Father Of The Bride (1991) Свали субтитрите
Момче и момиче се запознават. Влюбват се. Той купува пръстен.
Тя си купува рокля. Казват си, "Да".
Да, ама съм грешил. Това значи да се ожениш.
А сватбата е съвсем друга работа.
Знам го от опит. Току-що правих сватба.
Не моята, на дъщеря ми.
Ани Банкс-МакКензи.
Така се казва по мъж, МакКензи.
Ще съм честен с вас.
Когато купих тази къща преди 17 години, минах по-евтино отколкото...
сега когато Ани Банкс стана Ани Банкс-МакКензи.
Казват, че един ден ще си спомням това събитие...
с трепет и носталгия.
Дай Боже.
Всеки от вас, който е баща ще ме разбере.
Имате си малко момиченце...
една чаровна душица, която ви се възхищава...
и боготвори по начин, който направо ви пръска сърцето.
Спомням си как малката й ръчичка се скриваше в моята...
как обичаше да седи в скута ми и да отпуска глава на гърдите ми.
Казваше, че съм нейният герой.
Настъпи времето когато искаше да си пробие ушите...
и да я оставяш на две пресечки от киното.
Един ден разбираш, че си слага сенки и носи токчета.
От този момент напред си в постоянна паника.
Тревожиш се че излиза с неподходящи момчета...
такива каквито искат само едно нещо.
И ти знаеш точно какво е това нещо...
Защото е същото, което ти си искал на тяхната възраст.
Идва момента когато тя става по-голяма...
и ти преставаш да се притесняваш с кого излиза...
започваш да се тормозиш, че ще срещне точния човек.
И това е най-големия страх от всичките...
когато я загубиш.
И преди да си го осъзнал, стоиш сам в голяма празна къща...
посипан с ориз по смокинга и се чудиш какво става с теб.
Случи се тук точно преди шест месеца.
Преди шест месеца бурята настъпи.
Ани учеше за магистър в архитектурния университет...
последен семестър в Рим.
Спомням си, че тогава бях на работа, разхождах се из фабриката.
Управител съм на компания "Сайдкикс". Произвеждаме спортни обувки.
Този ден бях много разсеян.
- Извинете, Г-н Банкс.
- Аз съм виновен, Грейс.
Ани никога не е била толкова далеч и всеки миг щеше да се прибере.
Не можех да чакам, исках да я видя.
Джордж, тя кацна.
Дъщеря ми учи в чужбина, полета е бил 11 часа.
Не съм нервен за това, че е била във въздуха. Имаш деца, Хуан.
Разбираш ме. По-добре е когато са на земята.
Винаги съм бил загрижен. Привърженик съм на предпазните
колани, ранното лягане, вечерния час, обаждането при
закъснение и неупотребата на остри предмети.
- Здравей, Джордж.
- Какво да ви кажа? Баща съм.
- И тревогите са в реда на нещата.
- Нина ли ще я вземе от летището?
- Да.
- И ще се видите у вас?
Да. Сега тръгвам
Ключовете.
- Ето ги.
- Подпишете тук.
- Добре.
- Шапката.
- Благодаря
- Чао.
- И да я довете.
Тръгнах си по-рано защото исках да посрещна Ани с нещо по-специално.
Живеем в Сан Марино, малко китно градче в Южна Калифорния.
Много си го обичам, не само защото хората тук...
са дружелюбни...
а защото не се е променило за последните 25 години.
И понеже не си падам по промените, града ми приляга като ръкавица.
Почистих и лъснах колелото на Ани.
Нова седелка, гуми. Нямах търпение да й го покажа.
Това е нашата къща. Мейпъл Драйв 24.
Ани беше в първи клас, когато я купихме.
И след няколко години, ето ти изненада, роди се синът ни Мат.
Обичам тази къща. Спомням си как учех децата...
да карат колело на алеята отпред.
Спахме в палатки в задния двор.
Оставихме инициалите си на дървото отред.
Къщата е топла през зимата и прохладна през лятото...
и изглежда невероятно с коледна украса.
Чудесна къща. Не бих я заменил с друга.
Но това, което най-много обичам на къщата са...
виковете, които ме посрещат щом се прибера.
- Здрасти. Прибрал си се по-рано?
- Здрасти.
- Къде е тя?
- Разопакова си багажа.
Изглежда невероятно. Променена
- Няма търпение да те види.
- Променена.
- Чао, тате.
- Хей.
Ани ми донесе този шоколад чак от Рим.
Нека да не цапаме американските си мебели.
Мати, високи маратонки.
- Хей, грацие.
- Hey, you're welcome.
- Как така е променена?
- Ани.
- Здрасти, татко.
Хей, хей, хей.
- Толкова ми лисваше.
- Цялата блестиш.
Защото съм щастлива.
- Да отскочим и ние до Рим, а?
- Много ще ви хареса.
Това е най-романтично място на земята.
- Хубаво миришеш.
- Харесва ли ти? Подарък е.
Doesn't she look incredible? I almost didn't recognize her.
Хайде. вечерята е сервирана. Скъпи, няма ли да дойдеш?
Купих това от Флоренция. Забравих как се казва.
И сега след като всички се събрахме под един покрив...
трябва да обсъдим няколко важни въпроса.
Първо: Кой ще ходи на мача на Лейкърс в четвъртък?
- Аз. Определено да.
При твоята заетост?
Скъпи, аз не мога. Трябва да правя инвентаризация.
- Четвъртък, става. Разбира се.
- Добре.
- Мати, използвай вилица?
Второ: Пол Саймън ще свири във "Форум"...
мога да взема билети.
- Ами добре.
- Това "ами добре" по адрес на
Пол Саймън мисля да го приемем за "да"?
- Ще се обадя на касата.
- Мили?
Ще донесеш ли бутилката вино от хладилника?
- Добре.
- Татко, почакай. Всъщност не знам.
- Дали искаш да слушаш Пол Саймън?
- Не, просто...
- Какво има?
- Ами...
- Мила, станало ли нещо?
- Да.
Боже, колко е трудно да кажеш такова нещо на родителите.
Особено на такива като мойте.
Скъпа кажи го. Какъв е проблема?
- Ще ви кажа.
В Рим срещнах едно момче. Той е американец.
Всъщност е от Ел Ей. Казва се Брайън МакКензи.
Той е направо очарователен...
прекрасен и страхотен човек и...
Започнахме да се виждаме доста...
често...
и накрая се влюбихме.
Наистина се случи. И...
решихме да се омъжим, което значи че съм сгодена!
Сгодена съм! Ще се омъжвам!
- Позравления.
- Благодаря.
Боже мили.
А това е годежния ти пръстен, нали?
Да! Купихме го от един битпазар до Рим.
Продавачът каза, че бил поне на 100 години.
- Татко. Стига де. Кажи нещо.
К-какво каза?
Татенце, в Рим срещнах най-невероятния човек...
той е страхотен и ние ще се омъжим.
- Мамо, какво му има?
- Джордж.
Джордж, какво ти е?
Това е...
Нелепо.
- Какво?
- Прекалено си млада да се омъжваш.
Прекалено млада? На 22 съм, ако не греша...
тогава вие с мама сте се оженили.
- Това пък изобщо не е вярно.
- Как пък не.
You're absolutely wrong.
- Била си колкото нея?
- Не, по-млада бях.
Бях колкото нея, когато я родих.
Нямя значение. Времената са различни.
Тогава майка ти беше зряла, а 22 не са каквото бяха.
Мати, пусни климатика. Става ми горещо.
Мислех си, че не вчрваш в брака.
Казваше, че жената губи своята идентичност.
Мислех, че искаш да си намериш работа...
да печелиш пари и да си самостоятелна.
Чакай малко.
Не вярвах в брака докато не срещнах Брайън.
Той не прилича на другите мъже.
Искам да бъда негова съпруга.
И няма да изгубя индентичността си с него...
защото той не е някакъв тираничен мъжкар.
Той е като теб татко, но е страшно умен.
Освен това страшно се радва, че ще стана архитект.
И иска аз да проектирам нашият бъдещ дом.
Каза, че е готов да ме последва навсякъде.
Довери се на вкуса ми, Джордж.
Няма да омъжа за някой гибон, който иска...
да ме затвори в кухнята.
Ще го харесаш. Той е гений.
И е много сладък.
И аз го обичам повече от всичко на света.
- С какво се занимава Брайън?
- Кой е Брайън?
- Забравих му името!
- Независим експерт по комуникациите.
- Независим?
- Да.
Значи "безработен". Браво. Искаш да кажеш "безработен...
човеко-подобен гений", когото ще трябва да издържам.
Трябва да уволня някой баща на трите деца...
защото зет ми...
независимият експерт по комуникации
не може да си намери работа.
Разбира се, че ще те последва навсякъде.
Няма да се омъжваш и точка по въпроса, край.
И не смей да ми викаш Джордж. Що за безобразие?
Татко, какво ти става?
Да не би да си доволна от това?
Джордж, престани да се държиш като смахнат...
и върви да поговориш с нея преди да си тръгне...
ще се омъжи за момчето и няма да я видим повече?
Добре.
"Момче". Откъде знаеш, че момче? Може да е на 45.
Независим експерт по комуникациите...
не означава, че е безработен човеко-подобен.
Брайън е компютърен гений.
Поддържа сложните компютърни системи на големи банки и корпорации.
Пътува по целия свят, Токийо...
Бразилия, Женева.
Той е гений.
Това вече го спомена. На колко години е този гений?
На 26, не на 45.
Все още си мислите, че не ви чувам, когато сте в съседната стая.
Ако го обичаш толкова много, и аз ще го обикна.
- Брайън?
- МакКензи.
Брайън МакКензи.
- Да.
- Нямам търпение да се запознаем.
След час ще дойде.
Искаш ли да направим една игричка?
- На токчета съм.
- Аз съм насреща.
Няма да се омъжваш наистина, нали?
Татко, стига!
- Виждаш ли го? Как изглежда?
- Току-що паркира.
И?
Кара прекалено бързо.
Искаш ли ти да го посрещнеш?
Дали искам?
- Здравейте.
- Здравейте, аз съм Брайън МакКензи.
Аз съм Нина Банкс.
Познах ви от снимката.
- Така ли? Заповядайте.
- Ани ми я показа в Рим.
- Влизайте.
- Здравейте г-н Банкс.
Тогава за първи път намразих собственото си име.
- Здравейте.
- Толкова много съм слушал за вас.
Страхотно е, че най-накрая се запознахме, сър.
"Сър". Веднага ми текнаха две думи:
"подлизурко" и "слагач".
Ани толкова много говори за вас, че сякаш ви познавам.
- Брайън.
- Ани.
- Е, това е той.
- Просто е...
Малко притеснен от първата среща...
с бъдещите сватове.
Но вие сте страхотни и няма от какво да съм притеснен.
Но въпреки това...
Нека да... ъ.. ъ... отидем в... ъ... ъ...
А..а... Страхотно.
- Мисля, че е очарователен.
- Не ми харесва.
- За бога Джордж.
- И носи "Найки".
- Мамо, къде е Мати?
- Заспа пред телевизора.
- Утре ще се запознаеш с него.
- Става.
- Сядайте.
- И...
как се запознахте?
Бяхме единствените зрители на късна прожекция в едно...
филмотечно кино, гледахме "Да отгледаш Бейби".
- Непрекъснато се смеехме.
- На едни и същи неща.
Когато свърши филма, аз го свалих.
Не, не, аз ти поисках телефона...
и после стана каквото стана.
Така е. През следващите три месеца...
бяхме неразделни.
Обикаляхме музеи, ходехме на концерти, опера.
Пътувахме из страната. Помниш ли онова хотелче в Тускана?
Онова със...
- Меко казано не беше четири-звезден хотел.
Имате много смела дъщеря.
Брайън, с какво по точно се занимавате?
Ани спомена нещо за компютри.
Аз съм независим експерт по комуникациите.
Това вече го чух.
Не ви звучи като сериозна професия, нали?
- Не, нищо подобно.
- Така каза и баща ми...
когато разбра с какво се занимавам.
В конкретния случай:
Пасифик Интернешънъл Банк ме прати в Рим за да...
свържа местния им клон в тяхната мрежа Х-25.
Всички компютри в Европа използват мрежи Х-25.
И понеже централата на банката е в Ел Ей...
искаха да комуникират по европейския стандарт.
А защо сте независим?
Никой не може да му плаща толкова висока заплата.
Така е в основни линии.
Когато идвах насам опитах да се поставя на вашето място.
Дъщеря ви се прибира след четири месечен престой в Рим...
и вие с нетърпение очаквате да я видите, а тя...
от вратата ви сервира новината, че ще се омъжва.
За някакъв непознат.
Сигурно сте преживели голям...
удар...
както казва вашето поколение.
Искам да ви кажа, че съм порядъчен човек.
Никога преди не съм се сгодявал.
Май не съм се и влюбвал.
Ани е най-невероятната жена, която съм срещал.
И нямам търпение да се оженим...
и един ден да имаме деца и внуци.
Ще направя всичко да подкрепя мечтите й. Тя много талантлив архитект
Страшно се радвам, че я срещнах
Аз обичам дъщеря ви.
И чувствата ми към нея никога няма да се променят.
Оставам тук завинаги.
- О, скъпа.
- Мамо.
Толкова се радвам за теб.
Няма проблем. Не е нужно да се прегръщаме.
- Може би друг път.
Това беше най-красивото обяснение, което някога съм чувала.
- Бях искрен.
Искам да изведа Брайън и да му покажа Сан Марино.
- Добре.
- Навън захладнява.
- Вземи си пуловер.
- Няма проблем, топло ми е.
Подухва студен ветрец.
- Нищо ми няма.
- Наистина е доста хладно.
- Така ли?
- Добре, ще си взема сакото.
В този миг разбрах, че не аз командвам парада.
Тя винаги ще ме обича, но не по същия начин.
Вече не бяй мъжът в живота на моето малко момиченце.
Бях като стара обувка, която е много удобна...
но след няколко години излиза от производство и се бракува.
Така се чувствах сега. Бракуван.
Мамо? Не ни чакайте? Ще пием някъде капучино.
Добре. Приятно прекарване.
Приятна вечер. Довиждане г-н Банкс.
Викай му Джордж или татко.
- По-добре Джордж.
- Добре.
Другият път ще ви наричам така.
Карайте кротко и си закопчайте презерватива.
- Татко!
- Предпазния колан!
Исках да кажа колана.
Ще сложа баща ти да си легне. Днес му се събраха много вълнения.
- Чао.
- Лека нощ.
- Забавлявайте се.
- Чао
Момчето е страхотно.
- Няма да го бъде.
- Да се обзаложим ли?
Ани е прекалено духовна за него.
Той изобщо не е за нея. Давам им два месеца, дори един.
Момчето е точно за нея, Джордж. Усещам го с кожата си.
Като родители извадихме късмет.
- Късмет?
А видя ли го как пресилено се смее?
- Мисля, че беше напълно искрен.
- О, моля те.
А пък речта му беше като извадена от наръчник...
"Как се омайва бъдещата тъща".
Грешиш, Джордж. Според мен той беше съвсем искрен.
- Защо мислиш се разплаках?
- Ами де да знам.
Защо и двете ревахте.
- Я виж жлезите подути ли са ми?
- Дай да видя. Не.
А видя ли как я опипва през цялото време?
- В какъв смисъл?
- Как в какъв?
- Непрекъснато я опипваше.
- О, да точно както ти...
само дето тогава ми правеше и други неща.
Това е различно. Никога не сме го правили пред родителите ти.
Да изброя ли всички стаи у нас, където сте го правили?
Различно е. Ние бяхме като пощурели.
- А тя е наше дете.
- Дете? О, Джордж.
Все още гледаш на Ани като седем-годишно хлапе с плитки.
Това показва колко много ме познаваш...
защото въобще не е така.
Да бе, седем-годишно хлапе с плитки.
Работата е там, че изобщо не познаваме този Брайън.
- Дори не знаем дали това е истинското му име?
Кой знае, може да си и деца. Всеки ден вестниците пишат...
за такива дето имат по няколко жени и деца пръснати из страната.
Може да е някой изпечен мошеник, който подмамва невинни...
млади девойки в чужбина, представя се за независим не-знам-си-какъв.
И после духва след ги ограби.
- Какво правиш?
- Оправям леглото.
Значи не те интересува, че видях един досущ като...
Брайън в "Най-издирваните престъпници на Америка".
Точно така. Не ме интересува.
Джордж.
Той се държа чудесно
Много ми хареса.
И престани да се цупиш?
Щастлива съм за нея. Та това е важно събитие.
Нека поне се прегърнем.
Новината е страхотна.
Свадба.
Бащата на булката. Можеш ли да повярваш?
48 часа по-късно, свадбата още е на дневен ред...
и отиваме в Бел Еър да се запознаем с родителите на Брайън.
Не знам защо трябва да обядваме с напълно непознати.
Защото синът им ще се жени за дъщеря ни и така е редно като сватове.
Страшно мразя думата сватове.
Какво значи това? Вече сме законно свързани с тях?
Не искам да ме сватосват, особено за хора живеещи в Бел Еър.
И изобщо какви хора обитават Бел Еър?
Богати хора.
Сигурно живеят в някоя слугинска колиба сред тези дворци.
- В чудесно настроение си.
- Добро си ми е настроението.
Мисля, че е тук.
- Хубава колиба.
- По-голяма е отколкото трябва.
Значи ще се сродим с нафукани сноби. Само това ни липсваше.
Изглеждаш чудесно Джордж и много младееш.
Не сме дошли тук за да им се харесваме.
Нищо че ти се преоблече пет пъти.
А ти смени девет ризи.
- Две.
- Две.
Две с дълъг и две с къс ръкав.
- Здравейте!
- Джордж, Нина, заповядайте.
- Здравейте, приятно ми е.
- Аз съм Джон.
- Как сте?
- Аз съм Джоана.
- Заповядайте.
- Добре дошли в дома ни.
- Влизайте.
- Благодаря.
Големината на този дом направо ме гнетеше.
Цялата ни къща можеше да се побере в антрето.
Колко притеснително нещо е срещата с бъдещите сватове.
- Слава богу, че сте съвсем нормални хора.
Аз определено.
Толкова се притеснихме от срещата...
с вас, че аз смених три тоалета.
- А пък аз четири ризи.
- Представяте ли си човек да се шашне така?
Заповядайте, ще обядваме тук.
- Каква прекрасна стая.
- Марта.
Това са бъдещите сватове, Джордж и Нина Банкс.
- Здравейте.
- Много ми е приятно.
А това са другите ни деца.
Не се притеснявайте, изглеждат страшни, но са дружелюбни.
Стига да сте спокойни нищо няма да ви сторят.
Хей, кученце.
Стига момчета. Марш.
- Елате да седнем.
- Насам.
- Благодаря.
- Ето заповядайте.
- Джордж. Скъпа.
- Благодаря ти мили.
Не знам дали децата са ви казали, но бяхме в Европа по работа...
и минахме през Рим да видим Брайън.
Така, че успяхме да прекараме няколко дни с Ани.
- Направо се влюбихме в нея.
- Невероятна е, нали?
Да. Много се радваме за тях.
Джордж, как понесе новината?
Аз ли?
Честно казано бях малко изненадан.
- А аз изпаднах в шок.
- Аз също.
Все пак те се познават само от няколко месеца.
Правилно. А Ани още не е завършила училище.
Именно. Повярвай ми, мятах се като...
риба на сухо, но те се обичат.
И вече са пълнолетни, дали действат прибързано или не...
може би не е наша работа.
Да бе. "Не било наша работа". Ние сме само родители.
И тъкмо щях да го кажа на глас, когато той ме цапардоса с...
Рано или късно децата, тръгват по своя път...
и единственото, което ни остава е да им стискаме палци.
Джордж. Нина. Скъпа.
Мъдростите му май ми дойдоха множко.
Изведнъж усетих как яката на ризата започва да ме души.
За Джордж и Нина...
и за нешето слъчево бъдеще.
Първо, свадбата на децата ни...
и радостта да ги гледаме как живея щастливо.
След това ще споделим блаженството да се радваме на внуци.
Рождени дни, дипломиране.
Сега разбрах смисъла на израза "какъвто бащата, такъв и синът".
- Изпитах остра нужда от свеж въздух.
- Извинете къде е тоалетната?
За съжа;ение долната е в ремонт.
Ползвайте горната. Седмата врата от ляво.
- Едната?
- Седмата.
- Седмата.
- Седмата.
Спокоен съм. И си тръгвам.
Къш.
Куш.
А бе я чупка.
- Надявам се не се изгубил горе.
- Ще се оправи.
Каква красива скулптура.
Също като жива е.
Купихме я от Дания, семейството ми е от Копенхаген.
- Наистина ли? Излъчва съвършенна хармония.
- Удивително.
- Щях да я сложа в градината.
Всъщност Брайън прекара доста лета в Дания.
И сега говори датски по-добре дори от Джоана.
Наистина ли?
Това лято пак ще ходим там.
Ордьоврите изглеждат направо великолепно.
- Благодаря.
- Няма ли да изчакаме Джордж?
- Май не е зле да потърся Джордж.
- Не.
- Марш!
Сериозно? Наисина? Значи мина добре?
Повече от добре, просто не можеше повече от това.
Толкова се радвам.
При такива срещи всичко може да стане.
- Значи свадбата е вече официално оповестена.
Рибата изглежда направо страхотно.
Майката на Брайън ми издиктува списъка на роднините си.
- Това да не е шега?
- Не само че не е...
а и осем от тях са от Копенхаген...
и семейството на булката поема...
Имаш ли представа колко струва двупосочен билет до Дания?
Осем билета, тате.
Всъщност са девет.
Братовчедката на Джоана, Гите...
е доста огромна жена затова ще й трябват две места.
Ако ще да задръсти пътеката. Аз няма да й плащам.
Здравейте. Извинявайте, че закъснях.
- Здрасти.
- Как сте.
- Здравей.
- Здрасти, бате.
- Слейвтаг.
- Това е "моля" на датски.
Всичко е супер. Личи си че си цар на скара, татко
Решихте ли вече каква свадба искате?
- Обсъждахме въпроса.
- И над какво се спряхте?
Голяма? Малка?
Не много голяма. Нямаме чак толкова приятели.
Значи говорим за малка свадба?
Тя не каза "малка", а не много голяма.
Но не и нещо тежкарско, нали?
- Ами да.
- Да.
Значи качество вместо количество.
- Нещо такова.
- Питам защото имам чудесна идея...
за тази чудесна не-малка, но и не-голяма свадба.
Така ли? Къде?
В нашият любим ресторант, мястото където се храним от 15 години.
Най-добрият. Веселият бифтек.
- Татко, не се шегувай.
- Думата "бифтек"...
няма да стои добре върху свадбена покана, Джордж.
Наистина, татко. Заведение за ребърца с талаж по пода...
не се покрива с изискванията ми за мечтаната свадба.
- Не се сърди.
- Извинявай.
За какво си мечтала, хотел Бевърли Хилс?
Всъщност това, което искам е...
венчавка в църквата и прием тук.
- Такова е желанието ми.
Тук?
Това е най-прекрасният татко на света, нали?
- Ще ни донесете ли бургери?
- Ето ги бургерите на младоженците.
Тичайте да видите жунгльорите.
Това е мечтата на живота ми, свадба с барбекю.
- Тази идея е по-добра от Веселият бифтек.
Ще наредим маси за пикник, ще окачим гирлянди и балони.
Ще поканим всичките си приятели. Ще направя сос с авокадо.
Домашна свадба. Идеята е страхотна.
Страхотна идея. Маси за пикник, гирлянди, балони. А ти на скарата
- О, Джордж.
- Какво не ти харесва?
От мига в който Ани ти каза, че ще се омъжва, ти откачи.
Не съм откачил. Държа се като...
всеки нормален, любящ баща.
Нормален? Падна в басейна на МакКензи.
Предлагаш свадбата да се състои във Веселият бифтек.
Следиш полицейската хроника за да видиш дали Брайън не е издирван.
И сега тази постановка за пикник. Джордж, свадбата е голямо събитие!
Всички го разбират, само ти не. Освен това...
Само не се ядосвай, майката на Брайън ми се обади...
и предложи да си...
поделим разходите по свадбата.
Може да нямаме къща с размера на Роуд Айлънд, но не сме просяци.
Можем да подготвим прилична свадба за дъщеря си.
Прилична. И няма да си с шапка на готвач, нали?
- Кой ти говори за готварска шапка?
- Познавам те и то отлично.
Представах си нещата по съвсем друг начин.
Аз исках да повикам свадбен организатор...
така че всичко да бъде на ниво, а ти Гейб от Веселият бифтек.
Свадбен организатор? Какво е това?
- Човек, който организира свадби.
- Какво толкова има да организира?
Ами покани, цветя, храна, музиканти, фотограф.
Защо ме гледаш така? Много хора ползват свадбени агенти.
Ръководим успешен бизнес. Можем да спретнем една свадба.
- Нямаме нужда от някакъв изчачен свадбен агент.
Да прекратим спора.
- Тези разправии не са ми приятни.
- На мен също.
Джордж, бъди така добър и се качи горе...
сама ще довърша чиниите.
- Хубаво.
Само искам да ти припомня какво се случи с комшията отсреща.
Свадбата на дъщеря му за малко да го докара до просешка тояга.
- Помня.
- Някой ден с теб...
има да бродим по улиците немили-недраги.
- Това беше шега.
- Умирам от смях.
Добре де, ще ида. Ще се срещна със свадбения агент.
Не искам, но ще отида...
ако все още искаш?
- Сега доволна ли си?
- Да.
Ще ме оставите аз да говоря, ясно?
Пазаря се по-добре от вас.
- Как се казва агентът?
- Франк.
- Френк.
- Франк.
- Фронк?
- Франк.
- Ето го тук е.
Хайде да видим.
О, мамо. Боже мой.
- Ани.
- Удивително е.
- Погледни дантелата.
- Колко е красива. С перли.
- Тази много ми харесва.
- Ани
- Този сервиз харесва ли ти?
- Прелестен е.
- Този сервиз е прелстен...
имаме го и в слонова кост.
- Вие сигурно сте Франк?
- За жалост не.
Аз съм неговият помощник, Хауърд Уайнстайн.
- Аз съм Нина Банкс, а това е Ани.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Булката.
- Съпругът ми, Джордж.
- Как сте?
Да ви предложа нещо освежаващо: минерална вода, еспресо, шампанско?
- Не.
Ще уведомя шефа, че сте тук. Разгледайте. Забавлявайте се.
Тук е страхотно.
- Ани.
- Да.
- Виж колко сладко е това?
- Разкошно е!
Гусин и гужа Банкс и тяхната прелесна булка.
Здравейте. Фростете, че забавих.
Аз съм Франк. Фриятно ми е.
Хауърд, фредложи ли нещо?
- О, да.
Още в този миг осъзнах, че правя колосална грешка.
Този ли ще организира свадбата? Как? Със субтитри?
Знаех си.
А сега елате да си поговорим до-подробно за събитието!
- За свабдата. Татенце, насам.
Поседнета на тоз диван, дизайнът е мой.
Фрелестен е.
И тъй, още не променили списъка...
но искате свабдата да бъде на шести юнуари?
- Да.
- Моля?
Искаме да направим свадбата у дома на шсети януари.
Обожавам домашните свабди.
В тях има толкоз тофлота и уют.
Шести юнуари, туй прави седем месеца.
Опа, грешка. Пет месеца!
Пет месеца не много!
Но мин туй не ме притеснява много...
шъ съ поозорим малко, но шъ го напра'им фамозно!
Виждам, че сте фритеснени ама ни бойт' са.
Я да видим сига.
Ето какво ви предлагам. Първо да изберем туртата.
- Защото туртата...
доста често определя каква свабдата ще се получи.
Затуй хайде да изберем туртута.
К-к-кое да изберем?
- Тортата, татко.
Благодаря, помошнико мой. Ей туй!
Значи това тук е една доста нашумяла турта...
която много се търси по модерните свабди.
А тази тук ъ, ъ... вече не я правя.
Тази тук е фамозна.
Невероятна е!
Съвсем същата като онази в списанието.
Татко, харесва ли ти?
Какво е това? Долари ли? $1 200?
Вервайте ми гусин Банкс, цената е съвсем разумна...
за турта от такваз величина.
Тортата се прави от вода и брашно.
- Първата ми кола не струваше $1 200.
- Джордж.
Е, добре дошъл в наши дни, гусин Банкс.
Не само че не разбирах какво бръщолеви тип...
но имах усещането, че ме взема на подбив.
Извинявай, Франк.
- Ще ни оставиш ли за секунда?
- Разбира се!
Може и две секунди. Хауърд, да врътнем няколко шайби.
Джордж, какъв е проблема? Искаш ли да си тръгваме?
- Ти не искаш ли?
- Не. Харесвам го.
Мисля, че ще направи чудесна свадба.
Не ме гледайте. Вие решавате.
Дай му шанс, Джордж. Ани, тортата хареса ли ти?
Невероятна е, татко.
- Добре де. Но нека... Знаем.
Няма да харчим много. Няма да прекаляваме с разходите.
- Благодаря.
- Франк!
- Ида!
- Ще вземем тортата.
- Браво.
Гусин Банкс ше доведа екипа си у вас.
След козметичен хемонт къщата направо ще хрейне.
Вервайте ми, ще ви хареса.
- От вас искам само усмивки.
С оглед на тематиката и цвета на гулите...
ще внесем извесна илигантност на свабдата.
С един единствен замах аз бях изключен от играта.
Сега Ани, Нина и Франк командваха.
...само най-фин китайски порцелан
и кристал от който сърцето да се пръсне.
Татко отиде в забвение.
- Няколко дни по-късно бях на работа...
доволен, че не говоря за свадбата.
През уикенда пробвах новите маратонки.
- Нуждаят се от по-меки стелки.
- Току-що пристигам от Изтока и
нося прекрасна стока. Гучи, Картие, Луи Вуитон.
- Този Вуитон не съм го чувала.
- Знам.
Страхотен е, повярвайте, иначе нямаше да го копират.
Спокойно, г-н Банкс, в почивка са.
- Няма проблем.
- Джордж, от офиса на Франк, на четвърта.
До петък искам да ми покажеш новите модели.
Точно от това обаждане се боях от мига...
когато чух "свадбен агент".
- Ало.
- Г-н Банкс, обажда се Хауърд Уайнстайн...
Помощникът на Франк.
Имам... тук ... за вас
- Почти не ви чувам!
- В колата съм...
минавам ... през един каньон.
- Да ви набера ли пак?
- Не, не! Кажете ми цената.
Колко? Колко ще се изръсим?
Общо всичко с цветята и лимузината за медения месец.
Добре де. Колко?
... и 50 на човек.
Прекъсва. Чу ми се нещо като 150 на човек.
Не! Не!
- Браво. Щях да се самоубия.
- 250 на човек.
- Свържи ме с Нина.
- Тя току-що се обади.
- Трябва ми бройката на гостите.
- При мен е.
Колко? 150?
572.
По $250 на калпак значи, че само ние четиримата трябва...
да платим $1 000 за да празнуваме у дома.
Няма да мръднем от тази маса докато...
не съкратим списъка до абсулютния минимум.
Ако щете в църквата поканете...
целия град и околия, но в деня на свадбата...
в тази къща няма да има повече от 150 души.
- Така. Започваме да зачеркваме.
- Добре, Джим Пепър и съпруга.
- Разбира се. Нали са от мойте.
- Тогава от мойте. Сем. Тирел.
- Те са ми много добри клиенти.
- Край. Махаме ги.
- Супер. Джим Пепър и съпруга.
- Познаваме се от 20 години.
И не си ги виждал от 15.
Да кажем, че съм изгубил адреса.
Братовчедката ти Бетси, поетесата - келнерка - дизайнерка.
Няма да пипаме семейството. Всички знаят за свадбата.
Поканих един приятел, Камерън. Мама каза, че мога да го поканя.
За 250 долара? Ще си поиграеш с Камерън след свадбата.
Браво. Одрязахме пет. Много сме добри.
Ами Хари Кърби? Не сме го виждали от сто години.
- Ами знам ли.
- Той не умря ли миналата година?
Да!
Извинявай.
- Кой е Франк Егелхофер?
- Моля?
Да не поканим на свадбата нейният организатор?
Точно така! Мислиш ли, че ще му плащам 15%...
плюс хонорар и още $500 за да хрантутя него и асистента му?
- Да не сте луди?
- А може ли да дойде ако не яде?
Страхотна идея. Кой друг можем да накараме да не яде?
Мойте родители, майка ти.
А защо не ги накараме да си платят, така ще спечелим.
Ани.
Пошегувах се
"Как да организираме хубава свадба със скромен бюджет".
"Пригответе сама свадбената торта".
"Намерете добър шивач да ви ушие копие на дизайнерска рокля".
"Намерете някой приятел да ви снима".
В този миг реших да си трая и да бъда на себе си.
Изчистих стария си смокинг от нафталина.
Хей, приятел. Нямаш грешка.
Хайде нашите!
- Джордж!
Ани, тук горе е.
Какво ще кажете? Купих го през '75 и още ми става.
- Супер си.
- Не е зле.
Може би...
не е зле да си купиш нов. Всички ще сме с нови дрехи
Защо? Не съм ли готин? Там ще е пълно с млади госпожици.
- Аз ще отворя.
Имаме картбланш на църквата.
- Най-накрая нещо безплатно.
- Имам предви, че е свободна.
Колко е хубаво.
Каква фрелест.
Ах, какви кепенци, също като в ретро филм.
Много ми харесва. Ще го променим.
Франк пристигна за уточняване на последните подробности.
Първо прослушваха някакъв певец.
Оооо
Как сърцето на Ани тупти в този ден
От любовта на Брайън озарен.
Тъкмо се канех да кажа ще ви се обадим... Когато чух...
Хауърд, трябва да изнесем всичко ако искаме да има фростор.
Колко е шик.
Колко изискано. Гужа Банкс един фапрос...
Хауърд, какво каза той за мебелите.
Трябва да ги изнесем за да има място за 200 души.
- Ами ако някой иска да седне?
- Ще донесем столове.
Ако ще внасяте столове защо ще изнасяте мебелите?
Гусин Бонкс, с това си изкарвам хляба. Вервайте ми.
Ще изнесем всичко с камион.
Това обаче е дофълнител разход.
Но се налага. Ани!
Елате насам. Пефецът хареса ли ви?
- Имаме и други.
- Искам да ги видя.
Няма проблем.
Това е доставчикът на храната, моят фриятел, Ханк Кучинецки.
Здравейте.
- Здравейте.
А сега набързичко да обсъдим минюту.
Какво беше това? Припомни ми. Менюто.
За жалост Ханк не гуфори английски за туй ще превежда аз.
Много мило от ваша страна.
Като оснофно ястие Ханс предлага тулешко.
Така ли? Аз не съм съгласна.
- С кое?
- С тележкото. Чела съм...
на какви нечовешки жестокости подлагат телетата във фермите.
И аз чел това. Много шик. Без тулешко.
Остават ни морски дарове и пуле, което не шик.
Но евтино.
Евтино. Най-после дума, която разбрах. Единствената от добрите новини.
- Г-жо Банкс?
- Да?
Още нещо.
- Тоя какво прави?
- Трябва ни по-висок волтаж на тентата.
- Ще ни излезе по-евтино от нова инсталация.
Флоралните елементи отпред трябва да съответстват цветово на лебедите?
- Лебеди?
- Ще бъде прекрасно.
- Лебеди?
- Франк реши че ще е...
много красиво ако сред бордюрите с лалета, щъкат лебеди.
- Но ние нямаме лалета.
- Ще имате.
Гусин Банкс, имаме фроблем.
Ханк категорически отказва да приготви пуле.
- Какво отказва?
- Мога ли да мина оттук?
Все се каня да я оправя. Първо бутнете, после дърпайте.
Да не се паникьосваме. Да видим.
Шъ го закърпим.
Гусин Банкс, за морските дарове.
Ханк пита дали окей или не окей.
Не, Франк. кажи на Ханк, че не е окей.
Щом се налага да изнасям мебелите, да подсилвам инсталацията...
и да пребоядисвам стените, да си купя нов смокинг, да плащам за лебеди...
тогава ще взема "евтиното" пиле.
- Ясно?
- Разбрах го туй за евтиното.
Туй то. Бравос. Ханк каза, че шъ си помисли.
Не можем да си позволим да го захубим.
Той е хений и ние се нуждаем от таланта му.
Шъ видя какво мога да направя. Ханк? Ханк
Добре съм.
Докъде бяхме стигнали?
- Да.
- Виждам, че започвате да се изнервяте.
Но имам още един въпрос. Ще го задам бързо.
За хората на паркинга. 4 са добре. Трима поносимо. Но по-малко...
истински кошмар.
- Двама.
- Двама.
- Двама.
Ханк рече че ако не искате фтица, той се отказва.
Отказва се?
Как си татко?
Дойдох да си взема маратонките. Снощи ги забрави в стаята на Ани.
Имах непреодолимото усещане, че душата ми напуска тялото.
Трябваше да изляза от къщата и то бързо.
Нина каза, че щом се спасявам поне да мина...
през магазина да напазарувам за вечеря?
Да бе. Само това ми липсваше. Навалицата в супермаркета.
Искаше ми се да карам, да се отпусна, да не мисля за свадбата.
Но душевен покой не ми беше писан.
Готово. А така.
- Извинете ме, г-не? Какво правите?
- Ще ти кажа какво правя.
Искам да купя осем хотдога и осем хлебчета за хотдог.
Но никой не продава по осем. А само по дванадесет.
Затова няма да плащам за хлебчета, които няма да ползвам.
Затова ги изваждам от целуфана.
Съжалявам, г-не, но ще трябва да платите всичките.
- Те не са маркирани по отделно.
- Така ли?
Знаеш ли защо? Защото някой собственик на компания за кремвирши...
се е сдушил с някой шеф на компания за хлебчета
и са решили да одерат обикновения американец.
Защото ни мислят за сган от наивни кретени...
и си плаща безропотно като бог.
- Охрана.
Е, повече няма да ме дерат...
защото няма да плащам за нещо, което няма да ползвам.
Джордж Банкс казва не!
Кое е Джордж Банкс?
Аз!
Защо не се успокоим, сър?
Ние няма какво да се успокояваме. Защото вие не сте ядосан.
За "ние" са хужни двама души.
Не знам, сър, но аз съм само зам. управител на магазина.
Но ако не укротите топката и не си платите хлебчетата...
- Ще извикам полицията.
- Как пък не!
Да бе, да.
- Точно така.
- Хей.
Хей, хей! Върнете се!
Върнете се веднага!
Егати падението. Да откача за някави четири хлебчета.
Не можех да проумея защо...
тази свадба ме побъркваше до такава степен.
Банкс, жена ви е дошла.
- Няма ли да ме пуснете?
- Първо иска да си поговорите.
- Да си поговорим?
- Благодаря.
Здравей, Джордж.
Защо си толкова щастлива, че ме виждаш тук?
Щастлива? Не, не. Не съм щастлива.
Мислиш ли, че ми беше приятно хората да разправят...
че си арестуван за кражба на хлебчета за хотдог?
- Не съм ги откраднал.
- Просто аз...
Ще те помоля да не говориш или ще повикам...
офицерът как - му - беше - името.
Ти страшно ме изтормози, Джордж.
Свадбата на Ани не е заговор срещу теб.
Обикновена свадба. Хората се женят ежедневно по целия свят.
Знам, че ще е скъпо, но ние не ходим в Европа.
Нямаме луксозни коли. Аз нямам скъпи бижута.
Значи можем да си позволим една хубава свадба.
Нина.
Ще те измъкна от тук, Банкс при едно условие.
Повтаряй след мен.
Аз, Джордж Стенли Банкс...
Аз, Джордж Стенли Банкс...
обещавам да се държа подобаващо за възрастта си.
обещавам да се държа подобаващо за възрастта си.
Да не пухтя, да не блещя очи, да не си разкопчавам яката.
- Аз не си разкопчавам яката.
- Това не го правиш така ли?
- Да не пухтя...
- Пухтя.
- да не блещя очи...
- Да не разкопчавам...
да не разкопчавам яката си.
Ще престана да гримаснича и най вече няма...
да разправям на всеки колко скъпо ще ми струва свадбата.
Не разправям на всеки колко ще ми струва!
- Казал ви е, нали?
- По 250 на калпак.
Благодаря!
Ще се постарая да мисля за чувствата на дъщеря си.
И затова как всяка моя гримаса отнема по частица от нейното щастие.
Обичам те, Нина
Повтори го заради мен.
Ще се постарая да мисля за чувствата на дъщеря си...
- Браво.
- и затова как всяка...
моя гримаса отнема по частица от нейното щастие.
И аз те обичам. Да си вървим?
- Не!
- Хванах те!
- Супер.
- Хайде Мати.
План Б.
Започваме.
Готов ли си.
- Хайде нашите!
Ани! Брайън! Вижте получихте подарък.
Първият ни подарък! Не мога да повярвам.
И втория ще пристигне след минута.
- Откъде знаеш?
- Нашите ще го донесат.
Сега ли ще раздаваме подаръците.
- Ей сега се връщам.
- Къде тръгна?
- Може би има подарък за теб.
- Знаеш ли какъв?
И представа си нямам.
- Погледнете само!
- За нас ли е? Благодарим ви!
Истинска кола.
Само да я види татко!
Татко?
Видя ли какво ни подариха МакКензи?
Невероятно е. А ти си мислеше, че никога няма да имаш нова кола.
Знам! Какво е това?
Ами нищо. Просто подарък. Мислех да ви го дам.
Нещо. което винаги си искала да имаш.
Може ли да го видя?
Да.
Не е нещо голямо.
Машина за капучино!
В магазина казаха, че била добра.
Направо върхът. Правела страхотна пяна.
Това беше моята мечта.
- Направо се просълзих от умиление.
Отказали - Приели
- Не.
Г-н Банкс. Точно за вас е.
- Размер 40. Чудесен е дори на закачалката.
- Истински Джоржо Армани. Оригинален модел
- Не питайте как го намерих, но ето.
- Знаеш ли Нина, имаме страхотни приятели?
Сервизите са прекрасни. Не са проста стъклария.
Радвам се, че решихме да поднесем...
скъпите и шикозни морски дарове на нащата фамозна свабда.
- Ааа, прекрасната булка!
Току-що пристигна сервизът пит "мечтата на поета".
- Какво има?
- Върни го обратно.
- Я стига!
- Не се шегувам!
Върнете всичко. Свадба няма да има!
Ани? Ани?
Съжалявам, татко, но няма да се омъжа за Брайън.
Добре. Каквото и да решиш ние е сме с теб.
Чувствам се ужасно след всчико което направихте.
И сега аз трябва да го разваля.
Не се тревожи. Свадби се развалят непрекъснато.
Майка ти и аз ще се погрижим за всичко.
Добре.
Какво се случи?
- Друго момиче ли?
- Не.
- Виж си ризата.
- Нищо й няма.
Не, не е заради момиче.
Всичко започна от една дреболия. Той ми направи подарък.
Днес стават осем месеца от запознанството ни.
И ми подари...
Каза, че било за мен, за нашия дом.
Погледни само...
Това е миксер.
Да. Точно така.
Не исках да ми проличи колко съм разстроена, но вътрешно побеснях.
Като каза, че е нещо за дома ни, реших, че...
ще е нов часовник или телефон или някакъв красив албум.
Но миксер? Да не сме в '50-те.
Да ми подарява миксер?
Направо се стреснах от очакванията му.
Започнах да нервнича. Той ме попита какво ми е.
Попитах го какво трябва да значи този подарък.
Той каза "нищо". Не му повярвах.
Скарахме се ужасно. Той каза, че реагирам истерично.
От къде на къде? В моето семейство няма истерици.
И тогава той изтъси нещо абсурдно...
една безобразна лъжа, погледнах го...
и си казах, "Този човек е лъжец!"
- Какво каза?
- Всъщност беше за теб.
За мен?
Когато сте били на гости у тях...
Това е... Толкова нелепо.
Каза, че си тъшувал по бюрото на баща му.
Намерил си спестовната му книжка...
Не. Преди това каза, че си счупил огледалото в банята.
И след това си изхвърлил спестовната книжка в бесейна.
Ама че идиотщина! Какъв лъжец!
Влез!
Ани, Брайън е долу.
- Не искам да го виждам.
- Изглежда ужасно.
Супер.
Извини ме.
Реших, че е редно да изгладя нещата.
И поканих Брайън да пийнем по едно.
Да поговорим по мъжки.
Но докато слушах неговата версия по случая...
осъзнах, че имам златната възможност.
Това беше шансът ми да се отърва от Брайън МакКензи.
Нали знаете колко обича да прави бананов шейк.
Помислих си, че ще иска миксер.
Сега разбирам, че миксерът й навява някои...
мисли за сексуалното неравенство през '50-те...
Но се кълна, че изобщо нямах предвид такова нещо.
- Вярвам ти.
- Така ли?
Ще го кажеш ли на Ани вместо мен, татко?
Тъкмо бях решил да го нокаутирам.
Когато погледнах разплаканите му очи и се чух да казвам...
- Разбира се, ще й кажа.
- Благодаря!
Тя ще повярва на всяка твоя дума.
Не само че не прогоних момчето...
а взех да го обещавам да остане.
Виж, Брайън, Ани е доста емоционална.
А понякога емоционалните хора реагират истерично.
Ани е потомка на няколко поколения патологични истерици.
Аз съм доста импулсивен
Майка ми. Пълна откачалка.
Дядо ми. За него се разправяха легенди.
Хубавото е, че с всяко следващо поколение...
тази склонност към истерия постепенно отслабва.
Така че вашите деца може да са нормални.
И сякаш това не стигаше. Ами продължих.
Хубавото на емоционалността е...
че носи със себе си невероятен чар и обаяние...
заради което вероятно обичаш Ани.
Точно това харесвам най-много в нея.
И тогава ме цапардоса като тухла мисълта.
Ани беше точно като мен, а Брайън като Нина.
Бяха идеалната двойка.
Н мога да повярвам, че излезе с него? Какво ти каза?
Хайде казвай какво?
Скъпа прекарах цял час с него и...
можеш да ми вярваш...
този подарък не е по никакъв начин израз на чувствата му към теб.
Просто предмет, който слагаш в кухнята.
Помислил си, че някой ден ще искаш да си направиш шейк.
- И ти вярваш на това?
- Напълно.
Той е долу с разбито сърце. Моля те върви при него.
А и тази история дето...
за спестовната книжка и басейнът?
Ами да?
- Какво?
- Истина е.
- Брайън.
- Ани.
Толкова съжалявам за миксера.
Права си. Проявих абсулютна нетактичност.
Всичко е наред. Искам го.
Той е първият подарък. Извинявай, че те нарекох гадняр.
- Татко ми разказа всичко.
- Боях се, че няма да те видя отново...
- ако не беше баща ти.
- Знам.
- Обичам те.
- И аз теб.
Всичко вече наред ли е?
Ами добре. Аз тогава ще...
- Ани!
- Здрасти Брайън. Какво има?
- Определихме свадбата за януари.
- Това за нас ли е?
- Бяхме в навечерието на голямото събитие.
Прогназата вещаеше, че ще е най-студената...
в Ел Ей от 50 години насам.
Но ние имахме толкова работа, че изобщо не усещахме студа.
Франк! Франк!
Ще я боядисаме цялата. Харесва ли ви?
Десен, заедно.
Ляв, заедно. Десен, заедно.
Ляв, заедно. Десен, заедно.
Ляв...
Десен, заедно. Ляв, заедно.
Мати, още ли не си легнал?
Ами упражнявам се.
Нали ще кавалерствам на мама на свадбата.
Не се притеснявай. Ще се справиш.
Десен, заедно ляв или ляв, заедно десен?
Хайде да опитаме. Давай...
десен, заедно ляв, заедно.
десен, заедно, ляв, заедно.
Чудесно.
Мати, съжалявам, че бях толкова погълнат от тази свадба.
- Няма проблем.
- Малко те позабравих?
Нищо. Разбирам те.
- Да, но...
- Така беше.
Но аз не се чувствам пренебрегнат.
Не се тревожи. Това няма да увреди трайно психиката ми.
- Хубаво.
- It's really cute and cozy.
- Ще видиш.
Толкова съм развулнувана.
Трябва да си опаковам багажа, а стаята сякаш не е моята.
Ще бъде адски странно, нали?
Да останем тук само аз, ти и мама.
Хайде ела.
И хубаво да се наспиш.
- И успех утре.
- на теб също.
- Ани?
- Да?
- Лека нощ.
- Лека нощ, Мати. Обичам те.
И аз теб.
- Аз ли те събудих?
- Не. Вече бях станал.
Какво правиш?
Не можах да заспя.
Постоянно си мислех за последната ми вечер в моето легло, в моят дом.
Последната нощ от детството ми.
Живея тук от пет годишна.
А сега се чувствам сякаш трябва да върна ключа утре.
Беше толкова странно когато си подреждах стаята.
Нали винаги си ме учил да не изхвърлям нищо.
Та сега открихкуп неща, стари плюшени играчки...
училищния албум, старата ми шина...
и кутията за фокуси.
Взех си всичко.
Не исках да ги изхвърля.
Знам че мога да остана.
Но не ми се тръгва от тък.
Виж, най-хубавото от живота...
са изненадите.
Малките неща, които се появяват изневиделица и те разтърсват из основи.
- На мен все още ми се случва.
- Да.
- Какво е това?
- Не мога да повярвам.
- Тъкмо говореше за изненади.
- От малък не помня да е валяло сняг.
Мама направо ще си умре.
Какво? Защо ме гледаш така?
Нищо. Просто се замислих.
Затова, че ще похарчиш още пари ли?
Не.
Затова, че ще помня този миг до края на живота си.
Тъй като градът не беше виждал сняг от 36 години...
това създаде някои проблеми.
Изпаднахме в паника и донесохме отоплителни уреди.
Но те разтопиха ледените статуи и трябваше да ги махнем.
- Обратно в камиона.
Наложи се цветарката да размразява лалетата със сешоар.
Франк и Хауърд изринаха пътечката абсулютно безплатно.
Продължавай, без да спираш.
Съвсем скоро ще дойдат.
А лебедите прекараха сутринта във ваната.
Като изключим това, всичко вървеше по програма.
- Нина, минава 3 часа!
- Слава богу, че снегът е бял.
- Направо като по поръчка
Франк, имаш ли игла и конец?
Ей сегичка. Шъ оправя.
- Хауърд, направо в църквата!
- Тръгвам.
Опа, донесъл съм друг конец.
Мислех, че ще си с черен смукинг.
- Това е черен смукинг.
- Не, скъпи.
Този смукинг е тумно син. Определено.
Армани не прави сини смокинги.
Армани не ги прави от полиестер.
Франк, къде са колите? Трябваше да са тук.
Де са тез гули?
Спокойно скъпи. Всичко ще бъде наред.
At least we know they can't start without us.
Знаех, че няма да запомня с какъв костюм беше Нина този ден.
Но нямаше да забравя как изглеждаше.
Нина.
Благодаря ти, Джордж.
Толкова си хубава, че направо ще засенчиш билката.
- Гулите са тук!
Матю, строй се!
Майтап бе.
- Какво си направил с косата?
Сложих й гел. Харесва ли ви?
Напровив. Страхотна е.
- Много е шик.
- Благодаря.
- Ние сме в първата кола, а вие с Ани след нас.
- Джордж.
- Да, бе след вас.
Ани?
Готова съм. Влизай.
- Великолепна си.
- Благодаря.
Ами да тръгваме тогава.
- Пристигнахме!
- Погледнете само!
- Здравей, мамо.
- Всички да се подредят.
- Майката на булката.
- Джордж!
- Ляв, заедно. Десен, заедно.
- Записах го.
- Дай да видя.
Да пуснем воала.
- Майката на билката.
- Готови?
- Джордж.
- Хайде, всички. Подредете се.
Време е. Майката на булката.
Хайде. Отварям вратите.
Наташа, стига си надзъртала? Хайде готови.
И ляв, десен. Чудесно. Усмихни се.
Десен, ляв.
Точно така.
От този момент се опасявах през изминалите шест месеца.
Всъщност, през последните 22 години.
- Чакай, татко.
- Ани направо ме смая.
Никога не я бях виждал толкова спокойна.
Сега.
Скъпи влюбени, събрали сме се тук...
в присъствието на семейство, приятели и близки...
за да скрепим в свещен брачен съюз...
Мислех само и единствено за репликата си.
И изведнъж пълен мрак. Имах само една дума, а не можех да си я спомня.
Когато свещеникът кажеше: "Кой дава тази жена?"...
трябваше да кажа "аз" или беше "аз я давам"?
- Бях блокирал. Имах чувството, че всички очи...
са втренчени в тила ми, чакащи да се издъня.
- Когато удари часът на истината.
- Кой дава тази жена...
в лоното на брачният съюз?
Аз.
Ани и Брайън, днес сте дошли тук...
- "Кой дава тази жена ли?"
- Тази жена.
- Та тя не е жена. А още дете.
- И сега ни напуска.
- ...съзнание за вашите отговорности
В този миг си дадох сметка, че никога когато се прибирах от работа...
нямаше да видя Ани на стълбите.
Нямаше да я видя на закуска...
по нощница и чорапи.
И внезапно осъзнах какво всъщност ставаше.
Ани беше пораснала и ни напускаше.
И изведнъж изпитах ужасна болка.
Аз, Брайън МакКензи...
Аз, Брайън МакКензи...
- вземам теб Ани Банкс...
- вземам теб Ани Банкс...
- за моя законна съпруга.
- за моя законна съпруга.
За да ти бъда обич и опора до края на дните си.
За да ти бъда обич и опора до края на дните си.
- Аз, Ани Банкс...
- Аз, Ани Банкс...
- вземам теб Брайън МакКензи...
- вземам теб Брайън МакКензи...
- за мой законен съпруг.
за мой законен съпруг.
За да ти бъда обич и опора до края на дните си.
За да ти бъда обич и опора до края на дните си.
Пръстенът, моля.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност, вземам теб за съпруга.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност, вземам теб за съпруга.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност...
вземам теб за съпруг.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност, вземам теб за съпруг.
По силата на пълномощията ми, ви обявявам за съпруг и съпруга.
Можете да целунете булката.
Туй ту.
А сега както казва синът ми, беше време за купон.
- Радвам се да ви видя.
- Честито.
Къщата се пръскаше по шевовете.
Навякъде виждах хора, повечето от които не познавах.
- Джордж, искам да се запознаеш с роднините от Дания.
Роднините на Брайън щедро ми благодариха за билетите.
- Всички разправяха колко хубаво било партито.
Как къщата изглеждала страхотно. И цветята, лебедите, ордьоврите.
Дори се разминахме само с двама шофьори.
Всичко вървеше по вода, освен един малък детайл.
Още не бях целунал булката.
- Къде е Ани?
Правят си снимки.
Съжалявам, трябва да минете през предната врата.
- Мога ли да си взема от тези?
- Съжалявам, свършиха ми.
Опа, копче. Синьо е. Сигурно е ваше.
Всички отиваме към тентата. Вечерята е сервирана.
Оттук моля.
- Ани!
Невероятно е колко бързо се образува тази опашка.
Сякаш знаеха, колко ми струва черпнята.
Най-накрая стигнах до тентата.
Точно щях да опитам от храната...
за която слушам от пет месеца, когато...
Татко, някакви ченгета искат да говорят с теб!
- Ченгета?
- Шъ са погрижим заедно, Джордж.
Бързичко, Джордж.
Остави всичко на мен, Джордж. Дай си портфейла.
Престани!
- Видя ли, Камерън. Казах ти.
- Това вашата къща ли е?
- Мен ли питате?
Да, вас. Със синият смокинг.
- Да, моята е.
- Имате ли разрешение за паркиране на 200 коли?
Проблема е там, че трябваше да имаме четири шофьора.
- Но двама ги тръшна грип.
По-добре преместете колите преди да е дошла пожарната.
Добре, добре. Няк'ви идеи?
Не знам как. До 30 минути да сте разчистили.
Ще се погрижим. Ни бойт са гусин полицай.
- Франк? Къде си? Тортата...
- Джордж, отивам вътре.
Финала. Ще режат туртата.
От къде да намеря сега двама шофьори?
Страхотна свадба, г-н Банкс.
И не се тревожете! Нищо не съм ял.
- Значи ставаме двама.
- Къде е той?
- Не знам.
- Трябва да призная, че свадбата направи пълен фурор.
За да бъда напълно щастлив ми липсваше само един танц с булката.
Дами и господа, след малко след малко Ани Банкс-МакКензи
ще хвърли букета във фоайето.
- След което заминава за Хаваи.
- Това няма да го пропусна.
- Тълпата се юрна през дневната...
затова реших да мина на пряко.
- Къде е татко?
- Не знам. Не го виждам.
- Да го хвърлям ли?
Изпусна момента.
Нея вече я нямаше, не успях дори да се сбогувам с нея.
Когато и последния гост си тръгна...
и последната чаша шампанско беше изпита...
направихме оглед на щетите.
Странно колко празна може да стане внезапно една къща?
Съжалявам, че не можа да се сбогуваш с нея.
Няма проблем.
Мисля, че ще бъде много щастлива.
Така ли? Сигурно.
- Ало?
- Татко.
Здравей. Къде си?
На летището. Самолета ще излети всеки миг...
но не можах да си тръгна без да кажа довиждане.
Благодари на мама от мое име?
Татко...
Обичам те. Много те обичам.
И аз те обичам.
Благодаря, че се обади. Приятно изкарване.
Благодаря. Чао!
- Беше Ани.
Превод и субтитри: Юлиан Панагонов
за контакти: e-mail: gandalf_82@abv.bg