Hostages - 01x09 (2013) Свали субтитрите
- Казвам се Агент Хофман, тайни служби.
Мисля, че някой заплашва семейството ви.
- Това е Ванеса Мур. Сестра ми.
Ванеса, познаваш ли Полковник Блеър?
- Лично не, но съм чела доста за вас.
Обичах брат ти. Щеше да бъде президент един ден.
Този ден щеше да е днес.
- Общият ни приятел е тук.
Исках да го държа в течение на нещата.
- Здравей, Куентин.
Конспирацията е много над нивото на Дънкан.
- Защо му вярваш?
Отвори си очите, Браян, ФБР, Тайните служби. Работата е много сериозна.
Трябва да разберем кога точно Кинкейд ще го обяви публично.
Какво ще правим, ако е преди операцията?
- Ако се случи ще премислим ситуацията.
Смятам да започнем от семейството му.
- Трябва да седиш далеч от дъщеря му.
За това ще разуча жена му. Съпругата ти е доста болна.
Махнах предпазната капачка.
Мога да й сложа 20 кубика морфин, още преди да си направил крачка към мен.
Тя е невинна.
- Моето семейство също.
Елън, знам, че си разстроена, искаш доста отговори.
Защо го правиш?
- Няма значение.
За мен има.
- Остави морфина. Моля те.
Не искаш да убиеш още една невинна жена.
- Както Анджела?
Или президента?
- Той не е невинен.
Ти решаваш кой е виновен и кой е невинен. Кой да живее.
Кой си ти? Господ?
- Извинете? Какво правите?
Пипали ли сте нейното IV?
- Хенри, всичко е наред...
Попаднах на д-р Сандърс в коридора и помолих я за консултация.
Нина се оплакваше от болки по-рано вчера.
Има ли някакъв проблем с нея?
- Не.
Всичко е наред в момента.
Каза, че президентът е виновен, какво имаше предвид?
Ще обсъдим това по-късно.
Сега трябва да се прибереш вкъщи при дъщеря ти.
Защо?
- Приятелят на Морган дойде у вас.
Носеше пистолет.
- Боже.
За какво говорите? Защо мислите, че някой заплашва семейството ми?
Да кажем, че жена ти е общото нещо,
в серия инциденти свързани пряко с президента.
Какво намеквате?
- Жена ви е уважаван лекар.
Примерен гражданин. Няма причина да посегне на президента,
освен ако не е принуждавана.
Никой не знае, че сте тук. Имате шанс да споделите, ако имате нещо за мен.
Аз...
Не знам за какво изобщо говорите. Всичко е наред.
Никой не ни принуждава за нищо.
Добре. Извинете, че ви загубихме времето, г-н Сандърс.
Можете да тръгвате.
Благодаря.
Бойд ме обича.
- Знам.
Знам, скъпа. Съжалявам.
Ти си виновен.
- Не.
Той ме защити.
Добре ли си?
- Да.
Жилетката спря куршума, но все още боли, мамка му.
Била съм и по-зле.
Можеше да си мъртва.
Започни да събираш марки или нещо подобно.
Мислех, че срещата със съпруга е била снощи.
Не разглеждам информацията за д-р Сандърс, но прочувам болницата.
Трябва да се запитаме, "Защо Белия дом избра точно болница Мериленд?".
Подборът е бил доста строг. Прегледахме всичко.
Започнах отново, снощи. Мисля, че някой може да манипулира ситуацията.
За какво говориш?
"Докладът с инциденти от болница Мериленд".
"Регистрирано на 04.09 от местния комисар".
Болниците го правят всяка година. Рапорти за жертви, ранени.
Според доклада за пред Белия дом са докладвани едва 245 инцидента.
Докладите от болницата показват, че те всъщност са 479.
Защо са променили цифрите?
За да бъде сигурен, че президента ще намери смъртта си там.
Бил Джонс е на телефона. Казва, че е спешно.
Ало.
- Трябва да говорим, веднага.
Ще ти звънна отново.
Майтапиш се. Как така се рови в болничните архиви?
Казах ти какво мисли. Според него някой вътрешен
повлиява на решенията на д-р Сандърс.
- Спомена ли името ми?
Не още, но е въпрос на време.
.:: ЗАЛОЖНИЦИ ::. Сезон 1 Епизод 9
Превод: PatiencE Редакция: veselia101
Хофман просто те повика в кабинета си и започна да задава въпроси?
Искаше да знае дали някой ни тормози.
Умен е. Мисля, че се досеща какво става.
Какво му каза?
- Казах, че всичко е наред.
Повярва ли ти?
- Май да.
Той е безмилостен.
- Може би това е добре.
Обсъдихме го. Ако споменем на някого ще си е чисто самоубийство.
Знам в какво се забъркахме, но може би е грешка.
Може би е по-умно да се доверим на Хофман, за да ни помогне.
Предпочитам да заложа на себе си.
Елън. Трябва да поговорим.
Ще се наложи да оперираш на четвъртия етаж.
Четвъртия? Но, аз винаги оперирам на петия.
Не и този път. Правилата се промениха.
Трябва да го оставиш на четвъртия етаж, шкафче номер 715.
В 11:30 ч. След този час етажа ще бъде заключен.
Пълен обиск. Ще направим така, че да не бъде открито.
Шкафче 715, четвърти етаж. 11:30 ч.
Хофман. Обсебен е. Спал е в офиса.
Анализирайки документи, статистически данни.
- Близо ли е?
Достатъчно, че да бъде отстранен.
- Отстранен?
Така ми казаха.
Мислиш ли, че това е правилният ход?
- Няма значение какво мисля.
Карлайл? Мисля, че имаме общ приятел.
Така ли? Кой?
- Човекът, които играе тенис.
Щом президентът е толкова сигурен в решението си, трябва да поговорим.
За какво?
- Не е твоя работа.
5 минути са доста време.
- Приятелят ни каза, че ще стигнат.
Работя по въпроса.
- Ще бъде ли проблем?
Да или не?
- Не.
Не е лесно да се отървеш от агентите на Тайните служби.
Трябва да ни помогнеш.
Има ли някакъв проблем с това?
- Не.
Как си?
- Добре.
Вкъщи е лудница около подготовката за колежа.
Къде ще се записва Морган?
- Колумбия и Дортмунд са любимите й.
Ще видим.
- Тя е умно момиче. Тя как е?
Как се чувства напоследък?
- Справя се страхотно.
Трябва да тръгвам. До скоро.
- До скоро, скъпа.
Как върви?
- Добре.
Съжалявам, че те забърках в това.
Не. Не си. Аз поисках да съм част от това.
Просто никога не съм мислил, че ще се получи така.
Сестрата... Шофьора на лимузината...
Онова хлапе, Бойд...
Дано всичко това е краят.
- Не мисля.
Ще отвлекат Хофман.
Ако това е планът, вероятно. Няма какво да направим.
Освен, ако не го убедя да се откаже от случая.
Ние не сме престъпници.
Намерих няколко следи, но нищо кой знае колко сериозно.
Не още, но продължавам да търся.
- Мисля, че истината е някъде там.
Просто трябва да я открием.
Съгласен ли си?
От опита, който имам съдя, че отговора на важните въпроси, рядко е само един.
Може би не намираме мотив за конспирация, защото няма такава.
Може би Анджела наистина се е самоубила?
Била е депресирана, просто е скочила от моста на Чисакейк,
а тялото е потънало в морето.
- Смяташ, че съм се побъркал?
Мисля, че понякога хората не знаят кога да се откажат.
Вероятно си прав. Аз съм много упорит. Особено сега.
Имам нова следа по случая в Белия дом.
Нима?
- Да.
Извини ме.
Здравей, скъпа. Виж, не мога да говоря точно сега.
Чудесно. Ще се видим вкъщи. Обичам те.
Съпругата ми. Изнервя се, ако не се чуем поне по пет пъти на ден.
Как е тя?
- Не много добре.
Не я виня.
- Той или ти?
Постъпила си правилно.
Нещо друго? Онзи тип още ли те преследва за парите?
Искаш ли помощ с него?
- Благодаря, не за сега.
Платих по-голяма част от дълга си. Креймър ми помогна.
Наистина? Разкажи ми.
Не искам.
- Заинтригува ме.
Сандрин, ела, трябва да свършим нещо за Дънкан.
Стой тук и наглеждай Браян и децата.
Вече даваш заповеди, а?
- Сам ще се справя с тях.
Някакъв вид отрова е. Пациентът я е погълнал.
Предизвиква гадене, повръщане... Ако може да изкажеш мнението си.
Ще се заема.
- Чудесно.
Как е, малкия?
Чух, че вчера си се видял с Креймър и баща му?
Да.
Искам да знаеш, че според мен си постъпил правилно.
Креймър ми каза за разговора ви.
Направих това, което поиска.
- Знам.
За това дойдох.
- Да кажа "благодаря".
Няма проблем.
- Но все пак искам да помогна.
Разкажи ми твоята версия на историята.
Мамка му, какво искаш?
- Кой по дяволите си ти?
Търся приятел.
Има ли си име?
- Да. Херман.
Намерихте го.
- Обади ми се, че ще дойде.
Как се казваш?
- Няма значение.
Готов ли си да говорим за бизнес?
Какво има между теб и Арчър?
Дали сме спали заедно? Да. Много отдавна.
Спим ли сега? Не.
Това е. Тя е целта.
- Добре.
Агент Хофман.
- Стан, обажда се Дънкан Карлайл.
Според един моите информатори,
има жена, която знае нещо за изчезването на Анджела Никс.
Ще се видим след малко, на ъгъла на Анакостия и Трета.
В ресторант на име "Ню Даун".
- Добре, ще се видим там.
Всички сме на линия. Ще дойде скоро.
Ще бъде на мястото след 25 минути. Действаме по мой сигнал.
Разбра ли?
- Добре.
Нека изглежда като случайна стрелба. Добре.
Кажи ми веднага, когато сте готови.
Времето ти изтича.
- Говорих с нашия приятел.
Проблема ни ще бъде решен.
- Добре.
Нашият приятел от Генералния щаб. Нещата са задвижени.
Наистина ли е необходимо това?
По-рисковано е, ако не го направим. Да, налага се.
"Спи спокойно тази нощ, защото
наоколо е имало мъже, които да те защитят, ако се е наложи".
Патън.
- Чърчил.
Знаеш ли... един ден мисля, че ще бъдеш страхотен президент.
Целта е на позиция.
- Чудесно.
Бъдете готови.
- Прието.
Агент Карлайл.
- Току-що пристигнах.
В задръстване съм, ще дойда след малко.
Добре.
Момчетата знаят ли, че целта е Фед?
Не. Не ги е грижа.
- Няма да се върнат?
Да. Ще изглежда така както трябва.
Хофман ще се окаже на грешното място в грешния момент.
Жертва на насилие между бандите. Съпругата му ще получава пенсия.
Какво, по дяволите, прави той?
- Какво му става на този?
Обади се на Хофман. Дръж го там.
Ало?
- Стан? Аз съм. Наближавам.
Не се притеснявай, тук съм, любувам се на природата.
Сигурен съм.
- Свидетелят ти надежден ли е?
Да. Ето те и теб. Виждам те.
Махни се от пътя!
Здрасти скъпа, не мога да говоря сега.
Съжалявам, но е станала катастрофа.
Открихме този телефон близо до жертвата.
Какво?
- Трябва да дойдете веднага в спешното,
на болница GW, веднага.
Махни се от пътя!
Глух ли си? Махай се!
Мамка му, къде е той?
- Намерете го. Веднага.
Няма и следа от него, пич. Няма го.
- Продължавай да търсиш.
Какво стана, по дяволите? Къде отиде той?
- Не знам. Обади му се.
Може да е заобиколил зад ъгъла да се изпикае или нещо такова. Може би е наблизо.
Хофман. Изпуснахте си шанса.
Какво сега?
Елън, тъкмо щях да идвам към твоя кабинет.
- Реших да ти спестя разхождането.
Анализира ли пробата, която ти дадох?
- Да.
Кажи ми отново. От къде взе това?
Бащата на мой пациент ми го даде. Загрижен беше.
Мислеше, че може би е отровно. Защо?
- Не е отрова.
Това е диметил сулфоксид.
- За какво е този диметил сулфоксид?
Подобие е на костния мозък. По-скоро е за някой болен от левкемия.
Трябва да приемеш много голямо количество, че да ти повлияе по-отрицателен начин.
Сигурна ли си, че пациента ти се чувства зле от това?
Очевидно не.
Благодаря ти. Информацията ми беше много полезна.
Хайде, господа, нека се залавяме за работа.
Как върви излизането ти от плана OTI?
Ако искаш да се откажеш, и да излезеш чист,
ще ни трябва изкупителна жертва.
- Повече от една.
Ще ни трябва малко време да вкараме в ред нещата.
Това може да се взриви в лицата ни. Колкото по-скоро, по-добре.
Извинете ме за момент, г-н Президент.
Предполагам имаш добра новина за мен?
- Грешиш.
Какво стана?
- Няма значение, не се получи.
Какво ще правим?
- Не съм сигурен.
Ще ти звънна след няколко часа.
Съжалявам, г-н Президент. Съпругата ми.
Понякога забравя, че сте лидер на свободния свят.
Нищо. Аз също.
Къде бяхте?
- Дънкан ми даде задача.
Каква по-точно?
Ако Дънкан искаше да знаеш, щеше да ти каже.
Не говоря на теб.
Правихме една доставка. Нищо кой знае какво.
Дънкан не каза какво е точно.
- Успокой се, момче.
От един отбор сме, помните ли?
Тогава защо се притесняваш, къде сме били?
Искам да бъда сигурен, че партньорите ми не обикалят
напред-назад, правейки глупости. Убивайки шофьор на лимузина, примерно.
Защо го забърка в това?
- Не съм.
Съжалявам, че ви накарах да чакате. Помните ли д-р Елън, личната ми лекарка?
Казаха ми, че искате да направите няколко кръвни теста, днес.
Да, искам да се уверя, че всичко с кръвосъсирването му е наред.
Да приключваме с това.
- Операцията не е в следващите 6 дни.
Защо не го отложим? Да се направи, когато наближи датата?
Спокойно, Ханк. Конгресът ме обстрелва цял ден.
Мисля, че ще се справя с една малка игла без проблем.
Взимайки под внимание случващото се, ще се съглася с президента,
докато направим операцията.
- Радвам се.
Няма да отнеме повече от минута.
Г-н Крийси. От офиса на агент Хофман се обаждат отново. Искат среща.
Казаха ли за какво се отнася?
- Нещо свързано с д-р Сандърс.
Кажи им за утре.
- Полковник Блеър също ви търси.
Дано помогне.
- Благодаря, сър.
Ще взема тези.
- Щях да ги оставя в лабораторията.
Кръвта на президента винаги се анализира в болница Невил.
Разбира се.
- Ще ви пратим резултатите.
Благодаря.
- Трябва да взема и тези неща.
Всички следи от ДНК-то на президента са строго пазени.
От съображения за сигурност.
Отиваш ли някъде?
- Търсих те по-рано днес.
Така ли? Обади ли се? Писа ли ми?
Къде по-точно си ме търсил?
Какво стана с нашия проблем?
- Под контрол е.
Значи ли, че е извън играта?
- Още не. Но ще бъде.
Значи нищо не е под контрол.
- Ще бъде. Скоро.
Имаш думата ми.
- Хубаво.
Мисля, че няма за какво да се притесняваме.
Ще идваш ли на приема, довечера?
- Да.
Добре. След това искам да се върнеш обратно вкъщи,
ще се съберем няколко човека.
- Звучи добре.
Три пъти за един ден. Започваш да ставаш редовна, Елън.
Последна молба, наистина. Може ли да анализираме тази кръвна проба?
Стига ли?
Ще видя какво мога да направя.
- Добре, аз почивам тази вечер.
Ще ми изпратиш ли резултатите?
- Да. Имам ти мейла.
Старият ми е хакнат, дълга история. Можеш да ги пратиш тук.
Благодаря.
Здравей. Всичко наред ли е със семейството ти?
Да. Телефонът на жена ми е бил откраднат и намерен от някакъв човек при инцидент.
Тя е добре.
- Ясно. Радвам се да го чуя.
Информаторът ме излъга, всичко се оказа пълна глупост.
Само едно бивше гадже, което иска да я прецака.
Предполагам сме отново в началото.
Ще се справим.
- Добре.
Да?
Къде искаш да се видим?
Радвам се, че дойдохте, агент Хофман.
Имам добра история за вас.
- Г-н Крийси.
Каква изненада.
Вдигнете си ризата.
- Моля?
100 % сме извън протокола. Не искам никакви подслушващи устройства.
Джобовете.
Президентът ще бъде ликвидиран.
Всичко е планирано. Колегите са заели местата си.
От къде знаеш?
- Защото съм замесен.
Мога да ти дам всички подробности. Но искам сделка.
Искаш сделка, която е свързана с измяна?
- Ще спася живота на президента.
Без мен, Пол Кинкейд е мъртъв.
Искам пълен имунитет и федерална закрила.
И 5 000 000 долара в брой.
- В брой?
Трябва да изчезна.
Програмата за защита на свидетели ще бъде полезна...
Не и за мен.
Хората зад това са доста могъщи.
Ако не ви чуя след 5 часа, ще се кача на самолета.
Вие и вашите хора ще обикалят наоколо като кучета,
чудейки се какво става и кой е убил президента на САЩ.
Нека говоря с федерален прокурор...
- Не.
Отидете направо на главния прокурор.
Той е единственият, който може да направи тази сделка.
Само на него вярвам.
Радвам се, че те виждам Куентин.
- Полковник.
Пропуснахте въведението на Холандския посланик. Срамота.
Защо мислиш, че идвам сега?
- Не бъди толкова сериозен, Куентин.
Всичко ще бъде наред.
- Не се притеснявам.
Добре. Пийни си. Забавлявай се.
Ще се видим по-късно.
Въртиш този глупак Креймър на малкия си пръст.
Добър човек е, спокойно.
Мислиш ли, че е умно да се захващаш с него? Сега?
Умно? Не. Но кога това е било критерии?
Голямо момиче си. Можеш да правиш каквото поискаш.
Не съм аз човека, да казвам, кое е правилно и кое не.
За какво говориш?
Независимо какво казва приятеля ти, за този тип с лимузината...
Това не е краят.
- Не е твой проблем.
Разбира се. Но ако тръгнат след него, всички ще бъдем в опасност.
Както и за липсващата сестра.
Разликата между нас е, че знам кога да си затварям устата.
Значи не ми вярваш?
Когато става дума за покриване на убийство... не вярвам и на майка си.
А я обичам до смърт.
Не, благодаря.
Обожавам тези коктейли, всички бляскави балончета и звука от тях.
Познаваш ме. Колкото е по-глупав разговора, толкова повече ми харесва.
Не тръгвай. Не още. Има нещо, което искам да ти кажа.
Извинете?
- Винаги съм те харесвала.
Въпреки всичко.
- Благодаря. Оценявам това.
Чел ли си Библията, Куентин?
Мойсей.
Той поведе народа си по целия път към обетованата земя,
но той самия никога не е стигнал до там.
- Извинявай.
Не съм религиозен.
- Ще успеем.
Накрая.
Както казах, Куентин. Съжалявам.
Куентин, добре ли си?
- Не диша!
Повикайте доктор.
Случи се инцидент.
Началникът на генералния щаб е претърпял инфаркт.
Съжалявам да го чуя.
Искали сте да ме видите?
- Да.
Трябва да ме закараш до офиса на главния прокурор, веднага.
За какво е всичко това?
- Трябва да оставя едни файлове.
Имам нужда някой да ми пази гърба.
Ще ти обясня по пътя.
- Добре.
Защо спираме?
- Мисля, че спукахме гума.
Имате ли нужда от помощ?
Направих кръвен тест на президента.
Той и съпругата ти имат еднаква, много рядка,
кръвна група. Костният му мозък е перфектен за нея.
Наясно съм.
Да не би тя да е дъщеря на президента?
Да.
Защо не го попиташ за част от костния мозък? Защо трябва да го убиваш?
Защото той не знае, че е жива. Ако знаеше...
Би я убил.