Hearts In Atlantis (2001) (Hearts.In.Atlantis.2001.DVDRip.AC3.XviD-OS.iLUMiNADOS.CD2.srt) Свали субтитрите
- Чупиш поголовно рекордите си.
Те се приближават.
Значи доста успешно се укриват. Още нищо не съм забелязал.
Може да съм сбъркал.
Прочети ми за срещата.
Значи този, старият, Албини,
ще се боксира с Хейууд утре вечер в Ню Йорк.
На Албини ще му смачкат фасона.
- Сигурно.
Може да пусна залог.
Да отскочим до Бриджпорт след като майка ти тръгне.
Ще хапнем нещо, ще идем на кино.
Чувал ли си за ''Селото на обречените''?
Разказва се за деца-злодеи, обладани от извънземни сили.
Заповядай.
Какво става?
О, не, колелото ти!
Не мърдай оттук.
Ей, сладурано.
Още ли си с малкото педалче?
- Да си вървим.
Къде, бе?
- Никак не е забавно.
На нас пък ни е много забавно.
Пусни я!
- Дребосъкът се прави на герой.
Спри ме, женчо. Бъди мъж.
Попитах те дали са ти пораснали циците. Сега сам ще проверя.
Не ме докосвай!
Още са ти малки, Г ърбър.
- Мръсник!
Момчета, да му смачкаме фасона.
Тед, върви у дома.
- И ти идваш с мен, Боби.
Кой е този, кръстникът на педалите?
- Ричи О'Рурк, Уили Шиърман
и Хари Дулин - нечестивата троица от ''Сент Г ейб''.
Откъде знаете имената ни?
По-добре ела, за да чуеш какво още знам.
Извини се на Каръл и Боби.
- Няма да стане.
Да ти кажа ли защо ще се извиниш? Защото знам съкровената ти тайна.
И ще я разкажа на всички.
- Нямам никаква тайна.
Т и обичаш да наричаш хората ''педали'' и ''женчовци''.
Погледни ме в очите.
Кажи ми какво виждаш там.
Кажи ми, ако видиш някой, издокаран в дрехите на майка си,
когато си мисли, че никой не го гледа.
Кажи го на целия свят.
А сега кажи: Извинявай, Каръл.
Извинявай, Каръл.
Какво ти каза старецът?
Благодаря, любезни господине.
- Какво му каза?
Проведохме интелектуален разговор между мъже.
Тед?
- Да, мила?
Т и си много странна личност.
Не казвай на никого.
Топката е у Съли...
Тъчдаун!
Влизай в колата. Повикай кучето.
Потегляме.
Приятен път.
Божичко! Злодеите!
Ей, приятел, къде е майка ти?
- Ето го и него. Дай целувка.
Вземи ми куфарите.
Добър ден.
- Изглеждаш страхотно. Как си?
Добре.
- Дай ми чантата.
Имаш ли нужда от помощ?
- Не.
Добре е, че помага.
- Добро момче е.
Прекрасен ден!
Г-н Кушман, г-н Дийн...
Жени...
Все влачат купища багаж.
Но нали знаеш какво казват? И с тях зле, но без тях още по-зле.
Извън Монтана ловът им е забранен.
И не върши лоши неща, приятел. Но ако съгрешиш, го кръсти на мен.
За пет пари му нямам вяра.
Т ревожа се за мама.
А аз - за всички ни.
Сега какво ще правим?
- Нахрани ли се?
До пръсване.
Как се казва този квартал?
Чувал съм да го наричат ''онова място''.
Във всеки град има квартал,
където фамилното ти име е без значение,
виното се продава в кесия
и можеш да купиш всичко, ако имаш пари в джоба.
Хайде.
Не се отделяй от мен.
- Не се тревожи.
Не би трябвало да те водя на такова място, но не мога да те оставя сам.
Холивуд Хейууд срещу Еди Албини. Утре вечер в Ню Йорк.
Имам бол пари за харчене. Какво ще кажеш?
Не мърдай оттук.
Ей, малкият, как се казваш?
Боби Г арфийлд.
- Идвал ли си тук преди?
Не, мадам.
Лицето ти ми е познато.
Да не съм познавала баща ти?
Баща ми е мъртъв. Умрял е отдавна.
И той ли беше Боби?
- Да, мадам, Боби Г арфийлд.
Също като мен.
Беше ни редовен клиент. Много го харесвах.
Понякога се отбиваше за по бира.
Например в понеделник, когато тук е мъртвило.
Спуквахме се от смях.
Г отин беше до мозъка на костите.
Беше и щедър.
Тук не идват много като него.
Не черпеше пияниците, възхищавах му се за това.
Ама е губел всичко на комар.
Кой ти каза това?
Аз помня тия, които губеха.
В повечето случаи си тръгваше с повече, отколкото имаше на идване.
Боби беше страхотен картоиграч.
Задръж я, ако искаш.
Красив е, нали?
И ти ще станеш такъв.
Имаш ли си приятелка?
Да, мадам.
Хубава ли е?
Да, казва се Каръл. Много е печена.
Да тръгваме, партньоре.
- Тед, татко е идвал тук.
Той не е пропилял парите ни! Бил е щедър и забавен,
и всички са го обичали.
- Чудесно.
Добре, че дойдохме.
Много се радвам.
Колко заложи?
- Всичко. 200 долара на Албини.
Мислиш, че Албини ще бие Хейууд?
- Ще го размаже.
Заложих на 10 към 1.
- Т и разбираш ли от бокс?
Не, изобщо. Броуд стрийт, 149.
Ще предават мача по радиото. Утре ще видим.
Дано знаеш какво правиш.
- Това са те, залегни!
Не мисли за тях, а за нещо друго, не се страхувай.
Мисли за Каръл и се съсредоточи върху образа.
Извикай някой хубав спомен, остави мисълта да се рее.
Спомни си нещо хубаво и не го изпускай от съзнанието си.
Лека нощ, хлапе. Г ордея се с теб.
Съжалявам, че не ти повярвах за злодеите.
Няма нищо.
Татко никога не е черпил пияниците.
Какво значи това?
Означава, че е бил свестен. И честен.
И не е допринасял за умножението на злото по света. Ясно?
Лека нощ.
Хейууд напада с ураган от удари. Той буквално премазва Албини.
Албини едва смогва да му отвърне с някой слаб удар.
Отвсякъде летят крошета. Какъв бой!
Боже господи!
Един внезапен ъперкът на Албини уцелва главата на Хейууд
и го просва на земята.
Съдията отброява...
Един от най-невероятните финали, които съм виждал.
Албини победи Холивуд Хейууд. Тази среща ще остане в историята.
Т и току-що спечели 2000 долара.
Г-жо Г арфийлд?
Да, ще го повикам. Боби?
Майка ти е.
Здравей, мамо.
- Здравей, миличък. Липсвам ли ти?
Разбира се. Но се опитвам много да не се натъжавам.
И да си измиеш зъбите.
- Вече ги измих.
Браво. Не мога да си бъбря с теб цяла нощ.
В балната зала дават коктейл за всички делегати и аз...
Още ли си там?
- Изпуснах телефона.
Обичам те, Боби.
Странно.
Прекъсна.
Тези 2000...
са пари за път, нали?
- Да.
Аз те излъгах. Не ти казах за обявата за изгубено куче.
Знам.
Кога ще тръгнеш?
- Утре, като се върне майка ти.
Ще си взема печалбата от ''Корнър Покет'' и ще замина.
Ще те видя ли отново?
Не.
И да не ни харесва, това е.
Не искам да си отиваш!
Така трябва, хлапе. Така е най-добре.
''Вследствие на скандала разтърсил Вашингтон,
Джей Едгар Хувър, директор на ФБР ,
днес излезе с декларация,
в която отрича, че ФБР е използвало ясновидци
в борбата срещу комунизма.''
Значи за това става дума, а, Тед?
Искаш ли бира?
Само заради това се радвам, че заминаваш.
Не мога да понасям тая напитка.
- Знам.
Т и всичко ли знаеш?
- Не.
Какво става, като докоснеш някого?
Сякаш се отваря прозорец и прониквам в съзнанието му.
Затова ли те търсят? Заради този прозорец?
Да. Аз знам някои неща, виждам ги.
Някои смятат това за дарба, но за мен винаги е било бреме.
Това, което виждам, е ценно за някои хора.
Може би този път им се измъкнах. Благодаря.
Наздраве.
- Да си жив и здрав.
Всички сме пътници в този живот.
Само временно сме тук.
Кажи на Каръл, че искам да се сбогувам и с нея.
Боби!
Доведи я още сега.
Добре.
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ БРОТИГАН? СТАР ПОМИЯР Е, НО НИЕ ГО ОБИЧАМЕ
СИВА КОЗИНА И СИНИ ОЧИ ГОЛЯМА НАГРАДА
Каръл вкъщи ли е?
Не, отиде в клисурата, да чете при онова дърво.
Не можеш да ме уплашиш, Боби.
- Виж, това било бебчето Г ърбър.
Хари?
Каръл?
Каръл!
Всичко наред ли е?
Той ме удари, Боби. Много силно.
- Успокой се.
Ще повикам помощ.
- Моля те, не ме оставяй сама.
Може да се върне.
- Няма страшно.
Можеш ли да ходиш?
- Не знам.
Само се опитай.
Всичко ще е наред. Опитай се да се изправиш.
Ето какво ще направим. Ще се качиш на гърба ми.
Не мога.
- Можеш! Можеш.
Просто трябва да мислиш за нещо друго.
Качи ми се на гърба.
Помниш ли как играехме на ''конче'' в междучасията?
Сега ще направим същото.
Бронко Нагурски.
Десет метра... седем метра...
Нищо няма да ме спре.
Тед!
Помощ!
Дясната й ръка май е счупена.
Всичко ще е наред.
Ръчичката ми!
- Боби, хвани й ръката.
Един дангалак срещу едно малко момиче.
Той се бои от теб. Сигурно е решил, че имаш лъвско сърце.
Той ме нарани.
- Знам.
Виж, трябва да прегледам рамото ти. Разбираш ли?
Няма да боли, всичко ще се оправи.
Той ми счупи ръката.
- Мисля, че е само изкълчена.
Ще я наместя.
Т и лекар ли си, Тед?
- Не, не съм.
Но както отбеляза, съм доста странен. Кой знае какво умея?
Смело момиче ли си?
Затвори очи и се отпусни.
Боби, дай ми колана си.
Каръл, знаеш ли какво прави болката?
Тя се надига и пътува из тялото.
Благодаря.
Слушай ме, Каръл. Слушай и се отпускай.
Искам здраво да захапеш колана.
Като го захапеш, ще уловиш болката.
Сега се отпусни. Затвори очи.
Дръж ги затворени. В безопасност си, само дишай.
Издишай. Няма болка.
Само слушай гласа ми.
Усещам как затварят кръга около мен.
Знам. Има знаци навсякъде.
Сега захапи силно и улови...
Вече не ме боли.
Т и прояви смелост.
Добре се справи.
- Какво става тук?
Мамо, какво ти е?
Остави момичето, дърт мръсник!
Не смей да я докосваш! Негодник!
- Той нищо не й е сторил.
Аз я открих и я доведох при Тед.
- Върви си в стаята!
А вие отивате в затвора!
Случилото се с вас е ужасно. На нея й се размина.
А защо блузата й е разкопчана?
- За да й намести рамото.
Иди си в стаята!
- Боби казва истината!
Да идем в банята да се измиеш.
Той ме пренесе на гръб. Тед ми помогна.
Не пипайте!
Влез в банята.
Ще кажа на полицията какво видях тук.
Защо не кажете и какво ви се случи?
Вие не бяхте там, не може да знаете.
- Но знам.
Знам, че нямахте представа, че семинарът ще включва и секс.
Знам и че синът ви расте, без да е център на вниманието ви.
Ще заведа Каръл у тях. Като се върна, по-добре да ви няма.
Пази се.
- Не се тревожи за мен.
Къде ще идеш, докато се стъмни?
- В ресторанта до ''Корнър Покет''.
После ще си взема печалбата.
- Искам да дойда с теб.
Боби, ела тук.
- Послушай я, хлапе.
Хюситоник 5-8-3-7 ли е?
Имам информация за вас.
За Бротиган.
Можете да го откриете довечера в ''Корнър Покет'', в Бриджпорт.
Имало награда...
Ало?
Негодници!
Когато майка ти лепне на някого етикет, че е лош,
това е окончателно.
Знаех го, но не вярвах, че ще ме предаде.
За да оцелея, са ми нужни пари,
а не мога да ида до ''Корнър Покет''.
Нужно ми е и време за размисъл,
а нямам такова.
Ето какво - напиши бележка на мое име.
Бележка?
Да, до ''Корнър Покет''. Аз ще ти взема парите.
Идеята не е много добра.
Приеми помощта ми.
Не бой се, няма да дам на Торбалан да те вземе.
Ало?
Какво обичате?
Става дума за Бротиган. Той замина, видях го да се качва на влака.
Не се бъркай, малкият. Бротиган е наша работа.
Не го наранявайте.
Моля ви! Не го наранявайте!
Прибери се вкъщи, Боби.
Моля ви, дайте печалбата ми на Боби Г арфийлд
Тед, нося парите!
Тед!
Щастлив съм, че те познавах, Боби! Всеки миг с теб ми е свиден!
Не бих го заменил за нищо на света!
Тед!
Къде беше? Поболях се от тревога.
- Жив и здрав съм.
Имаш ли представа какво преживях? Не знаех къде си.
Т и мислиш само за себе си!
Тед си отиде. Вече никога няма да го видя.
Постигна каквото искаше. Сега щастлива ли си?
Нямаме пари, нямам и работа.
- Ето ти пари!
Доволна ли си, че го предаде?
- Направих го за твое добро.
Лъжеш! Непрекъснато лъжеш!
Татко е бил добър човек и хората са го харесвали.
Всички, освен теб, са го обичали.
Т и и мен не обичаш.
Най-сетне си намерих истински приятел и знаеш ли...
Аз го обичах!
Т и не предаде само него. Предаде и двама ни.
Боби!
Тед се оказа прав. Животът не е Атлантида.
Майка ми си намери работа край Бостън.
Аз, разбира се, бях разстроен, но за пръв път не се страхувах.
Дължах това на Тед.
Махай се, това място е вече мое.
Ще ти се. Паркът е на всички.
- Не си познал.
Малкият Боби Г арфийлд.
Къде е сега дъртият педал, когато си на зор?
Това беше заради бебчето Г ърбър!
Имаш ли нужда от помощ?
Не.
Има ли шанс някога да ми простиш?
Работя по въпроса, мамо.
Каръл, ние тръгваме.
- О, не.
Ето адреса ми в Масачузетс.
Ще ми пишеш ли?
- Разбира се.
И аз ще ти пиша.
Сигурно ще ми е мъчно за тук.
Никога няма да те забравя.
Т и ли си пребил Хари Дулин?
Браво.
Браво!
Почакай...
- Не мога сега.
Но аз...
- И аз те обичам, Боби.
Но трябва да правя салата.
Сега какво ще правим, Боби?
- Каквото можем, мамо.
Времето никого не чака.
Бен Джонсън нарича времето ''стария плешив мошеник''.
Кой е Бен Джонсън?
- Английски писател.
Бил е прахосник и имал метеоризъм.
- Метеоризъм?!
Боби Г арфийлд!
Не бива да стоите там.
Не е безопасно.
Живях тук като малък.
Отдавна ли живеете тук?
- Цял живот.
Почакайте.
Вашата майка не е ли...
Не беше ли...
Не беше ли Каръл Г ърбър?
Мама умря преди години.
- Много съжалявам.
Не се чувахме, както си бяхме обещали.
Г осподи!
Да не сте момчето от виенското колело?
Мама ми разказа.
- Обеща да не казва на никого.
Каза, че сте бил красив.
О, един от двама ни беше.
Задръжте я, ако искате.
Аз съм Боби.
Моли.
Тя беше храбра като лъв.
Повече не видях Тед Бротигън. Често си мислех за него.
Никога няма да го забравя.
Защото онова лято беше последното от детството ми.
И макар че вече не можех да чета мислите на хората,
Тед ми остави подарък за цял живот.
Той успя да ми отвори очите
и да пусне бъдещето в мен.
Всеки миг, прекаран с него, ми е свиден.
Не бих го заменил за нищо на света.
Филмът се посвещава на Пьотр Собочински 1958-2001
С благодарност на един голям оператор и приятел
Ripped by Lemmy®