BBC The Life Of Mammals - Part 5 - Meat Eaters (2002) Свали субтитрите
Хората отделят големи области извън градовете
за производството му, в този случай
- на овнешко.
Но тук се среща и друг вид животно -
заекът.
Понякога и той попада в менюто ни,
но днес зайците са по-застрашени от друга опасност -
хермелинът или още сибирската белка.
Дребна на ръст, тя не достига и 30 см дължина.
Въпреки това белката е ловък и настървен ловец.
Ето че впива зъби във врата на заека и слага край на преследването.
Заекът тежи 10 пъти повече от врага си,
но този хищник предпочита уединението, докато се храни.
Тези остри предни зъби са убили заека.
Триъгълните остриета по-навътре, също като трошачки,
помагат на хермелина да откъсне месото от коста.
Тези два вида зъби са отличителен белег при всички месоядни,
и малки, и големи.
Съществуват две големи трупи в семейството на хищниците.
Тази на котките
и на кучетата.
Те всички са изкусни ловци...
и атаката и на котките, и на кучетата е еднакво смъртоносна.
Сервалът е толкова подвижен, че понякога улавя летяща птица.
Той се нарежда сред най-дребните котки. А ето я и най-едрата.
Сибирският тигър
- дълъг 3 м от носа до върха на опашката.
Най-ранните останки на месоядни бозайници, отпреди 50 млн. години,
са открити в Северна Америка.
Предците им са прекарвали живота си по дърветата в лов на птици.
Един от потомците им, бялката, все още обитава дърветата.
Дългите й нокти могат да стиснат в здрава хватка,
но могат и да се прибират наполовина, за да се запазят остри.
Понякога се случва да бъде подмамена и на земята заради плячка.
И точно земята е ловно място за повечето хищници.
Кучетата, потомци на "дървесните" хищници, са се пръснали по земята
и това ги е променило, за да се пригодят към новия си дом.
Сахара. Кучето, което обитава това място е най-дребното сред лисиците -
фенекът.
Огромните му уши го предпазват от претопляне.
Влагата тук е много ценна и фенекът не я изразходва в потене.
Вместо това той се охлажда чрез циркулиращата през капилярите кръв,
близо до повърхността на огромните уши, които са като автомобилни радиатори.
Но тези уши също долавят и най-тихия шум,
като звука от ровене в пясъка.
Ларвата на бръмбара е доста сочна, точно за фенека,
на който рядко му се удава да утоли жаждата си.
Пясъчната усойница е дребна, но пък е по-голяма от бръмбара.
Тя е и доста по-опасна.
Като за начало, отровните й зъби трябва да се изолират.
Отровата ще е смъртоносна, само ако нахлуе в кръвта.
И ако фенекът няма раничка в муцуната си, отровата няма да му навреди.
Кучетата в студения климат са различни на вид.
Дългите уши бързо измръзват, затова тези на полярната лисица са малки.
Има дълга козина, а подкожен слой я предпазва дори и в най-студените дни.
Козината й също така е бяла, което е добра маскировка.
През лятото тя се сменя с по-тънка и тъмна на цвят.
Лятото е сезон за размножаване и малките на тази двойка са почти пораснали.
Храната е в изобилие и даже е в излишък.
Морските птици гнездят с хиляди по скалите край брега.
Тънкоклюната кайра, кацнала нависоко, е извън обсега на лисицата.
Но лисицата знае, че тези птици не стоят там непрекъснато.
Рано или късно те ще се насочат към морето.
Но това е първият им полет, а морето е далеч.
Някои не достигат до него.
И стават храна за малките на лисицата.
А птиците продължават да падат от небето.
Храната е повече, отколкото лисиците могат да изядат.
Понякога те дори не могат да вземат цялата си плячка.
Но този лисичи рай не трае дълго.
Затова полярната лисица прави като останалите
- заравя излишъка.
В студа месото остава доста свежо месеци наред.
Птиците не са единствените морски обитатели,
които се размножават на сушата и се събират на огромни стада.
Югозападните брегове на Африка, по-точно Намибия,
са развъдник на колониите на един морски бозайник.
Сигурно ще помислите, че косматите тюлени отария
са особено чувствителни за опасности, идващи откъм морето.
Но всъщност най-много се страхуват от сухоземните си врагове.
Не искам да ги подплаша, затова трябва да внимавам много.
Малките им са ето там горе.
Още не са ме забелязали.
Тези малки тюленчета са на не повече от 1-2 дни.
Горещо е и майките им са влезли в морето да се поохладят,
така че малките им сега са беззащитни.
По-добре да се оттегля преди някой да е вдигнал тревога.
От тук се разкрива чудесна гледка към почти цялата колония.
И ако се появят врагове откъм сушата, те ще се спуснат ето там долу.
Сега остава само да чакам.
Това е кафява хиена.
Хиените в повечето случаи се хранят с мърша,
но няма да откажат и едно малко беззащитно тюленче.
Плячката се поделя между всички в семейството.
Кучетата общуват чрез обонянието си, а то при хиените е отлично.
Тяхната миризма се разпръсква от торбичка под опашката
и дава ясно да се разбере за кого става дума.
Те я използват и за да оставят предупреждения около територията си.
Самецът разпръсква такива следи на всеки четвърт километър.
Ето така изглежда едно от белязаните места.
Петънцето тук на върха
е от аналната жлеза на една от хиените на групата.
И тази миризма заглъхва доста бързо.
Тя казва на другите от групата
"Минах оттук преди 15-20 минути,
така че няма смисъл да търсите храна на това място."
Но под това петънце има друго,
което първоначално е било млечно бяло.
Миризмата му е дълготрайна
и е съобщение към други хиени
"Стой надалеч! Тази земя е на моя род."
Така чрез обонянието си хиените успяват да си поделят пустинята
и е сигурно, че няма да пропуснат източник на храна.
Тези кучета си поделят територията различно то другите -
те си проправят пътечки между храстите.
Обитават влажните гори на Амазония
и се движат в строг ред - женските начело с водачка най-старшата.
Мъжките покорно ги следват.
Тези животни предпочитат по-мокрите места, около бреговете на многото реки,
но едва ли ще ги срещнете навсякъде.
Всъщност те са най-странните и малко познати сред този вид -
южноамериканско прерийно куче.
Женските водачки разпръскват миризмата си възможно най-нависоко,
докато мъжките само повдигат крак.
Организмът им е добре приспособен към средата, която обитават.
Късите им лапи улесняват тичането по земята,
а ципата между пръстите им помага при плуването.
Те са единствените сред кучетата с ципести лапи.
Гризачите освен че са техни пътеводители, често се превръщат и в тяхна плячка.
Те нападат и водни обитатели, стига да им се удаде случай.
Проблемът е, че тази плячка рядко излъчва миризма.
Така кучето ловува, разчитайки и на зрението, и на обонянието си.
Искаш ли да откриеш нещо под водата, ще трябва да се намокриш.
Макар групичката да се подчинява на йерархия по време на лов,
дойде ли часът за хранене, всеки е сам за себе си.
Гъстите гори на Амазония сякаш изобилстват от храна,
но месо тук трудно се намира.
За разлика от обширните равнини на Африка.
Тук плячката е в най-голямо изобилие,
затова не е чудно, че и тук се срещат кучета -
хиеновото куче.
Но гнуто е едро животно
и за да уловят едно, тези кучета трябва да ловуват в група,
наброяваща понякога 50.
Те са най-добрите ловци в света и са чести победители в преследването.
Набелязали веднъж жертвата, те се впускат заедно в гонитбата.
Единственото им оръжие в лова са острите зъби.
Китките им нямат подвижността, която би им позволила страничен захват,
а ноктите им не могат да се скъсяват и се изтъпяват от тичането.
Те ловуват тихо.
Многото шум ще привлече лъвове, които с едрия си ръст ще ги избутат.
Ето защо хиеновото куче яде бързо и колкото се може повече.
Нахранени те се връщат при малките и женските си в бърлогата,
понякога на повече от няколко мили разстояние.
Малките са доста нетърпеливи.
Те молят за храна, трескаво ближейки муцуните на родителите си.
Малките са котило на най-старшата двойка възрастни.
Обикновено останалите не се размножават,
така че завърналите се ловци са или чичовци и лели,
или братя и сестри на малките.
Те се боричкат помежду си също като порастналите им братя и сестри.
Но си споделят храната
през целия си живот.
Задълженията се поделят между възрастните,
като женските помагат на старшата в грижите й за най-малките.
Известно е, че кучетата са дружелюбни животни.
Факт, от който жителите в северната част на Северна Америка,
са се възползвали още от древността,
обучавайки кучета да теглят шейните им във впряг.
Тук се среща и най-едрият представител на семейството на кучетата,
той също живее в глутници.
Общият живот на животните
налага те да си общуват помежду си.
Понякога и човекът успява да общува с тях.
Виейки вълците предупреждават другите глутници да стоят настрана.
Но воят също им помага да се съберат,
ако групата им се е разпръснала по време на лов.
Веднъж събрали се, те радостно се поздравяват един друг.
И тук, подобно на хиеновото куче, начело е двойка възрастни -
единствените, които имат право да създават поколение.
Сред останалите също има строга йерархия
- отделна за мъжките и за женските.
Тя се затвърждава всеки ден с близане, лазене и катерене.
Този обичай става доста интензивен точно преди глутницата да тръгне на лов.
Свързващ ритуал, напомнящ на всеки мястото му в групата -
нещо безценно по време на лов.
Ето че те се отправят в търсене на плячка.
Точките в далечината са тяхна цел.
Лос
- северноамериканският брат на европейския благороден елен.
Преследването му в снежните преспи е доста трудно.
Лапите на вълка са особено широки,
но в дълбокия сняг дългите крака на лоса са негово предимство.
На подобно място е малко вероятно враг да изненада лос,
така че преследването едва ли ще бъде дълго и уморително.
Един от лосовете изостава и глутницата го отделя от останалото стадо.
Но друг лос от стадото се приближава и обърква нещата.
Повечето от глутницата не се отказват от първоначалната си цел.
Все пак са я преследвали доста време, а това е уморително.
Само че лосът се изплъзва.
Друг вълк се впуска след лоса, притичал покрай тях преди малко.
Но и той се изплъзва.
При вълците само един от десет лова е успешен.
Времето се влошава.
Минала е седмица от последното ядене на вълците.
Глутницата няма друг шанс освен да продължи преследването на стадото.
Сега се появява истинска възможност.
Женски лос се е отделил от стадото и е накрая на силите си.
Женската не може да бяга повече,
но дори и сега двата вълка нямат сили да я съборят.
Появяват се останалите от глутницата и това е краят на женската.
Останалите лосове продължават пътя си.
Стадата в Северна Америка могат да си съперничат по брой с тези в Африка.
В древността тук се е появила и другата голяма група хищници.
Това е домът на първите животни от семействота на котките.
Едва ли е трудно да се открие царят на тези земи...
лъвовете.
Плячката е на няколко крачки от тях, но те не й обръщат никакво внимание.
Истината е, че повечето лъвове ловуват през нощта.
Денят не е удачен за ловуване.
Горещо е. Наближава пладне
и лъвовете са открили приятно хладно място за почивка.
Светлината през деня също не им позволява да се скрият от жертвите си.
Това прави лова почти невъзможен.
Много по-удачно е преследването в тъмното, през нощта.
Очите им са по-чувствителни от човешките,
но нито те, нито аз мога да видя тези светлини.
Това са инфрачервени светлини, видими само за нашите камери.
През деня рядко се чува рев на лъвове...
за разлика от нощта.
В тъмнината сега се чува многоброен рев.
На 3-4 метра от мен се намират два лъва,
а трети е на около 20-тина метра, въпреки че е трудно да се определи,
тъй като е тъмно като в рог, като изключим бледата лунна светлина.
И трите лъва принадлежат на един и същ прайд и сега си общуват,
съобщавайки си къде се намират.
Това не е заплашителен рев,
така лъвовете си говорят.
Въпреки това е достатъчно смразяващ,
чуете ли го в тъмното пред нощта...
още повече ако знаете, че врагът е на няколко метра,
а не можете да го видите!
Ловът започва.
Светлината в очите им се дължи на инфрачервените светлини,
отразени от светлочувствителна мембрана в задната част от очите им.
Тя, както и факта че зениците им се отварят по-широко от нашите,
им позволява да виждат 8 пъти по-добре от нас през нощта.
Едрият мъжки също тръгва на лов.
Малките завършват редицата.
Доловят ли и слаб шум, зебрите ще хукнат да бягат.
Женската захапва шията на зебрата и това е краят й.
Сега храна има за всички, даже е толкова много, че не се счепкват за нея.
Разсъмва се, а лъвовете все още се излежават наоколо сити.
Това за зебрата значи временно спокойствие.
Предвид колко силни и агресивни са понякога лъвовете,
животът в тази групичка е забележително тих и спокоен.
Както и по време на лов, те си помагат в грижите за малките.
Една кърмеща майка храни с мляко бебетата и на други женски.
Лъвиците в прайда почти винаги са сестри,
но дори и така, това взаимопомагане е забележително
и всъщност доста необичайно за тези котки.
Повечето котки са единаци и живеят и ловуват сами.
Това са малките на една майка, женски гепард.
Отговорността за нея е голяма,
защото нито сестрите й, нито бащата на малките й помагат в отглеждането им.
Не е лесно търсенето на храна и за нея, и за децата й.
Тя тръгва на лов,
а малките я следват.
Но те са по-скоро пречка, отколкото помощ за майка им.
Наблизо антилопи импала похапват трева.
С приближаването на гепарда те се отдалечават, но без паника.
Докато тя е на поне 30 м от тях, те могат да избягат.
Хищникът също го знае и затова пази силите си.
Тя няма да нападне, освен ако не е достатъчно близо.
Малките забелязват, че предстои атака и се настаняват да гледат.
Дали гепардът е достатъчно близо?
Антилопите започват да се разпръскват.
Женската се спуска след тях.
Сега тича с всички сили и се носи толкова бързо,
че лапите й не докосват земята почти през цялото време.
Почти лети.
Надпреварата приключи. За най-бавната импала също.
Гепардите са най-бързите сухоземни животни. Гръбнакът им е толкова гъвкав,
че задните им лапи могат да се разтегнат напред, по двете страни на предните.
Тя е тъй подвижна, че си съперничи с газелите по изплъзване и отклоняване.
Странно, но друга женска се присъединява да сподели плячката.
Може би е от миналогодишното котило, иначе не би била допусната.
Слабото и атлетично тяло на гепарда сега е пречка за нея.
По-едрите животни могат да я избутат от плячката й,
затова тя и малките й се хранят бързо.
Едрите котки са често срещани по света, но една от тях е особено приспособима.
Обитава тропическите гори от Конго до Виетнам,
пустините от Алжир до Иран и скалистите възвишения на северна Индия.
Тук плячка рядко се среща. Най-многобройни са домашните животни,
които другите големи хищници, хората, не спират да изяждат.
Селяните знаят, че тази котка ловува през нощта,
затова всяка вечер те откарват козите си в това бодливо убежище,
за да ги предпазят.
Дори голяма котка не би могла да прескочи този плет.
Сега е пълна тъмница
и със себе си имам само едно фенерче.
Отвъд лъча му е тъмно като в рог.
Затова се чувствам доста уязвим,
тъй като тази едра котка се движи през нощта и в пълен мрак.
Може да е навсякъде. Но в селото сме разположили инфрачервени камери,
така че ако животното се появи, ще го забележим.
Тази сламена колиба е нашият контролен център.
Разполагаме с три камери в селото, всяка с отделен монитор,
и от която и посока да се появи нашественикът, ще го видим.
Мога да сканирам във всяка една от посоките.
Ето го, безшумна, приближаваща сянка.
Това е леопард.
Женска е и се движи по главната пътека в селото.
Сега е пред колибата ни.
Намира се точно пред преградата, на няколко метра от мен.
Но аз не представлявам интерес за нея.
Тръгва си. Стадото преживява още една нощ без загуби.
Сред едрите котки леопардът е може би най-изкусният ловец...
и най-незабележимият.
В Африка той е по следите на газели.
Леопардът се придвижва с изключителна предпазливост.
Никое куче не е така добро в дебненето като котката,
нито могат да се мерят по бързината, с която изяждат жертвите си.
Намирам се в ледения север,
а това е следата на най-големият сред котките, тигърът -
а също и най-едрият сред тигрите - сибирският тигър,
който със сигурност е и най-страховитият хищник.
Преди хората да изобретят оръжията за защита,
този тигър е бил най-силният убиец на Земята, съвършеният хищник.
Малко животни могат да му избягат и нищо не може да го застраши.
Но това вече се е променило.
Ловуващите животни се нуждаят от ловни пространства,
което неизбежно ги поставя в конфликт с човешкия род.
Някога тигри е имало из цяла Азия,
от Суматра до Бали на юг, Индия на запад
и нагоре до Сибир на север.
Тъжно е, че в повечето от тези земи, тигърът е изчезнал.
И дори и този екземпляр живее в плен.
Големите котки ядат същото месо като хората,
но нападат и също и хора,
затова едва ли е чудно, че двата вида не се спогаждат особено добре.
Но някога тези великолепни хищници са били господарите на земята -
съвършенство със смъртоносна грация и красота.