Hearts In Atlantis (2001) (Hearts.In.Atlantis.2001.DVDRip.AC3.XviD-OS.iLUMiNADOS.CD1.srt) Свали субтитрите
Подпишете тук.
- Благодаря.
''Джон Съливан загина в автомобилна катастрофа...''
ГЕРОЙ ОТ ВОЙНАТА ЗАГИВА ПРИ КАТАСТРОФА
Когато му скимне, миналото те връхлита изневиделица.
И ти никога не знаеш къде ще те отведе.
Можеш да се надяваш, че ще е някъде, където искаш да отидеш.
Тук сем.Г арфийлд. Джил и децата са на ски.
Потърсете ги на мобилните телефони.
Аз ще отсъствам няколко дни. Ще се върна във вторник.
От името на президента на САЩ и на признателната нация
ви връчвам това в знак на благодарност
за доблестната служба на съпруга ви майор Джон Съливан.
Съли!
Реших какъв искам да стана един ден. Фокусник.
Ще вадя зайци от шапката си.
- И ще ходиш с осрана шапка.
Но ще бъда голяма работа, признай.
В клуба на ветераните ще има кафе и кейк. Заповядайте.
Г-н Г арфийлд.
- Г-н Оливър.
Благодаря за ръкавицата.
- Цял живот бях адвокат на Съли.
Не разбрах защо и ръкавицата трябваше да се легализира.
Със Съли сте израснали заедно?
Да, бяхме трима приятели -
аз, Съли и едно момиче на име Каръл.
Каръл Г ърбър?
- Да.
Надявах се, че ще дойде.
Не сте ли чули за нея?
Не.
За жалост, тя почина.
Много съжалявам.
Всичко стана на тази улица.
Вече нищо не е останало.
Защо все очакваме къщите да си останат както някога?
Нищо не е вечно.
Странно, когато си дете дните сякаш нямат край.
А сега всичките тези години ми се струват като миг.
Време е за ставане!
Събуди се, Боби.
Честит единайсети рожден ден. Моля.
Карта за библиотека.
Карта за библиотека за възрастен, моля.
Благодаря, мамо. Но просто...
- Недей.
И аз исках да ти подаря велосипед. Но нямам възможност.
Знаеш ли как се чувствам? Баща ти не ни остави много.
Остави ни неплатен наем за 3 месеца
и застраховка ''Живот'', която изтече 1 година преди да умре.
Остави и куп неплатени сметки, които успях да уредя,
защото хората проявиха разбиране.
Шефът ми г-н Бидерман например, но не ми беше никак лесно.
Баща ти цял живот чакаше да му падне каре седмици.
Какво е каре седмици?
- Няма значение.
Но да не си посмял да играеш карти за пари.
Ще ми държи влага до гроб.
Хайде.
Това трябва да е наемателят за горния етаж.
Не понасям хора, които се пренасят в хартиени пликове. Долнопробно е.
Той има и куфари.
- Но не са в тон.
Здравейте, аз съм Тед Бротиган. Ще живея горе известно време.
Елизабет Г арфийлд, а това е синът ми Боби.
Приятно ми е, г-н Братиган, но времето лети.
Бротиган, госпожо, може и Тед.
Приятно ми е, г-н Бротиган. Надявам се тук да ви хареса.
Благодаря, Робърт.
Ей, рожденнико!
- Каръл!
Не е нужно да ме лигавиш.
- Да, ама ти хареса.
Нещо сълзливо ли е?
- Не знам.
Дано не е.
Харесва ли ти?
- Супер е.
Благодаря.
Не получи велосипед, а?
- Г оляма работа. Мама няма пари.
Ама за нови рокли има.
- Прави го заради службата си.
Идваш ли?
Да.
Съли!
Получи ли колело?
- Не.
Не съм ти купил нищо. Но все пак, честит рожден ден.
Чакайте ме!
Какво е каре седмици?
- Има нещо общо с комара, нали?
В покера карето седмици бие всичко. Само баламите чакат такава ръка.
Да?
- Така ли се вдига телефон?
Съжалявам, мамо. Вълнувам се заради вечерята.
Имаме много работа
и г-н Бидерман ме помоли да остана в офиса.
Така че ресторантът се отменя.
- Добре.
В хладилника има храна от вчера. Докато си легнеш, ще си дойда.
И като свършиш с печката, не забравяй да изключиш газта.
Знам.
- До скоро.
Добър вечер, Робърт.
Или да ти викам Боби?
- Г-н Бротиган, здравейте.
Тед.
Извинете. Ще ми е трудно, но ще опитам.
Ще излизате ли по-късно?
С мама щяхме да ходим на ресторант за рождения ми ден,
но се е наложило да остане в офиса.
Забогатя ли?
Получи ли цял куп подаръци?
Карта за библиотека?
Не, това е карта за възрастен.
Най-великите световни разказвачи само теб чакат.
Знаете ли защо я е взела? Защото е безплатна.
Това няма значение. Не подценявай картата.
Тези книги може да са чисто злато.
Най-великите от тях векове наред радват хората.
Ако един автор не те грабне за час-два, минавай на следващия.
Ще пробваш ли?
- Щом нямам друго за правене.
Така си е.
''Приказка за два града'' завършва с обезглавяване.
''Изгубеният хоризонт'' те води по вълшебни чужди земи. Несравнимо!
Къде живяхте, преди да дойдете тук, г-н...Тед?
На друго място, не толкова хубаво като това.
А ти отдавна ли живееш тук?
Да, сър, откакто татко умря.
И кога се случи това тъжно събитие?
- Когато бях на 5.
Преди 6 години?
Сигурно знаеш всичко, което става тук.
Да.
Защото тук не става нищо.
Шест години...
- Това е само миг.
Един ден ще разбереш.
Бен Джонсън нарича времето ''стария плешив мошеник''.
Какво?
- Бен Джонсън.
Нарича времето ''стар плешив мошеник''. Харесва ми.
На мен също.
Кой е Бен Джонсън?
- Английски писател.
Умрял е много отдавна. Велик писател, но голям прахосник.
И страдал от метеоризъм.
Какво е ''метеоризъм''?
Пръцкането много забавлява децата.
Май ще имам работа за теб. Но първо трябва да го обмисля.
Вярно?
Ако стане, може да получиш колело.
Откъде знаеш, че искам колело?
Всички хлапета искат велосипед.
Черният фантом
Пак гледах онова колело. ''Фантом'', с висока седалка,
адски готино.
Чудесно. Това е точната дума.
Тогава започвай да спестяваш.
Тед? Аз съм.
Влизай. Благодаря, че се покатери дотук.
За награда те чака ледена бира.
- Колкото по-студена, по-добре.
Човек ги усеща първо с очните дъна.
Какво усеща?
Усещаш ги с очните дъна.
Да...
Постъпих както каза.
Дадох му два часа време.
- ''Изгубеният хоризонт''.
Какво ще кажеш?
- По-добро е от ''Братята Харди''.
Определено.
Кажи, Боби.
Искаш ли печелиш по долар на седмица?
Е как не!
- Нещо взех да недовиждам.
Ако ми четеш ''Харуич джърнъл'' всеки ден,
новините, спорта, обявите,
ще ти давам по 1 долар.
Какво ще кажеш?
И какво още?
В какъв смисъл?
- Сигурно има още нещо.
Да, има.
И каква е истинската работа?
Да си държиш очите отворени.
- За какво?
За злодеи.
Точно така.
Използвам този дикенсов термин, в смисъл ''опасен''.
Г оворя за безскрупулни типове, които не се спират пред нищо.
Т воята истинска работа ще е да се разхождаш наоколо.
И ако ги видиш или узнаеш, че са били тук,
веднага ще ме предупредиш.
Добре. А те защо те гонят?
Заради нещо, което притежавам.
Нека спрем дотук.
А как изглеждат те?
Носят тъмни дрехи и шапки.
Г ледат да са незабележими,
но ще ги познаеш по колите, които карат - шумни и лъскави.
Движат се групово, като хищници, обкръжаващи плячката си.
И хвърлят дълги сенки.
Какъв свят!
Те да не са полицаи?
Или тайни агенти?
Питаш ме дали не съм злодей, или комунистически шпионин?
Вярно, че не съм си плащал глобите,
а ако имаше библиотечна полиция, щеше да ме търси под дърво и камък.
Но не съм обрал банка, нито съм предавал военни тайни.
Кои са те тогава?
Бандити, булдози, които гонят целта си до дупка.
Като онова нещо, което е у теб?
- Да.
Освен това искат да докопат и мен.
Затова бъди нащрек, защото когато обкръжат жертвата,
те започват да оставят странни тайни знаци
по плакати на телефонни стълбове,
обяви за изгубени домашни любимци.
Ако знам какво са намислили, ще им се измъкна, но не го знам.
Какво да правя, ако ги видя?
- Плюй си на петите и ела при мен.
Нали помниш, като те попитах дали знаеш какво става тук?
Затова избрах теб.
Не се бой. Няма да дам на гадовете да те хванат.
Боби, горе ли си?
- Тя не може да чете мислите ти.
А ти си мислиш, че може. Това е майчината власт.
Г-жо Г арфийлд.
Колко е уютно тук.
Тед, г-н Бротиган, ще ми дава по долар на ден,
за да му чета вестниците.
- Колко щедро!
Винаги ли карате момченца да ви четат пресата, г-н Братиган?
Бротиган, мадам.
Да, нуждая се от помощ. Очите ми не са каквито бяха някога.
С какво сте се занимавали?
- Работех по разни места на север.
Хайде, Боби. Времето не чака никого.
Довиждане, г-н Бротиган.
Мамо, г-н Бротиган...
Нещо не ми се връзва.
Защо мъж на неговата възраст иска да прекарва дните си с едно дете?
Не знам.
Но това, което знам, е, че ми каза, че е голям късмет, че имам майка,
която ми подари карта за възрастен за библиотеката.
Не знам.
Около него има нещо гнило.
Давай, развали всичко. Т и не искаш да получа колело.
Напротив! Искам да ти го купя сама, но баща ти ни остави дълговете си.
Само ще му чета!
Добре де, какво толкова!
Но само отвън, на верандата.
Добре.
Извинявай, че закъснях. Отплеснах се.
Няма нищо. ''Всички сме пленници на времето, заложници на вечността.''
Бен Джонсън?
- Не, Борис Пастернак.
Руснак, малко известен.
Какво става по широкия свят? Предполагам, само гнусотии.
''След като спечели на балотажа,
републиканския кандидат за президент Ричард Никсън
разговаря с Хенри Кабът Лодж...''
Идваш ли за сладолед?
- Не мога, работя за насъщния.
Добър ден, г-жо Г ърбър. Каръл.
- Здравей, Тед.
Не съм срещал такова невероятно момиче като Каръл.
Има ги милиони като нея.
- Нима?
Целувал ли си я?
- Пфу!
Ще го направиш, гарантирам ти.
- Не си познал.
Това ще е целувката,
с която ще сравняваш всички други в живота си
и пред която те ще бледнеят.
Свърши ли?
Да. Хайде, чети.
Хайде, залавяй се за работа.
Но ще я целунеш.
''ФБР взема нови мерки за борба с червените шпиони.''
Боби?
Като стигнеш до ''Флаш Г ордън'' кажи ми с какво е облечена Дейл.
Защо се интересуваш?
На млади години много си падах по нея.
Преди комиксите имаме спорт. Бейзбол.
''Мори Уилс на път да счупи рекорда на Тай Коб.''
Г ледал съм Коб.
А баща ми е гледал Бейб Рут, когато е отбелязал хоумрън
срещу Чикаго Къбс. Всичко ми разказа.
А разказвал ли ти е за завръщането на Нагурски?
Знам, че е бил на мача. А ти?
- Да.
Значи с татко сте били заедно.
- Чувал си за Бронко Нагурски, нали?
Той беше татковият кумир.
- Най-великият футболист на света.
Осем години игра за Мечките и ги направи шампиони.
След това се оттегли.
6 години по-късно Мечките го повикаха като резерва.
Последният им мач за сезона беше с Кардиналите -
най-върлите им врагове.
Борбата беше за шампионската купа.
Нагурски не трябваше да играе - беше трети фулбек.
Но в първото полувреме, първият защитник беше контузен.
Ако баща ти беше тук, щеше да ти каже какъв страх е брал.
Но защо? Нали Нагурски е играл?
- Всички изтръпнахме.
Надявахме се на чудо.
Искахме да видим Бронко Нагурски такъв, какъвто беше някога.
Искахме да играе като в доброто старо време.
А той успя ли? Ако не е, не искам да слушам.
Куортърбекът му подаде топката...
Нагурски се добра до гол-линията...
Кардиналите го притиснаха,
но някак си...
той успя да се придвижи няколко метра.
Следващата игра - същото. И пак, и пак...
Мечките подаваха топката на стареца
и почнаха да напредват по игрището, пет метра, десет,
още седем.
Ако той отбележеше гол, отново щяхме да бъдем шампиони.
Давай, Тед. Не спирай!
Разказвай, искам да знам какво стана.
Хайде.
Знаеш ли какво направи баща ти тогава?
Какво?
- Скочи крещейки като всички ни.
Не можехме да повярваме на очите си.
- Какво стана?
Чудото се случи,
защото той пълзеше.
Бронко Нагурски пълзеше към гол-линията.
Те се нахвърлиха върху него, правеха всичко, за да го спрат.
Но нищо не можа да го спре?
- Точно така.
Не и в този ден.
Тогава с татко ти станахме свидетели на чудото,
което ни върна на върха.
Той отбеляза тъчдаун. Отборът ни спечели.
Отново бяхме шампиони.
Знаех си, че е успял.
После пак си замина, върна се на север, откъдето беше.
Бронко Нагурски.
Боби!
Тед?
Знам, че онези злодеи не съществуват,
но ако все пак дойдат
и странните знаци започнат да се появяват по стълбовете...
И двамата знаем, че това няма да стане...
Но ако все пак се случи,
ще си отидеш ли оттук?
Да, тук ще съм в опасност.
Колкото и да не ми харесва, така е.
Боби, този твой Тед...
каза ли ти откъде идва?
От някъде, където било по-лошо оттук.
Това не ни говори много, нали?
Нещо друго?
- Не.
Боби...
А той...
Какво?
Нищо.
Обещай да ми кажеш, ако се случи нещо необичайно.
Т и ми обеща. Не мога...
Кой беше?
Никой, грешка.
Негодник!
Знам, че си ти, Боби.
Майка ти е готова.
- Тед ще дойде ли?
На панаира?
- Защо не го поканиш?
Т и върви, а аз ще повикам Съли.
Сега ще те надбягам.
- Не е честно.
Г-н Бидерман ме вика в офиса.
- В събота?
Някой трябва да печели пари.
- Т и ми обеща.
Скъпи, те са ментолови.
Нали знаеш рекламата: ''Куулс освежават гърлото.''
Това не са никакви цигари.
- Мамо?
Може ли малко пари за лунапарка?
- Стига. Нали вече сам печелиш?
Те са за колелото.
Ако искаш да повозиш на въртележка приятелката си, твоя работа.
Тед, аз съм. Искаш ли да дойдеш на панаира?
Тед?
Всичко наред ли е?
Тед, събуди се.
Т рябва да ми помогнеш. Не знам какво да правя.
Сега те пътуват на запад.
Кой? Тед, моля те!
Отиват на запад, но може да се върнат.
Тед, моля те, не умирай!
Г осподи!
Какво беше това?
Пак се бях отнесъл, а?
Както пред хладилника ли?
- Да.
Не, по-лошо беше.
Помислих, че си получил припадък.
Няма страшно. Но ако пак се случи, най-добре не ме докосвай.
Никой не трябва да ме пипа.
Извинявай.
По-добре да не те закачам?
- Да.
Всичко е наред.
Г-жа Г ърбър ще ни води на панаира.
С Каръл искаме и ти да дойдеш.
Благодаря ти, но в момента... не е разумно.
Цигарите са на масата.
Благодаря, хлапе.
Какво смешно има?
- Бягай и се забавлявай.
И гледай да не паднеш.
Как ще я кръстиш?
Кой ще е късметлията?
Който открие дама купа, печели.
Лесно е като фасул. Просто като две и две.
Т рябва просто да откриете картата с дама купа.
Залагайте, а аз ще го направя пак.
Заложи 25 цента.
- Ето го валето.
Ето и попът, и дамата.
Т рябва да познаете къде е дамата.
Сполуката ви очаква.
- Тази.
Браво.
Удвоявам залога. Половин долар.
Тази.
Хайде, деца, стига толкова.
Нека аз. Ще следя движенията му.
Тогава по-добре да се откажа.
- Само 25 цента.
Хоп-троп в бърз галоп,
вътре-вънка карти три кой завчас ще подреди?
Ето ви ги в строен ред подредени натъкмени.
Е, кажете, господине, тя къде е?
Тази отдясно.
Не, вляво е. Онази, ето там.
Добре, стига толкова.
- Боби беше прав.
Защо не им върнеш изгубените пари?
- Не бива да играя за пари.
Фукльо! Т върди, че ще спечели, а не смее да рискува.
Така ще си върна парите. Моля те, бий го.
Не мога да го позволя. Майка ти ще се сърди.
Тя и без това все се сърди. Имам само толкова.
С този номер шашнах един арабски шейх. Г ледайте.
Тази в средата.
Браво!
Аз познах.
- Да удвоим залога.
Добре.
Това разбъркване съм го учил 5 години.
Тази тук.
Никой не е уцелвал при този номер.
Е, тя ли е, или не?
Браво, Боби!
Беше чиста случайност.
- Прав си.
Изчезвай оттук.
Да вървим, стига вече. Хайде, Боби.
Всички насам! Вече имахме и победител!
Лесно е като фасул.
Не се бой.
Като спря люлката, се уплаших, че ще се откачи и ще паднем.
В безопасност сме.
Какво правиш?
- Мислех, че искаш да те целуна.
Просто не бях готова.
Добре.
Направи го пак.
- По-добре не, ще ме издадеш.
Това ще е нашата тайна. Побързай, преди да сме слезли.
Боби, ще пукна от нетърпение.
Благодаря ти. Беше прекрасно.
Това ще е целувката, пред която всички други ще бледнеят.
Когато Тед го каза, звучеше по-добре.
Т и знаеше къде е дамата купа, нали?
Да. Сякаш знаех всичко, което става в главата му.
Направо му четях мислите и той не можеше да ме заблуди.
А в главата на Съли виждаш ли?
Неговата глава винаги е празна.
- Нима?
Може би мисля да си купя нова ръкавица за другия сезон.
Ами... тази?
Искаш ли я?
- Шегуваш ли се? Луд съм по нея.
Тогава е твоя.
Ще ти я завещая.
Съли, много обичаш да ме дразниш.
- Пак се хвана.
Когато си малък,
изживяваш мигове на такова щастие,
че ти се струва, че живееш в приказна страна...
каквато някога е била Атлантида.
Каръл, дължа ти 75 долара. Т и си на ред.
Върни ми 25.
Но после порастваме...
и сърцата ни се сломяват.
Хайде.
- Почакай.
Какво е това?
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ СПОТ? МАЛКИЯТ НИ ТЕРИЕР
Питам се какво ли значи това.
- Че са си изгубили кучето, глупчо.
Може да е някаква парола.
- Какви ги дрънкаш?
Ей, женчо!
- Не съм женчо.
Не говори с тях.
- Растат ли ти циците, бейби?
Млъквай, Хари Дулин!
Самотният рейнджър!
Боби, как беше в училище?
- Добре.
Представи си, Дон, г-н Бидерман,
ме покани на семинар за брокери в Провидънс през уикенда.
Г-н Кушман и Дийн също ще бъдат,
но направо се изумих, че покани и мен.
Боби!
Отдавна мечтая да стана агент по недвижими имоти.
Супер. И кога е?
- В петък. Само за две нощи.
Не мога да те оставя у гаджето ти.
- Тя не ми е гадже.
Не може да идеш у тях по очевидни причини.
Ще помоля майката на Съли.
Няма да стане.
Но се налага.
- Те ще ходят у баба му.
Този мой късмет!
Защо не поканиш приятеля си да пие чай с нас?
Добре.
Съжалявам, г-жо Г арфийлд, но не мога.
Не мога да наглеждам Боби.
Никога досега не са ме канили на истински семинар.
Бихте могли да спите на кушетката, много е удобна.
Може да идете на ресторант, а после на кино.
Вижте, ако Боби иска, ще приема.
Защо все ти се забавляваш?
Не искаш ли да си оправя живота?
- Ами аз?
Никога не получавам, каквото искам.
След семинара може да получа повишение
и тогава ще мога да си позволя много неща.
Добре де, щом е за един уикенд.
Благодаря.
- Моля.
Не съм ли те учила да чукаш?
- Извинявай.
Чакай. Не може да си тръгнеш така.
А какво да направя?
- Кажи ми как изглеждам.
Като майка ми.
- Г оворя за роклята.
Бъди така добър.
Сигурно струва луди пари.
- Не започвай пак да опяваш.
''По мнение на репортера, срещата Хейууд-Албини
ще бъде събитието на годината.''
Бас държа, че Хейууд ще спечели.
Тед, слушаш ли ме?
Сетивата им се изострят.
Ей, хлапе, много си малък, за да пушиш.