Charmed - 01x02 (1998) Свали субтитрите
- Ще го убия!
- Кого?
- Гл. готвач Муур. Назначи ме и се отказа да отваря новия ресторант.
- Не виждам клиенти да се оплакват..
- Ехо..аз съм готвач, не развеждам хора из ресоторанта. Нямам никаква идея какво правя.
- Моята рокля ли си облякла?
- Здрасти, Бритни.
- Хубава татуировка.
- Мерси.
- Мислех, че е забранено да си слагаш на ръцете заради вените?
- Да, в Щатите е забранено. Направих си я в Таити.
- Задръж рестото, Пайпър. Трябва да бягам.
- Ок, поздрави Макс.
- 9-та маса, моля.
- А сега да се върнем на роклята ми..
- Ок, виждаш ли сладура от лявата ти страна?
- Просто погледни, не го зяпай!
- Харесва ми, кой е?
- Казва се Алек и след малко ще дойде да попита дали може да ме черпи Мартини.
- От къде знаеш?
- Да кажем, че елиминирах стария проблем "кой да направи първата стъпка".
Имах малко видение..
- Какво?!
- Фийби, предполага се, че не трябва да използваш силите си, разбрахме се за това..
- Не, вие с Прю се съгласихте. Освен това, видението просто дойде. Немога да го контролирам..
- Точно там е проблема. Никоя от нас не може да контролира силата си.
Това ме плаши. Може да се паникьосам и да замразя целия ресторант..
- Тихо, той идва.
- Здравей!
- Стоях ето там и се чудех дали мога да те почерпя едно мартини или каквото и да е ?
- Ммм...мартини. С удоволствие.
- Ти си Алек, нали?
- Да...от къде знаеш името ми?
- Просто познах. Искаш ли да седнем някъде?
- Прю ще побеснее..
- Стига си се тревожила, води до бръчки.
- Прю?
Ч А Р О Д Е Й К И
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org
- Утро.
- Утро.
- Какво гледаш?
- Нищо, просто някакво шоу..
- За вещици? Тревожиш се да не изгориш на клада?
- Да...точно. Анди се обади.
- Кога?
- Докато беше под душа.
- Какво му каза?
- Че си под душа.
- Кофти среща?
- Не, не...не. Изобщо. Беше чудесно.
- Нали знаеш - вечеря, филм...секс..
- Моля?!
На първата среща?! Мръсница..
- Това не беше точно първата ни среща, Пайпър.
- Това в гимназията не се брои, беше миналото десетилетие. Изплюй камъчето.
- Уу..толкова зле ли беше?
- Не.
- Не, беше добре. Бяхме голи.. но не в това е въпросът.
- Бях си обещала, че нещата ще са различни.. че ще караме по-бавно..не трябваше да става така..
- Какво не трябваше да става?
- Прю е преспала с Анди.
- Уау..
- Благодаря ти..
- Какво? Ще кажеш на нея, а на мен не?! Семейно събиране.
- Говорейки за миналата нощ...ти кога се прибра?
- Не, не, не. Не сменяй темата.
- Не отклонявай въпроса.
- Най-рано след три..
- Май още съм в часовата зона на Ню Йорк..
- Всъщност това би означавало дори по-късно..
- А може би ти и Алек..
- Кой е Алек?
- Сладурът, който заби в ресторанта.
- Не беше точно така..той ме сваляше. Помниш ли видението?
- Видение?
- Не ми казвай, че си използвала силите си..
- Не ме поставяй посредата..
- Не аз, родена си посредата.
Мислех, че сме се разбрали..
- Не, не сме. Вие се съгласихте и ми го наложихте. Има разлика.
- Фийби, тези сили не са играчка. Трябва да сме внимателни, ако не искаме да ни убият.
- Права е. Не ми се иска да ни намери още някой магьосник..
- Това беше просто едно видение..нищо повече.
Никой не е умрял. Освен това вие също не можете да контролирате силите си.
И ако искате да знаете, снощи нищо не се случи..
Поне нищо, от което да се срамувам.
- Има още нещо, за което трябва да внимаваме.
Анди смята, че някой отвлича жени в нашия район.
- Отвлича жени? Какво имаш предвид?
- Имам предвид, че магьосниците не са единственото зло, от което трябва да се пазим.
И за ваша информация, аз също не се срамувам от нищо.
- Изобщо не се прибра снощи. Това не е в неин стил, повярвай ми..
- Зная, Макс. Тя кога тръгна към "Quake" ?
- Към осем...осем и половина.
Обади се към десет и каза, че се прибира. Наистина се притеснявам.
- Има голям шанс да се появи. Обикновено така става.
Най-доброто, което можеш да направиш сега е да се прибереш и да чакаш да се обади.
Ще го направиш ли?
- Да, ок. Благодаря.
- Четвърта за тази седмица.
- Да...все пак не могат просто да се изпарят...
- Направил си нещо с косата си?
- Поне ограничихме полето му на действие до района около ресторанта.
- Да, по-добре кажи на гаджето си да заключва вратата вечер.
- Пастор Уилямс...изплашихте ме.
- Съжалявам..Не сте ли подранила малко?
Оставяте неизползваната храна от ресторанта.
Мислех, че ще дойдете чак следобед..
- Да...така е. Имам предвид, че по-късно ще се върна и ще донеса всичко.
- Чудесно.
А какво правите тук сега?
- Всъщност нищо. Просто...мисля.
- За ?
- Мери Ести.
- Кой ?!
- О..просто един глупав документален филм, който гледах.
- Между другото...вярно ли е, че зли същества могат да влизат в църква, без...
- Зли същества? Имате предвид...като вампири?
- Вампри...не, по-скоро си мислех за...вещици.
- Вещици?
Нека го кажа така..
Аз лично не бих рискувал.
Трябва да тръгвам.
- Ще се видим ли по-късно?
- Да...разбира се...определено.
- Задръжте вратата!
- О...по дяволите! Рекс, били натиснал 12-ти?
- Чакай, нека ти помогна.
- Френско изкуство от 18-ти век..
- Да не работите за аукционната къща горе?
- Не, на интервю съм..ако изобщо успея да стигна навреме.
- Да?
Анди...от къде имаш този номер?
- Детектив съм, забрави ли?
Прю, мисля, че трябва да поговорим..
- Да, просто в момента закъснявам за интервю..
- Не бях планирал това, което се случи снощи, Прю, наистина.. Просто исках да го знаеш.
- Разбира се, грешката беше моя. Дори незнам защо се обади..
- Стига, Прю, изслушай ме..
Познаваме се от доста време и просто не се сдържахме. Няма от какво да се срамуваме.
- Знам, Анди..
- Просто се любихме..
- Знам, Анди..
- Нека поговорим, Прю,.. Защо се измъкна така?
- Не се измъкнах..
Просто не исках да те будя.
И ти написах бележка...просто не я оставих.
Ало?
Ало?..
- Хей..пропусна етажа ми!
- Това беше странно..
Е, май имаш късмет..
- Да, може да се каже.
- Заповядайте..
- Благодаря.
- Извинете..
Вие не сте ли Стефан?
- Да...познаваме ли се?
- О, съмнявам се. Просто съм запозната с работата ви.
Като доста други хора по света..
- Е, не съм съвсем сигурен..
Но с удоволствие приемам комплимент от такава прекрасна жена..
- Е...сигурна съм, че приятелката ви едва ли е особено доволна от този факт.
- Тя не ми е приятелка.
- Защо шепнете?
- Извинете..
Беше наистина приятно да се запознаем..
- На мен също. Слушай..
- В града съм за няколко дни за фотосесия на "Порше".
Можеш да дойдеш ако те интересува..
Бих се радвал да те снимам..
Ти си модел, нали?
- В мечтите си..
- Един от шофьорите се обади, че е болен. Можеш ли да направиш една бърза доставка?
- Разбира се. Мъжът на бара гледа ли към мен?
- Има доста мъже на бара, които те гледат..
- Онзи, от другата страна. Висок, тъмнокос...вероятно от Ню Йорк.
- Съжалявам, но не..
- Той видя резюмето ви и беше доста впечатлен.
- Трябва да ви предупредя, че вече отряза други шест кандидати.
- Незнам защо се интересува..аз дори не кандидатствах..
- Харесва работата ви в музея, макар бившият ви шеф да ви е закопал.
- Какво толкова има Роджър против вас?
- Трудно е да се каже, освен ако не броим, че смачках егото му. Беше ми годеник..
- Ясно..готова ли си?
- Да.
- Рекс Бъкланд, това е Прю Халиуел. Има интервю за специалист.
- Всъщност вече се срещнахме..Добре дошла.
- Моля те, не ме наранявай..
Пусни ме! Моля те, Стефан!
Господи...чакай!
- Колко отдела сте коригирала?
- Седем, в това число колониялното...трябва да го има в резюмето ми.
- Франклин Калтън...голямо име.
- Старая се да съм постоянна. Обикновено получавам това, което искам.
- Не се и съмнявам..
Все пак е жалко да мислите, че сте...как го казахте в асансьора... напълно неподходяща за тази работа?
- Това беше личен разговор.
- Не мисля..
- Вие ми се обадихте, не аз на вас.
Смятам, че е крайно некоректно да подслушвате разговор, след което да ме преценявате на база на чутото..
- Извинявам се. Наистина беше нечестно.
Всичко това е ново за мен..
Току що поех къщата от баща ми..
Това е причината да съм много внимателен.
Но имайки предвид какво направихте с музея, привличайки млади пазари... точно това искам да стане и тук.
Просто с всички тези квалификации...
За мен е важно да наема човек, който наистина иска да работи тук.
- Да?
- Извинете Г-н Бъкланд, следващото ви интервю е тук.
Да променя ли часа?
- Не, мисля, че приключихме.
- Е..благодаря за отделеното време.
Областите ми на познание се простират от династията Минг до бейзболните картички на Марк МакГуаър.
Назовете го и ще го идентифицирам.
Може да не съм си представяла такава работа в началото, но определено я искам.
И определено смятам, че съм подходяща за нея.
- Предполага се, че след миналата нощ, Прю ще е поомекнала.
Имам предвид..колко мина? Шест месеца, което е дори по-зле.
- Просто не е в стила на Прю да ляга с човека на първа среща.
Всичко се променя от както разбрахме, че...сещаш се...
- Какво? Никога не си правила секс на първа среща?
- Не, а ти?
Не ми отговаряй..
- Е, не го правя често. А и сега, след като съм вещица,
мога да видя дали си струва или не преди да се е случило.
- Какво ти става? Полудя ли?
- Стига, не го е приел буквално..
- Може и да е..
- Просто мисля, че трябва да сме много внимателни. Както в леглото, така и извън него..
- Добре, но има разлика между това да си внимателен и това да си параноичен.
Искаш ли да поговорим за това ?
- Да говорим за какво?
- Хей, Фийби..не знаех, че си се върнала в града.
- Хей.
- Каза ли чао на Голямата Ябълка?
- Е...изядох червея..
- Е, ще отида да си взема дъвка. Вие искате ли нещо?
- Не, мерси.
- ОК, радвам се, че те видях.
- Аз също.
- ОК, ето каква е ситуацията..
- Една приятелка има проблем..Може да е сериозно и незнам какво да я посъветвам..
- Искаш ли да влезем вътре?
- Не...трябва да тръгвам.
- Е, какъв е проблемът?
- Ами тя...
Мисли, че е възможно да е...вещица.
- Пак вещици ?
- Това не е хубаво, нали?
- Е, определено не е въпрос, който ми задават често..
- Колко добре помниш уроците от неделното училище?
Сещам се за 22:18 - "Вещица не трябва да се оставя в мъките на живота.."
- Което означава ?..
- Ако се върнем към старите учения, означава "Убий я. Тя е зло".
- $3.52
- Трябва да се използва на рожденните дни на внуците.
Джакпотът е $10 милиона. Кой знае..
Това може да е щастливият ни ден.
- Възможно е..
- Ако не е, ще загубим къщата си.
- 4..16..19..30..32 и 40.
Това са печелившите числа.
- Да..да..е ще вземете ли това или не?
- 4,16,19,30,32 и 40. Повярвайте ми, днес е щастливия ви ден.
Мисля и аз да купя един лотариен билет.
- Готова? Да тръгваме.
- Защо се усмихваш?
- Нищо..
- Какво очакваш да кажа...просто нещо не се връзва.
- Пак започна..
- Добре, къде са? Какво прави с бедните жени?
- Мислиш, че са отвлечени от извънземни, нали?
- Сериозен съм, Морис..
- Знам, точно това ме плаши.
Нека позная, любимият ти филм като малък е бил "Ловци на духове" ?
Виж, Трудо, имаме някакъв луд, който харесва красиви жени. Това е.
Като опита пак ще го хванем, ще го бутнем на топло и светът ще е едно по-безопасно място.
Толкова ли е трудно да го приемеш?
- "Злите мъртви 2".
Любимият ми филм като малък... просто за протокола.
- Има банка от другата страна на улицата. Мисля, че трябва да вземем касетите и...
Хей! Хей..къде отиваш?!
Не..не...забрави, Ромео.
Няма да разваляш прикритието ни.
- Хайде, Морис, отпусни се.
Трябва да говоря с нея.
Моля те. Дай ми само пет минути.
- Хайде, Синди, сьомгата е готова. Назад, Хектор. Трябват ни чисти чинии.
- Не си давала на Анди номера на клетъчния ми, нали?
- Не, защо?
- Няма значение.
- Припомни ми защо исках да изкарвам хляба си с това..
- Изглежда ти ще си единствената, която си изкарва хляба. Интервюто мина ужасно..
- Съмнявам се, че не си се справила.
- Какво прави Фийби тук?
- Флиртува.
- Да и е облякла "Армани". От къде го е взела?
- Не и от моя гардероб..
- Трябва да тръгвам.
- Здрасти, Прю. Това е другата ми сестра. Прю, това е Стефан, фотографът.
- Приятно ми е.
- На мен също.
- Хубава рокля.
- Не се притеснявай, не е твоя.
- Знам, не бих могла да си я позволя.
- Би ли ме извинил за минутка?
- Как ще платиш роклята? Разорена си.
- Не за дълго.
- Това пък какво означава?
Не ми казвай, че пак си използвала силите си..
- Може би..ти да не би да не си?
- Не говорим за мен, а за теб.
- Какво правите тук, момичета?
- Същото, което правим и вкъщи.
- Е, какво прави? Залага, игра на борсата?
- Лотарията..
- Фийби!
- Какво се очакваше да направя? Просто да игнорирам видението и да не помогна на една възрастна двойка?
Нали това се предполага, че трябва да правим?
- Не.
Не трябва да използваме силите си за лични цели. Така пише в Книгата на сенките.
- Не викай..
- Каза, че имаме нужда от пари, нали?
Е, аз ще набавя малко.
- Стига, момичета..
- Намери си работа като всички останали..
- Е, вместо това използвам ума си.
- Прю?
- Внимавай!
О не..не..не..не отново...
- Виж какво направи!..
- Вината е моя?!
- Вие не сте замразени?
- Предполагам, че не действа на вещици..
- Пайпър, колко време трае това ?
- Незнам...не много.
- Хората навън също не са замразени.
- О, по дяволите...това не се случва...
- Спокойно, всичко е наред..всичко ще се оправи.
- Господи, партньорът на Анди току що влезе и идва насам.
- Какво ще правим?
- Забаламосай го.
- Хей, инспектор Морис, нали?
- Точно така. Трудо тук ли е?
- Анди? Незнам...тук ли е?
- Дишай, Пайпър, дишай..
- Чкайте!
- Какво правиш тук? Мислех, че имам 5 минути.
- Да, а аз ти дадох 10.
- Момчета, тук наистина сме доста заети..
- Да..разбира се.
- Ще ти се обадя по-късно, обещавам.
- Чао..
- Мразя да съм вещица.
- Хей!
Какво правиш?
- Чета...мисля..
- За какво?
- За това, колко сме прецакани, че сме вещици.
- А...за това.
- Ти не разбираш, не мислиш, че сме.
Не се страхуваш от нищо.
Винаги съм ти се възхищавала за това.
- Е, недей, защото често ми докарва неприятности.
Пайпър, говори с мен..
- Незнам, просто...
Животът ни беше като на всички други..
Бягане за работа, кофти срещи, купуване на обувки..
И изведнъж просто се събуждаме и..всичко е различно.
Сега сме вещици и не съм сигурна дали това е добро или лошо..
- Шегуваш ли се?! Това е страхотно..
- Няма как да знаеш това.
Не знаем нищо за тези сили.
Защо ги имаме, какво означават, от къде идват.
Имам предвид, от къде да знаем, че не са..
..от къде да знаем, че не са зли?
- Пайпър, вече минахме през това. Ние сме добри вещици.
- От къде знаеш?
Ами Джереми?
Ами останалите магьосници, за които той спомена, че ще ни търсят? От къде да знаем, че не сме като тях?
Точно това ме плаши...не знаем.
Аз просто..
..просто искам да съм отново нормална.
Колкото и да е объркано това..
Толкова много ли искам?!
- Пайпър, чуй ме..
Ти си най-сладкия, най-грижовен човек, който някога съм срещала.
Така е. Винаги си готова да помогнеш, дори на непознат. Правила си това през целия си живот.
Така че няма начин тази дарба да ти е дадена..
да ти е дадена за друго, освен за още добри дела.
Да защитаваш невинните, точно както се казва в Книгата на сенките.
Освен това, ако някоя от нас е лоша, то това съм аз, нали?
Няма от какво да се страхуваш.
Е, аз ще бягам. Отивам да ме снимат.
- Анди..
- Прю..
- Кажи първо ти.
- Не съжалявам за случилото се, Прю.
- За да съм честна с теб...аз съжалявам.
Не защото ми беше неприятно, напротив - особено...
- Да, това беше страхотно.
- Да..
- Страхотно беше и...
- Да, това също.
- Да, но не това е което имам предвид..
Не съм те виждала повече от седем години и..
Да започнем от там, където се разделихме е..
- Да, знам...повярвай ми.
Просто искам да знам защо си тръгна. Това е всичко.
Защо не можеш да ми кажеш? Каква е голямата тайна?
- Повярвай ми, не ти трябва да знаеш.
- Все пак опитай..
- Животът ми малко се усложни..
..и просто не мисля, че е редно да започвам връзка точно сега.
- Прю, ние правихме секс. Това не означава, че трябва да се женим..
Добре...защо тогава просто не се преструваме, че нищо не се е случило?
- Искаш ли да ти хвърля спасителен пояс или да те оставя да се удавиш?
- Не, говоря сериозно.
Можем просто да причислим това като част от старата ни връзка, да забавим и да започнем от начало.
Прю, дава ни се втори шанс. Не искам да го пропилявам този път.
Среща в 90-те..
- Ало?
Да, разбира се.
Добре, благодаря.
Не мога да повярвам, това беше аукционната къща. Искат да отида на второ интервю.
Трябва да тръгвам.
Просто ми дай малко време да обмисля нещата, ок?
- Няма от какво да се страхувам...
..нищо от което да се страхувам.
Нищо..
Аз съм добра!
- Бритни?!
- Вие ме познавате?
Това ли е името ми?
- Прю, благодаря, че дойде отново.
- Аз благодаря, че ме поканихте, след...всичко.
- Е, казах ти, че съм заинтригуван. Но първо искам да проверя способностите ти, ако не възразяваш.
Да видим колко си добра наистина.
Това е Хана Уебстър, един от асистент специалистите ни.
А това е Прю Халиуел.
- Здравейте.
Радвам се да се запознаем.
- Моля ви, разкажете ни за този експонат.
- Ами..."Мадоната на полето". Джовани Берлини, 16-ти век. Прекрасна е.
Би струвала 3-4 милиона, ако не беше копие.
- Защо мислите, че е копие?
- Твърде е запазена, няма пожълтяване.
Освен това рамката е от чам, а по това време италианските художници са използвали дърво.
- Какво ще кажете за този?
- Дега.
Всъщност това е единствената скулптура, която сам е представил.
- Внимавай!
Добре ли си?
- Да..да, добре съм.
- Сигурна ли си?
Съжалявам. Не мога да повярвам, че това се случи.
- Не, няма проблем.
- Наистина незнам какво да кажа..
..освен, че си назначена..ако все още искаш работата.
- Наистина ли?
- Можеш ли да започнеш в Понеделник?
- Да, разбира се.
- Чудесно, значи се разбрахме.
Ще уточним подробностите като дойдеш.
А междувременно...добре дошла на борда.
- Благодаря. Чао.
- Е, какво мислиш?
- Мисля, че или има невероятен късмет...
...или е вещица.
- Пайпър? Фийби?
Познайте какво..
- Какво?
- Прю...слава богу, че се прибра.
- Да...коя е..
- Заповядай, Бритни. Защо не седнеш на масата, ок?
Ето така.
- Ъъ..Бритни?
- Няма да повярваш..не съм сигурна, че и аз вярвам..
- Мисля...не, всъщност знам...
тази жена е Бритни Рейнълдс.
- Да бе...а аз съм Рози О'Донъл.
- Прю, не се шегувам. Бритни имаше татуировка, нали?
Ангел, на дясната ръка, помниш ли?
- Не е възможно..
- И аз така си помислих...преди да и задам няколко въпроса..
..неща, които само Бритни би могла да знае.
Може да е стара, но мен ме убеди.
- Стефан, аз съм, Фийби.
- Пайпър, за какво говориш?
- Казах ти, че четох нещо за това в Книгата на сенките.
Ето тук, виждаш ли?
"Джавна се храни по една седмица всяка година, като краде жизнена сила от младежи.
Използва черната магия на злото око, за да се съхрани вечно млад."
- Това трябва да се е случило с Бритни.
- Но все пак трябва да има начин да се обърне действието?
- Има..
Преди векове, Пророк Мохамед е използвал "Ръката на Фатима", за да прогони Джадна от където е дошил.
- Да, проблемът е, че не знаем кой е Джавна, а още по малко - къде е.
- Бритни?
- О боже, какво стана?
- Бритни, добре ли си?
- Ще се обадя на 911..
- И ще им кажеш, че умира от старост на 25 ?
- Какво е това?
- Сaлфетка от ресторанта.
На гърба е написан дресът на Стефан.
- Прю, Фийби отиде там..
- Погледни това, камерата е заснела първата жертва.
- Тръгва си с този фотограф...Стефан.
- "Жибес" е последното място където е била видяна преди да изчезне.
Той в списъка на заподозрените ли е?
- Току що зае първото място в него.
- Бог да благослови охранителните камери.
- Моля те...Стефан..
..който и да си, пусни ме!
- Името ми е Джавна.
- Виждаш ли нещо?
- Не.
- Ще я намерим.
- Може би трябва да извикаме полицията..
- Не, ако Джавна я е хванал, само ние можем да го спрем.
- Но Фийби ни е нужна. Заклинанието ще проработи само, ако го направим трите.
- Фийби, нямаме много време, добре ли си?
- Прю, използвай огледалото!
- Сега..
"Зли очи погледнете ни и угаснете. Ще се преклоните пред силата на трите."
- Неможете да ме спрете..
"Зли очи погледнете ни и угаснете. Ще се преклоните пред силата на трите."
- Страхотно..
- Прю...какво правиш тук?
- Ами..
Опитвахме се да запалим микробуса.
- Да, Фийби се обади, че има проблеми с колата.
- Стефан щеше да ме снима.
- Знаете ли какъв късмет сте извадили?! Този тип е отвличал жените..
- Няма следа от него, но колата му е тук, сигурно още е наблизо.
- Извинете ме.
- Хей...браво, ти го оправи!
- Браво на мен...
- Може би трябва да тръгваме..
- Добра идея.
- Благодаря..
Ще ми се обадиш ли?
- Разбира се.
- Извинете..
- Хей, как си?
- Познаваш ли това момиче?
- За малко да съм на нейно място. Тя е една от жертвите на Стефан..
- Очевидно не помни нищо.
- Късметлийка..
- Не, аз съм късметлийка.
Научих си урока, трябва да съм по-внимателна.
- Не вярвам на ушите си. Тя наистина ли призна, че е сгрешила?!
- И аз това чух.
- Запишете си го, за последно е.
- Поне помогнахме на тези хора..
А това означава, че силите ни наистина са добри.
- Да, добри за всичко друго, но не и за личният ни живот, за нещастие..
Все пак трябва да призная, че са наистина полезни от време на време.
- Ъхъ..Хипокрит..
- Печелившите числа...спечелих.
Наистина спечелих!
- Казах ти, не можеш съзнателно да използваш силите си за лична облага.
- Добре, че не свалих етикетите на онази рокля.
Е, поне възрастната двойка не загуби къщата си.
- Тост...за силата на трите. Независимо дали ни харесва или не.
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org