Leon - The Professional (1994) (Leon (1994) 10th AE XviD DTS CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Ако стане напечено, тя ще го отнесе.
Ето. Готово.
- На колко години си?
- 18.
- 18?
- Искаш ли да видиш личната ми карта?
Не. Изглеждаш по млада.
Мерси.
Леон, искам да ме научиш да бъда като теб.
Искам да бъда силна и умна като теб.
Знам, че не съм силна достатъчно...
но мога да науча основата, теорията.
Какво мислиш? Само теория.
Имам нужда от това, Леон.
Имам нужда от време да събера мислите си.
Да, и на мен ми е нужно...
Питие.
Не мърдай. Сега ще ти донеса.
Когато ми каза, че имаш нужда от тази играчка...
Помислих, че ми се причу.
Казах си, "Леон е професионалист. Никой освен новаците не използува това."
Обичам да съм във форма.
Разбира се. Винаги си на върха.
Това е като с мен. Аз знам какво става през цялото време.
Ето защо няма да напусна това място, просто се мотая насам-натам.
Промените не вещаят нищо хубаво, Леон. Нали знаеш?
Провери.
- Провери дали това ти е нужно.
- Вярвам ти.
Едното няма нищо общо с другото. Запомни го!
Ще го запомня!
Снайпер - това е първото оръжие,с което ще се запознаеш...
защото ти дава възможност да стоиш на разстояние от клиента.
Колко по-добър професионалист ставаш, толкова повече...
ще можеш да се приближиш до клиента.
Последно в обучението ти ще се занимаваме с камите.
На позиция.
Никога не го отваряй, преди да действаш! Мерникът отразява светлина.
Така могат да те видят от километри разстояние.
И винаги се обличай неглиже.
Нищо по-ярко от земята. ОК?
Започваме с тренировките. Това е най-добрият начин да се научиш.
По кого да стрелям?
По който си искаш.
Ще се върна след малко. Дайте ми малко време. Благодаря!
Костюмарите - да ви няма! Не искам да ви виждам. ОК?
- Заехте ли си местата?
- Всичко трябва да изглежда естествено.
- Без жени и деца. Така ли?
- Да.
Анцуг в жълто и оранжево?
- Става.
Спокойно сега.
Не го изпускай от очи.
Дишай спокойно.
Следи движенията му.
Представи си, че бягаш заедно с него.
Опитай се да усетиш следващото му движение.
Вдишай дълбоко. Задръж въздуха.
Сега.
Ох!
- Добре съм. Нищо ми няма. Нищо ми няма.
- Лягай долу! Откъде стреляха?
От първия изстрел! Не е зле,а?
- Кой стреля, по дяволите?
- Не мога да дишам! Я ме пуснете бе!
Може ли да пробваме с истински патрони?
Няма да е днес. Хайде да си дигаме чуковете.
...Тъпото му...{y}
...Тъпото му...
- Ето, така.{y}
...Чувство за хумор...{y}
...Предполага...{y}
...Че на секса той се наслаждава...{y}
...Пръстите му...{y}
...Към нея се насочват...{y}
...Докосват я...{y}
...Като мъничко дете...{y}
- Не, благодаря.
- Не ми възразявай.
...Забравил за парите...{y}
...И обикновените неща...{y}
...Той вярва в красотата...{y}
...Той е Венера в мъжки образ...{y}
...Той вярва в красотата...{y}
...И просто обича...{y}
...Той вярва в красотата...{y}
...Той е Венера в мъжки образ...{y}
...Той вярва в красотата...
- "На..."{y}
...И просто обича...
- "Сократ му се струва..."{y}
...Той изучава...
- "На Со-к-ра-т."{y}
...Вкуса на нейното тяло ...{y}
Аз ще го направя.
...Възбуда...{y}
...Толкова прецизна...{y}
...Той кара нейната...{y}
...Красота да блесне ...{y}
Леон, ние бачкаме непрекъснато.
Трябва да си починем. Хайде да поиграем.
- На какво ще играем?
- Знам една супер игра.
Тя те кара да мислиш и ти тренира паметта.Какво повече ти трябва?
Като девица
Докосната за пръв път
- Добре, кой беше това?
- Не знам.
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, мистър Президент!
Не знам.
Мустачки.
Аз пея под дъжда...
Ей тъй, пея под дъжда...
- Какъв прекра...
- Джийн Кели?
Добре.
Сега е твой ред.
О'кей, пилигрим.
Клинт Истууд?
- Не знам.Предавам се.
- Джон Уейн.
Точно ми беше на езика. Заклевам се! Беше страхотно!
Леон, наистина беше прекрасно!
Възхитително.
- Обичаш ли твоето цвете?
- То е най-добрият ми приятел.
Винаги е щастливо. Не ми задава въпроси.
Прилича на мен,нали виждаш.
Без корени.
Ако ти наистина го обичаш трябва да го посадиш в парка, за да има корени.
Трябва да ме поливаш, ако искаш да порасна.
Права си.
Чакай!
Трябва да скачат от чинията. Трябва да са живи.
Отдавна не сме се виждали, Леон.
Беше ми мъчно за теб.
- Освен това, изпусна няколко добри поръчки.
- Тренирах.
Да тренираш е добре, но не трябва да се преуморяваш.
За тренировки не плащат толкова, колкото за работа, Леон.
Тони...
всички пари които съм спечелил, които ти ми пазиш -
Трябват ти пари?
Не... Просто ми беше любопитно.
Работя от много време...
и нищо не съм направил с парите.
Мислех, че по някое време ще ми потрябват.
Срещнал си някоя жена?
Трябва да си внимателен с тях.
Помниш ли когато дойде в тази страна?
Когато те посрещнах, ти все още имаше жълто около устата...
и вече беше здравата загазил заради жена.
- Не го забравяй, Леон.
- Би ми се искало да забравям понякога.
Знаеш ли за парите ми -
Може би аз бих могъл да дам...
малко пари...
на някого.
Нали знаеш, да помогна.
Това са твои пари, аз само ти ги пазя.Като банка.
Само, че по-добре, защото те фалират.
Но никой не може да разори старчето Тони.
Освен това, в банките...
винаги има купища бумаги.. и всичко останало.
Но старчето Тони всичко помни: няма какво да се пише. Всичко е тук, в главата ми.
Сега мога и да чета.
Това е добре, Леон.
Парите ти са тук.
Когато ти потрябват, само ми кажи.
- Ето хилядарка. Вземи.
- Няма проблем. Не ми трябват.
- Вземи. Забавлявай се.
- Благодаря.
Добре. Дай да си говорим делово.
Не си тръгвай. Ще донеса файла.
Маноло, чаша мляко за приятеля ми Леон.
Чуй Матилда, трябва да си по-внимателна.
Не може да се заприказваш така с непознати.
Леон, успокой топката! Какъв е шибания проблем?
Пуша си една угарка, докато те чакам.
Искам да престанеш да псуваш.
Не трябва да говориш така през цялото време.
Искам да се постараеш и да говориш по-добре.
И искам да спреш да пушиш! Това ще те убие.
Стой по-далече от него. Изглежда ми извратен.
Ще излезна след 5 минути. Стой там, където ще те виждам.
Леон, мисля, че съм се влюбила в теб.
За пръв път ми е.
От къде знаеш какво е това ако не си го изпитвала преди?
Затова го чувствувам!
Къде?
В коремчето.
Там всичко ми пари.
Имах буца там, но сега я няма.
Матилда, радвам се, че повече нямаш стомашни болки.
Но не мисля, че това означава нещо.
Ще закъснея за работа. Мразя да закъснявам.
Как вървят упражненията?
- Как сте днес, г-це?
- Малко изморена от упражненията.
Разбирам.
Но се справяте добре.
Не съм получавал оплаквания.
Сложих памук на струните, за да е по-тих звука.
Много хитро.
- Не всички обичат музика.
- Знам.
С какво се занимава баща ви?
- Композитор е.
- Това е чудесно.
- Като изключим, че не е истинският ми баща.
Той ми е любовник.
Трябва да се поразходя.
- Какво правиш в събота вечер?
- Какво ще кажеш за обяд?
- Къде отиваш?
- На гости при приятели в апартамент 6J.
- Отивай. А за съботите?
- 8:00?
- Не знам.
Имаш други планове, така ли?
Тук ли ще се срещнем?
Знаем, че сте зает човек. Ще опитаме да свършим по-бързо.
Ще ми обясните ли по-подробно точно какво се е случило.
Човекът беше тук. Посегна за пищова.
Банг, и го гръмнахме.
- Къде бяха децата?
- Не знам!
Би трябвало да са на училище, не мислите ли?
В доклада е написано, че вие сте влезли пръв.
- Не сме видя ли деца?
- Вратата беше разбита.
Какво стана? Спазвахте ли процедурата?
Загубих добро момче днес. Какво искате от мен, по дяволите?
Да ни съдействате.
Нямам време за такива шантави дреболии в стил Мики Маус!
Искате съдействие? Елате в офиса, стая 4602.
Децата трябва да са на училище.
Стига бе, това е моята топка!
Върни ми я. Къде отиваш?
Къде тръгна, бе човек!? Това си е моята топка!
Карай след синята кола.
Значи да надуя музиката и да карам на червено?
Не, карай бавно.
Вземи стотарката и млъкни.
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО. КЛОН НЮ ЙОРК.
АГЕНЦИЯ ЗА ЛЕКАРСТВЕН КОНТРОЛ
Не искам да се бия с теб, но не ми оставяш друг избор.
Току-що ми даде добра идея!
- Дори бих казал много добра!
- Добре дошли отново с новините на Е! Нюз...
следва 30-минутен обзор на новостите в бизнеса за забавления.
Вие сте с Бианка Ферар.
За теб е. Подарък.
Да го отворя ли? Ще го отворя.
Харесва ли ти? Хубава е,нали?
Мистър МакГуфин, вкъщи ли сте?
Може ли да си поговорим?
Ето. Това е за договора. Двадесет хиляди долара, нали така?
Казва се Норман Стенсфийлд, стая 4602...
в сградата на АЛК, Федералния площад, номер 26.
- Няма да се захвана с това.
- Защо?
- Рискът е голям.
- Добре.
Ще ми дадеш ли нещата си за един ден?
Не си давам принадлежностите.
Но...
Ти все още имаш твоето оръжие. Използувай го.
Направи ми услуга. Не стреляй по прозорците.
Защо си така зъл с мен?
Излизаш навън, убиваш хора за които изобщо не ти пука...
но не закачаш копелетата, които избиха цялото ми семейство?
Отмъщението не е изход, Матилда. Повярвай ми.
- По-добре забрави.
- Да забравя?
След като видях ограденото с тебешир място, където е било тялото на моя брат...
очакваш от мен да забравя?
Искам да убия тези кучи синове.
Искам да им пръсна главите!
Нищо не е същото, след като убиеш някого.
Животът ти се променя завинаги.
Ще спиш с едно отворено око до края на живота си.
Не мога да слушам тези глупости за съня, Леон.
Искам да обичам...
или да умра.
Това е.
"Любов или смърт".
Не и при мен, Матилда. Изморих се от игрите ти.
Това е една наистина хубава игра, Леон.
Прави хората по-добри. Кара ги да се замислят.
Харесват ти такива игри.
Ако спечеля...
ще съм с теб... за цял живот.
А ако загубиш?
Ще ходиш на пазар сам, както преди.
Ще загубиш, Матилда.
В пълнителя има патрон. Аз го чух.
Е, и?
Какво ще е за теб, ако свърша с куршум в главата?
Нищо.
Дано не лъжеш, Леон.
Надявам се дълбоко в теб да няма любов.
Защото ако има...
макар и малко любов за мен...
То след няколко минути, ще съжаляваш, че не си казал обратното.
Аз те обичам, Леон.
Спечелих.
Ранен съм.
Имам нужда от приятелска подкрепа.
Тя е млада, но бързо се учи.
Децата трябва да се научават на нещо, нали?
Да.Нали аз те научих на това. Но възрастта?
Тя е на 18.
Наистина?
Искаш ли да пийнем по чашка, Тони?
Разбира се. Маноло, чаша мляко за Леон.
Хубава татуировка.
Маноло, дай две чаши мляко.
- Защо?
- За да не настина.
Като начало трябва да определиш къде е веригата.
Не може да я видиш, но може да я почувствуваш. Тук.
- Ще позвъня, а ти започваш да говориш.
- Какво да кажа?
Каквото си искаш.
- Да?
- Здрасти.
Сюзан е.
Съжалявам. Сбъркала си вратата, момиче.
Не познавам никаква Сюзан.
Отдръпни се малко. Нищо не виждам.
Няма светлина.
Много е тъмно.
- Мистър, страх ме е.
- О'кей.
Какво правиш?
Отваряй.
Ако го изпуснеш, ще стрелям, ясно?
Добре. Пусни го.
Казах "Пусни го".
Върви. Иди там.
По-спокойно.По-спокойно.
По-леко. Внимателно! Аз ви трябвам!
Отиди там. Твой ред е.
Помощ! Моля ви, не ме убивайте.
Сър?
Сър, това не е моята дрога.
Сър, аз -
По-наляво, моля ви.
Преди- моля ви-
Сега, контролния изстрел.
Нее, вторият изстрел трябва да е по-високо, в гърдите.
Цели се в сърцето и дробовете.
Там. Точно там. Видя ли?
Първия изстрел го зашеметява.
- Вторият го довършва.
- Какво правите?
Никога не стреляй в лицето.
Ако не си разпознаят клиента - няма да ти платят.
Можеш да очистиш всекиго, и после да кажеш, че си свършила работата.
- Разбра ли?
- Разбрах. Никога в лицето.
- Прибери инструментите.
- Какво правите?
Какво става? Ей,мистър!
Какво...-
Когато много използваш заглушители...
трябва да сложиш парче плат...
защото много се нагрява и може да се запали отвътре.
Влажна и тъмна тъкан е най-добре.
Какво правиш?
Нали говорихме - без жени и деца.
Това кого според теб убива, магаренца и маймуни ли?
Сега е чисто.
Да се махаме.
Не трябва да пием, според мен.
Знам,но ще направим изключение за първия ти път.
Ако ще правим изключения за добре свършена работа...
какво ще кажеш за една целувка, като по филмите?
- Не.
- Да.
Какво правиш?
- Искам да те целуна.
- Искам да спреш, моля те.
Стига де, това е само една целувка.
Спри. Всички ни гледат.
Седни.
Наслаждавайте се.
- Не ми ли вярваш?
- За какво?
- Че те обичам.
- Матилда, моля те, прекрати това.
- Просто смени темата.
- О'кей, извинявай.
Кога уби за пръв път?
На 19.
Надминах те!
- Какво правиш?
- Да не настина.
- Няма звънец.
- Чукай.
- Да?
- Здравейте.
Търся стаята на мистър Рубинс...
но тук е толкова тъмно, и се заблудих.
Момент.
Искаш ли още? Давай. Покажи си гадната глава.
Да не си мислиш, че ще ме излъжеш толкова лесно?
С такъв отвореняк може да стане много напечено.
Най-добре веднага да го направим или ще трябва цял ден да му слушаме глупостите.
Тъпак! Излизай,покажи ми гадната си глава, педал!
- Давай, пича с дъвката.
- Ей.
Какво ще кажеш за номера с колелцето? Знаеш ли го този номер?
Номера с колелцето? Давай, тъпак. Чакам.
Покажи ми номера, нещастнико!
Това е "номера с колелцето".
Марио, връщай се в бръснарницата. После ще довършим.
Леон, как е? Всичко ли свършихте?
По-добри са от хората, нали?
Казах ти.
Проблеми ли имаш?
Вземи си стол.Седни.
Много мислих.
Ако нещо ми се случи -
Стига де, Леон, с теб нищо не може да се случи.
Ти си неуязвим. Куршум не те лови. Играеш си с тях.
Тони, става въпрос за моите пари.
Помниш ли момичето, което дойде с мен тук онзи ден?
Казва се Матилда.
Ако нещо ми се случи...
би ми се искало...
да й дадеш...
моите пари.
Можеш да разчиташ на мен, Леон.
Благодаря, Тони.
Няма да се бавя.
- Нещо сгреших ли?
- Не.
Това е нещо голямо.
Да де, а за мен само остатъците, така ли?
Матилда, откакто те срещнах...
всичко се промени.
Искам да остана малко сам.
А на теб ти трябва време да пораснеш.
Аз пораснах, Леон.
Просто станах по-голяма.
При мен е обратното. Аз съм достатъчно голям.
Трябва ми време да порасна.
По дяволите!