Cheaper By The Dozen (2003) Свали субтитрите
ДЕЦА НА КИЛОГРАМ
БОНИ ХЪНТ
Добро утро, Том.
ХИЛАРИ ДЪФ
ТОМ УЕЛИНГ
Дванадесет е нашето число.
Това е броя на игрите, които провежда съпруга ми Том като треньор на отбора в колежа Линкълн.
Това е броя на годините, в които изпразваме до нула банковите си сметки, за да посрещнем края на годината.
И това е броя на децата, които се опитваме да отгледаме.
Хей. Добре ли мина кроса?
О, да.
Имаш ли нужда от лекар?
Не, само от нови колена. Свърши ли?
Още я преглеждам, но ще я пратя на Даян днес.
Виж това. Нова, чиста корица...
без петна от фъстъчено масло... засега.
- Хей, гадже?
- Гадже?
Знаеш ли, докато тичах, знаеш ли какво си мислех?
Какво?
Ами, ние сме женени от колко, пет години?
- Двадесет и три.
- Двадесет и три. Извинявай.
И си мислех, че малка промяна би ни се отразила добре...
например, този стар матрак, който е толкова неравен.
- Може би трябва просто да се отървем от него.
Не ставай смешен, скъпи. Знаеш, че неравностите могат да се махнат.
Какво говориш? Можеш просто да ги изтупаш от матрака ли?
Да, просто трябва здравичко да го потупаш.
- И ще стане пак равен?
- Да, да.
Просто започваш... Просто започваш да го потупваш равномерно...
Внимавайте.
- Има куче върху мен!
- Дванадесет е невероятен брой деца...
но малкото семейство никога не ни е идвало на ума.
Разбирате ли, Том харесваше това, че е израстнал със 7 братя и сестри.
А след като сестра ми почина, прекарвах повечето време...
в мечти да имам седем братя и сестри.
Том и аз се запознахме в Политехническия университет в Илиноис.
Той завършваше и мечтаеше да стане треньор на футболния отбор там.
А аз бях първокурсничка с надежда да стана спортен репортер.
Той искаше осем деца, аз исках осем деца. Бум.
Един час по-късно, вече знаех, че той е единствения.
Сватбата беше само със семейството.
А, и Шейк Макгуайър, кума на Том.
Какъв глупак.
Година по-късно, се роди първото ни дете - Нора.
Обожавах да я взимам с мен на работа.
След като се родиха Чарли и Лорейн, осъзнахме, че мечтата ни да живеем в града...
и да имаме осем деца и две кариери няма да стане.
Колкото и да мечтаехме за кариери, повече искахме голямо семейство.
Та Том се задоволи с треньорски пост в трета дивизия в Линкълн...
аз престанах да пиша за Трибюн и се преместихме в провинцията.
Бяхме доста заети, когато се преместихме в Мидлънд.
Вече имахме Хенри, Сара, Джейк и Марк в няколко поредни години.
И тогава се запътихме към магическото число осем, а вместо това...
получихме първата двойка двуяйчни близнаци - Джесика и Ким.
- Девет деца.
- Хайде, хора. Хайде.
Помахай! Здравей!
С всяко следващо дете, Том и аз все повече се отдалечавахме от мечтите за професионална изява.
"ОБИЧАМЕ ТРЕНЬОРА" Но не мислехме за това.
Да!
О. Извинявай, тренер.
Ръцете ни бяха пълни с деветте. Бяхме щастливи и приключили с децата.
После бяхме на парти, по случай повишението на Шейк Макгуайър...
в спортен директор в нашата алма матер.
И, ами, прекалено много бири и девет месеца по-късно, имахме Майк.
След това Том си направи васептомия.
Но не разбрал, че ще минат няколко седмици, преди да има ...
ефект от процедурата.
През 98, Найджъл и Кайл ни докараха до щурия брой дванадесет.
Но до тогава, Том и аз вече бяхме експерти в оправянето с хаоса.
- Да тръгваме, банда. Давай, давай, давай!
- Уоу, уоу, уоу!
- Чарли пак пропусна вечерния се час. Ще се погрижиш ли за това.
Хей.
Толкова гланц стига, принцесо!
- Развали ми концентрацията!
- Внимавай с отношението, Сара.
Сега трябва да започна от начало.
- Побързай, Лорейн!
- Добре, татко.
Тате, виждал ли си ми жабата?
Съжалявам, Чарли. Ъ-ъ, Найджъл. Кайл.
- Марк.
- Зная това.
Хей, тинейджъре. Снощи си бил засечен от радара на мама.
Няма да вземеш стипендията, ако закъсняваш с Бет...
вечерта преди играта.
Ами, дори не съм сигурен, дали искам да ходя в колеж.
От кога?
Откакто майката на Бет ми предложи работа в магазина за коли.
Хмм. Звучи интересно.
Ами, ще го обсъдим, след като завършиш напълно.
А, до тогава, вкъщи до 10:00 през седмицата. Ясно ли е?
- Ясно.
- Има ли нещо друго?
Споменах ли, че не те харесвам особено?
- Да, спомена го.
- Значи няма друго.
Добре.
Пич, две думи: нужда от нов скейтборд.
Пич, три думи: имаш домашни.
"Здрасти. Няма да можем да дойдем за вечерята. С Ханк ще с местим в нов апартамент.
С обич, Нора. "
- Мамо, виждала ли си Бийнс?
- Аха.
- Ето, Гънър.
- Гладен ли си, момче?
Ето ти Гънър. Гладен ли си?
Вижте, напълно съм наясно, че в това семейство не се зачита...
грижата за външния вид, колкото я зачитам аз.
Добре. Както и да е. Но една от целите ми в живота е...
освен да съм, нещо като, модно гуру...
е да покажа на местната общност...
че семейство Бейкър наистина притежават сапун.
Та, като самонаначил се представител на домашния стил и хигиена...
мисля, че би трябвало да ми бъдат отпуснати, поне още пет допълнителни минути, пред огледалото.
- Три.
- Съгласна.
Сега помогни на сестра ти да си намаже филията.
Сара, забраната за използване на прекомерна сила, изтече.
Затова днес отиваш на тренировка. Хенри, имаш репетиция на оркестъра, нали?
Почистила съм кларинета ти. Моля те, не си играй с храната, отново.
Ким и Джесика, учителката ви се обади и помоли нещо...
да не я поправяте пред целия клас.
Майк, ти имаш "покажи и разкажи" днес. И, моля те, скъпи...
помни, че частите на тялото, не се броят за обекти.
Кайл и Найджъл, вие имате час при зъболекаря в 3:00. Отивате на работа с татко.
Да!
- И днес ще се снимаме за Коледната картичка.
- Кога ще дойде Нора?
- Може и да не дойде.
Тя почти не идва, откакто излиза с онзи женчо.
- Той не е женчо.
- Човека си глади дънките, мамо.
- Да, това е страно.
- Няма значение.
Ще се снимаме без нея. Ще я Фотошопна после.
Мили, би ли свалил няколко килца от мен с този Фотошоп?
- Може ли и мен да ме добавиш в последствие?
- Чакайте. Ако Сара ще я Фотошопват, тогава...
- мен определено ще ме Фотошопнете също.
- Защо всички не се...
Никой друг, освен Нора, няма да се Фотошопва. Всички да са тук в 4:00.
Защо винаги правим картичките за Коледа през май?
Защото, колкото по-рано ги направим, толкова по-голяма отстъпка ще има.
Сега, да ядем!
Заповядай. Внимавайте.
Не, Марк!
Дръжте го!
- Хайде! Дръж го, Чарли!
- Отива към гофретите!
- Хванах го, Чарли! Хванах го!
- Ела при татко! Ела!
Майк, пръчката!
- Марк, мрежата!
- Прикривам вратата!
Взех мрежата!
- Уоа!
- Oхх!
Хванаха те.
Сложи Бийнс обратно в клетката му...
веднага.
Всичко ли се счупи?
Чашката, с цветето на нея, ли се счупи?
Браво бе, Фед Екс.
Добре, хайде всички. Училище. Да вървим.
Хей.
Много по-готино.
- Уоу, уоу, уоу. Хенри, заповядай.
- Мерси, мамо.
Само да отбележа,че напълно преодолях това, че Нора си взе парцалките.
Добре, ами, ти изглеждаш превъзходно, каквото и да облечеш, Лорейн.
Уоу, уоу, уоу. Какво има? Какво ти става, господинчо?
Всички ми казват Фед Екс, защото човека от Фед Екс ме отхвърли...
'щото не се връзвам със семейството.
Връзваш се. Връзваш се точно тук.
- Ето така.
- Казах пушка!
- Не, аз казах!
- Не, аз!
- Аз бях!
- Добре, стига толкова!
Хей, вие двамата, престанете!
Мама ще се побърка! Аз ще се побъркам!
Добре. Добре. Хайде. Стига. Престанете.
Ето така. Добре ли сте? Ще ви дам бомбони.
- Найджъл, Кайл, успокойте се или ще бъдете успокоени.
- Естествено. Слушате него.
Марк?
- Значи Нора няма да дойде?
- Ами, не точно. Ето.
Това е толкова типично за нея. Казваме им, че не могат да спят заедно...
когато ни идват на гости, и затова се пренасят да живеят заедно.
Мили, тя просто се опитва да живее собствения си живот.
- Тя е прекалено млада, да има собствен живот.
- Тя е на 22.
На същата възраст аз бях бремена с нея.
Преди само пет минути, тя седеше на раменете ми...
и сочеше кравите в полето на Мънгър.
- И после мигна.
- Да.
- Стига мигане. Никакво мигане повече.
- Добре.
Заглеждаше ме, нали?
Да. Проблем ли е това за теб?
И дванадесет деца по-късно, все още се усеща тръпката.
Ухуу!
Хайде! Давай!
По-бързо, по-бързо, по-бързо!
- Това ли ви е най-бързото?
- Само това ли можете?
По-бързо! По-бързо! Давайте!
- Побързайте!
- Така е добре! Супер е!
Ето да това говоря. Браво, Маркъс.
- Браво, момчета!
- Страхотни подавания.
- Ето тук.
- Добра работа!
Човече, ставаш все по-стар и все по-грозен.
Шейк.
Здрасти.
Хей, какво правиш тук?
Какво, да не би да си много зает, да бъдеш татко, та не ти остава време за вестника ?
Тази игра беше 5 на 3.
Не е достатъчно добра. Опитвам се да развия една програма.
Здравейте, момчета. Помните ли Шейк? В колежа играехме заедно.
Да, смотаняка.
Мама го каза.
В момента водим разговор за възрастни, момчета.
Нямам представа, какво означава това.
Ами, това е момента, в който ние възрастните...
провеждаме разговор, без да бъдем прекъсвани от деца.
- Звучи невероятно скучно.
- Точно така е.
Затова, защо просто е се разходите?
Мама е права. Той наистина е смотан.
Съжалявам за това. Кейт те харесва. Просто, нали знаеш...
тя трябваше да бъде с най-готиния жребец от отбора.
И тя, ъ-ъ, избра третия посрещач...
и получи всичко това.
Да.
Та, ще ми кажеш ли защо си тук?
Линкълн е машината на победата.
Мислиш ли, че ще можеш да направиш старият ни отбор, отново шампион?
- Искаш да съм им треньор?
- Треньор.
Том, какво има? Просто ми кажи.
- Просто...
- Добре. Чакай.
Татко заглушава с пералните.
- Към шахтата!
- Давай, давай, давай!
Боже, това е нещо голямо.
Шейк Макгуайър иска да съм треньор на Сталионите.
- Стига де!
- Предложи ми...
тлъст пет годишен договор, домашна издръжка, разходи при преместването.
Кейт, най-накрая ще имаме нови мебели. Можем да си купим нова кола.
И още. Служителите на университета могат да пращат децата си безплатно на училище.
Уау.
О, не знам, мили. Треньорски пост в първа дивизия...
това е много натоварване и много повече часове.
Да, но когато всички деца са на училище от догодина можем да си позволим малко повече натоварване.
Да, но, скъпи, Мидланд е нашия дом. Живота на децата ни е тук.
Мидланд беше прекрасен да отгледаме децата си...
но никога не съм очаквал да пожертват живота си, като мен.
Ти обожаваш детството си.
Да.
Всичко в него, освен това- мизерията, износването на дрехите.
Главен треньор на Сталионите.
Това е мечтаната ти работа, нали, скъпи?
Искам я, Кейт.
Да поговорим с децата.
Как мислиш ще го приемат?
Ще се местим!
Добре, всички, знаете процедурата.
На "три," искам да видя широки усмивки.
Джейк, необходимо ли е да си в черно?
Черна работа, мамо. Исус е бил погребан на Коледа.
- Починал е на Великден, Барби.
- Както и да е.
Бил е възкресен на Великден, глупако.
- Тихо.
- Не ме пипай!
- Хей, хей, хей! За какво се карате?
Кога точно смятахте, да ни кажете, че ще се местим?
- Аз няма да се местя!
- Да, защото аз няма да се местя, ясно?
- Няма да се местя.
- Чарли, Евънстън е само на четири часа от тук.
- Бет може да идва на гости.
- Не става въпрос само за Бет, мамо.
Целия ми живот е в Мидланд.
- Ало?
- Здравей, мамо.
- Здравей, Нора. На високоговорителя си.
- Здравейте всички.
Ханк също ви поздравява. Значи мислите да идвате насам, а?
Да. Имаш ли място в новия си апартамент за семейството?
Само за двама, татко. Как върви книгата, мамо?
Всъщност, току що я изпратих на приятел в издателството, та ще видим.
- Може ли да не сменяме темата?
- Майката на Бийн е погребана тук.
Няма да ги разделям. Те са семейство.
Можем да построим нов паметник за Порк, в новия ни дом.
- Да, все едно можем да си го позволим.
- Всъщност, можем.
Ще получавам достатъчно пари, за да имаме това, вече няма да си износвате дрехите...
да купим скейтборд на Джак, и тази нова кола, за която спестяваме.
- Но аз имам приятели тук!
- Миличък, ще потдржате връзка. И ще намериш нови.
Тишина!
Сега, вижте, знам, че сте уплашени.
Преместването е нещо голямо. Много ни е удобно тук. Това ми е ясно.
И точно затова, отхвърлих много други оферти през годините.
Но тази работа я искам още откакто напуснахме Чикаго.
И, всъщност, за мен това е повече от работа.
Ъ-ъ, това е моя отбор...
и моите цветове, и той е, ъ-ъ...
Сталионите.
И най-после изтеглиха моя номер.
И искам да поемете този риск с мен, защото ако го направите...
ви обещавам, че ще бъдем...
по-щастливо и по-задружно семейство.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
- Ще се чувствам по-добре, ако го гласуваме.
- Да, определено.
Трябва да гласуваме.
Това е единствения начин, да е честно. Само така можем да го направим.
Добре, можем да гласуваме.
Но накрая, майка ви и аз ще направим това, което е най-доброто за семейството.
- Тогава, какъв е смисъла да гласуваме?
- Отказвам се.
- Да се махаме. Не си заслужава.
- Хайде, хора.
Ало? Още съм на телефона.
Добре, осем "не"-та...
три "да"-та и три "може би"-та.
Не е точно мандат.
Дай ми химикалка. Ще променя някои от тези.
Ето така.
- Какво?
- "Какво"?
Да разгледаме, а?
Ето така.
"Много съм доволна, че открих някой, чиито мечти са големи, колкото моите.
Обичам те. Кейт "
Винаги съм обичала начина, по който започваш нещата, Том.
Газ до дупка, пълен напред, всичко или нищо.
Значи ще го направим.
Ще го направим.
Ще го направим.
Да. И докато дойде време за местене, децата вече ще са свикнали с идеята за това.
Кажи сбогом на майка си, Бийнс.
Гънър, в колата!
Хайде!
Аз съм ти. Гънър, в колата!
Аз съм Гънър. Гънър, в колата!
Здравей Чарли. Ще ми направиш ли услуга да покажеш пътя на камионите?
Благодаря ти, че съсипа живота ми.
Не искам да се местя!
- Знаете ли какво? Всички идват с нас.
Взимаме всичките ви играчки. Ясно.
Ами, който е казал, че изразяването на емоции е хубаво нещо, е бил луд.
Хей, това е нашата улица.
Сигурен ли си, че сме си на мястото тук, тате?
Ще намерите нови приятели за нула време, деца.
Ето ни. Присгнахме. Слизайте.
Искам всички да излязат от колата.
Хей, намали малко, Гънър!
- Чакай!
- Хей, Кайл, гледай какво място!
Яко!
Ето я..класика от 1920-та.
Какво, да не би Мънстърите да се предложили добра цена?
Добре, всички ще имат самостоятелна стая, с изключение на близнаците, които ще делят.
- Сега, отивайте да се убивате, за най-хубавата стая!
- Това е супер.
Хей, Чарли.
Ще ти трябва колата, за да виждаш Бет. Старата е вече твоя.
Опитваш се да ме подкупиш ли?
Става ли?
Малко.
Хайде.
Добре дошла у дома, Кейт.
- Ще бъде страхотно, Том.
- Mмм.
Джесика, ела тук! Виж това!
- Тази стая е огромна!
- Може ли да видя тази?
Уаа-у! Назад, Фед Екс.
Ако някой ще взима стаята срещу мен, ще бъде само Чарли.
- А ти Чарли ли си? Не.
- Пич, заплювам си тази стая.
- Никой друг да не я взима, ясно?
- Погледни гледката от тук!
- Великолепна е!
- Може ли да спя с теб?
О, Боже. Те ядат бързи закуски.
Ехо?
Има хора!
- Здравейте.
- Здравейте. Аз съм Тина Шенк.
Това е съпруга ми Бил и сина ни Дилан.
- Как сте?
- Ние, ъ-ъ, живеем срещу вас.
- Благодаря. Прекрасно. Ад съм Кейт. Това е Том.
- Здравейте.
- Ние сме семейство Бейкър.
- Oх!
- Гънър! Гънър!
- Много съжалявам.
- Извинете.
- Да не би да криете някой чийзбургер?
Аз, ъ-ъ, не ям месо.
- Джейк?
- Пич! Две думи: обноски.
- Кво става? Ще ми помогнеш ли с разопаковането?
- Дадено.
- Сложи си пуловера, мили.
- Той е вътре, скъпа.
Не започвай, става ли?
Та, ъ-ъ, Джейк единственото ви дете ли е?
Не, имаме 12.
Не можах да я накарам да стои настрана от мен.
- Горе главите!
- Oх!
- По-малък замах, Майк.
- Ясно.
- Хайде!
- Играят хокей в къщата?
Ами, ако играта стане с повече играчи, от трима на трима се изнасят навън.
А, Дилан не си пада особено по силовите игри.
Ще ти се прииска да спреш вече, пич.
О, Боже!
- Дръж се, приятелче!
- Малко помощ!
- Ще го хвана! Ще го хвана!
- Спасете детето ми!
Не се притеснявай Дилан. Редовно се люлея на полиелея.
- Яко!
- Добре.
Аах! Хванах го! Хва.. Ох, хванах го!
О, Боже!
Та, Дилан, знаеш ли някой добър ресторант?
Държа те, Дилан! Не се притеснявай, скъпи!
- Уоа!
- Можеш да се пуснеш, Дилан. Мисля, че ще те хване.
- Завърти го насам, за да можем..
- О, Боже мой!
- О, сладурче, добре ли си?
- Добре съм, мамо.
- О, мили.
- Знаете ли, за цялата минута и половина, в която живеем тук...
наистина не харесвах този полиелей.
Ето така.
Добре. Ние, ъ-ъ... По-добре да си вървим. Време е за уроците ти по шах.
Аз не ходя на уроци по шах, мамо.
Ами, тогава, трябва да се упражняваш за уроците си по шах.
Мини, когато пожелаеш, пич.
Ъ-ъ, ние, ъ-ъ, ще се обадим, да уговорим срещата.
Няма нужда. Отбийте се по всяко време.
О, не, ще се обадим.
- Всички сте поканени на рождения ми ден.
- Охо, това ще бъде забавно.
Хей, Чарли, слез да ми помогнеш с това нещо, става ли?
Внимателно, миличък. Има стъкла навсякъде.
- Добре, мамо.
- Добре, ами, аз ще ти помогна.
- Хей, Шейк, какво става?
- Добре ли си?
Наистина?
Добре, ами, ще се видим там.
Хей! Познай какво? Фокс Спорт искат да ме интервюират!
- Добре, ще се справим с това.
- Татко трябва да работи!
Дванадесет деца. Това е равносметката.
Това е безотговорно.
Защо и ние нямаме повече деца?
Защото искахме едно перфектно дете...
и това си имаме.
Супер.
Мила, ще закъснея довечера. Имам още една прес-конференция.
Хайде. Какво стана с онзи жребец...
който седеше срещу мен, на вечеря всяка вечер?
Получи работата на мечтите си, забрави ли?
- Чао, тате.
- До скоро, приятелче.
Кажи на масажистката, че закъснявам с 15-тина минути.
- Ден 14 на извънземна планета.
- Къде отиваш?
Да се запиша на футбол. И, не, не можеш да дойдеш.
Може ли това място да бъде по-скучно?
- Няма нищо за правене.
- Мога да те гримирам.
Добре, тогава.
Здравейте. Аз съм Чарли Бейкър.
А, да, момчето на Том Бейкър.
Старото му приятелче Шейк му подхвърли кокала.
Нападение или защита?
Аз съм куотърбек.
Може и да си бил, в Краве-град, Илиноис.
Тук сме 4 А, приятелче. При големците.
Сложи го в защита. Корнърбек.
Между другото, когато дойдеш на тренировка не носи тази шапка.
Добре, ъ-ъ, да видим. Кой е следващия? Да?
Информираха ни, че обичате да пускате музика в съблекалните. Защо?
Ъ-ъ, ами, това отпуска играчите...
и, ъ-ъ, настрова за игра.
Освен, разбира се, ако не започна да пея аз. Тогава започва да им се гади.
Поне можем да го видим по телевизията.
Тренер, как се справяте с 12 членно семейство...
и футболен отбор?
Ами, имам страхотен тим тук...
и солидна подкрепа в къщи.
- Лягайте си, деца.
- Добре, чухте тренера.
По леглата. Хайде.
В Мидланд бяхме семейство. А сега сме солидна подкрепа?
Семейството е подкрепа.
Ехо? Кой е?
- Някой от нещо, нещо.
- Добре, шшът.
Ало? Да, здравей, Даян.
Това е. Оранжевото и розовото са за домакини.
Добре, фокусирай се върху синьото и сивото.
Синьото е сила, сивото-ум. Което и да избереш ще ги спечелиш.
- Какво става?
- Познай какво?
Обади се Даян Филипс. Ще публикуват книгата ми.
Нали ти казах, че ще имаме всичко?
- Не си го казвал.
- Сега ти го казвам, бебчо! Уху!
- О! Уоа!
- Mмм!
Ooх!
О, Боже мой! Не можете ли поне да почакате да изляза от стаята?
Можеш ли да побързаш?
- Добре, обаче има едно условие.
- Какво?
Помолиха ме да отида в Ню Йорк за няколко дни.
- Oх.
- "Oх"?
Това беше хубаво "oх," като в "добре. "
Да, не е най-подходящия момент.
- Но ти ще отидеш в Ню Йорк. Мога да се справя.
- Ще се оправиш.
Да.
Да, но откакто се преместихме, не си си бил много време в къщи.
А ще се наложи, знаеш, пазаруване на закуски...
обличане, къпане, за да са чисти...
- и слагане по леглата, разхождане на Гънър..
- Знам го. Правил съм го.
- Обмисляш ли го?
- Не го обмислям.
Отиваш. Нора може да ми помага с домакинската работа.
Ню Йорк. Уау.
Да, уау.
Много е гадно. И вие ми липсвате...
но, трябва да си намеря работа.
Здравей, Лорейн.
Добре, ще опитам да дойда, скъпа.
Здравей, Кими. Да, знам, че напоследък не съм си била в къщи.
Пак се опитват да ме вържат!
- Просто им кажи, че не можеш да го направиш.
- Ще почакате ли за малко?
Лесно ти е да го кажеш. Ти си едно дете.
Може да е забавно да ги наглеждаме заедно.
Не! Не!
Не. Знаеш, какво стана, при последното ни посещение.
- Те те посрещнаха в семейството.
- Те ме запалиха!
Само панталоните ти.
Скъпа, аз съм актьор, нали? И, да, вярно, че бяха само панталоните.
Но ако следващия път е лицето ми?
То прави парите. Не съм кой знае колко добър актьор.
Така си намирам работа. Знам го.
Достатъчно съм смел, за да си го призная.
Моля?
- Не ме гледай така. Не ме гледай така!
- Моля, моля, моля, моля?
Винаги го правиш. Добре, добре. Знаеш ли какво? Ще отидем.
Но ще ти кажа едно. Само нещо да се случи, и си тръгваме.
И никакви пожари. И ще спим заедно.
Кими, дай ми татко.
Казва, че ще ни помогне, ако могат да спят в една стая.
Не, няма начин.
Не, тя знае правилата. Иска да има собствена стая, докато е тук.
Не е ли сладко? Не.
Добре, виж, защо не дойдеш в неделя и ще го обмислим.
- Добе, чао.
- Не ми казвай, че фръцльото ще дойде също.
Напълно е възможно, госпожичке.
И няма да палите панталона му отново.
- Да.
- Класика.
Беше само панталона.
Има ли някой друг, освен мен, който мисли, че нашия по-щаслив живот...
е всъщност "по-гаден и отвратителен"?
Първо, татко ни принуждава да се преместим.
След това, мам решава, че иска да е кариеристка,и да обиколи земята.
А сега трябва да слушаме Ханк, модела/актьор?
- А той мрази деца.
- Oу!
Нора е сляпа за неговата злоба. Нямаме избор, ще трябва да се намесим.
Имаме 48 часа. Да направим план.
Добре, сезона по Разбиване на ябълки е официялно открит!
Президента на САЩ, Сара Бейкър...
ще хвърли първата ябълка.
Хайде. Давайте. Да почваме. Да започваме.
Да започваме. О, да!
Това е ябълка! А сега е на пюре.
Това беше прекрасно!
Уоу!
Разбиване на ябълки. Това е играта, която пра-пра баба ни е измислила.
Готина.
Тайм аут. Нора пристигна.
- Нора! Нора!
- Не! Не, не, не, не!
Деца, моля не пипайте Ле Барън. Току що я оправихме.
Хей, уоу, Том. Том, ще може ли, ъ-ъ...
да помолиш децата да не преминават периметъра около Ле Барън?
Хей, хей, уважавайте периметъра, деца. Хайде. Уважавайте...
Назад. Назад. Нора. Нора, добре дошла.
- Хайде.
- Деца, това е луксозен автомобил.
- Не е, като трошката на татко ви.
- Това е за теб. Поздравления.
- Хайде.
- Искам да ми разкажеш подробно.
- Много е луксозна.
- Сега, за децата.
По местата.
Дръж, Ханк!
Йо, Ханк!
Първа фаза, приключена.
Съжалявам за дрехите ти, Ханк. Ще изсъхнат за нула време.
"Съжалявам за дрехите ти, Ханк. Ще изсъхнат за нула време. "
Защо сте се втренчили така? Не ме гледайте.
Китайски клечки.
Отвори кофата с месото.
Oх!
Започнете накисването.
Та, ъ-ъ, как върви актьорската кариера, Ханк?
Ако вървеше по-добре от това, трябваше да имам двойник.
Да, видяхме те в рекламата с гаргарата...за водата за уста.
Знаете ли, забележителното нещо на кариерата ми е...
че започнах да играя, преди, ъ-ъ, месец...
и, ъ-ъ, вече съм по телевизията.
Това е голяма работа. Кариерата е нажежена до червено. Огън е.
Четох, че повечето актьори приключват в заведения за обществено хранене.
Това няма да се случи на Ханк, Ким.
Честно казано, ъ-ъ, мисля, че Нора е права.
В действителност...Става така, че вече почти не мога да се покажа на улицата.
Искам да кажа, с всичките тълпи за автографи и папараците...
Автографи и всичко? Искам да кажа, само една реклама...
и вече имаш папараци?
Да. Аз..Аз.. всъщност никога не съм ги виждал...
но, нали знаеш, те се крият в храстите и снимат.
Страното е, че вече дори когато искаме да си седим в къщи, като обикновените хора...
Ами, да, скъпа... И гледаме телевизия, нали?
И, бум, реклами, и, бам, ето ме.
То е, като да очакваш да се видиш в огледалото...
знаете, и не очакваш да видиш този красив дявол...
но не по.. но не така, по телевизията.
То е, като бам! Бам! Пускаш си програмата. Опитваш се...
нали, да се отърсиш, а то ти е все пред очите.
То е като че ли мога да избягам от себе си, но не мога за се скрия от себе си.
Какъв кошмар!
Да.
Нора, мила, искаш ли да ми помогнеш в кухнята?
Нора, спри! Да, аха.
Ще ми помогнеш ли в кухнята? Да донесем пая, да видиш снимка на баба, да кажеш молитвата?
- Хайде, деца. Ето така. Всички навън.
- Сега се връщам.
Томи. Томи, Томи, Томи.
Гънър!
Запази го за по-късно.
- Хей!
- Хей.
Ето така. Изглеждаш, като нов.
- Да. Не, колкото теб.
- Да, както и да е.
- Колко мило.
- Знаеш ли какво искаш?
Кейт, този.. този портокалов сок прясно изстискан ли е?
Нора и аз сме на един вид, органична диета...
и сме само на органични прясно изстискани...
и има вкус... на Тропикана.
Той е победител.
Гънър, не!
Пуснете кучето.
Добре, атака!
Да очакваме ли скоро още някое от тези?
Само... от любопитство.
Гънър!
- Гънър!
- Гънър!
Това е Гънър.
Мила, той... наистина задълба.
Извинявай, мили. Гънър, спри! Седни долу!
- Той атакува!
- Престани, Гънър.
- О, Боже. Ами, гладен е.
- Престани, Гънър!
Гънър!
Махнете го! Махнете го!
Нора! Нора, ние не искаме ти да си тръгваш.
Вижте, нека си изясним нещо.
Въпреки, че вече живеете близо, аз имам собствен живот.
Той си е мой. Не наш..мой.
Нора! Би ли се качила вече в Ле Барън?
- Моля те!
- Моята вярност вече е към Ханк...
и от сега нататък ще бъде така.
В хола, веднага!
Да вървим!
Кварталните кучета напълно съсипаха боята на Ле Барън.
Сигурна съм, че семейството е заплати пребоядисването.
Добре, защото аз със сигурност няма да плащам, заради семейството ти.
- Какво трябва да означава това?
- Много добре знаеш какво.
Накиснали сте бельото му в месо.
Това е толкова лошо.
Смешно е, но е лошо.
Сега, кой е организатора...
в месо-накисвателния заговор срещу Ханк?
Вие ли бяхте организатора?
Крачка назад, ако обичате.
Ти имаш тъмна дарба, Сара Бейкър.
Но това ще струва на всички джобните им за един месец.
Искате ли да станат два?
Сега, след като майка ви заминава утре...
ще имам нужда всички да поемат отговорноста си.
Сега, качвайте се горе и си отивайте в стаите!
Да му потопят бельото в месо?
Искам да кажа, как въобще са го измислили?
Само ако можех да впрегна тази гениалност и да я насоча към нещо констуктивно.
Да, например за да намериш някой да ти помага, докато ме няма.
Ще се справя, дори без по-добрата част на отбора.
Знам, мили. Просто се притеснявам. Никога не съм оставяла децата...
- Мила, само три дни!
- Знам.
Просто... Ще ми липсват.
Добре, има замразена вечеря. Погрижи се да стигнат навреме на училище.
Първи ден им е, и знаеш колко ще са нервни, нали?
И, деца, не се притеснявайте. Мама може да дойде от Ню Йорк за два часа, ако нещо стане.
В действителност, е само час заради времевата разлика.
Добре, прегърнх всички. Обичам ви всички. Още една прегръдка, и ви ще си я предадете.
Добре? Добре, благодаря ти, скъпи.
- Обичам те.
- И аз те обичам.
- Добре. Добре. Всичко ли взех?
Добре.
- Чао, мамо.
- Чао.
- Обичам ви.
- Да, да.
Приятен полет.
Целия квартал ви изпраща, а?
Чао, мамо!
Малки вампирчета, плана проработи.
Няма я. Сега мога да ви отгледам така, както искам!
Хайде. Ще бъде забавно. Та мечтата ви се сбъдна.
Мама я няма. Само стария татко е тук.
Можете да се измъкнете дори с убийство. Можете да правите, каквото искате.
Рождения ден на Дилан наближава.
Ще можете да се омажете целите в сладолед и шоколад и да правите щуротии.
Деца, ще справите чудесно днес, обещавам ви.
Какво е това?
Mуу!
Предполагам, че ти си най-смешния в стадото.
Голяма разходка?
- Здравей!
- Хей!
- Виж се, Даян.
- Погледни се ти. Не си родила 12 деца.
- Напротив, родих ги.
- А аз дори не мога да се оправя с приятел.
- А кой може? Погледни тази стая!
- О, страхотна е.
- Не е ли чудесна?
- Виж, имам големи планове за книгата.
- Наистина ли? Толкова съм...
- Та-да!
О, хайде! Хайде, погледни я!
- Не е ли върха?
- Фантастична е. Обожавам я. Виж това.
Компанията иска да бъде в магазините до Коледа.
- Коледа?
- Да. Затова, утре...
хората от маркетинга ще ти разяснят турнето на книгата.
- Турне?
- Да. Има шоута...
раздаване на автографи, лични изяви.
И ще отнеме само две седмици.
Две седмици? О, не. Не мога да съм далеч от децата за толкова време.
Ами, ако няма турне, няма да има и книга.
- Две седмици?
- Кейт...
задължението за отглеждането им е било твое за, колко, 22 години?
Не може ли Том да ги гледа за известно време?
Накрая ще останат бездомници.
Джил...Джил, Декър и Рико играят много отпуснато в ъглите.
Трябва да ги включим.
Сара, миялната! Ще...Ще намина утре, след като оставя децата на училище...
и ще отработим няколко защитни ситуации.
Добре. Не, трябва да вървя. Трябва да вървя.
Татко, Найджъл удари Ким със стреличка, предполагам ще бъде наказан.
Ъ-ъ, Джейк, подай ми лепенките, може ли? Така, така.
Ходи да разбъркваш. Ти обичаш да разбъркваш. Така, нека го погледна.
Нека го погледна, да видя дали е добре.
- О, не, само се шегувам. Всъщност не е - Ъ-ъ, тате?
- Да?
- Патицата се подпали.
О, не, не. Татко точно така я обича! Обича я гореща, вкусна и малко лютичка!
Да. Ето така. Ето така. Оправихме я. Добре.
- Хей, татко.
- О, добре. Ще ми подадеш ли лепенките?
- Не е необходимо да ме поздравяваш.
- Нито едно от съседчетата ни няма задължения.
Ами, ние не сме, като останалите семейства в квартала.
Правилно. Тогава, защо живеем тук?
Миялната, веднага!
Джесика, би ли взеле тези чинии и да ги сложиш на масата?
О, Боже. Какво по... Предпазителя?
Oу!
Oх! Спагети с Предпазител.
- Това кръв ли е?
- Не, това е само...
Oх! Почистване на пътека 12! Някой?
Имаш ли нужда от помощ при почистването, тате?
- Аз съм в повърнато!
- Добре ли си?
- Все още ли имаш нужда от помощ?
- Не, обърса достатъчно с гърба си.
О, отврат! Къде са лепенките?
- Тате, още боли.
- О, нека погледна. Дай да видя.
Нора, къде са ...
Джейк сложи кофа върху главата на Джесика и се заклещи.
А когато се освободиш, предай на родителите ми,...
че наминах да им кажа, че започнах работа днес в рекламна агенция.
Нора... Нора!
- Татко, малко помощ!
- Нора!
Нора!
Добре ли си?
- Надценявате се, господине!
- Съжалявам.
Тоест, ще... Ще се обадя... Просто съпругата ми е изън града.
Хей, хей, хей, хей, хей. Ела тук. Ела тук.
- Тате, може ли вече да убия Джейк?
- Не, първо ще довършиш измиването на колата.
- Тате, можеш ли да ми залепиш лепенката?
- Да, да. Хайде. Хайде.
- Да вървим. Добре, хайде. Всичко ще бъде наред.
- О, Джейк?
- Дай ми лепенките. - Това е последния път в който слагаш кофа на главата ми!
Боли ли? Добре, хубаво.
Ето го. Добре, хубаво. Хубаво.
Хей, Найджъл, искаш ли да иглаем на дартс?
Не! Никакъв дартс! Казах вече!
- Ало?
- Здрасти. Как е?
О, всичко е наред. Аз само, ъ-ъ... Сега влизам. Точно, ъ-ъ, правя вечеря.
- Да.
- Тате, гледай!
- Не е ли супер?
- Как си?
- Добре, предполагам.
- Извинявай, тате!
Искам да кажа,че ми е малко странно с всичкото това свободно време.
- Сигурен ли си, че всичко е наред?
- О, мила, всичко е наред.
Мога да се справя.
Добре, нали знаеш, просто съм свикнала да мобилизирам организацията.
- Затова си помислих...
- О, не. Те са като котета.
- Уоу!
- Извинявай, тате!
Ъ-ъ, ами, тогава, може би момента е подходящ, да поговорим да остана няколко допълнителни дни.
- Моля? Няколко дни?
- Ъ-ъ, горе-долу 14.
Какво казах за стреличките?
Това са много дни, Кейт, и наколко големи игри.
Добре, но имам план. Добре, ще го караме ден за ден...
и ако вече не издържаш или децата направят бунт...
ми се обаждаш, прибирам се, край на пътуването.
Ами, ъ-ъ, звучи добре. Звучи добре.
Оцелих го в лицато!
Добре, мили, благодаря ти, че го правиш. Дай ми някой.
Ооо. Ъ-ъ, знаеш ли какво? В момента си пишат домашните...
и са на математиката, ъ-ъ, триг..
- "тригонометрията" , в която и двамата с теб не сме много добри.
И, ако знаеш колко са сладки. Направиха си групичка...
и си помагат взаимно, и, ъ-ъ, съ като мънички, ъ-ъ...
мислителчета.
И ще ми е много неприятно да ги прекъсвам сега.
Ами, предай на всички, колко ги обичам и ми се обади след вечеря, нали?
- Добре. Ще ти се обадя.
- Чао.
- Чао.
- Хайде, татко. Не се крий в килера.
Бъди мъж!
Двете седмици ще минат, като нищо, хора. Ще видите.
Да бе, вярно!
Дабе, вярно.
Да?
- Хей.
- Какво става?
- Може ли?
- Да.
Виж, майка ти няма да се прибере още две седмици.
Какво?
Добре. До сега приемах добре...
цялата тази работа с Искам да имам всичко в която сте двамата с мама ...
"1-во" защото Сара покрива ролята на оплаквачка...
и "2-ро" защото имам изгода от увеличението на заплатите ви...
по малко плосък, но същевремено много приятен начин.
Но, татко, огледай се. Днес следобяд, Майк висеше от покрива...
Найджъл използваше Ким за дъска за дартс...
и ти използва сина си за парцал.
Може да кажеш, че съм луда, тате, но нещата започват да стават доста извратени наоколо.
Трябва да наема помощница.
Като детегледачка ли? Добре, това въобще няма да стане.
Татко, просто се обади на мама и и кажи, че имаме нужда от нея.
Не мога да направя това сега, не и след всичката работа, която е свършила.
Просто няма да е честно.
Тогава, защо не изкарваш малко повече време у дома?
Мила, това е малко невъзможно в момента.
Имам голяма работа, работа, която обичам.
Ще трябва да повикам подкрепление.
Здравейте.
Ъ-ъ, казвам се Том Бейкър, и искам да наема домашна помощница.
Ъ-ъ, имам 12 деца.
Всъщност, говоря сериозно.
- Само 12.
- Дванадесет.
Само две са. О, плюс още десет.
Колко деца? Ами, когато дойдете ще ги преброим.
Ами, 12 са. Но едното не живее с мен...
и едно няма да го видите, защото винаги е много ядосан.
Ъ-ъ, дузина?
Само..само...само 12.
Здравейте. Нека да си затворя сам.
- Здрасти, тате.
- Здрасти, Майк. Какво става?
- Марк.
- Да. Марк. Какво има?
Не мога да схвана това домашно.
Знаеш ли какво? Ще имам една игра, за която не съм много добре подготвен.
Ще може ли, да помолиш някоя от сестрите ти, да ти помогне?
Да. Добре.
Забрави.
Здравейте. Да, бихте ли ми направили една услуга...
да изпратите 12 възглавници в стая 504?
Да.
Благодаря ви.
Ммм. Това ще бъде хубаво.
"Здравейте, деца, трябваше да отида на работа.
"Лорейн и Ким, вие отговаряте за закуската.
Хенри и Джейк, за обяда. Чарли, за откарванията. "
Хайде, Чарли. Ще закъснеем.
Готини седалки, Бейкър.
Наложи се да закараме малкия си брат до началното училище...
ако нямате нищо провтив.
Какво е станало? Да не би мама и тате да са се върнали във фермата?
Знаеш ли какво? Това перчене взе да остарява.
Всъщност, тепърва започвам.
- Нима? Какво още предлагаш?
- Да.
- Не искаш да знаеш, човече.
- О, но искам да знам.
Чарли! Чарли, Чарли, спри.
Спри. Просто ги остави, става ли? Моля те.
Да, Чарли. Остави, и се върни...
чак във фермата.
- Чарли, върви.
- Върви.
Хей, Джил, наистина имам шанс с този отбор.
Те са 2-0. Изкачват се в националната ранклиста...
и не се спират пред нищо.
- Здравей, тренер.
- Здрасти, тинейджър, как е?
- Трябва да поговорим.
- Разбира се.
- Виж, тате, ъ-ъ...
- Хей, момчета, престанете!
Добре, тренер!
Знам, че си много запален по новата си работа...
- но новото ми училище...
- Пресата чака, Бейк!
- Отвън ли са? - Да. Хайде. Обличай се. - Може ли да го довършим по-късно?
Здравейте, деца. Как беше в училище?
Мисля, че най-хубавата част беше закъснението ти с 45 минути.
Знаете ли какво? Имаше състезание днес.
Имаше 20,000 човека на трибуните, и просто не можех да си тръгна.
- Ето.
- О, нарисувал си картина.
"Моето най-любимо място на света"
Това къщата в Мидланд ли е?
Президента Герхард и аз те чакаме от половин час.
Съжалявам. Съжалявам. Трябваше...
Знам, че си имаш отговорности в къщи, но това е важно.
Това е твоя шанс, твоя момент, не техния.
Какво ти става? Какво правиш?
Откакто те познавам искаш това.
Просто не искам да те видя, как се проваляш.
Ще измисля нещо.
Трудно е да се повярва, че някой толкова красив, като вас...
може да роди 12 деца и да изглежда привлекателно, като вас.
О, много мило.
Предполагам, че камерата не е уловила бедрата ми.
Кажете ни, нормално ли ги родихте?
Ами, ъ-ъ, след шестото, те просто сами си излизаха.
- Защо не ни прочетете нещо от книгата?
О, не знам. Не. Нека хората първо си я купят и после да я прочетат.
- О, хайде.
- Публиката го иска.
О, добре. Добре.
"Някой, ъ-ъ, ми казват мамо.
"Други ме наричат основен родител.
Но и двете означават едно и също нещо: шофьор. "
Знаете ли, звучи така, все едно със съпруга си държите къщата под контрол.
О, ами, късметлийка съм, че го имам, определено.
Деца, на килима! Веднага!
Татко!
Колежани?
- Какво става тук?
- Къде е Чарли?
- Отиде в Мидланд за днес.
- Мидланд? Днес е учебен ден.
- Той мрази училище.
- Разбира се, ти не би могъл да го знаеш, защото не си си вкъщи.
Това е на път да се промени, Сара Бейкър.
Защото, тъй като не мога да отида на работа, без вие да забъркате нещо...
и не мога да си остана в къщи, без Шейк да ме притеснява...
доведох работата си вкъщи.
Момчета, запознайте се със семейството. Семейство, запознайте се с отбора.
- Как сте?
- Как сте?
Добре, ние ще сме в дневната. Имаме много работа.
Не искам никакви прекъсвания, освен ако не е спешно. Ясно ли е?
Добре. Сега отивайте да си пишете домашните. Да вървим, момчета.
Добре, първи екип, подредете се!
Добре. Добре. Добре.
Удряш ги прекалено високо. Искаш да ги удариш ниско.
Двадесет и четири.
"ОБИЧАМЕ ТРЕ..."
Тате, хайде!
Хей, как е Ню Йорк?
Здравей.
Добре, трябва да вървя вече.
Обичам ви.
"ОБИЧАМЕ..."
"ОБИ..."
Не се говори така, освен ако е на шега!
Нещо ми подсказва, че си имал неприятен случай с тези момчета, Марк.
Свалиха ми очилата.
Дочух, че си се закачал със семейството ми.
Дори не познавам семейството ти, загубеняко.
- Вече го познаваш.
- Латето ми!
Тренер, дайте ни цитат.
Насилието поражда насилие.
Добре, това преля чашата.
Не си изпълнявате задълженията. Биете се в училище. Нещата са извън контрол.
От този момент нататък, вие всичките сте наказани.
- Какво е "наказани"?
- "Какво е наказани?"
Ще ви кажа, какво е наказани. Освен ходенето на игрите...
отивате на училище; връщате се от училище;
пишете си домашните; вършите си домашните задължения;
лягате си; и това е всичко.
- Но това е...
- О, да, Сара, знам. Това е гадно.
- Но това е положението.
- Означава ли това, че не можем да отидем на партито на Дилан?
- Означава точно това.
- Но ние вече му купихме подаръци.
Ще го пропуснете!
Сега, по леглата!
Хей, Гънър. Искаш ли да се качиш на леглото? А?
Хайде.
Хайде.
- Здравей.
- Догодина, да ангажираме и Хора на Мормонския приют.
Какво стана със Забоди опашката на магарето?
И на края заобикаля, и защитата дърпа. Това си ти, Бътлър.
Отивам на рождения ден на Дилан. Кой идва с мен?
Да!
Здравей... О.
Бразилска тинеста змия. Яде по един плъх на седмица.
Здравей, Дилан. Искаш ли да поиграем с топката, която ти подарих?
Ъ-ъ, бавачката ми трябва да се консултира с татко...
който трябва да се косултира с мама, която ще каже, че е неподходящо действие за загуба на време.
Хм, прозвуча ми, като да. Донеси я, Майки.
И, Ониъл трябва да свали първия който се покаже отстрани.
Бягай, Били! Бягай!
Деца?
Вземете децата ми. Ще се срещнем в къщата.
- Готови!
- Давай!
Сара Бейкър, слизай, веднага!
- Няма начин!
- Не ме карай да идвам!
О, Боже! Ще гръмне!
Aaaaх!
Това беше най-хубавия ми рожден ден, тренер.
Вашите деца никога повече няма да играят с Дилан!
Съжалявам за ръката ти, Дилан.
Здравей, Шейк.
Имаш ли представа, какво може да стане с програмата? Не говори. Слушай.
Не искам играчи в къщата ти и не искам децата ти в отдела.
- Ето го!
- Тренер! Тренер! Как ще се отрази това на играта в събота?
Тренер, как ще отговорите на данните, че не можете да се справите?
- Това детска градина ли е или футбол?
- Сара от Евънстъл, говориш с Кейт Бейкър.
Мамо, Сара е.
Здравей, Сара. Всичко наред ли е?
- Ела си незабавно.
- Искам да говоря с нея!
Не, хора!
- Искам да говоря с нея!
- Момчета, спрете!
Ало?
Виж сега какво направи.
- Татко?
- О, Нора.
Благодаря ти, че дойде. Благодаря, благодаря. Оценявам го.
- Звучеше доста отчаян по телефона.
- Да. Те са... навсякъде.
Ей, хора?
- Здравей.
- Току що говорих с децата.
Да, знам всичко. Дилан е бил в болницата.
Чарли е на път да бъде изключен. А Нора си взема почивка от първата си работа, за да гледа децата?
- Не може ли да го направим по-късно?
- Не, Том.
Ти ми обеща, че ще ми кажеш, ако не можеш да се справиш.
Правя, каквото мога. Моля те, нека поговорим по-късно.
Чао.
- Какво има?
- Турнето приключи. Отивам си вкъщи.
Размърдайте се, хора. Трябва да сложим вечерята.
Здравей, аз съм. Добре, прибирам се.
Така, знам, че ще бъде малко трудно.
От издателството уговориха, Шоуто на Опра Уинфри да снима утре у дома...
което е, знаете, страхотно, но наистина ще ми е нужна вашата помощ.
Става въпрос за Бейкър на пълна сила. Момчета, вие чистите отвън,момичетата вътре.
Искам всичко да е подредено, приятно и чисти дрехи.
И, Том, ако може да нагледаш само едно последно нещо наистина ще го оценя.
Става ли? Добре, чао.
Звучи, като че ли някой го прецакаха.
Прецакаха!
Мамо!
Бийнс, добре ли си?
Обличайте се, деца.
Здравейте.
О, аз съм. Да. Полета ми бе отложен. Загубиха ми багажа.
Ще пристигна възможно най-скоро. Съжалявам.
Добре. Тези са хората на Опра!
- Чиста ли е къщата?
- Работим по въпроса, Кейт.
Добре, ще се видим, като се видим.
Добре, момчета, хубава работа! Сега влизайте и се изтупайте.
Хайде! По-бързо! Побързайте! Да вървим!
Камиона пристигна!
Трябва ни топла вода! Внимавай, тате!
Не разхвърляй в кухнята!
Ехо? Къщата на Бейкър?
- Да. Вие момчета от Опра ли сте?
- Да, господине.
- Тя наистина ли ще дойде тук?
- Всеки момент.
Добре, ами, знаете, разполагайте се.
- Добре.
- Да вървим, момчета.
Добре. Нека да се разположим тук.
- Почука ли?
- Изритали са те от отбора.
Я виж, кой решил да става родител!
Внимавай с отношението, Чарли.
Не ми харесва този град, тате. Връщам се в Мидланд.
Няма да прекъсваш училище, и няма да изоставяш семейството.
Кое семейство?
Откакто се преместихме, всеки гледа да е номер едно, особено ти и мама.
Майка ти и аз правим това, което мислим, че е най-добро за всички.
Уоу, уоу, уоу. Нима прие тази работа заради нас?
Прие я, защото в колежа си бил загубеняк, докато Шейк е бил суперзвезда.
Ако искаш своя момент слава, ако искаш да имаш всичо, прави това, което трябва.
Но престани да повтаряш репликата за по-щастливото и силно семейство.
Преместването беше заради теб! И знаеш ли какво?
Не съм дъжен да седя и да плащам за житейски избор. Тръгвам си.
Оставаш.
Ще ме накараш ли?
Чарли, обичам те.
Искам да имаш най-добрия живот.
А това означава, да вземеш диплома.
Когато завърша, си тръгвам
Хей, Чарли, добре ли изглеждам за националната телевизия?
Знаеш ли, стана пълен гадняр откакто се преместихме тук!
- Всички станаха гадняри, откато се преместихме тук.
Чарли?
Мама се прибра!
- Мамо!
- Мамо!
- Мамо! Не заминавай повече!
- Здравей.
- Мамо слушай. Ето проблема.
- Липсваше ми скъпи.
Добре, татко е стресиран до безкрай.
Чарли е на крачка от изправителния, а Марк е...
Добре, Опра идва. Ще го обсъдим по-късно. Ето така.
- Както и да е.
- Просто искам всичко да е готово.
- Какво става с Чарли?
- Добре, благодаря. А ти как си?
- Съжалявам, здравей.
- Здравей. Изхвърлиха го от отбора по футбол.
- Моля?
- Не се питеснявай. Ще го оправя.
Шейк. Президент Герхард.
- Том.
- Том, трябваш ни за малко.
Моля те, не умирай, Бийнс.
Университета е готов да направи инвестиция в програмата...
но искаме някои гаранции.
- Какво значи това?
- Искаме да знаем, дали си отдаден на футболната програма.
Трябва да решиш кой прави тестото и кой го пече.
Та какво ще бъде, Том?
Том, взел ли си дрехите ми от химическото?
Да, скъпа. В гардероба са.
Ами, май съпругата отговори на въпроса.
Името на съпругата е Кейт, Шейк.
Какъв смотаняк.
Искаме отговора до понеделник, Том. Срещата свърши.
Добре съм.
Обичам те.
Ще отида да се приготвя.
Съжалявам, татко.
Какво е това?
Ханк остана за през ноща. Това проблем ли е за теб?
Да, проблем е! Знаеш, че е забранено.
Уоу, шефе. Виж, Нора е голямо момиче.
Сега е подходящия момент...
да бъдеш много, много тих...
шефе.
Сега се обличайте и слизайте долу.
Уоа.
Просто...Не мога да повярвам, че си оставил нещата да стигнат до тук.
- Не мога да повярвам.
- Какво да ти кажа?
Не избра най-подходящия момент да правиш кариера.
О, добре, да. Дори не искам да започвам с тази тема.
Ти ми каза да отида в Ню Йорк. Г-н Мога да се справя.
"Всичко ще бъде наред. Отивай, Кейт!" Ще ми помогнеш ли?
Да не би да ми казваш, че не си искала да отидеш в Ню Йорк?
Не. Искам много неща. Както и ти.
- В това е проблема.
- Нещо не става.
- Да. Това казвам и аз.
- Имах предвид ципа.
Нека просто преживеем следващия час, става ли?
- Добре.
- Добре.
Добре, всички. Знам, че беше тежък ден...
но имам нужда от всички ви, и ще е наистина хубаво ако сложите за малко щастливо изражение.
Всичко е прекрасно. Ние сме голямо, щастливо семейство.
Ако можете, запомнете репликите, които ви казах да кажете на Опра.
Ако не можете да ги запомните, не казвайте нищо. Широки усмивки. Да ги видя.
Мамо, г-н Бийнс умря.
На никой не му пука за глупавата ти жаба, Фед Екс.
Не ме наричай така!
Да не си посмяла да го наричаш така!
- Добре! Хей!
- Спрете! Спрете!
Как се казваше в онази реплика?
Ъ-ъ, "Голямо Щастливо Семейство. "
Добре, обаждам се на Опра, веднага.
Само казвам, че семействата са неизбежни.
Те са, като смъртта или данъците.
Означава ли това, че не искаш деца?
- Остави го!
- Ехо!
Виж ги... Те са чудовища!
- Мила, не може наистина да искаш товаа. Нали затова си с мен.
Нора! Хайде! Нуждаем се от теб!
Настъпваш ме! Спри!
Найджъл, слез от главата на брат си!
Махни се от мен! Никой не се интересува от мен!
- Никой не се интересува от мен!
- Марк, какво става?
- Марк! Марк!
- За какво говориш?
- Перфектна съм! Никога не съм правила нещо такова!
- Не! Стига с това!
- Хей! Хей!
- Не, не искаш да идваш тук.
Не, това е възможно най-лошия пример, за щастливо семейство.
Защо аз съм единствения нормален в семейството?
Можеш спокойно да спиш на дивана.
Прочете ми мислите.
Татко, вие с мама ще се разведете ли?
Ела тук. Съжалявам. Съжалявам.
Марк го няма.
- Марк го няма.
- Какво?
Хей, тате.
Онова, което казах... прекалих.
Забрави го.
Беше прав.
Марк!
Здравейте.
Марк е избягал. При вас ли е?
Не, ще дойдем да помогнем с търсенето.
Ето ме! О.
- Марк е изчезнал.
- Oх.
Дай на максимална скорост. Томи Максималния.
Да вървим.
Изглеждам страхотно.
Не ме ли чу? Брат ми е изчезнал!
Не. Не ме ли чу? Дават ме по телевизията!
Това пък какво беше?
О, какво искаш?
Сина ми, Марк, изчезнал е. Не е при вас, нали?
Винаги съм си знаела, че поне едно от децата им ще свърши на улицата.
Дванадесет са просто прекалено много.
- Ще ви помогнем да го намерите.
- Минава времето за лягане на Дилан.
Ще го потърсим, Тина.
- Благодаря ви.
- Няма защо.
Нека полицията го намери! Вие никога няма да успеете!
О, ще успеем. Както казахте, 12 е голям брой.
- Марк! Марк!
- Марк!
Той е... толкова висок...
Има рижава коса и очила. Ето ви снимка, можете да я задържите.
Никакъв късмет. Обиколих навсякъде.
Благодаря ти за помоща.
- Къде е Ханк?
- Няма да успее да дойде.
Дано не е по вина на семейството.
Напълно по тяхна вина е.
Ще накарам полицаите да прегледат по гарите и автобусните спирки.
- Той не би се качил на влак или автобус.
- Може и да го е направил.
Когато бях избягала от Мидланд, щях да отида в Чикаго.
Най-любимото ми място на света.
Най-любимото ми място на света.
Каза, че ще бъдем по-щастливи. Не спази обещанието си.
Знам. Съжалявам.
Мамо!
О, миличък! Ох!
О, липсваше ни, миличък.
Направи го пак и ще ме принудиш да те наплескам.
- Но нали съм Фед Екс.
- Твоя ексцентризъм и проблемите ти с виждането...
са генетичен белег, който може да бъде приложен към всеки един от предците на Бейкър.
Да. Без теб няма да сме 12-те Бейкърови повече.
Ще бъдем, като, 11.
Мислех, че всички ме мразите, както Сара и Лорейн се мразят.
Има моменти, в които искам да убия Сара...
но бих убила за нея по всяко време.
Ела, сладурче.
Том? Искаш ли да кажеш нещо? Няколко думи?
Разбира се.
Бийнс беше много добра жаба.
Той беше, ъ-ъ, не като много други лоши жаби...
за които се чува ежедневно, винаги наперени.
Той беше любвеобилен. Почти човек.
Той беше, като,ъ-ъ, част от семейството.
Като изключим това, че беше, разбира се, зелен и ядеше мухи.
Но беше скачач.
Правеше скок и подскок.
И обчаше хип-хоп.
Марк, защо не кажеш... Мисля, че ти трябва да кажеш нещо.
За дълго време, ти беше единствения, с когото можех да разговарям.
Това се промени.
Но ти си този, който ме доведе до тук.
Благодаря ти.
Напускам след края на сезона, Шейк.
Отказваш се от мечтата, а?
Просто отивам към една по-различна.
Без съжаление?
Ако сбъркам в отглеждането на децата ми...
каквото и да постигна няма да има значение.
Благодаря ти.
Ще го съобщим в края на седмицата.
Хайде. Потдържайте права линията. Трябвада го направим добре.
- Къде е татко?
- Отиде на мача.
Защо не ни покани и нас да отидем?
Защото... не искаше да бъдете там, в деня, в който напуска.
- Напуска работа?
- Аха.
- Какво трябвада направим, за да не напуска?
- Ще се откажа от уроците по кларинет.
Ще нося пак дрехи втора употреба.
Добре, успокойте се. Слушайте всички.
Татко е голямо момче и сам взима решенията си...
и той прави това, защото го иска.
В такъв случай, определено си връщам думите назад, за втората употреба.
Така си и помислих. Някой друг иска ли да си върне предложението?
Да, така.
"ОБИЧАМЕ ТРЕНЬОРА"
Предполагам, може да се каже, че когато Том и аз напуснахме Мидланд...
имахме един куп безразборни теории за това, как се отглеждат деца.
Все още имаме куп деца но не и теории.
Разбира се, че 12 е голям брой.
Това е броя седмици, в които книгата ми беше в бестселърите.
Това е броя на предложенията за работа, които Том отхвърли, преди на намери такава, близо до дома.
Качвайте се!
И всеки ден, това са пътите, в които съм благодарна че имам такова семейство.
Какво ти се е случило?
О, Боже!
Пазете яйцата!
Да, има ли място в новия ти апартамент за семейството?
- Снимаме, Стийв.
- Съжалявам, да.
Идиот.
Да, има ли място в новия апартамент за...
Бойната томахавка на съпругата ми?
Имаш...
Вие сте разгневени, а не нацупени.
- Наистина съм нацупен.
- Ами, това е добре.
Два пъти?
- Два пъти. Готови?
- Тогава излизаме?
Да. Всъщност, почти приключихм, така че да го направим.
На сигнала, готови, старт!
Не искам да се местя! Не искам да се местя!
Стоп. Добра работа. Нали?
Слушах... Слушах "най-добрите. "
Не искам да го правя повече.
- Още веднъж.
- Един последен път и изчезвате от тук.
Стоп! Стоп! Стоп!
Някой да ми помогне! Помощ!
- Уоу!
- Само да отбележа, мамо...
Внимавай, приятелче. По леко с това.
Няма да запомниш нищо в училище, ако смъркаш, като мен.
Сега, от страни защитника дърпа.
Това си ти, Бътлър. Уоу.
Стоп!
- Камера!
- Честно казано, съм притеснен.
Ако съм покрай тези деца, започват да ме бият.
Ами ако ми посинят окото?
Честно, притеснен съм, мила. Децата ме палят, бият ме.
Те ме обиждат.
Ето така получавам роли, с това!
Съжалявам. Погледнах се в камерата.
Аз съм толкова...готин. Те ме запалиха!
- Звучи ми добре.
- Всички деца, завързани с тиксо.
Може би, ще мога да те облепя с тиксо...
и после да те отъркалям на пода.
Заедно, може би.
Оу!
ПРЕВОД: IVY