Kad Porastem Bicu Kengur (2004) Свали субтитрите
Добър ден.
- Бог да те благослови. Кажи?
- Дай ми три от динар и петдесет.
- Соме, кво става бе? Да не си почнал да спестяваш?
- Недей така в църквата бе!
- Прости ми Боже!
- Извинете, моля, Дайте ни три от пет динара.
- Госпожо дай ни, четири от петнайсет динара и една за бащата на кенгуруто
Той умря, знам че имаш пари и за него, дай 60.
- Земи.
- Благодаря.
- Бате, бог не прай разлика между свещите.
- Много ясно че прави, що има такива от динар, от...
пет, десет динара...
- ОК.
- Боже, виж ни нас гладните и бедните.
Виж ни нас, само днес за последен път.
И бъди милостив с нашият, приятел, Кенгуруто от гол от Истуич.
Боже господи... Недей Соме...
- Извинявай.
- Ако забогатем, няма да забравим църквата, бедните,
Инвалидите. Ако тябва ше отидеме до Лондон и ще кажеме на
Кенгуруто да даде половината си пари на най-нуждаещите се...
- Айде бе.
- Тва е.
- Двеста, и нещо. Къв си мизерник, бате.
Чакаш лъскава пичка с 200 динара в джоба.
Ти си най-мизерният мизерник в най мизерната държава.
- Ало?
- Рада, майка на Кенгуруто!
- О, ти ли си мамо?
Не се ли е обадил! Как може! Има мач!
- Аз му купих първите ръкавици! Аз!
- Комшия Раде! Лъже, пие и краде!
- Браца, като измислят мизеро-мер...
на тебе ше го кръстат. - Ей Полански!
- Слажана!
- Слажана, най-селското от селските имена. Но Ирис!
- Как е вкъщи?
- Всички са добре, Бог да благослови.
- По-добре да започнеш да си търсиш работа, отколкото да си губиш времето...
с залагания.
- Което си е истина, си е истина.
- Ще се моля за Кенгуруто, ако си потърсите работа.
Става ли? - OK.
- Трябва и за Рома. - Какво?
- И Рома трябва да победи.
- Малии.... Айде.
- Ирис, само как звучи човече! Най-доброто! Браца ще спи с нея!
Ще бъде груб, но елегантен.
- Да, Тва не e мизерното копеле. Тва е новия Браца.
Красивия Браца, преуспелия Браца, супер-преуспелият Браца,
Супер Секс Символ! Браца - Краля на жените!
- Добър ден, два от седем динара.
- Младеж! Хвърли цигарата.
- Извинявай. Ето ти точно.
- Мааму, Ауакс, винаги пикая. По далече от тебе.
- Бате, Идеята не е да е на далече а да опикаеш сичко.
- Мама ви мръсна.
- Здравейте Госпожо Рада
- Здрасти. - Махайте се!
Как сте? Добре съм!
- Заедно ли ше гледаме мача?
- Нали се разбрахме!
- Добре, добре. - Обади ли се Кенгуруто, Кажи че се е обадил?
- Обади се, обади се. Иска кисело зеле! Няма и тука,
как да му изпратя!
- Каза ли, че ще носи шапката днес?
- Обеща!
- Казах ли ти! Казах ли ти!
Моля ти се, кажи честно, пита ли за нас?
- Само за тебе! Още ли я пушиш тая трева?
- Моля ви се бе госпожо! Махайте се бе!
- Ей Миша, тия англичани даже хляб не ядат.
Какво ядат тогава?
- Риба и картофи, госпожо Рада!
- Бате... , пикаенето ми е най-големото удоволствие в живота!
Искам да изпия 100 каси БИРА и да пикая цяла седмица.
- Къде е тоя Кретен? Не мога да повярвам ще ме изпържи!
- Браца! - Здрасти шефе! Кво става, донесе ли ги?
Кво е тва?
- Риза , Бате.
- А кинтите? Требват ми кинти?
- Това е за тебе барате. Мислех че, ще излизаш със модел,
а не с некъв местен прошляк.
- Браво, ама ми требват кинти, кво ти има бе?
- Пробвай я де, италианска. Да не си като клошар.
- Ей, как е момчета?
- Здрасти шефе! Виж го, Дойде беженец, започна с дюнери.
А са кара Мерцедес.
Виж ме мене. Виж го него. С какво е по- добър от мене?
- Здрастиии...., Браца.
- Здрасти, пиши на сметката, и ми дай пет...
Днес ако може.
- Сумпоре, брате, не ми носиш кинтите?
- Не
- Дай ми пет минути.
- Ето ти. - Какво е това? Какво да правя с това?
- Първо на кино, И после я водиш у вас.
Стигат. - Не стигат,Сумпоре. Знаеш ли каква е?
- Знам.
- Нищо не знаеш, бате.
Тя свети бе човек!
- Води я на тъмно да ти свети!
- Мама ти.
- Извинявай, чакай малко.
Биян Лука, виш кво имам за тебе.
- Какво е тва?
- Апарат за кръвно.
- Кво кръвно бе?
- Кръвно брате! Възраст, мазнини, стрес. Схващаш ли? За какво са ти пари без здраве?
Загубих си родината, кво ме боли кура за кръвното?
Немаш ли некоя пичка да ми измери кръвното?
- Не ставай вулгарен, Аз съм сериозен търговец.
- Кво ти дреме, имаш риза, имаш чар, твоя е!
- Къде сте момци!
- Здрасти Циле!
- Виж това.
- Дай ми сандвич и една Кока-Кола.
- Кво е тва? - Да си мериш кръвното.
- Какво да мера?
- Нема да поверваш, видях такъв в едно порно!
Ей, питай я дали е била с Брат Пит. Четох го някъде.
- Къде си Любице, красавице!
Сипи по едно. Миле, дай дистанционното.
Гримсби почна ли?
- Биха Дерби.
- Само те ли?
- Не и Торино.
- Момци! Искате ли да ви кажа какво е футбол?
- Един мач не мога да изгледам на спокойствие, непрекъснато някой ми пречи.
- Когато Съндерланд водеха 2:0 срещу
Лиидс до 87 минута, и Лиидс вкарат 3 гола за 3 минути.
Е тва е Футбол!
- Майка ти, питай какво е футбол?
- Тва е...като Лиидс...
- Стига срал бе!
- Ебал съм го Брондби! Майка му на Брондби! От сто години не са вкавали гол, сега ше вкарат!
- Казах ти, казах ти Х е Брондби, Х!
- На кой си казал бе?
- На Люба казах, нали?
- Що не заложи тогава!
- Не съм толко тъп да играя Скандинавско.
- Това е Данско не Скандинавско.
- Е какво е, майка му?
- Бенлукс. БЕ-НЕ-ЛУКС.
Белгия, Недерландия, това е Холандия, и Лукс е Люксенбург
- Е къде е Дания, бе?
- Хибрид? -Кажи, бате.
- Кой ден е днеска?
- Неделя бате.
- Не може да е Неделя!
- Що, да немаш работа?
- Не, мислех си че е нещо...
Вторник, Сряда, Нещо такова.
- Неделя, бате, Неделя.
- Единствената Ирис няма да дойде. По-добре.
Какво да прави с клошар, с 350 динара в джоба?
Браца, краля на клошарите. Браца - Клошар!
- Къде си бе Браца, бате?
- Здраво, Небоша.
- Супер,бате. Новият поздрав на Небоша.
Ирис ще ме види с тоя идиот! Пали, Браца, пали и тръгвай!
- Да не чакаш някоя актриса?
Режисьорите излизат с актриси.
- Бате, аз уча монтаж.
- Монтира ли и го, а?
Сигурно се праска като змей, а! Тва им е работата.
Аз бих я праснал тая...? Малката, как се казваше...
От оня филм, началото на края..
края на началото, нещо такова...
- Соне, бате, извинявай.
- Схващам бате, “ще играеш театър”.
- Къде караш, идиоте! Махай се бе!
- Преди две вечери на изложбата.
Знаеш как е, като се чустваш добре до някой.
- Къде караш бе! Марш!
- Първо на кино, и после..
и после из центъра. Ще се чуем.
- Айде карай бе, магаре!
- Карайте по-бавно, не бързам.
-Ама аз бързам.
Манекенка, а? Бе гледам, че си ми позната, бе.
При стилиста ли отиваш?
Секи път го карам, а бакшиш не оставя.
Айде са кажи ми, кво правят тия стилисти?
Града е пълен със стилисти. Не разбирам! Нямат ли си стил,
та трябва да ходят при стилисти!
- Стига грим! Сичко ще е спонтанно,
Браца и аз.
- Знам ги аз тия стилисти? Педали с работа.
- Немам да ти върна.
Къде си тръгнал, бе?
- Моля ти се, жена ми ражда!
- Майката и на тебе и на жена ти!
- Човече, колко е красива.
-Браца, сладък, малък и самоуверен едновременно.
-Изглеждам като отрепка. Сега ще ме
зареже, и ще си отиде вкъщи.
- Човече, той свети!
- Пълно е с луди. - Здрасти.
- Значи това е култовото кино “Воздовац”?
- Да!
Тук съм гледал първия си филм. За това ли е култово?
- О човече, духовита манекенка!
- Какво става?
- Някакъв футболен мач.
Един от квартала е вратар в един Английски отбор.
- Знаех си! Казал е на всички че ще излиза с модел.
- Семки, ядки, солени, печени. Спорт за зъби...
- Сигурно си мисли че заради нея няма да си зема семки.
На Браца не му пука за това как изглежда.
Браца ще си земе семки! Семкари от целия сват, обединявайте се!
- Искаш ли семки?
- Не, не обичам.
- Три пакетчета, и Кока Кола Лайт.
- Човече, колко е готина!
- Още не пускаме.
- Как не пускате, 7 без една е.
- Филма започва в 7 и половина.
- В билета пише седем.
- Гледай си билета тогава.
-Нищо, хайде да пийнеме?
-Може ако не бях клошар.
Ебати плана!
- Браца, шмекер такъв, актриса, а? Да Ви целуна ръка.
Секунда само, Браца. Спа ли с нея? - О, Соне, стига.
- Браца, поздрави, бате.
- Известен си наоколо.
- Искаш ли да ти покажа забележителностите на Воздовац?
- По тва време бях из Флоренция и
опъвах една лелка. Тя имаше фризьорски салон.
- За пари ли?
- Не за мед.
Няма кой да оправя бабите. Зимах по 100,000 на оргазъм.
Веднъж, слизам при фризьорката...
четем си “Gazetta del Sportivo”, чувам вратата, обръщам се...
Батистута! - Габриел?
- Кълна се!
Фризьорката го пита: “Бати как искаш?” И той ме сочи и вика
- “Като него”.
- Не сери!
- В майка си се кълна. Запознахме се, говорихме си.
Аз дума, той дума.
- Хора, ква пичка возих! Страшна!
Любица, дай едно еспресо! БЪРЗО!
- Той не е по модата.
- И какво кара Батистута?
- А ти какво мислиш?
- Не знам. Ферари? - Юго!
- Не сери. Честно бе, Юго?
- Любице, раждаш ли го тва еспресо?
- 65A черно кабрио, лично му го закарах от Крагуевац.
Глупака, праща сичките пари на майка си.
- Верно ли е че си спал с приятелката му?
- Циле.
- Спал си, спал си, женкар!
- Не мога да повярвам. Знаеш ли колко струва? Нормална ли си?
- Извинявай.
- Виж че се разсейва по Кенгуруто.
- Да не би Кенгуруто да ми купи нов анц.... боли ме....
какво искаш бе, бегай бе. Ти кво искаш?
- Любице, Кенгуруто, обади ли се днес?
- Досаден си, Циле.
- Кога е била с Кенгуруто?
- Смени го с Гангула.
Кенгуруто още нямаше договор. А оня глупак се опита да се самоубие.
На следващата година отиде в затвора.
А Кенгуруто отиде в Истуич.
И сега, през уикенда, Любица вместо в Лондон, ходи в затвора.
- Любовта е сляпа!
- Ей, Любице, има ли климатици в затвора?
- Ей така. - Защо?
- Заради нашите.
Така не ми миришат ръцете. Схващаш ли?
В училище пушехме като луди. Тук се криехме.
- Какви прекрасни, ужасно дебели пръсти има.
- Бешикташ води! - Айде Турци!
- Ето, Зиле.
- Чакай, чакай, да не го излееш. Италианците почнаха.
- Поздрави Гангула от мене.
- Поздрави го сам!
- Ше го поздравя, ама след шест месеца.
- Циле, излиза другия уикенд!
- Да, ама сам.
- Любица? - Добър ден.
- Къде си, бати! - Къде си, чедо!
- Как е момчета! Наследници. Госпожо, добър ден.
Любице, сок за госпожата!
- Не, Не.
- Госпожо, това е, специален ден за нас Плииз сит даун!
- Бругижа, Бате, тва ми е късметлийския стол,
Ето ти тоя. Благодаря. Ти си мой човек.
- И след като пушиме, ядяхме по цяла туба паста за зъби.
Постоянно си мислехме, че ще ни хванат.
Крили сме се на най-невероятни места.
Виждаш ли ония блок, това ни беше главното скривалище.
Седяхме на покрива, гледахме звездите, и пушехме.
- Кои бяхте?
- Ауакс, Хибрид и аз.
- Чао биро.
- Тая е последната, бате.
- Биян Лука ше ни даде на вересия.
- Нали не те мързи да скочиш до долу?
- Много ясно, че ме мързи.
- Хора, Кенгуруто ще носи шапка като тая!
- Виж докторе, школата на Циле! Мойте момчета от Белград!
Никога и за нищо на света не предавайте Белград.
- Белград, Белград, живееш в нас и с нас!
- Жестока вечер само за 300 кинта! Браца невероятния!
- Това някакъв часовник ли е...
- Мери кръвното.
- За какво ти е?
- Може да се разболея по тебе.
Виш как пиука като се приближа... Целуния сега Браца!
Само сега можете да имате, Най невероятното нещо
само за 999 динара!
- Ти жаден ли си? -Не, НЕ!
- Аз умирам.
- На пълния стадион Мансфилд Роад, Давид среща Голиат.
Легендата Мачестър Юнайтид...
- Ето го, това е Кенгуруто!
- ...срещу Истуич, новаците от втора дивизия.
Отбора на Манчестър, Бартез, Невил, О'Шеа...
- Кенгурооооо... - Тва е момче! С три пръста!
Мам им на католиците. - Будала, Англичаните не са католици.
- Какви са тогава?
- Протестанти.
- Величествена атмосфера на Мансфилд Роад. От хиляда гърла
се чува...
-Бате, земи` седни.
- Днес дебютира нашият съгражданин, младия, безстаршния
гигант между гредите, Непобедимия майстор на дузпи!
Започва!
- Не си чувала за Тод Баллистер? Той е царя!
Такива филми трябва да се правят, евтини, идиотски.
Много къси кадри, като видео, И след това един дълъг.
- Здрасти, какво искате?
- Имай сърце, Ирис, моля ти се.
- Само вода. - За теб?
- О, защо не зарежа диетатата за малко...
Мартини бианко.
- Аз не искам нищо!
Извинявай, минерална вода.
Извинявай, една бира, малка...
Бами мамата с тва Мартини.
- Истуич подема атака, Ииии.. той взима топката
- За малко! Мама им мръсна.
Мама ви на всичките. От мениджъра до вратаря. Добре, извинявайте госпожо.
- Момчета, дайте да го видя тоя фиш...
Милионерите от Дортмунд, хващате го. Подковите от Лондон, хващате го.
- Така аз и казах да играят.
- Какво си ни казал?
- Стига глупости, какво ти казах за Тотнъм?
- Нищо не си ни казал, Недей да говориш глупости!
- Toмa, Лекарството!
- Чуковете, хващате го...
- Имам пари, идвай.
- Момчетата от Уест Хям да бият..
Ливърпул. Старата дама от Турино, ..и нея хващате!
Браво, момчета. Вълците от Рим водят. Момчета, ако Истуич
бие Манчестър, взимате седем бона. Страшен фиш!
- Извинявай, ако Истуич какво?
- Ако Истуич бие Манчестър.
- Време е и Манчестър да паднат веднъж.
- Какво? - Аз играя за Истуич, какъв е проблема?
- Истуич да бие Манчестър? Лондонските сираци
да бият Червените Дяволи? Вие не сте нормални?
- Защо пък не. Манчестър нямат отбор.
-И ти знаеш дали, Манчестър има отбор?
А какво ще кажеш за вратаря Бартез?
Безпощадния Ван Нистелрой? Пол Сколс, Раян Гигс?
Гвоздея Рой Кейн, и великия Сър Алекс Фергюсън!
- Домакина си е домакин. Плюс, Кенгуруто на вратата.
- На Кенгуруто не са му вкарвали гол 1,250 минути.
- Да, ама във Воздовац. Това е Англия.
- Вижте Англичаните! Пълен стадион!
- Безработицата е висока там.
- А тука всички работят, а?
Айди не сери! Това е велика нация!
Вали, и стадиона е пълен. Тука, стадионите са празни
като, че ли има чума. Момчета, били ли сте в Лондон?
Ще ви заведа, ако земете парите днес.
Който не е бил на Английски стадион, той не знае какво е Футбол!
- В Англия, има стадиони място за паркиране, тоалетни...
Не е като тука, 30,000 човека на един кенеф.
Цървена Звезда срещу Барселона на Маракана, смърди на лайна.
Рефера искаше да спре мача, мислел, че е димка.
А се оказа, че не е.
- Не знам, аз не харесвам американски филми.
- А какви харесваш? Румънски?
Защо го казах това? Защо съм такъв комплексиран клошар?
- Не знам за румънските, но американските са толкова
предвидими.
-Да, разбирам какво ми говориш. Но Тод Банистър
изобщо не е предвидим. Всъщност трябва
да се научиш да различаваш Холивуд и Ню-Йоркската школа.
Те са много различни.
- Защо говоря за филми, като не разбирам от кино?
- Отивам за цигари.
- Знаех си, няма да се върне. Трябва да си мълча и да си показвам краката
Глупав модел.
- Миле, вади парите.
- Къде си!
- Здрасти, лельо Рада.
- Добър ден, Братислав.
- Айбе бегай, Братиславе.
- Соми, имаш ли некви кинти?
- Немам бате, всичко заложихме на Кенгуруто.
- Нямам пари да платя сметката.
- Не! Не! Недей! Тоя Кенгуруто е цар!
- Той как е?
- Добре и бате, Боже.
- Циле, за какво са ти?
- Не, бе, с една мацка съм...
- А ако са за
образовамие да дам, ама за жени, не давам.
Виж как се клати.
- Готово.
- На ти. Да ги носиш на майка ти, и ти, и пичката, и образованието ти!
И изчезвай веднага! Айде и да не те виждам повече!
- Благодаря Циле, нема да те забравя!
- Знам, сине. Като направиш филм ще участвам в него
в някое порно, да ме ебът в гъзъ, да ме ебът!
- Приятели на футбола. Ще имате нужда от това.
- Марш, майка ти безобразна!
- Ауакс, виж! -Какво?
- Има нещо в бирата.
- Пиян си и ти се привижда.
- Не, муха или нещо такова.
Плува нагоре надолу в бутилката.
- Бате, чичо ми
намери мишка в бирата. - Не сери! Изпил ли я е? - Не осъди пивоварната.
Казал, че се е разболял заради това!
- И спечели ли? - Осъдил ги, бате, за милион долора!
- Милион долара! Не сери бе.
- Да бе. Сега е на Хавай,
и му дреме на топките.
- Той е цар!
- Хайде. Ей, Барман, рестото?
- Какво казва журито? 5-5, 5-6, 5-4...
Защо си мисля, че е различен от другите тъпаци?
- Кажи, как така е взел долари?
- Защото бил в Америка.
- Заеби, тука нищо няма да земеш!
- Не е така, с добър адвокат и тука може да успееш.
- А от къде пари за добър адвокат?
- Не ти трябват пари. Ще му дадеш процент!
Съдиш ги за милион, и му даваш 5%.
- 5%! Не давам. 3%, и айде чао!
- Къде?
- Как така къде, в киното.
- Отмениха прожекцията. - Как така?
- Продадени са само два билета.
- Колко билета трябва да продадете, за да пуснете филма?
- Седем.
- Дайте ми пет.
- Може ли на балкона? - Не.
- Защо? - Балкона не работи.
- Благодаря, много сте любезен!
Не е претъпкано.
- Какво знаят хората за киното?
- Ей, това не са вашите места.
- Киното е празно, човече.
- Местата са номерирани. Човече.
- И на кого пречим?
- Ами ако дойде група? Ами армията?
- Само не на първия ред?
- Какво правиш?
- Какво е това? - Не чакай!
- О, какви ужасни раета.
- Къде му е шапката?
- Къде ти е шапката? Предаде квартала.
Мисли си за някаква голяма звезда каго играе в Лондон!
- Може да е забравил.
- Ама не забравя 70,000!
Мама ти дееба! Извинявайте.
- Айде не с тоя език!
- Чакай бе, колко зима?
- 2,500 на седмица, нали?
- Точно така.
- Какво? - Паунда.
- Колко марки са това?
Седем бона, мацо, седем бона.
- Седем хиляди марки на седмица?
- Изкарани с тежък труд.
Няма усигуровки, няма безплатен обяд. Нали така, госпожо?
- Хора за тея пари ще дам да ме ебе целият стадион!
- Бругича, петдесет хиляди, човека...
- Имам време!
- Не е лошо и тука? Различен, по-интересен ъгъл.
Анди Уорхол винаги гледа филмите от първия ред.
- Мисли да ме води у тях след това.
Може, ама в друг живот.
- Живац, твой ли е синия Ситроен?
- Да.
- Дето е такси?
- Да защо?
- Нищо, дигат го!
- В ляво! - Чакай, стой! Влезнах да си взема вестник,
какво ви става, бе? Ей, гений, аз тука живея, бе.
- А аз от какво да живея?
- Добре, кажи колко? - Чакай!
- Слушай, аз се знам, ама, ама тебе не знам. -Гоол!
- Ей парите? - Яж лайна!
- Какво каза?
- Каза ти да си ходиш!
- Нищо не чувам. Ало?
- Гоол, Гоол. - Сложи си шапката, сложи си шапката!
- Тва е Кенгуруто, Е това е Сърбин! Мамицата им. Извинявайте.
- Беше засада.
- Един на нула за Истуич!
- Знеш ли какво му е хубавото на това кино? - Не.
- Не е нужно човек да наема целият салон..
За да бъде с някой който ха... Искам да кажа...
- Какво? - Някой който ха...
- Някой който ха?
- Ха'. - Ресваш. - Да, ресваш. Много ресваш.
- И аз те ресвам, и за това че си забавен ,и, че сме сами в киното.
Всичко ха.
- Пак към семките! Семки по целия свят обединявайте се!
Правете любов, не война!
- Знаеш ли, какво му е хубавото на първия ред?
Може да видиш летящите чинии.
- Еи, трябва да те питам нещо
Вярно ли е, че сте излизали с Брат Пит?
- Е, говорихме на рецепцията, снимаха ни, и
и вестника го побликува, това е.
- Човече, тя е отказала на Брат. Браца пича, алфа пича!
- О, знаех си!
- О какъв съм селянин.
- Ама не беше толкова лошо.
- Селяк, Алфа Селяк ! Айде де, пускайте филма.
- Местата са номерирани.
- О не, не към нас,
не към нас, Моля те НЕЕЕЕ.
- Целувам ви ръка.
- Защо Боже? Защо ми причиняваш това?
- Обичам го тоя филм. Гледал съм го 7 пъти.
Красавице, кога ще почне? Не мога да чакам!
- И на зеления терен на Мансфилд Роад, Манчестър
Притиска противника. Червените Дяволи атакуват,
Истуич не успяват за се защитят.
- Ей тва говедо Кенгуруто.
Майка ти бе, изрод.
- Нещата стават сложни!
- И това е селския идиот, хваща две топки
и пуска третата между краката.
- Не е гол.
- Тихо бе! - Любица!
- Не дей Зиле. - Ила.
- Не е гол!
- Не е гол!
- Станичният съдия е вдигнал флага.
- Няма гол?
-... Това значи 1:0 за Истуич...
- Не е гол, ...Соме, брате, засада.
- Засада?
- Не е гол, Зиле.
- Бекъм протестира, но напразно.
Жълт картон! Педантичния учител от Лондон, известен
съдия, и най- вече велик спортсмен.
- Не се ебавайте, бе.
- Не може така в люлката на футбола.
- Дай червени картони на всички, и 3:0 за Истуич! Майка им мръсна!
- Може да е енбрион на мишка.
- Мислиш? Абортирала мишка а?
- Всичко е възможно.
Колко мислиш, че ще дадат, ако ги осъдя?
- Ти да ги осъдиш?.
- Аз? Защо не?
Тая бутилка може да ми промени живота.
- Точно така.
- Ще я държа на топло, сухо място. Докато
стане голяма мишка.
- Какво да правя? Питай я нещо.
Какво? Каквото и да е, питай.
- Кажи ми, манекенството...
- Какво? - Има ли перспектива.
Искам да кажа, има ли перспектива?
Ох, колко си оригинален питай нещо по-интересно.
Не за манекенство и не за бивши приятели.
- Кажи ми за оня на изложбата.
- Какво за него?
- Той бившия ли ти е?
Това наистина ли го казах?
- Не беше сериозно.
- Браво Браца, ти си гений!
- Слажана!
- Айде стига. Ей магарета, пускайте филма!
- Какво викаш бе? Слез от стола, идиот.
- Айде бе човек, пускайте филма.
- Ела и го пусни ти, като си толкова умен.
Оператора като разбра, че сме продали само три билета, си отиде.
Не е идиот като мене.
Стой и чакай.
- Е сега му ебах майката.
Човече, знаеш ли как смърди?
- Билета му не смърди.
- Ракия пиеш ли?
- Ракия не пия.
Ама Вино, дерем.
-Стигат ли за вино?
Ето, само пусни филма. И угаси лампите.
И ни дай някой друг ред.
- Ще измислиме нещо.
- Искам да мога да летя, като птица.
- А сега Тод Банистер.
- Страшния съд! Слажана, Слажана!
- Какво става?
- Земетресение.
- Нарушение, не знам, скъпи съграждани...
- Слажана!
- Ей, махай се от телевизора ми!
- Всичко е добре. Ирис ме харесва. Ще се оженим.
Ще си имаме 10-стаен апартамент в Манхатън. Аз ще взема Оскар за монтаж.
- Манчестър е в наказателното на Истуич.
- Какво правиш бе, идиот!
- Какво прави младият Кенгуро? Излиза напред, дриблира,
преминава първи, втори... и груб фал на Ван Нистелрой!
Кенгуруто е на земята. Ще има ли картон, г-н Смит?
- Майка ти дееба, милата ти майка!
- Извиняте деца.
Ела бате, ела, на ти жълт картон.
Кенгуруто заема мястото си.
- Айде Кенгуру! За старата ти майка! За Сърбия!
Любица, красавице, сипи по едно на играчите.
- Зиле, защо Циле е такъв с Любица?
- Защото не му пуска.
Какво?
- Айде Любица, не сме на погребение. - Остави го!
На карък е. Като ти кажа не и не?
Край на първото полувреме.
-Бате, как мислиш, от какво умират повече хора:
Земетресения или вулкани?
- Не знам, бате.
- Никога не съм се замислял.
Аз мисля от земетресение. Въпреки че не се ебавам и с вулкана.
Вулкана може да те убие за секунда .
- Сичко е добре, бате.
- Какво е добре?
- Какъв ти и проблема? Луд ли си?
- Какво е добре, гледаш ли мача?
- Соме, ще дойдеш ли да...?
- Земи цигари бате.
- Чакай, а пари от къде?
- Хапване за
нашите гости, майката на Кенгуруто.
- Ебах го. Защо тва радио не работи?
- По рано, работеше, сега, не работи.
- Къде сте футболисти...
- Дайте да дръпна, да се отпусна малко.
Че ми се скъсаха нервите.
- Нема бате. Световна криза.
Арабите не произвеждат, нема.
- Айде мръдни антената, и премести тва.
- Аре бе хора, ако зема пари, после ще почерпя.
- Бате тъп ли е или луд?
Нема, човече.
- Седни, отпусни се.
- Мирославе! Пак ли мойта антена? Ще изпусна новините.
- Какво мислиш, ако спечелат ще ни дадат ли некви кинти?
- Как пък не. Нема бате, безплатен обяд.
- След филма, у нас. Директно в леглото.
Гащите! Не, забравих си гащите насред стаята
Кон тъп! Нищо, ритам ги под кревата
и водя Ирис в цаството на чувствата. Ще я почерпя Бейлис.
Какъв Бейлис! Светлана го изпи.
Не мога да повярвам, цяла година с тая гъска.
- Угасете лампите!
- Значе без Бейлис.
Директно в кревата! Ще пусна Марвин Гай.
Жега! Ирис е цялата влажна,
после оргазъм след оргазъм, комшиите излизат на терасата и викат:
Удри` Браца!
- Как можах да си помесля, че го интересува само секса?
Браца, добрия рицар!
- Дай да го видя тоя фиш. Защо заложихте на Истуич?
- Добър коефициент.
- Ама Манчестър е Манчестър.
- Ама Кенгуруто ми е приятел.
- Обади ли си днес?
Кога ти е звънял за последно?
Няма да ти звънне. Не сте вече една категория. Свърши се.
Забрави го, както той вас.
- Кенгуруто не е такъв.
- Ама живота е такъв. - Какво е това?
- Избирай.
- А защо ти е на тебе тоя билет?
- Такъв съм си, пристрастен.
Чичо Циле, няма да е винаги с вас.
- Водиш, приятеля на вечеря, пичка под ръка.
- Нема пички бате.
- А Любица?
Чичо Циле знае всичко...
- Виж колко са сладки.
- На петдесет, а се държат за ръце. Не са ли прекрасни?
- Жиле, виж, това е наш Браца.
- Ей, махат ни.
- Здрасти.
- Познаваш ли ги?
- Някакви комшии.
- Май това му е новата приятелка.
Колко е хубава? Много е хубава, като ангел.
Жиле, айде да ги поздравиме.
- Не дей, моля те.
- Извинявай, трябва да отида до тоалетната.
Къде си тръгнала?
- Да се запозная.
- Не гледай мене. Гледай екрана! Какво правите тука.
Не сте ли при Миле?
- При Миле, да гледаме футбол?!
Не сме били на кино от...
- 20 години, и точно сега ще дойдете!
- Браца, да не те е срам от нас?
- Стига майко! Гледай екрана.
Тоя филм не е за вас.
Защо?
- Защото има сцени с изявено насилие.
и още по-изявен секс. Това е доволни ли сте? Айде вкъщи.
- За него не е, за нас е изявено.
- Славке, изключи ли котлона?
- Мисля, че да.
- Мислиш или го изключи?
- Мисля, че го изключих. - Значи не си.
- Да се представя. Аз съм Славка, майката на Браца.
- Приятно ми е, аз съм Ирис.
- Толкова си красива.
Като в песента. Браца не ми е казал, че си има толкова хубава приятелка.
- Аз не съм...
- Той е много фин. Ти също.
Само да ти кажа, той скоро приключи с една дълга връзка.
Не съм предпологала, че толкова бързо...
Толкова сте красиви, Инес.
- Довиждане.
- Прекрасната Ирис става, и отлита от живота ми
- Това ваще ли...
- Те са.
- Защо не ми каза...
- Защото не ти казах!
- Не се притеснявай. И аз наскоро скъсах...
- Не мага да повярвам. Какво още ти каза?
Че се напикавах, докато навърших седем?
- Не се ядосвай на родителите си.
- Води ги у вас ако ги харесваш.
- Майка ми нямаше да те поздрави.
- Чудесно!
- Нито баща ми.
- Ако искаш да ги сменим?
- Бързо ще размислиш. С никой не говорят.
Даже един с друг. А когато го правят, по добре да не си там.
- Какви изблици на откровение?
Какво значи това?
Не мога да повярвам че мама, ми свали пичката! Да живее Славка!
- Къде сте идиоти!
- Къде си бе, брокер!
Премести антената.
- Брат ми, имам био-енергия.
- Имаш ли нещо за пушене?
- Знаеш ли какво, Ауакс, вече ти платих.
- Имаш или нямаш?
- Немам. Преебаха ме от агенцията. Нищо не платиха.
Живота е прекрасен!
-Убих те, майката ти ебах!
Айде Истуич.
Имат ли Лондонските момчета, сила?
-Айде Истуич. За Кенгуруто, за Сърбия!
- Защо млъкна бате? Виж какво става!
- Не съм, бате, какво ти е?
- Кенгуро, Кенгуро!
- И Гигс подава. Изстрел. И, нищо! Младият
Кенгуру скача като пантера и хваща топката...
- Госпожо, едно малко? - Може.
- Уиски за госпожа Рада.
- Този млад човек записа най-хубавите моменти от
вратарската си кариера...
- И за мене едно.
- Ще ме издадеш ли на Гангула?
- Не няма да те издам.
- Един милион долара, Брате.
Изпи ми един милион динара.
- Бате, от къде да знам?
- Уби ме, тая вечер ме уби, човече.
- Виж какво съм ти донесъл.
- Мамка ти.
-Съдиите, начело с г-н Смит...
- Да ги еба, не могат да минат центъра половин час.
Атака бе майка ви!
- Свободен удар за Манчестър, на десет метра
от наказателното. Само трима човека стена.
- Отива в горния десен ъгъл.
- Ако отиде в горния десен, ти отиваш горе на небето!
- Ти си луд.
- Ще ти кажа кой е луд!
После ше те питам кой е луд.
- Кенгуруто спасява. Това е неговият ден,
Спокойно. Тейк ит изи!
- Извинете госпожо, ама трябва да ви целуна 3 пъти!
- Какво направи Кенгуруто!
- Майка ти, Кенгуру.
- Каква грешка.
- Защо, Кенгуро. Защо?
- Ще му дадат червен картон.
- Да му дадат, майка му дееба!
Вие ли го научихте на това?
- Тихо бре!
- Г-н Смит си бърка в джоба иии... Жълт картон!
- Тоя Шмити, Ше те цунем по кура!
- Добре Кенгуру. Айде Кенгурее.
-Жълт картон! За плюване, само жълт картон!
- Е са ти ебах майката. Бегай! Майка ти дееба.
- Леко костюма. - Ооо, Бароне. Крадени, а?
- Не, мацо. Има си етикет.
Имаш ли пари, а?
- Не знам.
- Твой размер...
- Ще видиме, накрая.
- Мацо, ше ти тичат!
- Може ли да се обадя? Да се извиня на мама.
- Добре ще е.
- Мамо аз съм, извинявай.
Изпечи пита... - Чакай, защо не иска да ме запознае?
- Ето.
- Колко съм тъпа. - Сега какво? Защо да ме запознава
като иска да ме прекара и да ме зареже.
- Сигурно се е схванала.
И аз се схванах. Айде де филм!
- Дай бе!
- Слажанааа!
- Сумпоре? - Кажи бате.
- Мръдни си крака.
- Защо?
- Вони, бате.
- Вони защото работя цял ден с тея обувки.
Първо до Земун, после до Медак, цял ден с градския транспорт.
- Добре, браво. Само го премести
- Еби се!
- Мирославе, къде си? - Тука е! Дядо ти те вика.
- Яж ми кура. Добре дядо, ей сега ще го оправя.
- Дай джоинта!
Бате, що не наместиш антената на дядо ти?
Защо се смееш? А ти? Защо не правите нищо?
На 26 сте, а седите тука и серете по цял ден.
- Не схващаш ли, тука съм най рентабилен.
- И аз. - Немам приходи, немам и разходи.
- Дай джоинта. Добре да звъннем на некви пички.
- Какви пички?
- Не знам, некви пички. Да се обадиме на Бранка.
- Бранка се омъжи, кретен.
- Добре, нема да е Бранка.
- 61, 62 минута от мача.
Нападателите на Манчестър се подреждат.
- Айде! Да чуем, кой е Зиле?
- Най-добрия играч...
- И още? - Най-големия ебач-и още?
- Най-големия футболен експерт.
- Здрасти Зиле. - Какво бе Миле? 190 на 100! Добре си!
Следващият път ще е 300 на 200! Да ти еба и Манчестър.
- Рома-Аталанта свърши.
- Какво ти казах?
- И в играта влиза номер 27
Извинете, 27 мин. до края.
- Що се нервираш? Нали ти казах.
Айде Истуич,
Кенгуруто събаря Летящия холандец в наказателното.
Каква грешка!
Не може така Кенгуру, не и в Европа.
- Беше за топката.
- Европа е строга. Какво ще каже г-н Смит? Дузпа?
-Майната ви. И на електрото и на сичките.
- Боже, сега филма. Всичко ще е наред. Ще се държим за ръце.
Тя ще ме целуне. Тя ще хареса филма. И ще ме вдъхнови
да направя нещо подобно. Най-после живота ми отива на някъде.
- Айде Миле, пали бе! Какво се ебаваш? - Майка ти!
- Най-жестокото наказание!
- Айде Кенгуру, да те еба!
- Пазете го, хора!
- Пазат, кура ми пазат.
- И безпощадният Пол Сколс
приближава. Внимателно поставя топката. Мансфилд Роад е умълчан.
Пол Сколс и Кенгуруто, един срещу друг. Напрегната обстановка.
- Небесата се отвориха, Кенгуруто спасява. Свети Боже!
- 1:1! - Как така 1:1, нали спаси? Как така?
- Свети боже, Света Майко, Кенгуруто пренесе топката през линията.
Това е цената на неопитността.
- Госпожо някой казвал ли ви е, че сте родили идиот?
- Яж лайна и лапай курец.
- Каква грешка!
- Прожекцията е отменена, спря тока. Последвайте ме.
- Айде.
- Майка ви да еба, на сичките.
За първи път да доведа момиче тука, и сичко се прееба!
Майка ви мръсна!
- Браца, какво има?
- Как какво? Пука ли ви че, съм се влюбил?
Пука ли ви, че преебахте най-прекрасният ден в живота ми!
- Помощ!
- Ето ви го номерираното място, заврете си го отзат.
- Е сега ще те еба. Да изпусна Кенгуруто заради тебе.
Майка ти да еба.
Ох, очите ми, очите ми. Не виждам! - Убиха човека!
- Срам! Браца краля на срама! Дано да дойде тока
за да може да ме бъсне трамвая!
- Сега ще отидем у тях, и ще си легнем на първата среща?
Разбира се! Секс от пръв поглед! Защото за нас това не е най важното.
Стой! Боли ли те?
- Не, чакай.
- Напръсках го с дезодорант.
- Само да се измия.
- Беше такава пичка в киното. Айде сега, стегни се,
питай я дали иска да дойде у вас. Какво ще кажеш? Браца му стиска,
Браца е царя! Не мога да повервам, какво ми се случи.
Гърдите са ми отпуснати. Нямам коса.
Има бенки. Милиони бенки. Не мога да се печа.
И без това нямам пари за море.
Какво ще правя, ако Ирис ме смени с някой манекен.
Имам шкембе.
На 27. Не работя. Живея с родителите си. Нищо няма да се
промени следващите 50 години. Или може, към по-лошо.
- Къде ти е ризата?
- Какво?
Знаеш ли какво, не ми дреме къде ми е ризата.
Аз съм безполезен социален паразит. Ебал съм я ризата.
Аз съм въшка, живееща въшлив живот,
отивам да умра и да ме закопаят, във въшлив гроб.
- Добре ли си?
- Не, не съм.
- Каква драма. - Миле, какво смърди!
- Каква трагедия.
- Руски военен генератор!
- Хичкок е неточен.
- Остават пет минути, и продължението. Помниш ли когато Лийдс...
- Брат ти, те чака отвън.
- Пази ми костюма, моля те.
- Любице, сипи ми още една.
- Манчестър заслужава повече от равен
- Истуич нападат...
- Мамка ти!
- Брате, не се ядосвай, сичко е в ред.
- Какво е в ред, не виждаш ли? Какъв тъпак.
- Студено ли ти е? - Не.
- Защо казах, че не ми е студено?
- Какъв въпрос. Много ясно, че му е студено.
Хиляди планове, хиляди добри планове и всичко се провали.
Майка му. Опитвам се да сваля Наоми Кембъл. Не мога да повярвам.
Клошаря и Наоми. Добро име за филм. Клошаря и Наоми.
Първа сцена: 60-годишния Браца живее със 100-годишните си родители
Кът. Ядат компоти. На телевизора, Брат Пит.
Печели Оскар. При него изтичва Ирис. Те се целуват, а аз умирам.
Оскара е в нейните ръце. А в неговите резачка.
Кът. Браца се обръща към родителите с резачката в ръце.
Музиката се усилва. Какво говоря?
Хиляди неконтролируеми мисли. Мама му, нервна криза.
- Няма време, няма време за нищо.
- Кон да ме ебе,
кон да ме ебе, ако пак заложа!
- Здрасти Гангула!
- Ей хора, какво става? Кой играе?
- Марш, майка ти! - Добре, Живац.
...не може да постъпвате така в дома на калинката,
Господ да пази Кенгуруто, Господ да спаси кралицата от този футбол.
- Затвори вратата, или ще ти счупа ръцете и краката.
- Драгане!
- Гангула, брате!
- Как е?
- Добре, къде е Циле?
- Не знам, брате, е сега беше тука.
- Е къде е?
- Айде Драгане.
- Къде е Циле, деца?
- Ще се случе ле нещо?
- Ходи за бира,
може да ти се случи нещо по път.
- Имаш ли пари?
- Биян Лука ще ти даде на вересия.
- Защо аз? И на тебе ще ти даде.
- Бате, аз требва да наместа антената
- “Вие слушате B92...”
- Е, да.
Ало? Какво става?
- Тая трева цепи!
- Айде за бира, удари ме на жажда.
- Пичката на Браца! - Тихо.
- Благодаря.
- Гангула, брате. - Дай ми сок.
- Идва.
- Гангула, шампионе. Гледаме Кенгуруто, мача, Гангула.
Има 2 мин. до края. - Тихо. Има криза в Близкия Изток.
- Майка ти. Требва да тръгвам.
- Къде тръгна?
- Да донеса сок. - Не ти.
Къде е Циле? - Не знам, Драгане, кълна се.
- Гангула, моля те, само една минута.
- Ти нормален ли си, бе?
- Що не ни оставиш да гледаме, бе. Чуваш ли ме?
- Госпожо, напуснете обекта.
- Аз, да напусна обекта? Е нема.
- Госпожо Рада.
- Пусни ме, бре.
- Гангула, брате, всичко е ok. Това е майката на Кенгуруто.
- Соме, бате. Какво става?
- Ела бе. Не ме карай да те гона. Чуваш ли ме?
- Соми, бате, 2:1!
- Небесата се отвориха.
- Къде си бе, Цикотич?
- Гангуле, бий ме, еби ме, прави каквото искаш.
- Край! Съдията свири край.
Един от най-красивите моменти в света на футбола.
- Айде Гангула, удари ме!
- Победа за Зоран Паунович Кенгуруто, новата звезда
в футболния свят, новия бог на вратата.
Сърбина, Принца на Дурабе и Сава.
- Има само една госпожа Рада!
- Заеби, тази победа е за баща ми, майка ми, и Любица!
- От едната страна билета, от другата 500 евро.
Зех парите.
- Какво си направил?
- Чудо. Трябва ми чудо, за да ми върже.
- Биян Лука не работи в Неделя вечер и отидохме при тоя
дето не дава напред.
- Ама днес даде. Какво става?
- Видях летяща чиния.
- Къде е? - Отлете.
- Яко. Какъв трип!
- Чуваш ли какво казвам?
Видях летяща чиния!
- Тебе фана ли те тревата?
-Ей Ауакс, как така все ти виждаш а? Видя като
убиха Прасак, като Лудия Жекс скочи от прозореца,
като Дуе хвана химичката за гъза, като се запали
на Беян Лука Мерцедеса.
- Като Мира направи сФирка на Гангула
Да и тва. - Как така ние не го видяхме?
- Бате, това е ваш проблем.
- Как изглеждаше?
- Беше синя, като се обърна и изчезна.
- Не сери?
- Духай го, Сумпуре.
- Човече, знаеш ли колко е голям Белград? И само ти си видял.
Говори ли ти нещо това?
- Да. - Какво?
- Че, видях шибана летяща чиния.
- Защо лъжеш, бе?
- Ти си слепец.
- Човече, ти видя ли го?
- Много ясно! - Какво виде?
- Тайна сине, военна тайна.
- Искаш ли бира, брате?
- Може, ама набързо.
- Добре. Мина ми.
- Не се ли сърдиш?
- Не, брате ok.
- Виж бате, 500 евро.
- Махай се!
- Знам човече, Ауакс вижда всичко, ама тоя път е наистина.
Не сме пафкали бате. Имаме втори очевидец.
Той не е пафкал?
- Какво мислиш, имаше ли извънземен вътре?
- Не знам.
Руснаците слагат кучета в първите ракети.
- Не сери.
- Кълна се. - Защо кучета?
- Ако стане нещо, по добре
да стане на куче, а не на човек.
- Значи мислиш, че е било космическо куче?
- Може би.
- Какъв трип!
- Ауакс, след една минута ще сме богати.
- Какво искаш да кажеш?
- Видял си летяща чиния, човече. Ще станеш известен. А като си
известен, си богат. Парите и славата вървят заедно.
- Странна нощ в Белград. Земетресение, тока спря.
А сега очевидци на странно небесно явление.
- Ела бе.
- Сретен Джукич, пенсионер.
- Слушатели, сега на живо
очевидеца на странното явление. Кажете какво точно видяхте.
- Беше синкава маса, магма, движеше се и изчезна.
- Къде?
- Мисля че към Гроцка.
- Чудесно. Летяща чиния ли беше?
- А аз да ви питам, това 500 милиона нерегистрирани китайци ли са?
500 милиона! Те копаят тунели, копаят дупки, до
Москва, Париж, Лондон, Вашингтон. Световната глобализация
води война срещу цялата планета.
- Тоя е на неква` тегава дрога.
- А кой бутна Берлинската стена?
Кой приватизира Словакия, и къде е ръката на Исус?
Аз казвам на целия свят че, няма ІІІ-та световна.
Не е имало и ІІ-ра.
Човечеството спи. - Ало, там ли сте?
- Майка ти, бе !
- Какво ти е? Трябваше да потвърдиш
че си видял летяща чиния. -Видях я.
- Защо не го каза?
- Казах.
- Еби се бе, майка ти.
- Знаете ли какво, ебете се! Заслужавате си
и глобализацията и дупката в озоновия слой. Спите!
- Ало? Много ясно че ще ни отрежат. Идиот!
- Не е добре. Днес изтрещях.
Изхабих три тона нерви... Защо полудявам?
Тя е до мен, харесва ме. Всичко е ОК. Сега ще
хванем такси, ще отидем в нас, ще пусма Марвин Гай, и
това е. Къде са ми парите? Не! Дадох ги на оня плешивия,
за плешивото вино. Плешивия ми съсипа живота.
- Пари ли ти трябват?
- Не. Не се продавам за пари!
Аз съм творец, не ме ебът парите. Не ми дреме и за тебе и за модата ти,
и за стилистите, лифтинг
пилинг. Боли ме кура за вашите диети, букове.
Бек- стейджове! Писна ми от модата.
Писна ми модните канали.
Тъпите водещи, говорещи глупости за мода и проекти по цял ден.
Писна ми от тея проекти. Боли ме уя къде сте били
и къде ще и следващото представление
не ме интересува, кой го интересува как изглеждаш. Няма да се влача
с някаква идиотка за пари. Ебете си Манекени.
Е-БЕ-ТЕ-СЕ! Не мога да повярвам какво казах.
Извинявай, не знам какво говоря.
- Нищо не трябва
да ми казваш вече.
- Ало, Тарзане, влизаш или не влизаш?
- Не влиза.
- Благодаря, че дойде.
- Няма проблем, това ми е работата.
- За 50-те евро които ти дължа, ще ги имам до края на седмицата.
По принцип, сигурно, определено.
- Само ме преебавате! Освен че работя извънредно, работя
по средата на нищото.
- Брате, да не си от центъра?
- Изчезвай бе, прическа.
Проверка на звука.
- Какво толкова? Само две, три изречения. Само
каквото си видял. Ти ще си първия сърбин видял летяща чиния!
Ще станеш известен!
- Зрители, ние сме на...
- Не искам за ставам известен.
- Как така?
- Сумпор, дай ми номера на тая печка, моля ти се.
- Добре. само се махни. Всеки иска да е известен!
- Аз не. - Добре, не искаш да си известен, а кинти не искаш ли?
- Да. - Няма пари без слава. Те вървят заедно.
- Ами Биян Лука.
- Да, ама той
реже месо по цял ден и смърди на скара. Ти искаш ли да
смърдиш на скара?
-И аз не искам.
Драги зрители, ние сме в Воздовац.
Саша, готов ли е?
- Една минута, Макили.
- Колко е силно това?
- Ей, Макили, разкарай го тоя
с прическата, или ще го ударя.
- Пич, моля те недей.
- Какъв ти е проблема?
- Разбери човече, неща...
- Какво не щеш?
- Да се излагам.
- Какво излагане бе? Да изкараш пари, да станеш известен.
- Не знам защо,
ама не искам да се знае че, съществуват летящи чинии.
Те разправят на хората че са видяли, светлини
водни балони, или нещо друго. Ама мене не могат да ме излъжат,
аз знам какво видях.
- Ти си ненормален !
- Бате, плащат ли ти осигуровки?
- Ела за малко?
- Добре.
-Бате, ще кажеш ли? -За какво?
- За кура ми! За летящите чинии, парцал.
- A Ауакс? - Да или не?
- Аз не съм видял нищо!
- Ебати жегата, човече?
- Яка жега.
- Ей, Браца, еба ли?
-Зехте ли пари?
-Малко да, малко не.
- Спек, бате, спек. Знаеш какво е като...
Отивам си. Мама е мисила пита.
- Кво ще прайш после?
- Не знам, може да се обеся.
- Ела после на покрива.
- Тая пичка го е разбила.
- Какво не бих дал да ме разбие някоя пичка.
- Драги зрители, ние сме в Воздовац на върха на сграда
от която има страхотна гледка към слънчев Белград, разбира се,
когато не е нощ. Със нас е младият ни съгражданин
Александър Ковачевич.
- Сумпор, бате, Сумпор.
- Саша, какво точно видяхте?
- Беше ми трудно... Беше невероятно.
Това е велик ден за човечеството. Физиците,
астрономите и философите грешат. Съществува живот отвъд
земята. Аз видях летяща чиния.
Седяхме тук и пафкахме.. цигари.
- Къде точно? - Аз седях тук. И изведнъж видях
в небето синкава светлина, като магма.
Завъртя се и изведнъж изчезна.
- Ей, прическа, не ми стъпвай по кабелите.
- Какво бе!
Дошъл си тука да се шириш?
- Не дей, бате!
- Като бачка за телевизията и се мисли за гъзар.
Като не ти харесва, защо дойде?
- Що ме ебеш?
-Майната ти и на тебе, Сумпор!
Те ни обиждат квартала, а ти говориш глупости.
Да ти сера на летящите чинии.
- Те са селяни.
- Хайде?
- Хайде. Така този светещ обект
се движи по небето и издава звуци
като някаква симфония.
- Те са интелигентни същества.
- Те са далече пред нас. Те искаха да ни кажат
с тези аудио-визуални вибрации.
- Какво?
- Че ние сме тук, а те са там, така че защо не подадем приятелска ръка.
- Опаковай и да тръгваме.
- Защо?
Аз наистина, го видях.
- Прекъсваме музиката за новини. Получаваме обаждания от
слушатели от Космя. Те са забелязали
НЛО летящо наоколо, сега ще се свържем с нашия репортер...
- Само не казвай, че отиваме в Космя
Дай ми кабела.
- Ей, Сумпор, обеща ми номера на мацката.
- Знаеш ли, какво...
- Чиуауааа.
- Слажанааааа.
-Майка му, тая ще отговори ли?
- Свържи се, Слажа!
-...последна информация.
Армията блокира пътя до Космя. Нашият репортер Радован е там
в сърцето на планината Космя...
- Не зехте парите, а?
- Не ни трябват много пари. Само за бира, за цигари.
И да излизаме с пичка.
- Ти си нямаш пичка.
- Нямам си пичка, ама кръвното ми е нормално.
120 на 80. Седя си на покрива с мойте хора и не ми дреме!
- Наздраве!
- Ауакс видя летяща чиния.
- Какво си видял?
- Летяща чиния.
- Ебаваш ли се? - Не.
- Как бе, къде, кога?
- Днес ме напикахте от тука.
- Зехме бира, ама забрайхме цигари.
- От майка ми. Яжте бе, какво ви е? Пита.
Мисля си, приятели от квартала сме, знаеме се цял живот
ама какво знаете за мене, а?
- Спокойно, бате. Пийни бира.
- Добре.
- Слажанааааа! - Нема я Слажана, бе! Стига си викал!
- Изпрати ли си приятелите?
- Мамка ви!
- Макили каза ли нещо за мене?
- Оставете ми апарата!
Какво стана? Аз ли нещо? Аз ли те преебах?
- Не си. Сам се преебах. И ми е тежко.
- Царе, Ауакс видя летяща чиния.
- Сериозно.
- Слажанаааа!
- Ирис!
- Пробвай с това бате, ше те чуе.
- Здрасти.
Как позна, че съм аз?
Не не ми е студено, депресирах се. Исках да те питам,
искаш ли да ходим на кино довечера? Не, в друго...
- Успей, бате.
- Бранкаааа!
- Любицааа!
- Марияяяя!
- Таняяя!
- Душанеееее!
- Знаех си, че си педал?
- Не съм бате, що?
- Е кой е тоя, Душан?
-Приятел от детската.
Много го харесвах. Ама се премести.
Не сме се виждали от тогава.
- Що се смеете?
- Наздраве, да живееш 100 години!
::kai_ren::
Редакция:bgm