The Interpreter (2005) Свали субтитрите
Здравейте, обадихте се на Келърс, в момента се забавляваме!
Така че, оставете съобщение.
Здравейте, обадихте се на Келърс, в момента се забавляваме!
Така че, оставете съобщение.
Силвия? Мислех, че имаме уроци тази вечер?
Ще ми се обадиш ли, когато се прибереш.
"Чух нещо днес... "
"... Притеснявам се за теб. Къде си?... "
- Занеш ли, че вече има нови модели?
- Да, знам.
Португалски.
Господин, Президент, дами и господа. Ситуацията стана много критична.
С Ажиим Шола, който се крие и Куман-Куман в изгнание, Зуани има домашни проблеми.
Проблеми със своята политика за етническото прочистване.
Комисията по сигурноста, трябва да разреши незабавното му задържане.
И да го изправи пред Международния Съд.
Г- це. Бруум, аз съм Джонатан Уилямс, съветник на посланник, Харис.
Имаме нужда от вас за няколко минути.
На кой език?
Посланника на Матомба, ще говори на ку.
- Ку ?
- Говориш този език, нали?
Нека да говорим ясно, Г-н Посланник.
Америка, може да не признава Международния Съд, като реален съд.
Но ние със сигурност не одобряваме методите на Зуани, които използва върху народа си.
Д- р Зуани е един възпитател.
Той е учител.
Но, неговите противници, правят още по-лоши неща.
Партизаните на Ажиим Шола и Куман-Куман, се превърнаха в терористи.
Предложението на Французите, се превърна в дипломатическо главоболие и за двама ни.
- Това, проблем ли е.
- Нетрябва да бъде.
Д- р Зуани, не трябва да се яви в никакъв криминален съд, ако не се появи някой друг.
Искате да напусне ли?
Казвам ви това.
Ако той се яви доброволно, предложението на Французите, ще бъде отменено.
Може да му го кажете самата вие.
Той ще е тук следващия петък, упражнявайки правото си да говори преди Главната Асамблея.
Където, той ще обяви новата програма за демократична реформа.
Може би, тогава няма да има вето и всичките проблеми ще са приключили.
"Щеше да свърши тук. "
"Учителя, никога нямаше да напусне тази стая жив. "
Това е. "Учителя, никога няма да напусне тази стая жив".
Дума, по дума.
- И какъв език, казахте че е това?
- Ку.
Това е племенен диалект от Матомба, но се говори в голяма част от централна Африка.
- Видяхте ли някой?
- Не, но мисля, че те ме видяха.
И защо, не ни докладвахте за това снощи?
Не означаваше нищо за мен в това време.
- Не знаех, какво означава.
- Но сега знаете.
Аз, чух нещо вчера.
Не знам, дали мога да го кажа, дали ми е разрешено. Беше на закрито заседание...
Ваше задължение, беше да кажете това още снощи, но не го направихте.
Мисля, че те говореха за Зуани.
Той планира да дойде тук и да говори на Главната Асамблея.
Виждаш ли я?
Включи светлините.
Обади се на Секретните Служби.
Обзалагам се, че ти е липсвало това. Добре дошъл отново.
Госпожо, извинете, моля ви, не докосвайте примиер министъра.
Искам да се отдръпнете, мола ви.
Уудс.
Чувате първите протестиращи, който са тук, заради появата другата седмица,
на президента на Матомба, Зуани.
Не само политическото му бъдеще, но и неговото, зависят от речта му на Асамблеята.
Д- р Зуани, е обвинен в геноцид и той иска да покаже, че действията му са срещу тероризма.
А не са актове на насилие в които, някой от членовете за сигурност го обвиниха.
- Секретни Служби.
- Един момент, моля.
Извикани сме от "Защита на свидетелите".
Това е отдел от правителството на Съединените Щати.
Това не са Щатите, това е международна територия, изчакайте ескорта си.
Зуани, каца в 8:45 и отдела казва, че няма да има срещи, покупки или ходене на театър.
Когато слезне от подиума, има два часа за да се махне от Американска територия.
Но, това е ако не отложи визитата си и ние се върнем към работата, която вършехме.
Това ще го реши, президента на Асамблеята.
- Ние, просто трябва да присъстваме.
- Защо, той ще идва?
За да говори, опитва се да избегне обвиненията на Международния Съд.
Съветниците по сигурността, дебатират за етническите обвинения, представени пред МС.
Така че идва, говори за свободн избори, за реформи и се надява, това да ги успокои.
Залозите за него са големи. Така че, той няма да се откаже.
Кажете ми за преводачката.
Родена е тук, но е прекарала по-голямата част от живота си в Африка и Европа.
Учила е музика в Йоханесбург и езиковедство на Сорбон.
Родители?
Майка, Англичанка и бял баща, африканец. Преместила се е тук, преди пет години.
Всичко е било доста бързо и затова, тя е човека, който търсехме.
- Тя е от ОН.
- Знае ли да готви?
Какво друго знаем за нея? Освен основните неща.
Женена ли е? Има ли деца?
Член ли е на някой клуб? Регистрирана ли е като гласоподавател?
Демократка? Републиканка?
От коя религия е?
Коя е тя?
"Секретни Служби. Отдел по защита на свидетелите".
Отговорни сме за посетителите на щатите.
Не се сещам да съм ви виждала преди.
Наемат ни заради лесно забравимите ни лица.
Тя на смяна ли е сега?
Да, госпожо.
"Госпожо", защо вие момчета, който носите оръжия, винаги звучите, като "каубой"?
В моята работа не се концентрирам върху лицата.
Но слушате гласове.
Мислите ли, че ще разпознаете гласа, който чухте, ако го чуете отново?
Мога да кажа, да. Но е трудно, защото беше като шушукане.
Шушукането разваля честотата на гласа.
Лицата са много по-лесни.
Знаете ли, че не съм гадателка.
Знам това.
Какво правехте там горе, след като ви свърши работата?
Трябваше да се евакуираме и оставих някой неща в звуковата зала и се върнах за тях.
И в този момент имаше няколко типа, който говореха за убийство,
на един език, който вие и още осем човека разбирате в зала пълна с микрофони.
Мислите, че си измислям ли?
Защо ще докладвам за заплаха, която несъм чула?
- Хората го правят.
- Не и аз.
- Някой хора харесват вниманието.
- Не и аз.
- Може би, не искате, Зуани в ОН.
- Не си измислям.
Какво чувствате по него?
Не ме е грижа за него.
Имате ли нещо против, ако той умре.
Нямам нищо против, ако той изчезне.
- Това е същото.
- Не, не е.
Ако аз преведа "изчезне", а е "умре", ще остана без работа.
Ако "умре" и "изчезне" е едно и също нещо, значи нямаше да има ОН.
Работата ви е да си играете с думите, Госпожице, Бруум.
- Аз, не си играя с думите.
- Правите го в този момент.
Не, вие го правите. Ако го исках мъртъв, нямаше да докладвам.
Щях да се отдръпна и да гледам, но не е това което искам. Не за това съм тук.
- Тук?
- Тук, работейки в ОН.
А не да стоя на някой път, някъде си с някакво автоматично оръжие.
Защото вярвате в дипломацията?
Защото вярвам в това място, вярвам в това, което върши.
Имали сте трудна година, госпожо?
Чуй те ме...
Уплашена съм и моят закрилник е някой, който не ми вярва.
Не изглеждате уплашена.
Хората се справят със страха, по различен начин, Господин Келър.
Някой стават комици. Вие не ме познавате.
Може би, ще е по-добре да говоря с някой, който ще е заинтерисуван от работата си.
Моята работа не е да пазя вас, а да пазя човека, който е бил заплашен.
Ако е имало заплаха.
Моята работа, свързана с вас, е да ви разследвам.
Значи, вие не сте тук за да ми предложите някакъв тип закрила?
Не, госпожо.
А се разбирахме толкова добре.
Какво мислиш?
Тя е лъжкиня.
Агент, Келър? Специален агент, Луис, ФБР. Това е агент, Кинг.
Дадени сме ви на заем.
Което означава, че трябва да ги върнем в същото състояние или не ни връщат парите.
- Келър?
- Извинете ме.
- Сигурен ли си, че си готов да се върнеш?
- По-добре съм, като работя.
- Имаме ли реална заплаха?
- Трябва да го приемем така.
Защото последното, което искаме сега е някакъ мъртъв лидер на наш терен.
И по-точно, тип като този, когото ние не харесваме.
Просто искам да те уведомя, че ЦРУ, НСлС и ФБР,
ще дадат всичко от себе си, за да може сърцето на този манияк да бие,
докато си свърши речта и се махне от тук за винаги.
Той е твой.
Уудс.
Шефа по сигурноста на Зуани е пристигнал. Иска де се срещнем веднага.
Ще трябва да изчака няколко часа. Връщаме се от Вашингтон.
Познай, какво? Той е бял. Изглежда, че е бил холандски наемник.
И все пак, той трябва да изчака.
Нека си припомним, че Едмонд Зуани, вече е бил и добър човек.
Това е нормално за този вид хора.
Започват всички, като освободители и 20мин. по-късно са по-корумпирани от свалените току що.
Той е освободил страната си от едно, от най-корумпираните правителства на света.
дал е надежда на народа си и се е превърнал в герой.
И сега има нужда от ново име, 40 години по-късно.
- Човека обича оръжието си.
- И ще я носи със себе си в ОН.
Той знае, че няма да го прекарат през металотърсача.
- Кои са враговете му?
- Освен хилядите роднини на жертвите му ли?
Тези двамата.
Двамата са му опоненти и двамата искат работата му.
От дясно, Ажиин Шола.
Син на доктор, много добре образован.
Начинаещ омиротворител.
- Не са ли всички такива?
- Да, но той е бил най-много от всички.
- И другия?
- Чиито имена излизат постоянно в "Post".
Едно име, но два пъти. Куман-Куман.
Той постоянно крещи, че Зуани е полудял и че ОН не прави нищо по въпроса.
Сега живее в Бруклин.
Социалист и Капиталист, които са спечелили по някаква част от народа.
И двамата са с нагласата да видят как Зуани си заминава.
Да си замине?
Мъртъв.
Но не просто мъртъв.
Мъртъв, пред представителите на 191 различни страни.
И пред всеки новинарски екип и камера. Мъртъв, пред очите на целия свят.
Никой не заслужава да е чак толкова мъртъв.
Моето мнение е че губим пари на данъкоплатците напразно.
Предречено е.
Това ли е преводачката?
Имам нужда от всичко, което ЦРУ има за нея.
"Вече знаете, какво трябва да направите".
"Филип, там ли си? Трябва да говоря с теб. "
"Ако си там, вдигни, моля те. "
"Когато можеш, обади ми се. Наистина трябва да говоря с теб. "
"Наистина е спешно, не забравяй. Чао. "
Така че, какво ще правим с преводачката?
Измисля ли си? Представя ли си нещо?
Търся, Г-н Лъд.
Красива ли е?
Донесох ви копие от досието и в ОН.
Д- р Зуани, няма да отложи речта си!
Това зависи и от Президента на Асамблеята но по-добре е да си помислите за това.
Г- ца Бруум има паспорт от Мутомба.
Моля?
Родила се е тук, но е отгледана там. Така че има двойно гражданство.
Наистина ли?
- Бяла или черна?
- Не, благодаря.
Тя бяла ли е или черна?
Бяла.
- Прекарахте ли я през полиграфа?
- Не, още не.
И не трябва?
Здравей, мамо.
Отдръпни се, много си близо.
Прекалено близко. Искаш среща с нея ли?
Здравейте, обадихте се на Келърс, в момента се забавляваме!
Така, че оставете съобщение.
Хей, там ли си?
Може би направих грешка. Там ли си?
Подяволите.
Казах му, че искам да се върна и той ще ме закара до летището и си мислех...
както и да е, не си длъжен да ме посрещаш.
Освен, ако не искаш.
Нядавам се,че не си сменил ключалките.
Чакат те.
Идвам веднага.
Идвам веднага.
Госпожице, Бруум.
- Искате ли да ви донеса нещо?
- Какво ще кажете за каска?
- Ще ги разделим.
- Кога ще разбера резултата?
Веднага. Знаете кога лъжете, нали?
Гледайте напред в посока пода.
Името ви, Силвия Бруум ли е?
Госпожице, Бруум?
Намерих нещо за нашия домашен инцидент.
Всичко това, може да е в следствие на трагичен инцидент.
Какво имаш в предвид?
Родите ли те и са имали ферма в планината Муква.
Тази част е била превзета от бунтовниците през 80-те и Зуани е минирал пътищата.
Родителите и са се връщали към тях, с по-малката и сестра от училище...
и тогава са минали през мина.
- Умрели ли са?
- Всичките.
- Колко годишна е била тя?
- 12 или 13 годишна.
- Сега в Ню Йорк ли сте?
- Да.
Нещо като това, даже и след години, може да е причина за различни идей.
Миналия вторник, вие чухте ли някаква заплаха срещу живота на Едмонд Зуани?
Да.
Тя има всички причини, за да иска Д-р Зуани да бъде съден от Международния Съд.
Чухте ли някой да говори за Асамблеята?
След малко ще се върна.
- О, не, хайде де.
- Добре.
Въпросите за проверка, показват стрес и ключовите въпроси също показват стрес.
Точно както и основните въпроси.
Може би, трябва да и гледаме на ръка.
Как се справих?
Не знам.
Нилс Лъд, шеф на охраната на Д-р Зуани.
Мислех, че след като сте разположена за въпроси, мога да ви задам няколко.
Имате ли нещо напротив, ако ви попитам за политическите ви убеждения, Г-це Бруум?
Аз съм за мир и спокойствие, Г-н Лъд. За това съм в ОН, за мир и дипломация.
Много се извинявам, но вие сте само преводачка.
Страните започват войни, защото са лошо изтълкувани.
Мога да кажа, че тя е под стерс, но не и непременно, че лъже.
- Поздравления.
- Разбрах, че сте чули само шушукане.
Да.
Възможно ли ще е да го разпознаете, ако го чуете отново?
Може би.
Кажете ми, имате ли брат?
Надявам се, че няма проблем, просто зададох няколко въпроса на Г-ца Бруум.
Свободна сте да си вървите.
Агент, Скай, ще ви заведе обратно в ОН.
Придружи, Г-ца Бруум до ОН. Благодаря ти.
- Това, означава ли, че тестовете са...
- Тестовете са неубедителни.
Предпочитам да направя грешка, като и повярвам, от колкото да не и повярвам.
Другия път, когато искате да разпитате Американски гражданин, поискайте разрешение.
- Хей, Силвия.
- Не се притеснявай, няма да напускам...
Да не си направила нещо неприлично?
Няколко агента от ФБР ми задаваха въпроси за теб.
Дали работиш, след като си тръгнат всички. Дали носиш неща след работа и такива неща.
- И какво им каза?
- Казах им, от гледната точка на узвочител,
че си перфектна.
Имам нужда от някой, който да наблюдава типа с двете имена.
- Мо.
- Името е едно, но два пъти, Куман-Куман.
- Предлагаш ли се или само ме поправяш?
- Аз съм от Бруклин.
- Ти и?
- Наблюдавах го, когато дойде от Матомба.
Добре, тогава сте двамата. Ти и Мо.
Мислех, че тя ще може да разпознае правилния тембър или каквото е там.
Тя казва,че шушуканията имат различни тембъри от гласовете и НСлС го потвърди.
- Казват, че е много трудно.
- Но те не знаят това.
- Те казват, че знаят.
- О, не и НСлС.
Когото и да е чула тя, защо просто не го оставим да си мисли, че тя го е чула.
- Какво ме караш да направя, Джак?
- Не искам да и се случи нищо лошо.
Най-добре ще е да намериш място където ще можеш да я наглеждаш, но...
ние имаме три дни и тя е единствената следа, която имаме за тези типове.
Ще я използваме ли за примамка?
- Просто направи обажданията, Дот.
- Пращам ти е-mail с прикачен файл.
Може ли да го принтираш, отпред и отзад?
Слушай, поисках от НСлС списък с всички, пристигнали през последните шест месеца.
Зимбабве, Ботсвана, Мутомбо, ще направя гласови записи на всички.
Затова, когато чуе всички гласове, тя ще може да идентифицира гласа.
- Но тя каза, че е било шушукане.
- Но сега, тя смята че ще успее.
- Снимката пристигнали вече?
- Принтира се, нека те пусна на говорителя.
Това е една манифестация, Анти-Зуани. Мъжът който говори е Ажиин Шола.
Погледни тълпата.
Погледни по отблизо.
Някаква следа?
Може би, една.
Елате тук в Мексико.
Това вие ли сте?
Кажете ми, как някой като вас, който използва думата дипломация, така сякаш ме наказва,
се намира на манифестация на бунтовници?
Това е манифестация за мир.
- Не искам да правя това пак.
- Това е точно това, което изглежда.
Това, което правя е да слушам.
След това, след като си слушала.
- Задавате грешен въпрос.
- Задавам въпрос на който не ми отговаряте.
Защо някой ще направи снимка и ще напише имената на хората които са на нея, отзад?
Това е списък на смърта.
Въпроса, който трябва да задавате е: "Кой ми даде това? И защо?".
- Какво не ми казвате?
- В какво ме обвинявате?
Какво чувставш по Зуани? Няма значение, "не ме е грижа за него".
Чувствам, разочарование.
Това е дума за любовници.
А какво ще кажеш за ярост?
От хората, които съм разследвал до сега, човека с по-тъмно минало от на Зуани, си ти.
Бяха неговите земни мини, които убиха...
Ние не споменаваме имената на мъртвите.
Всички, който загубят някой, искат отмъщение от някого
или от Господ, ако не намерят някой друг.
В Африка, в Матомба, населението вярва, че единственият начин
да приключиш със страданието, е да спасиш някой живот.
Ако някой е убит, една година на борба, свършва с ритуал, наречен "Удавящ Съд".
След една пълна нощ на празнуване, когато слънцето изгрее,
убиеца е сложен в една лодка и хвърлен от нея завързан, за да не може да плува.
Фамилията на убития, може да избере. Да го оставят да се удави.
Или да плуват до него и да го спасят.
Ку, вярват, че ако фамилията остави убиеца да се удави,
те ще прекарат остатъка от живота си в борба.
Но ако го спасят, те признават, че живота не винаги е справедлив.
Точно, тази тяхна постъпка, може да приключи със страданието им.
Отмъщението е една ленива форма на страданието.
Защо се отдръпнахте?
Има неща за които не искам да говоря и вие ги наричате лъжи.
Но не и когато вие го правите.
Не съм аз този, който е под разследване.
Това, беше преди много време.
"Нямате съобщения в тази папка".
- ФБР, ИНТЕЛ, ТТФ.
- Снайперистки отряд.
Секретни служби, секретни служби.
Това е Нилс Лъд, шеф на охраната на Д-р Зуани.
Ще поразгледаме ли?
Колко близо може да е убиеца?
Не много близо, заради бариерите.
- Ако не е по друг начин.
- Може да е через бомба.
Или с пушка.
Но от къде?
Как ще вкарат пушка, тук?
- Може да е и от упор.
- Но кой ще е толкова близо?
Някой от бодигардовете на Зуани.
Благодаря, но ако искахме да го убием, щяхме да го направим в къщи, без вие да асистирате.
Вече е тук.
Ако тези момчета знаят какво правят, оръжието ще е вече тук.
Ало?
Ало? Филип?
Няма отпечатъци на вратата и никакъв прах от латексови ръкавици.
- Нищо на вратата?
- Нищо.
- Няма разбиване.
- Дъг не го ли е видял?
Не, пропуснал го е, една жена от другата улица се е обадила на 911,защото го е видяла.
Хей, не бъди груб с нея, тя се чувства отвратително.
Трябва да е влязъл през прокрива, минавайки през другата сграда.
И не се вижда противопожарната стълба, тя е от другата страна.
Дай ми това?
Имаш в предвид, че прецака всичко ли.
Да, прецаках всичко.
И аз също.
Имам нужда от снимки. От вътре и вънка.
- Добре ли сте?
- Просто прекрасно.
- Кой друг има ключ от този апартамент?
- Никой.
- Не държите ли дубликат някъде навън?
- Не.
- И никой друг няма ключ?
- Никой.
- Вратата не е била разбита.
- Не могат ли да отварят заключалки?
Могат, но ние знаем, че не са го направили.
- Къде си държите ключа?
- В чантата си.
- И чантата не се е отделяла от вас?
- Не.
Да.
В шкафчето ми.
Дот, изпрати някой да и види шкафчето в ОН и другите около нейното, преди да се зазори.
Значи, вие си имахте спокойна вечер, докато един господин с маска, ви кимна от прозореца.
Горе-долу, да.
Има ли нещо специално в тази маска?
Ще бъда честна с вас, незнам колко мога да бъда такава с вас.
Брат ми, ми я даде.
Все още имам един брат там, много близък до Саймън.
Ние, ние загубихме връзка за малко, но...
ние сме близки.
Той намира ли се на пътя с някой автомат в ръцетe или и той е в дипломацията?
Tой е насочен повече към списъците.
Децата намират всякакъв начин, за да се развличат, в повечето случай е с бойща.
Аз четях, брат ми правеше списъци, списъци на всичко, пишеше в тетрадки.
Времена и дати започващи с буквата "Ф"...
Страни, чувства между мъже и жени, факти около животните.
Знаете ли, че най-голяма част за смърта на бобрите са падащите дървета?
Да.
Не знаехте.
Той имаше една тетрадка в която пишеше за нещата, които той харесваше.
Като, хипотенуза, поучителност, сигурност...
Той, може ли да е замесен в това?
Заседнали сме, ти и аз.
Ние сме "капела".
Означава "че стоим от двете страни на реката един срещу друг".
Трябва да ми дадете причина, за да премина от другата страна.
"Какво си мислеш че правеше?"
"Предупреждавах я"
"За да видя, дали ще млъкне"
"Просто исках да я изплаша"
"Вършех си работата"
"Но никой не те изпрати. Глупако. "
Изчакай малко.
Има патрул навън, ще те наблюдават до сутринта.
И след това?
Ще измислим нещо.
Благодаря ви.
Жена ми, беше убита преди две седмици.
Тя... тя ме напусна.
Напускала ме е и преди, но винаги се връщаше.
Тя щеше да се върне и този път.
Така каза тя.
Беше танцьорка.
Типът, също беше танцьор.
Еди.
Голям танцьор, слаб шофьор.
Начина, който знаеше за да спре кола, беше да се блъсне в мост на Санта Фе.
Така че, този път нямаше връщане.
Работата е, че ако беше оживяла...
и аз можех да избирам...
мисля, че щях да я оставя да се удави.
Даже щях да и държа главата под водата.
Не е много "Ку" което ще направя.
Ако имате нужда от нещо, обадете се на участъковите, те са там долу.
Това е номера на мобилния ми телефон.
Това е същата визитка.
Лека нощ.
Заключете я.
В момент на ремонтиране е. Собствениците са в средата на развод.
Имаме късмет.
Имаме чиста гледка и предната врата е само на 50 секунди от тук.
- Мо, застана за първата смяна.
- Кой се прави на бавачка на Луйс и Кларк?
Луйс и Кинг, тя ще си легне след час.
Тя прави едно и също всеки ден.
Някой да ми се обади ако има друг натрапник, отивам си в къщи.
Сладки сънища, партньоре.
Вярва се, че индивидуалните човешки потребности, винаги имат някаква цел.
И с това смятаме, че човешките права са важни
за блогосъстоянието и човешкото развитие и за това не може да бъдат разделени.
Те само могат да съществуват...
Имате един изстрел, уцелвате тук и вашия човек пада парализиран.
Така няма да активира детонатора. Благодаря.
Ако трябва устно да предупредите, отидете много-близко преди да го направите.
Не, няма да има време за втори.
Каквото и да бъде оръжието, ние трябва да смятаме, че е някое камикадзе.
Няма профил за камикадзетата.
Може да са на 9 или 90 години, мъже или жени, образовани или неграмотни.
Единственото нещо, което ги свързва е че нямат страх от това да умрат.
Което означава, че той е фанатик или е някой, който няма причини за да живее.
Имаме два екипа, пътя има дистанция от 30 секунди, преди пресичането.
Полицията има снайперисти на тези две сгради.
- Нашият ще бъде на моста.
- Шкафчето и беше чисто.
Другите около нейния, бяха покрити с отпечатъци.
Някой е почистил нейния. Търсим някой от чистачите или от поддържащия персонал.
Или някой друг преводач.
До къде сме? Кога ще се състой този тест с гласовете?
Няма да парвим това.
Тя, каза че не може.
Не може, какво?
Да разпознае гласа, мислеше че може, но сега смята че не може, сигурна е в това.
Не може, защото не може?
Или не може, защото никога не е чувала нищо?
Той казва: тя не беше тук, така мисля.
Не и съгласно с това.
Той си е сменил смяната с някой.
Джамал.
Джад Джамал.
Добър ден, Секретни служби, трябва да говорим с Джад Джамал.
Този тип, тук ли живее?
- Не, не тук. С момичето.
- Имате ли номера на момичето?
Има ли мобилен телефон?
Добре. Ще се върнем, ако се върне преди това, нека да ни се обади.
"Няма съобщения в тази папка"
- Ало?
- Силвия, аз съм, Филип.
- Филип?
- Тя излиза.
Поемам я.
- Подяволите.
- Подяволите.
О, хайде де.
Бях толкова разтревожена.
Силвия...
- Какво има?
- Направих нещо ужасно.
- За Саймън ли е.
- Не, Силвия, чуй ме.
Някой се свърза с мен, някой от хората на Куман.
Мислех, че е един от неговите, за да уреди среща с Шола.
Той, каза че е време да признем, че само заедно можем да направим нещо срещу Зуани.
- Какво стана?
- Аз я уредих.
Но това беше капан.
Шола е мъртъв.
Знаех си.
Знаех си, че той е мъртъв.
Брат ми, беше ли там?
Не, Саймън не беше там. Само, Шола.
Останах в колата и никой не се върна.
- Къде е той? Къде е брат ми?
- Не знам.
- Мислиш ли, че е при Куман?
- Не знам какво да мисля и правя.
Как стигнахме до тук?
Виждаш ли какво направих? Заведох, Шола направо при тях.
- Ти не си знаел.
- Силвия, прости ми.
- Аз просто исках да помогна.
- Няма нищо за прощаване.
- Има. Трябва да тръгвам.
- Филип?
Не можеш да правиш това и не трябва да го правиш, как да те пазя, като не знам къде се?
Не знаех, че гоправиш. Каза,че няма да го правиш.
Това, беше преди да имаш мъж с маска на твоята противопожарна стълба.
Имам 24 часово наблюдение с агенти от другата страна срещу твоя апартамент.
Кой беше този в парка?
- Това е лично.
- Не, не, вече минахме от тук. Как се казва?
Не ти влиза в работата.
На него ли изпрати e-mail-а, ноща преди да направиш доклада за заплахата?
"Къде си? Притеснявам се за теб. "
"Пиши ми, моля те, трябва да знам, че си добре. "
Притеснена, защо? Защото, той е замесен ли?
Това той ли е, тук и сега в моята страна, отправяйки заплахи. Това е моя работа.
Грешиш. Това, няма нищо общо с теб.
Ще се грижа за теб.
- Отиваме в Старбъкс, идваш ли?
- Да, точно от това имам нужда,
още една нощ без сън. Добре съм.
- Какво става с Кларк и Куман?
- Мие си зъбите.
Трябва да говоря с тях.
Отидоха да си пият сутрешното кафе и после отиват на сауна и масаж.
- Кафе?
- Не, добре съм, благодаря.
Тя също не може да спи.
Точно си пусна телевизора. Най-вероятно, PBS.
- Къде отиваш?
- Донесъл си си чантата.
Отивам си в къщи, за да се наспя добре.
Освен, ако не искаш да остана.
Не, благодаря.
Ще се видим утре.
Тук в ОН, виждаме протести, срещу идването на Д-р Зуани,заради речта му пред Асамблеята.
Лидерът в изгнание, Куман-Куман, е водел протестите днес.
Ще бъде по-убедителен, ако го убият.
Той, даже не трябва да умира, един лидер почти убит, печели доверието което иска,
за да прави, каквото иска. И даже остава тук, за да се забавлява.
- Келър.
- Съжалявам.
Наистина не знаех, че ме наблюдавате.
Аз, просто нямаше да изляза по този начин.
Ще ми кажеш ли, какво стана?
Трябваше да се срещна с някой.
Филип Релет.
- След като знаеш, защо ме питаш?
- Знам името му и че е фотограф
на френско списание.
Той трябваше да говори с мен.
Той трябваше да говори с теб и сега гледаш телевизия, защото не можеш да спиш.
Какво ти каза той?
Как знаеш, че гледам...
Ти там ли си...
Каза ми, че сме загубили приятел.
Той загуби приятел, а аз някой когото обичах преди.
Беше преди много време.
И ти ли не можеш да спиш?
Не знам, защо ти се обаждам.
Какво правиш, когато не можеш да спиш?
Стоя буден.
Не каза имената на мъртвите. Защо?
Какво е станало?
Не можеш да избягаш напред, нито да ги оставиш назад.
Можеш да направиш това, но трябва да си готов, за да ги изоставиш.
За да продължиш напред.
Трябва да минеш през ада.
Държи те зает.
И мен също, така мисля.
Там ли ще бъдеш до сутринта?
Вече е почти сутрин.
Да, ще бъда тук.
Имаш ли нещо против, ако се опитам да заспя, докато говоря по телефона?
Няма проблем.
Лека нощ.
Идва срещу теб.
О, не. Не и моторчето, не и моторчето.
Да, благодаря ти, Господи.
По-добре е да ме закарате, отиваме в Бруклин.
На ъгъла на Бъргън и Ностард.
Джад Джамал, не е бил на работа в деня на инцидента при пожарната стълба.
- Доведи ми го! - Не го откриваме, не е в къщи и не е дошъл на работа сутринта.
- Тогава седни пред апартамента му.
- Дъг, вече е там.
Имам документите от НСсЛ.
Не мисля, че това е начина по който трябва да се направи това.
Може да ме оставите тук.
Тя е на ъгъла на Бъргън и Ностард в Бруклин.
- Къде е тя?
- Човекът ми е в движение.
- Тя е там, където не я закарах аз.
- Какво прави?
- Чака нещо.
- Какво?
Чистача, Джад Джамал.
- Това не е той.
- Знам, това е съквартиранта му.
- Ръсел, съквартиранта на Джамал излезе.
- Името му е Гамба, Жан Гамба.
- Искаш ли да остана тук?
- Не, Дъг, следвай съквартиранта.
- Имаме ли заповед за задържане?
- Люк ще вземе и ще дойде там.
Тобин?
- Какво подяволите става?
- Не знам, но не ми изглежда добре.
- Какво правят?
- Просто стоят.
Добре, качат се на атобуса.
Хей, чакай си реда.
Къде ви е възпитанието.
- Подяволите.
- Тя се качи на автобуса с Куман.
Какво подяволите прави тя?
"Ку" ли чух?
Или сгреших?
Не, прав сте. Матомбианка съм.
И то много красива.
Можеш ли да следваш автобуса?
Знаете ли кой съм аз?
Да.
Вие сте убиец. Заповядали сте убииството на Ажиин Шола.
Къде беше? Имаше червена светлина и не можеше да я ползваш?
Кой ви каза тези глупости?
- Къде е брат ми?
- Брат ви? Не знам дори коя сте вие.
Вие сте на грешния автобус, така да се каже и сте толкова безрасъдна.
Вашите хора са уредили среща с Филип Релет.
- Познавате го.
- Не го познавам и не искам.
Но истината е, че някой иска да си мислите че аз съм убил, Ажиин Шола.
Не ви вярвам.
- А трябва.
- Защо?
Защото, щях да се коалирам с Шола.
Никой от нас не правеше никакъв напредък самичък.
Той познава определени хора, а аз имам финансиите.
Ако той е мъртъв, това е загуба за всички нас. И по-специално за мен.
Излизаме.
Прикривам задната стая.
Господи.
Проверете стаите.
Гардероба.
Аз държа леглото.
Келър?
Имам мъртво тяло в гардероба.
- Джамал?
- Да.
Ще се обадя. Господи, как можеш да стоиш тук?
Чакай, чакай, чакай.
Защо лампите?
Това е странно.
Какво правите толкова далеч от вкъщи?
Работя.
Същото като мен, значи.
Съмнявам се.
Работите за...
Преводачка съм в Обединените Нации.
Значи преводачка, безкрайност от езици, който не казват нищо.
- Предпочитaте войната ли?
- Предпочитам сделките.
Момчета, елате тук, имаме едно положение.
Не шефе, ние имаме положение, в автобуса сме с Мохамед, Силвия Бруум и Куман- Куман.
- Какво?
- Вие в същия автобус ли сте?
С нашите заподозряни.
Слезте от автобуса, но измъкнете от там Силвия Бруум.
Не можем да направим това. В движение сме.
Дъг, съквартиранта носи ли нещо със себе си?
Дъг, носи ли нещо?
Чанта.
- Къде се намира?
- В скута му, носи я цял ден.
- О, господи.
- Трябва да стигнете до него?
Не и без да ни забележи.
Освен знамената на Първо Авеню, вече няма други наций, само компаний.
Интернационални компаний.
Това е където сме и каквото сме.
Мисля, че вие грешите.
Вие сте още млада, но аз вече съм постигнал доста.
Как се казва брат ви?
Саймън.
Саймън Бруум.
Добре, спираме.
Вие сте куражлийка, за да дойдете тук.
Ще видя, какво моите хора могат да открият за него.
Но помнете, аз не съм пазача на вашият брат.
- Разбрано?
- Да, благодаря.
Хайде момчета, говорете ми. Какво става?
Спряхме, тя слиза.
- Какво става?
- Моят обект, също слиза.
Не спирай да говориш. Какво става?
Той, носи ли чантата?
Добре, той носи чантата, но мисля, че ме забеляза.
Добре, поемам го аз.
- Ами, Куман?
- Стои си на мястото.
Г- це Бруум, моля ви, влезте в колата.
Премести се, премести се.
- Тръгвам след, Гамба.
- Добре, аз оставам с Куман.
Не, не, слез от автобуса. Махни всички хора от автобуса.
Сега.
- Дъг?
- Мохамед?
Хей, този тип си забрави обяда.
О, Господи.
- Добре ли си?
- Добре съм.
Дъг?
Добре сме шефе.
Какво правеше в този автобус?
Благодаря ти, че ме доведе до вкъщи.
Изгубих човек днес. Едно момче.
- От къде познаваш, Куман?
- Не го познавам, не съм го срещала преди.
Пак ме лъжеш. Мислиш, че като не те хващат да лъжеш, е същото като истината ли.
- Не лъжа. Срещнах се с него за помощ.
- За какво?
Не мога да ти кажа. Някой може да пострада.
"Някой може да пострада"? Има автобус пълен с мъртви хора.
"Някой може да пострада"?
Кой, някой когото ти познаваш? Някой, който е забъркан в това?
- Не.
- Ами ти? Защо напусна Африка?
- Вече ти казах.
- Не, не ми каза. Защо дойде тук?
- Спри.
- Подяволите.
- Спри да ми викаш.
- Спри да ме лъжеш.
- Не те лъжа.
- Спри да ме лъжеш.
Бях в този автобус, който избухна и не мога да мисля след всичкия този шум.
Не мога, така че просто спри.
Това не съм аз.
Не бъди смешна.
Не съм аз.
Не, това си ти. И знам това, защото те докарвам до вас, гледам те с бинокъл
и това е нещо, което не трябва да правя аз.
Беше веднъж.
Вече не съм такава.
След манифестациите и след като моите родители и сестра бяха убити,
тогава се появи пушката.
Това беше единствения начин да накараме някой да ни чуе, просто да ни чуе.
Убих едно момче, което нямаше за какво да живее, освен за парите за обяд
които щеше да получи, ако ме убие.
Застрелях го в главата, за да предотвратя това, да ме убие той мен.
И след това дадох пушката на брат ми и му казах, че не мога повече.
Отдалечих се от там, с неговите викове след мен.
"Ти си страхливка".
Родителите ми са мъртви, Зуани е жив.
Моят брат, който в друг живот не би, не би напуснал дома...
Това беше посленото нещо, което ми каза той.
Връзката, която имам с него са тетрдаките, който му пращам и си представям, че получава.
Знам, че той е жив.
Знам го.
Излъгах те, защото бях изплашена.
Стархувах се, че той е замесен в това което аз чух.
Излъгах всички хора, защото ако не бях излъгала, нямаше да ме оствят в ОН.
И мисля, че това е единственото място, което има шанса да промени всичко това.
Излъгах и за Ажиим Шола, защото...
Обичах го.
Веднъж.
Докато цвета на кожата ми, се превърна в проблем.
Политиката за кожата ми.
Тръгнах си от Африка, без брат, без родители, без любовник... без нищо.
Без нищо.
Просто вярвайки, че думите и състраданието са по-добрия начин.
Дори и да е по-бавно от оръжието.
Къде отиваш?
Имаш кръв по цялото си лице.
Не можеш да казваш такива неща с кръв по лице си.
Това точно е причината, заради която Д- р Зуани, трябва да говори.
Този зловещ акт на тероризъм, беше насочен срещу вас.
И към сърцето на ОН.
Не мога да слушам това.
- На къде да отиваме?
- Към банята.
Занесете този процес веднага в базата.
Оставил ли е някаква бележка?
Прочете ли я?
Разбира се, че си.
Ще ми я прочетеш ли, моля те?
"Скъпа, Силвия...
дойдох да ти кажа нещо и така и не го направих.
Исках да ти кажа, но когато те видях не можах да намеря правилните думи.
Казах ти, че не знам къде е Саймън.
Излъгах те. Той беше там в този ден. Едно младо момче го простреля.
Не можах да ти кажа, защото съм страхливец. Саймън, беше по-смел от мен.
Ти си по-смела от мен. Много съжалявам. "
Много съжалявам.
Втория път, беше от мен.
Чувствам се като моите приятели, които чувстват, че трябва да кажат нещо.
Няма проблем.
И аз това им казвах на тях.
Оставил е това с бележката.
Единственото нещо, което исках...
освен че я исках обратно, беше да ме оставят на мира.
"Потвърдено от свидетел"
"Гомбе, обесен от полицията"
"Убит через изтрел"
"Убит с ножове"
Не плачи.
- Не плачи.
- Не плача.
- Не трабва да плачеш.
- И не плача.
Защото съм тук и не искам да си отивам.
Обещавам.
Погледни в мен, ще се грижа за теб.
Ще се грижим един за друг.
Ще се погрижа за теб.
"Жоел Бруум, убит от мина" "Мари Бруум, убита от мина"
"Александра Бруум, убита от мина"
Обещай ми?
Обещавам.
"Саймън Бруум, убит чрез изстрел"
Обещавам.
Шола е мъртъв.
Куман е мъртъв.
За кого работиш?
Не го закачай.
Това ще те убие.
Ръсел!
Тя не е тук.
Погледни на покрива.
Името му е Жан Гамба.
Той е нашият бомбаджия.
- И наш убиец?
- Това щеше да е добре за нас.
Но се съмнявам.
Опита се е да я убие.
- Какво стана?
- Застрелях го.
Това е жалко.
Можеше да ни каже нещо? А, госпожица, Бруум?
Изчезнала е.
- Убил ли я е?
- Изчезнала е преди той да дойде.
Имаш ли нещо против, ако погледна горе?
Изчакай, Дино придружи господин, Лъд до апартамента.
- И Браян, искам полицията...
- Келър?
- Прибери се и се наспи.
- Ще остана тук и ще я изчакам.
Няма да стане, искам те буден утре сутринта. Уудс?
Заведи го в тях.
- Карай около квартала.
- Чу, Джак, трябва да те закарам у вас.
Ами ако има двама или трима типа? Какво правим, поставяме капана и си тръгваме ли?
Не са наши роднини и не са наши приятели. Ти ми казваше това.
Когато загубиш някой, губиш някой. И не искам да загубя тези двама"някой".
Една обиколка и те закарвам у вас.
Ало?... Там ли си?
Добре съм, добре съм, но...
не мога да говоря с теб...
Ти беше прав, брат ми беше прав.
Отнема върде много време, Тобин.
Отивам си в къщи.
Номерата от кухнята на Джамал, са на "Пицария Рей".
Секс телефон, магазин за хардуеър и един международен мобилен телефон.
Проследи международния мобилен телефон.
- Келър, Мо е.
- Кажи, Мо.
- Прихванах я, купила е билет он-лайн.
- Провери всички полети за Южна Африка.
И после? Ако я намеря.
Пусни я на телефона да говори с мен.
Пристигна.
Това той ли е?
Втора кола.
- Мобилния телефон принадлежи на Гамба.
- Листа с обажданията пред теб ли е? - Да.
Деня, преди вчера в 15:30. Нещо в този час?
Ден, преди вчера в 15:30 часа?
- 15:30 часа, да.
- Звънни, нека Луис да звънне, ти ми говори.
- Луис съм аз.
- Исках да кажа, Кларк.
Не, Кинг е и вече звъни.
- Разширение 647.
- Автобуса, след това на кого е звънял.
Кинг е.
Разширението е на предствителството на Матомба.
- Лъд?
- Не, някой с име Маркус.
Отидете там, имам нужда от лице за това име.
Резервирала си е полет за девет сутрината на летище ДжейЕфКей, почти съм там.
Обади ми се от терминала за излитане.
Не е така, както си го спомням, сега има много небостъргачи.
23 години, Д-р Зуани.
Нещата се променят.
Нещата намалят, желанието намаля.
Къде е Второ Авеню?
Веднага, след като слезнем от моста.
Декорира ли са моста.
Когато дойдох преди, бяха покрили моста с цветя, да ме приветстват за добре дошъл.
- Този полет ще замине от терминал едно.
- Благодаря.
На летището съм, няма и следа от нея. Още не е минала през проверката.
Уведоми ме, когато излети.
Има ли някакъв начин, да го задържим на сигурно място, докато спечелим време?
Можем да опитаме, но той ще иска да говори, а и решението си е негово.
Имаше манифестация, точно тук на Второ Авеню.
Имаше снежна буря от конфети.
Това е Второ Авеню, Господине.
Как са нещата в представителството?
- От тук е, но не е дошъл тази сутурин.
- Знаят къде е но не ни казват.
- Имате ли снимка за разпознаване?
- Да.
Върнете се вътре пак и ми пратете снимката. Вземете адреса му и отидете там веднага.
Имам осем минути.
Стойте наблизо.
Агент, Келър?
Той е тук, току що го видях. В сградата е. Разпространете веднага описанието му.
Ето го.
Проверете нивата, моля.
Дами и господа, полета за Йоханесбург на терминал едно почти е затворил.
Моля ви, придвижете се към терминал едно веднага. Благодаря ви.
Благодаря, нивата моля.
Благодаря.
На Асамблеята ще чуем първо речта на Президента на Република Матомбо.
От името на Асамблеята, имам удоволствието да приветствам с добре дошъл, Д-р Зуани.
Президент на Република Матомбо и да го поканя, да открие Асамблеята.
Господин Празидент и Главен Секретар,
днес, моята скъпа страна се намира на ръба.
Независимо от протестите на улицата, терористите от моята страна, няма да се спрат.
Аз, трябва да защитавам страната си от врагове, като тези.
Кинг е, Мату не е тук, но спомняш ли си какво каза за профила на камикадзетата?
Майка ти и сестра ти, ще получат чека в понеделник.
- Този отдел тук, не е това което изглежда.
- Направи добре.
Никой тук, няма да живее дълго. Това е приют за серопозитивни.
По мое мнение, това е засада.
Свалете го от подиума.
Но аз искам да говоря.
Добре е.
- Прикривайте тук, аз поемам залата.
- Къде е Келър?
Замръзни!
- Добре че погледнах, от нашата мисия е.
- Знам кой си, пусни оръжието.
Доктор, Зуани?
Спомням си последния път, когато бяхте тук.
Почти имахме едно убийство тук.
Гледахме ви по телевизията в къщи.
Моята фамилия и всички други фамилий.
Вие бяхте като Битълс.
Ако бях закъснял още няколко секунди и той щеше да го е убил.
Един, почти убит лидер, печели толкова слава, че той става много силен.
И остава да се забавлява.
Бяхме толкова горди с вас.
И вие бяхте там, говорейки към света.
Не мисля, че трябва да го докосвате.
Защо, защото не нося ръкавица ли?
Как се казваш, детето ми?
Аз съм Силвия, чиято фамилия убихте.
- Какво имаш на ръката си?
- Нищо, просто е за предпазване.
Какво имаш на ръката си? Той сигурно е останал доста изненадан.
Защото, той си е мислил, че има истински патрони.
Къде са всички?
Но ти знаеш това по-добре.
Дай ми истинския патрон.
Пораснах, гледайки ви с този пистолет.
- Оръжието с което спасихте нашата страна.
- Пусни оръжието. Остави го на земята.
Остави го на земята.
От Секретните Служби съм.
Същата, която сте използвал, за да го убиете.
Той има Глок на глезена си.
Погледни го.
Погледни го!
Погрижете са застреляния.
- Няма начин да докажете това.
- Ще ти уредя сделка.
- Ти просто си работник, нали?
- Задържан е, свалятго от горе.
SWAT екипа се справиха за 40 секунди.
- Добре ли си?
- Да. Къде е Зуани?
На сигурно място е. Какво стана?
Всичко е лъжа, за да оправдаят убийствата, геноцида, етническото прочистване...
- Там ли си?
- Казвай.
Това е полета, но тя не е на него.
Търсих я навсякъде, говорих с приятелите й, но никой не знае къде е, защото...
- Те не я познават, никой не я познава.
- Аз я познавам.
Добре, къде е тя тогава?
- Каза, че си отива в къщи.
- "Брат ми беше прав и ти също си прав. "
- "Отивам си в къщи"
- Какъв дом?
- Къде?
- Какво правеше там извън работно време?
Забравих някой неща в работната кабина и се върнах да ги взема.
- Нямам нищо против ако изчезне.
- Тя е тук.
Тя е била цяла нощ в тази зала.
Как може някой толкова добър, толкова...
Който ни е дал толкова?
Толкова.
Да ни вземе толкова много?
- Там ли е?
- Да.
Не оставяй никой да влезе.
Силвия?
Силвия?
Аз съм.
Ще вляза самичък.
Влизам.
Пет минути.
Затвори я.
Затвори я!
Силвия, не прави това.
Всичко е било постановка, едно почти убийство, за да опрвдаят деянията му.
Имаме всичко което е нужно, за да го обвиним.
- Аз го имам.
- Той ще умре в затвора.
- Искам да умре, както Саймън умря.
- Всичко ще свърши за две секунди, след всичките тези години?
Господине, много по-лошо е от колкото си мислите.
Вашият убиец е мъртъв и шефът на охраната ви ще направи сделка с нас.
Имаме Нилс Лъд, имаме и пушката. Ще бъдете съден пред два съда.
- Той вече е бил осъден.
- Свърши се господине, всичко свърши.
Няма значение. Няма значение.
Чуй ме, Силвия.
Казах ти, че ще го оставя да се удави.
Човека, който е карал жена ми срещу колоната на моста.
- Но аз нямаше да го оставя.
- Значи ще сгрешиш.
Няма да сгреша, защото не искам да прекарам живота си в борба.
Трябва да излезнеш от тук.
Не мога да направя това, затова пусни оръжието.
- Не мога.
- Да, можеш. Пусни го.
Не мога! Не мога.
Просто се махни.
Ето така се прави.
Така се оставя оръжието на земята.
Моля те.
Ако го гръмнеш, той ще умре.
Но след това и ти ще умреш.
А не искам това да се случва.
Пусни оръжието.
Прочети го.
Чети.
- Къде?
- От началото. Чети.
- "Благодаря за... "
- По-високо.
Както, когато го написа.
Когато вярваше.
Когато го чувстваше.
"Стрелбата около нас ни затруднява, да се чуваме.
Но човешкият глас е различен.
Зад звуците.
Разпространяваха се по-далеч от шумовете които бяха по-силни от всичко, по-силни от...
по-силни от виковете.
Дори и да е било само едно шушукане.
Дори и най-малкото шушукане.
Можехме да го чуем около нас.
Кога...
Когато... се говореше истината."
Това малко момче, беше моята страна.
Уилям Бунди, от Бимбану, убит от мина.
Александър Мунгошу. Чарлз Куфуму.
Мофе Куфуму.
Убит от изтрел, защитавайки къщата си.
Робърт Ченджари.
Бенита Макутси.
Изгорени живи, по време на манифестация.
Едгар Сакуру.
Масуми Бемша.
Жонин Куму.
Иван Енкуму.
- Да бъде отбелязано.
- Стивън Гаунда.
- Че съвета по сигурноста,
- Шола Гуанда.
са решили ананимно, че Президент Зуани,
от Матомбо,
ще бъде съден пред Криминалния Интернационален Съд в Хага.
За престъпления срещу човечеството.
Саймън Бруум, убит от куршум на един футболен стадион.
Как излезна?
Казаха, че си им казал, че не е било заплаха за обществото.
Излъгах.
Благодаря.
Не са ти повярвали.
Изпращат ме обратно.
Искам да се сбогуваме.
Всичко е наред. Отивам си в къщи.
Ние никога... никога нямах възможността да ти кажа, колко ми липсва Африка.
Никога нямахме възможността за много неща.
Нямаш никой друг там, нали?
Там е където ги помня.
Някога бил ли си в Африка?
Много летища, никакви лъвове.
Кога заминаваш?
Утре.
Хей, виж това, ние не сме повече "кепела".
Намираме се от една и съща страна.
Никога не знаеш, кого ще срещнеш, нали?
Не.
Ще ми кажеш ли, как си?
Винаги ще знаеш.
Как се казваше тя?
Лори...
...Келър.
Убита в катострофа в Санта Фе.
Преди 23 дена.
Почива в мир?
Горе-долу.
Превод и Субтитри: Пепи