Charmed - 01x03 (1998) Свали субтитрите
- Прю, не можеш да се появиш на парти за 20 минути.
- Само гледай.
- Парти стратегията на Прю - посрещни, поздрави и бягай..
- Съжалявам, но някой от нас работят..
- А други се забавляват..
- А на някои, косата им изглежда ужасно днес..
- Знаете ли..това е знак. Да се откажем преди да е станало късно.
- Прю, никога не е късно за парти.
- Никога не е късно, Прю.
- Помните ли като бях на 16 ?
- Хей, имам идея.
Защо не организираме парти и да събираме пари за вход.
Може да съберем доста пари.
- Аз имам по-добра идея - намери си работа.
- О, сестрите Халиуел... Е сега партито може да започне.
- Време беше да се появите, момичета.
- Хей, Прю, радвам се, че успя да дойдеш.
- Не бих го изпуснала за нищо на света, Фриц.
- Маршал, къщата изглежда чудесно.
- Благодаря. Всъщност само я пооправих. Не исках да я променям много.
- Вие познавате старите собственици, нали?
- Израстнахме с децата им. Вероятно познаваме къщата по-добре от вас.
- Оу, как е барът?
- Празен. Сега ще се погрижа.
- Не, мой ред е.
- Дръж се прилично, Синда, имаме гости.
- Знаете как е - сестри...
- На мен ли го казваш?..
- ОК..забавлявайте се.
- ОК.
- Добре..дойдох, видях, надух се.
Сега отивам да поспя, защото ще ставам рано.
- Не. Не още.
- Да, Прю, току що дойдохме. Ще изглежда кофти.
- Добре, какво става тук?
- Какво имаш предвид?
А..какво съвпадение! Виж кой е тук.
- Фийби...не си направила това..
- Е, ти със сигурност нямаше. Някой трябваше да се погрижи.
- Вече го обсъждахме. Ченге и вещица не са добра комбинация.
О, събуди се, момиче!
- Здрасти, Анди.
- Работим върху изискаността им.
- Занчи се приближаваме към мира и края на световния глад.
- Е, какво си намислил за Съботите ми?
- Мм...забавно е, че попита.
Не искам да избързвам, но ако нямаш какво да правиш..
Имам билети за мача на "Войните", но теб едва ли те интересува..
- Е, не могат да се представят по-зле от миналата година.. Видя ли на какво ги направиха "Лейкърс"?
- Впечатляващо. Това "да" ли е?
- Знаеш ли, трябва да си погледна графика, защото може да има нещо..
- "Нещо" ?..
- Прю, чувам, че си се сприятелила с ченге?
- Всъщност е инспектор.
- Е..имам няколко глоби за неправилно паркиране.
- Моята област са по-скоро убийствата и кражбите.
- Е аз все пак имам глоби за неправилно паркиране..
- Може би ще можеш да..
- Прю, чакай!
Ч А Р О Д Е Й К И
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org
- Колко голямо беше това куче?
- Огрмоно. Видя ли драскотините по вратата на тавана?
- Какво е правило в къщата?
- Незнам..явно отново някой е оставил вратата отворена.
- Защо винаги обвиняваш мен? Ами Пайпър?
- Престани.
- Нищо не е станало.
- Проверихме къщата и не лиспва нищо, освен коледният ми диск на Пат Буун.
- Това е наистина зловещо.
- Ако е имало куче в къщата, то вероятно си има и собственик.
- Не мисля, че куче може да отвори входната врата само.
А още по-малко да стигне до последната полица.
- Може би трябва да си вземем охранителна система.
- Знаеш, че са твърде скъпи.
А и след това, което се случи, Анди ще ни проверява през пет минути.
- Оу..значи си му казала.
- Удобно..
- Добре, какво ще правим?
- Ами или ще разчитаме на нашата котка пазач,..
..или може да се сещаме да заключваме вратите.
- Идеята наистина е добра, Прю.
- Отключи вратата, Фийби!
- Казаха, че може би можете да ми помогнете.
Бих искал да оцените това.
- Обърнете се към специалиста ни по оценки.
- Направих го.
Каза, че му трябва седмица, а аз нямам толкова.
Семейна ценност е.
- И преди съм виждала такъв пръстен.
Стара изработка. Най-рано от 17-ти век.
Камъните приличат на кристалит.
Имайте предвид, че това са просто предположения.
- Моля продължете.
- Да, не съм сгрешила.
Това е камък, който според Египтяните предпазва от проклятия, заклинания и зли духове.
Няма шанс това да е венчален пръстен, нали?
- Вие ми кажете.
- Камъните са разделени по двойки.
Символ на двойнственост.
Мъж, жена..
Като някаква защита.
- И какво ви казва всичко това?
- От къде имате този пръстен?
Как казахте, че се казвате?
- Мисля, че знаеш името ми...
...Пруданс.
- Махай се и стой далеч от нас!
- Отседнал съм в Бомарк.
Какво ще кажеш, ти и сестрите ти да дойдете на вечеря?
Да кажем..утре вечер. Ще можем да поговорим.
- За това как ни изостави?! Как смееш?!
- Избухлив характер..това ми харесва.
Напомня ми на някой, когото познавам.
- Изобщо не съм като теб.
Никога не бих изоставила семейството и отговорностите си.
- Виждам, че има някой неща, които трябва да изгладим..
- Сега картинката е пълна..
Сега се махай, преди да съм наредила да те изхвърлят.
- Така ли трябва да говориш с баща си?
- Не разбирам защо е дошъл първо при теб.
А не при мен..или при Фийби.
- Стига, Пайпър. Това не е като да спечелиш лотарията.
- Как изглеждаше? Пита ли за нас?
- Всъщност...не.
Помисли, Фийби, той ни изостави.
Нямаше го последните двайсет години и изведнъж се поява. Защо сега?
- Може просто иска да е част от живота ни.
- След всичкото това време?!
- Не бих се надявала на това.
- Е, има само един начин да разберем.
Защо да чакаме до утре вечер? Да отидем да го видим сега.
- Бъди по-разумна.
Не ти ли се струва подозрително, че седмица след като разбрахме..
Седмица, след като разбрахме, че сме вещици, той се появява.
А когато мама почина се беше покрил.
- Изпращаше ни картички за рожденните дни..
- Избирателна памет.
Баба казваше, че той е заплаха за нас и няма причина да вярваме, че това се е променило.
- Прю, разбирам позицията ти, но ти го познаваше, а ние - не.
Защо да не се възползваме от възможността и да се запознаем с него сега?
- Защото наистина нямаме идея за какво е дошъл.
И докато не разберем, не можем да му се доверим.
- Влезте.
- Татко?
- Я виж ти...
Каква приятна изненада!
- Съжалявам, че се появявам така..
Знам, че трябваше да изчакам вечерята, но...
- Не, глупости. Добре дошла!
Нека те огледам.
Това е малкото ми момиченце, малката...
...Пайпър?
Фийби..
- Да. Няма проблем, често ни бъркат.
- Шегуваш ли се? Трябва да ме осъдят за това..
Ще ти се реванширам. Руум сървис?
- Всъщност тъкмо хапнах.
- Питие?
Имаш 21, нали?
- Да, но все пак ще откажа.
- Масаж? Мога да повикам Луси обратно.
- Не, наистина не искам нищо.
Просто исках да те видя.
- Като да гледаш в огледало, нали?
Знаеш ли, че имаш очите на татко си?
- Забелязах.
- Прегръдка?
- Винаги успяват да ме намерят.
- Няма проблем.
Ще се видим на вечеря. Трябва да тръгвам.
- Фийби?
- Фийби, чакай..
- Анди, какво правиш тук?
- Вратата беше отворена.
- Отново!?
- Да. Идвах да проверя дали всичко е ОК и беше отворено.
Огледах, всичко изглежда наред.
Да проверя ли и горе?
- Ъъ..не, наистина няма нужда.
А относно утре вечер..промених си мнението.
- Моля?
- Ами..няма да повярваш кой се появи отново в живота ми след 20 години..
Виктор, баща ми.
- Баща ти?
- Да, иска да вечеряме, а аз искам да го избегна..
Жалко, че мачът не е тази вечер.
- Здравей, Синда.
- Здрасти.
Наред ли е всичко?
- Да, благодаря ти.
- Чао.
- Хубаво парти направи миналата вечер.
- Е, аз също ще тръгвам.
- Какво по дяволите..
- Не си сигурна..
- Достатъчно сигурна съм.
Първо някой разбива вратата на тавана, а после намирам Книгата на сенките долу. Не е ли достатъчно?
- За какво му е книгата?
- Причината е само една..знаят на какво е способна.
Искат силата и...или нашата.
- Това означава, че е бил някой, който ни познава и знае, че сме вещици.
- Да, например Виктор.
- Какво?! Татко?
- Виж, просто помисли..
От момента, в който се появи, има два опита за кражба на книгата.
Не мисля, че това е съвпадение.
- Магьосничеството е женска работа, Прю. Предава се на жените в поколението.
- Много е вероятно татко да не знае, че сме вещици.
- Точно колкото е вероятно и да знае.
- Но какво би правил с книгата? За какво му е да я взима от нас?
- Фийби, помогни ми..
Фийби?..
- Нека просто в интерес на спора да кажем, че я иска.
Нямаше ли просто да я вземе със себе си?
Нямаше да я остави..
- Добре, трябва да се обадим на ченгетата и да съобщим за взлома.
- И да им кажем какво?
Че някой е искал да ни открадне метлите?
Моля те..Освен това, Анди вече беше тук.
- Оу...значи Анди беше тук?
Наистина удобно..хрумна ли ти, че може той да го е направил?
- Вероятно точно той е изплашил Виктор.
Докато разберем какво става и дали Виктор е замесен
трябва да скрием книгата... Или да напуснем къщата.
- Добре, тогава да скрием книгата.
Аз отивам на вечерята, искам да видя татко.
- Аз също.
- Аз вече го видях..
- Момичета, толкова се радвам да ви видя.
Не е като да нямаме за какво да говорим.
- Наистина имаме..
- Да, имаме няколко въпроса.
- Знаете ли, последния път, когато вечеряхме заедно, вие ядяхте само бяла храна.
Радвам се, че сте надживяли това.
- Така е..аз бях на четири.
- Фийби, това означава, че ти си била на колко..една?
Знаеш ли, че можеше да плуваш преди да се научиш да ходиш?
Беше като рибка..
Това изглежда нормално, нали?
Естествено...почти нормално.
- Почти.
Просто...
Е, защо? След всичките тези години... Защо тук? Защо сега?
- Чух, че храната тук е много добра, а и е време за вечеря.
- Заповядайте, госпожице.
- Благодаря.
- Бон апетит.
- Плановете ми за тази вечер се провалиха и реших да намина..
- И ето, че след всичките тези години, той просто се появи...в офиса ми.
- Не мога да повярвам. Как се справяш?
- Честно казано...не се.
- Не те виня..
Какво мислиш, че иска?
- Вечеря.
- Пайпър и Фийби вечерят се него в момента.
Знаеш ли, те просто не разбират.
Не го познават така, както го познавам аз.
Не мога да повярвам, че ги оставих да отидат.
Не мога да повярвам, че отидоха.
Държи се така, сякаш не е минало никакво време..
Сякаш още съм малкото му момиченце..а аз не съм.
Има неща, които искам да му кажа.
Искам да му покажа какво е пропуснал..
Денят, когато си счупих ръката..
..или денят, когато най-накрая взех книжка.. ..или балът ми.
- Балът не го ли изпуснахме и ние?
- Искам да знае..
Искам да иска да знае.
И определено искам някой отговори.. като например къде беше през целия ми живот.
Защо не се върна по-рано?
Трябва да знае, че всичко това не е нормално.
- Тогава му кажи.
Ще те закарам.
- Пруданс..
- Много ли изпуснах?
- Ще наваксаш.
Татко тъкмо ни припомняше някои неща..
- Спомена ли къде беше през целия ни живот?
- Прю...
- Не разбирам, ако можеш да си позволиш всичко това, защо не ни помогна, когато баба почина?
Наистина щеше да е от полза..
- Дай му шанс, Прю, татко тъкмо обясняваше, че състоянието му е от скоро..
- Всичко е наред, Пайпър, голямо момче съм.
Не дойдох по-рано, защото ме беше страх да не ви разочаровам.
- Твърде късно.
- Чудя се защо се бави десертът..
- Моля те, сени да хапнеш..
- Не съм гладна.
- Винаги бързаш, Прю..
Прескочи пълзенето и направо проходи..
- О..споделяме спомени..
Е...и аз имам един - ти, отдалечаващ се от вратата.
- Кой иска фламбе?
- Страхотни рефлекси..
Нека изясним..
Пайпър, ти замразяваш времето; Прю, ти не движиш ли разни неща?
А каква е твоята дарба, Фийби? Видения?
Може би е по-добре да поговорим за това другаде?
- Ти пък какво правиш тук?
- Ти как мислиш?
- Изчезвай! Веднага! Не, вие ще изчезнете.
- Всичко е под контрол
- Нищо подобно.
Те се прибират.
Мислех, че ще се справиш.
Превърнете се пак в себе си и ще се върнем по-късно.
- Прекрасен план, Маршал.
- Не ме ядосвай, Фриц!
От къде да знам, че Прю и сестрите и ще се приберат?!
- Малката вещица трябваше да е на среща с ченгето.
- Наистина ли мислиш, че ще измамиш Прю да изнесе книгата извън къщата?
- Е, сега няма да стане, нали?!
- Добре, сега какво, генийче?
- Ще ги убием.
- Синда..
После ще имаме време за това..
- Ваши приятели?
- Някой беше оставил розореца отворен. Птиците са влезли от там.
Кое е толкова смешно?
- Помниш ли деня, когато това е заснето?
- Да, семеен пикник...валеше.
- Майка ви събра нещата, прибрахме се и си направихме пикника тук, в дневната.
Помниш ли, Прю?
- Мътно..
- Прю..
- А тази..
Тази е снимана на един от твоите пиано рецитали.
Не е излязла много добре.
Вината е моя..аз отговарях за снимките през този ден.
Майка ви беше твърде заета да затаява дъх.
Ако погледнеш по-отблизо..
..виждаш ли..това е тя.
- Не бях забелязала това.
- А тази беше по-голяма...когато и аз бях на нея.
- Баба те изряза.
- Има още доста неща на тавана. Оставени от баба.
- Това е всичко, което ни остави..
- Фийби, да не ходим там.
- Защо? Той и без това знае..
И съжалявам, но е облекчение да поговрим с някого за това.
- Някой иска ли кафе?
- Единия ден съм напълно нормален човек с къса коса и слабост към кофеина,..
а на следващия съм вещица..
- Татко, със захар или сметана го пиеш?
- Просто си четях от книгата и..."Бум!"...вече съм Табита.
Само дето се набутах със силата да виждам бъдещето..
- Ами..според майка ти, това е една от най-желаните сили.
- Освен ако не виждаш неща, които не искаш да видиш...
- Е, от кога знаеш за нас? За силите ни?
- Не знаех.
Знаех, че има вероятност..
Върнах се, за да разбера. Трябва да се е случило след смъртта на баба ви, нали?
- Точно. Четях заклинание от книгата и...
- Фийби!
- Оу...Книгата на сенките.
Не е много леко четиво.
Още ли е на тавана? Не съм я виждал от години.
Може ли да погледна?
- Толкова съм разочарована..
- Търпение, сладка моя.
- Надценяват търпението.
- Можехме просто да ги унищожим..
- И щяхме да имаме три мъртви вещици и никакъв начин да изнесем книгата от къщата.
- Но щяхме да сме задоволени.
- Аз все още държа на идеята си..
- Можем да убием две от тях и да принудим третата да изнесе книгата.
- Нека обясня още веднъж за неразбралите..
Нямаме си работа с ученички.
Те са добри вещици и неможем да си позволим да издадем съществуването си.
Да се бием срещу тяхната сила...
..би било неприятно.
Все пак, веднъж взели книгата, ще имаме нейната сила и те ще станат лесна плячка.
- Знаеш ли, на теория това звучи добре, но..
..вече опитахме всичко!
- Все още имаме Виктор.
- В какво точно ме обвиняваш, Прю?
- Познай..
- Стига, Прю, успокой се!
- Шегуваш ли се?!
Само аз ли виждам какво става тук?!
- Не може ли просто всички да поемем дълбоко въздух...
- Помисли, Пайпър..
Връща се в къщата, в която не е стъпвал от 20 години и първото, за което пита, е Книгата на сенките?
- Просто търсиш за какво да го обвиниш..
- Признай си.
Кажи им защо си тук.
- Прю, спри!
- Поне веднъж в живота си им кажи истината, Виктор.
- Добре, така да е..
Права си, дойдох за книгата.
Точно тя е причината да съм тук.
- Татко?!
- Но причините не са тези, които си мислиш.
Щеше да е много лесно за теб, нали, Прю?
Ако просто бях зъл...е, съжалявам, че те разочаровам, но не съм.
- Тук съм, за да ви защитя.
- Да бе..
- Да ни защитиш от какво?
- От вас самите.
Точно за това искам проклетата книга.
С нея започна силата на трите и с нея трябва да свърши.
- Но тя е част от нас..от това, което сме.
- И майка ви вярваше в това.
Преди да я убият..
- Какво искаш да кажеш?
- Нямате никаква представа колко зло има навън.
- Мисля, че знаем.
- Виж, Прю..
Тази книга привлича злото.
Докато я имате, докато я използвате, сте в опасност.
И трите..
- Наистина си невероятен.
След всички тези години се връщаш в живота ни и се опитваш да ни кажеш как да живеем?
- Никога не съм искал да имате тези сили.
Борих се с баба ви, след като майка ви почина.
Искаше да разберете, че сте вещици като порастнете.
Аз не. Борих се за вас...много.
Но баба ви беше твърде силна.
- Чакай..обвиняваш баба за изчезването си?
Тя ни обичаше, отгледа ни.
- Какво..магия ли ти направи?
- Повярвайте ми, това не би ме държало настрана.
Трябва да ми повярвате, че искам само най-доброто за вас.
Фийби, поне ти ми вярваш, нали?
- Справихме се добре и без теб.
- Прю, не можеш да се бориш срещу това.
- Аз не успях..
- Аз не съм ти!
- Сигурна ли си...сигурна ли си, че ще можеш винаги да защитаваш сестрите си?
- Ще се защитаваме взаимно.
- И ще умрете заедно!
- Никой неможе да ни нарани повече от теб.
- Ако искаше да си тръгна... просто трябваше да кажеш.
- Защо го направи?!
- Трябваше ли да го хвърляш толкова силно?
- Пайпър...
- Можехме просто да поговорим, като нормални хора.
- Ние не сме нормални.
- Здравей, Виктор.
Къде беше?
- Как влязохте тук?
- Според мен, трябва да се притесняваш повече за това какво правим тук..
- Чудех се кога злото ще се покаже..
- Смятай, че се е показало.
Не знам с какви хора си свикнал да се разправяш,
но явно не са от тези, които биха те разкъсали на хиляда парчета и танцували на гроба ти.
- Оу, значи сте адвокати? А аз се бях заблудил, че сте трансформиращи се.
- Умни думи, казани от човек, който е на път да стане ордьовър.
- Твърде наперени думи за човек, който не може да изнесе книга от къща.
- Затваряйте си устите, очевидно е. Ще опитате да се трансформирате в мен, за да се доберете до момичетата.
- Прав ли съм? Няма да проработи.
- Защо не?
- Нещо против да попълня празнините?
- Давай..
- След тази вечер, момичетата няма да пуснат никой, приличащ на мен около или вътре в къщата. Официално ме изритаха.
Все пак има една сестра, до която бих могъл да се приближа - Фийби.
- Тогава защо да не се превърна в теб и сама да се приближа до нея?
- Защото само истинският и баща знае как да и повлияе така, че да го пусне отново.
Ако ме убиете, никога няма да успеете.
Няма да се доберете до къщата..
И няма да получите Книгата на сенките.
- Добро утро, Фийби.
- Момичета, може ли да сключим примирие поне за пет минути?
Трябва да ви призная нещо.
Помните ли, че се разбрахме да не се срещаме с татко?
Е...аз го направих.
- Ехо, аз бях с теб.
- Не, сама, преди вечерята.
И имах видение, свързано с него, когато ме прегърна.
Крадеше Книгата на сенките.
Да, права беше за него, Прю.
Не исках видението да се окаже вярно. Надявах се, че има съвсем логично обяснение.
Че наистина е тук, за да е с нас.
Просто исках да се върне в живота ни.
Той ни е татко..
- Знам, Фийби.
Знам..
- Вижте..
Това е пръстенът на татко.
Какво прави тук?
- Може да е паднал, когато той...падна.
- Ще му го занеса в хотела.
- Не се плаши.
- Какво пра...Трябва да се махнеш.
- Фийби, моля те, това е важно.
- Не мога!
Не искам да говоря с теб повече.
- Фийби, трябва да изнесеш книгата от къщата.
- Трябва да се махнеш.
- Фийби, довери ми се! Виж...
- Извинете..
Притеснява ли ви този човек?
- Не, това е моят...това е Виктор.
- Просто се сбогувахме.
- Да.
Трябва да бягам.
- Какво има? Не ми ли вярвате?
- Татко не взима книгата. Бил е Маршал.
- Какво?!
- Помниш ли видението ми? Не е било за татко.
- Трябва да намеря заклинание и да ги прогоня.
- Да прогониш кого?
- Съседите. Могат да си променят формата. Фриц, Маршал и...
...курабийки...
- Току що изпечени.
- Хеъ, вратата беше отключена.
- Къде отиваш, Фийбс?
- Да си взема нещо.
Ще ми запазиш ли бисквитка?
- Татко се прибра.
- Хайде..хайде..
Нямам идея какво търся..
Добре, малко помощ няма да е излишна.
"Когато в домашния кръг няма безопасност и злото е на свобода, махни всичко от тези стени и спаси сестрите три..."
- Татко, не трябва да си тук. Махни се!
- Добре, предавам се. Какво става тук?!
- Не се тревожи, скъпа, всичко ще е наред.
- Не му вярвай!
- До преди седмица нямахме баща, а сега са двама?!
- Фийби, помниш ли, че като малка се страхуваше от тъмнината?
Аз оставях вратата мъничко отворена..
- Е това е оригинално.
Кое дете не се страхува от тъмното?
- Прю..тя не се страхуваше от нищо.
- Той е прав, Прю, ти не се страхуваше.
- Просто късмет.
- Казах, че се връщам, за да ви защитя. Има само един начин - убийте и двамата.
- Блъфираш.
- Така ли?
Просто го направете. Искам да си тръгна с гръм и трясък.
- Направи го, Фийби.
- Заклинанието ще убие всички, включително татко.
- Това е единственият начин.
- Прю, защитния пръстен..
- Фийби, сега!
"Когато в домашния кръг няма безопасност и злото е на свобода, махни всичко от тези стени и спаси сестрите три..."
- Татко!
- Добре съм, продължавайте!
"Когато в домашния кръг няма безопасност и злото е на свобода, махни всичко от тези стени и спаси сестрите три..."
- За момент не бях сигурен как ще постъпиш.
- В определен момент и аз не бях.
- Мислех, че не искаш да използваме силите си?
- Не исках..поне докато ви мислех за моите малки момиченца..
..каквито очевидно вече не сте..
- Все още сме твоите малки момиченца, просто сме...
- ...вещици.
- Да...вещици.
Е, очевидно нямате нужда от стареца си да ви предпазва от каквото и да било.
- Не, Анди, добре съм наистина. Татко ще е тук всеки момент и просто исках да потвърдя вечерята.
ОК, благодаря за съвета. Чао.
- Значи вече е "татко" ?
- Да. И между другото роклята ми ти стои чудесно, но..
- Нямам никакви хубави дрехи, Прю.
- Татко каза неофициално.
- Не ме интересува, искам да изглеждам добре за него!
Не се знае кога ще го видим пак..
- Мислиш, че няма да остане?
- Да кажем, че вече не го виждам в същата романтична светлина.
Всъщност до известна степен съм доволна. Поне сега татко е истински.
- И освен това не е чудовище, което е наистина успокоително, предвид факта, че имаме от неговите гени.
- Радвам се, че дойде, независимо за колко. Беше приятно пак да сме нормално семейство.
...каквото и да значи това.
- Говорим за вълка..
- Здравейте, вие трябва да сте Г-н Уайт.
- Техникът?
- Наричайте ме Лио.
- С удоволствие.
- Това беше на стълбите.
- Благодаря.
- Това място е...не останаха много такива.
- Да, но се разпада.
- Проблемът не е в къщата,
а в начина, по който се отнасяте с нея.
Бих се радвал да видя повече..
- А аз бих се радвала да ви го покажа..
- Таванът е в тази посока..
- Момичета..
- Ей сега идвам.
- Той няма да дойде.
- Кой?
- Татко, изпратил е това..
"Момичета, изникна нещо и се налага да напусна града.
Ще пропусна вечерята. Може би е по-добре да оставим старите рани да заздравеят, така или иначе.
Знам, че искате да забравите доста неща, но тук са тези, които аз помня. С обич, Татко."
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org