Letajici Cestmir - Episode 3 (1984) Свали субтитрите
Телевизионен сериал на Милош Макурек и Вацлав Ворличек
На път за училище Честмир Тренкел преживява невероятна история:
поглъща го метеорит,
след което внезапно се озовава на Планетата на цветята.
Това е и причината да закъснее за училище.
Учителката не вярва на неговите извинения и вика баща му в училище.
От тази планета Честмир донася две цветя.
Когато помирише първото, може да лети, а с другото да стане по-възрастен.
Лелите му често казваха, че много прилича на баща си.
Внезапно пред нас застана домакинът на института - господин Тренкел.
Приликата е невероятна!
За това Честмир решава, да отиде при учителката вместо баща си.
Конфискуват му подслушвателния уред,
който той лесно може да си възвърне през нощта.
Тъй като прозорецът на учителската стая е отворен нощем,
кражбата се осъществява лесно.
Първоначално за кражбата е заподозрян, обичания от учениците учител, Филип Янда.
Много бързо се върна?
Да, но Честмир май пак го няма.
Не искаш ли да си седнеш на стола?
Да, но исках само... Но, мислех...
Да, добре.
Какво ти е на гласа?
- Май съм понастинал.
Това с домашния..., домашния арест беше грешка.
Защо мислиш така?
Е, би било по-добре, ако Честмир може да излиза по малко.
Моля те, пусни го да излезе!
Дай му и малко пари,
да си купи нещо от сладкарницата.
И той да хапне нещо!
Учудващо е!
Защо?
- Сутринта направи такъв скандал.
Здравейте! Какво става?
Представи си, баща ти прости всичко на Честмир!
Дори му разреши да излиза, и каза да си купи нещо за хапване.
А какво ще стане с училището, ако цял следобед е вън?
Защо?
Днес е вторник. Сузане, днес следобед ти почиваш?
Да, и какво от това?
Можеш да напишеш домашните на бедния си брат!
Само това липсваше!
- Направи го! Заповядвам ти!
А сега мълчи!
Аз винаги държа на думата си.
Ще се видим тази вечер в киното.
Разбира се, че ще се преобразя, Барбара.
Помирисах цветето.
Само за малко и скоро ще...
Ето, пак съм си аз.
Честмир, тук ли си?
Трябва да затварям. Довиждане!
Защо не дойдеш да обядваш?
Много добре знаеш, че не трябва да вземаш телефона в твоята стая!
Отвори!
Не мога!
- Защо не можеш?
Защото, защото, защото... не мога да докосна дръжката на вратата!
Наелектризирана е. А когато я докосна ме удря ток.
Странно, при мен не е така.
Изкарала си късмет. Вероятно през мен токът минава по-лесно.
Говоренето май ти се отдава повече!
Хайде, идвай да обядваш!
- Добре де, идвам!
Сега заради теб трябва отново да го топля.
Аз вече обядвах.
- Кога?
Всъщност още не съм, но не съм гладен.
Край на приказките!
Баща ти беше особено великодушен.
Беше толкова великодушен, че ти опрости наказанието.
След като се наобядваш, можеш да излезеш.
Сузане!
Мамо, това е чудесно!
Татко все пак не е толкова лош!
За теб са. Купи си нещо.
Благодаря!
- Сузане!
Да? Какво има?
Братле, ако имаш някакви домашни,
можеш да ми ги дадеш.
Ей мамо, на това му се казва мила сестра!
Млъкни, и си дай тетрадките!
В 3 часа ще дойде да ме вземе Филип.
Да продължим нататък!
Колко е 84 делено на 57?
Не знам!
Защо?
Поне не можеш ли да слушаш, когато ти обяснявам?
И махни тази близалка!
Но защо?
Баща ми каза, че така или иначе ще взема изпита,
защото ако не го взема, вие ще се изложите.
Баща ми е много умен, нали?
Искате ли и вие? Наскоро, когато получих петица,
татко ми купи 10 наведнъж.
Сега давам на Франц да преписва домашните.
В замяна на това, той ме нарича Велик везир!
И трябва да ми се покланя така! Не е ли чудесно?
Не знам, какво си мисли татко, като постъпва така.
Първо го наказва,
а след това отменя наказанието.
84 делено на 57
е равно на едно цяло и...
По дяволите! Днес смятам това за втори път!
Потърси си прилично жилище.
И ще можеш да се изнесеш от семейство Блехер.
Всъщност би трябвало да направя много неща.
... и 7 е равно на 14.
До тук е едно.
Знаеш ли, брат ти ми е голяма загадка.
А, ако са свършили билетите?
Не се притеснявай! Като свърши играта, ще купим билети.
Извинете, господин Вагнер!
Дадохте ми да разбера.
Това беше почти атентат над обществена личност.
Няма да играя повече.
- Погледнете, ето го, идва!
Позволете да ви честитя!
Благодаря.
- Докторе, аз също искам да ви честитя.
Но моля ви, няма за какво.
Честито!
- Благодаря!
Не всеки ден се печели регионално състезание.
Това е голяма чест за града ни!
Благодаря!
Утре Филип ще е пред дисциплинарната комисия.
Наистина ли?
- Да.
А, ако го изхвърлят заради нас?
Знам как можем да го спасим!
Здравейте!
- Добър ден!
Ела с мен!
Аха, значи тук се мотаеш! А си оставил сестра си да ти пише домашните!
Моля?
А, за комисията не се безпокойте!
Аз ще оправя нещата!
Дума да не става!
Мога да си представя, какво ще измислиш пак!
Може ли?
Ще играеш ли днес шах с училищния помощник?
Какво? Разбира се.
Аз ще ходя на кино. Филип купи билети.
Кой филм ще гледате?
"Клифард - пиратът-зомби" или нещо такова.
Моля ти се, да не го пропуснеш.
Защо?
Мислех, че разумните хора не гледат такива небивалици.
Или греша?
Какво прави Честмир? Подготви ли си уроците?
Или поне да се надяваме!
Но той излезе!
Не може да бъде!
Изрично ви казах, не му давайте да напуска къщата!
Нито стъпка навън!
Е, тази няма да я бъде!
Ти ми заповяда, да го пусна да излезе
и да му дам пари. Не е ли вярно?
Точно така. А на мен ми каза, да му напиша домашните!
Ето го! Честмир?
Може би наистина съм болен.
Вече не знам какво говоря!
Имам халюцинации.
Напълно съм съсипан!
Добър вечер!
- Здравей!
Честмир!
Запомни - домашният ти арест не е отменен.
Дори и аз лично да те карам да излизаш,
ти трябва да си останеш в къщи!
И ако майка ти е на колене и ти се моли,
да излезеш, ти по никакъв начин няма да я слушаш!
Оставаш си в къщи! Разбра ли?
Честмир, спиш ли?
Слушай внимателно! Искам само да ти кажа,
че трябва да се отнасяме по-внимателно с татко.
Не трябва да го ядосваме излишно.
Вероятно е болен.
Мислиш ли, че и на мен не ми е мъчно за него?
Бедничкият!
Наистина, клетият човечец!
Послушното ми момче!
А сега, заспивай! Лека нощ!
За ложата?
- За ложата, натам.
Погледни! Това не е ли баща ми?
Той е.
- Каза ни, че ще ходи да играе шах.
Бих искала да знам, що за хора са тези с него.
Ти влез, а аз ще купя сладолед.
Това беше Филип със сестра ти Сузане.
Оле ле! Видяха ли ме?
Вероятно, тъй като гледаха насам.
Но те няма от къде да знаят, че ти си Честмир.
Тя си мисли, че е видяла баща ти.
- Това е проблемът: баща ми.
Той се побърква.
Хайде, да изчезваме!
Следващия път трябва да се маскираш.
- Да, но вече е твърде късно!
Не се притеснявай за комисията.
Ще мине добре.
Какво има?
Нищо.
Кажи ми, кой е прозорецът на Честмир?
Този, до който свети.
Защо питаш?
Нищо определено.
Мисля, че братчето ти е голям хитрец.
Но не е и лъжец.
Представи си, снощи спечелих 3 партии на шах срещу училищния помощник.
Чудесно, играеш добре.
Татко, ще ми кажеш ли, как победи на шах училищния помощник,
след като те видяхме в киното на филма за Пиратите?
За какви пирати става дума?
Как е възможно вчера да съм бил в киното?
Да, точно това трябва да ни обясниш.
Аз вчера съм бил в киното?
Точно така.
Беше там с един господин и една дама.
Какви са тези хора?
Боже, та аз бях при Блазиус!
Мамо кълна ти се, че го видяхме в киното.
Господи!
Полудях ли?
Честмир, това момче, сигурно още спи!
Честмир, ставай!
Чест...
О, Честмир, Честмир!
Какво правиш там Честмире?
Избяга ми.
Може да си отваря сам клетката.
Не, не! Не съм нормален!
Сега вече е ясно - полудях!
Не съм добре! Не съм добре!
Запазете спокойствие! Като говорите не ми помагате много!
Разкажете ми пак!
- Първо се видях в гардероба,
зад моя шлифер,
от където поглеждах.
Носех вратовръзка, но беше вързана много лошо.
А после отидох да играя шах с училищния помощник Блазиус.
А по същото време дъщеря ми ме е видяла в киното.
Малко след това видях сина си,
да се катери по стената.
Колега, това е човекът, който през нощта стоеше върху гардероба на Пелц.
Така, днес ще рисуваме... пирати.
Сигурно някои от вас се виждали пирати, нарисувани някъде.
Някои от вас са ги виждали сигурно в някоя приключенска книга,
а други във филм.
- Той го каза умишлено.
Ако някой ги е виждал във филм ще ги нарисува по-добре.
Тренкел знаеш ли нещо за пиратите?
- Да.
Така си и мислех.
И Барбара знае много неща за тях, нали?
И Пелц също.
Изкарайте цветните моливи! Започваме.
Той ни е разпознал в киното.
Но как е възможно това?
Ние бяхме преобразени.
Не говорете!
Можем да си поговорим в междучасието.
Хайде, започвайте!
Насам, елате тук!
Да не искате случайно, да ми признаете нещо?
Какво да си признаем?
Че и питате!
Как го направихте това с киното, например!
Може ли за момент?
Дисциплинарната комисия ще е тук в 14 часа.
Моля ви, бъдете точен.
Добре.
Вие какво правите тук? Междучасието свърши.
Тръгвайте!
Филип знае всичко.
Но как може да се случи това?
Защото господин Ковайт прави, каквото си иска.
Той не е добре, професоре.
Когато си тръгва, спира водата.
Да, но оставя осветлението пуснато.
Господин Ковайт! Кажете, професоре!
Ако не слушате, какво ви казва Сузане,
ще се наложи някой друг да върши вашата работа.
Професоре, професоре! Току що дойде доцент Тийле.
Ох, само той ми липсваше.
Запазихте ли ми час при фризьора?
- Да.
Нищо няма да ви струва господин Кромбахер,
за половин час ще свършите.
И ние най-накрая ще имаме готварска печка.
Добре!
- Виждате ли, виждате ли! Жено! Жено!
Господин Кромбахер ще дойде довечера да ни поправи печката.
Много мило господин Кромбахер.
Изнеси мивката вън!
- Какво?
Оскар, защо си тук?
Защо не се прибра вкъщи?
Загубих си ключа.
Пак ли го загуби, говедо такова?
Не му викай!
Остави си чантата в ъгъла, и изкарай мивката вън.
Хайде, какво чакаш!
Пак се е запушил каналът.
Ще го погледнете ли г-н Кромбахер?
Не, не мога.
Ужасен човек съм! Подавате ми пръст,
а аз ви налапвам цялата ръка.
Доцент Шуберт!
- Заповядайте, заповядайте!
Колега представете си, доцентът ни донесе записки,
от наследството на професор Перижо!
Луи Перижо?
- Същият!
Тук има гениални идеи.
Погледнете ги!
Не е възможно!
Да се направи дъга тук... Та това е гениално.
Но професоре, това можем да го използваме и за нашите цели.
Господа, защо мислите, че ви го донесох?
Вие имате нужда от това.
- Да, така е.
Това е единственият екземпляр.
Предоставям го на вашия гении.
Как ще го използвате, вие си знаете.
За ревматизма ви ще помогнат само компреси от канела.
Топли или студени?
Ледено студени.
Това, което го посъветвахте, е абсолютно безсмислено.
Така ли? Това е помогнало на толкова много хора!
Само защото има диплома,
си мисли, че е гениален.
А аз съм за него кръгла нула.
Самохвалко!
Да се подготви следващия!
Оскар! Добър ден!
Влез! Хайде, хайде!
Какво има сега?
Изсипи го в канала!
Тук беше много пораснало и не изглеждаше добре.
Така.
Чухте ли, че господин Тренкел
са го намерили през нощта върху гардероба на Пелц?
Добър ден, професоре!
- Не, още не съм чула.
Добър ден, професоре! Седнете, на моето място!
Времето ви е ценно.
Не е необходимо, не бързам.
Въобще не бързам дори, нося си интересно четиво.
Бързо, дайте кърпа!
- О, не!
Оскар! Видяхте, че не съм аз.
Подсуши професора!
Това беше единственият екземпляр!
- Какво да направя?
Подсуши го!
- Какво да подсуша?
Това беше единственият екземпляр!
Колко е часът?
Два без пет.
Трябва да се приготвяш вече.
Не можем да го изчислим точно. Няма да е хубаво,
ако се появиш твърде рано там.
Може би ще успея да се приземя точно, когато започва да говори
нашата чудесна учителка госпожа Кноблаух!
Ако съм разбрал правилно, конфискуваният предмет е изчезнал
от вашето чекмедже.
Ученикът от 4б клас Честмир Тренкел се е признал за виновен.
Това момче си призна, че е прелетял през прозореца на учителската стая.
Иска да прикрие, тук присъстващия колега - Филип Янда.
За пореден път повтарям, че нямам нищо общо с това.
Виждали ли сте някога ученик от 4б клас, да прелита през прозореца?
Но аз го виждам сега!
О, та това е Тренкел!
Тренкел, какво означава това?
Тренкел!
Тренкел, какво означава това?
Исках само да покажа, как наскоро прелетях до учителската стая.
Това е невероятно.
Това трябва да се изследва!
Защо той може да лети?
Връща се.
- Филип е спасен!
Но сега Кноблаух иска да знае, защо мога да летя?
Само това ни липсваше!
- Ако им покажем цветето,
те ще ни го вземат.
Честмир, тук ли си?
Татко, трябва ли ти нещо?
Не, само те проверявам!
- Аха.
Добре, ще го направим.
Но имаме нужда от...
- Знаете ли,
ще им покажем цветето,
но ще го направим така, че да не могат да ни го отнемат.
Не можем да позволим, децата да си летят просто ей така!
Защо пък не?
Децата ще могат да летят, а ние не, така значи?
Децата могат много неща, които ние не можем!
Да, но ние поне трябва да разберем, как го правят.
Поне трябва да знаем, дали няма някаква измама в това.
Пелц, Бартелс! И вие ли?
Дойдохме да ви кажем, как го правим.
Но ще го кажем само на един.
На кого, Тренкел, кажи?
На кого?
На госпожа директорката.
Но тя не трябва да издава нашата тайна.
Не, не! За каква тайна става дума?
Колежке, вероятно вие никога не сте имала някаква тайна.
Извинете, но това не ви влиза в работата!
Е, сега и вие имате.
Г-жо Кноблаух, защо децата да нямат право да запазят тайната си?
Но, моля ви се, деца!
Добре, обещавам ви.
Да си стиснем ръцете. Хайде!
Добре, но искаме да сме насаме.
Ще бъдете ли така учтиви, да ни оставите сами!
Добре.
Ще си позволя да кажа, че е нечувано, как се отнасят децата към нас.
Давид, дай ми стол!
Барбара, дай цветето!
Моля, седнете!
- Благодаря!
А сега какво ще правим?
Помиришете го!
Цветето ли?
А сега какво да правя?
- Просто опитайте!
О, не! Аз летя!
Деца, това наистина е чудесно!
Превод: galka_79@mail.bg
Редакция: Nikra Studio ®
© 2005 г.