробно.
С какво, драги мои приятели, сте разгневили толкова Фортуна,
че ви е пратила тук в затвора?
- В затвора, милорд?
- Дания е затвор.
- Тогава е затвор и целия свят.
- И то с безброй килии.
Дания е една от най-лошите.
Ние... не мислим така, милорд!
За вас не е, защото няма добро и лошо. Мисленето прави го така.
За мен - затвор е.
Тогава честолюбието ви я прави такава, твърде тясна за духа ви.
О, боже! Аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка
и пак да се чувствам владетел на безкрайните простори,
ако нямах кошмари.
- Какво ви е довело тук?
- Да ви навестим, милорд!
Нищо друго.
Можете ли без протакане да споделите, защо в такваз заблуда
прекарва дните си, изпълнени с тревоги и опасна лудост?
Той само ни призна, че е разстроен,
но причината каква е не щя да сподели.
И нямаше охота да подлага духа си на изследване,
но измъкваше се с лудост при всеки опит наш да разберем какво му е.
- Добре ли ви прие?
- Да, най учтиво,
но с усилие над себе си все пак.
Въпросите скъпеше, но беше щедър в своите отговори.
Благодаря ви, Розенкранц и скъпи Гилденстерн.
Благодаря ви, Гилденстерн и скъпи Розенкранц.
Нашите услуги за вас са, не за други.
Какъв съм аз подлец и жалък роб.
Нима не е чудовищно, че тоз актьор,
в една измислица, в една игра на мнима страст,
успява тъй да подчини душата си на своето самовнушение,
че ликът му побеля и всяко нещо бе
във съответствие с това, в което се бе вживял.
И за какво ли? Нищо?
Какво би сторил, ако имаше причина да се мъчи, като тази, която имам аз?
Дочувал съм, че хора с черна съвест, присъствайки на някаква пиеса,
понякога тъй бивали смутени от майсторството й,
че там, на място, признавали престъпното си дело.
Злодейството, макар и без език,
умее да говори.
Знам какво да правя.
Духът, който аз видях, може да е дявол.
А лукавият умее да приема приятна форма
и да използва това, че съм нездрав и меланхоличен.
Ще изнамеря силен довод.
С пиесата ще бръкна в съвестта на своя чичо.
Точно тъй е и той помоли
да ви поканя най-учтиво да видите и разберете същината.
От все сърце. И радва ме това негово занимание.
Вий, господа, изостряйте все още у него тази склонност към забави.
- Разбрано, господарю!
- На вас, Офелия,
желая от чара ви да страда Хамлет,
та добродетелите ви да му възвърнат предишния покой.
- Как е господарят днес?
- Благодаря сърдечно, добре.
Аз имам много дарове от вас, които дирех случай да ви върна.
Вземете си ги, моля ви.
Не, не.
- Аз никога не съм ви давал нищо.
- Сам знаете, че сте ми давал.
И придружени от уханни думи, които правеха ги дваж по-ценни.
Но днес дъхът им изветрял е. Дръжте.
Най-скъпият подарък стойност губи, дарителят когато ни разлюби.
Вземете си ги, моля.
- Честно ли говорите?
- Милорд?
- Искрена ли сте?
- Какво искате да кажете?
Аз ви обичах нявга.
- Наистина, накарахте ме да повярвам.
- А не е трябвало.
Аз не ви обичах.
Аз съм се излъгала.
Върви в манастир.
Защо ти е да плодиш грешници?
Аз сам съм до нейде честен и все пак мога да се упрекна
в такива неща, че по-добре майка ми да не бе ме раждала.
Аз съм много надменен, отмъстителен, славолюбив
и разполагам с много лошотии, че не ми стига ум да ги обмисля,
въображение да ги представя или време да ги извърша.
Защо такива като мен се мотаят между земята и небето?
Всички сме негодници, недей да вярваш на никого от нас.
Къде е баща ти?
Заключи го в къщи, та да може да се прави на глупак само там!
Поемай към манастир.
Имате две съобщения.
А пък ако речеш да се омъжваш, давам ти тази прокоба за зестра:
дори да си невинна като лед, пак да не избегнеш клетвите.
Върви в манастир, върви.
И никакви женитби повече.
Тези, дето са се оженили вече, без един, нека си живеят.
Другите да си останат такива, каквито са.
В манастир, върви.
Човек ми дай, не роб на свойте страсти. Ще го заключа в сърцето си,
да, в сърцевината на своето сърце, където вече си и ти.
Тази вечер, една от сцените напомня за обстоятелствата,
при които е бил убит баща ми.
Бъди добър и наблюдавай чичо ми.
Ако той слуша едно местенце в нея, без вината да цъфне на лицето му,
значи оня дух е бил от ада.
Не го изпускай ни за миг.
Аз също ще го наблюдавам и после двама ще обсъдим.
Добре, милорд.
Намери си място. А аз отново ставам луд.
Хамлет, седни до мен.
Благодаря, майчице. Тук има по-силен магнит.
- Г-це, мога ли да седна на коленете ви?
- Не, милорд.
Исках да кажа, да облегна глава на тях.
- Да, милорд.
- Помислихте, че искам нещо лошо?
Не мисля нищо, милорд.
Макар, че не е лошо да легнеш между момински крачета.
- Какво ви има, милорд?
- Нищо.
Много сте весел, милорд.
О, господи! Какво друго да прави човек, освен да се весели?
Вижте колко радостна е майка ми, а баща ми умря преди два часа.
Не, преди два пъти по два месеца.
Тъй отдавна? Тогава нека дяволът ходи в черно, а пък аз ще съм в самур.
О, господи! Умрял преди два месеца, а още не сме го забравили.
Тогава споменът за някой велик човек може да изтрае половин година.
Как се чувства племенникът Хамлет?
Отлично.
- Какво означава това, милорд?
- Нещо лошо.
Милорд?
- Милорд?
- Дайте светлина!
Навън!
Милорд!
О, драги ми Хорацио,
залагам хиляда фунта за всяка дума на призрака. Видя ли?
- Много добре, господарю.
- При отравянето?
Забелязах ясно.
Кой няма сън, кой спи блажен.
Светът открай така е.
Браво, господарю.
Здравейте, това е Ъртакит. Котките имат девет живота,
но за нещастие вие имате само един.
Така че, закопчайте коланите.
Добри ми господарю, разрешете ми няколко думи.
- Кралят, господарю...
- Да, кралят какво?
- Той се оттегли силно разстроен.
- Нещо в повече е пил ли?
Господарю, не се дръжте тъй необуздано, вий се въздържете.
Съвсем питомен съм, господине, говорете.
Кралицата, ваша майка, е извънредно огорчена,
изпрати ни при вас.
Добре дошли.
Не, добри ми господарю, тази учтивост не е истинска.
- Моля, дайте ми разумен отговор.
- Не мога.
- Какво?
- Да ви дам разумен отговор.
Моят разум е болен.
Това е онзи прокобен час,
в който гробовете разчекват паст и адът изригва гибел.
В час такъв бих могъл да пия топла кръв,
да сторя нещо, пред чийто вид денят ще потрепери.
Не ми харесва
и ще е опасно, ако оставим лудостта му да се вихри. Гответе се за път.
Ще ви подпиша пълномощните, така че да тръгнете за Англия със него.
Ще се приготвим, господарю. Свята е вашата боязън
за онези неизброими същества, които живеят и се хранят покрай вас.
Страната стене, щом въздъхне кралят.
Стегнете се без бавене за път.
Ще оковем нозете на страха, който разхожда сега се свободно.
Ще бързаме.
Грехът ми гние.
Смърди до бога.
Най-първото проклятие господне лежи отгоре му.
Какво ако таз ръка бе надебелена двойно от братска кръв?
Няма ли на небето дъжд достатъчен да я измие до снежна белота?
Прости ми, боже, гнусното убийство.
Но тъй не може. Аз владея още онуй, зарад което съм убил.
Короната, честолюбието и
съпругата.
Какво тогава? Как?
Какво може да стори разкаянието? Какво не може то?
С думи там съм, но със дух съм тук.
А бог не дава слух на празен звук.
Посмъмрете го добре.
Кажете му, че става нетърпим със своите прищевки
и че би се опърлил вече, ако вий не бяхте застанали
таз вечер между него и огъня.
Не се тревожете.
Майко!
Аз тук ще се стая. Умолявам ви, бъдете строга.
Е, майко, какво има?
Ти много оскърби баща си, Хамлет.
Ти много оскърби баща ми, майко.
- Не ми отвръщай с див език!
- И ти не питай със фалшив език!
- Нима си ме забравил?
- Не, това сте вий, кралицата,
жената на своя мъжов брат и защо ли, моя майка!
С теб май ще трябва да говори друг!
Седнете и не мърдайте оттук!
Ще ви държа така, додето сложа пред вас едно такова огледало,
че да се видите каква сте вътре!
Какво ще правиш? Нима ще ме убиеш? Помощ!
- Помощ!
- Помощ!
Какво направи?
Не знам.
Кой беше? Кралят ли?
Какво безмислено и страшно дело!
Почти като мъж царствен да убиеш
и с брат му след това гнездо да свиеш.
- Крал ли да убиеш?
- Да, вий правилно сте чули.
Прощавай бедни, многознаещ глупчо.
За по-знатен аз те взех. Такъв ти е късмета.
Разбра, че престараването е опасно.
Вий стига там сте чупили ръце. Седнете тук,
аз вашето сърце сега ще поразчупя, ако е все още то от чупливо вещество.
- Какво съм сторила?
- Нима сте сляпа?
Не казвайте любов. На вашта възраст кръвта е мирна
и вслушва се във разума.
О, срамота! Къде е вашата руменина?
И да се търкаляш в мазното легло на похотта,
запарена от пот, порок, поквара, сред дъх на кочина!
- Не говори!
- Господи! Убиец, подлец,
мошеник-крал, крал-парцал!
Стига!
Какво желаеш, възвишен образ?
- Не идваш за да смъмриш своя син.
- Боже, той е луд.
Не забравяй. Дойдох да наточа отново притъпената ти воля.
Но виж, майка ти се гърчи в ужас.
Спаси я от душевната борба!
Говори й, Хамлет!
Какво ви е, мадам?
- Защо гледаш в празнотата?
- Гледам него, виж как е блед!
Не ме гледай!
С кого говориш?
- Не виждаш ли там?
- Не, нищо.
Туй е плод на твойто въображение.
На китката ми пулса бие както вашия, с тъй здрав ритъм.
Това, което ви казах не е лудост.
О, майко, признайте си вината пред небето,
покайте се за миналия грях и избегнете бъдещия.
Недейте на бурените хвърля тор, та двойно да избуят.
О, Хамлет,
сърцето ми на две разкъса.
Захвърлете злата половина и само със добрата заживейте.
Спокойна нощ.
За господина много съжалявам,
но явно бог решил е така да ни накаже,
чрез мене него и чрез него мен.
Ще му подиря място и ще знам за неговата смърт да отговарям дето трябва.
И още нещо.
- Но какво да правя?
- Не туй, което казвам ви,
легнете със шопара-крал
и нека той щипне ви и нарече мишленце,
и срещу две целувки дебелашки, издайте му това.
Аз не съм побъркан, а само се преструвам.
Повярвай.
Щом словата са от дъх, а пък дъхът е от живот,
аз няма да ти издъхна тайната пред други, дорде съм жива.
Знаете, за Англия трябва да замина.
Бях забравила.
Това е тъй.
Ще му замъкна червата нейде.
Майко, лека нощ.
Честна дума, тоз съветник,
сега е станал странно мълчалив,
а бе така бъбрив, докато беше жив.
Елате с мен, за да приключим с вас.
Лека нощ, майко.
Какво направихте с трупа, милорд?
Примесих го с калта, с която той е в близко родство.
Кажете ни къде е, за да го вземем и отнесем в параклиса.
- Не вярвайте.
- Какво да не вярваме?
Че ще пазя вашата тайна, а не своята.
Освен това, да ме разпитва една гъба...
- За гъба ли ме взимате?
- Да.
Която попива от краля милости, почести, власт.
Господарю, трябва да ни кажете къде е трупа и да дойдете при краля.
Защо му е трупът, да му се трупат?
Нашият крал има...
- Какво има нашият крал?
- Каквото има, го е крал.
Какво направихте?
Къде е тялото, милорд,
той не пожела да каже.
Е, Хамлет, къде е Полоний?
На вечеря.
На вечеря? Къде?
Не където той яде, а където го ядат.
Един комитет от политически червеи се е заел с него.
Ние угояваме животните, за да угоим себе си, а угояваме себе си, заради червите.
Един угоен крал и един мършав просяк са само две различни ястия.
Две блюда на една и съща трапеза.
Всички там свършваме.
Къде е Полоний?
На небето. Пратете някого горе да го потърси.
Ако пратеникът не го намери там, сам го потърсете в ада.
Но наистина, ако не го откриете до месец,
ще го подушите, когато се качвате по стълбите към преддверието.
- Търсете там.
- Ще ви изчака.
Хамлет, обстоятелствата искат,
заради личната ти безопасност, която ний скъпим,
тъй както жалим за туй, което сторил си, със скорост
на мълния оттук да изчезнеш. Готви се бързо.
Вятърът е сгоден и корабът готов за път
към Англия.
- Към Англия?
- Да, Хамлет.
- Добре.
Че е добре ти би повярвал, ако знаеше нашите подбуди.
Сбогом, скъпа майко.
- Скъпи татко, Хамлет.
- Майко.
Татко и майко значи са мъж и жена, а мъж и жена са една плът.
Тъй че, сбогом майко.
Каквото ви е нужно е готово, уредено.
Незабавна смърт за Хамлет.
Ти дай ми я, Англия. Защото в кръвта ми той бесува като треска,
от тебе искам да ме изцериш.
Добри ми господине,
чия е тази власт?
На господина Фортинбрас.
Как всички ме упрекват
и подтикват ме към мрачна мъст.
Какво тогаз е човек, ако за главно благо има:
да хърка и да плюска?
Скот
и толкоз.
Тоз, който сътворил ни е със разум, тъй светъл, че да помни,
едва ли ни е дал тоз дивен дар, за да мухлясва, неизползван, в нас.
Не. Дали е скотска мудност или малодушно колебание
да премислям при всяка стъпка, мислене, в което
разумността е четвърт, а три четвърти са страх.
Не знам защо ли още аз живея, за да мънкам:
"Трябва да се извърши туй".
Макар, че имам способност, воля,
средства, всичко нужно да го извърша.
Примери огромни като земята тласкат ме към дело.
Да си велик
не значи безпричинно да се дърлиш, но означава повод за разправа,
когато на карта е честта ти.
Но тогава как аз,
с убит баща
и развратена майка,
заради които кръвта ми и умът кипят,
все още дремя.
От днес, мисъл, в кръв бъди облята,
или за никаква недей се смята.
Порокът, който в съвестта си крия,
съзира зло във всяка дреболия.
и с мнителност изпълнен е такава,
че сам от много скришност се издава.
Къде е несравнимата кралица на Дания?
Какво става, Офелия?
Как да разпозная, драга, кой е твой любим?
- Каква е тази песен?
- Какво казахте?
Той е мъртъв, спи под хладна пръст!
При нозе му - росен здравец, при глава му- кръст.
- Не, но, Офелия...
- Помолете се!
О, гледайте, съпруже.
- Как сте, мила девойко?
- Моля ви, да не говорим за това.
Пък ако ви питат какво значи, казвайте така.
Моми, любов недейте дава без булченски венец.
Мъжът туй чака, подлецът му с подлец!
Надявам се, че всичко ще се оправи, търпение ни трябва,
но не мога да не плача,
като си помисля, че полегнал е във хладна пръст.
Трябва да съобщим на брат ми!
Благодаря ви за добрия съвет. Лека нощ.
Лека нощ, мили госпожи, лека нощ!
От колко време е така?
Успокой се, добри Лаерте.
Едничка капка кръв спокойна в мен,
ще нарече баща ми рогоносец, и ще жигоса
лилийното чело на майка ми със знак мръсница!
Защо като гигантите и ти на бунт се вдигаш срещу твоя Зевс? Остави го!
Не бой се. Ограда от божественост предпазва кралете.
Къде е баща ми?
- Мъртъв.
- Кралят няма вина в това.
Как умря?
Усукване не искам.
- Не, Лаерте!
- По дяволите клетвите за вярност!
В дън бездните обетите към трона!
Не ме е страх ни от тоя, ни от оня свят!
Каквото ще да става, но за баща си аз ще заплатя.
Че кой те спира?
Цял свят не може да ме спре.
Дългът си зная, така че средствата си да пестя.
Ето думи на честен син и верен благородник.
Аз нямам пръст в смъртта на татко ти и скърбя за него!
Ще видиш това с разума си, както виждаш деня с окото си.
Да дойде той отново няма?
Не, не, мъртъв е.
В открит ковчег лежеше той, окъпан от сълзи безброй.
О, майска роза,
Офелио, сестрице моя скъпа.
Към мъст да ме зовеше с умни думи, не би ме убедила тъй.
Възможно ли е младият й разум невъзвратим да е като живота на бедния ни старец?
Ето незабравки - те са за спомен.
Любов моя, не ме забравяй.
А това е теменуга - не мисли за друга.
А това са кученца и камшиченца за вас.
За вас и мен тез седефчета.
В неделен ден може да им викаме "божа милост".
Но вие ще ги носите не за това.
Ето една маргаритка!
Бих ви дала виолетки, но те увехнаха като умря баща ми.
Казват, че умрял достойно.
Голямата секира ще свисти, когато престъплението се разкрие.
Сега трябва по съвест да ме оправдаеш
и да ме приемеш в сърцето си като приятел.
Понеже сам узна, че този, който погуби благородния ти татко,
е искал мойта смърт.
Обяснете ми защо за тези така престъпни действия
вий сметка не му подирихте?
Майка му, кралицата, живее от неговия поглед.
А пък аз за зло или добро, съм свързан тялом и духом с нея,
както са звездите със свойте сфери.
Не мога да я нараня.
И тъй загубих аз един баща, какъвто няма втори,
и заварих побъркана от скръб една сестра,
която беше, между девиците на този свят, нестигнат връх.
Но мойта мъст ще дойде.
За нея се не бой.
Недей мисли, че сме от толкоз меко вещество,
че да оставим опасността да ни настигне.
Само чакай.
Баща ти ний обичахме, а също обичахме и себе си.
А туй ти казва, вярвам...
От Хамлет.
Чуй това, Лаерте.
"Велики и всесилни, известявам ви, че бях изхвърлен гол при вас.
Утре ще прося от вас разрешение да се явя пред царствения ви взор,
тогава, след като ви замоля да ми простите, ще ви изложа причината
за моето ненадейно и странно завръщане. Хамлет".
Гол...
А в послеписа казва "сам". Можеш ли да обясниш това?
И аз съм във мъгла, милорд,
но нека дойде.
Стопля се сърцето ми от скръб смразено.
Ако се завърне, пътя си прекъснал,
намислих да го увлека към подвиг, узряващ в моя ум,
при който смъртта си ще намери непременно.
А върху нас ни лъх на подозрение не ще повее.
И майка му дори ще вземе всичко за злополука.
Лаерте, баща ти беше ли ти скъп?
Или ти само си портрет на скръб, лик без душа?
Защо такъв въпрос?
Всяка обич с времето се ражда, и с времето мени се и отслабва.
И няма вечност чувството,
самият нейн плам отлага пепел и нагар, от който тя мъжди и гасне.
Онова, което някой иска да направи, той трябва да го прави, без да се бави,
защото това искам има толкоз обрати, смени,
колкото езици, ръце и случки има на света.
И току-виж, тез само "трябва" останали на нашия болник
като въздишките, които уж ни носят облекчение,
но всъщност изтощават само.
Какво ще сториш ти, за да докажеш, че на баща си бил си син
и то не на думи?
Бедите се настъпват по петите, тъй бързо гонят се.
Сестра ви се е удавила, Лаерте.
Удавила?
Удавила.
Удавила.
Не исках със цветя да украся хладния ти гроб.
Ако редът ни не бе изменен от висша воля,
до праведния съд тя би лежала в неосветена пръст.
- И толкова?
- Толкоз.
Тогава нека лежи в пръстта,
Офелия!
и от чистото й тяло да поникнат теменужки.
Не я засипвайте, ще я прегърна за последен път.
Сега засипвайте ни, жив и мъртва,
дорде пръстта не стане планина!
А кой е този, чието отчаяние безмерно,
достига до звездите и те слушат го в омая?
- Душата ти да грабне сатаната!
- Обичах аз Офелия.
Ако ще 40 хиляди братя натрупат обичта си, с моята не могат се сравнят!
Какво ще сториш ти от скръб по нея? Кажи какво?
Ще стенеш, ще се биеш, късаш дрехи, оцет ще пиеш,
крокодил ще изядеш?
Идваш тук да цивриш?
И аз ще го направя.
Защо със мен държиш се тъй?
Аз винаги съм бил приятел твой.
Но карай да върви.
В сърцето си чувствах странна битка, която не ми даваше да спя.
В миг ми хрумна и да живеят тез внезапни мисли,
защото често безразсъдността помага ни, когато плановете се провалят.
И туй доказва, че има божество, което доразвива замислите хорски,
надве-натри замисляни от нас.
Сега изслушай какво направих.
Умолявам ви.
Излязох от своята каюта в тъмнината,
намерих там пакета,
където открих, Хорацио,
изрична заповед.
Да бъда обезглавен.
Ето ти заповедта.
Чети го после, при по-свободно време.
Оплетен тъй от мрежи на коварства,
Седнах бързо и нова заповед им съчиних.
Най-настойчива молба от краля,
че този който види този текст,
да прати приносящите веднага на оня свят.
Значи, Гилдерстерн и Розенкранц пътуват към смъртта си.
Сами ламтели са за тази служба. И никак не тежат на съвестта ми.
Не съм ги карал да се престарават. Не бива дребосъкът да се мушка
там, дето святкат шпагите на мощни противници.
И питам те сега не съм ли прав, на този изверг, умъртвил баща ми,
покварил майка ми, не трябва ли да му заплатя със таз ръка?
От Англия той скоро ще получи известие за станалото там.
Скоро ще е, но дотогава времето е мое.
А живия превръща се във труп, дордето кажеш "раз".
Тежи ми, вярвай Хорацио,
кавгата със Лаерт.
Той ми трябва в името на мойта кауза.
Ще сторя всичко, за да се сдобрим.
Кралят.
Кралят е заложил, че в състезание до 12 точки между Лаерт и вас,
той ще спечели с не повече от три.
Най-много 12 на 9, за това залага той.
Спорът може да се реши веднага, ако откликнете.
Ако откликна с "не"?
Щом неговата угода нареди, моята е на нейно разположение.
Ще загубите, милорд.
Не мисля така.
Само че нямаш представа, колко ми е тежко на сърцето.
Щом душата ви се противи на нещо, слушайте я.
Аз ще ги изпреваря и ще им кажа, че не сте разположен.
По никакъв начин. Предизвикваме всички знамения.
Врабче не пада без воля на провидението.
Което е за сега, няма да остане за после, което не е за после, ще стане сега.
Което не стане сега, все пак ще стане после.
Готовността е всичко.
Щом не знаем какво би ни чакало, защо да скърбим, че го загубваме?
Да става каквото ще.
Това за теб е, Хамлет.
За твое здраве.
Простете ми, Лаерте. Зло ви сторих.
Но вий сте благородник и аз вярвам, че ще ми простите.
Всички тука знаят, че съм наказан с помрачение.
Това, с което възмутих приличие, роднински чувства, чест,
открито казвам ви, бе лудост.
Нека този отказ, че действал съм нарочно, ме очисти във вашата великодушна мисъл.
Все едно да бях, с изстреляна над покрива стрела,
своя брат ранил.
Дайте ни рапири.
Тежи ми тази, дай да видя друга.
Тази ми харесва.
- Тез рапири еднакво ли са дълги?
- Еднакво, ваша светлост.
Не се съмнявам, че със своята ловкост ще блеснете вий.
Шегувате се.
Кълна се в десницата си, не.
Наясно ли сте, племеннико Хамлет,
- със нашия облог?
- Съвсем наясно.
- Заложил сте на слабия.
- Не се боя.
Видял съм и двама ви. Авансът ни се дава, защото той е понапреднал.
Подайте тука чашите със вино.
Кралят пие за Хамлет.
Готов?
Готов, милорд.
- Отсъждане?
- Докоснат, няма спор.
- Добре, отново.
- Да спрат!
Подайте чашите.
Подайте му я.
Първо тази схватка. Сложете я на масата.
Докоснат или не?
Докоснат. Признавам си.
Синът ни ще надвие.
Вземи таз кърпа, сине. Изтрий се.
За щастието ти аз пия, Хамлет!
Простете, господарю.
Ела.
Челото ти е в пот.
Хайде, Лаерте!
Все едно играеш със дете. Нека видим ударът ти най-добър.
На, дръж това.
Хайде!
Майка ти отровена е.
Кралят...
За всичко е виновен кралят.
Хорацио...
Аз съм мъртъв,
ти живей.
Правдиво разкажи за моята съдба на тез, които поискат да я знаят.
Ако съм бил, макар за кратко, в твоето сърце,
поотложи мига на щастието и дишай още мъничко
сред тоз жесток свят, за да разправиш историята ми.
Останалото е мълчание.
Какво сърце се пръсна.
Лека нощ,
мой нежни принце.
Рой от ангели да те приспи във вечния покой.
Опустошение и жертви.
О, смърт, за пир ли в своя вечен дом се готвиш,
та безпощадно със едничък удар,
избил си тъй много първенци?
Зловеща гледка.
Неведоми са пътищата на волята и вярата ни,
които променят плановете ни изцяло.
Нашите мисли са наши, а смъртта остава с тях.