Ghosts Of Mars (2001) Свали субтитрите
{c:$00000000FFF6}Марс 2176 г. От няколко седмици, слухове обикалят Марс...
от стражата до вашия град.
от стражата до вашия град. {c:$00000000FFF6}преобразуване на {c:$00000000FFF6}атмосферата като тази на земната - 84% готово.
{c:$00000000FFF6}Популация - 640 000 заселника Нещо което е било скрито от векове, сега излиза на бял свят.
{c:$00000000FFF6}обществo - матриархално
{c:$00000000FFF6}общество - матриархално И докато тази мистериозна сила се движи на юг по долината...
{c:$00000000FFF6}земните закони се прилагат {c:$00000000FFF6}от марсианската полиция И докато тази мистериозна сила се движи на юг по долината...
оставя зад себе си само тишина...
и смърт.
Айс Кюб
Наташа Хенстридж
{y: bi}ДУХ ОТ МАРС
Заемете местата си, ако обичате.
Току що разговарях с Картела.
Според тях слуховете излизат извън контрол.
Искат да направят изявление след 2 часа.
Някой от вас не знаят за последния инцидент.
В 15: 20 часа вчера, транспортен влак...
Транс Маринър с 74 американци...
се завърна от южната долина на автопилот.
Всички заемете местата си!
Движение.
Според първоначалните доклади е бил влак призрак.
Мислели са, че няма никой на него...
докато не намерили оцелял в задното купе.
Извикали медицински екип.
Лейтенант Мелани Балард...
втори офицер, първи екип от ескорта.
Задачата им е била да транспортират един затворник...
от затвора в Блестящата мина до тук, Крайс.
Лейтенант Балард била отведена с храна в болница.
Имала е само повърхностни рани и психическото и състояние е било стабилно.
Въпреки това, останки от незаконна субстанция, тетрамонохлорид...
са били намерени в кръвта й.
Поканете я да влезе.
Лейтенант Балард, седнете моля.
Няма ли да получа адвокат, или полицаите вече нямат права тези дни?
Няма да ти е необходим такъв.
Правата ви са представени от Метринидж.
Можете да говорите свободно.
- И после няма да плащам?
- Седнете, лейтенанте.
Това е прослушване...
и присъствието ви е нужно като офицер.
Искам доклада ви по случая.
Къде са останалите хора от екипа ви, и къде е затворника?
Какво се случи в Блестящия каньон?
Миналия Петък в 17: 50, карахме през пясъчна буря...
в южната долина.
74 миньора обслужваха...
мините в другия сектор.
С екипажа ми преминавахме през Блестящия каньон.
Пак ме би.
- Личи си, че си играл.
- Не, никога съм играл на това.
Да играем пак. Една открита и една покрита.
По дяволите! 5-те прилепа.
Ти си първи. Колко залагаш?
$5.
Хелена? Хей.
Съжалявам.
Синоптиците казаха, че има огромна буря в южната част...
и в момента трябва да сме точно под нея.
- Какъв е статуса й?
- 3, 200 клика.
Ще пристигнем до 18: 00.
Кажи ми ако имаш нужда от нещо.
Пак ли си се надрусала?
Мамка му, Хелена, чисто е.
Ще се оправя много преди да се приземим.
Ще трябва. Тук няма място за спане.
- Ще вземем Джеймс Уилямс.
- Иска да кажеш "Опостошителния" Уилямс?
Напразно виси в Блестящия каньон.
Напълно самотен е.
- Какво е обвинението този път?
- Убийство
Вече за 3-ти път го обвиняват в убийство Всеки път го оправдават за самозащита.
Този път е различно. Мисля, че наистина е полудял.
Напълно осакатени жертви.
Уилямс се появява в мината с някаква изключително странна история.
Ранява 3-ма полицай преди да го задържат.
- Започва ли да ти се прояснява?
- И всичко с което разполагаме сме ти, аз...
този новия, Джерико и няколко новобранци?
Какво ще кажеш за сержант Джерико?
Надявах се да получим добра, масивна жена, на която да разчитаме.
Не знам Ще видим.
Ами...
Трябваш ми чиста, Мелани.
Не се тревожи за това, командире.
Щом дойдат ще съм чиста.
Жалко.
Провери как се движим по графика.
Блестящ каньон.
Блестящ каньон, тук е Транс Маринър с 74 янки.
Очакват ли ни?
Тази буря ни пречи ужасно. Не мога да се свържа с кулата.
Ето ви кафето, г-н МакСимс. Захарчетата и 2 сметанки.
Точно както го обичате. Искате ли едно?
Не, благодаря. Колко остава?
Около 40.
Блестящ каньон.
Блестящ каньон, тук е Транс Маринър с 74 янки.
Остават 40 минути.
Всички да проверят оборудването си. Не искам изненади.
Всичко наред ли е, лейтенанте?
Не можах да не забележа чаровната ти среща с царицата майка.
Ами, знаеш правилата, сержант.
Знае, че ако искам да стана капитан, ще трябва да си платя.
Работата е в това, че изобщо не ми пука дали ще нося още едно отличие.
Може и в това да е.
Или тя просто има добър вкус към жените.
Сержант, нещо не си наред.
Не бих искал да си разваля досието.
Добре. Знам, че се мислите за твърде способни.
Получили сте най-доброто обучение. И най-добрата екипировка.
Може би си мислите, че това е някакво рутинно прехвърляне.
Точно това се опитвам да ви втълпя.
Няма нищо рутинно в този затворник.
Дошли сме за да вземем Джеймс "Опостошителния" Уилямс.
Искам ви напълно готови и екипирани.
Господа, можете да слизате тук.
Кога заминавате обратно?
Ще ни е нужен поне половин час за да обезопасим затворника.
Имаме да обръщаме около 4 часа...
и ще сме обратно тук в 22: 00.
След това можете да се качите отново.
Виж дали ще можеш да повдигнеш рампата.
Ед? Ед, там ли си?
Новаци, използвайте маските си.
Няма да се намираме в атмосфера като земната за поне още 10 години. Да вървим.
- Божичко, мразя го това нещо.
- Ще свикнете.
Преди 2 години, все още носехме маски.
Ще ти е нужен месец да се отърсиш от главоболието после.
Значи това е Блестящия каньон? Божичко, каква дупка.
- За първи път ли си сред килии, новако?
- Стандартна процедура.
Просто още един гаден град като всички останали.
Вече видя, можеш да си вървиш у дома.
Винаги е студено, не можеш да си вземеш нормален душ...
а и не ти казват, че едногодишен договор тук...
се равнява на 2 земни години.
Трябва да четеш дребния шрифт.
Къде са всички?
Да, наистина. Петък вечер е, трябва да е препълнено.
Остават цели 12 часа до изгрев, а те имат пари за харчене...
курви за чукане и наркотици за взимане.
Вместо това, тук е като гробище.
Може би всички са вътре, и си харчат парите.
Мел, ние отиваме в почивната станция.
Ти и сержант Джерико проверете затвора.
Запазете ми малко гореща вода.
Къде си бил преди това, Крайс?
Утопия.
В края на галактиката е.
Наказателен лагер от помилвани престъпници.
Звучи гадно...
но ми изглеждаш добре.
Това което виждаш не е нищо.
Имам много скрити таланти.
Имаш ли нужда от помощ с това?
Ама си много упорит, нали?
Не съм променил много мнения през живота си.
Няма много като нас наоколо.
Не бих пропуснал шанса си.
Какво ще кажеш?
Ехо!
Има ли някой?
Полицаите да се явят на входа.
Добър ден, г-н Уилямс.
Явно няма никой. Какво искаш да направя?
Не знам
Искаш ли да разбия ключалката и да питаме затворниците?
Какво искаш да кажеш, да разбиеш ключалката? Това е охранителна врата ниво 8.
Имам си свои начин за ключалките и механичните работи.
Няма машинария на Марс, която да не ме обича.
Какво ще кажеш първо да потърсим командира?
И какво правиш през свободното си време? Да не си комарджийка?
Не. Аз съм обикновен, сержант. Пестя си парите.
Не се тревожи за това. Ще ти пусна безплатно.
Нека се изразя така.
Може би щях да спя с теб ако беше последния мъж на Земята.
Но не сме на Земята.
Най-вероятно е някакво претоварване.
Искаш ли да проверим?
Сигурно не е нищо.
Но като се замисля--
Полиция. Има ли някой там?
По дяволите!
- Това не ме радва.
- Време е за подкрепление.
Исусе. Какво правиш?
- Почти не те убих.
- Какво става?
- Почивната станция е като кланица.
- Моля?
Кланица?
Така се изрази Дескано. Не съм го видяла с очите си.
Според това което ми каза командир Брадък...
веднага след като пристигнахме в Блестящия каньон...
тя, заедно с двамата новаци са се насочили към почивната станция.
Мел, ние отиваме към почивната станция.
Ти и сержант Джерико идете проверете затвора.
Запазете ми малко топла вода.
Дескано, мини отляво.
Башира, стой с мен.
Полицай до влака, чувате ли ме?
Казиното, фитнеса, балната зала, сауната, няма живи.
- Kомандире.
- Какво?
- Не мога да се свържа с влака.
- Продължавай с опитите.
Как се справяме?
Не знам Това е направено за да седи заключено.
А Уилямс още ли е заключен?
Какво искаш да кажеш?
Уилямс е арестуван по подозрение за убийството на...
6-ма железничари и един разносвач на пари на гарата на клик 305.
Телата са били окачени и обезглавени, точно като телата в станцията.
Как така са му го лепнали и това на Опостошителния?
Бил е видян тук с разносвача на пари.
Касиерката разбрала, че това е той.
Арестували го.
Тук някъде трябва да има рапорт.
На бюрото на сержанта.
Ето.
Вчера мината е спряла дейността си.
Ветровете са достигнали скорост от 60 възела.
- 60?
- Така пише.
Нещо друго?
Арест за кражба, после нищо.
Ясно.
Какво става тук?
Не сме ходили до тоалетната, нито сме яли от 6 часа.
Дескано, отвори вратата.
Добре, всички, отговаряйте "тук" когато ви извикам името.
- Акошай.
- Какво?
Просто кажи "тук. "
- Добре.
- Зимерман.
Точно пред теб съм.
Бенчли.
- Кой е това?
- Дойде снощи.
И се нанесе тук при нас.
Ами, събуди я.
Да видим какво има да ни каже.
Едни хора искат да говорят с теб.
- Коя си ти?
- Уитлок.
Какво правиш в килията, Уитлок?
Просто е единственото безопасно място за момента, ясно?
- Сега може ли да ме оставите да спя?
- Не, не може!
Трябват ми отговори. Какво става тук?
Каква е идентификацията ти?
Д-р Ариин Уитлок. Аз съм научния полицай...
ръководещ минните дейности на Дръкър Ридж.
Напуснах Дръкър преди около седмица с балон който бях модифицирала.
Имаше някакви размирици в града. Изглеждаше разумно да се махна оттам.
Разбрах, че е имало бунт и мястото е унищожено.
Да, нещо такова.
Няколко дни се носех без посока.
Храната ми свърши.
Следвах железопътните линии и те ме доведоха до тук.
По дяволите.
После бурята ме принуди да се приземя.
Ударих се в една мелница и се разбих.
А те бяха достатъчно добри да ме приютят.
Не чак толкова добри.
Мел, Джерико, идете да проверите Уилямс.
Вижте дали знае нещо по този въпрос.
Уилямс, знаеш ли какво става навън?
Наясно ли си какво се случва навън?
Да тръгваме. Този задник не знае нищо.
Много си смела да му казваш задник в лицето.
Това все пак е Опостошителния Уилямс.
Чух, че убил 6-ма когато го заобиколили на гара Деймъс.
А това са 17 см. Вие мъжете обичате да преувеличавате.
Зависи от областта.
Да, в моя случаи е малко по-различно.
Вероятно като голям познавач ще оцениш това което ти предлагам.
Извикай командира.
Обезоръжи я.
Полицай.
Все едно беше...
обладана.
Все едно имаше някаква сила в нея.
- Коя беше тя?
- Беше диспечер.
Настанихме я.
Новаците я заведоха в хранилището в края на затвора.
После аз и командира излязохме навън за да огледаме града отново.
- Какво мислиш?
- Мисля, че научния полицаи лъже.
- Кажи ми отново за Уилямс.
- Не прочетох пълното досие.
Хванах го с парите, но ми каза, че не е убивал никой.
- Разбира се. Всички сами са си умрели.
- После и главите са си отрязали?
Хвърли оръжието! Хвърли го!
Извикай Джерико.
Сержант Джерико, трябва ни подкрепление!
На 20 югозападно от почивната станция сме.
Не отваряйте вратата! Не го пускайте навън!
Кой е тук?
Не мога да се боря! В мен е!
Командир Брадък!
Вътре има мъж. Отвори.
Ключалката е разбита. Ще трябва да го срежа.
Колко време?
Поне половин час, може би повече.
Какво по дяволите става тук?
Самоуби се.
Преди да си пререже гърлото, крещеше нещо...
нещо като, "Стойте далеч!
Не отваряйте вратата. Стойте далеч. "
А сега командира го няма.
Може да е бил заразен.
Нямам представа.
Предлагам да го оставим заключен.
Един от нас трябва да остане с новаците.
Защо не се върнеш в затвора? Аз ще намеря командира.
Да се махаме от това място.
Нищо не можем да направим за него.
Прав си.
Добре, да вървим.
Хвърли оръжието преди да отрежа главата на тая кучка!
Какво е станало, по дяволите?
Башира го пусна за малко храна.
Нека позная. Ти си му свалил белезниците.
- Какво искаш, Уилямс?
- Искам да се махна оттук.
Ще те оставим да си тръгнеш. Само пусни момичето.
Да не мислиш, че ще се хвана?
Не мога да те оставя да вземеш новата.
Вземи мен.
Свали оръжието. Свали го!
Пусни оръжието, Дескано.
Да, пусни го, Дескано.
Спокойно! Успокой се!
Просто се отпусни.
- Ще получиш каквото искаш.
- Това го знам.
А сега да тръгваме.
Тъпа жена, тъкмо бях почнал да те харесвам.
По дяволите.
Добре ли си?
Само малко подута.
- Къде е Уилямс?
- Излезе през въздушния изход.
Отиде в клиниката.
Видях го да влиза преди по-малко от 2 минути.
Нека позная. Взел ти е пушката, нали?
Не можах да се справя. Много беше бърз.
Още е вътре. Оттук виждам задния вход.
Добре, вие двамата идете при задния вход.
Аз отивам отпред за да го подмамя назад. Ако го видите, стреляйте на месо.
Сега какво правим?
Как по дяволите стана това?
- Да вървим.
- Почакай малко.
Изглежда, че идваш с мен.
Виждаш какво става там. Знаеш, че не съм убил никой.
- Казах да тръгваш.
- Никъде няма да ходя.
Току що ти спасих живота. Трябва да ме пуснеш.
И аз ти спасих твоя. Изглежда, че сме квит.
А сега се движи!
Нека те попитам нещо.
Ако си толкова невинен, как тогава намерихме всички тези пари у теб?
Не съм казал, че съм невинен.
Казах, че не съм убивал никой.
Добре, да речем, че ти вярвам.
Какво точно стана на K-305?
Не знам
Просто сменях влаковете Камп Синай.
Имах малко време и реших да хапна...
и влезнах в гарата.
Просто са си били там, и ти си ги взел.
И ти щеше да направиш същото нещо.
Виждаш ли, ето къде бъркаш.
Аз съм полицай, а не престъпник.
В днешни дни границата между двете е много тънка.
Мислиш ли, че има голяма разлика между мен и теб?
Само дето ти си жена.
Виж се само. Изглеждаш ми надрусана.
Знаеш, че ти спасих живота.
Така, че защо не спасиш и ти моя и не ме пуснеш да си вървя?
Виж...
работата ми е да те върна в Крайс за процес.
Не мисля, че си виновен.
Но не аз решавам.
Затова да не го правим по-сложно отколкото вече е.
Да, ще стане наистина сложно.
Повярвай ми!
Аз няма да се върна!
Значи сте заключила затворника.
А къде беше командващия офицер по това време?
Мога да кажа само това което полицай Джерико ми каза по-късно.
След като мъжа в Роувъра се самоуби...
Джерико отиде да търси командира.
Да се махаме от това място.
Няма какво да направим за него.
Да, прав си. Да вървим.
Командир Брадък!
Лейтенант, имаме проблем.
Сержант, разпадаш се. Почти не те чувам.
Командира е мъртъв.
Всички в мината са полудели.
Джерико, чуваш ли ме?
Хей, хайде! Пуснете ни!
Започни от началото!
- Казах ти. Пристигнах снощи.
- Не ме лъжи!
Лейтенант!
Какво по дяволите става там?
Кажи?
В полуобезводнените райони на Земята, има определени организми...
които живеят в малки басейни образувани от годишните валежи.
Когато басейните изсъхнат, тези организми не могат да живеят.
Нито пък умират. Заспиват в почвата...
далеч от слънцето, докато не започне следващия валежен цикъл.
След това се появяват отново.
Мисля, че нещо такова се случва тук.
Не разбирам.
Каквото и да е живеел тук, сме го събудили.
Обзема ни, ясно?
Говоря за някакво обладаване.
Лейтенант, сержант Джерико е на радиото.
Каза, че е намерил 3-ма живи навън.
Идват насам и след 5 минути ще са тук.
Иди да говориш с него.
- Намерил е 3-ма живи?
- Така каза.
- Добре ли си?
- Не.
Нещо счупено?
Добре съм.
Но сега е извън тялото.
Да, освободено е.
Лейтенант, сержанта е на радиото.
Лейтенант, идваме. Чуваш ли ме?
- Сержант, къде си?
- Точно на главната улица сме.
Вие? Кои сте вие?
Намерих 3-ма живи. Хайде. Отвори ни.
Опитах се да се свържа с вас по радиото. Само за да ви кажа да заключите вратата.
Има поне 200 от тях...
и всеки момент ще дойдат да ви сритат задниците.
Добре, спокойно. Кои са тези?
Намерих ги да се крият в минния подслон.
Лейтенант, имаме проблем.
Сержант, връзката се разпада. Не те чувам.
Командира е мъртъв.
И всички в мината са полудели.
Виж през прозореца!
Не са го видели. Тръгнаха си.
- Кои сте вие?
- Кои сме ние?! Ти кой си?
- Човека те попита нещо.
- Казвам се Джерико.
Поне не е един от тях.
Какво става там? Кои по дяволите са тези клоуни?
Защо са така въодушевени?
Преди са били миньори.
После всички си изгубиха ума.
Бягат насам-натам, режат глави.
Пусни го, човече.
Бяхме скапани, когато най-после спряхме за почивка.
- Те какво правят?
- По дяволите, не знам.
Погледни. Приключват по-рано днес.
Как ще се промъкнем на смяната на пазачите, ако си тръгват по-рано?
Млъкни! Какво е това по дяволите?
Да се махаме оттук!
Скрихме се докато отмина бурята.
По-късно отидох за да се уверя, че всичко е наред.
Помислих си, че всички са мъртви.
После някои от тях започнаха да се раздвижват.
Ходеха сякаш са объркани или загубени.
Малцина изглеждаха добре.
Опитваха се да помогнат на останалите.
- После започнаха да се променят.
- Какво искаш да кажеш?
Държаха се странно, стояха различно.
Започнаха да се режат за украса.
Пилеха си зъбите.
Правеха оръжия.
Убиваха тези които не се бяха променили.
Сваляха лицата на хората и ги носеха като маски.
Момчета, имате ли някакви оръжия?
Говоря за истински оръжия.
Само ченгетата могат да имат оръжия.
Има някакви детонатори отзад в кутиите.
Знаеш ли как работят тези неща?
Знам, че ти трябва динамит за да ги ползваш.
Добре, тогава.
Вземаме си затворника и всички се качваме на влака.
Кой е този затворник?
Това не те засяга.
Ако е Опостошителния Уилямс...
ме засяга и то много.
А сега хвърлете оръжията.
Всички! Оръжията на пода.
Само ченгетата имали оръжия, а? Шибани откачалки.
Излъгахме. А сега ми доведете Уилямс.
Не мисля, че ще стане.
Моля?
- Убий ме.
- Нямаш проблем.
Защо не престанете с глупостите?
Лейтенант, пусни Уилямс.
Дай и една добра причина.
Ще ти дам поне 200 много добри...
и вероятно в момента са отвън.
Няма значение, че Уилямс е търсен за убийство...
Няма и значение че тези тук са пълни отрепки.
От значение е единствено да се придържаме заедно, за да се измъкнем оттук.
Всички...
включително Уилямс, включително тях.
Ти на кой викаш отрепка бе, копеле?
Приключвайте с глупостите и ни заведете при Уилямс!
Мамка му.
Най-после.
Човече, града се побърка.
Трябваше да импровизираме. Хареса ли ти?
Много.
Хайде пускай го.
К'во става, Д?
Още съм с белезници.
Да нямате някаква обедна почивка? Освободете го.
Знаех си, че ще ме пуснеш.
- Много време мина.
- Не мислех, че ще успеете.
Лесна работа.
Плана беше мой, Опустошителен.
Мамка му!
- Мислех, че гледаш вратата.
- Гледах я!
- Кучко, по добре отвори вратата.
- Не мисля така.
Ако не отвориш ще ти пръсна главата.
И тогава никога няма да се измъкнете.
Някой ще ви намери някога...
вероятно обесени тук някъде с отрязани глави.
Кажи на кучетата си да престанат да лаят, за да поговорим.
Свалете ги.
Свали го.
Чуй ме, Уилямс.
Нямаме много време.
Ти имаш нужда от нас и ние от теб.
Всички виждаме какво става...
и никой няма да оцелее ако не се придържаме заедно.
Настоявам да ми дадеш думата си...
че ако отворя тази врата...
ти и момчетата ти ще ми се подчинявате.
Никога не давам думата си.
Няма проблем.
И аз не правя сделки с престъпници.
- Добре.
- Моля?
Споразумяваш се с ченгетата?
Ти също. Дай й оръжието си.
Всички, дайте си оръжията.
Няма ли да ни представиш приятелите си.
Това са другарите ми.
Уно сигурно е най-готин.
Правилно си забелязала.
Но не съм добър колкото Опостошителния.
И ще ти отрежа циците.
Кой командва тук?
По добре ми пусни ръката.
Кой командва тук?
Ти! Ти!
По дяволите!
Значи просто ще си стоиш и ще гледаш как ми чупи ръката.
Да.
И след като приключи с чистенето на пода, донеси ми бира, убиецо.
Какво следва?
Да съберем още хора.
Идвате с нас.
Считайте го за извънредна ситуация.
Да вървим.
Кога започна това?
Преди няколко минути.
- Какво да правим с него?
- Не можем да го вземем с нас.
Тогава ще остане тук.
Момчета, какво е това?
Лафър.
Има го на черния пазар.
Съдържа 15% нитроусов микс.
Надрусваш ли се с него?
Прави мозъка ти като швейцарско сирене.
- Имаме доста детонатори.
- Каква работа могат да ни свършат?
Щяха да са ни полезни ако имахме и динамит...
но и така си гърмят доста добре.
Можем да ги сложим в консервени кутии и да си направим гранати.
Добре. Имате 10 минути.
Леко.
Дай на мен.
Прекрасно.
Заслужи си го, смотаняко.
Ще се справиш?
Добре, почти 22: 00 часа е.
Ето какъв е плана, прост и ясен.
Дескано и Джерико ще водят. Всички други ги следват.
Оттук до гарата са около 50 метра.
Башира ще сме отзад.
Някакви въпроси?
Свали си ръката.
Чисто е.
Да действаме!
Хей, не виждам никакъв шибан влак.
Хей, г-жо.
Не виждаме никакъв влак.
Ще дойде.
Хайде. Да вървим.
Това беше минният офис.
Какво правят те?
Изглежда се опитват да унищожат целия град, сграда по сграда.
Хайде. Вдигни я.
Лейтенант.
Не стреляйте. Продължавайте да се движите.
Давайте!
- Къде е влака?
- Не знам
Не знаеш? Какво по дяволите трябва да значи това?
Лейтенант Балард до влака, обадете се.
План A се прецака. Имаш ли план Б?
Да. Същия е като A.
А ти да имаш някакви други идеи?
Да. Това което трябваше да направим от самото начало.
По дяволите!
Хайде, безмозъчни копелета!
- За 2-ри път ти спасявам живота.
- Статистика ли си водиш.
Джерико, граната!
Хайде, човече. Ставай. Движи се.
По дяволите.
Отвори тази врата.
Заключихме вратата, и сержант Джерико разби ключалката.
Не можеха да отворят вратата отвън, затова бяхме в безопасност...
временно.
Вземи радиото. Опитай се да се свържеш с влака.
Къде е брат ти?
- Не успя.
- Божичко.
Уно ти е бил брат?
Да.
Виж го.
Каквото и да има в него, доста време чака, за да излезе.
Не разбирам устройството им, как се движат.
Сигурно е вятъра.
Да.
Да, вятъра ги носи.
И щом тялото в което са умре...
се носят по железопътните линии от град на град, от човек на човек.
Какво прекрасно творение.
Нападат всички които се опитват да застрашат планетата им.
Какво видя на Дъкър Ридж?
Бях в мините когато обявиха почивката.
Беше част 740, "научно забележима находка. "
740 е за абсолютно всичко намерено на Марс.
Биологичен организъм, воден басейн, такива работи.
След като взривихме планината, открихме вход.
Беше тунел направен в скалите.
Бил е скрит под външните части от векове...
но не беше направен от човек.
Исусе!
- Какво беше това по дяволите?
- Не знам
Да се махаме оттук!
Аз бях.
Аз отворих кутията на Пандора. Аз ги пуснах.
Свързах се с влака.
На около 3 клика северно от града са.
- Казаха, че линиите са блокирани.
- Могат ли да минат?
Да, работят по въпроса.
- Добре ли си?
- Да.
- Барикадирахме червената врата.
- Добре.
Има един двор отзад обграден от 5-метрова стена.
Даже има един Роувър паркиран там.
Може и да успеем да стигнем до него.
Не, ще чакаме.
Башира се е свързала с влака. Идват за нас.
Ако ще идват, по-добре да побързат.
Какво ти става? Добре се справи.
Да бе.
Ситуацията е кофти.
Никога не се доверявам много на ченгетата, но ти вече го направи.
Вярваш ли ми?
Разбира се, че не.
Наистина не те разбирам, Опустошител.
Единственият който се грижи за мен съм аз.
Не те ли тревожи това?
Нищо не ме тревожи.
Спрях да се тревожа много отдавна.
В нищо ли не вярваш?
Вярвам в това да остана жив.
Да, но защо?
Навъртай се наоколо. Може и да ти кажа някога.
Кога?
Когато има прилив и водата се покачва.
Тук всичко наред ли е?
Ела да видиш нещо.
- Какво за него?
- Твърде солидно е.
Един вход и един изход, водещ до задния вход.
- Добра, масивна врата.
- Какво искаш да кажеш?
Доста е уютно и тайничко тук, не мислиш ли?
Не мога да повярвам.
Доведе ме тук за да ме съблазниш?
Да, както вървят нещата...
си казах, че това ще е последния ни шанс да--
потанцуваме.
Да.
Мамка му, каквото и да има в него.
Извън него е.
Всички излезте бързо!
Да я занесем отзад.
Какво искаш да кажеш?
Никъде няма да я носим.
Превзема я, човече. Нищо не можем да направим.
Леко, човече.
Аз загубих брат си. Това не е тя.
Хайде.
Да я оставим преди да са ни чули.
Това е нейно.
- От къде го взе?
- Откраднах го.
Знаеш ли какъв е това?
Това е наркотика й.
Ще се справи с всичко в нея.
Чао, Мел.
Да се връщаме.
Няма.
Бях в състояние в което имах...
мисли...
и спомени.
все едно бях нападната от нещо...
и то се опитваше да ме превземе.
Нещо в мен не му позволи, обаче.
Не знаех къде съм от самото начало, после то ме удари.
Бях сама навън...
невъоръжена.
Има проникване в задния двор.
Не се притеснявай. Задната врата е заключена и обезопасена.
Пуснете ме.
Аз съм.
По дяволите! Аз съм Мелани! Отворете!
На мен ми прилича на нея.
Не съм чул някое от тях да говори английски.
Хайде, Уилямс.
Дай ми тези ключове.
Хайде!
Ти ли си?
Да.
Аз съм.
Надзърнах в мозъка на Марсианците...
и това което искат.
Няма да намерят покой докато не унищожат всеки един нашественик.
Според тях, ние сме нашествениците.
Нещо става там.
По дяволите. Направили са си таран.
Всички в края на затвора.
Башира, ти и Джерико идете в хранилището.
Заредете детонаторите. Вие сте втората линия.
Ние тук ли ще стоим?
Ще ги задържим доколкото можем, после и ние отиваме в хранилището.
Скоро след като убием някой от тях, каквото и да има вътре ще тръгне след нас.
Знам.
Един от нас ще бъде обладан--
Остави ги.
Започваме.
- Празна съм.
- И аз.
- Разчистете!
- Движение! Движение!
Чисто!
- Чисто! Чисто!
- Чисто!
- Чисто!
- Излизай!
- Готово.
- Заведете ги отзад.
Излизай оттам.
Хайде!
Хайде! Да вървим!
Следете за влака. Проверете дали ще се свържете с някой по радиото.
Джерико, запали това нещо. Уитлок, отключи вратата.
Хайде! По-бързо!
Влака е на гарата.
- Полицай до влака, чувате ли ме?
- Къде бяхте по дяволите?
- Вие къде бяхте?
- Хайде, Башира, слизай.
Добре, чакайте ни. На път сме.
Да вървим.
Качвайте се!
Пригответе се.
Божичко.
Хайде!
Хайде! Да вървим! Да вървим! Хайде!
Хайде!
Добре, върви! Движение!
Какво по дяволите ви се случи?
Бяхме се задръстили на няколко клика северно оттук.
Ще се измъкнем.
Трябва да се върнем.
Намали скоростта извън града, после спри напълно.
Няма да стане.
- Давам ти заповед.
- Не ми пука. Отговорът е не.
Отговорът е да.
Виж...
дори и да се върнем в Крайс, тези неща ще продължат да идват.
Тук имаме шанс.
Ще имаме шанс само ако спрем това нещо навреме.
Става въпрос за едно нещо--
власт.
Вече не е тяхната планета.
Ами той?
Не е ли наша работа да го върнем?
Той още ли е затворник или е един от нас?
Не ми пука за тая планета.
Ясно е, че ме преследва откакто съм роден.
Ако ще мра, поне ще е биейки се...
не тичайки.
Ако взривим атомната електроцентрала, какво ще стане?
Искам да кажа, ще има голяма експлозия, нали?
Не, и ако не засегнеш контролната зала и извадиш на яве ядрото.
Тогава какво?
Тогава ще имаш малка атома бомба.
Колко малка?
Не знам Ще има радиус на вълната 2-3км.
Ще ги убие ли?
Човешките им приемници със сигурност, но колкото до тях...
Не знам
Джерико, можеш ли да ни вкараш?
Ще опитам.
Планът беше прост.
Сержант Джерико, научния полицай и аз скочихме от влака...
и се насочихме към електроцентралата.
Останалите останаха на влака и се насочиха към гарата.
Идеята беше да ни прикрият...
отвличайки вниманието на марсианците докато поставим взривовете.
Щяха да обърнат, да ни вземат и да се измъкнем...
от Блестящия каньон преди да се е взривило всичко.
Както казах, много прост план.
Единствения проблем беше, че не се получи така както трябваше.
- Как се справяш, Джерико?
- Работя по въпроса.
Побързай.
Трябва да махнем водната обвивка и да унищожим отпадъчния контейнер.
Къде да сложа динамита?
Полицай до влака, забелязаха ни. Тръгвайте веднага.
Така ли?
Да тръгваме.
Трябва да се измъкваме веднага.
Доктора каза, че ударната вълна може да достигне 3км.
- Какво значи това?
- Значи да дадеш газ.
Стой тук и дръж ускорението.
Какво ще правиш?
Ще се освободя от товара ни.
мисля, че има още динамит в задната кола.
Ще се видим по-късно, копеле такова.
Добре ли си?
Кажи си молитвите.
Не знаех, че раната ти е толкова дълбока.
Трябваше да се погрижа по-рано.
Доста добре се справяш.
Да.
Аз и брат ми сме участвали в много битки...
още откакто сме деца.
Никога не съм мислел, че ще се бия с някой като теб.
Знам, че когато се върнем в Крайс, ще кажеш на онези хора, че съм ти помогнал...
и, че не съм виновен за създалата се ситуация.
Защото знам, че търсят някой който да обвинят.
Кълна ти се, Уилямс...
веднага щом се върнем, ще разкажа всичко за тази побъркана планета.
Обвиненията ще отпаднат веднага щом прочетат рапорта ми.
Трябва да издържи.
Когато пристигнеш там, нека някой го види.
Не е перфектно, така че ще има белег сигурно.
Вече си ги събирам.
Ще се оправиш.
- Удобно ли ти е?
- Да.
Нека ти донеса одеало.
Какво правиш по дяволите?
Тук е мястото където слизам аз.
За какво говориш?
Скоро ще сме в Крайс. Не мога да те оставя да ме предадеш.
Не мога да те оставя да си тръгнеш.
Какво ще направиш, ще ме застреляш?
Няма къде да идеш.
Навсякъде е по-добре от ада.
Ще се видим по-късно.
Да, добре.
По дяволите.
И какво стана с Уилямс?
Не знам
Когато се събудих, него го нямаше.
А вие бяхте с белезници?
Сигурно ми ги е сложил докато съм спяла.
Тогава му имах доверие.
Само това ли имате да ни кажете?
Само това знам.
Добре, Лейтенант Балард, предлагам ви да си починете.
Свободна сте.
Твърдението ни пред Картела ще бъде ли, че Марс е превзета от призраци?
Внимание, до целия полицейски персонал...
докладвайте до най-близката станция за муниции...
за получаване на оръжие.
Нарушаване на сигурността в южния квадрант.
Това е опасност 10-то ниво.
Всички полицаи, явете се пред началниците си за да получите задача.
Всички цивилни, напуснете улиците веднага.
Останете по домовете си до следващо нареждане.
Хайде.
Време е да остана жив.
Ако някога решиш да дойдеш от другата страна, от теб ще излезе добър крадец.
А от теб страхотно ченге.
Нека просто сритаме нечии задници.
Превод: Антон[Fenix] fenix85@mail. bg