Roswell - 01x08 - Blood Brother (1999) Свали субтитрите
взех няколко клетки от молива ти клетките не бяха нормални
Ти не си извънземно. Искам да кажа...
- Предпочитам термина "Не съм от тази земя".
Млъквай тогава!
- Мразя те!
- Аз също!
Кой е от Чехословакия?
Хей.
- Хей.
Та, кой е от Чехословакия?
Това момче в железарския магазин.
- Новият ученик.
За какво говорим?
- Нищо важно всъщност.
Аха... играта с "нищ оважно".
Не можем да продължаваме да се преструваме че това което правим не е от значение, че това което правим не се забелязва.
Може би взимаме грешните неща, шерифе.
Странно как всички са съгласни с това, че са взели грешното нещо...
когато прикритието им е разкрито.
Знам, че сме съгласни един с друг...
да не изпитваме определени неща един към друг
Какво има?
- Няма я.
Кой го няма?
- Госпожица Харди. Днес отсъства.
Грип... и след като и двамата сме в обедна почивка за 5-ти час
Имаме близо 2 часа без часове.
Технически нямаме четвърти час свободен, защото госпожица Харди я няма.
Има нещо, което искам да т ипокажа.
- О-кей, да вървим.
Това е толкова готино.
- Това е старата магистрала.
С баща ми минавахме от тук когато ходихме до Албакарки.
Аз никога не съм знаела до сега за това място.
Просто си помислих, че трябва да правим нещо, нали знаеш?
Поне веднъж, което е нормално.
Нещата напоследък с атолкова...
- Да, знам.
Откачени
Господиi, обичам я тази песен.
- Аз също.
Някога изпитвали ли сте момент...
когат осте с единствения човек на света, с когото искате да бъдете...
и вятъра дух ав косите ти...
и песента, която може да опише това, което се сл,чва в душата ти в момента я пуснат...
и тогава човека с кожото искаш да си...
обожава същата песен...
и изведнъж осъзнаваш, че я слушате заедно?
И независимо колко откачен е станал света...
има го този момент... този идеален момент...
в който можеш да си кажеш, че независимо какво се случва...
нищо ни може да ти отнеме този момент.
И нещо изведнъж го отнема.
Макс? Макс.
О, господи.
Кръвно налягане 124 на 84.
Как се чувстваш? Звънене? Бучене?
Не, добре съм. Той ще се оправи ли?
Не може да знаем със сигурност, но показателите му са добри.
Хей.
- Хей.
По-добре да тръгвам, ще закъснея за час.
Ти ме избягваш.
- Не те избягвам.
Класическите знаци, Майкъл. Не ме поглеждаш в очите, лъжеш за мотивите.
Добре. Ако ще те накара да млъкнеш... да, избягвам те. Сега ме гледай как продължавам да го правя.
Няма начин.
Стой.
Мамо, казах ти да престанеш да ми звъниш.
Не, аз съм.
- Лиз? Трябва да дойда при теб.
Не, виж, случи се нещастен случай с мен и Макс.
С Макс сте имали злополука?
Какво по дяволите става?
Какво имаме тук?
16 годишен младеж, жертва на злополука с МПС с травма на главата и загуба на съзнание.
G.C.S. 234. Кръвно налягане 124 на 84.
Пулс 90. Дихателна честота 16.
- Вкарайте го в първа.
Вие с него ли бяхте?
- Да.
Кога той загуби съзнание?
- Ми, веднага след инцидента.
Каква е връзката ви с него?
- Той ми е приятел
Идентифициран ли е?
- Да сър.
Свържете се с родителите му. Вържете го към монитора, ще ни трябват кръвни тестове.
Направете кръвна картина и SMA-12. И вземете кръв за пълни изследвания.
Мисис Тополски.
Току що ни съобщихе, че наш студент е в болница.
Било е катастрофа.
- Кой?
Макс Евънс и Лиз Паркър. Откарани са в Roswell Memorial.
Ще ви уведомя веднага щом имам пресни новини.
Защо не ме оставите оз да се погрижа за това?
Познавам ги тези деца. Искам да се уверя, че всичко е наред.
Много благодаря мисис Тополски.
Диспечер.
- Пратете хора в болницата. Веднага.
Може да ни се отвоирвъзможност.
О, за бога. Макс.
Макс. Какво стана?
Ами, бяхме на старата магистрала, когато един кон се изпречи...
но макс завъртя за да го избегне и катастрофирахме.
Макс.
- Тук има прекалено много хора.
Аз съм сестра му.
- Никой не трябва да бъде тук.
Осъзнавам, че вие просто се опитвате да си вършите работата...
но ние всички сме във шок сега.
Наистина съжалявам.
Просто пазете тишина.
Благодаря.
- Да.
Сюзан.
Аз ще взема кръвта.
Те не могат да вземат тази кръв.
Значи не я взимам. А какво правите преди това в такива случаи?
Нищо такова не се е случвало до сега.
Да, но какво става, когато сте болни?
Ние не се разболяваме.
Нужна ни е кръв.
Ще вземем от твоята и ще я разменим с тази на Макс.
Не може да е моята. Те могат да различат дали е на мъж или жена.
Тогава трябва да намерим мъж.
Виждаш ли, искам да кажа, че няма никакви...
предснтавители на гаражните групи тук в Roswell, разбирате ли?
и... това прави ситуацията потенциално гениална.
Разбирате ли, че можем да започнем цяло музикално течение тук?
Мисля, че съм музикален инвалид.
Ти си музикален инвалид, Лестер. За това си мислех да ти поверим ударните.
Нужна ни е помощта ти.
- О-кей, ето за това говоря.
И това, че музикантите получават мацките.
Сега.
О, господи.
Алекс, имам нужда да ми направиш наистина голяма услуга.
Разбира се. Всичко.
Нужна ми е кръвта ти.
Какв оправиш тук, сестра?
Извинете.
О-кей, в момента имам голям брой възражения срещу това.
Всичко е наред, Алекс. Аз бях доброволка тук миналото лято.
Гледала дъм ги как правят това хиляди пъти.
За бога, какво криете бе хора?
Ще ти обясня всичко по-късно.
Виж, знам, че най-добрите приятели се предполага да си вярват и всичк оостанало...
Мога да се справя.
- Идва.
Дай на мен Лиз.
Ще е най-добре, ако не гледаш.
Благодаря ти, Алекс.
- Хайде, побързайте.
Ще те щипе малко.
Сюзан.
Мога ли да ви помогна?
- Исках да поговоря с теб на саме.
Чудех се, дали не би искалада излезеш с мен н асреща някога?
Изглеждаш малко малък
Възрастта не е от значение за мен.
Освен това, винаги съм си падал по по-зрели хора от тези, които познавам.
Винаги съм намирал за по-лесно да общувам със зрели жени
Имаме толкова много общи неща
Момичетата на моите години не ми харесват, нали разбираш?
Не мога да се идентифицирам с тях.
Но жена като теб от друга страна...
Нещо не е наред.
- Не е?
Оценявам жеста... наистина...
Но не мога да го направя.
Разбирам.
Хей.
Обади ми се, кат останеш на 18.
Ще го направя.
Алекс...
Може би трябва да се прибереш в къщи.
Лиз, за това което току що направих, могат да ме арестуват.
И ти можа д ами кажеш само това?
Всички вие?
Алекс...
Тя каз ада си тръгваш.
Еми...
Страхотни нови приятели си имаш, Лиз.
Хей, хей.
Тя няма да му каже. Просто и дайте минутка.
- Алекс, чакай.
- Вече чакам, Лиз.
И очевидно няма да получа обяснение.
Сложно е, о-кей?
- Не, не е о-кей , Лиз. Нищо от това не е о-кей.
Алекс, виж, трябва да ми повярваш...
Какво е, наркотици? Това ли е?
Ти и Макс се излезли да покарате...
и той се е надрусал и за малко не ви е убил и двамата.
За това ви прикривам, нали?
- Алекс...
- И не можете да използвате и кръвта на Майкъл, защото и той е друсан.
И на кого се обаждате? Обаждате се на троето приятелче Алекс.
Глуповатия, добряк Алекс, който прави всичко, което му кажеш...
защото той е такъв лоялен приятел...
когот олъжеш и използваш когато ти се отдаде възможност.
Това не е вярно.
Тогава ми кажи истината, Лиз.
Поне този път.
Прав си.
Наркотици е.
Той е буден.
Макс, имаш ли си на представа колко ме изплаши.
Извинявай, мамо.
- Това е смайващо възстановявае.
Предполагам, че съм имал късмет.
- Не изглеждаше да имаш добър късмет преди дв ачаса.
Сигурен ли си, че се чувстваш добре?
Не си замаян? Главоболие?
Добре.
Синът ви е добре.
- Ох, слава богу.
Все пак ще препоръчам да остане за през нощта за наблюдение.
И ще мога да насроча скенера за утре сутринта.
- Да разбирасе.
- Добре.
- Мамо, добре съм... няма нужда от още тестове.
Миличък, да оставим доктора да прецени?
Моля те, имам цял куп домашни.
Наистина. Добре съм.
Мамо, аз просто... не искам да оставам тук.
О-кей.
Нека да г одава по-спокойно през следващите няколко дни.
И ако почувстваш замайване или нещо необичайно веднага се свързваш с мен.
Да.
- Добре.
Благодаря ви докторе. Благодаря.
Вие може да дойдете утре.
Мамо.
Здравей миличко.
Той ще се оправи.
Чух, че си спасил господин Ед.
Да.
Добре ли си?
Здравей.
Мамо, това е Лиз.
Радвам се да се запознаем.
И на мен ми е приятно.
Бях толкова уплашена.
Добре съм.
Да видим, мама ни чака в колата.
О, ключовете с ами в портмонето на масата в стаята на Макс.
Ние сме по средата на криза, помниш ли?
Аз ще отида ад ги взема. Ти го отведи до колата.
Забравих си портмонето.
Майкъл, казвам ти, че беше същия мъж.
Този, който ме следеше до Crashdown.
Той се ровеш еиз боклука.
А другия мъж, онзи който видя да търси кръвта, той преглеждаше картона на Макс.
Няма какв ода открият.
Този път. Но това е най-близкото до разкриване, което ни се е случвало.
Съжалявам.
Не е твоя вината, Макс.
- Не съм казал това.
Някой затяга обръча около нас, ако не направим нещо...
единственото, което ни остава, е да бягаме.
- Това не е така.
Ние можеше да ги изобличим преди те да направят това с нас.
Тази ситуация вече е извън контрол и ти искаш д ая направиш още по-зле?
Искам да познавам врага си. Това е единствения шанс, който ще имаме.
Интересен ден.
Та как мина?
- Имаше кравен тест.
Резултатите бяха нормални.
Мисля, че нещо се случи.
Какво искаш да кажеш?
- Еми бяха пет от тях там.
Те постоянно идваха и си тръгваха от стаята му.
Правейки какво?
- Не съм сигурен
Но после доведоха един нов с тях. Високо момче, малко хилаво.
Алекс.
- Мисля, че размениха кръвните проби.
Хей.
- О, хей, виж. Шпионин.
Не, просто ям.
Да бе, Лиз те е изпратила, за да разбереш дали...
съм казал на някой?
Не, просто нямо с кого другиго да ям и...
Чакай, да кажеш на някого?
Знаеш ли от кое най-много боли, че изпрати човек от резервния отбор.
Искам да кажа, че това си ти. Дори не е пратила Мария.
Ще ти кажа нещо, Алекс.
Ще те пратя обратно в главната база с кратко съобщение.
Кажи на Лиз, че ми писна да ме лъжат. Тя не е момичето, което си мислих, че е...
и се е превърнала в един вид...
- Непозната?
О, ти си добра. Цялата тактика със симпатизирането.
Съжалявам, но тази риба няма да се хване на въдицата
Наистина ли искаш да повярвам, че Лиз не ти е казала каква е малката и тайна?
Не съм толкова глупав.
Гледай към прозореца все едно ще пазаруваш.
Добре, той е там. Сега се засмей, все едно съм казал нещо смешно.
Макс?
- Не можеш да си позволиш да си мисли, че сме го видели.
Наистина ли мислиш, че това ще проработи?
Има само един начин да разберем. Той наистина ни следва.
Летящите чинии са истински.
Има четири главни заключения направени след 37, почти 38 години изследвания.
Първо, доказателствата с анеопровержими, че планетата Земя е посетена...
от извън земни кораби, контролирани от разумни същества...
с други думи - НЛО...
Да вървим.
Мисля, че истината е някъде там. Но не знам къде.
Аз мисля, че това ще е нещо, което ще се повтаря многократно...
докато нашето федерално правителство не каже...
Вижте признаваме. Ето това се случи наистина.
Ето тук отидоха всички материали и това са нещата, които открихме.
Ние си свършихме нашата работа.
Ето го.
Него?
- Да не мислиш, че съм сбъркал?
Не, той е просто толкова ненабиващ се на очи.
Ако нямахме нужда от колата ти.
Няма никого в близките две пресечки. Мисля, че сме в безопастност.
Безопастност не е думата, която бих избрала.
Безопасно е да го проследим.
- Оу.
Но не от близо.
Спокойно. За бога, вие, момчета се държите сакаш до сега не сте следили никого.
Внимателно, никога няма да ни забележи.
Колко време ще трае това? Ние да чакаме тук така?
Защо? Да нямаш среща?
- Може би.
Господи , ти знаеш...
Аз съм тази, която трябва да се оплаква, че трябва да стои тук с двама ви.
Той никога няма да излезе от стаята си.
Никога?
Закъснявам за час по английски, а трябва д априкривам и Мария.
Трябва да тръгвам...
Предполагам, че ще се видим след училище в Krashdoun.
Хей.
Може би ще останеш за вечеря.
Нали знаеш. Бургер Синя луна, Сатурнови пръстени и млечен шейк Меркурий само за $ 3.99.
Звучи изкусително.
Но предполагам, че трябва да се прибера в къщи.
Мама мисли, че още се възстановявам.
Знаеш ли. Когато те видях в колата помислих, че си...
Сякаш не можех да дишам... разбираш ли?
Нямах възможност до сега да ти благодаря за това, което направи в болницата.
Алекс направи всичко.
Знаеш ли, той наистина помогна.
Винаги го прави.
Макс...
- Не можем да му кажем.
Знам.
Но трябва да му кажем нещо.
- Искаш да кажеш, да го излъжем.
Изабел го е видяла да говори с Кайл днес.
Той ти спаси живота, Макс.
Виж, знам че е трудно, но моля те...
Вече му казах, че е било заради наркотици...
когато бяхме в болнцата.
Той повярва ли ти?
- Так амисля.
Лиз...
Съжалявам.
Предполагам това са нещата, които трябва да правиш когато...
когато изпитваш определено нещо към някого.
Предполагам.
Все още не разбирам защо трябва д аправя това.
- Казах ти, че ми трябва някой на стража.
Не е ли това, което прави Изабел?
Добре де, трябват ми двама.
Не ми вярваш, това е, нали?
Не ми вярваш. Затова даде на Изабел истинската работа, защото...
Заради теб ще ни хванат, това правиш в момента.
Сега стой мирно, огледай се и замълчи.
Това е втория случай, в който ме довлачваш в някакъв евтин мотел.
Е, не казвай на никой. Трябва да си пазя репутацията.
Какво точно търсиш?
Документи, може би? Нещо, което да ни каже кой е този тип.
Куфарите.
Без етикети.
Знаеш ли, че принадлежностите за бръснене казват много за един мъж...
от което ти трябва да се поучиш...
но предполагам, че ще имаш повече късмет при телефона.
Нали знаеш, тефтерче, съобщение... такива неща.
Ти прост огледай през прозореца, какво ще кажеш?
Виж сега.
Всяка добра детегледачка знае,
че най-доброто място, в което трябва да се търси е коичето за боклук.
Винаги разкрива разни неща.
Мос, името му е Мос.
Първо или фамилно име?
- Не знам.
Продължавай да търсиш, Шерлок.
Какво? Какво е това?
- Прилича на телефонен номер.
Местен.
Какво правиш?
Не искош ли да разбереш кой ще вдигне от тругата страна?
Тополски. Ало?
Това беше мисис Тополски. Мисис тополски, като от училището.
Или тя мзима работата си твърде на сериозно, или...
тя не е точно училищен съветник.
Преди махах глазурата и ядях направо кексчето вътре.
Може ли да седна при теб?
О, да, разбира се.
В същност се радвам, че те срещнах.
Помниш ли онзи курс по компютърни езици, за който говорехме за следващия семестър?
Вътре си.
На... о.
Благодаря много.
Не мога да повярвам, че ми уредихте това.
Наздраве.
- Наздраве.
Хубавите неща се случват на добрите хора, Алекс. Чух какво си направил за макс.
Така ли?
Да отидеш веднага в болницата след катастрофата му...
чух, че цялата групичка сте отишли.
От къде вие, ммм...
Училището ме уведомява за такива неща...
в случай, че някой иска да говори за това после.
Да, еми, ммм...
Просто искахме да видим дали е добре.
Нали знаете... нищо повече.
Не се подценявай, Алекс.
Искам да кажа... в такива ситуации си проличава кои са истинските ти приятели.
Кой идва при теб в такива случаи.
Трябва да призная, имам своите опасения за Макс, той е твой приятел...
За Макс ли говорите?
Макс е добре.
Всъщност се върна на училище,
така че няма за какво да се безспокоим, нали?
Правилно.
Чух, че онзи ден доста си се изплашила. Всичко наред ли е?
Напълно.
Защо не минеш през кабинета ми, по-късно? Може да си поговорим за това.
О-кей.
- О-кей.
Благодаря отново.
Няма нужда, Алекс.
Ако имах терапевт...
той би ти казал, че да говоря с теб ми влияе зле на психиката.
Съжалявам за всичко, Алекс.
Олекна ли ти вече?
Виж сега, Алекс, аз просто...
Искам да съм сигурна, че не си говорил с никого за това, което стана в болницата.
Нали знаеш, за онова нещо... за това с наркотиците.
Сега всички ли прикриваме Макс?
Така ли е? Искам да кажа, аз и Кайл...
Кайл? Не, Алекс, Кайлl?
Той знае също, нали?
Виж, колко дълго мислите, че можете да криете нещо подобно в тайна...
преди всичко да стане публично пред очите ви...
Гадост.
- О, господи. О, господи.
Алекс, добре ли си? Добре ли си? Нека ти помогна.
Не Лиз, не ми е нужна помощта ти, ясно? Сам ще се оправя.
Трудна игра на народна топка, а, Уитман?
Да, защо не?
Загубеняк.
Проверих кошчето за боклук, защото това е най-доброто място да се търси информация.
Както и да е, та космонавтчето тук се наслаждаваше на бръснарските принадлежности на онзи...
и му казвам да погледне в кошчето, защото там ще открие най-големите мърсотии.
И какво открихте?
Телефонен номер. Събирам парченцата и се сещам, че...
най-лесния начин да узная чий е е да се обадя и да видя кой ще ми вдигне от другата страна.
Все още щяхме да сме там ако не се бях обадила по телефона.
И разбира се той се възползва от ситуацията и ми се натискаше колкото може по-близо.
Едвам чувах, защото тя се беше надвесила над мен, опитвайки се да чуе...
но нямаше начин да не разпозная гласа от другата страна.
Съвсем ясно и точно.
- Тополски.
Точно така. Мисис Тополски.
Нашият американски училищен съветник се оказа една голяма лъжкиня.
Никога не се доверявай на блондинка.
- Сигурен ли си?
100 %, надуших я още от първия ден, помниш ли?
Мария, това е лошо. Наистина лошо.
Кой знае колко вече е узнала за нас.
Или от кого го е чула.
- Или на кого е казала.
Алекс беше с нея.
Чух ги да си говорят за Макс.
Той не е предател. Освен това, той не знае нищо, което да й каже.
Нали така?
Лиз му е казала, че се друсаме... само за да го накара да престане да задава въпроси.
Страхотно, това ще е много по-лесно да го обясним на мама и тате.
Той няма да каже нищо.
Той няма да каже нищо.
- Правилно.
Спукана ни е работата, Максуел. Свършено е.
Хей, искате да ме видите?
Затвори вратата, Алекс.
Седни.
- Имам среща след няколко минути, така че...
Аз знам, Алекс.
Знам всичко.
Кое е всичко?
За болницата. За кръвния тест.
Това, което си направила за Макс и защо.
Не трябва да ти казвам колко е сериозно това.
Но мога да ти помогна, Алекс, аз имам приятели.
Те могат да бъдат и твои приятели.
Какви точно приятели?
Шерифът няма да бъде замесван, ако за това се притесняваш.
Нищо няма да има в досието ти.
Искам да си в безопастност.
- Мислите, че не съм в безопасност?
Може ли някой от нас да е в безопастност с Макс Евънс наоколо?
Защо не напишеш всичко?
Всичко, което знаеш и се подпиши.
Когато си готов, Алекс, аз съм тук.
Замисли се върху това кого пазиш!
Що за приятел ще те постави в подобна ситуация?
Ами Вашите приятели?
Кои са те?
Хора, на които можеш да се довериш.
Като мен.
Добре ли си?
Не точно.
Мисля, че трябва да поговорим.
- За какво?
За това, което направи за мен в болницата.
Да и какво... какво е това? Искам да знам.
Ти ми спаси живота.
Еми ти прецака моя.
- Не съм искал.
Е какво, сега си тук за да ме заплашваш, нали?
Да се опиташ да ме сплашиш за да не говоря...
за това, че сменихме кръвната проба.
Еми закъсня, Макс. Тя вече знае.
Кой вече знае?
Тополски.
Ти си казал на Тополски?
- Не, тя ми каза на мен...
и искаше да подпиша някакво самопризнание.
Направи ли го?
Сега знаеш какво е да те държат на тъмно, Макс.
Алекс, аз се опитвам да те предпазя.
Не знаеш, че толкова много хора са загрижени.
Моменти.
Удивително е как един момент може да промени нещата толкова радикално.
Как див кон решава да пресече пътя...
в същото време може да стане причина, Макс да бъде разкрит.
Имам нужда от още един момент сега.
Още един шанс да променя посоката...
за да спра нещо лошо да се превърне в още по-лошо.
Благодаря ти, че дойде.
Срещал съм те тук хиляди пъте, но просто...
вече не е същото?
Да... знам.
Алекс.
Ти си ми приятел от 5-ти клас от часовете на госпожица Елмър.
Не, не, не... всъщност ние се запознахме в 4-ти...
Но ти не ме забеляза до 5-ти.
- Да.
И съм идвала при теб всеки път, когато съм имала проблем.
До сега.
- Не, дори и сега.
Това, което стана в болницата с Макс...
това беше най-важното нещо...
което е трябвало да направя в живота ми.
И аз потърсих теб.
Алекс, това е най-трудното нещо, което съм молила някой да прави за мен.
Виж, имам нужда от теб сега.
Имам нужда да повярваш в мен сега, въпреки че аз...
не мога да ти кажа това, което искаш да знаеш.
Заради Макс.
- Не, забрави за Макс, Алекс.
Това е между нас.
Виж, и преди ти казах, че ситуацията е сложна.
Еми, може би не е.
Може да постъпиш правилно, може и да постъпиш погрешно.
И ако избереш да постъпиш погрешно, Алрекс...
нещо наистина ужасно ще се случи.
На всички.
Умолявам те Алекс, ако 5 години приятелство...
означават нещо за теб, да ми повярваш.
Кълна ти се... че с мен ще постъпиш правилно.
Мислех си за това, което казахте.
И вече не се притеснявам.
Лиз е.
Вижте.
Ако направя това... Ако ви дам това, което искате...
Какво ще стане с нея?
Искам да кажа... какво ще направят вашите приятели?
Тя ще бъде разпитана. Сигурно ще й направят медицински прегледи...
за да сигурни, че не е била наранена.
Но без полиция, нали?
Без.
Но ако те са забъркани с наркотици, тогава...
Наркотици е, нали?
Просто напиши какво се случи в болницата и ние ще се погрижим за останалото.
Има ли проблем, Лиз?
Може ли да поговорим за секунда?
Лично е. И е наистина важно.
Сега се връщам.
Може да започваш с проекта, за който говорехме.
Какъв е спешният случай?
Вижте, не знам какво ви е казал Алекс...
но има нещо, което трябва да знаете.
Слушам.
Ами просто, че Алекс...
Той се промени изведнъж.
Не знам. Все едно, че е... параноичен или нещо такова.
Разбирате ли, ние сме приятели от много време...
и тази година аз вече имам няколко нови приятели...
и просто мисля... че той се чувства малко наранен.
Някога да ви е споменавал нещо за това?
Лиз, знаеш, че не мога да дискутирам това, което говоря с другите ученици.
Няма да е редно.
- Да знам... и ви разбирам.
Аз просто се страхувам, че може да каже нещо...
нещо което наистина може да нарани някого.
И двете познаваме Алекс. Мисля, че може да му се да направи това, което е правилно, не мислиш лиi?
Но вие не разбирате какво е душевното му състояние в момента.
Да оставим Алекс, да говорим за себе си, о-кей?
По дяволите.
Сега наистина трябва да се върна при него.
Не, чакайте. Мисис Тополски, чакайте. Искам да кажа...
не може ли да поговорим за това още малко?
Ако мислите, че сте си помогнали, много грешите.
Играете си с нещо, което е много опасно.
Какво прави ФБР в Roswell?
Това няма да приключи само защото знаете коя съм.
Аз бях на ваша страна.
Надявам се, че вашият приятел, Макс, няма да попадне в ръцете на погрешния човек, когато ме няма.
О-кей. Добре.
Ти ще ми кажеш какво точно става...
с Макс и Тополски и самото ФБР...
или се кълна, Лиз, че нашето приятелство е до тук.
Алекс, не казвай това...
- Какво? Мислиш, че няма да удържа на думата си?
Лиз, не се шегувам, разбираш ли?
Сега или ми кажи истината...
или си тръгвам.
Алекс, не мога.