Gosford Park (2001) (Gosford Park - CD2.sub) Свали субтитрите
Значи всички можем да играем бридж.
Всички?
Къде е Рупърт?
- Рупърт!
- Идвам.
Чух лейди Силвия ясно да го казва.
Какво ще се случи с Елси?
- Ще е късметлийка, ако не я оставят още една нощ тук.
- Трябваше да видиш.
Тя е тук отдавна.
Да ви казвам ли какво означава това за тях? Нищо.
Моля ви, г-н Мередит. Тук присъстват дами.
Къде е сър Уилям в момента?
Все още е в библиотеката. Няма да излезе тази вечер оттам.
Дороти.
- Г-н Мередит, какво става?
- Ние само...
Джордж, би ли дошъл в гостната възможно най-бързо.
- Г-н Пробърт, би ли отвел всички долу.
- Разбира се.
Дороти, много съм изненадан от теб.
Елате, дами. Елате.
Вярно ли е? Елси наистина ли е уволнена?
- Лейди Трентам.
- Късметът беше такъв.
- Фреди, би ли...
- Скъпа, току-що раздадохме картите.
Айвър, скъпи,
ще бъде ли неучтиво да те помоля да изсвириш нещо,
за да ни поразведриш?
- Не, разбира се.
- Благодаря.
Запазих билети за връщане.
Трябва да дежуря на телефона, докато отплувам. Утре трябва да съм в Лондон.
Ако предпочиташ да останеш, мога да хвана влака.
- Ще те закарам с колата.
- Благодаря.
Осигуряваш развлечение за нищо.
Морис, свикнал съм.
Извини ме.
Не стой зад гърба ми, за да ме гледаш, моля те.
Мислите ли, че ще пее дълго, както обикновено?
Мисля, че е чудесен.
Гледала съм само един.
Мислех, че вече не пиеш.
Не мисля, че трябва да го правим.
О, стига.
Не знам, просто...
Как му позволява да я докосва?
- Говориш така, все едно не го харесваш.
- Ще се изненадаш.
- Добре, изненадай ме.
- Може би ще го направя.
Гледах го в "Наемателя".
Но никога не съм го чувала как пее.
Ще ме извините ли за минута?
- Имате ли нужда от помощ?
- Не, ще се оправим.
Господи!
Изглежда това е нещо повече от музика за фон.
Айвър, скъпи, беше прекрасно!
Благодаря.
Антъни.
Тихо. Господарят е.
Добър вечер, сър.
- Извинете.
- Сър.
Продължете.
- Какво искаш?
- Донесох ви малко кафе.
Ако исках кафе, щях да позвъня да ми донесат.
Остави го, донеси ми уиски.
Помислих, че може би имаш нужда от питие...
и малко компания.
Много мило от твоя страна.
Един момент.
Ужасно дълъг репертоар.
Няма мляко, г-н Дженингс.
Ще стане за момент.
Ужасно.
Къде е камериерът на г-н Уайсман?
Изпуска песните.
Какво правите?
Дороти, връщай се на работа!
Извинете, но Дороти е моя подчинена,
и ако иска, може да послуша малко музика.
- Извинете, къде е телефона?
- Съжалявам, сър.
Ето там, сър.
Не, не. Моля ви, не го окуражавайте, защото няма да спре.
О, ти си все още тук.
- Мислех, че...
- Външният вид може да лъже.
Елси.
Лека нощ.
Подари ти го за рождения ден, нали?
Уилям ти го подари за рождения ден, нали?
Да, имам разговор с Калифорния.
Калифорния.
Музиката...
Това никога няма да свърши!
Фреди, раздадохме вместо теб.
Изчакахме, колкото можахме.
- Уилям все още ли е в библиотеката?
- Къде беше?
- Предполагам.
- Къде беше?
- Не е твоя работа.
- Какво да правим?
Кой даде деветката?
- Мога да опитам да го доведа.
- Би ли опитала?
Винаги те е предпочитал пред мен.
С удоволствие.
Днес не ми е ден.
Ако това наричаш момент,
искам да видя какво ще стане, когато си вземеш почивка.
Ето, приготвих и твоята, преди да започне голямата суматоха.
Благодаря.
Къде беше?
Всичко е наред.
Уилям?
Господи, Бил.
Ела тук, ужасно, малко, мръсно същество.
Бил.
- Мили боже!
- Господи.
Луиза!
Изабел?
Джордж. Извинете, сър.
Дженингс.
О, господи.
Скъпа? Помолете Дженингс за амоняк?
Някой да донесе чаша вода, моля?
- Изкарайте всички от стаята.
- Разбира се, сър.
- Насам. Луиза.
- Бил.
- Луиза, седни и се успокой.
- Но...
Мамо?
- Тя добре ли е?
- Всичко е наред.
Силвия.
- Кажете на г-н Уорнър...
- Извинете, телефона ми трябва.
Извинете. Говоря по телефона.
Имам обаждане от Калифорния.
Бихте ли ме свързали с полицейското управление?
Търся по-реалистичен вариант на филмите за Чарли Чен.
Не е напълно готов. Трябва да опитаме да го направим.
Трябва да е по-добър. Не можем да правим все едни и същи помии.
Алан Моубри... харесва ми. Това се казва иконом.
Тези хора приличат на Алан Моубри.
Високи са и не говорят много.
И имат този скапан британски акцент.
Говорят все едно са от Англия.
- Добър вечер. Очаквахме ви.
- Рей Миланд британец ли е?
- Добър вечер, това е полицай Декстър...
- Вие сигурно сте от полицията.
- Да, как сте, госпожо? Аз съм инспектор Том...
- Аз съм лейди Силвия МакКордъл.
Не сме го пипали. Събрала съм всички. Оттук.
Разбира се, госпожо.
Не се тревожете за него. Той е американец, който ни гостува.
Ще ви представя всички. Тогава можем да си легнем и да ви оставим с бедния Уилям.
Да, добре. Да се представя ли? Аз съм инспектор Том...
- Това е леля ми, лейди Трентам.
- Да, графиня Трентам.
Служих със съпруга ви в...
Зет ми, лорд Стокбридж. Лейди Стокбридж.
- Дженингс, моля те махни това отвратително животно.
- Разбира се, милейди.
Госпожа Несбит, господин Несбит.
- Айвър Новело, който няма нужда от представяне.
- Разбира се, г-н Новело, аз...
Бихте ли искал да говорите с прислугата тази вечер, инспекторе?
- Инспектор Том...
- Трябва да говори с Пробърт, камериера на съпруга ми.
Кажи му да се качи. Докъде бях стигнала?
- Изабел МакКордъл, дъщеря ми.
- Чарли Чен е в Лондон.
Не е в Калифорния.
Карат ме да преработя ролята на лондонската прислужница.
Как ще изговори всичките тези неща!
Аз съм тук. Те не говорят.
Икономите и прислужниците само стоят, гледат.
Прислужват, правят разни неща.
Ами Клодет Колбер? Тя е британка? Звучи като британка.
Тя прави ли се или е британка?
Дороти, би ли взела...
Ами...
Хайде, изплюй камъчето!
- Полицията иска да ви види.
- Мен?
Не, г-жо Крофт, г-н Проберт.
Мен?
Защо?
Ами аз...
аз не знам какво мога да им кажа.
Джордж, ще отидеш ли да видиш дали се нуждаят от нещо в гостната?
Да, сър.
Не виждам смисъл да стоите будни.
Ами аз, г-н Дженингс?
Можеш да си тръгваш, когато полицията те освободи.
Утре по някое време.
До тогава, ще си стоиш в стаята.
Не съм заразна.
Никой няма никъде да ходи.
Тези, които имат работа,
бързо да се захващат с нея.
В противен случай, лека нощ на всички.
Лека нощ, сър.
- Г-н Дженингс.
- Да, г-н Уайсман?
Трябва да ви призная нещо.
Мисля, че е ясно, че извършителят е камериера.
Не, защото камериера има достъп навсякъде.
Не, камериерът не е иконом.
Не, има един иконом и много камериери.
Грижи се за хората. През нощта е в стаите им.
Може лесно да го направи.
Стегнете се, г-н Проберт.
Бъдете търпелив, ще дойдат след минутка.
Може ли да го настаня по-удобно, сър?
- Моля!
- Имайте сърце, инспекторе.
Няма да е умно, сър. Няма да чакаме дълго.
Не мисля, че ще навреди.
Виждате ли, затова имаме правила?
Какво има, Декстър?
Изглежда няма много кръв, сър.
- Това ли е всичко, милорд?
- Да, благодаря ти, Паркс.
- Трябва да се опитаме да поспим.
- Не е честно!
Никой не го харесваше.
- Ужасно е.
- Престани да хленчиш.
Ще те помислят за италианка.
Господи.
Да ви помогна ли с роклята, милейди?
Мога да се справя.
- Тогава лека нощ, милейди.
- Чакай, чакай.
Благодаря, милейди.
Какво има?
Кажи ми, че не идваш със съболезнования.
Не.
- Чудех се, дали искате...
- Какво?
Казах, чудех се дали искате малко компания.
Предполагам, че животът трябва да продължи.
Откопчай ме.
Не, има още една. Така няма да можеш да я съблечеш.
Наистина съжалявам.
Не съжалявай мен,
а бедната Дороти.
Трябва сама да разнесе сутрешния чай
и подносите със закуска.
Трябва да заведе г-ца Изабел до трапезарията, да види дали може да намери нещо в черно.
На нея трябва да съчувстваш. Добре, че аз вече няма да го правя.
Мисля, че г-ца Изабел може да остане в леглото утре.
Неомъжените момичета не закусват в леглото. Не и в тази къща.
Бих искала да помогна.
Не можеш.
Джордж твърди, че г-н Новело е знаел.
И сър Уилям.
Въпросът е, че този Хенри Дентън е актьор.
Актьор?
Играе иконом в следващия филм за Чарли Чен. Искал е да бъде достоверно.
Бих казала, да направят лейди Силвия за посмешище.
Надявам се, че не взима за образец г-н Дженингс,
ще е твърде пиян за да запомни репликите си.
Г-жа Крофт, нали? Дали мога да...
А, да. Да поговоря с вас.
- Аз съм инспектор Том...
- Сега нямам време за това.
Правя закуската.
Няма да отнеме много време. Вероятно има, къде да поговорим.
Предполагам е най-добре в стаята ми.
Берта, ти ще отговаряш тук.
Дороти, занеси тези менюта на Нейно благородие с подноса.
И изкарайте това мръсно куче оттук.
Честно, в днешно време, на село е по-опасно отколкото на Пикадили.
Но защо с нож от шкафа за сребърни прибори?
Няма смисъл в това.
Сигурно е забравил да си донесе.
Като си помислиш какво трябва да носят,
всички тези лостове, фенери и шперцове,
цяло чудо е, че някой изобщо е обиран.
Тук е ледено.
Ще ми донесеш ли кожата?
Както и да е, не е бил в шкафа за сребро.
Липсвал е от вчера.
Очевидно е бил в Уилям.
И когато онзи го е изненадал,
ето го - на масата, удобен колкото желаеш.
Някой ще става ли за закуска? От жените.
Може би лейди Лавиния.
Урежда ме. Върни се в 8:30. Ще се облека.
Разбира се, тя е много скучна,
Но не искам да изпускам нищо.
Когато се прибрах снощи,
намерих това на масата си.
Какво е?
"Това е последно предупреждение.
Ако не получа предложение..."
Фреди. Какъв идиот.
Поне сега се освободи от него. Няма на кого да каже.
Не и на някой, който да му даде работа за да мълчи.
Сега е доста пораснал момък, нали?
Какво прави сега?
Мъртъв е.
Не знам какво мога да ви кажа.
Не трябва ли да търсите улики за влизане взлом?
Г-жо Крофт, разбрах, че вие сте служили при сър Уилям най-дълго. Вярно ли е?
Аз ще заминавам.
Може да не се видим повече.
Чакам полицията да ми разреши.
Но, Елси,
нямаш проблеми, нали?
Какви, освен, че нямам дом и работа?
Не, нямам проблеми тук.
Да, забравих.
Ти беше много по-умна от мен.
Ще се оправиш.
Чудя се какво ще прави лейди Силвия сега.
Ако бях на нейно място, ще замина за Лондон като обаятелна вдовица,
с всичките господа, преследващи ме за парите ми.
Аз не бих. Израснах в Лондон.
- Там ли е било сиропиталището?
- В края. Айзълуорт.
- И не ти ли е мъчно за дома?
- Не мисля, че ти е мъчно, ако никога не си имал дом.
Чухте ли за камериера на г-н Уайсман? Оказа се измамник.
- Изобщо не е шотландец.
- Не!
И аз можех да ви го кажа.
Тогава кой е той?
Мислите ли, че е убиеца?
По-лошо. Актьор е.
Да, искам да го събудите.
Иначе как предлагате да говоря с него?
Да, добре. Той какво каза?
Отново е говорил за Клара Боу?
Кажете на Шиан, че мисля Клара Боу за много мила,
но няма да се приближи и на десет мили до филма ми.
Не я искам в проклетия филм.
Поне едно нещо е добре. Смъртта на кучия му син ми спаси кожата.
За бога, млъкни. Какво ти става?
Артър.
- Това домати ли са?
- Да, милейди.
Точно това искам.
- Добро утро.
- Добро утро, скъпа.
Чу ли?
Много неприятно. Този ужасен инспектор не разрешава на никой да си тръгне.
Още един ден ще сме подложени на викането на г-н Уайсман по телефона.
Страхувам се, че има проблеми с работата си в Лос Анджелис.
Трябва да отбележа, че работи много странно.
Като слизах, все едно бях изпратена в бар в Марсилия.
Дженингс? Извини ме. Съжалявам.
Очаквам много важно телефонно обаждане.
- Ще ме повикаш ли, когато се обадят?
- Разбира се, сър.
И искам домати и яйца. Благодаря.
Разбира се, сър, но...
може би желаете сам да изберете, сър?
Нещо като на самообслужване?
Закуската никога не се сервира на англичанин.
Наистина ли? Това е любопитно.
Защото на американец се сервира.
Ще си го запиша.
Добро утро.
Добро утро.
Бих искал малко кафе, Дженингс.
Заповядайте.
Добро утро, дами, господа.
Чудех се... Извинете.
Лейди Силвия ще слезе ли скоро?
Не мисля. Тя закусва в стаята си.
След това излиза на езда.
Но не и тази сутрин, нали?
Разбирам.
в такъв случай, лейди Трентам,
ще бъдете ли така добра да ни отговорите на няколко въпроса.
Както желаете, инспекторе.
Опасявам се, че няма да съм ви от помощ,
но предполагам, че в ден като този всеки трябва да поеме своята отговорност.
Г-н Дентън направи г-н Дженингс на глупак.
Няма значение.
Чухте ли за сър Уилямс? Оказа се, че не е бил намушкан.
Искам да кажа, че е бил, но не е умрял от това.
Бил е отровен.
Това го е убило.
Инспекторът го е казал на г-жа Крофт.
Не знаят защо убиецът и го е намушил, но тогава е бил вече умрял.
Затова е нямало кръв.
Мъртвите не кървят.
Сър Уилям е бил убит два пъти.
Разбира се, че не е бил убит.
Не и този тип убийство.
Престъпник е влязъл,
мислейки библиотеката за празна.
Сър Уилям го е изненадал и си е платил цената за това.
И това е много трагично.
Не мисля така, г-н Дженингс.
Не мисля, че престъпниците първо тровят и след това намушкват трупа.
Отделно от това,
те обикновено бързат да се измъкнат, нали?
Какво предполагаш?
- Нищо не предполагам. Просто...
- Просто какво?
Струва ми се, че сър Уилям е бил убит преднамерено.
Нищо чудно, че не разрешават на никой от нас да си тръгне.
Тежко му на всеки, който има скрити тайни.
След като отмениха лова,
аз будалата трябва да правя обяд за Господ знае колко човека.
- Върна ли се Нейно благородие?
- Не.
Тогава ще приеме, каквото й се предложи.
Защо някой ще иска да убие сър Уилям?
Ами, съвсем не беше дядо Коледа.
Заемайте се с работата си.
И махнете това мръсно куче от тук.
Създаде си малко врагове, това е всичко.
Как така, врагове? Кога?
Преди войната ли, г-жо Крофт, когато сте била работничка във фабриката?
Никога не съм била работничка във фабриката.
Бях готвачка в една от фабриките му.
Имаше две в Айълуорт и две в Туикънхам и всички пълни с момичета.
Така че, може да си представите.
Не е ли рисковано с работничките? Ами ако се оплачат?
И на кой?
Ами ако попаднат в беда?
- Каква беда?
- Ето, вземи ги. Само белите.
Не се случваше много често.
Когато се случеше, той уреждаше да се осинови.
Ами ако не искаше да се осинови?
- Ако искаш да го задържиш.
- Тогава те изхвърляше от работа.
Вярвай ми, той беше коравосърдечен, похотлив дърт мръсник.
Влезте, г-це Макий...
- Аз съм инспектор Том...
- Това е твърде неприятно и нелепо.
Прекалява с тази ужасна бъркотия.
Моля, бих искал да задам на младата дама няколко въпроса.
Няма да изляза, ако на това се надявате.
Ще ви притеснява ли, ако лейди Трентам остане?
Трябва ли?
- Сър, тук някой е размазал кал.
- Не сега, Декстър, моля те.
Разбрах, че е имало някакви
проблеми между покойния сър Уилям и вашата работодателка.
Не мога да повярвам, прекалено е грубо.
Не съм забелязала, сър. Доколко можех да видя, те бяха в добри отношения.
- Не сте забелязала...
- Инспекторе, тук има счупена чаша.
Декстър, има хора, които ще ги изчистят. Заеми се с работа си.
Не сте знаели да има някакви проблеми
около една издръжката?
Издръжка, която смъртта на сър Уилям направи сигурна.
Каква издръжка ще е това, сър?
А, ето ти.
Светлината достатъчно ли е?
Черно върху черно? Не искам и да ослепееш, на всичкото отгоре.
Трябва да се направят, г-н Дженингс,
ще имат нужда от тях за погребението.
Съжалявам, че историята с Елси ти стовари толкова много работа.
Това се случва, когато си благонадеждна.
Няма значение.
Г-н Дженингс,... говорихте ли отново с полицията?
Още не.
Предполагам, трябва да си зададат въпросите, нали?
Ами, да.
Ще говорят ли с всички нас?
Не мисля, не.
Оставям те да работиш.
Г-н Дженингс,
знаете, че... ще кажа всичко което вие искате.
- Какво?
- Абсолютно всичко.
Не ме интересува какво ще им кажа, ако ще ви помогне. Знаете, нали?
Само кажете.
Да ви налея чаша чай?
Да, благодаря. Може ли да налеете млякото след чая?
Разбира се.
На знам какво ми хрумна. Обикновено слагам млякото след това...
- Сър.
- Не сега, благодаря.
Толкова съжалявам.
Г-жа Инспектор Томпсън предпочита млякото първо и така свикнах.
Не знам защо. Някаква глупост с бактерии. Знаете какви са жените...
какви са съпругите.
Тя е забавна стара... Захар?
Не, благодаря.
Разбира се, че ще й дадат добра препоръка.
Иначе ще трябва да обясняват защо й дават лоша.
- Г-н Паркс.
- Робърт.
Тогава, Робърт,
просто,...
миналата вечер, когато казахте, че ще ме изненадате,
нямахте нищо конкретно в предвид, нали?
Защо? Не обичаш ли изненадите?
От къде да започнем? Да, сега...
О, г-н Стокбридж.
Предполагам, вече всички сте наясно,
че г-н Дентън ни е лъгал,
като се е правил на камериер.
Тъй като сър Уилям е знаел за плана,
не наша работа, да го критикуваме.
Разбира се, налага се да направим няколко разпределения за тази вечер.
Артър, ще поемеш обличането на г-н Уайсман.
Остава проблема с г-н Новело и не искам да моля теб, г-н Пробърт.
- Аз нямам нищо против, г-н Дженингс.
- О, не. Имаш достатъчно работа.
Аз бих могъл да го поема, ако желаете.
Много щедро от ваша страна, г-н Стокбридж.
Предполагам, че винаги мога и аз да го направя.
Не е проблем.Това е само за една или две нощи.
Добре. Прекрасно. Всичко е уредено тогава.
Мисля, че може да оставим г-н Дентън сам да се облича.
"Смъртта на кучия му син ми спаси кожата."
- Какво мислите, че е искал да каже с това?
- Не е ли ясно?
Ясно ли е?
Може би, че инвестициите, на които сър Уилям се е съгласил,
ще се наложи да се платят, сър.
Ами този изстрел, който едва не го е убил, докато са били навън?
- Сър.
- Какво има?
Все още не сме ги изследвали за отпечатъци.
Добре.
Мислите ли, че изстрела е бил предназначен за сър Уилям?
Почти му откъсна ухото.
Благодаря ви, г-н Барнс. Бяхте от голяма помощ.
Ще помолите ли Капитан Мередит да дойде при нас?
Няма да му кажете какво съм казал, нали, Инспектор Томас?
Томпсън. Казвам се инспектор Том...
Няма значение. Просто го доведете, моля.
Сър.
- Имаме само това.
- Не мисля, че моята е притеснена. Тя няма нищо черно тук.
Имаме няколко нови.
Ти си развратник, знаеш ли?
- Джордж?
- Идват след минута.
Звънецът за обличане вече звъня.
Побърквам се. Прочетох всичките си списания по два пъти.
Не можеш ли да ми вземеш нещо от библиотеката?
Не ме интересува дали е за коне или хрътки, стига да не съм го чела.
За нас е чест.
В случай, че сте забравили, тук е за прислуга, сър.
Вашето място е над тези стълби, зад вратата, сър.
Барнс, беше само...
- Исках да обясня.
- Няма нужда от обяснение, г-н Дентън.
Извинете, някои от нас имат истинска работа. Хайде, Артър.
Акцентът много ви издаваше. Всички знаехме.
Робърт, само се забавлявах.
Тогава, може би е по-добре да се забавлявате в гостната, сър.
Страхуват се, че ще повториш разговорите им, ще бъдеш недискретен.
Но аз съм много дискретен.
В Холивуд съм познат с дискретността си.
Кажи ако искаш на Рупърт. Няма да ти даде пари.
Разбрала си ме напълно погрешно.
И мама няма да плати пет паунда за да ме спаси...
О, бедната ми. Ела.
Моля те, не си мисли, че ми е приятно. Исках само работа.
Чековата ми книжка е долу.
След вечеря ще ти дам чек.
Опитвам се да намеря моя камериер Паркс. Виждал ли си го?
Не. Бях с полицията.
Изглеждаш много отчаян.
Все говореха за ниския изстрел вчера.
Не искаха да го забравят.
- Казах им, че няма нищо с мен.
- Сигурен съм.
- Друг път, Антъни, се опитай да не бъдеш толкова алчен. Паркс!
- Моля?
Посети първо г-н Новело. Искам да поговоря с Нейно благородие.
Много добре, милорд.
- Какво?
- Видях те.
Разбира се, беше инцидент.
Когато си нисък, вероятно е трудно да прецениш височината на птиците.
Г-н Мередит.
Виждали ли сте някъде Капитан Мередит?
- Не.
- Не слезе долу, нито е в стаята си.
Г-н Дженингс, измих го и го облякох.
Не е моя вината, ако не открие пътя до гостната.
Ако приключите с това, отидете при г-жа Крофт.
Съжалявам, сър. Не исках да ви безпокоя.
Няма нищо. Опитвах от мармалада.
Сигурно преча.
Не, не ме притеснявате.
От какво е това, сър?
От малини.
Октомври 31.
Трябва да опитате от...
ягоди.
Има от ягоди?
Да видим. Да.
Добре ли сте, сър?
Бях при инспектора и...
се чувствам малко изтощен.
Защо става така, че някои хора получават от живота това, което искат?
Всичко, което докоснат, се превръща в злато.
Докато други се опитват отново и отново
и не получават нищо.
Вярваш ли в късмета?
Мислиш ли, че някои хора имат късмет,
а други просто нямат
и не могат да променят нищо?
Вярвам в любовта.
Не просто да я получаваш, но и да я даряваш.
Колкото по-дълго обичаш някого, независимо дали той те обича...
в това е ценното, и...
Това е добър отговор.
Трябва да вървя.
Трябва да си довърша вечерята.
Благодаря.
Тази вечер виното е ужасно.
Дженингс, приятелю, искам бърбън.
Нямаме бърбън. Обикновено има скоч или бира.
Обикновено? Но аз съм американец.
Кого го интересува?
Разбирам, че това не е най-подходящото време, но бих искал да те видя отново.
Мейбъл, колко умно да се пътува с малко багаж.
Защо да обличаме различна рокля всяка вечер?
Не сме на модно ревю.
Не, и не бих желала да бъда. Извинете.
Зеленият цвят е ужасен.
- Какво каза?
- Много хитро.
- Изабел.
- Извини ме.
Ще погледна пак.
Това ме кара да плача.
Много добре.
- Обещавам да ти ги върна до последното пени.
- Просто го вземи.
Трябва да кажа,
че гостите спят на много по-удобни легла от прислугата.
Извинете.
- Какво ти даде Изабел? Какво?
- Не прави сцена тук.
Айвър, скъпи,
би ли могъл да изсвириш нещо по-весело?
Всички сме емоционално изчерпани.
Какво?
Извинете.
Фреди, престани вече с лъжите.
Ако не ми го дадеш, ще пищя.
- Ако не вярваш, опитай.
- Антъни, ето те и теб.
Къде беше?
- Изпусна вечерята.
- Не искам нищо.
Опитай да си купиш нова рокля с това.
- Предаваме се, Луиза.
- Добре.
Много съжалявам.
Не искам кафе, Джордж, но бих искал...
Много съжалявам, сър. Не знам как стана.
Кучи син. Направи го нарочно!
Да ви донеса ли кърпа, сър?
- Артър.
- Господи!
Ще почистиш ли.
Вадиха от Темза части от тялото й от Ричмънд до...
Още чай, Констабъл?
Ще го взема. Благодаря, Берта.
Без глава, без ръце.
Какъв е смисъла?
- Няма ли да изхвърлят всичко?
- Оставих всичко подредено.
Сега мога да направя само това за него.
- Да, но няма ли...
- Остави го на мира.
Джордж си отмъсти на г-н Дентън, разля горещо кафе в скута му.
Констабъл, добре, че те открих.
Сигурно инспекторът няма да държи всички до утре, но по-добре да се уверя.
- Все още не сме говорили с всички слуги, така че...
- А, ето теб, Декстър.
- Хайде, да си вървим.
- Питах се, колко дълго ще останат гостите ни.
Г-жа Крофт трябва да приготви храна и една от помощничките трябва да си върви.
Няма за какво да се тревожите. Слугите не ми трябват.
Само хората, свързани с жертвата.
Разбирам. Благодаря.
- Имате ли огънче, инспекторе?
- Да.
Да, мисля, че може да ги оставим да си вървят.
Все пак имам адресите им.
Полицай Декстър ще дойде утре сутринта, за да ги уточни.
Не се тревожете. Няма да свърши до тук.
Който и да го е направил, ще го открия.
Винаги го правя.
Инспекторе, кибрита ви.
Да, благодаря.
Сър, мисля, че пътят за навън е оттук.
Да, можем да минем оттук.
Мисля, че пътят е оттам, но да минем оттук.
Моля за извинение, сър.
Само да взема обувките на г-н Несбит.
По тези стълби е по-лесно да се качите, сър.
- Благодаря ти...
- Джордж, сър.
Джордж.
Ах, ти, непослушно момиче.
Бедният човек.
Онзи ден бяхме в гладачната и една от помощниците влезе.
Сигурно мисли, че го правя с някаква цел.
- Ти няма да кажеш, нали?
- Няма да кажа.
Но имаш късмет, че си в кухнята, а не при г-жа Уилсън.
Тя щеше да те надуши, дори и без моя помощ.
Мислиш ли, че сър Уилям е бил влюбен в теб?
Не, бях му само за развлечение, това е всичко.
А ти?
Не го обичах.
Не ме интересуваше, но...
харесваше ми начина, по който говореше.
Говореше само с мен, защото му беше писнало от нея.
Често ми казваше, че мога да бъда каквато поискам, стига да го искам достатъчно.
Не съжаляваш ли? Дори и след като нещата се обърнаха?
Не, не съжалявам.
Време е за промяна.
Кой знае? Така ми е било писано.
Както казваше той, "карпе дием", използвай деня.
Какво има?
Какво казах? Къде отиваш?
Кой е?
Какво правиш?
По-добре се връщай в стаята си.
Не искаш да те хванат тук.
Ти не си го мразил, нали?
Не наистина.
Поне не толкова, че да го убиеш.
Не може.
Не го познаваш.
Защо би могъл да го мразиш?
Човек не може да мрази собствения си баща?
Сър Уилям МакКордъл...
беше мой баща.
Той не го знаеше,
но беше.
Каза, че си сирак.
Не, казах, че съм израснал в сиропиталище.
Малко след като го напуснах, проникнахме в кабинета на директора
и взехме нашите документи.
Открих акта си за раждане.
Името на майка ми, баща - неизвестен.
Открих тази фотография.
Имаше и приемните ми документи.
Бил съм на два дни. Познай, кой ме е завел.
- Робърт, това не означава нищо...
- Напротив.
След това, открих, че е работила в една от фабриките му.
Очевидно не е била единствената.
Властите или не са знаели, или не са искали да знаят.
Те са му взимали бебетата...
и парите.
Какво се е случило с майка ти?
Починала е.
Затова ли си на работа при лорд Стокбридж?
Да се домогнеш до сър Уилям?
Да го отровиш?
Не съм го отровил.
Какво?
Не съм го отровил аз.
Значи не си го убил ти.
Намушкал ли си го?
Дори и да си го направил, вече е бил мъртъв.
Който и да го е направил, го е знаел. Не може да наръгаш труп без да разбереш.
Така ли? Кога последно си наръгала труп?
Тогава, наистина си го убил.
Не знам.
Не ме интересува.
Исках да го направя, откакто те видях за първи път.
Г-н Дженингс?
Уилсън! Г-жо Уилсън.
Дороти. Трябва ми помощта ти.
Разбира се, г-жо Уилсън. Добре ли сте?
Никой не трябва да го види в това състояние.
Помогни ми.
- Г-н Дженингс?
- Хайде, г-н Дженингс.
Хайде, време е за лягане.
- Добре, време е за лягане.
- Не, насам. Хайде, г-н Дженингс.
Време за лягане, г-н Дженингс.
Къде е пр...
Къде е препоръката ми?
Ще получите препоръката си. Хайде в леглото.
В леглото.
Внимателно.
Свали му панталона, Дороти.
Не мога да го направя, г-жо Уилсън. Не мога.
Свали му панталона. Хайде.
- Хайде.
- Дороти.
Кой е?
- Много съжалявам, сър.
- За какво?
Трябваше да запаля огъня без да ви събудя.
Защо всички се държат с мен, все едно съм един от онези глупави сноби?
Прекарах половин седмица долу, с вас.
Не може да бъдете от двата отбора едновременно, сър.
Казаха го официално. Тръгват си след закуска.
Слава Богу. Ами, той?
Той, също, след като поговори с г-н Дженингс.
Добре ли сте, г-жо Крофт? Малко странно звучите.
Прекалих с цигарите, това е всичко.
Ще ме убият. Ето, довърши я.
- Разказахте ли на полицията за онези нещата?
- Не съм.
Съжалявам, ако ще те шокирам, но истината е, че си го заслужаваше.
Ето, казах го.
Не мога да спра да мисля за онези момичета.
- Тези, които са, нали знаете...
- Не съм изненадана, както я караш.
Само гледай да не ти се случи на теб.
Няма.
И дори да се случи, знам, че не мога да се разделя с бебето си, не и за да задържа работата си.
Радвам се да го чуя.
Кой е?
Не ми обръщайте внимание, г-н Дженингс.
Инспектор Томпсън ме помоли да разгледам за последно.
- Инспектора с вас ли е?
- Не, от сега нататък ще работим от управлението.
Ще видим дали няма да се справим по-добре от там.
Ами отровата? Разбрахте поне за това?
Трудно е.
Тази къща е рай на отрови.
Намерихме такава...
практически във вс...
всяка стая.
За съжаление никой няма полицейско досие.
С изключение на вас, разбира се.
Може би икономът го е направил.
Брат ми отказа да служи във войската поради убежденията си.
Той също беше в затвора известно време.
Знаят ли горе, че сте отказали да се биете и сте отишъл в затвора?
Щях да забравя за това, ако бях на ваше място.
Не всеки става за войник.
- Взе ли другите кутии?
- Всичко е в колата, милейди.
Чудесно, добре.
Скъпа, ето ме.
- Нямам търпение да напусна това място.
- Да вървим.
Господи, какво ще правим сега?
Фреди, опитай се да не бъдеш толкова уплашен през цялото време.
- Скъпа, станах ли за смях?
- Може би.
- Чао.
- Антъни.
- Антъни...
- О, Господи.
Искам да ти напомня за разговорът ни миналата вечер.
Може би сега не е най-подходящото време,
но когато отидеш в Судан, ще ти трябва експерт, а аз съм такъв.
- Искам да знам...
- Попита ли я?
- Не, не съм.
- Като се замисля, това е добре.
Според клюките сред прислугата,
тя няма да получи наследството си, докато не почине майка й.
- Честно, Джереми...
- Ако случаят е такъв, е твърде дълго за да се чака.
Можеш по-добре да се справиш.
Огледа ли си стаята?
Не бива да забравяш нищо.
Сигурна съм, че мама ще продаде къщата.
Изабел, Изабел!
Сидни Кент поема студиото.
Той обича Чарли Чен и мрази Уинфийлд Шиан.
- Сър.
- Никакви поправки и мога да наема, който пожелая.
Не беше болезнено, нали?
не, не беше.
Не и за мен.
Внимателно. Внимавайте.
Знаят ли?
- Не.
- Не мислиш ли, че ще забележат?
Не ме интересува.
Хей, ти. Къде отиваш?
На гарата.
Искаш ли да те откараме до Лондон?
Разбира се. Защо не?
- Скачай.
- Благодаря.
Ето.
Късмет.
Не прави нищо, което не бих направила аз.
Това все пак ми дава възможност за действие.
Дръж си далеч ръцете.
Вие, британците нямате чувство за хумор, нали?
Имаме, ако нещо е смешно, сър.
- Г-н Дженингс, може...
- Бъди бърза.
Става, толкова скъпо,
като дадеш на Дженингс и оставиш по нещо на прислугата,
по-добре да си наемеш апартамент в Риц.
Кажи ми, какво стана с малката прислужница на Уилям?
Повече не я видях след онази вечерята.
- Елси?
- Мм-мм.
- Отиде си.
- Жалко, наистина.
Беше добре идея да има някой в къщата, който да съжалява за смъртта му.
Ето те и теб, скъпа. Приятна ли беше ездата?
Чувствам се доста виновна. Очевидно всички са си заминали, освен ти и Луиза.
- защо не останеш за обяд?
- Не, трябва да си тръгвам.
Да те оставя на спокойствие.
Ще ми... ще ми се обадиш ли
за погребението?
- Не трябва да идваш, ако те отегчава.
- Глупости. Разбира се, че ще дойда.
Реши ли какво ще правиш с това място?
Не знам.
Ще го задържиш ли?
Толкова е трудно.
Искам да кажа, занимава ли му се на някой напоследък?
Предполагам мога да го затворя
и да реша, когато главата ми спре да ме боли.
Г-жа Уилсън може да се справи, докато се оправиш.
Да, може. Да не се тревожим за това.
Без съмнение, ще се възползва от възможността да се отърве от ужасната г-жа Крофт.
- Защо са такива врагове?
- Не знам.
Нещо от времето, когато са работили в една от фабриките на Уилям.
Тогава г-жа Крофт е била старшата. Била е готвачката.
А г-жа Уилсън е била обикновена работничка.
Бедната стара Крофт не може да я търпи, защото се е издигнала.
Обикновената глупост.
- Имало ли е изобщо г-н Уилсън? Не мога да си представя.
- Аз също.
Въпреки, че може би е имало.
Наистина ли? Учудваш ме.
Може би си е сменила името,
но когато е работила при Уилям се е казвала по друг начин,
Паркс или Паркър, или Паркинсън, или нещо подобно.
Влез.
- Заета сте.
- Не, не, проверявам смяната на бельото.
Ако го оставя на прислужниците,
едни и същи 20 чаршафа ще се ползват докато се разпаднат.
Защо го направи?
Как разбра, че е той?
По името или видя снимката в стаята му?
А, да, снимката.
Чудо е, че е оцелял.
Помня майка му да я слага в пелените му.
Предполагам е искала да има нещо от нея.
Той знае ли какво се е случило с нея?
Казват, че е умряла при раждането.
Не е умряла. Даде го.
Той обеща, че момчето ще бъде осиновено. Каза, че познавал семейството.
Оказа се, че вярвали в това,
всички момичета.
По-добър старт в живота за нашите деца.
А през цялото време е зарязвал собствените си деца
в някакво забравено от бога място.
И аз му повярвах.
Предполагам, така е било по-лесно.
Сестра ми никога не ми го прости.
Сестра ви?
Да, г-жа Крофт. Тя ми е сестра. Не знаеше ли?
Тя задържа своето дете.
Беше й много трудно. Загуби работата си, а детето умря.
Скарлатина.
Накарах го да я наеме отново. И за това никога не ми прости.
Но дори Робърт да ви е син,
как разбрахте, че е искал да посегне на баща си?
Кое качество мислиш отличава добрия прислужник от другите?
Предчувствието.
А аз съм добър прислужник. Повече от добра. Аз съм най-добрата.
Аз съм идеалният прислужник.
Знам кога ще огладнеят и храната е готова.
Знам кога ще се изморят и леглото е оправено.
Знам, преди самите те да са го разбрали.
Ще му кажете ли?
Защо? С какво ще помогне?
Ами ако разберат?
Не е особено престъпление да наръгаш мъртвец, нали?
Не могат да го докоснат. Това е важното, животът му.
А вашият живот?
Не ме ли чу? Аз съм идеалният прислужник.
Нямам живот.
Нейно благородие ще тръгва, госпожице.
Благодаря ти, Джордж.
Трябва да тръгваш, г-це Трентам.
- Заповядай, Дженингс.
- Довиждане, Силвия.
- Довиждане.
- Благодаря.
Има ли нещо, което можем да направим, за да помогнем.
Ще си тръгвате ли?
Не, не и преди лова да е приключил.
Благодаря ти за помощта снощи.
Не трябва да ми благодариш.
Знаеш, че бих убила за г-н Дженингс, ако се наложи.
Не плачи, Джейн. Ще те чуят.
Стига.
Направи, каквото мислеше, че е най-добре за него.
Сега го разбирам.
Лизи.
Изгубих го.
Изгубих го. Сега никога няма да разбере коя съм.
Момчето ми.
Момчето ми.
Поне момчето ти е живо.
Жив е.
Само това има значение.
Значи си тръгваш.
Да.
Тогава довиждане.
- Довиждане.
- Паркс.
- Довиждане, скъпа.
- Влизай, Бенет.
- Какво успокоение, че си тръгваме.
- Колко е часа, Дженингс?
Ще ми трябва месец да се възстановя.
- Мери.
- 12:35, милейди.
Мислиш ли, че ако има процес, ще се наложи да давам показания?
Или пък ти?
Не мога да се сетя за нещо по-лошо.
Представи си да обесят човек, за нещо, което е казал в съда.
Знам.
И за какво ли би послужило?
Довиждане.