I Heart Huckabees (2004) (I.Heart.Huckabees.2004.DVDRip.XviD.AC3-WAF.CD2.sub) Свали субтитрите
Недоволен си от живота, така ли?
Да и вече съм на ръба на отчаянието.
Кажи ми за какво става въпрос.
-През цялото време ни следеше от разстояние.
Едва ли има какво да ти казвам.
- Твоят случай наистина ме забавлява.
Отиде при онези за да ти отговорят защо в живота се случват странни неща.
Да, но те искат да говорим само за Брад Станд.
Баламосвали са те с едни и същи глупости.
Точно така.
- Искаш да разбереш истината за вселената...
И каква е истината?
- Да видим...
Става дума за несъответствия...
...За безнадеждност.
Да.
Проследиха ли те?
- Не. Успях да им се измъкна.
...Ти се оказа прав.
- Знам.
Радвам се, че си проумял нещата, Албърт.
Всеки трябва да намери мястото си.
Когато човек осъзнае потребността си да живее преосмисля живота си.
Тогава те изпълва енергия!
Енергия ли?
- Точно така.
Енергията на живота.
- Не можем да живеем без нея.
В книгата посочен ли е някакъв метод за всичко това?
Нещата са написани съвсем простичко. Просто ги приеми такива каквито са.
Няма абсолютно нищо. Няма одеала, няма преобразувания,
няма никакви такива глупости.
Съвпадението ми не означава нищо, нали?
- Просто се замисли.
Предал ли си самият себе си?
- Хей, един момент!
Какво правим тук? Не искам да влизам в тази сграда! Спри!
Отиди с нея, Албърт!
Това е за теб.
- Благодаря ви.
Хей, кой ти даде това?
- Не! Стой далеч от мен. Не искам да говоря с теб!
Благодаря, Стивън.
Не те очаквахме.
- Къде е тя?
Кой къде е?
- Катерин.
Коя е Катерин?
- Жената, която ме докара до тук. Къде е?
Не знам за какво говориш.
Пак се започва! Какво става?
Просто разговарям със сина ти.
- Обидил ли си с нещо майка си?
Не!
- Защо тогава не се разбираш с нея?
Как върви поезията ти, скъпи?
- Уволниха ме заради нея.
Както казват, поет къща не храни.
Скъпа, какво си направила, по дяволите?
Нищо не съм направила.
- Глупости! Радиото беше настроено!
Бях нагласил таймера!
-Ще ме оставиш ли да поговоря със сина си?!
Искам да му покажа статия, което написах. Огромна е, виждаш ли?
Страхотна е, мамо. Виждам я много ясно.
- Та ти дори още не си я видял!
Защо не ме оставиш да довърша?
- Оправих радиото. Стой далеч от него.
Тук не е ли много задушно? Чуйте това.
Определено се налага да поговорим.
- Тя от къде се появи?!
Какво става? Какво стана по дяволите?
-Казах ти че тук има още една жена.
Ама какво...
- Искам да обсъдим някои доста интересни въпроси.
Коя е тази жена?
- В апартамента ви намерих...
...едно безспорно доказателство.
Доказателство?
- Чий почерк е това, г-н Марковски?
Извинете ме, г-н Силвър...
- Това е глупаво. Да си вървим.
Не знам.
Това е глупаво.
- Бихте ли прочела датата на глас, моля?
На 17 март 1989 Албърт беше на 9. Това е дневникът му.
Бихте ли прочела първото изречение високо и ясно?
Не.
- Моля ви.
Тези драсканици са нелогични. Да зарежем това.
- ...Добре.
Господи!
Прибрах се от училище. Мама беше в кухнята с една непозната жена.
Мама каза, че ако и днес стоя до късно, ще ме накаже.
Затвори врата на кухнята и каза:
"Побързай. Яденето ти ще изстине". После се върнахме при жената в кухнята
и мама каза да казвам думи на срички за да покажа колко съм добър в това.
Аз й казах, "Трябва да отида до тоалетната."
Отворих прозореца и през него излязох на улицата.
Борни и още няколко момчета играеха на "пънчбол".
Той ми каза, че изглеждам тъжен. Разказах му за случило се с котката ми.
Той каза, че му е тъжно за котката ми. Аз се разплаках,
някой от децата започнаха да ми се смеят. Борни също се разплака
и след това онези момчета престанаха да се смеят.
Котката му умря, той беше тъжен, на къде биете?
Нищо не целя с тази история.
- Казах ви, че е безсмислено. Да си вървим.
Често се случват такива неща.
- Прав сте, така е.
Вселената наистина е жестока, но кажете ми, г-жо Силвър,
тази жена, която е била в кухнята ви... Това беше сестрата на Хелън.
Не си спомням името й. Срещнахме се само веднъж.
Имаше ли нещо необикновено в тази непозната жена,
което изискваше пълното ви внимание?
Не. Хелън бе си беше вкъщи и аз реших да почерпя сестра й с чаша кафе.
Знаел сте, че онази котка е значела много за Албърт, нали?
Не съм голям почитател на котките.
Отговорете на въпроса, ако обичате?
- Не знам много за тази котка.
Навремето доста пътувах по работа.
- Може ли да сменим темата?
Не искам да говорим за котката ми.
- Какъв е изводът?
Какво?
Бил си натъжен поради смъртта на котката ти.
Много е болезно да изпитваш мъка, но ако към това се прибави
притеснение от околните, то положението става наистина неприятно.
Вината не е моя. Не съм му казвала да се срамува от мъката си.
Напротив. За вас е било по-важно да пиете кафе с непознат
вместо да поговорите с Албърт. Тогава той е бил малко момче!
Той е бил обзет от дълбока мъка. Избягал е през прозореца на тоалетната!
Направил е безразсъдна и опасна постъпка.
Защо?
- Не знам.
Мисля, че знаете.
- Не знам!
Знаете.
- Престанете!
Мисля, че трябва да си вървите.
- Не, няма да си тръгна.
Дошъл е моментът за тази история.
- Намирам се в дома си.
Мога да му кажа каквото си искам.
- Да!
Вашият дом е една лъжа!
- Това пък какво значи?!
Посветих живота си на това неблагодарно копеле...
Искала сте да го обезличите напълно, а не да го превърнете в личност.
Какви ги говориш, кучко?! Кучка такава! Колко деца имаш, кучко?
Слушай добре. Това е майка ти.
Тя ме помоли да се кача за малко.
- Какво общо има портиерът?
Той е останал сирак поради войната. Ти си останал сирак
поради безразличието на родителите ти.
Той съставлява част от твоята личност. Разбираш ли?
По дяволите! Радиото е напълно прецакано! Бренда!
Колко пъти да ти казвам да не го пипаш?
- Не съм го пипала.
Дадох 2000 хиляди долара за това радио!
Въобще не съм го пипала!
Чао! Ще се видим по-късно!
Не мога да повярвам, че светът може да е толкова жесток.
Поне видя ли каквото искаше?
- Какво да видя?
Те са били тези, които са те предали.
Вярвал си, че не е било така и заради това си предал себе си.
Защо не ми помогнахте? Защо не ме доведохте тук?
Защото ти ни излъга.
- Каза ни, че онзи африканец...
...е портиер на сградата където живее той приятел, а не родителите ти.
Ти не ни каза истината! По този начин предаде себе си.
Казах ти, някои хора са извън неизбежната реалност.
Престани с това одеало!
- Не са глупости. Така стоят нещата, Томи.
Ти, аз и всичко останали представляваме малки частици,
които се въртят в пространството заедно. Погледни. Виждаш ли?
Тук има толкова малко частички,
които според мен, са част от големия хаос.
Възможно ли е по-малките частички да са по-важни от по-големите?
Възможно е. Малките частички свързват по-големите.
Самите връзки са изградени от още по-малки частички.
Тук има още по-малки частички.
...И дори още по-малки.
- Ако се вгледаш внимателно,
ще можеш да видиш точно къде носът ми се свързва с вселената.
Всички частички са свързани по между си.
Виждаш ли?
- И какво толкова?! И без това нищо не може да се види!
Ти виждаш ли нещо?
- Не.
...Но определено ми стана интересно.
Животът ни е изпълнен с неща, които не можем да видим.
Не можеш да видиш електричеството.
Нали? Не можеш а видиш радио-вълните, но приемаш, че ги има.
Довери ни се.
- Майната му на доверието!
Стой далеч от Катерин, Албърт. Тя може да ти навреди.
Тя беше най-добрата ни ученичка, но тръгна в грешна посока.
Ще продължа да се срещам с нея. Тя видя болката, отчаянието и сълзите ми!
Тези неща са истински! Усещам ги!
- Глупак!
Остани си с усещанията, тогава.
- Не можеш да избягаш от Брад.
Той ще се върне при теб, защото сте неразделно свързани.
Брад?! Шегувате ли се?
- Ще видите, че аз и този идиот нямаме връзка.
Не.
- Той ви мрази.
Ще видим.
Я виж ти! Книги.
Доста неща е изхвърлил.
- Имаме връзка.
Тя е намерила поемата му.
Мили Боже!
- Май се карат.
Да се надяваме, че няма да стигнат до бой.
...Не разбирам какво толкова те дразни.
- Сега ще ти прочета какво!
"Гледам твоето лице и не мога да кажа не. Душата ми се дави в сълзи."
"Като чели потъвам в дупка." Това не ми звучи много щастливо.
На теб, това весело ли ти звучи?
Просто исках да акцентирам върху душата.
- Тогава защо пише "дави"?
Просто думата пасва. Не съм имал нищо конкретно в предвид!
Да, бе! Защо онези детективи трябва да ни ровят в боклука?!
Какво правите? Престанете. Защо той пребърква блузата ми?
Ако човек не харесва дрехите си, явно е в тежка форма на депресия.
Брад сключи договор с нас и този договор ни дава достъп до дома му.
Този дом е и мой и аз не съм подписвала нищо.
Това си е работа между вас двамата.
Този името е на негово име и вие двамата не сте женени.
Тези картички от миналата година ли са?
Да. Миналата година ходихме в Сейнт Бардс.
- А тази година?
Никъде не съм ходил тази година.
- Защо така?
Бях много зает. Имах много работа.
- Бил си твърде зает, за да...
Скъпи, защо си се забъркал с тези хора?
Тези хора не ми харесват. Не виждам какво общо има всичко това с теб.
Тези хора разследват моя живот.
Човек не трябва да пренебрегва екзистенциалните си проблеми.
Хей! Не пипайте там!
- ...Нищо няма да открадна.
Помниш ли какво стана миналата година? Кризата, в която бях изпаднал?
В момента взимам предпазни мерки.
- Глупости!
Това тук е...
- Напротив, скъпа. Всичко в живота е свързано.
Те успяха да помогнат на Албърт. Сега ще помогнат и на мен.
Ще помогнат на залените площи, ще помогнат на "Хъкабийс".
За какво говориш?
Той ни каза, че се чувства изтощен от стремежа да се харесва на всички,
но не вижда никаква друга алтернатива на действие, защото...
..."хората трябва да харесват човека за да му дадат възможност да успее."
Това е!
- Брад винаги е усмихнат. Идва му от вътре.
Изхвърлих онези книги, защото исках да се пошегувам с вас.
Виждате ли? Това е смешно.
-Шегите могат да са опасни. Те не струват нищо
ако няма кой да ги оцени. Аз обичам шегите. Шега-смях...
Г-че Кембъл, какво е усещането да сте красива?
Моля ви! Не възприемам себе си като чак толкова хубава.
Определено "Хъкабийс" се промени от както аз станах рекламни лице, но...
...нали се сещате? Никога не съм била сладкото момиченце.
Наистина ли?
- Не! Успехът ми се дължи, че съм с този красавец.
Как е сексът?
- Сексът ли?
Стига! Това е личен въпрос.
Това не ви засяга.
- Според доклада от наблюдението,
го правите често, но с кратка продължителност. ...От 8 до 9 минути.
Наблюдение ли? Гледали стени?
Не, само слушахме.
- Значи и това е вид наблюдение, а?
Сексът ни е количествен, но не и качествен.
Чу ли?
- Тя искаше да каже, качество, а не количество.
Знам. Само се шегувах.
- Наистина ли?
Ставаше дума за секса...
- Не искам да обсъждаме това.
Високо ценим тези 7 минути!
- Според мен, са 9.
Не повече от 8 всеки ден! Това не е качество, а количество!
Когато е в настроение е невероятна!
- Господи, ще припадна!
Скъпи!
- Какво има?
Защо поне веднъж не бъдеш откровен когато стане дума за връзката ни, а?
Защо бракът и децата са толкова важни за теб?
Планетата няма проблем с липсата на население.
Това прозвуча наистина искрено.
- Не мога да разбера
защо е нужно да си женен за да си успешен в живота.
Защо?
- Всъщност, не е задължително.
Не е задължително да имаме деца! Можем да...
...решим да имаме или да нямаме!
Можем да си останем и без деца! Ще сме си само ти и аз!
Не ви наех за да обсъждаме това.
- Тогава, защо ги нае?
...След малко имам среща.
Това са моите хора!
Искате ли чай?
- С удоволствие.
Всъщност, никога преди не съм правила нещо подобно...
От къде да започна?
Достатъчно?
- Да.
Наистина го почувствах.
Вече знам какво е реалност.
- Браво! Много добре!
Разменете си местата.
Сега.
Не толкова силно.
- Съжалявам.
Давай.
Давай!
Получи ли се?
Да, прозрях нещата.
Да! Това е направо фантастично!
Все едно съм тук, но всъщност не съм...не че не съм тук!
Сякаш...не знам. Направи го още веднъж.
Имам чувството, че съм в онази гората.
И каквото и да става, дърветата и всичко просто си съществуват.
Това е отговорът! Трябва цел ден да останем тук!
Това е отговорът! Направи го отново!
Сега!
Внимавайте! Държите се като деца.
Не можете да останете в това състояние цял ден.
Защо да не можем?
- Да, защо?
Отново ще бъдете въвлечени в човешката драма. Неизбежно е.
Желания, страдания, всичко, което съществува в този несъвършен свят.
Мамка му!
- Ще се върнем в човешката драма и отново ще я изживеем.
След това ще правим разни лудости. Ще се върнем пак в това състояние
и отново ще сме свободни като птички!
Да и после пак ще минете през драмата, през страданията...
Това има ли край?
- Всичко е свързано с преценката!
Въпреки моментната безгрижност и волева настройка никой не може да избяга
от страданието.
- Драмата и страданието няма ли да са по-малко
ако всеки ден правим упражнението с топката?
- Не го наричай така.
Наричай го "Пи-Б".
- Това "Пи-Б" няма ли да намали страданието ни?
Не, няма.
- Грешиш!
Ще го правим всеки ден. Ще видиш, така ще ни е по-леко!
Пак ви казвам...
Човешката драма е неизбежна. Страданието не може да се премахне.
Продължавайте с топката, но в един момента сами ще се убедите,
че съществуването е черна шега,
която е съставена от много желания.
- Значи желанията са неизбежни?
Не мога да повярвам! Болезнено е.
- Определено.
Ела с мен.
- Къде отивате?
Разсъждавай върху желанието и страданието.
Мога ли и аз да дойда?
- Не.
Добре.
- По-късно пак ще играем с топката,
нали...
- Надявам се.
Той ще я чука.
Изглеждаш ужасно! Не!
Идвам с теб!
- Не!
Не, прибери се обратно.
- Не мога ли да дойда с теб?
Не можеш да отидеш на работа облечена така.
Ще правим нов клип. Дрехите са идеални.
Това са най-добрите дрехи за сезона.
Преди бяха некачествени, неудобни, никой не ги харесваше.
Но сега, дойдоха различните дрехи!
Режисьорът ще намрази този клип!
Направо ще го намрази!
- Има стъкло межди нас.
Не можеш да се примириш с необятната ми същност, нали?
Това не е вярно.
- Какво въобще означава това?
Обсъждахме интимните ти проблеми. Говорихме за корена им.
Интимността е безгранична като реалността.
Определено при мен ще се появят интимни проблеми, ако ти...
...ако продължиш да се обличаш така.
Ще нося тези дрехи само една седмица.
- Дори един ден ти е много!
Хората в офиса ще откачат!
Ти можеш да откачиш, защото вечно искаш да контролираш всичко.
По този начин ти се опълчваш срещу безконечността на нещата.
Това прави нещата прекалено трудни и за двама ни, скъпи.
Престани да ми говориш с този тон!
Ти нае онези детективи!
- Не трябва да приемаш на сериозно
всичко, което ти казват.
Как да знам кое да слушам и кое не?
После ще ти кажа.
- Не! Това ще ме обърка!
Махни тази шапка.
- Не.
Би ли ми дал ключовете ми?
- Дай ми очилата.
Няма!
Дай ми очилата.
- Ти ми дай ключовете от колата ми.
Не.
- Да!
Щом не искаш да се преоблечеш, ще си останеш вкъщи.
Дървета и пчелички!
- Здрасти, Карл! Съжалявам, че закъснях.
Стоп! Дон, това е Хедър.
- Здравей! Аз съм Хедър.
Какво става?
- Снимаме нов клип.
Аз съм ти голяма почитателка.
- Благодаря.
Много се радвам, че съм тук.
- Добре дошла в семейството!
Обаче не разбирам нещо. В този скрипт са репликите ми...
...и не виждам реплики за втори човек.
Дон, ти ще си гласът на рекламата.
- Страхотно!
Тя ще е гласът! Аз ще съм лицето!
- Страхотна си, Хедър!
Аз ще се усмихвам, а тя ще говори!
Майната ти, Карл!
Искам моето лице да е на екрана!
Дон, моля те!
- Събуди се, сладурано! И твоят ред дойде!
Твоят ред дойде!
Престани!
- Не мога повече! Писна ми от този живот!
Писна ми от работата! Писна ми от теб, писна ми от всички!
Погледнете ме! Моля ви, моля! ...Всички!
Погледнете ме всички! Толкова съм хубава!
Всички момичета искат да са като мен! Толкова съм хубава!
Шаная ще е на сцената, официалните лица ще са тук...
Искам да се чувстват все едно са на бизнес-конференция.
Предлагам кутията за дарения да бъде ето тук. Кутията ще е като голфстик.
Класически голфстик или модерен модел?
Ще бъде класически.
- Класиката си е класика.
Да. Мислим да...
Къде е Дони? Къде е? Видяхте ли въобще новата ми реклама?!
Кажете, де! Правя всичко това заради вас!
- Мили Боже!
Онези детективи ми казаха истината!
- Защо се държи така?
Разбираш ли? Брад предава всичките ни!
Не ме гледай така!
Дон, почакай!
- Никой от вас не харесва рекламите ми!
Скъпа, тези дрехи вредят както на теб така и на "Хъканийс".
Просто искам да бъда себе си.
- Нямам нищо против да бъдеш себе си.
...Но това не е "Хъкабийс".
- Аз все още съм лицето на "Хъканийс"!
Не и в тези дрехи.
- Погледни ме в очите, Марти!
До сега бях като затворена в пещера!
- Какво, за Бога, става с теб?!
Имахме ти доверие, погрижихме се за теб, превърнахме те в звезда!
В момента ти проваляш всичко! "Хъкабийс" е над всичко!
Майната му на "Хъкабийс"!
Членовете от комисията са тук! Ти си новия член на бода.
- Къде отиде тя?
Какво? Така ли?
- Намери Колбърт. Разбра ли?
Намери го и идете да посрещнете гостите! Тя напсува "Хъкабийс"!
Чудесно!
- Напсува ни.
Какво правиш?
Какво ни причиняваш?
-В момента съм на дървото и си говоря с мъжоретките.
Те мислят, че съм страхотна.
Не знам дали мъжоретките знаят, но току що ме повишиха.
Какво?
- Вече съм член на борда на директорите.
Съжалявам, че трябваше да минеш през всичко това. Вече съм добре.
Отидох при онези детективи за да премахна Албърт от комитета.
Признавам си.
- В това няма никаква логика!
Скъпа, искам да се хванеш в ръце.
Чуй ме, трябва наистина да се хванеш в ръце!
Един момент. Пука ли ти въобще за гората и за животните?
Да! Грижа ме е и за гората и за животните!
С методите си, Албърт нямаше да спаси абсолютно нищо.
Нямаше да впечатли никого с тъпите си поеми!
Появяваш се с костюм на платформата и се държиш все едно гората е твоя.
Така може да се спраси гората!
Та, за това ства въпрос. Искаш ли други дрехи?
Да.
- Ще ти донеса нови. Трябва ли ти още нещо?
Не знам.
- Пеникюристка, може би?
Да, но трябва ли цял живот да съм хубава?
- Интересен въпрос.
Имаш избор.
Не, нямам избор. Трябва цял живот да съм хубава.
Мисля, че мъжоретките биха желали да разпространяваш любовта по света.
Тук, в "Хъкабийс", можеш да го направиш.
- Така е!
Това е страхотно! Знаеш ли какво...
...На практика, вече съм уволнена.
- Мисли позитивно.
Можеш да рекламираш риба-тон, портокали, пина-колада...
Нали?
- Да.
Моля те, излез през задния вход защото днес не изглеждаш много добре.
Добре.
- Става, нали?
...Все още се вижда пушък!
Някой да ми помогне!
Какво правиш, по дяволите?!
Престани!
- Разкарай се!
С тази гора е свършено.
Все някога ще бъде унищожена. Няма да оцелее. Това е необратим процес.
Постепенно ще бъдеш обзет от мъка.
Вселената е място, което бавно се саморазрушава.
Не можем да променим нещата.
Нали?
Какво правиш?!
Още ли си представяш онова глупаво дърво?
Защо да не мога да си го представям?
- Защото това е една фантазия!
Искаш ли да изживееш един фалшив живот?
- Не се ядосвай.
Не може ли малко да си помечтая?
- Не можеш!
Защо?
- Защото това, което си представяш е една лъжа.
За последен път ти казвам, забрави това глупаво дърво!
А що се отнася до Брад, трябва да му направиш това,
което той ти причини...
Какво значи това? Първо семейството ми, аз сега и вие!
Тя е и моя учителка, Албърт.
- Тя все още ти е учителка, Том.
Не. Вече всичко е различно. Мислех че сте отишли да видите някакво дърво,
а не да правите животински секс! Вие ме измамихте!
Извади си поука от всичко това, Томи.
Ти искаше да научиш истината. Предупредих те.
Човешката драма...
- За това ли постъпваш така?
...За да ме научиш?
Да, за това ли го правиш? За да го научиш?
- Разбира се!
Има моменти в които двама души изпитват идентична мъка от съществуването.
Точно това исках да чуя.
- Как може да вярваш на тези глупости?!
Том, съжалявам. До сега не бях прави такова нещо...
Все още можем да бъде... Можем пак да сме заедно.
Млъкни, Албърт. Аз те доведох тук!
Исках завинаги да сме заедно, а ти прецака всичко. Влюби се!
Има едно подходящи клише за това. ...Неизбежно е.
Да... Не приемам неизбежното!
Как можа, Албърт?!
Къде е топката сега, Томи? ...Казах ти.
Ще приема самотата си и ще си живея в хаоса!
Дори мога да си направя собствен хаос в хаоса!
Нямам нужда от вас!
Горкичкият...
- Добре дошли.
Харесвате ли новия ми офис?
Да се върнем на терапията.
- Да си отидем от терапията.
Бихме искали да обсъдим...
- Бихме искали да обсъдим...
Какво правиш?
- Какво правиш?
Шегувам се!
- Брад!
Сега сериозно. Искам да прекратите разследването.
Нищо лично. Оценявам какво направихте за мен, но вече не ми трябвате.
Не можеш да се откажеш преди случаят да приключи.
Мога да ви уволня.
- Не, не можеш.
Как така не мога?!
Параграф номер 201. "Нито детектив нито клиент могат да прекратят случай,
преди неговото окончателно разрешаване в съответствие с параграф 301
алинея 4, според която...
- Не съм подписвал това.
Напротив.
- Ще си намеря адвокат.
Или може би ще се оплача във ФБР, какво ще кажете?
Давай.
- Наистина ще го направя. Не се шегувам.
Брад, ето какво ще стане ако отидеш.
Ще кажеш на полицията, че си наел екзистенциални детективи.
Те ще те попитат защо, ти ще им кажеш, че си имал лични причини.
...Или пък ще си признаеш истинския, политически мотив...
...Просто искаше да се отървеш от Албър Марковски.
Никога не съм казвал това!
...Работата ни е да научаваме неща.
- Полицията ще дойде в "Хъкабийс".
Ще задават въпроси на всички. Бордът ще разбере, че Брад Станд
има тревожни екзистенциални проблеми.
- Не можете да...
...Или той се е справил с проблемите си.
-...Което звучи много странно.
...Което е още по-лошо.
Приятелката ти, рекламното лице на "Хъкабийс",
е облечена като изпаднало хипи.
Схванах намека.
- Разбираш ли, Брад, за теб слънцето ще залезе.
Добре, де! Разбрах ви, успокой те се.
Той проявява пасивна агресивност.
- Млъкни.
...По скоро, агресивна агресивност.
- Дон знае ли за проблемите ти?
Не мога да повярвам, че съм подписал този договор! Това е...
...най-тъпото нещо, което някога съм чел в живота си.
Ще се върнем ли на случая?
- Добре! С какво разполагате?
С нищо!
- Намерих една твоя стара снимка, направена в Кливланд.
И какво? Намерили сте снимка на родителите ми?
На снимката са майка ти и баща ти.
Всички изглеждате страхотно. ...Ти най-вече, но това момче...
Той не изглежда много добре.
Копелета!
- Не изглежда много добре, нали Брад?
Как можахте?!
Занасяте ли ме? Той тези 150 кг. и говори само за ядене.
Какво общо има той?
-Хората го смятат за красив, чувствителен млад човек.
Моля? За дебелия ми тъп брат ли говорите?
Точно за него говоря.
Щом е толкова чувствителен, защо не отслабне с 70 кила
и не спре да говори за ядене? Тогава, може би, ще си намери приятели.
Брат ти усеща, че ти се срамуваш от него.
Изпитваш ли симпатия към него?
Шегувате ли се? Подарих му кола.
Изпращам му нови ризи.
Аз... Момент.
Погледнете, това са любимите му гумени бръмбари.
Държа ги в бюрото си!
Аз съм много добър голям брат.
На него му се иска да го изслушваш повече.
За какво да го изслушвам? За бръмбари ли?
Не знам отговорите на всички въпроси, но той трябва да ме слуша повече
и да не говори толкова много.
- Имаш няколко рутинни истории,
които му ги разказваш отново и отново...
Стига! Това не е...
Това е лъжа. Не съм досаден като него.
- Като историята за сервитьорката
или пък тази за горчицата...
11 май. Служебно заседание.
...Шаная се появи. Очевидно искаше да хапне нещо.
Казвам ви, направо умираше от глад!
Тя мрази горчица. Каза, че е алергична към нея.
Гледам я аз и тя с много твърд тон ми каза:
"Без горчица".
Поиска няколко сандвича. Също така, не обича пилешка салата.
В единния от сандвичите имаше такава салата и тя я изхвърли.
13 юни. Езерото.
...Идва Шаная. Очевидно беше гладна.
Започва да ми обяснява, че закъснявала за някъде си.
Накрая си поръча два сандвича с риба-тон.
19-ти юли. Полет 27 за Чикаго.
Шаная се появява прегладняла от град. Каза ми, че мрази пилешка салата.
Изхвърли салатата от единия сандвич.
- 17 август. Конференция.
Шаная идва да си купи гаден, мазен сандвич, разбирате ли?
Не обича горчица. Мрази я също така не понася пилешка салата.
Говоря сериозно.
- 3-те септември. Разговор по мобилен телефон.
...Шаная изглеждаше много гладна.
Поръча си сандвичи с риба-тон без горчица.
...Изядох два сандвича пред нея. Останаха й един сандвич и половина.
Изяде един сандвич и половина преди да осъзнае...
...че са с пилешка салата.
Защо според теб разказваш историята за горчицата толкова много?
Не знам. Защо?
- Това е пропаганда.
Което значи?
- ...Че го правиш заради себе си.
Толкова си впечатлен от факта, че познаваш Шаная
и се чувстваш силен, защото си я преметнал.
Ти си забавен тип, добър тип...
- Успяваш да разсмееш всички и...
Може би по този начин избягваш депресията.
С какво депресията е толкова важна?
С нищо. ...Освен ако човек не я възпира по някакъв начин
и така и не бива обсебен от нея в нито един момент от живота си.
Историята е потиска депресията ти.
- Историята...
Историята...
-...Историята.
Млъкнете!
Добре... Няма нужда да разказвам истории.
Според теб, какво ще стане ако спреш да разказваш истории?
Ще продължиш ли да бъдеш себе си?
- Възможно ли е да не бъда себе си?
Възможно ли е да не бъда себе си?
- ...Да не бъда себе си?
...Себе си. Възможно ли е?
- Възможно ли е да не бъда себе си?
Възможно ли е?
- Възможно ли е да не бъда себе си?
Възможно ли е да не бъда себе си?
Възможно ли е да не бъда себе си?
- Възможно ли е да не бъда себе си?
Възможно ли е да не бъда себе си?
Брадли?
- Започва да ми писва. На теб не ти ли писва?
Всички тези срещи започват да ми идват в повече.
Брадли, какво става?
Сам ли си разказваш вицове? Казаха ми, че в гората е забелязана мечка.
Това е много странно, нали?
Добре е днес да засегнем тази тема пред борда, нали?
Ще се справиш по-добре от всеки, приятелю.
Нали?
- И още как!
Да вървим, брато! Днес ще те представя на борда, приятелю.
Джон, за какво става въпрос?
- Колеги, имаме правен проблем.
Само това ни трябваше. Този проблем трябва да се реши незабавно.
Мисля да се обадя на моя познат в правната комисия...
Добре. Хубаво.
- Преди 3 год., Шаная е била замесена в нещо подобно.
Нали така, Брад?
- В Япония горчицата не е забранена.
Какъв е проблемът тогава?
- Проблемът е в самият магазин.
Нямаме разрешително ли?
- Нека чуем историята за Шаная.
Ако не друго, поне ще се посмеем.
- Брад, разкажи ми за Шаная.
Разкажи ни я, Брад.
- Не искам да разказвам тази история.
Какво?
- Повече не искам да разказвам тази история.
Стига! Работил си в закусвалня в Чикаго, точно отваряш, идва Шаная и...
Тя е...
- ...Гладна.
...Много гладна. Точно така.
Тя си поръчва...
...Сандвичи с риба-тон, но...
- С риба-тон ли?
Започва да ги яде мислейки, че са с риба, но осъзнава,
че е алергична към... Хайде! Алергична е към...
Хайде! Алергична е към какво?
Да излезем навън да се поосвежиш, а? Хайде.
Ще е върна след 5...
- ...След 5 минути.
На всеки може да се случи. ...Няма страшно.
Какво, по дяволите, беше това?
Обичам "Хъкабийс"
Качвай се на пожарната!
- Предпочитам колелото!
Качвай се!
За колелата няма задръстване! Чао, тъпаци!
На мястото на пожара съм!
...Къщичката си гори!
Реакция-разсейване. Реакция...
О, не!
Точно бях боядисал антрето!
Горкият Брад. Тревожа се за него. Ти какво мислиш?
Ще се оправи. Повярвай ми, всичко ще е наред.
Нищо не е наред!
Всичко е добре щом свършва добре.
Какво ми остана?
- Според теб, нещата са зле, нали? Къщата ти гори,
може би ще си загубиш работата...
Никой... ...никой не трябва да разбере за това!
Не казвайте на никой, че...
Не! Кажете на всички! Какво толкова?! Кажете на всички!
Всъщност, може би не...
- Чакай малко.
Моля ви, не казвайте на никой.
...Не сте ме видели да плача. Никой не трябва да види тази снимка!
Никой не трябва да я вижда! Защо го направихте?
Не! Никога не бихме направили такова нещо.
Никога.
- Абсолютно никога!
...Поне още не сме го правили. Никога не бихме го направили.
Тогава, коя, по дяволите, е онази жена с апарата?!
Това е една наша стара позната.
- Нейните методи са брутални!
Добре! Отивам на кампанията.
Майната ви, копелета такива!
- Брад!
Брад, ние не те снимахме!
- Тя го направи, Брад!
Да, аз го направих!
Преди малко постъпи като долна кучка!
Не. По този начин те освободих от Брад.
Още повече ме свърза с Брад. Снимката ми помогна да проумея,
че аз съм той и че той е мен.
Да!
- Не!
Стига! Вие тримата работите заедно, нали?
Не, въобще не работим заедно.
Така ли? Наговорили сте се. Тя се появява, когато вие си тръгнете
и обратното...
Няма никаква тайна уговорка между нас, повярвай ми.
Според мен има. Така функционира терапията ви.
Ти си твърде черногледа, а ти не си достатъчно черногледа.
Тайната е в дрехите ви, нали? Може би си ги купувате заедно.
След това действате. Ти си лошото ченге,
ти си доброто ченге и воала!
Теориите ви взаимно се допълват. Съвпаденията станаха твърде много...
Албърт!
- Господи! Какво му стана?
Не знам.
Не може да го оставите тук. Не паркираме колела.
Отнеси се с него като с кола.
- Ама това не е кола!
...Всъщност, както и да е.
Етаж 10.
"Хъкабийс" ви приветства на кампанията "Спасете зелените площи"!
"Хъкабийс" иска да спаси зелените площи.
Съжалявам, не мога да ви пусна.
- ..."Хъкабийс" мисли за вас!
Стига. Хайде, де!
Трябва да държа реч.
Трябва да открия церемонията!
- Трябва да го пуснете.
Брад... Не го пускай вътре.
Това са пълни глупости!
- Хайде! Аз организирах всичко това!
Трябва да го пуснете!
- Аз организирах всичко!
Шаная...
Шаная!
- Хей! Това е г-ца "Хъкабийс"!
Извинете. Помислих ви за Шаная.
- Може ли един автограф?
Тези снимки са доста стари.
На всякъде сте невероятна. Много ви благодарим!
Какво става, Дон?
- Обичаш ли ме?
Мисля, че да.
- ...С цялото си сърце?
Не.
- Между нас всичко свърши, Брад.
В онзи пожар за малко не загинах. Той дойде и почти не умря,
защото държи на същите неща като мен и това показва, че няма нищо...
Тя ще се оправи.
- Разбира ли, Брад?
Той ме обича с цялото си сърце.
Извинете, след малко церемонията ще започне. Моля да напуснете.
Вие зад храста, напуснете моля.
И тебе ли не те пуснаха?
- Дори не се опитах да вляза.
Смятах, че като ти размажа главата във фантазията ми всичко ще се оправи.
Аз си мислех, че само размазаната ти физиономия може да ме зарадва.
Етаж 18.
Нагоре ли сте?
- Надолу сме.
Според мен, сте за нагоре.
- Няма проблем. Влизайте. Г-жо...
Мери-Джейн! Най-после!
- Копеле!
Как можа да ни причиниш това?!
- Ти ни излъга!
Направих го заради всички ни. Стига. Мери-Джейн...
Изсичането на половината гора на пра-дядо ми не е голяма победа.
Изсичането ще започне в понеделник.
Мери-Дейн, спасихме половината гора.
-...Но не спасихме дърветата.
Ще се качим ли нагоре или какво?!
Това, което целеше, беше да рекламираш "Хъкабийс". Това целеше!
Ти какво правиш тук?! Знаеше ли какво прави, Брад?
Успокой се. Аз ще се заема с него.
- Участието на Шаная ще помогне!
На Шаная въобще не й пука за това!
- Напротив!
Хайде!
- На Шаная въобще не й пука!
Майната му!
- Значи си продал дърветата?
Нямаше друг начин. Казах, че им даваме половината дървета.
Дали продадох всички дървета? Не знам.
Опитах се да помогна. Казах половината дървета!
Брад, за съжаление антрето ти е съсипано.
Цялата ли къща изгоря?
- Не. Само антрето.
Напълно е съсипано. Съжалявам.
- Етаж 36.
Надолу ли сте?
Кой е този човек? Ти или аз?
- Дай ми я!
Той ще го убие!
- Брад, с теб сме неразделно свързани!
Господи!
Това е истината! Не можем да избягаме от нея!
Престани!
- Етаж 23.
Шаная.
- Брад, осъзнаваш ли какво направи?!
Нека ти обясня!
- Долен лъжец!
Не мога да повярвам, че си изрекъл всичко онези лъжи!
- Нека ти обясня!
Изхвърлила съм салатата, а?
- Момент...но все пак, спасихме гората!
Чуй ме добре, Брад. Мразя самата риба-тон!
Това значи ли, че обичаш горчица?!
- Аз съм Албърт!
Все пак, спасихме гората.
- Тя знаеше името ми!
И какво като ти знае името?
...Това не беше на шега, човече. Престани!
Добре, де! Измислих си всичко.
И какво толкова? Това важно ли е за теб?
Етаж 18.
- Албърт,
дължим ти извинение. Трябваше да те подкрепим.
Благодаря, Анджела. Ще се съберем в гората за да спрем булдозерите.
Останах без работа, дори вече не знам кой съм.
И аз се чувствах по този начин.
Отиди при тази жена.
Катерин Вобан. Специалист по жестокост, манипулация и обреченост
Еха! Ето те и теб!
Здравей.
- Сигурно се гордееш, че чукаш "черната" дама на философията!
Ти си невъзмутимият търсач на истината...
...който обърна гръб на всички като някой закоравял гангстер.
Знам.
- Нарани чувствата ми!
Съжалявам.
- Направи го за едното чукане, нали?
Тя е много властна жена. Бил съм с много жени и...
Очевидно е!
- Тя ме използва за да ни докаже
неизбежността на човешката драма!
И? Това означава ли, че се отказваш от колелото?
Разбира се, че не.
Искрено се надявах.
Като че ли каза нещо истинско.
- И ти каза нещо истинско.
Какво казах?
- Духовната връзка наистина съществува!
Прав си! Така е!
- Да.
Не мога да повярвам! Страхотно е!
- Невероятно е!
Знам.
- Но също така, няма нищо специално в това.
Така е защото се появява поради многочислеността на проблемите.
Детективите искаха да ни го покажат на практика.
Но истината е, че ако няма драма, няма да има и магия!
Чуваш ли кой какво говори?
- И двамата говори смислени неща.
Мисля...
Мисля, че този случай е приключен.
Възможно ли е въобще някога да приключи?
Какво мислиш да правиш?
- Мисля да отида и да застана пред булдозерите.
Искаш ли да дойдеш?
- В колко часа ще тръгваш?
Ами...някъде около 13:30.
Звучи добре. Да си донеса ли вериги?
Ако ще свършат работа...