Buffy The Vampire Slayer - 01x01 - 01x07 (1997) (Buffy 1x01 - Welcome To The Hellmouth BG.sub) Свали субтитрите
-Това е страхотна идея. Хайде, стига.
-Тук ли учиш?
-Преди учех тук.
Върху гимнастическия салон е толкова готино.
Можеш да видиш целия град.
Аз... Аз... Аз не искам да се качвам там.
О, не можеш да чакаш, нали?
Само ще си навлечем неприятности.
Да, можеш да бъдеш сигурна.
-Какво беше това?
-Кое какво беше?
-Чух нещо.
-Няма нищо.
Ъ... май е нещо.
-Е, може би е някое "нещо".
-Не е смешно.
Ехо-о?
Няма никой тук.
-Сигурен ли си?
-Да, разбира се.
Добре.
Бъфи, убийцата на вампири Сезон 1, Епизод 1
ДОБРЕ ДОШЛИ В ИЗВОРА НА ЗЛОТО
Сара Мишел Гелар
Никълъс Брендан
Алисън Ханиган
Чаризма Карпентър
и Антъни Стюърт Хед в ролята на Гилс
Бъфи?
-Будна съм, мамо.
-Не искаш да закъснееш за първия си ден.
Не, не бих искала.
"Hey, man, I'm talkin' to you"
"What are you singing and what is true?"
"Keep your beliefs away from me"
Добре.
Приятно прекарване. Сигурна съм, че ще синамериш приятели веднага. Просто мисли положително.
И, мила?
-Опитай да не те изгонят.
-Обещавам.
Добре.
"Antiheroes living in society"
"Antiheroes"
Извинете. Пазете се. Извинявай. Съжалявам. Оу!
О!
Извинявай. Без да искам. Спри!
Отдръпнете се, моля. Оу! Извинете ме.
Оу!
О, Боже! Окей, добре съм.
Уилоу! Ти си точно човекът, който исках да видя.
-Наистина ли?
-Да. Аз имах нещо като проблем по математика.
-Ох, коя част?
-Математиката. Ще ми помогнеш ли довечера?
Моля те, бъди ми партньорка в часовете.
-Е, какво печеля аз?
-Лъскава монета.
Добре. Имаш ли "Теории на Триг"? Трябва да погледнеш.
Да погледна?
-В библиотеката. Където живеят книгите.
-Там съм. Виждаш ли? Искам да се променя.
-Хей, здрасти!
-Здрасти, Джес! Какво става?
-Ново момиче!
-Точно така. Видях я.
-Голяма палавница.
-Чух, че някой се прехвърлял.
-Е, разкажи.
-Какво да кажа?
Каква е работата? Какво знаеш за нея?
-Ново момиче.
-Е, ти наистина не си източник на нищо.
Бъфи Съмърс. Второкурсничка. Последно в "Хемъри", Лос Анджелис.
Интересно досие. Голяма кариера.
Добре дошла в Сънидейл. Чисто досие, Бъфи. Това получаваш тук. Миналото си е минало.
Не ни интересува какво пише на лист хартия. Дори и да пише...
Оу!
-Г-н Флути...
-Децата тук са свободни да ме наричат Боб.
-Боб...
-Но не го правят.
Знам, че записките ми са малко... цветисти.
Хей!
Това не ни интересува. Мислиш ли, че, ъ, "цветисти" е точната дума?
Не, ъ... мрачни?
-Не беше толкова лошо.
-Изгорила си салона.
Да, наистина го направих, но... вие не разбирате за какво става въпрос.
Имам предвид, че този салон беше пълен с вампи...
Азбест.
Бъфи, не се тревожи.
Във всяко друго училище, биха казали "Внимавай" или "Ще те наблюдаваме."
Но тук това не е начинът.
Ние искаме да задоволяваме твоите нужди и да ти помогнем да уважаваш нашите.
И ако "твоите" нужди и "нашите" нужди не съвпаднат...
Оу! О, извинявай! Всичко е... наред.
Може ли да те имам?
Ох! Мога ли да ти помогна?
-Благодаря.
-Не знам, мога ли?
-Аз съм Бъфи. Нова съм.
-Ксандър...
...съм... съм аз. Здрасти.
О, благодаря!
Е, ъ, може би ще се виждаме.
Може би на училище, понеже и...
... двамата... ходим там.
Чудесно!
Беше ми приятно.
"И двамата ходим на училище." Много учтиво.
Много не жалко. О! Хей!
Хей! Забрави си...
...кола.
Изчислено е, че около 25 милиона души са починали в този четири годишен период.
Но забавната част на Черната Чума е, че е тръгнала от Европа... как?
Като ранна форма на война с микроби.
Ако погледнете на картата на страница 63, можете да проследите разпространението на болестта...
-...в Рим и след това на Север...
-Мерси.
И тази известна чума до какви социални проблеми довела? Стив?
-Здрасти, аз съм Корделия.
-Аз съм Бъфи.
Ако си търсиш учебник, има няколко в библиотеката.
-Супер. Мерси. Къде е тя?
-Ще ти покажа. Хайде.
-Е, ти си от "Хемъри", така ли? В Лос Анджелис?
-Да.
О, бих убила, за да живея там. Толкова близо до толкова много обувки!
Ще си добре тук. Ако се движиш с мен, ще бъдеш приета за нула време.
Разбира се,трябва да проверим колко си готина.
Ти си от Лос Анджелис, затова можеш да пропуснеш написаното, но, нека да видим...
Вампирски лак?
Ъ... остарял?
Толкова остарял. Джеймс Спайдър?
Той има "нужда" да ми се обади!
-Фрапучино?
-Модерно, но вкусно.
-Джон Теш?
-Дяволът.
Това беше повече като тренировка, но ти мина!
О, чудесно!
Уилоу!
Хубава рокля! Добре е да знаеш, че си виждал меката страна на Сиърс.
О, ами, майка ми я купи.
Нищо чудно, че така привличаш момчетата. Свърши ли?
О!
Ако искаш да се вместиш тук, първото правило е "да знаеш кои са загубеняците".
Веднъж да ги забележиш, е доста по-лесно да ги избягваш.
Ако не си затънала в наваксване, намини в Бронз довечера.
-Кое?
-Бронз. Единственият клуб, в който си струва да ходиш.
Пускат всеки, но е все още най-добрият. Намира се в лошата част на града.
-Къде е това?
-Половин блок след добрата част.
Нямаме цял град тук. Но ти трябва да дойдеш.
Ами, ще се опитам. Ъ, мерси.
Чудесно. Е, ъ, ще се видим в салона...
...и можеш да ми разкажеш всичко за себе си.
Супер!
О, това звучи забавно.
Ехо?
Има ли някой тук?
Оу!
-О! Значи има някой.
-Мога ли да ви помогна?
Търся няколко, ъ, книги. Нова съм.
Госпожице Съмърс?
Позна. Предполагам само аз съм нова, нали?
Аз съм г-н Гилс. Библиотекарят.
Казаха ми, че идвате.
Чудесно. Значи, ъ, трябва ми "Перспективи през 20и век..."
Знам какво търсите.
Не това ми трябва.
-Сигурна ли сте?
-Напълно.
Грешката е моя.
Значи, какво казвахте, че искате?...
Новото момиче? Изглежда ми странна. И що за име е Бъфи?
-Хей, Афродизия.
-Здрасти!
Клюката в кафенето е, че са я изхвърлили. И затова майка й е трябвало да си намери нова работа.
-Нег.
-Пос. Тя е предизвиквала борби!
-Нег-ли!
-Е, чух го от Блу, и тя каза...
Ъ, здрасти.
-Уилоу, нали?
-Защо?
Аз... имам предвид здрасти. Искаш ли да се преместя?
Защо не започнем с "Здрасти, аз съм Бъфи"?
И след това нека се прехвърлим директно на услугата, която искам да ми направиш.
Включва да се движиш с мен известно време.
Но ти не си ли с Корделия?
-Не мога ли и с двете?
-Не и открито.
Виж, аз наистина искам да съм тук. Ново училище и...
Корделия беше много мила... с мен, все пак.
Но, ъ... Но имам огромно желание да не пропадна на всичките си изпити...
-...Чух, че ти можеш да ми помогнеш с наваксването.
-Със сигурност мога да ти помогна!
Ако шестия ти час е свободен, можем да се срещнем в библиотеката.
Или не.
Можем да се видим на някое по-тихо място. Шумно. Това място ме побърква.
Действа на повечето ученици така. Но аз го обожавам.
Има страхотна колекция. И новия библиотекар е готин.
-Нов ли е?
-Да, току-що започна.
Бил е уредник на някакъв Британски музей. Или "Британския" музей. Не съм сигурна.
Той знае всичко. Той донесе всички тези исторически книги...
-...и аз ли съм единствената жива глупачка?
-Изобщо не си.
Заети ли сте? Прекъсваме ли нещо?
Здрасти.
-Здрасти.
-Здравей.
Това е Джес, а това е Ксандър.
Ние с Бъфи се познаваме. Стари приятели. Много близки.
После се отчуждихме когато пораснахме,...
...но сега е както беше навремето. Аз съм много трогнат.
Аз ли съм, или ти се превръщаш в дрънкащ идиот?
Не, ъ, не си ти.
Е, беше ми приятно да се запознаем. Мисля.
Искахме да те приветстваме, да се чувстваш като у дома си.
-Освен ако дома ти не е страшничък.
-И да ти върна това.
Единственото нещо, което мога да измисля е, че ти си строиш една наистина малка ограда.
Ъ... не, ъ... Всъщност, това е за самоотбрана. Всеки има от тези в Лос Анджелис.
Спреят е толкова отшумял.
Как се развличаш? Какво търсиш у едно момче?
Ако имаш мрачни тайни можем да публикуваме...
Уау, всички искат да знаят за мен. Колко хубаво.
Не се случват много неща в град като Сънидейл. Ти си голяма сензация.
Не съм. Наистина.
-Тези момчета досаждат ли ти?
-Ъ, не!
Тя не се размотава с нас.
-Здрасти, Корделия.
-О, моля те.
Съжалявам, че прекъсвам понижената ви подвижност, но няма да видите треньор Фостър,...
...жената с космите по гърдите,...
...защото физическото беше отменено заради мъртвото момче в шкафчето.
-Какво?
-За какво говориш?
Някакво момче било натъпкано в шкафчето на Аура.
-Мъртъв?
-Напълно мъртъв. Съвсем мъртъв.
-Не малко мъртъв?
-Няма ли друго място, където да се разкараш?
Ако ти трябва рамо, на което да си поплачеш, или просто да си хапнеш...
-Как е умрял?
-Не знам.
-Е, имаше ли някакви белези?
-Ужасно! Не съм питала!
Ъ, трябва да вървя. Ще... ще ви видя по-късно.
Какво й става?
О, страхотно!
-Добре, каква е работата?
-Моля?
Чул си за мъртвото момче, нали? В шкафчето?
-Да.
-Защото това е много странно.
Има две малки дупчици на врата си и всичката му кръв е била изсмукана.
Не е ли странно? Няма ли да кажеш "Ооо..."?
-Страхувах се от това.
-Е, "аз" не бях.
Първият ми ден е. Страхувах се да не изостана във всичките си часове,...
...че няма да намеря приятели, че прическата ми е остаряла.
Не мислех, че ще има вампири в училище. И не ми пука.
Тогава защо си тук?
Да ти кажа, че не ми пука,...
... наистина е така, и... сега вече знаеш.
Затова... чао.
Той... ще възкръсне ли?
-Кой?
-Момчето.
-Не. Той е просто мъртъв.
-Можеш ли да си сигурна?
За да те направят вампир, те изсмукват кръвта ти и след това и ти пиеш от тяхната.
Нещо като групово изсмукване. Най-вече искат да убиват.
-Защо все още говоря с теб?
-Нямаш представа какво се случва, нали?
Мислиш си, че е съвпадение, че си тук?
Защо просто не ме оставите на мира?
Защото ти си Убийцата. "Във всяко поколение, Убийца се ражда."
"Едно момиче, в целия свят, Избрано. Родено със силата..."
"...и умението за лови вампири. Да спре разпространението на злото." Чувала съм го.
Не мога да разбера това твое отношение. Ти си приела дълга си, убивала си вампири и преди.
Била съм там и съм го правила, но продължавам напред.
Какво знаеш за този град?
На два часа път по магистралата от Неймън Маркус?
Порови малко в историята на това място и ще намериш множество странни явления.
Целият район е център на мистична енергия.
Привлича неща, които може би няма да намериш другаде.
-Като вампири.
-Като зомбита. Върколаци. Мъжки и женски демони.
Всичко, което си се страхувала, че е под леглото ти, но си си казвала, че не съществува. Всички те са истински.
Какво? Поръчал си Доживотната Поредица?
Ъ... да.
-Получи ли безплатен телефон?
-А календара?
Супер! Но... добре, първо, аз съм убийца на вампири. И второ, аз се оттеглям.
-Хей, знам! Защо ти не ги убиеш?
-Аз съм наблюдател. Нямам дарбата.
О, хайде! Кол в сърцето... то е като падащ труп.
-Убийцата убива. Наблюдателят...
-Гледа?
Да. Не! Той... Той я учи. Той... той я подготвя.
За какво ме подготвя? Да ме изритат от училище? Да загубя всичките си приятели?
Да прекарам живота си, борейки се да не умра...
...и никога да не казвам на никого, защото мога да го застраша? Давай.
Подготви ме.
По дяволите!
Какво?
-Влошава се.
-Кое се влошава?
Напливът на безсмъртните. Строели са го в продължение на години.
Ето причина за идването ти тук.
Защото сега е моментът, когато майка ми се премести тук.
Нещо се задава. Нещо... Нещо ще... ще се случи тук. Скоро.
Уау, можеш ли да ми го разясниш?
Знаците, доколкото мога да кажа, предупреждават за критичен мистичен катаклизъм много скоро.
Дни, може би дори по-малко.
О, стига! Това е Сънидейл. Колко голямо зло може да има тук?
Спящите ще се пробудят.
Спящите ще се пробудят.
Спящите ще се пробудят.
Спящите ще се пробудят.
И светът ще кърви.
Амин!
Здравей! Аз съм невероятна уличница!
Здравейте. Искате ли копие от "Наблюдателницата"?
Преди бях добра на това.
-Здрасти, скъпа.
-Здрасти!
-Ще излизаш ли тази вечер?
-Да. Отивам в клуб.
-О. Ще има ли момчета там?
-Не, мамо. Само монахини го посещават.
-Е, просто... бъди внимателна.
-Ще бъда.
Знам, мисля, че тук ще се получи. Позитивната ми енергия приижда.
Ще изправя галерията на крака.
-Може да сме намерили място днес.
-Това е чудесно.
Това училище е една възпитателна среда, от което ти имаш нужда.
-Е, всъщност...
-О, не много възпитателна.
Знам. Ти си на 16. Чела съм всичко за опасността от превъзпитаването.
Трудно е. Нов град и всичко останало. И за мен е така.
Опитвам се да се получи. Аз ще накарам нещата да потръгнат.
-Знам.
-Ти си добро момиче, Бъфи.
Просто си попаднала в неподходяща среда. Но сега всичко е минало.
Така е. От сега нататък аз ще се движа само с живите.
Имам предвид жизнени... хора.
Добре.
Забавлявай се.
-Има ли проблем, госпожице?
-Да, има проблем.
Защо ме следите?
Знам какво си мислиш, но не се тревожи. Аз не хапя.
Истината е, че мислех, че си по-висока. Или с по-големи мускули и така нататък.
Все пак си доста енергична.
-Какво искаш?
-Същото, каквото и ти.
Добре... Какво искам аз?
Да ги убиеш. Да ги избиеш всичките.
Грешен отговор, но получаваш този часовник и едногодишен запас от восък от костенурка.
-Искам да ме оставят на мира!
-Мислиш ли, че вече е възможно?
Ти се намираш върху устата на Ада.
И е на път да се отвори.
Не обръщай гръб на всичко това.
-Трябва да си готова.
-За какво?
За Жътвата.
Кой си ти?
Нека да кажем... аз съм приятел.
Да, е, може би не ми трябва приятел.
Не съм казвал, че съм твой приятел.
Какво става?
Здрасти.
Can you hear me? Can you see me? What's inside of me?
If my life can have a purpose, help me to believe
Can you hear me? Can you see me? What's inside of me?
If my life can have a purpose, help me to believe
Everybody wants to find the circle
The line of truth that has no end
-Здрасти!
-О, здравей!
Здрасти!
-С някого ли си тук?
-Не. Сама съм.
-Мислех, че Ксандър ще се появи.
-О! Вие двамата излизате ли?
Не, ние сме просто приятели. Преди ходехме, но скъсахме.
-Защо така?
-Той ми открадна барбито.
О, ние бяхме на 5.
Оу!
-Аз всъщност не се срещам с момчета... напоследък.
-Защо?
Е, когато съм с момче някак си...
...ми е трудно да кажа нещо готино, или... или остроумно, или каквото и да е.
Обикновено мога да произнеса няколко гласни, и след това трябва да си тръгвам.
-Не е толкова лошо.
-Напротив, ужасно е.
Мисля, че момчетата се интересуват от момичета, които умеят да общуват.
-Наистина не си ходила на срещи скоро.
-Може би ти е по-лесно.
Да. Много лесно.
Искам да кажа, не изглеждаш срамежлива.
Е, моята теория... Искаш ли да я чуеш?
-Да, искам.
-Животът е кратък.
-"Животът е кратък."
-Не е оригинално, уверявам те, но е вярно.
Защо да си губим времето със стеснителност или тревоги заради някакъв, който ти се присмива?
Улови мига, защото утре може да си мъртва.
О, това е хубаво!
Ъ, ей сега се връщам.
О, няма... проблеми. Не си длъжна да се връщаш.
Връщам се след малко.
"Улови мига."
I feel love with my friends
I feel love with my songs
If I could just hold love
Then all the answers might come
If we're all children of God and we just turned away
I got a lack of belief...
Като да купонясваш с ученици? Не е ли забавно?
О, да. Аз се забавлявам.
Да гледам "клоунската коса", лудувайки едва ли е представата ми за купон.
Предпочитам да съм си вкъщи с чаша Боврил и хубава книга.
Нуждаеш се от индивидуалност.
Това е идеален терен за развъждане на вампири. Тъмно е, претъпкано...
Знаех, че ще дойдеш. Трябва да те накарам да разбереш.
Че Жътвата идва. Знам. Приятелят ти ми каза.
-Какво каза?
-Жътвата.
Това означава ли нещо за теб? Защото аз нямам представа.
Не съм сигурен. Кой ти каза това?
Този тип. Тъмен, божествен по един досаден начин. Помислих, че сте приятели.
Не.
Жътвата... Каза ли още нещо?
Нещо за "устата на Ада". Аз "наистина" не го харесах.
Погледни ги. Разпръсват се. Без да подозират, че опасността ги заобикаля.
-Късметлии.
-Или може ми си права.
Може би не съществува опасност. Знаците могат да грешат.
Не е като да си имала кошмарите.
Мама не се надига от леглото. Докторът казва, че е Епстейн-Бар.
Аз казвам, "Това е хроничен хепатит или поне хроничен синдром на умора."
Имам предвид, че "никой" готин няма Епстейн-Бар вече.
-Здрасти, Корделия!
-О, да, това е моя преследвач.
-Изглеждаш... изглеждаш страхотно.
-Радвам се, че проведохме този кратък разговор.
"Чуй, знаеш ли, искаш ли да танцуваш? Знаеш ли?
-С теб?
-Е, ъ, да.
Е, ъ, не!
Хайде, момчета.
Добре.
Морето е пълно с риби.
О, да, аз търся жена!
Гледай ме как ще я намеря!
Не съм казала, че "никога" вече няма да убия някой вампир.
Не изпитвам топли чувства към тях.
Просто нямам намерение това да е извънучилищното ми занимание. Ако видя някой от тях, разбира се...
Ще бъдеш ли готова?
Има много неща, които не знаеш за "тях", за собствените си способности.
Вампирът изглежда нормален, докато храната не му падне.
Само тогава те разкриват техните демонични образи.
Ти си като учебник с ръце. Знам това.
Работата е там, че така или иначе убийцата трябва да ги забелязва.
Без да гледа и без да мисли.
Можеш ли да ми кажеш дали има вампир в сградата?
-Може би.
-Би трябвало да знаеш.
Дори и сред тази тълпа и тази...
...врява, ти би трябвало да ги усещаш.
Е, опитай.
Почувствай ги с мисълта си. Наостри сетивата си.
Съсредоточи се, докато енергията не остане незабележима за теб, докато не почувстваш всяка част от...
-Ето един.
-К-къде?
Точно там. Който говори с онова момиче.
-Ти не знаеш...
-О, моля те!
Погледни якето му. Навил си е ръкавите.
А ризата? Загледай се в облеклото му.
-То е отшумяло?
-Толкова отшумяло.
Довери ми се. Само някой, който живее под земята би си помислил, че това е "все още" модерно.
Но ти не... наостри сетивата си.
О, не!
-Това не е ли?...
-Уилоу.
-Какво прави тя?
-Улавя мига.
-Корделия!
Боже! Каква е детската ти травма?!
Виждали ли сте Уилоу? Мина ли от тук?
Да не би да искаш да я нападнеш с пръчката?
Господи!
Извинете. Точно в момента имам нужда да се обадя на всички, които някога съм познавала.
Това "беше" бързо. Добра работа. Трябва да мина през библиотеката.
-Онова с Жътвата...
-Не ги намерих.
-Вампирът не е мъртъв?
-Не, но социалния ми живот е застрашен.
-Тогава какво ще правим?
-Аз ще се погрижа.
-Искам да дойда с теб. Може ли?
-Не се тревожи. Мога да се справя с един вампир.
Е, ъ, как каза, че ти е името?
-Дарла.
-Дарла, не съм те виждал наоколо преди.
-От тук ли си?
-Не, но имам роднини тук.
-Познавам ли ги?
-Вероятно ще се запознаете.
Господарю.
-Слаб съм.
-След Жътвата ще възстановите силата си.
Жътвата.
Почти сме там.
Скоро ще бъдете свободен.
Трябва да се подготвя. Нужна ми е силата.
-Изпратих слугите Ви за храна.
-Чудесно.
-Люк?
-Да?
Донеси ми нещо... свежо.
Разбира се, че е тъмно.
-Нощ е.
-Е, по това време е тъмно. През нощта.
Обикновено. Още не мога да повярвам, че не съм те виждала в училище.
Г-н Чомски ли ти преподава по история?
Ъ, сладоледът е натам. След улица Хамилтън.
Знам пряк път.
-Тръгваш ли си вече?
-Ксандър. Виждал ли си Уилоу?
-Не и тази вечер.
-Тя си тръгна с едно момче.
Не говорим ли за Уилоу? Отбелязва точки в Бронза! Давай, момиче!
Не, трябва да я намеря. Къде би я завел?
Защо? О, хей, надявам се да не е вампир, защото тогава ще ти се наложи да го убиеш.
Да не би... да е имало училищен бюлетин? Пише ли го във вестниците?
Има ли някой в този град, който да не знае, че аз съм Убийцата?
Знам, че си "мислиш", че си Убийцата и причината за...
Както и да е. Няма значение. Просто ми кажи-къде би отишла Уилоу?
Ти не се шегуваш.
Ако не я намерим, ще има още един труп на сутринта.
Д-добре, това... това е хубаво... и страшно.
Сигурен ли си, че така ще стигнем по-бързо?
Хей, била ли си някога в нещо такова?
Не...
Благодаря ти.
Хайде.
От какво се страхуваш?
О!
Това не беше смешно.
-Мисля, че трябва да тръгвам.
-Така ли мислиш?
-Това ли е най-доброто, което можеш?
-Тя е свежа.
Едва ще стигне да я поделим.
Защо не си донесе собствена?
-Направих го.
-Хей!
Почакай!
О, Господи! Джеси!
Тя ме ухапа!
-Огладнях по пътя.
-Джеси, да се махаме от тук!
О, никъде няма да ходите.
Остави ни на мира!
Никъде няма да избягате, докато не се нахраним!
Е... това е приятно.
Малко е голо, но... малко боя,...
...няколко хвърлени възглавници... наречи го вкъщи!
Коя, по дяволите, си ти?
Има някой в този град, който още "не" знае?
Какво облекчение. Да имаш скрита самоличност в този град е въпрос на работа.
-Бъфи, да се измъкваме?!
-Още не.
Добре, първо, какво ти е на дрехите? Живей в настоящето, окей? Приличаш на ДеБарж.
Можем да го направим по трудния начин, или... Е, всъщност, има само труден начин.
-Няма проблеми.
-Сигурна ли си? Няма да е много красиво.
Говорим за насилие, силен език, само за възрастни...
-Виждаш ли какво става, когато се биеш?
-Той беше млад и глупав.
-Ксандър, вървете!
-"Не стигай далеч."
Знаеш ли, тъкмо исках да започна от начало. Да бъда като всички други.
Да си намеря приятели, може би и куче. Но не. Трябваше да дойдете тук.
-Не можехте да отидете да смучете другаде.
-Коя си ти?
Не знаеш ли?
Не ми пука.
Трябваше да донесеш жертва за Господаря.
Почти сме на Жътвата, а ти си губиш времето с това дете.
Имахме момиче. Но после тя дойде.
Уби Томас. Люк... тя е силна.
Тръгвай.
Ще видя дали ще се справя с малката.
Ти си силна.
Аз съм по-силен.
Ще викнем полиция! Няколко блока нагоре е!
-Губиш ми времето.
-Хей! И аз имах други планове!
Мислиш, че можеш да ме спреш? Да ни спреш?
Нямаш представа с какво си имаш работа.
"И като чума от циреи, Човечеството покри Земята."
"Но на третия ден от новата светлина, ще настъпи Жътвата...
...и кръвта на хората ще се лее като вино...
...когато Господарят ще се издигне над тях отново."
"Земята ще принадлежи на Старите."
"И Адът ще се възцари."
Амин.
Превод: NikoSoft