Gosford Park (2001) Свали субтитрите
- Мери? Меримън? Готови ли сте?
- Мери?
Да, г-н Бъркет.
Всичко е наред, милейди.
MPEG4 WORLD представя
ГОСФОРД ПАРК
- Мисля, че чука.
- Ами, виж какво иска.
Не мога да отворя проклетото нещо.
Мисля, че по-добре да спрем.
Не мога да го махна.
Здравейте. Наред ли е всичко?
До-добре ли се?
- Моля?
- Добре сме, благодаря.
Това лейди Трентaм ли е? Лейди Трентaм.
Аз съм братовчеда на Уилям МакКордъл - Айвър.
Айвър Новело.
Да, разбира се.
Мога ли да ви представя един мой приятел от Калифорния?
- Г-н Морис Уайсман.
- Здравейте.
Здравейте.
Чудихме се, дали сме в една посока.
Може и да е така.
Ами, ако всичко е наред...
Чао.
Може ли да тръгваме, преди да съм замръзнала до смърт?
- Наистина ли беше Айвър Новело?
- Да. Може ли да тръгваме?
Здравейте. Хубава къща. Харесва ми.
- Здравей, Айвър.
- Добре дошла, Ваше благородие.
Констанс, добре дошла.
Здравей, скъпа. Ако ще ме нарича с християнското ми име,
защо не е "леля Констанс"?
Не съм прислужницата от горния етаж.
Виждам, че все още има онова противно малко куче.
Да, това, което ще мразим вечно. Ужасно ли пътува?
Да, доста ужасно.
Закарай колата отзад, за да я разтовариш.
Върви с него. Г-жа Уилсън ще се погрижи за теб.
Ваше благородие.
Ваше благородие.
- Луиза.
- Уилям.
- Реймънд. Очаква се добър лов.
- Уилям.
Затова сме тук.
Остави всичко на един куп зад ъгъла.
Уверете се, че са правилно надписани. Аз ще отида в багажното отделение.
Това са пушките. Къде да ги оставим?
Там долу, в дясно. Намерете г-н Стрът, пазача. Той ще ви каже какво да правите.
- Знам какво да правя.
- Елън, какво си мислиш, че правиш?
Подсуши куфарите, преди да ги качиш горе.
Това е багажа на г-н Новело.
- Кой сте вие?
- Аз съм прислужника на г-н Уайсмaн.
- Графинята на Трентaм.
- Да.
Уверете се, че са правилно надписани. Оставете ги там.
- Къде съм?
- Ти си в конюшнята с конярите.
Нейно благородие е в Китайската стая. Елси! Елси!
Ще бъдеш при прислужниците. Тя ще ти покаже всичко.
Елси, това е г-ца Трентaм.
- Г-жо Уилсън... Извинете, госпожо...
- Погрижи се за нея.
Казвам се Мери. Мери Макихрън.
Не и тук. Тук е Трентaм.
Лорд Стокбридж. Оръжията.
- Оттук в дясно.
- Името ми Паркс. Робърт Паркс.
Г-н Паркс?
Г-н Паркс, тук ще сте познат като г-н Стокбридж.
- Има още три отвън.
- Познавах един г-н Паркс, който беше на служба в Норич.
Има някаква връзка между вас?
Не. Роден съм и израснал в Лондон.
Какво да правя с бижутата на нейно благородие?
Оттук. Джордж отговаря за тях.
Той е старши прислужник и внимавай къде си слага ръцете.
Нова е.
Взе ли тези за вечерта?
Съжалявам.
Винаги носи отделна кутия за първата вечер. Спестява ти грижи.
Фреди, изчакай!
За бога, Мейбъл. Какво има този път?
- Косата ми добре ли е?
- Добре е. Къде беше?
Не сме закъснели. Фреди, моля те, не бързай.
Изабел!
- Здравейте.
- Здравей, Изабел.
Скъпа, ще се видим там. Има нещо, което трябва да ти кажа.
- Говори ли с баща си?
- Не.
Как така не? Обеща.
Никога не съм обещавала. Казах, че ще направя каквото мога.
- Красива си, когато ми се опъваш.
- Престани.
Ще го попитам довечера.
Най-добре да го направиш.
- Не трябва да се промъкваш така.
- Не се притеснявай. Той е никой.
Съжалявам, г-це Изабел.
Мислиш ли, че ще имаш възможност да говориш с него тази вечер?
- Ще спреш ли с това?
- Изи, всичко е много добре, но...
Мисля, че е абсурдно. Тук съм да стрелям.
Скъпи, за мен е облекчение да стоя до някой, който не е глух с едното ухо.
Моля?
Скъпа, какво искаш да кажеш с "остави го"?
Остави го да стане естествено.
Не се опитвай да насочваш разговора.
- Звучиш толкова отчаян.
- Отчаян съм, по дяволите.
Здравей, Реймънд. Това е зет ми, лорд Стокбридж.
Здравейте. Аз съм Морис Уайсман.
- Кой?
- Морис Уайсман.
- Уайсмaн, да.
- Здравейте.
Елси, това е прислужника на лорд Стокбридж.
Той не е запознат с къщата, би ли го развела?
Ще бъдете в една стая с прислужника на г-н Уайсман.
- Качиха ли багажа на негово благородие?
- Предполагам.
Той е в стаята с гоблените, каквото и да означава това.
Ето, започва се.
Никога преди не съм подготвяла парти.
Как стана прислужница на графинята,
- щом нямаш опит?
- Тя иска да ме обучи.
Каза, че не я интересува опита.
Не е искала да плаща за човек с опит.
Тук е студено.
Трябва да можеш да си сгъваш дрехите.
Ето.
- Всичко наред ли е, Елси?
- Да, г-це Луис, благодаря.
Това е леглото ти.
- Хубаво ли е? Да, вкусно.
- Много вкусно.
Мисля да отида в библиотеката.
Ето, Пип.
Извинете, сър. Мислех да взема Таймс с мен,
- в случай, че искате да го четете, докато се обличате.
- Благодаря, Пробърт.
- Наглеждай Пип вместо мен.
- Разбира се, сър.
Преди няколко часа трябваше да се обадя до Калифорния.
- Не можах да намеря телефон.
- Телефонът е точно там, отляво.
Чудесно. Благодаря. Разбира се, ще платя разговора.
Да.
Има нов ресторант в Странд.
Отворен е по 24 часа на ден. Можеш да отидеш по всяко време.
Кой е смешният малък Американец?
Морис Уайсман. Приятел на Айвър.
Прави филми в Холивуд.
Айвър попита дали може да го доведе. Нямах нищо против.
Помислих си, че би се заинтересувал от оръжия и стрелба.
Добавя очарование в разговорите.
Не очаквах нещо толкова екзотично.
Не, не. Знаеш, че не пия уиски.
Изпий го. Ще се почувстваш добре.
Хайде.
Наистина, Бил.
Толкова лошо влияеш.
Не ме обвинявай, ако започна да се държа неприлично.
Не знам колко е впечатлен съпругът ти от холивудския ни приятел.
Познаваш Реймънд.
Чувства се спокоен само в свои води.
Бил!
Мислех, че прислужниците на дамите никога не носят престилки.
Нейно благородие е имала прислужница французойка, която е носила черна като тази.
Тя мисли, че това е стилно.
Обзалагам се, че е така, обзалагам се също, че ти я приспада от надницата.
Иска всичко да е както трябва.
Не искат ли всички това.
- Това е той.
- Кой?
Айвър Новело.
По път за насам, той мина покрай нас и говори с мен.
Говори с нейно благородие, но аз отговорих.
Отрязах я само заради Гарбо. Предпочитам американските звезди.
Мисля, че имат повече сексапил.
Глупости!
- Наистина ли е братовчед на сър Уилям?
- Да.
Представяш ли си, да имаш филмова звезда в семейството.
- Лейди Силвия сигурно се радва.
- Не мисля.
Защо не?
Защото е снобска крава. Защото тя...
Тя гледа от високо на всеки, който е стигнал върха с ум и упорита работа.
Точно както гледа на мъжа си, освен когато е време да се подписват чекове.
След това тя пръска пари.
- От какво семейство е?
- Какво очакваш?
Надути и безполезни.
Баща й беше граф на Картън.
Звучи добре, но нямаше и гърне, в което да пикае.
Какво е да работиш за нея?
Тя е ужасна. Но той...
Той става. Хайде, по-добре да се размърдаме.
- Здравей, аз съм Айвър.
- Знам кой сте.
- Мейбъл Несбит.
- Здравей, Мейбъл.
- Как сте?
- Много добре, благодаря.
Не пуша, благодаря.
Г-жа Несбит носи само една рокля с нея.
Казва, че съпругът й я припирал, когато приготвяла багажа.
Винаги ли се грижиш за посетителите, ако нямат прислужница?
Понякога Дороти помага, въпреки, че не мога да разбера,
защо г-жа Уилсън я кара нея да го прави.
Мисля, че го прави, за да дразни г-жа Крофт.
- На коя се подчинява Дороти?
- На двете. В това е проблема.
Побърква се от работа. Ти приключи ли?
- Да.
- Ето я... г-ца Шефката.
Кажете ми, какво представляваше Грета Гарбо?
- Успяхте ли да я поопознаете?
- Всъщност, да.
Ще ми гостува следващия месец.
Кажете ми, колко дълго мислите да се... снимате във филми?
Зависи докога публиката ще иска да ме гледа.
Да, сигурно е трудно, когато знаеш,
че е време да се откажеш.
Колко жалко за последния ви филм.
Как се казваше?
- Хитрецът.
- Наемателят.
Наемателят.
Сигурно е голямо разочарование,
когато нещо се провали така.
Да...
голямо разочарование.
Вижте, дантела машинна изработка.
- Чуйте я само.
- Мразя евтините дрехи.
Двойно повече работа и пак не изглеждат добре.
Някой ден ще убия това куче. Вижте. По цялата му жилетка.
Какво очаквате от жена без собствена прислужница?
Лейди Лавиния казва, че който пътува без прислужница няма достойнство.
- Нарича го "изоставяне".
- Нямам прислужница, но не съм се изоставила.
- Различно е.
- Защо?
- Как се казваш?
- Мисля, че тук ме наричат Трентам.
Не, истинското ти име.
Мери. Мери Макихрън.
Брей! Как те нарича Нейно благородие?
Трябва да ме нарича Макихрън, след като съм нейна прислужница.
Така казва мама.
Но Нейно благородие не може да го произнесе и ме нарича Мери.
Не я виня.
Силвия.
Сериозно говоря. Не трябва да има повече глупости.
Не знам за какво говориш.
Ловувахте ли много тази година?
Доста.
- Здравей.
- Луиза винаги ли излиза с теб?
- Обикновено.
- Много мило от нейна страна.
- Имате ли минутка?
- Не прави това! Вреди му!
Свали го.
Да, страшно ме отегчава.
- Всичко е наред, Пип.
- Чудех се...
Уилям е толкова отвратителен.
Опитвам се да се измъкна от него, предимно в Шотландия.
Шотландия доста ми харесва.
Заемайте се с работата си. Да?
- Ето ви и вас, г-н Уайсман.
- Аз ще се заема.
- Какво има, г-н Уайсман?
- Името ми е Дентън.
- Хенри Дентън.
- Тук сте като помощник на г-н Уайсман.
Това означава, че тук ще ви знаем като г-н Уайсман.
Тук се придържаме към старите обичаи. Спестява объркване.
- Относно диетата на г-н Уайсман.
- Да?
Той е вегетарианец.
- Какво?
- Вегетарианец.
Не яде месо. Яде риба, но не и месо.
Не яде месо?
Идва за лов, а не яде месо.
Г-н Уайсман не възнамерява да участва в лова.
Иска само да се поразходи с тях, да подиша въздух.
Да подиша въздух?
Да, благодаря. Ще направим всичко необходимо.
Сега предлагам някой от слугите да ви заведе горе.
Г-н Уайсман е в Зелената спалня,
а вие ще сте в една стая с камериера на лорд Стокбридж,
Робърт Паркс.
Много е надут. Да не яде месо.
Г-жо Крофт, не бихме искали да ни помислят за глупави, нали?
Г-н Уайсман е американец. Там правят нещата по различен начин.
Добро момче. Дай на Луиза целувка от мен.
Скъпа, съжалявам за това.
- Трябваше да кажа, че Морис не стреля.
- Не се тревожи.
Уилям само вдига шум. Има тази абсурдна представа,
че всички американци спят с пушки под възглавниците си.
Това е така, но е повече за да се стрелят един друг, отколкото птици.
Каква връзка имаше с Уилям?
Майките ни са били първи братовчедки.
Не мисля, че някога съм се срещал с майката на Уилям.
Тя не се ли е занимавала с нещо оригинално?
Била е учителка.
Както и моята.
- Това е прекрасно, нали?
- Силвия е толкова умна.
Винаги намира толкова чудесна прислуга.
Не знам как успява.
Аз обучавам нова прислужница.
Толкова съм уморена от това.
Всъщност няма нищо по-изморително, нали?
- Аз нямам прислужница.
- Здравей.
Тъкмо разказвах на Мейбъл за новата ми прислужница.
Честно, за това което правя, тя трябва да ми плаща.
Изглежда ми доста млада.
Разбира се, всъщност тя е чудно евтина.
Нямаш право да ме издърпваш по средата на разговора.
Мейбъл, къде отиваш? Стаята е насам.
Защо трябваше да споменаваш, че нямаш прислужница?
Защо го каза, за бога?
Много по-лесно е да ги почистиш, ако първо сложиш дървото.
Тъкмо щях да го направя.
Това обувките на г-н Новело ли са?
Да.
- Наистина ли живееш в Холивуд?
- Да.
Как попадна там? От къде започна?
От къде мислиш? Шотландия.
Винаги ли си бил на служба?
Мислил ли си да се пробваш в киното, докато си там?
Някога исках да съм актьор... когато бях малък.
Предполагам, че старата Мама Трентам,
ще изкрънка и чашите, които ползва докато е тук.
Определено няма да досажда на твоите работници.
- Защо не?
- Защото лейди Лавиния Мередит
- няма и пени за да се благослови.
- И чия е вината?
На командира му няма нищо.
Бил е без късмет.
Бих казал, че жалък.
Тогава защо не си подадеш оставката?
На другите две сестри им се усмихна щастието.
Разбира се, помогна им и това, че и двете са хубави.
- Лейди Силвия е красива.
- Мислиш ли?
- Можеше да направи нещо по-добро за себе си.
- Моля, моля.
Лорд Картън беше определил сър Уилям за двете по-големи.
Казаха ми, че е можел да избира.
- Защо лорд Картън е бил толкова настоятелен?
- Ти защо мислиш?
Кой мислиш му плаща да се мотае из Биариц шест месеца от годината?
Кой плаща за чорапите и джина на Мама Трентам?
- Старите му парички.
- Мисля, че е отвратително, как всички го използват.
Останалите нямат ум да направят пари и за чаша чай.
- Приключи ли, Елси?
- Да, г-жо Уилсън.
- Само още един подгъв да оправя.
- Какъв е лорд Стокбридж?
Мисли се за всемогъщ.
Всички са такива.
Защо тази вилица е от дясно?
Защото ядат риба с две вилици.
- По една във всяка ръка.
- Защо?
- От къде да знам.
- Какво правиш тук?
- Само оглеждах.
- Г-н Дженингс ще се качи след малко.
Ако бях на твое място щях да оглеждам някъде другаде.
- Така ли щеше да направиш?
- Точно така.
Тогава и аз ще направя така.
- Има нещо странно в този човек.
- Като започнем от акцента му.
- Каква ли е играта му?
- Не знам.
Приключихте ли? Ами лорд Рупърт Стандиш и г-н Блонд?
Нейно благородие каза да не ги чакаме.
Всичко е готово, ако дойдат на време.
Веднага можем да прибавим още две места.
Когато пристигнат, Артър, ти ще обличаш г-н Блонд.
- Г-н Блонд?
- Да, г-н Блонд.
Джордж, ти ще си с лорд Рупърт.
Ако закъснеят много, могат и сами да се преоблекат,
а ти можеш да оправиш, когато са долу.
Готов ли е г-н Несбит?
Ще отида да му помогна, сър.
- А г-н Новело?
- Прислужник на г-н Уайсман ще се погрижи за него.
След като приключите,
елате в гостната с питиетата.
- Какво има?
- Нищо.
Надявах се аз да помагам на г-н Новело, това е всичко.
Няма да може да го видиш по бельо.
Няма значение. Ще имаш повече късмет следващия път.
Доста смесена компания.
Този г-н Уайсман е много странен.
Очевидно продуцира филми.
Тайните на Чарли Чен. Или ги режисираше?
Никога не съм знаел разликата.
Наистина ли? На мен ми харесват, милейди.
Мери.
Предполагам е забавно да ти гостува филмова звезда.
След запознаването, вече няма какво да си кажеш.
И защо Фреди Несбит е довел ужасната си, обикновена, малка жена?
Изабел го покани, само защото се появи още една пушка.
Това не е извинение да ни я натрапва.
Мери!
Какви са клюките сред прислужниците?
Никакви, милейди.
Глупости. Хайде, говори.
Вярно ли е, че сър Уилям
е можел да се ожени за лейди Стокбридж ако е искал?
Това ли казват?
Само, че лорд Картън е готвел сър Уилям за едната от тях,
но не го е интересувало коя.
Ами ако ти кажа,
че са го разиграли на карти?
Уилям, Луис каза, че си ме викал.
- Кой е до мен на вечерята?
- Знаеш кой.
Леля Констанс и Лавиния.
Защо трябва през цялото време да се занимавам с тази грозна жена?
- Искам Луиза.
- Трябва ли отново да обяснявам реда на масата?
- Не ме интересува реда.
- Винаги се оплакваш,
че хората те гледат от високо, а после се държиш като селянин.
Утре сутринта,
ще закусвам в леглото
и после ще си облека туида.
Каква риза си ми донесла?
Зелената с розовото райе.
Не, не. Не е добре.
За село е подходящо нещо много семпло.
Тази, с която бях днес, ще свърши работа.
- Но тя е мръсна.
- Можеш да я изпереш, нали?
Мразя лова.
Защо му е на някой да прави такива неща?
Констанс поиска ли вече парите?
- Не.
- Реймънд ми каза,
че негодувала, че издръжката й била ниска.
Добра идея е да я спра напълно.
Мислех, че е пожизнена.
Не, не е.
Това ли е всичко, сър?
Бих искала Антъни да не беше тук.
Прави така, че да не оставам насаме с него.
- Защо?
- Ще му разваля плановете.
Казал ли си му?
Не, но няма и да му кажа.
Луиза каза, да не му казвам до следващата седмица.
Да го оставя да подсмърча насаме.
Отиди да кажеш здравей на мама.
Далеч съм от мисълта да противореча на Луиза.
- Ще имали нещо друго?
- Вземи Пип, за да не падне по стълбите.
Ела тук.
Благодаря, Елси. Дръж го.
- Наред ли е всичко?
- Евтина рокля, неподходящи обувки.
Правя от нищо нещо, г-н Пробърт, наистина.
- Имаш игли за коса в повече?
- Да.
Опитвам се да се върна в стаята и не мога д я намеря.
Стълбището в края на коридора.
Благодаря.
Пип. Благодаря, Елси.
Благодаря! Имаш малко косми по роклята си.
- Благодаря, сър.
- Да.
Млъкни, Мейбъл! Няма нищо между мен и Изабел.
Не можеш ли да ми кажеш истината? Ти си лъжец, Фреди.
- Няма нищо...
- Лъжец!
Не ме наричай лъжец!
Намерих няколко игли, мадам, от прислужницата на лейди Трентам.
Добре.
Трябваше да сме вече долу.
Ти върви.
Ще сляза след минута.
Направи я да изглежда порядъчна.
Благодаря.
Няма страшно да се опитаме.
Много благодаря, г-н Дженингс.
- Просто Дженингс, сър.
- Добре,
просто Дженингс.
Между другото, очаквам телефонен разговор с Калифорния,
ще съм ви благодарен ако ме повикате когато се получи.
- Много добре, сър.
- Благодаря, Дженингс.
Няма да забавляваш, нали?
Така получи поканата си.
Не, не ставай.
- Моля, продължавай.
- Изглеждаш страхотно с тази рокля.
Какво е това? Не ми е познато.
Нещо, върху което работя.
Не мога да си представя как се композира мелодия
Откъде започваш?
Доста е трудно да се каже.
Мисля, че си прекалено умен за думи.
- Добър вечер.
- Здравейте.
- Прекрасна рокля.
- Благодаря.
Здравейте.
Как търпиш тези хора?
Забравяш, че си печеля прехраната си като превъплъщавам в тях.
Мога ли да ви помогна?
Харесва ми как правите всичко, г-н Дженингс.
Моля?
- Какво има, Хенри?
- Нищо.
Исках да се уверя, че имате всичко необходими, сър.
Имам, благодаря.
Чудесно е да намериш прислужник, който да проявява интерес.
Сър.
Хайде, момичета. Сядайте. Нагъвайте. Имаме 20 минути.
Нареждайте се. Идва.
- Наред ли е всичко, г-н Дженингс?
- Да, благодаря, Дороти.
Питиетата са им сервирани. Можем да си отдъхнем за час и половина.
Какво става?
Мисля, че съм на мястото си, г-н Дженингс.
И от кога баронесата е преди графинята?
Г-це Трентам, бихте ли заели почетното си място, моля?
Г-це Трентам.
Тук съм добре, г-н Дженингс. Благодаря.
Върви. Не го карай да чака.
Г-це Мередит,
бихте ли седнали от лявата ми страна?
Естествено, аз съм нищо, когато има гости в къщата.
- Няма значение. Свикнала съм.
- Добър вечер, г-жо Уилсън.
Добър вечер.
Господи, благодарим ти,
за трапезата си.
Започвайте, когато получите порцията си.
Няма време за разтакаване.
Тази вечер няма да сервирам, нали г-н Дженингс?
Тази вечер! Не, Елси, вероятно утре.
Къде е г-жа Крофт?
Винаги яде със своя персонал.
А носи ли от пудинга си в стаята на г-жа Уилсън? Нашия готвач го прави.
Никакъв шанс. Те се мразят.
- Мога ли да задам един въпрос?
- Разбира се, г-н Уайсман.
С какво можем да ви помогнем?
Чудех се, на колко от вас родителите им са прислужвали?
И затова ли са избрали да работят това?
Какъв интересен въпрос, на който, страхувам се, не мога да дам отговор.
Всички, на които родителите им са прислужвали да вдигнат ръка.
- Баща ми.
- И двамата - бавачка и коняр.
- Ти, не, Дороти.
- Баща ми е бил фермер, г-н Дженингс.
Арендатор на лорд Картън.
- Г-н Мередит?
- И двамата са работили във фабрика.
И ако ме питате, били са с повече пари.
А вие, г-н Стокбридж?
Какво има? Не знаете ли?
Знам какво са работили.
Но не е повлияло върху мен или избора ми на работа.
- И защо?
- Защото съм израснал в сиропиталище.
Благодаря, г-н Уайсман,
че ни дадохте тема за размисъл.
Нейно благородие.
Съжалявам, че ви безпокоя.
Моля, седнете и довършете вечерята си.
Г-жо Уилсън, възникна голям проблем. Току-що открих,
че г-н Уайсман няма да яде месо и не знам какво да правя.
Не мога да кажа на г-жа Крофт. Просто не смея.
Всичко е овладяно, Ваше благородие.
Камериерът на г-н Уайсман ни уведоми с пристигането си,
така, сме приготвили по специален начин супа.
Той може да яде рибата и ордьоврите,
а за блюдото с месо сме му приготвили топъл сандвич със сирене.
Не знам какво ще направим за пред ястие, но ще измислим нещо.
Благодаря, г-жо Уилсън. Една стъпка напред, както обикновено.
Кой от вас е камериера на г-н Уайсман?
Аз, Ваше благородие.
Наистина ли? Да, разбира се.
Благодаря ви за вашата... експедитивност.
- Значи всичко ти е уредено.
- Да, Джордж?
Нищо, сър.
Надявам се, че не. Много съм гладен.
Чудех се, Уилям,
дали мога да поговоря с теб насаме след вечеря.
Не мога да оставя гостите си, нали?
Ще разболееш това куче.
Изабел, знаеше ли, че аз и Уилям
ще развием общ бизнес в Судан?
- Не, не знаех.
- Доста е вълнуващо.
Всъщност,
стотици Судански войници,
цели полкове скитат из пустинята,
волю-неволю, с боси краката,
което, си мисля, създава някакви затруднения.
Не, израснах в Лестър.
- Баща ми имаше фабрика за ръкавици.
- Наистина ли?
Определено знам как трябва да приляга една ръкавица.
Скъпа, отегчаваш г-н Новело до смърт.
- Не!
- Мисля, че ще ми обясни
и ще ми покаже как действа всичко.
В моя филм ще има лов на фазани.
Пазарът за модернизиране на армиите в Судан е голям
и най-вече снабдяването с обувки.
Не ви ли е студено?
По-добре е от кухнята.
Ето, помислих си, че може да искаш.
Много мило, скъпа.
Елси, здравей.
- Добър вечер, Ваше благородие.
- Имам торби, пушки и всичко, но нямам помощник.
Ако ти дам ключовете, ще ги подредиш ли вместо мен?
- Разбира се, Ваше благородие.
- Благодаря.
В багажника, нали?
Извинете, може ли запалката?
Благодаря. Приятна вечер.
Искате да кажете, че е загубил интерес към този род неща?
Не просто това, към цялата Империя.
Мисля, че каза, че загива.
Уилям?
Не вярно, нали,... че мислиш, че с Империята е свършено?
Какво?
С Империята се свърши след войната.
Заради войната. Тя промени всичко.
- Империя Лестър Скуейър?
- Не ме интересува какво се промени или не.
Стига на синовете ни да се спести това, което вие преживяхте.
Но не всичко. Ти не воюва, нали Уилям?
Дадох своя принос.
Да, направи много пари,
но не е като да зареждаш дулото на пушката, нали?
Слава богу, че го има Реймънд. Поне семейството
имаше представител на фронтовата линия.
Реймънд, кажи им колко пъти си присъствал в комюникетата.
- Забравил съм.
- Не, не си. Хайде.
- Да не би да е скромен?
- Да, много е скромен.
Какво си мислиш, че правиш тук?
Г-жа Уилсън ме помоли да ви предам, че другите пристигнаха.
Добре.
Лорд Рупърт Стандиш и г-н Блонд са тук, милейди.
Много закъсняха. Могат да получат блюдата си в билярдната.
- Могат да се присъединят към нас по-късно.
- Много добре, милейди.
- Тук ли е Рупърт?
- Да.
- Да отида ли да го поздравя?
Не, не мисля.
Приеми го. Ти си по-малкия син,
с вкус на маркиз и доходи на викарий.
Майка й те харесва. Тя също.
Знам, че не е изключителна красавица...
- Баща й не е очарован от идеята.
- Ще склони.
"Познавате ли дъщеря ми, лейди Рупърт Стендиш?"
Мисли си, че е заради парите.
Разбира се, че мисли така. Но не можеш да се откажеш заради това.
Той е по-голям проблем, отколкото си мислиш.
Тогава трябва да го преодолееш?
Нейно благородие пита дали ще се присъедините към тях в гостната.
Добре, дами, заемете се със заниманията си.
Господа.
Господа, седнете.
Луиза, ще наглеждаш ли Пип вместо мен?
Може ли да поговорим по-късно, Уилям?
Добре, добре.
- Дженингс, може ли...
- Разбира се, сър.
Има още. Ще ги взема.
Трябват ми всички ножове.
Хайде, Мод, да вземем супника.
Фред, Албърт, готови ли сте?
- Ето го.
- Кой?
Камериерът на лорд Стокбридж. Израснал е в сиропиталище.
Артър каза, че са го накарали да го съобщи на масата.
Направо да го съжали човек.
Няма нищо срамно. Вината не е негова.
Бихте ли желал да повикам лорд Рупърт и г-н Блонд?
Оставете ги да забавляват дамите.
Нека г-н Новело си почине.
Антъни, правилно ли чух на масата,
- че започваш бизнес със сър Уилям?
- Моля?
Ако ти трябва експерт в обмяната на пари,
особено за Африка, аз съм подходящ... експерт.
Да, експерт.
Не, няма го тук.
И г-н Дженингс е сигурен, че не е в него?
Така твърди.
Но ако в сребърен гравиран нож, трябва да е в него.
Сложил го е в грешно чекмедже на шкафа за прибори,
- а не го е сложил тук.
- Затова му го казах.
На колко години казваш, че е този г-н Стокбридж?
Не знам. Около 31 или 32.
- Защо?
- Просто така.
Мисля да се оттегля. Утре започваме от рано.
Кажи на г-н Дженингс, че ножа липсва.
Вечерта беше ли приятна, милейди?
Не съвсем.
От едната страна лорд Стокбридж говореше за Британия,
а от другата Фреди Несбит попиваше всяка дума.
Изморена съм. Има ли още шоколад?
Ще направя още, милейди.
Луис?
Луис?
Търсех прислужницата си.
Току-що слезе.
Мога ли аз да помогна?
Отиде да ми прави шоколад, но май предпочитам мляко.
Топло или студено?
По твой избор.
Не мога да преценя, милейди.
Тогава топло, с нещо сладко.
Ръцете ти са в джобовете.
- Иначе не мога да заспя.
- Защо?
Проблеми със съня ли имате, милейди?
Усещам, че тази вечер може да имам проблеми.
Ще съм будна до 1:00, отегчена до смърт.
Тогава трябва да измислим нещо, за да ви забавляваме.
- Барнс. Всичко е наред.
- Съжалявам, сър.
Знаех си, че Уилям ще опита нещо такова.
Разбира се. Майната му!
- Тъп задник.
- Майната й на стаята!
Искам да дойдеш утре с мен.
Ще кажа, че ми трябваш.
Тази вечер разгледах къщата.
Най-накрая. Този часовник верен ли е?
Уна Мъркъл ни отказа,
така че... Шиян ни притиска да преработим сценария.
Мисли, че ролята е твърде малка.
Това е филм за Чарли Чен, не за висшето общество.
Е...
ще те видя ли по-късно?
Не мисля да рискувам. А ти?
Лека нощ, сър.
Хенри.
Не ги забравяй. Ще помислят, че не си съвестен.
Сигурно съм объркала стълбището.
По-добре да не те виждат тук.
- По-добре да слизам.
- Защо?
Няма защо да бързаш.
След като си вече тук, какво ще кажеш за едно питие?
Какво правиш?
Не!
Махни се от мен!
Махни се от мен! Махни се...
Какво?
Какво става? Какво правиш тук?
Обърках стълбището. Изчаквах докато всички се приберат.
По-добре да слизаш, преди някой да те е видял.
Чакай.
- Какво?
- Нищо.
- Искаш ли да пийнеш?
- Разбира се.
Какво мислиш за това място?
Добре поддържана къща?
Мислиш ли, че сър Уилям може да бъде добър работодател?
Не.
Откога се занимаваш с това?
- С кое?
- Камериерство.
Около седем години. Преди това бях прислужник.
Да работиш за лорд Стокбридж повишение ли е?
Не.
Преди работих за граф Флинтшър.
Защо се премести?
Така реших.
Коя е?
- Майка ми.
- Къде живее?
Не е жива. Затова са ме пратили в сиропиталище.
Вярно. Съжалявам.
Какво се е случило с нея?
Какво имаш предвид?
Защо е умряла? Млада ли е била?
По време на раждане ли?
Не си ли много любопитен?
Да, била е млада. Работила е във фабрика.
Родила ме. Малко по-късно е починала.
Край на историята.
Тогава защо на вечерята не каза, че е работила във фабрика?
Не искам да обсъждам личния си живот на маса, пълна с непознати.
Съжалявам, че заговорих за това, приятелю.
Не исках да те засягам.
Не съм засегнат.
И не ми викай "приятелю"!
Добре, ще се видим по-късно.
Имам среща с чаша топло мляко.
Не бих се тревожила. Такива са нравите.
Виж, г-н Новело.
Само като си помисля, че спи под нас.
Ще трябва да те наглеждам, момиче.
Нейно благородие каза, че г-н Уайсман е холивудски продуцент.
Прави филмите за Чарли Чен.
Да, харесват ми. Обичам филмите да са страшни.
Говори с камериера му. Могат да те побият тръпки от него.
По-добре да го наглеждаш. Малко е странен.
Като за начало, не е от Шотландия.
Поне не от местата, които познавам.
- Каква е г-жа Несбит?
- Става.
Жал ми е за нея.
- Разбира се, никога не се получава.
- Кое не се получава?
Когато такъв мъж се ожени за жена под нивото си,
не може да издържи дълго.
Романтично е да се ожениш по любов.
Любов? Не и той.
Той е гадняр.
Благородния Фреди Несбит.
Това е смешно.
Искаше богатството на баща й.
Оказа се по-малко от очакваното, вече е похарчил всичко,
в замяна на богатството, трябваше да показва жена, от която се срамува.
Загуби и работата си.
Иска г-ца Изабел да поговори със сър Уилям.
Какво има?
Не изпрах ризата!
Тя ще ме убие.
Дали ще може сега?
- Искаш ли да дойда?
- Не.
Ще се оправя.
Какво правиш тук?
Трябваше да изпера ризата на лейди Трентам за утре.
Има мивка в стаята за гладене.
Има ли някой?
Какво правиш тук?
Трябва да изплакна тази риза.
Трябваше да почукаш.
Г-це Трентам?
Изпрах ризата на Нейно благородие.
Надявам се, че намерихте всичко, което ви е трябвало.
Необходимо ли е да е мармалад?
Дороти направи малко миналия януари, но свърши.
Не мисля, че ще има нещо против да е ягодово сладко?
Не, мисля, че не.
Надявах се да поговоря с г-жа Уилсън.
Г-жо Уилсън, ще кажете ли на Дженингс,
утре да ни сервира супата след четвъртата гонка.
И кажете на г-жа Крофт, супата да е топла.
През последните няколко седмици беше студена. Да сложи повече пипер.
Ти ли си?
Друг ли очаквахте?
Прекрасен ден.
- Дженингс.
- Надявам се да се задържи такъв, сър.
- Насладете се на лова.
- Фазанът може ли да е опасен?
- Опасен?
- Да се тревожа ли, че може да нападне?
Добро утро, сър.
- Добро утро, Дженингс.
- Ще ловувате ли, сър?
Никога не ловувам.
Умирам от глад.
Къде беше?
Съжалявам.
Тук винаги дават добра закуска.
Казвам го заради Силвия.
В това отношение не е зла.
Боже, купен мармалад.
Това наричам хранително.
Предполагам, че човек не може да има всичко.
Мери, в края на краищата няма да облека ризата.
Другата е по-топла. Само това ме интересува.
Вкусно.
Вкусно, вкусно.
Как така ще ходиш на лов?
Г-н Уайсман иска да го придружа. Няма нищо лошо.
Но защо? Няма да зареждаш, защото той няма пушка.
- Може да има нужда от нещо.
- Какво може да му потрябва?
Знаем, че всеки намек за прислужване те обижда, Джордж.
Но няма нужда да ни поучаваш.
Моля да простите за лошите ни обноски, г-н Уайсман.
Мисля, че крие нещо.
Всички крием по нещо, г-н Мередит.
Искате ли да се преоблечете, г-це?
- Няма да го направи.
- Кой не иска да направи и какво?
Баща ми. Няма да даде работа на Фреди.
Вчера говорих с него и той каза, че ще помисли.
Но тази сутрин каза, че не зависи от него, а знам, че зависи от него.
- Защо не?
- Не знам.
Сигурно защото са го уволнили.
Но не мога да измъкна отговор от тях.
Направила сте всичко по силите си. Г-н Несбит не може да иска повече от това.
Може много повече!
Каза, че ще му съобщи.
Мислите ли, че ще го направи?
Не знам. Каза, че татко ще му даде работа, за да мълчи.
Ще кажеш ли нещо?
На г-н Несбит ли?
На татко.
Защо мислите, че мога да променя нещо?
Ще говориш ли?
Днес трябва да се облечете топло.
Почти.
Господи.
По дяволите! Пушката е лоша.
Казах ти да не вземаш тази.
Мисля, че ударих тази. Почти съм сигурен.
Дявол да го вземе!
По дяволите!
- Добре ли сте, сър?
- Не, не съм!
Господи, откъде се взе това?
- Одраскал ви е, сър.
- Одраскал!
- Кой кретен го направи?
- Не знам, сър.
Намери Стрът. Питай го дали знае кой е отговорен.
Ако знае, кажи му да занесе пушката в скапаната къща.
Всички знаят отчаяното ни положение, но никой не го е грижа.
Ето те и теб. Намери ли?
- Е?
- Не ме гледай.
Ако си отворя устата, ще влоша нещата.
- Вече опитах.
- Дженингс каза, че колата е готова.
Господи, умирам от глад.
- Какво си облякла?
- Защо? Не ти ли харесва?
- Ти го купи.
- Така ли?
Колко необичайно за мен.
Хайде, по-добре да вървим.
- Къде тази ужасна Мейбъл?
- Някой видял ли й е облеклото?
Вероятно е облякла черно кадифе с перо в косата.
Тя е във всекидневната в нормален външен вид.
- Не бъди сноб, лельо Констанс.
- Аз?
Няма и намек за снобизъм в мен.
Г-н Мередит.
- Г-н Стокбридж вътре ли е?
- Не знам.
Г-н Стокбридж.
Извинете, че ви безпокоя.
Правя рутинната си проверка.
Свиквате ли с лорд Стокбридж?
Моля?
Свиквате ли с лорд Стокбридж?
Знам, че сте от скоро при него.
Да.
Опасявам се, че пушенето тук е забранено.
Надявам се, че имате всичко необходимо, за да е приятен престоя на Негово благородие.
Надявам се, че не сме забравили нещо.
Не вярвам, че забравяте, г-жо Уилсън.
Не.
Не много.
Ще ви оставя да четете.
- Господи, Луиза.
- Казвам ви.
Два инча по-вдясно и щях да съм мъртъв. Току-що ме простреляха.
- Какво?
- Да, точно така.
Моля те.
- Какво му има на ухото ти?
- Някой идиот ме простреля.
- Ужасен лов.
- Забавлявахте ли се?
- Не осъзнаваш колко е сериозно.
- Осъзнавам, разбира се.
Защо не помолиш сестрите си да помогнат?
Скъпи, мислиш ли, че не опитах. Познаваш ги добре.
Не ги интересува дали ще затънем.
Стига шивачите им да са заети и вечерята да е сервирана на време?
Тук има опашка.
Затвори вратата, за бога.
Не се тревожи. Там са само Луис и Дороти.
Ако хванат някой от мъжете, ще ги уволнят на момента.
Лош късмет.
Не ми казвай, че си като монахиня.
Или е презвитерианско благоприличие?
- Топла ли е водата?
- Не съвсем.
Няма да има, докато не се върнат ловджиите.
По-добре да ползвам твоята.
Нейно благородие казва, че сър Уилям обожава лова.
Да. Не може да уцели и врата на плевня, но го обича.
Всъщност е доста мило.
- Елси.
- Да?
Миналата нощ...
Какво?
Не би трябвало да казвам.
Напротив. Какво?
Ами,
когато слязох да изпера ризата,
мисля, че го видях в гладачната.
Беше с една от кухненските прислужници.
- Не е бил той.
- Мисля, че беше той.
Малко по-късно се появи от коридора
и не разбирам как...
Не е бил той.
Не говореше сериозно миналата вечер, нали?
Напротив, момче.
Щях да ти кажа другата седмица, но след като го спомена...
Не мисля, че разбираш как ще повлияе на целия проект
и особено на мен.
- Не може да е толкова зле, нали?
- Напротив, твърде зле е.
Съжалявам да го чуя, но бизнеса си е бизнес.
- Не съм благотворител.
- Уилям, умолявам те.
По дяволите!
О, господи.
- Ще почистя.
- Съжалявам.
Артър, донеси кофа.
- Имаш ли кърпа?
- Под масата.
Много е нервен.
Ще го почистим в къщата.
- Обичам да събирам лешници през май.
- Изплаши ме до смърт.
- Взех я назаем от Луис.
- Ако имаш трапчинка е много лесно.
Трябва ти само мила и срамежлива усмивка.
И нещо като блясък в очите.
Идвам тук да събирам лешници през Май.
Когато ги видя и ги взимам.
- Мисля, че ме остави глух.
- Стоят около мен и чакат да ги събера.
Спомняш ли си как каза, че сър Уилям е можел да избира
между лейди Силвия и лейди Стокбридж?
- Да.
- Питах Нейно благородие.
Тя каза, че са го разиграли на карти.
- Не!
- Знам.
И аз не мога да повярвам.
Мислиш ли, че се е шегувала?
Не бих била твърде сигурна.
Знаеш ли какво чух?
О, само ме чуй.
- Какво?
- Защо живеем живота си чрез техните?
Виж само бедната Луис.
Ако майка й получи сърдечен удар,
тя ще реши,че е по-маловажно от някоя пръдня на лейди Силвия.
Трябва да знаеш, че не можеш да ме заблудиш.
Едно нещо не ценя в прислужницата - дискретността.
Освен когато се отнася за собствените ми тайни.
Не знам много, ми лейди,
но се е надявал на сър Уилям за инвестиция,
а е бил гарантирал своето участие, каквото и да означава това.
Г-н Барнс, главният камериер,
каза, че искал да си тръгне веднага,
но лейди Лавиния му казала да останат до утре, за да омаловажи случилото се.
Слава богу.
Луис ми каза, че ще се облечеш в бяло.
Бяло? Сигурно е полудяла. Никога не нося бяло.
Мисля, че е малко странно.
Между другото, за бога, не му напомняй тази вечер.
- Не разбирам.
- Много добре разбираш.
Той е настроен ужасно към всеки.
Мисли да ти спре издръжката.
Но тя е до живот. Това е уредено. Не може да го направи.
Само гледай. Търси си повод за скандал.
Така че, ако приемеш съвета ми, не му давай повод.
За това трябва да си дискретна.
Благодаря.
Господи, не е ли прекрасно?
Къщата е на великолепно място.
Най-красивата гледка е от кулата.
Утре може да се поразходим.
Трябва ли да се връщаш в Лондон?
Страхувам се, че да, Реймънд.
Когато си разорен, има толкова работа за вършене.
Да, наистина.
Мрън, мрън.
Някой иска ли да поиграем бридж след вечеря?
Да, нямам нищо против.
Кой друг? Ти, Луиза?
Не, вече не играя карти.
Никога не съм имала късмет с тях.
Аз също.
Г-н Уайсман, разкажете ни за филма, който правите.
Разбира се. Нарича се "Чарли Чен в Лондон", детективска история.
- Действието се развива в Лондон?
- Не точно.
По-голямата част от действието се развива по време на лов в провинциална къща,
нещо подобна на това тук.
Убийство посред нощ. Много гости през уикенда.
Всички са заподозрени. Нещо такова.
Колко страшно.
И кой излиза, че го е направил?
Няма да в кажа. Ще ви разваля удоволствието от филма.
И без това никой от нас няма да го гледа.
Тук ли мислите да го правите, г-н Уайсман?
Не, ще го снимаме в Холивуд.
Но след като бях в Англия, реших да наблюдавам живота тук
и Айвър беше много любезен да го уреди.
Не, Уилям го уреди.
- Филмите интересуват ли ви, сър?
- Не бих казала.
Защо да не ме интересуват филмите?
Ти не знаеш какво ме интересува.
Знам, че те интересуват парите и да си играеш с пушките,
но за нещо друго, не съм сигурна.
Не е честно. Бил е...
Елси.
Елси, какво...
Не, че не знаех.
Значи всички можем да играем бридж.
Всички?
Къде е Рупърт?
- Рупърт!
- Идвам.
Чух лейди Силвия ясно да го казва.
Какво ще се случи с Елси?
- Ще е късметлийка, ако не я оставят още една нощ тук.
- Трябваше да видиш.
Тя е тук отдавна.
Да ви казвам ли какво означава това за тях? Нищо.
Моля ви, г-н Мередит. Тук присъстват дами.
Къде е сър Уилям в момента?
Все още е в библиотеката. Няма да излезе тази вечер оттам.
Дороти.
- Г-н Мередит, какво става?
- Ние само...
Джордж, би ли дошъл в гостната възможно най-бързо.
- Г-н Пробърт, би ли отвел всички долу.
- Разбира се.
Дороти, много съм изненадан от теб.
Елате, дами. Елате.
Вярно ли е? Елси наистина ли е уволнена?
- Лейди Трентам.
- Късметът беше такъв.
- Фреди, би ли...
- Скъпа, току-що раздадохме картите.
Айвър, скъпи,
ще бъде ли неучтиво да те помоля да изсвириш нещо,
за да ни поразведриш?
- Не, разбира се.
- Благодаря.
Запазих билети за връщане.
Трябва да дежуря на телефона, докато отплувам. Утре трябва да съм в Лондон.
Ако предпочиташ да останеш, мога да хвана влака.
- Ще те закарам с колата.
- Благодаря.
Осигуряваш развлечение за нищо.
Морис, свикнал съм.
Извини ме.
Не стой зад гърба ми, за да ме гледаш, моля те.
Мислите ли, че ще пее дълго, както обикновено?
Мисля, че е чудесен.
Гледала съм само един.
Мислех, че вече не пиеш.
Не мисля, че трябва да го правим.
О, стига.
Не знам, просто...
Как му позволява да я докосва?
- Говориш така, все едно не го харесваш.
- Ще се изненадаш.
- Добре, изненадай ме.
- Може би ще го направя.
Гледах го в "Наемателя".
Но никога не съм го чувала как пее.
Ще ме извините ли за минута?
- Имате ли нужда от помощ?
- Не, ще се оправим.
Господи!
Изглежда това е нещо повече от музика за фон.
Айвър, скъпи, беше прекрасно!
Благодаря.
Антъни.
Тихо. Господарят е.
Добър вечер, сър.
- Извинете.
- Сър.
Продължете.
- Какво искаш?
- Донесох ви малко кафе.
Ако исках кафе, щях да позвъня да ми донесат.
Остави го, донеси ми уиски.
Помислих, че може би имаш нужда от питие...
и малко компания.
Много мило от твоя страна.
Един момент.
Ужасно дълъг репертоар.
Няма мляко, г-н Дженингс.
Ще стане за момент.
Ужасно.
Къде е камериерът на г-н Уайсман?
Изпуска песните.
Какво правите?
Дороти, връщай се на работа!
Извинете, но Дороти е моя подчинена,
и ако иска, може да послуша малко музика.
- Извинете, къде е телефона?
- Съжалявам, сър.
Ето там, сър.
Не, не. Моля ви, не го окуражавайте, защото няма да спре.
О, ти си все още тук.
- Мислех, че...
- Външният вид може да лъже.
Елси.
Лека нощ.
Подари ти го за рождения ден, нали?
Уилям ти го подари за рождения ден, нали?
Да, имам разговор с Калифорния.
Калифорния.
Музиката...
Това никога няма да свърши!
Фреди, раздадохме вместо теб.
Изчакахме, колкото можахме.
- Уилям все още ли е в библиотеката?
- Къде беше?
- Предполагам.
- Къде беше?
- Не е твоя работа.
- Какво да правим?
Кой даде деветката?
- Мога да опитам да го доведа.
- Би ли опитала?
Винаги те е предпочитал пред мен.
С удоволствие.
Днес не ми е ден.
Ако това наричаш момент,
искам да видя какво ще стане, когато си вземеш почивка.
Ето, приготвих и твоята, преди да започне голямата суматоха.
Благодаря.
Къде беше?
Всичко е наред.
Уилям?
Господи, Бил.
Ела тук, ужасно, малко, мръсно същество.
Бил.
- Мили боже!
- Господи.
Луиза!
Изабел?
Джордж. Извинете, сър.
Дженингс.
О, господи.
Скъпа? Помолете Дженингс за амоняк?
Някой да донесе чаша вода, моля?
- Изкарайте всички от стаята.
- Разбира се, сър.
- Насам. Луиза.
- Бил.
- Луиза, седни и се успокой.
- Но...
Мамо?
- Тя добре ли е?
- Всичко е наред.
Силвия.
- Кажете на г-н Уорнър...
- Извинете, телефона ми трябва.
Извинете. Говоря по телефона.
Имам обаждане от Калифорния.
Бихте ли ме свързали с полицейското управление?
Търся по-реалистичен вариант на филмите за Чарли Чен.
Не е напълно готов. Трябва да опитаме да го направим.
Трябва да е по-добър. Не можем да правим все едни и същи помии.
Алан Моубри... харесва ми. Това се казва иконом.
Тези хора приличат на Алан Моубри.
Високи са и не говорят много.
И имат този скапан британски акцент.
Говорят все едно са от Англия.
- Добър вечер. Очаквахме ви.
- Рей Миланд британец ли е?
- Добър вечер, това е полицай Декстър...
- Вие сигурно сте от полицията.
- Да, как сте, госпожо? Аз съм инспектор Том...
- Аз съм лейди Силвия МакКордъл.
Не сме го пипали. Събрала съм всички. Оттук.
Разбира се, госпожо.
Не се тревожете за него. Той е американец, който ни гостува.
Ще ви представя всички. Тогава можем да си легнем и да ви оставим с бедния Уилям.
Да, добре. Да се представя ли? Аз съм инспектор Том...
- Това е леля ми, лейди Трентам.
- Да, графиня Трентам.
Служих със съпруга ви в...
Зет ми, лорд Стокбридж. Лейди Стокбридж.
- Дженингс, моля те махни това отвратително животно.
- Разбира се, милейди.
Госпожа Несбит, господин Несбит.
- Айвър Новело, който няма нужда от представяне.
- Разбира се, г-н Новело, аз...
Бихте ли искал да говорите с прислугата тази вечер, инспекторе?
- Инспектор Том...
- Трябва да говори с Пробърт, камериера на съпруга ми.
Кажи му да се качи. Докъде бях стигнала?
- Изабел МакКордъл, дъщеря ми.
- Чарли Чен е в Лондон.
Не е в Калифорния.
Карат ме да преработя ролята на лондонската прислужница.
Как ще изговори всичките тези неща!
Аз съм тук. Те не говорят.
Икономите и прислужниците само стоят, гледат.
Прислужват, правят разни неща.
Ами Клодет Колбер? Тя е британка? Звучи като британка.
Тя прави ли се или е британка?
Дороти, би ли взела...
Ами...
Хайде, изплюй камъчето!
- Полицията иска да ви види.
- Мен?
Не, г-жо Крофт, г-н Проберт.
Мен?
Защо?
Ами аз...
аз не знам какво мога да им кажа.
Джордж, ще отидеш ли да видиш дали се нуждаят от нещо в гостната?
Да, сър.
Не виждам смисъл да стоите будни.
Ами аз, г-н Дженингс?
Можеш да си тръгваш, когато полицията те освободи.
Утре по някое време.
До тогава, ще си стоиш в стаята.
Не съм заразна.
Никой няма никъде да ходи.
Тези, които имат работа,
бързо да се захващат с нея.
В противен случай, лека нощ на всички.
Лека нощ, сър.
- Г-н Дженингс.
- Да, г-н Уайсман?
Трябва да ви призная нещо.
Мисля, че е ясно, че извършителят е камериера.
Не, защото камериера има достъп навсякъде.
Не, камериерът не е иконом.
Не, има един иконом и много камериери.
Грижи се за хората. През нощта е в стаите им.
Може лесно да го направи.
Стегнете се, г-н Проберт.
Бъдете търпелив, ще дойдат след минутка.
Може ли да го настаня по-удобно, сър?
- Моля!
- Имайте сърце, инспекторе.
Няма да е умно, сър. Няма да чакаме дълго.
Не мисля, че ще навреди.
Виждате ли, затова имаме правила?
Какво има, Декстър?
Изглежда няма много кръв, сър.
- Това ли е всичко, милорд?
- Да, благодаря ти, Паркс.
- Трябва да се опитаме да поспим.
- Не е честно!
Никой не го харесваше.
- Ужасно е.
- Престани да хленчиш.
Ще те помислят за италианка.
Господи.
Да ви помогна ли с роклята, милейди?
Мога да се справя.
- Тогава лека нощ, милейди.
- Чакай, чакай.
Благодаря, милейди.
Какво има?
Кажи ми, че не идваш със съболезнования.
Не.
- Чудех се, дали искате...
- Какво?
Казах, чудех се дали искате малко компания.
Предполагам, че животът трябва да продължи.
Откопчай ме.
Не, има още една. Така няма да можеш да я съблечеш.
Наистина съжалявам.
Не съжалявай мен,
а бедната Дороти.
Трябва сама да разнесе сутрешния чай
и подносите със закуска.
Трябва да заведе г-ца Изабел до трапезарията, да види дали може да намери нещо в черно.
На нея трябва да съчувстваш. Добре, че аз вече няма да го правя.
Мисля, че г-ца Изабел може да остане в леглото утре.
Неомъжените момичета не закусват в леглото. Не и в тази къща.
Бих искала да помогна.
Не можеш.
Джордж твърди, че г-н Новело е знаел.
И сър Уилям.
Въпросът е, че този Хенри Дентън е актьор.
Актьор?
Играе иконом в следващия филм за Чарли Чен. Искал е да бъде достоверно.
Бих казала, да направят лейди Силвия за посмешище.
Надявам се, че не взима за образец г-н Дженингс,
ще е твърде пиян за да запомни репликите си.
Г-жа Крофт, нали? Дали мога да...
А, да. Да поговоря с вас.
- Аз съм инспектор Том...
- Сега нямам време за това.
Правя закуската.
Няма да отнеме много време. Вероятно има, къде да поговорим.
Предполагам е най-добре в стаята ми.
Берта, ти ще отговаряш тук.
Дороти, занеси тези менюта на Нейно благородие с подноса.
И изкарайте това мръсно куче оттук.
Честно, в днешно време, на село е по-опасно отколкото на Пикадили.
Но защо с нож от шкафа за сребърни прибори?
Няма смисъл в това.
Сигурно е забравил да си донесе.
Като си помислиш какво трябва да носят,
всички тези лостове, фенери и шперцове,
цяло чудо е, че някой изобщо е обиран.
Тук е ледено.
Ще ми донесеш ли кожата?
Както и да е, не е бил в шкафа за сребро.
Липсвал е от вчера.
Очевидно е бил в Уилям.
И когато онзи го е изненадал,
ето го - на масата, удобен колкото желаеш.
Някой ще става ли за закуска? От жените.
Може би лейди Лавиния.
Урежда ме. Върни се в 8:30. Ще се облека.
Разбира се, тя е много скучна,
Но не искам да изпускам нищо.
Когато се прибрах снощи,
намерих това на масата си.
Какво е?
"Това е последно предупреждение.
Ако не получа предложение..."
Фреди. Какъв идиот.
Поне сега се освободи от него. Няма на кого да каже.
Не и на някой, който да му даде работа за да мълчи.
Сега е доста пораснал момък, нали?
Какво прави сега?
Мъртъв е.
Не знам какво мога да ви кажа.
Не трябва ли да търсите улики за влизане взлом?
Г-жо Крофт, разбрах, че вие сте служили при сър Уилям най-дълго. Вярно ли е?
Аз ще заминавам.
Може да не се видим повече.
Чакам полицията да ми разреши.
Но, Елси,
нямаш проблеми, нали?
Какви, освен, че нямам дом и работа?
Не, нямам проблеми тук.
Да, забравих.
Ти беше много по-умна от мен.
Ще се оправиш.
Чудя се какво ще прави лейди Силвия сега.
Ако бях на нейно място, ще замина за Лондон като обаятелна вдовица,
с всичките господа, преследващи ме за парите ми.
Аз не бих. Израснах в Лондон.
- Там ли е било сиропиталището?
- В края. Айзълуорт.
- И не ти ли е мъчно за дома?
- Не мисля, че ти е мъчно, ако никога не си имал дом.
Чухте ли за камериера на г-н Уайсман? Оказа се измамник.
- Изобщо не е шотландец.
- Не!
И аз можех да ви го кажа.
Тогава кой е той?
Мислите ли, че е убиеца?
По-лошо. Актьор е.
Да, искам да го събудите.
Иначе как предлагате да говоря с него?
Да, добре. Той какво каза?
Отново е говорил за Клара Боу?
Кажете на Шиан, че мисля Клара Боу за много мила,
но няма да се приближи и на десет мили до филма ми.
Не я искам в проклетия филм.
Поне едно нещо е добре. Смъртта на кучия му син ми спаси кожата.
За бога, млъкни. Какво ти става?
Артър.
- Това домати ли са?
- Да, милейди.
Точно това искам.
- Добро утро.
- Добро утро, скъпа.
Чу ли?
Много неприятно. Този ужасен инспектор не разрешава на никой да си тръгне.
Още един ден ще сме подложени на викането на г-н Уайсман по телефона.
Страхувам се, че има проблеми с работата си в Лос Анджелис.
Трябва да отбележа, че работи много странно.
Като слизах, все едно бях изпратена в бар в Марсилия.
Дженингс? Извини ме. Съжалявам.
Очаквам много важно телефонно обаждане.
- Ще ме повикаш ли, когато се обадят?
- Разбира се, сър.
И искам домати и яйца. Благодаря.
Разбира се, сър, но...
може би желаете сам да изберете, сър?
Нещо като на самообслужване?
Закуската никога не се сервира на англичанин.
Наистина ли? Това е любопитно.
Защото на американец се сервира.
Ще си го запиша.
Добро утро.
Добро утро.
Бих искал малко кафе, Дженингс.
Заповядайте.
Добро утро, дами, господа.
Чудех се... Извинете.
Лейди Силвия ще слезе ли скоро?
Не мисля. Тя закусва в стаята си.
След това излиза на езда.
Но не и тази сутрин, нали?
Разбирам.
в такъв случай, лейди Трентам,
ще бъдете ли така добра да ни отговорите на няколко въпроса.
Както желаете, инспекторе.
Опасявам се, че няма да съм ви от помощ,
но предполагам, че в ден като този всеки трябва да поеме своята отговорност.
Г-н Дентън направи г-н Дженингс на глупак.
Няма значение.
Чухте ли за сър Уилямс? Оказа се, че не е бил намушкан.
Искам да кажа, че е бил, но не е умрял от това.
Бил е отровен.
Това го е убило.
Инспекторът го е казал на г-жа Крофт.
Не знаят защо убиецът и го е намушил, но тогава е бил вече умрял.
Затова е нямало кръв.
Мъртвите не кървят.
Сър Уилям е бил убит два пъти.
Разбира се, че не е бил убит.
Не и този тип убийство.
Престъпник е влязъл,
мислейки библиотеката за празна.
Сър Уилям го е изненадал и си е платил цената за това.
И това е много трагично.
Не мисля така, г-н Дженингс.
Не мисля, че престъпниците първо тровят и след това намушкват трупа.
Отделно от това,
те обикновено бързат да се измъкнат, нали?
Какво предполагаш?
- Нищо не предполагам. Просто...
- Просто какво?
Струва ми се, че сър Уилям е бил убит преднамерено.
Нищо чудно, че не разрешават на никой от нас да си тръгне.
Тежко му на всеки, който има скрити тайни.
След като отмениха лова,
аз будалата трябва да правя обяд за Господ знае колко човека.
- Върна ли се Нейно благородие?
- Не.
Тогава ще приеме, каквото й се предложи.
Защо някой ще иска да убие сър Уилям?
Ами, съвсем не беше дядо Коледа.
Заемайте се с работата си.
И махнете това мръсно куче от тук.
Създаде си малко врагове, това е всичко.
Как така, врагове? Кога?
Преди войната ли, г-жо Крофт, когато сте била работничка във фабриката?
Никога не съм била работничка във фабриката.
Бях готвачка в една от фабриките му.
Имаше две в Айълуорт и две в Туикънхам и всички пълни с момичета.
Така че, може да си представите.
Не е ли рисковано с работничките? Ами ако се оплачат?
И на кой?
Ами ако попаднат в беда?
- Каква беда?
- Ето, вземи ги. Само белите.
Не се случваше много често.
Когато се случеше, той уреждаше да се осинови.
Ами ако не искаше да се осинови?
- Ако искаш да го задържиш.
- Тогава те изхвърляше от работа.
Вярвай ми, той беше коравосърдечен, похотлив дърт мръсник.
Влезте, г-це Макий...
- Аз съм инспектор Том...
- Това е твърде неприятно и нелепо.
Прекалява с тази ужасна бъркотия.
Моля, бих искал да задам на младата дама няколко въпроса.
Няма да изляза, ако на това се надявате.
Ще ви притеснява ли, ако лейди Трентам остане?
Трябва ли?
- Сър, тук някой е размазал кал.
- Не сега, Декстър, моля те.
Разбрах, че е имало някакви
проблеми между покойния сър Уилям и вашата работодателка.
Не мога да повярвам, прекалено е грубо.
Не съм забелязала, сър. Доколко можех да видя, те бяха в добри отношения.
- Не сте забелязала...
- Инспекторе, тук има счупена чаша.
Декстър, има хора, които ще ги изчистят. Заеми се с работа си.
Не сте знаели да има някакви проблеми
около една издръжката?
Издръжка, която смъртта на сър Уилям направи сигурна.
Каква издръжка ще е това, сър?
А, ето ти.
Светлината достатъчно ли е?
Черно върху черно? Не искам и да ослепееш, на всичкото отгоре.
Трябва да се направят, г-н Дженингс,
ще имат нужда от тях за погребението.
Съжалявам, че историята с Елси ти стовари толкова много работа.
Това се случва, когато си благонадеждна.
Няма значение.
Г-н Дженингс,... говорихте ли отново с полицията?
Още не.
Предполагам, трябва да си зададат въпросите, нали?
Ами, да.
Ще говорят ли с всички нас?
Не мисля, не.
Оставям те да работиш.
Г-н Дженингс,
знаете, че... ще кажа всичко което вие искате.
- Какво?
- Абсолютно всичко.
Не ме интересува какво ще им кажа, ако ще ви помогне. Знаете, нали?
Само кажете.
Да ви налея чаша чай?
Да, благодаря. Може ли да налеете млякото след чая?
Разбира се.
На знам какво ми хрумна. Обикновено слагам млякото след това...
- Сър.
- Не сега, благодаря.
Толкова съжалявам.
Г-жа Инспектор Томпсън предпочита млякото първо и така свикнах.
Не знам защо. Някаква глупост с бактерии. Знаете какви са жените...
какви са съпругите.
Тя е забавна стара... Захар?
Не, благодаря.
Разбира се, че ще й дадат добра препоръка.
Иначе ще трябва да обясняват защо й дават лоша.
- Г-н Паркс.
- Робърт.
Тогава, Робърт,
просто,...
миналата вечер, когато казахте, че ще ме изненадате,
нямахте нищо конкретно в предвид, нали?
Защо? Не обичаш ли изненадите?
От къде да започнем? Да, сега...
О, г-н Стокбридж.
Предполагам, вече всички сте наясно,
че г-н Дентън ни е лъгал,
като се е правил на камериер.
Тъй като сър Уилям е знаел за плана,
не наша работа, да го критикуваме.
Разбира се, налага се да направим няколко разпределения за тази вечер.
Артър, ще поемеш обличането на г-н Уайсман.
Остава проблема с г-н Новело и не искам да моля теб, г-н Пробърт.
- Аз нямам нищо против, г-н Дженингс.
- О, не. Имаш достатъчно работа.
Аз бих могъл да го поема, ако желаете.
Много щедро от ваша страна, г-н Стокбридж.
Предполагам, че винаги мога и аз да го направя.
Не е проблем.Това е само за една или две нощи.
Добре. Прекрасно. Всичко е уредено тогава.
Мисля, че може да оставим г-н Дентън сам да се облича.
"Смъртта на кучия му син ми спаси кожата."
- Какво мислите, че е искал да каже с това?
- Не е ли ясно?
Ясно ли е?
Може би, че инвестициите, на които сър Уилям се е съгласил,
ще се наложи да се платят, сър.
Ами този изстрел, който едва не го е убил, докато са били навън?
- Сър.
- Какво има?
Все още не сме ги изследвали за отпечатъци.
Добре.
Мислите ли, че изстрела е бил предназначен за сър Уилям?
Почти му откъсна ухото.
Благодаря ви, г-н Барнс. Бяхте от голяма помощ.
Ще помолите ли Капитан Мередит да дойде при нас?
Няма да му кажете какво съм казал, нали, Инспектор Томас?
Томпсън. Казвам се инспектор Том...
Няма значение. Просто го доведете, моля.
Сър.
- Имаме само това.
- Не мисля, че моята е притеснена. Тя няма нищо черно тук.
Имаме няколко нови.
Ти си развратник, знаеш ли?
- Джордж?
- Идват след минута.
Звънецът за обличане вече звъня.
Побърквам се. Прочетох всичките си списания по два пъти.
Не можеш ли да ми вземеш нещо от библиотеката?
Не ме интересува дали е за коне или хрътки, стига да не съм го чела.
За нас е чест.
В случай, че сте забравили, тук е за прислуга, сър.
Вашето място е над тези стълби, зад вратата, сър.
Барнс, беше само...
- Исках да обясня.
- Няма нужда от обяснение, г-н Дентън.
Извинете, някои от нас имат истинска работа. Хайде, Артър.
Акцентът много ви издаваше. Всички знаехме.
Робърт, само се забавлявах.
Тогава, може би е по-добре да се забавлявате в гостната, сър.
Страхуват се, че ще повториш разговорите им, ще бъдеш недискретен.
Но аз съм много дискретен.
В Холивуд съм познат с дискретността си.
Кажи ако искаш на Рупърт. Няма да ти даде пари.
Разбрала си ме напълно погрешно.
И мама няма да плати пет паунда за да ме спаси...
О, бедната ми. Ела.
Моля те, не си мисли, че ми е приятно. Исках само работа.
Чековата ми книжка е долу.
След вечеря ще ти дам чек.
Опитвам се да намеря моя камериер Паркс. Виждал ли си го?
Не. Бях с полицията.
Изглеждаш много отчаян.
Все говореха за ниския изстрел вчера.
Не искаха да го забравят.
- Казах им, че няма нищо с мен.
- Сигурен съм.
- Друг път, Антъни, се опитай да не бъдеш толкова алчен. Паркс!
- Моля?
Посети първо г-н Новело. Искам да поговоря с Нейно благородие.
Много добре, милорд.
- Какво?
- Видях те.
Разбира се, беше инцидент.
Когато си нисък, вероятно е трудно да прецениш височината на птиците.
Г-н Мередит.
Виждали ли сте някъде Капитан Мередит?
- Не.
- Не слезе долу, нито е в стаята си.
Г-н Дженингс, измих го и го облякох.
Не е моя вината, ако не открие пътя до гостната.
Ако приключите с това, отидете при г-жа Крофт.
Съжалявам, сър. Не исках да ви безпокоя.
Няма нищо. Опитвах от мармалада.
Сигурно преча.
Не, не ме притеснявате.
От какво е това, сър?
От малини.
Октомври 31.
Трябва да опитате от...
ягоди.
Има от ягоди?
Да видим. Да.
Добре ли сте, сър?
Бях при инспектора и...
се чувствам малко изтощен.
Защо става така, че някои хора получават от живота това, което искат?
Всичко, което докоснат, се превръща в злато.
Докато други се опитват отново и отново
и не получават нищо.
Вярваш ли в късмета?
Мислиш ли, че някои хора имат късмет,
а други просто нямат
и не могат да променят нищо?
Вярвам в любовта.
Не просто да я получаваш, но и да я даряваш.
Колкото по-дълго обичаш някого, независимо дали той те обича...
в това е ценното, и...
Това е добър отговор.
Трябва да вървя.
Трябва да си довърша вечерята.
Благодаря.
Тази вечер виното е ужасно.
Дженингс, приятелю, искам бърбън.
Нямаме бърбън. Обикновено има скоч или бира.
Обикновено? Но аз съм американец.
Кого го интересува?
Разбирам, че това не е най-подходящото време, но бих искал да те видя отново.
Мейбъл, колко умно да се пътува с малко багаж.
Защо да обличаме различна рокля всяка вечер?
Не сме на модно ревю.
Не, и не бих желала да бъда. Извинете.
Зеленият цвят е ужасен.
- Какво каза?
- Много хитро.
- Изабел.
- Извини ме.
Ще погледна пак.
Това ме кара да плача.
Много добре.
- Обещавам да ти ги върна до последното пени.
- Просто го вземи.
Трябва да кажа,
че гостите спят на много по-удобни легла от прислугата.
Извинете.
- Какво ти даде Изабел? Какво?
- Не прави сцена тук.
Айвър, скъпи,
би ли могъл да изсвириш нещо по-весело?
Всички сме емоционално изчерпани.
Какво?
Извинете.
Фреди, престани вече с лъжите.
Ако не ми го дадеш, ще пищя.
- Ако не вярваш, опитай.
- Антъни, ето те и теб.
Къде беше?
- Изпусна вечерята.
- Не искам нищо.
Опитай да си купиш нова рокля с това.
- Предаваме се, Луиза.
- Добре.
Много съжалявам.
Не искам кафе, Джордж, но бих искал...
Много съжалявам, сър. Не знам как стана.
Кучи син. Направи го нарочно!
Да ви донеса ли кърпа, сър?
- Артър.
- Господи!
Ще почистиш ли.
Вадиха от Темза части от тялото й от Ричмънд до...
Още чай, Констабъл?
Ще го взема. Благодаря, Берта.
Без глава, без ръце.
Какъв е смисъла?
- Няма ли да изхвърлят всичко?
- Оставих всичко подредено.
Сега мога да направя само това за него.
- Да, но няма ли...
- Остави го на мира.
Джордж си отмъсти на г-н Дентън, разля горещо кафе в скута му.
Констабъл, добре, че те открих.
Сигурно инспекторът няма да държи всички до утре, но по-добре да се уверя.
- Все още не сме говорили с всички слуги, така че...
- А, ето теб, Декстър.
- Хайде, да си вървим.
- Питах се, колко дълго ще останат гостите ни.
Г-жа Крофт трябва да приготви храна и една от помощничките трябва да си върви.
Няма за какво да се тревожите. Слугите не ми трябват.
Само хората, свързани с жертвата.
Разбирам. Благодаря.
- Имате ли огънче, инспекторе?
- Да.
Да, мисля, че може да ги оставим да си вървят.
Все пак имам адресите им.
Полицай Декстър ще дойде утре сутринта, за да ги уточни.
Не се тревожете. Няма да свърши до тук.
Който и да го е направил, ще го открия.
Винаги го правя.
Инспекторе, кибрита ви.
Да, благодаря.
Сър, мисля, че пътят за навън е оттук.
Да, можем да минем оттук.
Мисля, че пътят е оттам, но да минем оттук.
Моля за извинение, сър.
Само да взема обувките на г-н Несбит.
По тези стълби е по-лесно да се качите, сър.
- Благодаря ти...
- Джордж, сър.
Джордж.
Ах, ти, непослушно момиче.
Бедният човек.
Онзи ден бяхме в гладачната и една от помощниците влезе.
Сигурно мисли, че го правя с някаква цел.
- Ти няма да кажеш, нали?
- Няма да кажа.
Но имаш късмет, че си в кухнята, а не при г-жа Уилсън.
Тя щеше да те надуши, дори и без моя помощ.
Мислиш ли, че сър Уилям е бил влюбен в теб?
Не, бях му само за развлечение, това е всичко.
А ти?
Не го обичах.
Не ме интересуваше, но...
харесваше ми начина, по който говореше.
Говореше само с мен, защото му беше писнало от нея.
Често ми казваше, че мога да бъда каквато поискам, стига да го искам достатъчно.
Не съжаляваш ли? Дори и след като нещата се обърнаха?
Не, не съжалявам.
Време е за промяна.
Кой знае? Така ми е било писано.
Както казваше той, "карпе дием", използвай деня.
Какво има?
Какво казах? Къде отиваш?
Кой е?
Какво правиш?
По-добре се връщай в стаята си.
Не искаш да те хванат тук.
Ти не си го мразил, нали?
Не наистина.
Поне не толкова, че да го убиеш.
Не може.
Не го познаваш.
Защо би могъл да го мразиш?
Човек не може да мрази собствения си баща?
Сър Уилям МакКордъл...
беше мой баща.
Той не го знаеше,
но беше.
Каза, че си сирак.
Не, казах, че съм израснал в сиропиталище.
Малко след като го напуснах, проникнахме в кабинета на директора
и взехме нашите документи.
Открих акта си за раждане.
Името на майка ми, баща - неизвестен.
Открих тази фотография.
Имаше и приемните ми документи.
Бил съм на два дни. Познай, кой ме е завел.
- Робърт, това не означава нищо...
- Напротив.
След това, открих, че е работила в една от фабриките му.
Очевидно не е била единствената.
Властите или не са знаели, или не са искали да знаят.
Те са му взимали бебетата...
и парите.
Какво се е случило с майка ти?
Починала е.
Затова ли си на работа при лорд Стокбридж?
Да се домогнеш до сър Уилям?
Да го отровиш?
Не съм го отровил.
Какво?
Не съм го отровил аз.
Значи не си го убил ти.
Намушкал ли си го?
Дори и да си го направил, вече е бил мъртъв.
Който и да го е направил, го е знаел. Не може да наръгаш труп без да разбереш.
Така ли? Кога последно си наръгала труп?
Тогава, наистина си го убил.
Не знам.
Не ме интересува.
Исках да го направя, откакто те видях за първи път.
Г-н Дженингс?
Уилсън! Г-жо Уилсън.
Дороти. Трябва ми помощта ти.
Разбира се, г-жо Уилсън. Добре ли сте?
Никой не трябва да го види в това състояние.
Помогни ми.
- Г-н Дженингс?
- Хайде, г-н Дженингс.
Хайде, време е за лягане.
- Добре, време е за лягане.
- Не, насам. Хайде, г-н Дженингс.
Време за лягане, г-н Дженингс.
Къде е пр...
Къде е препоръката ми?
Ще получите препоръката си. Хайде в леглото.
В леглото.
Внимателно.
Свали му панталона, Дороти.
Не мога да го направя, г-жо Уилсън. Не мога.
Свали му панталона. Хайде.
- Хайде.
- Дороти.
Кой е?
- Много съжалявам, сър.
- За какво?
Трябваше да запаля огъня без да ви събудя.
Защо всички се държат с мен, все едно съм един от онези глупави сноби?
Прекарах половин седмица долу, с вас.
Не може да бъдете от двата отбора едновременно, сър.
Казаха го официално. Тръгват си след закуска.
Слава Богу. Ами, той?
Той, също, след като поговори с г-н Дженингс.
Добре ли сте, г-жо Крофт? Малко странно звучите.
Прекалих с цигарите, това е всичко.
Ще ме убият. Ето, довърши я.
- Разказахте ли на полицията за онези нещата?
- Не съм.
Съжалявам, ако ще те шокирам, но истината е, че си го заслужаваше.
Ето, казах го.
Не мога да спра да мисля за онези момичета.
- Тези, които са, нали знаете...
- Не съм изненадана, както я караш.
Само гледай да не ти се случи на теб.
Няма.
И дори да се случи, знам, че не мога да се разделя с бебето си, не и за да задържа работата си.
Радвам се да го чуя.
Кой е?
Не ми обръщайте внимание, г-н Дженингс.
Инспектор Томпсън ме помоли да разгледам за последно.
- Инспектора с вас ли е?
- Не, от сега нататък ще работим от управлението.
Ще видим дали няма да се справим по-добре от там.
Ами отровата? Разбрахте поне за това?
Трудно е.
Тази къща е рай на отрови.
Намерихме такава...
практически във вс...
всяка стая.
За съжаление никой няма полицейско досие.
С изключение на вас, разбира се.
Може би икономът го е направил.
Брат ми отказа да служи във войската поради убежденията си.
Той също беше в затвора известно време.
Знаят ли горе, че сте отказали да се биете и сте отишъл в затвора?
Щях да забравя за това, ако бях на ваше място.
Не всеки става за войник.
- Взе ли другите кутии?
- Всичко е в колата, милейди.
Чудесно, добре.
Скъпа, ето ме.
- Нямам търпение да напусна това място.
- Да вървим.
Господи, какво ще правим сега?
Фреди, опитай се да не бъдеш толкова уплашен през цялото време.
- Скъпа, станах ли за смях?
- Може би.
- Чао.
- Антъни.
- Антъни...
- О, Господи.
Искам да ти напомня за разговорът ни миналата вечер.
Може би сега не е най-подходящото време,
но когато отидеш в Судан, ще ти трябва експерт, а аз съм такъв.
- Искам да знам...
- Попита ли я?
- Не, не съм.
- Като се замисля, това е добре.
Според клюките сред прислугата,
тя няма да получи наследството си, докато не почине майка й.
- Честно, Джереми...
- Ако случаят е такъв, е твърде дълго за да се чака.
Можеш по-добре да се справиш.
Огледа ли си стаята?
Не бива да забравяш нищо.
Сигурна съм, че мама ще продаде къщата.
Изабел, Изабел!
Сидни Кент поема студиото.
Той обича Чарли Чен и мрази Уинфийлд Шиан.
- Сър.
- Никакви поправки и мога да наема, който пожелая.
Не беше болезнено, нали?
не, не беше.
Не и за мен.
Внимателно. Внимавайте.
Знаят ли?
- Не.
- Не мислиш ли, че ще забележат?
Не ме интересува.
Хей, ти. Къде отиваш?
На гарата.
Искаш ли да те откараме до Лондон?
Разбира се. Защо не?
- Скачай.
- Благодаря.
Ето.
Късмет.
Не прави нищо, което не бих направила аз.
Това все пак ми дава възможност за действие.
Дръж си далеч ръцете.
Вие, британците нямате чувство за хумор, нали?
Имаме, ако нещо е смешно, сър.
- Г-н Дженингс, може...
- Бъди бърза.
Става, толкова скъпо,
като дадеш на Дженингс и оставиш по нещо на прислугата,
по-добре да си наемеш апартамент в Риц.
Кажи ми, какво стана с малката прислужница на Уилям?
Повече не я видях след онази вечерята.
- Елси?
- Мм-мм.
- Отиде си.
- Жалко, наистина.
Беше добре идея да има някой в къщата, който да съжалява за смъртта му.
Ето те и теб, скъпа. Приятна ли беше ездата?
Чувствам се доста виновна. Очевидно всички са си заминали, освен ти и Луиза.
- защо не останеш за обяд?
- Не, трябва да си тръгвам.
Да те оставя на спокойствие.
Ще ми... ще ми се обадиш ли
за погребението?
- Не трябва да идваш, ако те отегчава.
- Глупости. Разбира се, че ще дойда.
Реши ли какво ще правиш с това място?
Не знам.
Ще го задържиш ли?
Толкова е трудно.
Искам да кажа, занимава ли му се на някой напоследък?
Предполагам мога да го затворя
и да реша, когато главата ми спре да ме боли.
Г-жа Уилсън може да се справи, докато се оправиш.
Да, може. Да не се тревожим за това.
Без съмнение, ще се възползва от възможността да се отърве от ужасната г-жа Крофт.
- Защо са такива врагове?
- Не знам.
Нещо от времето, когато са работили в една от фабриките на Уилям.
Тогава г-жа Крофт е била старшата. Била е готвачката.
А г-жа Уилсън е била обикновена работничка.
Бедната стара Крофт не може да я търпи, защото се е издигнала.
Обикновената глупост.
- Имало ли е изобщо г-н Уилсън? Не мога да си представя.
- Аз също.
Въпреки, че може би е имало.
Наистина ли? Учудваш ме.
Може би си е сменила името,
но когато е работила при Уилям се е казвала по друг начин,
Паркс или Паркър, или Паркинсън, или нещо подобно.
Влез.
- Заета сте.
- Не, не, проверявам смяната на бельото.
Ако го оставя на прислужниците,
едни и същи 20 чаршафа ще се ползват докато се разпаднат.
Защо го направи?
Как разбра, че е той?
По името или видя снимката в стаята му?
А, да, снимката.
Чудо е, че е оцелял.
Помня майка му да я слага в пелените му.
Предполагам е искала да има нещо от нея.
Той знае ли какво се е случило с нея?
Казват, че е умряла при раждането.
Не е умряла. Даде го.
Той обеща, че момчето ще бъде осиновено. Каза, че познавал семейството.
Оказа се, че вярвали в това,
всички момичета.
По-добър старт в живота за нашите деца.
А през цялото време е зарязвал собствените си деца
в някакво забравено от бога място.
И аз му повярвах.
Предполагам, така е било по-лесно.
Сестра ми никога не ми го прости.
Сестра ви?
Да, г-жа Крофт. Тя ми е сестра. Не знаеше ли?
Тя задържа своето дете.
Беше й много трудно. Загуби работата си, а детето умря.
Скарлатина.
Накарах го да я наеме отново. И за това никога не ми прости.
Но дори Робърт да ви е син,
как разбрахте, че е искал да посегне на баща си?
Кое качество мислиш отличава добрия прислужник от другите?
Предчувствието.
А аз съм добър прислужник. Повече от добра. Аз съм най-добрата.
Аз съм идеалният прислужник.
Знам кога ще огладнеят и храната е готова.
Знам кога ще се изморят и леглото е оправено.
Знам, преди самите те да са го разбрали.
Ще му кажете ли?
Защо? С какво ще помогне?
Ами ако разберат?
Не е особено престъпление да наръгаш мъртвец, нали?
Не могат да го докоснат. Това е важното, животът му.
А вашият живот?
Не ме ли чу? Аз съм идеалният прислужник.
Нямам живот.
Нейно благородие ще тръгва, госпожице.
Благодаря ти, Джордж.
Трябва да тръгваш, г-це Трентам.
- Заповядай, Дженингс.
- Довиждане, Силвия.
- Довиждане.
- Благодаря.
Има ли нещо, което можем да направим, за да помогнем.
Ще си тръгвате ли?
Не, не и преди лова да е приключил.
Благодаря ти за помощта снощи.
Не трябва да ми благодариш.
Знаеш, че бих убила за г-н Дженингс, ако се наложи.
Не плачи, Джейн. Ще те чуят.
Стига.
Направи, каквото мислеше, че е най-добре за него.
Сега го разбирам.
Лизи.
Изгубих го.
Изгубих го. Сега никога няма да разбере коя съм.
Момчето ми.
Момчето ми.
Поне момчето ти е живо.
Жив е.
Само това има значение.
Значи си тръгваш.
Да.
Тогава довиждане.
- Довиждане.
- Паркс.
- Довиждане, скъпа.
- Влизай, Бенет.
- Какво успокоение, че си тръгваме.
- Колко е часа, Дженингс?
Ще ми трябва месец да се възстановя.
- Мери.
- 12:35, милейди.
Мислиш ли, че ако има процес, ще се наложи да давам показания?
Или пък ти?
Не мога да се сетя за нещо по-лошо.
Представи си да обесят човек, за нещо, което е казал в съда.
Знам.
И за какво ли би послужило?
Довиждане.