Buffy The Vampire Slayer - 01x01 - 01x07 (1997) (Buffy 1x02 - The Harvest BG.sub) Свали субтитрите
Не! Махни се от мен!
Хей!
Ксандър!
-Ксандър, добре ли си?
-Боже, нещо ме удари.
-Къде е Джеси?
-Не знам. Те ни заобиколиха.
-Онова момиче го отведе.
-Къде?
Не знам.
Джеси...
Бъфи, убийцата на вампири Сезон 1, Епизод 2
Ж Ъ Т В А Т А
Сара Мишел Гелар
Никълъс Брендан
Алисън Ханиган
Чаризма Карпентър
и Антъни Стюърт Хед в ролята на Гилс
Този свят е по-стар, отколкото си представяте.
Противно на познатата митология, в началото не е бил рай.
В продължение на незапомнени времена, демони бродели по Земята.
Направили я свой дом. Свой, ъ... свой ад.
Но с времето те загубили влиянието си върху тази реалност.
Появили се смъртни животни. И... и Човекът.
Всичко, което останало от Старите... са знаци.
Някои магии. Определени същества.
-И вампири.
-Точно това ми е проблема.
Видя ли, защото си говорим за вампири. Провеждаме разговор за вампири.
-Не видяхме ли това снощи?
-Не, те не бяха вампири.
Онези просто имаха нужда от масаж на лицето.
Или може би са били болни от бяс.
И онзи, който се превърна в прах? Просто трик на светлината.
Това казах и аз първия път, когато видях вампир.
Е, след като спрях да крещя.
-О, аз... имам нужда да седна.
-Ти си седнала.
-О! Толкова по-добре.
-Значи, вампирите са демони?
В книгите пише, че последния демон, който си тръгнал, се нахранил с човек.
Тяхната кръв се смесила. Той бил... обладан човек.
Заразен от душата на демона.
Той ухапал един, и още един. И така те обикаляли земята да се хранят.
Убивайки едни, смесвайки тяхната кръв с тази на други, за да продължат вида.
Изчаквайки животните да измрат и Старите да се завърнат.
O! O!
Движи се.
Това за мен ли е?
Жертва, Господарю.
Той става. Кръвта му е чиста.
Опитала си я.
Аз съм ваше... вярно куче.
Носиш ми огризки.
Аз... аз не съм искала.
Чаках. Чаках цели три години.
Докато идваш и отиваш, аз съм заклещен тук.
Тук, в този...
...параклис.
Моето издигане наближава.
Моли се, когато момента настъпи...
...да съм в по-добро настроение.
Господарю, прости ми.
Имахме повече жертви, но имахме проблеми. Едно момиче.
Имаше и друго момиче.
Биеше се добре и знаеше за нашите намерения.
-Възможно ли е тя да е...
-Убийца.
-Каква?
-Докато е имало вампири,...
...винаги е имало и Убийца. Едно момиче в целия свят.
-Обожава тази част.
-Добре.
Убийцата лови вампири. Бъфи е убийца. Не казвай на никого.
-Това е цялата вампирска информация, която ти трябва.
-Освен как да ги убиваш.
Ти не можеш.Това е моя работа.
-Джеси е моя...
-Моя отговорност. Аз ги оставих да го отведат.
Не е вярно.
Ако не се беше появила, щяха да вземат и нас. Някой да има против да припадна?
-Дишай.
-Дишам.
Дишай. Този големия Люк говореше за жертва за Господаря.
Не знам какво или кой, но ако не се хранят точно в момента, Джеси може да е жив. Ще го намеря.
Това може да е най-абсурдния въпрос, но не трябва ли да се обадим в полицията?
И те веднага ще ни повярват.
Не е нужно да споменаваме за вампирите. Ние... можем просто да кажем, че има... лош човек.
Няма да се справят. Ще са въоръжени само с пистолети.
Значи нямаш представа къде са отвели Джеси?
След като излязоха от гробището, може би просто са... отпрашили!
-Могат да летят?
-Могат да шофират.
Оу.
Не си спомням да съм чула кола.
Нека предположим интуитивно, че са под земята.
Вампирите обожават подземията. Можеш да се озовеш навсякъде в града...
...без да слънчасаш. Но там не видях да има достъп.
Електрически тунел минава под целия град.
Ако имахме план на подземната верига, можем да засечем място на срещите.
-Можем да отидем в строителната комисия.
-Изобщо нямаме време.
А, момчета?
Може би има друг начин.
Убийца. Можеш ли да го докажеш?
-Само това, че се би с мен и оживя.
-О, това е достатъчно доказателство.
Не мога да си спомня кога за последно се случи.
1843, Мадрид.
А...
Хвана ме, докато спях.
Не бива да й се позволява да пречи на Жътвата.
-Никога не бих го позволил.
-Не се тревожете за това.
Вярвам, че тя ще дойде при нас. Имаме нещо, което тя иска.
Ако е убийца,...
...и това момче остане живо,...
...тя ще се опита да го спаси.
Не си нищо повече от храна, момче.
Поздравления. Току-що беше повишен...
...в стръв.
Ето го.
-Това минава под гробището.
-Не виждам достъп.
Значи, всички планове на града са просто... достъпни за всеки?
Ъ, е... в известен смисъл.
Аз по-скоро се натъкнах на тях...
...когато случайно проникнах в охранителната система на Градския съвет.
-Някой е бил палав.
-Няма нищо тук. Безполезно е!
Мисля, че се съдиш прекалено строго.
Ти ме предупреди, че не съм достатъчно подготвена! Подцени ме!
Бях отгоре, когато Люк изскочи от нищото...
Какво?
Не излезе от нищото. Появи се из отзад.
Бях срещу входа... Той се появи отзад, но не ме последва.
Достъпът до тунелите е в мавзолея!
Момичето се появи с Джеси след като се измъкнах.
-Господи! Това е такова умствено предизвикателство!
-Какъв е плана? Качваме се на седлото?
Няма "ние", разбра ли? Аз съм убийцата, а ти не си.
-Знаех си, че ще ми излезеш с този номер.
-Много е опасно.
Аз съм неадекватен. Няма проблем.
Аз не съм мъж.
Бъфи, не изгарям от желание да се озова на тъмно място, пълно с чудовища, но наистина искам да помогна.
-Имам нужда да го направя.
-Добре, тогава ми помогни.
Проучих работата с прословутата Жътва. Тя е нещо като предопределено клане.
Реки от кръв. Ад на Земята. Доста симпатично.
Детайлите са малко неясни.
Може би изопачаваш част от информацията от тази страшна машина.
Това беше малко, ъ... Британско, нали?
Добре дошъл в новия свят.
-Искам да влезеш в Мрежата.
-О, разбира се. Мога да го направя.
После си тръгвам. Ако Джеси е жив, ще го доведа.
Трябва ли да ти напомня да бъдеш внимателна?
-И къде си мислим, че отиваме?
-Ние?
Аз.
-Нали няма да напускаме очертанията на училището?
-Не. Не!
Просто се наслаждавам на оградата. Знаете ли, направена е доста качествено.
Ако напускахме училищните очертания на втория ден,...
...след като са ни изхвърлили от старото училище...
Усещаш ли на къде бия?
Г-н Гилс.
Какво?
Той ме помоли да му взема книга, ъ, от магазина.
Имам свободно време. И съм запалена читателка - пишеше ли го в записките ми?
-Г-н Гилс?
-Питайте него.
Е, може би така стават нещата във Великобритания.
Имат си кралско семейство и всякакви проблеми, но в Сънидейл...
...никой не напуска училище по време на учебната година. Ясни ли сме?
Ясни сме.
Точно тази Бъфи Съмърс искам в училище.
Чувствително момиче, здраво стъпило на земята.
Ох!
-Убийство, смърт, нещастие. Какво друго?
-Паранормално. Необяснимо.
-Природни катастрофи.
-Земетресение, наводнение...
-Дъжд от жаби.
-Точно така.
Дъжд от жаби. Това ще го пише ли във вестника?
Ще проверя в компютъра. Ако е там, ще ти кажа.
-Всичко, което може да ни заведе при вампирите.
-А аз, междувременно, ще помогна...
-...като се размотавам като идиот.
-Не като идиот. Просто ще си стоиш.
Бъфи не иска да се нараниш. Аз не искам да пострадаш.
Това е прекалено много. Вчера животът ми беше "Ъ-о! Викторина." Днес е "Дъжд от жаби".
Знам. Всички останали смятат, че е ден като всеки друг.
Никой не знае. Сякаш ние пазим тази огромна тайна.
Така е. Затова е тайна, защото ние знаем нещо, което останалите не знаят.
-Правилно.
-Виж, може би трябва да влезеш в час.
-Имаш предвид, че "ние" трябва да влезем в час.
Да.
Бъфи ще се справи. Каквото и да има там долу, мисля, че може да се справи.
-Да, и аз така смятам.
-Аз също.
-Не очаквам да имаш ключ?
-Те наистина не обичат да се отбивам.
-Защо не?
-Те наистина не ме харесват.
Как е възможно?
Знаех, че ще го разбереш рано или късно.
Всъщност, мислех, че ще бъде по-рано.
Съжалявам, че трябваше да чакаш.
Добре.
Ако ще ми се правиш на много мъдър,...
-...може ли поне да ми кажеш името си?
-Ейнджъл.
Ейнджъл. Това е хубаво име.
Не... ходи там долу.
Само гледай.
Не бива да се излагаш на риск. Жътвата е тази вечер.
Освен ако не можеш да го предотвратиш, Господарят прохожда.
Е, ако тази работа с Жътвата е един голям смукфест, защо "ти" не го спреш?
Защото се страхувам.
Те ще те очакват.
Имам приятел там долу. Или поне потенциален приятел.
Знаеш ли какво е да "имаш" приятел?
Не беше предвидено да бъде труден въпрос.
Когато стигнеш тунелите, тръгни на изток към училище. Там ще ги намериш.
Ще ми пожелаеш ли късмет?
Късмет.
-Ксандър, какво правиш тук?
-Проследих те.
-Е, ти си...
-Не можех просто да седя и да бездействам.
Разбирам. Сега си тръгвай.
-Не!
-Ксандър, трябва да си вървиш!
Джеси ми е приятел. Ако мога да му помогна, точно това смятам да направя.
Пък и ако не това, то тогава е химията.
Добре, тогава... кръстове, чесън, кол в сърцето.
-Това ще свърши работа.
-Супер!
Разбира се, "нямам" нито едно от тези неща.
Добре си го измислил.
Частта на ума ми, която ми напомня да ги нося, е заета с мисълта да не идвам тук.
-Все пак имам това.
-Изключи го!
Добре, добре!
-Е, какво друго?
-Какво какво друго?
-За убиване на вампири.
-О, огън, обезглавяване, слънчева светлина, свещена вода.
-Обичайното.
-Обезглавявала ли си някога?
О, да. Веднъж бях притисната от този тип, който играеше ляв защитник в университета.
Е, играеше преди да стане вампир.
Както и да е, имаше наистина тънък врат. И имах само едно ножче Ексакто.
Не ти... харесва тази история.
Всъщност, не. Намирам я странно успокояваща.
"Те ще се съберат и ще бъдат събрани."
"От избраника ще струи живот."
Струи живот...
"В нощта на полумесеца, първата след слънцестоенето, ще се появи."
Разбира се.
Това е довечера.
Не!
Би трябвало да открие синтаксиса и да го съчетае!
-Или чакай...
-Отиваме ли в Бронза довечера?
Не. Отиваме на другото готино място в Сънидейл.
Разбира се, че отиваме в Бронза. Петък вечер? Без прикритие?
Трябваше да дойдеш снощи, защото се натъкнах на Бъфи.
И можеше ли да "бъде" по-странна?
Тя ме нападна! Можеш ли да повярваш?
Мисля, че го направихме грешно.
Защо точно "ние" трябва да измисляме тези програми? Не го ли правят зубърите? Какво би направила тя?
Ъ, тя прави нещо друго.
Добре. И после "образец", нали?
Или "отиди на края". Това е!
Може би.
Както и да е, аз излизам от банята и тя ми се нахвърля,...
...крещейки, с пръчка, "Ще те убия! Ще те убия!". Кълна се!
-Кой?
-Бъфи.
-Новото момиче.
-Какво й става?
-Тя е побъркана.
-Чу ли за старото й училище?
Претъпкано.
-Е, не се изненадвам.
-Защо са я изхвърлили?
-Ъ, защото е психо и лунатичка.
-Не, не е.
Какво?
Тя не е луда. Ти дори не я познаваш.
Моля? Кой ти е дал разрешение да съществуваш?
Натрапвам ли се по време на личните ти разговори? Не. Защо? Защото си скучна.
Добре, мисля, че приключихме.
Най-после кошмара свърши! Добре, а как да го запазим?
-Достави.
-Достави? Къде е това?
Оу!
-Те са близо.
-Как разбра?
Няма плъхове.
-Джеси!
-О, не!
Джеси?
-Ксандър!
-Джеси, човече. Добре ли си?
Не съм добре на квадратен корен. Трябва да се махаме от тук.
-Няма проблеми. Бъфи е супергерой.
-Дръж се.
Мислиш ли, че някой чу това?
Знаеха, че ще дойдете. Казаха, че аз... аз съм стръвта.
О, чудесно. Сега ни казваш.
-Опа!
-О, не, не, не, не!
-Знаете ли друг изход?
Не знам. Може би. Хайде.
Чакайте! Чакайте! Те ме доведоха през това. Би трябвало да има път нагоре. Надявам се.
-Това не е изходът.
-Не можем да си пробием път навън.
-Какво ще правим?
-Имам идея.
Може да умреш.
-Джеси, човече. Съжалявам.
-Съжаляваш?
Добре съм, Ксандър. Чувствам се силен.
Аз съм свързан с всичко!
-Чувам червеите в почвата.
-Това е предимство.
Знам какво иска Господаря. Ще му го осигуря.
Това означава, че ще умреш.
-И ще се нахраня.
-Ксандър, кръста!
Джеси, човече, ние сме приятели. Не помниш ли?
-Вече си само сянка за мен.
-Тогава не искам да те виждам.
Помогни ми!
-Трябва да излезем от тук.
-Няма изход.
Там горе!
Върви!
-Ксандър, дърпай.
Избяга ли? Тя е на свобода, докато аз би трябвало да пия кръв от сърцето й в момента!
-Безгрижна.
-Господарю, бяхме я хванали в капан.
О, сега ще се извиняваш ли?
Всички сте слаби. Мина доста време откакто сте се изправяли пред убийца.
За мен няма значение. Тя няма да спре Жътвата.
Просто означава, че ще има някой, който ще си струва да убия, когато стигна повърхността.
-Люк готов ли е?
-Той чака.
Време е. Доведи го. Ъ, Колин.
Ти ме провали.
Кажи, че съжаляваш.
-Съжалявам.
-Ето. Не беше толкова трудно, нали? Дръж се.
Имаш нещо в окото си.
-Бъфи?
-Това съм аз.
-Значи, няма дума?
-Ъ, все още не.
Е, сигурна съм, че са... страхотни.
-Намери ли нещо интересно?
-Мисля, че да.
Преглеждах стари вестници за времето на онова земетресение през '37.
Няколко месеца по-рано е имало множество убийства.
Страхотно!
Имам предвид, ъ, е, неприятно по един добър начин.
Ъ... продължавай.
Е, те звучат като тези, които търсиш. Гърла, кръв...
Всичко се връзва.
Бих искал да не беше така.
Моята кръв е твоя кръв.
Моята душа е твоя душа.
Моето тяло е твой инструмент.
В тази свята нощ...
...ние сме едно цяло.
Люк е Избраника.
Всяка душа, която вземе, ще ме нахрани.
И техните души...
...ще ми дадат силата...
...да се освободя.
Тази вечер ще извървя Земята,...
...и самите звезди ще се скрият!
-Намерихте ли Джеси?
-Да.
-Мъртъв ли е?
-По-лошо.
Съжалявам, Уилоу, но закъсняхме.
-А те ни чакаха.
-Поне двамата сте добре.
Не харесвам вампири. Ще заявя открито, че не са добри.
Е, Гилс, има ли нещо, което може да влоши още повече този ден?
-Какво ще кажеш за края на света?
-Знаех си, че мога да разчитам на теб.
Знаем следното:
Около преди 60 години, много стар, много силен вампир дошъл на брега, не само да се храни.
-Дошъл, защото този град е мистичен център.
-Да.
Испанците, които първи се заселили тук, го нарекли "Boca del Infierno".
Грубо преведено "Уста на Ада".
Нещо като, ъ... портал между тази реалност и следващата.
-Този вампир се надявал да го отвори.
-Да върне демоните.
-Край на света.
-Но се провалил.
Или, имам предвид, имало земетресение, което погълнало половината град, включително и него.
Виждате ли, отварянето на портали към други измерения е сложна работа.
Разликата е, че той се е заклещил като коркова тапа в бутилка.
-А тази Жътва има за цел да го измъкне.
-Настъпва веднъж всеки век, тази вечер.
Господарят може да извлече сила чрез един от любимците си, докато се храни.
Достатъчна сила да се освободи и да отвори портала.
Любимецът се нарича Избраникът...
...и носи този символ.
Значи, превръщам в прах някой с този символ и няма да има Жътва.
-Просто казано, да.
-Къде ще се състои срещата им?
-Има няколко варианта.
-Те ще отидат в Бронза.
-Сигурен ли си?
-Всички тези вкусни млади залъчета навсякъде?
-Джеси ще бъде там. Довери ми се.
-Тогава трябва да отидем.
-Скоро слънцето ще залезе.
-Трябва да спра за малко.
-За какво?
-За провизии.
Бъфи?
-Мамо!
-Излизаш ли?
-Трябва.
-Не те чух да се прибираш снощи.
Бях съвсем тиха.
Случва се отново, нали? Обади ми се новия ти директор.
-Пропуснала си някои от часовете днес.
-Бягах по поръчка.
Още не сме се нанесли, а директора ми се обажда.
Обещавам, няма да е като преди. Но "трябва" да вървя.
-Не.
-Мамо!
Всичките касети казват, че трябва да свикна да го изговарям. Не.
Това е наистина много важно!
Знам. Ако не излезеш, ще настъпи края на света.
Всичко е въпрос на живот и смърт, когато си 16-годишно момиче.
-Нямам време...
-Разполагаш с цялото време на света.
Никъде няма да ходиш.
Сега, ако искаш да стоиш тук и да се цупиш, няма да споря с теб.
Но ако слезеш, ще приготвя вечеря.
По-големите момчета са единствените, с които си струва да ходиш. Момчетата от нашия випуск? Забрави.
Те са деца, нали знаеш? Като Джеси. Видя ли го снощи?
Следваше ме навсякъде като кученце.
Просто ти се иска да го приспиш. Но по-големите момчета? Ррр!
Те са мистериозни. Те... Коя е думата, която ми трябва?
Коли. Не съм от хората, които се застояват на едно място.
Това е като да идеш на пазар. Трябва да имам най-скъпото нещо.
Не защото е скъпо,...
-...а защото струва повече.
-Знаеш ли...
Хей? Госпожице "Неспираща уста"? Може ли да си довърша изречението?
О, обожавам тази песен! Хайде!
You fight the good fight
You fight the good war
You fight to be right
You fight to restore
Why should I believe a word that you say?
It's just a game that you don't wanna play
And I say
It's wearing me down
I realize
It's all in my head now, and I realize
It's not what you've done
As much as what you've said
It's what you've said
It's what you've said
It's what you've said
Какво искаш?
Хей! Ехо? Първобитния, какво правиш?
Млъквай.
Е, само един танц.
How are you feeling?
Do you feel OK?
Cos I don't
Трябва ви документ. Хей! Никой не влиза без да ми е показал...
Влизай вътре.
How are you feeling?
Do you feel OK?
Cos I don't
Дами и господа,...
...няма причина за тревога.
Всъщност, има.
Но няма да свърши работа.
-Мислех, че няма да има изпълнения днес.
Тази вечер е невероятна!
Също така и последната, която ще видите.
Донесете ми първия.
Какво искате, човече? Пари ли ви трябват?
Хей, какво ви има на лицата?
Гледайте ме, хора.
Страхът... е като еликсир.
Не!
Почти като кръвта е.
Следващия!
-Заключено е!
-Закъснели сме!
-Не знаех, че ще ме накажат!
-Можеш ли да го счупиш?
Не, не и това. Опитайте задния вход, а аз ще намеря нещо друго.
-Добре. Хайде.
-Ъ, чакайте, момчета. Ето.
Изчисти изхода и изведи хората. Това е всичко. Не се прави на герой.
Ъ... тогава ще се видим вътре.
-Нямаме късмет.
-Трябва да влезем...
-...преди Джеси да извърши някоя глупост.
-Чуй ме. Джеси е мъртъв.
Трябва да запомниш, че когато го гледаш, ти не гледаш приятеля си.
Гледаш съществото, което го уби.
Почти свободен.
Дайте ми още!
-Тази е моя!
-Всичките са за Господаря.
Не получавам ли една?
Чувствам растящата сила на Господаря!
Чувствам как се въздига!
Всяка душа го приближава! Искам още една!
Избраникът.
Довечера е неговото въздигане!
Тази вечер ще настъпи края на историята!
Вашата жертва е прекрасна,...
...най-свещено падение.
Какво? Няма желаещи?
Ето една хубава.
Не!
Извинявай! Прекъсвам ли нещо?
-Ти!
-Не си мислел, че бих пропуснала това, нали?
-Надявах се да дойдеш.
-Идвам долу.
Добре, Избрано момче.
-Искаш ли кръв?
-Аз искам твоята.
Само твоята.
Става.
Побързай!
Излизай, да тръгваме! Хайде! Хайде! Хайде!
Побързай! Хайде, да вървим! Хайде! От тук!
Горе главите.
Дръж се!
-Не ме улесняваш.
-Джеси, човече. Не ме карай да го правя.
Приятелю!
Винаги съм искал да убия... убийца.
Един по един! По-бързо! Ще трябва да отворим и входа.
Джеси, знам, че е останала част от теб някъде там.
Добре, да действаме.
Джеси беше загубеняк, който не можеше да си уреди среща с когото и да било от общността на виждащите.
Погледни ме. Аз съм нов човек!
Господарю, опитайте това... и бъдете свободен.
Какъв вкус имаше?
Махни се от него!
Добре. Отърви ме от нещастието.
Нямаш кура...
Забравяш. Металът не може да ме нарани.
И ти забрави нещо.
Изгревът.
Едва след девет часа е, глупако.
Не!
Не!
Тя го направи.
Дяволите да ме вземат.
Всичко свърши.
Победихме ли?
Е, предотвратихме апокалипсиса. Аз бих дала точки за това.
Едно е сигурно.
Нищо вече няма да е същото.
Чакай!
Чух, че са били враждуващи банди, борещи се за територия.
Но мога да кажа, че бяха грозни.
И Бъфи май ги познаваше. Което е толкова странно.
Не си спомням много, но беше откачено шоу.
-Боже, да бях и аз там.
-Трябваше да дойдеш. Беше много лудо.
-Какво очакваше?
-Не знам. Нещо.
-Имам предвид, мъртвата роза. Поне събрание.
-Хората осмислят това, което могат...
...и забравят, което не могат.
-Вярвай ми. Виждал съм да се случва.
-Е, "аз" никога няма да го забравя.
-Добре. Следващия път ще си подготвена.
-Следващия път?
Какъв следващ път?
Ние попречихме на Господаря да отвори устата на Ада, но той вероятно няма да се откаже.
-Веселбата тъкмо започва.
-Още вампири?
Не само вампири. Следващата заплаха, срещу която ще се изправим,...
-...може да е нещо различно.
-Нямам търпение.
Ние сме в центъра на мистично съсредоточаване тук.
Можем дори да застанем между Земята и нейното пълно разрушение.
Трябва да гледам от към добрата страна на нещата. Може и да ме изхвърлят от училище.
Това е план. Много училища не са върху усти на Ада.
Може да взривиш нещо. Те са стриктни в това отношение.
Мислех си за по-изтънчено приближаване. Например да не уча.
Земята е обречена!
Превод: NikoSoft & Vivian