Charmed - 01x01 (1998) Свали субтитрите
Добро момиче.
Какво правиш тук ?
- Прю ?
- Тук съм, оправям полиелея.
- Съжалявам, че закъснях.
- Нищо ново..
Пайпър, щях да съм тук и сама да посрещна ел. техника
но знаеш, че немога да си тръгна от музея преди 6. Нямах време дори да се преоблека..
- Просто не усетих колко време съм прекарала в Китайския квартал..
Джереми обади ли се ?
- Не, но е донесъл някакъв пакет и рози. Какво си правила в Китайския ? Мислех, че имаш интервю в Норт Бийч.
- Така е, но след интервюто ходих до пазара "Юнг ли" да си купя съставките за прослушването утре.
- Значи още не те е наел ?
- Не, но мисля, че това ще свърши работа.
- Джереми ти е изпратил Портвайн ?
Най-важната съставка за моята рецепта.
- Добро гадже.
- Господи! Не вярвам на очите си.. Кажи ми, че това не е старата ни дъска за гадаене ?
Да, намерих я в сутерена, докато си търсех фазомера.
"На моите три красиви момичета. Нека това ви даде светлина, за да намерите сенките. Силата на трите ще ви освободи. С обич, Мама."
Така и не разбрахме какво означава посвещението.
- Може би трябва да я изпратим на Фийби. Около това момиче има толкова тъмнина, че малко светлина ще и е от полза.
- Винаги я тормозиш..
- Пайпър, тя няма никаква визия.. Никакво усещане за бъдещето.
- Аз наистина смятам, че Фийби се справя добре.
- Е, докато се справя на друго място, предполагам, че новината е добра..
Ч А Р О Д Е Й К И
С участието на..
Шанън Доърти
Холи-Мари Комбс
Т. У. Кинг
Дориан Грегъри
и Алиса Милано
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org
Продуцент Констанс М. Бърдж
Сценарист Констанс Бърдж
Режисьор Джон Т. Кречмър
- Време беше!
- Дойдох веднага щом чух.
Още една мъртва жена, нали ? Видима възраст около 20.
- Звъня ти на пейджъра от час, къде беше ?
- Проверявах една следа.
- Каква следа ?
- Такава, която не доведе до никъде.
- Не отговори на въпроса ми.
- Защото не ти трябва да знаеш, че ходих в окултистки магазин.
- Мразиш ме, нали? Искаш да страдам.
- Искам да разкрия тези убийства. Някой преследва вещици.
- Жени.
- Тази жена горе..обзалагам се, че е убита с ритуално оръжие.
- Грешка. Двустранно наточен, стоманен нож.
- Именно. Това е ритуално оръжие.
Ритуален прибор, използван от вевици за пренасочване на енергия.
- Тази жена не е пренасочила нищо. Била е намушкана. Просто и ясно.
- До олтар ли беше намерена ?
- Да.
- Имаше ли дърворезба по олтара ?
- Направи ми услуга - никога не проверявай следи без преди това да ми кажеш.
- Искаш ли да отидем да посетим окултистки магазини ?
- Просто се връщай на работа, ок ?
- Инспектор Трудо ?
Джими Бърнс. Сан Франциско Хроникъл. Ще коментирате ли ?
- Жена е била намушкана.. Просто и ясно.
- Но това е третата за последните три седмици.
- Не разбирам. Проверих всичко. Няма никаква причина полиелея да не работи.
- Нали помниш, че обсъждахме какво да правим със свободната стая ? Мисля, че си права - трябва ни съквартирант.
- Можем да я дадем под наем за по-малко пари, в замяна на малко домакинска помощ.
- Фийби е добра с гаечния ключ.
- Фийби живее в Ню Йорк.
- Вече не.
- Какво ?!
- Напусна Ню Йорк. Връща се при нас.
- Дано се шегуваш..
- Е неможех да и откажа.
Тази къща е и нейна. Завещаха я на трите.
- Да, преди месеци. Не сме говорили с нея от тогава.
- Е, ти не си.
- Не, не съм. Струва ми се, че забравяш защо съм и още ядосана.
- Не, не разбира се. Но тя няма къде да отиде. Загубила е работата си, има дългове.
- И това е нещо ново ? От кога знаеш за това ?
- Няколко дни, може би седмица...или две.
- Е, благодаря, че сподели. Кога пристига ?
- Изненада !
Намерих скрития ключ.
- Фийби, добре дошла у дома.
- Толкова се радваме да те видим! Нали Прю ?
- Нямам думи.
- Оопс, забравих за таксито.
- Аз ще се погрижа.
- Пайпър, това е моята чанта.
- Мерси. Ще ти ги върна.
- Това ли е всичко, което донесе ?
- Това е всичко, което имам...и едно колело.
Виж, знам, че не ме искаш тук.
- Няма да продаваме къщата.
- За това ли мислиш, че си дойдох ?
- Единствената причина с Пайпър да се откажем от апартамента си и да се върнем тук е фактът, че къщата е на семейството от поколения.
- Няма нужда от уроци по история. Аз също израстнах тук. Сега може ли да поговорим за това, което наистина те притеснява ?
- Не, още съм ти бясна.
- Значи предпочиташ напрегнато събиране, клюки и безмислени разговори ?
- Не, но иначе не бихме имали за какво да си говорим.
- Не съм докоснала Роджър.
- Уоу..
- Знам, че не вярваш, защото онова носещо Армани и наливащо се с Шардоне влечуго ти е казало друго..
- Имам идея, ще направя страхотна вечеря по повод събирането ни.
- Не съм гладна.
- Аз хапнах в автобуса.
- Е...ще оставим общата прегръдка за по-късно.
- Влез.
- Господи, умирам от глад.
- Досетих се.
- О, това е приятелат ми, Джереми.
Какво е станало ?
- Очистили са някой.
- Очистили ? Фийби, зивяла си в Ню Йорк повече от необходимото.
- Трябваше да остана.
Защо не каза на Прю, че се връщам ?
- И да рискувам да ти промени решението ? Не мисля.
Освен това, ти трябваше да и кажеш, не аз.
- Добре казано, малката.
Просто ми е много трудно да говоря с нея. Тя винаги ми е била повече като майка.
- Вината не е нейна. Тя практически пожертва детството си, за да ни отгледа.
- Да, да, да...
- Имахме късмет, че тя беше толкова отговорна. За нас беше много лесно.
- Да, но в момента нямам нужда от майка..нуждая се от сестра.
- Това винаги е била най-студената стая в къщата.
- Мерси.
- Същата татуировка като при другите две жертви.
- Значи убива окултисти..
- Не, по-скоро е на лов за вещици.
- Да, на възраст между 5 и 8 години и живее в Салем..
Огледай се, Трудо. Пентаграми, олтари, амулети...всичко необходимо за фестивал на откачалки.
- Наричат ги Сабат и това е доста различно от фестивал на откачалките. Тя е живяла и практикувала изкуството си сама.
Нека те попитам нещо, Морис. Вярваш ли в летящи чинии ?
- Не, разбира се.
- Нито пък аз. Но вярваш, че има хора, които вярват в летящи чинии, нали ?
- Да и смятам, че са луди.
- Тогава защо ти се струва невероятно, че има жени, които вярват, че са вещици ?
- Виж, всичко което знам е, че ако не спреш да ми говориш за вещици, теб ще подложа на разпит.
Аз бих стоял по-далеч от тази котка, Трудо. Изподраска всичките ми хора.
Ще се видим в колата.
- Радвам се, че още сте заедно с Джереми. Всъщност как се запознахте ?
- Запознахме се в кафето на болницата. Деня, в който приеха баба.
- Пишеше някаква история. Аз плачех ужасно и той ми подаде сълфетка.
- Оу, колко романтично !
- Всъщност беше. На сълфетка беше написан телефонният му номер.
- Стига си натискала показалеца!
- Не съм го докоснала.
- Винаги го правиш..още пуканки ?
- Хей, забравих въпроса ти.
- Попитах дали Прю ще прави секс с друг, освен със себе си тази година.
- Това е отвратително.
Моля те, кажи да!
Пайпър!
Пайпър, ела тук!
- Какво ?
- Какво направихте пак ?
- Аз? Нищо не съм направила.
- Показалецът на даската...премести се сам..
Говоря сериозно, изписа "А" "Т".
- И не си го бутнала ?
- Не!
- Винаги го правеше.
- Пръстите ми едва го докосваха. Вижте!
Пак го направи..премести се!
- Все още е на буквата "Т".
- Заклевам се, че се премести.
Ето! Виж! Видя това нали ?!
- Да, мисля, че го видях.
- Казах ти, че не го бутам аз.
- Прю, би ли дошла тук за секунда!..
- Сега пък какво ?
- Мисля, че се опитва да ни каже нещо.. (ТАВАН)
- Не мислиш ли, че преиграваш ? Тук сме в пълна в безопасност.
- Не казвай това. Във филмите на ужасите, този, който го каже е следващия, който умира.
- Вали като изведро, има някакъв психар на свобода, а и Джереми няма да си е вкъщи.
- Тогава...ще изчакам в таксито докато се прибере..
- Прю, видях показалеца да се движи.
- НЕ, това, което видя, бяха пръстите на Фийби, бутащи показалеца. На тавана няма нищо. Тя просто се шегува с нас.
- Не сме сигурни в това. Живеем в тази къща от месеци, но така и не успяхме да отворим тази врата.
- Чудесно, сега и телефонът не работи.
- Да, няма ток. Виж, просто ела с мен до сутерена.
- Какво ?!
- Трябваш ми, за да държиш фенерчето докато проверя захранването.
- Фийби ще дойде с теб, нали Фийби ?
- Не, аз отивам на тавана.
- Не, не отиваш. Вече се разбрахме за това.
- Няма да чакам някакъв техник да проверява. И със сигурност няма да чакам до утре.
Ще отида сега.
- Прю, чакай!
"Книга на сенките"
"Чуй думите на вещиците, тайните, който скрихме в нощта,
най-старите богове ни помагат, в търсене на великата сила на магията.
В тази нощ и този час ще призова античната сила,
предай силата си на нас трите, искаме силата, дай ни силата."
- Какво правиш ?
- Чета..заклинание.
- Беше в тази "Книга на сенките", намерих я в този сандък.
- Как влезе тук ?
- Вратата се отвори.
- Чакай малко..заклинание? Какво заклинание?
- Беше нещо за три основи на магията. Мм..време, усещане и фазите на луната..
- Ако изобщо ще правим нещо..сега, полунощ при пълнолуние е най-подходящото време.
- Да правим какво ?
- Да получим силите си.
- Нашите сили? Какви сили? Чакай малко, намесила си и мен?!
- Не, намесила е и трите ни.
"Предай силата си на нас трите". Това е книга за магьосничество.
- Дай да видя.
- Дъски за гадаене, магьоснически книги.. Всичко това започна когато ти дойде.
- Хей, не аз намерих дъската!
- Но не моите пръсти бутаха показалеца.
- Няма значение, защото нищо не се е случило като си прочела това заклинание. Нали, Фийби ?
Не...главата ми се завъртя и започнах да повръщам грахова супа.. От къде да знам ?!
- Всичко си изглежда същото.
- Права си.
- Къщата все още се нуждае от доста работа.
- Усещането е същото, значи нищо не се е променило, нали ?
- Рано си се събудила.
- Не съм лягала.
- Не ми казвай, че си сложила черна, островърха шапка и си летяла из квартала на метла ?
- Единствената метла, която съм имала, държах в килера зад един парцал.
- Какво прави цяла нощ?
- Четох. Прю наоколо ли е?
- Излезе рано. Значи чете...на глас ?
- Не, но според "Книгата на сенките", една от предците ни е била вещица, на име Мелинда Уорън.
- Освен това имаме братовчед - алкохолик, леля - психарка и невидим баща.
- Говоря сериозно. Тя е имала силата. Всъщност три сили.
Можела е да мести предмети с мисълта си, да гледа в бъдещето и да спира времето.
Преди да я изгорят на клада, тя се е заклела, че всяко следващо поколение от вещици Уорън ще става все по-силно и ще достигне кулминацията с появата на три сестри.
Тези сестри, трябвало да са най-могъщите вещици, които светът е виждал.
Те са добри вещици и...мисля, че ние сме тези сестри.
Виж, знам, че това, което се случи снощи беше странно и необяснимо, но ние не сме вещици и не притежаваме никакви специални сили.
Освен това, баба не е била вещица, а до колкото знаем и мама.
Приеми го, Нанси Дрю.
- Ние сме пазители на невинните.
Наричат ни Чародейките.
- Има промяна в плана.
- Промяна в плана за изложбата "Бийл" ?
- Допълнителните пари, които помогна да съберем от частни дарения предизвикаха значителен корпоративен интерес.
Тези предмети ще станат част от постоянната ни колекция.
- Това е чудесно.
- Ето защо, бордът иска някой по-квалифициран да се занимава с колекцията.
- Изглеждаш изненадана.
- Не, бясна съм. Не само, че съм в проекта от създаването му, но и той нямаше да е факт без мен.
Ти си този "някой по-квалифициран", нали ?
- Не бих могъл да откажа "НЕ" на целия борд на директорите, нали ?
Но знам, че все пак ще се радваш за мен. В крайна сметка, което е добро за мен е добро и за теб.
Нали така, мис Халиуел ?
- Мис Халиуел?! От кога минахме на 'Вие' ?
От както спряхме да спим заедно или от както ти върнах годежния пръстен, Роджър ?
- Не знаех, че двете са различни неща. Но със сигурност едното ми харесваше много повече.
- Копеле!
- Прю, чакай!
Усещам, че трябва да кажа нещо.. дори да е само, за да избегна съдебен процес.
- Времето ти...свърши.
Да видим..Свинско печено с бял сос и сирене, полято с червено вино.
- Главен готвач Муур..
- Какво ?
- Виното..
- Да, без заливката не е нищо повече от солена марината.
Рецепта от женско списание..пу!
- Нямах време да..
- Ха!
- Гл. готвач Муур ?
Ехо ?
- Мм..това е много вкусно..Прекрасно!
- Моя идея беше да привлека корпоративен интерес към частните дарения.
Освен това, не само съм с поректа от стартирането му,
но и двамата знаем, кой подсигури цялата изложба.
- Прю..
- Напускам.
- Ще трябва да ти звънна по-късно.
- Помисли за това Прю..
- Скапана работа, скапано заплащане, скапан шеф.. За кое точно да мисля ?
- Бъдещето ти. Защото повярвай ми, ако напуснеш без никакво предизвестие, можеш да се простиш с всякакви препоръки.
- Не ме заплашвай, Роджър.
- Познаваш ме, трябваше да опитам..
Наранена си, ядосана, гордостта ти е засегната. Разбирам те.
Точно затова не виждаш, че ти правя услуга.
- Моля ?!
- Трябваше да те отделя от изложбата.
Ако не го бях направил, бордът щеше да сложи някой напълно непознат на това място.
Помисли, Прю, можеш да разчиташ на мен..аз не съм някой непознат.
- Трябва да ми благодариш, не да си тръгваш.
- Е, не се притеснявам. Сигурна съм, че с присъщия си интелект, лесно ще се справиш със 75-те компютърни диска и хилядите страници изследвания, които оставих в офиса си.
- Ще съжаляваш за това!
- Не мисля..
Мислех, че да скъсам с теб беше най-умното нещо, което съм правила някога. Е...грешала съм, това определено е по-добро.
Довиждане, Роджър.
- Надявам се, че няма никакви офис консумативи в чантата ти.
- Какво по дяволите беше това ?!
- Фийби, вдигни телефона..
Вдигни телефона..
- Господи, Джереми, изплаши ме!
- Виждам, извинявай. Добре ли си ?
- Да, вече съм..наистина. Ммм...какво правиш тук ?
- Исках да съм първия, който ще те поздрави за новата ти работа.
- Винаги успяваш да ме изненадаш. Как разбра ?
- Ти приготви специалитета си, а всеки, който го е опитвал може да потвърди колко си талантлива.
- Толкова се възбуждам като ми говориш за храна..
- Хамбургери..пица..
- Не! Чакай!
- Здравейте, търся сестра си, Фийби Халиуел ?
- Секунда, ако обичате.
- Как беше името ви ?
- Инспектор Андрю Трудо, отдел убииства.
Доктор Гордан ме очаква.
- Анди ?
- Прю ?
Не вярвам на очите си..
- Как си ?
- Добре, а ти ?
- Добре..просто немога да повярвам, че попадам на теб.
- Дойдох за Фийби, претърпяла е инцидент.
- Всичко наред ли е ?
- Да, ще се оправи. А ти какво правиш тук ?
- Разследвам убийство.
- Сестра ви още е в рентгена. Ще трябва да изчакате още 15 минути. Кабинетът на Др. Гордън е в ляво надолу по коридора.
С пациент е в момента, но можете да го изчакате пред кабинета.
- Благодаря ви.
- Благодаря.
- Е..
Радвам се, че те видях, Прю.
- Да, аз също, Анди. Пази се.
- Знаеш ли..Фийби е заета и Др. Гордън е зает.. Мога ли да те почерпя едно кафе докато чакаме ?
- Разбира се.
- Значи вече си инспектор ?
- Какво да ти кажа..във всеки друг град бих бил детектив.
- Има повече класа в това да си инспектор.
- Вече ми харесва повече.
- Баща ти сигурно много се гордее.
- Трето поколение...трябва да се гордее.
Ами ти? Завладяваш ли света?
- Ами...живея в къщата на баба ми, а от около час съм и без работа.
- Чух, че си се преместил в Портланд.
- Върнах се.
- Ти още ли се виждаш с Роджър ?
- Как разбра за него ?
- Познавам някои хора..
- Проверил си ме ?
- Не бих го нарекъл така..
- А как би го нарекъл ?
- Любознателност..
- Проверил си ме.
- Какво да кажа..аз съм детектив.
- Избраните? Чародейките? Фийби това е лудост.
- Искаш да ми кажеш, че нищо странно не ти се е случило днес?
Не си спирала времето или местила каквото и да е?
- Роджър ми открадна една изложба.
Виж, Фийби, знам, че мислиш, че можеш да видиш бъдещето, което е ирония..
- Защото мислиш, че аз самата нямам бъдеще; че е доста облачно в сравнение с твоя перфектен ад?
- Дори да не искаш да ми повярваш, не можеш ли поне веднъж да ми се довериш ?
- Фийби, аз нямам специални сили. Къде е сметаната ?
- Наистина? На мен това ми изглежда повече от специално.
- О, господи..Значи..
Мога да местя предмети със съзнанието си?!
- Предвид характера ти, вече трябва да си смъртоносно оръжие.
- Не го вярвам.
- Това означава, че Пайпър трябва да може да спира времето.
Добре ли си ?
- Не, не съм. Ти ме превърна във вещица.
- Родена си такава..и трите сме.
И мисля, че е най-добре да започнем да се учим как да се справяме с това.
- Докато разглеждах Книгата на сенките, попаднах на някаква дърворезба. Приличаше на рисунка.
Всички ужасни картини, показващи борбата на три жени срещу различните проявления на злото.
- Зло се бори със зло? Това е парадокс.
- Всъщност вещиците могат да бъдат както лоши, така и добри.
Добрите се подчиняват на правилото "Прави каквото искаш, но не наранявай".
Лошите имат една единствена цел - да избиват добрите и да присвояват силите им.
За нещастие, те изглеждат като напълни нормални хора. Може да е всеки..навсякъде.
- Какво значение има това за нас?
- На първата картинка те спяха, но на втората се биеха срещу някакъв магьосник.
Мисля, че докато не знаехме за силите си, бяхме в безопасност.
Вече не сме...
- Някога случвало ли ти се е нещо странно или необяснимо ?
- Разбира се. Казва се късмет, провидение..а някой го наричат чудо.
Защо? Какво стана?
- Забрави..дори да можех да ти кажа, щеше да ме помислиш за луда.
Отвори си късметчето.
- ОК.
Скоро ще сте отгоре.
- Не казва това.
- Напротив.
- Дай да видя!
- ...на света - скоро ще си на върха на света.
- Бихте ли завили на ляво по 7-ма улица ?
- Дадено.
- 7-ма? Мислех, че отиваме у вас ?
- Така е, но ти ми напомни нещо.
Искам да ти покажа старата сграда за поклонения.
Изгледът към моста в залива е невероятен.
- Сега ще се върна с рецептата ви.
- Благодаря.
- Извинете, къде държите аспирина ?
- 3-та пътека
- Благодаря.
- Ябълковият чай помага при главоболие.
- Не и при това..
- Знаеш ли, не ме е страх от силите ни. В крайна сметка всеки наследява нещо, нали ?
- Да - пари, антики, власт..това е което нормалните хора наследяват.
- Защо да сме нормални, когато можем да бъдем специални ?
- Аз искам да съм нормална, искам животът ми... Това не е ли 3-та пътека ?
- Неможем да променим това, което стана. Неможем да променим съдбата си.
- Виждаш ли аспирин някъде ?
- Виждам ябълков чай.
- Виж, току що разбрах, че съм вещица, както и сестрите ми; че имам сили, които очевидно ще ме сблъскат със всякакви форми на злото.
Зло, което ще търси нас. Извинявай, Фийби, но наистина не съм точно в хомеопатично настроение точно сега.
- Тогава "премести" главоболието извън главата си.
- Местиш предмети когато си ядосана.
- Това е нелепо. Мислех, че си наранила ръката си, не главата.
- Ти не ми вярваш..
- Разбира се, че не ти вярвам!
- Роджър..
Сега да поговорим за татко и да видим какво ще стане..
- Той е мъртъв, Фийби.
- Не, премести се от Ню Йорк, но е съвсем жив.
- За мен е мъртъв от момента, в който напусна мама.
- За какво говориш?! Ти винаги си го мразела.
- Дразниш се, че е жив; дразниш се, че опитах да го намеря и се дразниш, че се върнах.
Татко..татко..татко..татко...
По-добре ли си ?
- Много.
- В Книгата на сенките пише, че силите ни ще растат.
- Ще растат? До кога?
- Е..ето ни и нас.
- Не ме интересува колко е невероятна гледката. Няма да вляза.
- Хайде, хайде..имам изненада за теб вътре.
- Това наистина ще ти хареса. Обзалагам се, че ще кажеш на Прю и Фийби веднага щом ги видиш.
- Не съм ти казвала, че Фийби се е прибрала.
- Уупс.
- Какво е това?!
- Това е изненадата ти.
- Джереми спри, плашиш ме.
- Джереми, говоря сериозно!
- Аз също!
- Шест месеца чаках това.
- От както баба ти влезе в болницата.
От доста време знаех, че в един момент ще наследите силите на старата вещица.
Сили, които ще се проявят веднага щом трите се съберете отново.
Само Фийби трябваше да се върне.
- Бил си ти, нали? Ти си убил тези жени.
- Не жени, а вещици.
- Но защо?!
- Това беше единственият начин да им взема силите.
А сега искам твоите.
- Добре, мисли, спокойно... Мисли, мисли, мисли..
Трябва да се махна от тук. ОК.
- Прю, Роджър е. Реших да те върна на работа.
Сериозно, нека поговорим.
- Пайпър определено не си е вкъщи, освен ако не се е превърнала в котка.
- Как е влязла тази котка?
- Незнам, сигурно някой е оставил отворен прозорец.
- Пайпър оставила ли е съобщение?
- Вероятно е излязла с Джереми.
Роджър звъня.
- Да..чух.
- Прю ?
- Тук съм.
- Пайпър ?
- Господи, какво има? Какво е станало?
- Заключете вратите и проверете прозорците. Нямаме много време.
- Фийби, в Книгата на сенките казва ли се как да се отървеш от...
- Магьосник?
- Господи..
- Ще те хвана, кучко!
- Ще се обадя на ченгетата.
- И ще им кажеш какво?
Че сме вещици и някакъв луд, със сили извън обяснимите граници, се опитва да ни убие?
Дори да дойдат, ченгетата немогат да се противопоставят на Джереми и ние ще сме следващите.
- Намериш отговорът. Това е единствената ни надежда. Елате.
- Добре, поставихме деветте свещи, намазани с олио и подправки, в кръг.
- Чкайте, аз виждам само осем?
- О..забравила си тази.
- Свещичка за рожден ден?!
- Предполагам, че баба е имала проблем с доставките.
- Добре, сега ни трябва куклата.
- Ето я.
- Добре, готови сме. Пригответе се да направим заклинанието.
- ОК, първо ще я направя по-силна.
"Твоята любов, слаба и отиваща си, от моето сърце, нека бъда, Джереми, и изчезни завинаги"
- ОК, заклинанието е готово.
- Да се надяваме, че ще проработи.
- Чакайте! Не се получи.
- Какво?
- Заклинанието...не проработи.
- Как разбра?
- Като докоснах купата имах видение. Видях Джереми.
- Докосна купата и го видя?
- Той идва насам!
- Здравейте, дами.
- Пайпър, Фийби, бягайте! Веднага!
- Добър трик, кучко. Винаги си била най-силната, нали Прю?
- Фийби, права си - силите ни растат.
- Залостете вратата колкото може по-добре.
- Вземи ме сега, Прю. Силите ти са нищо, сравнени с моите.
Мислите ли, че един стол ще ме спре?!
Или пък шкаф?
- Още ли не сте го разбрали?
- Нищо..нищо неможе да ме спре.
- Какво ще правим? В капан сме.
- Хайде, ще се изправим срещу него заедно. Помниш ли дъската за гадаене?
- Посвещението на гърба.
- "Силата на трите ще ни освободи".
- Хайде, трябва да стоим заедно.
- Силата на трите ще ни освободи.
- Силата на трите ще ни освободи.
- Аз не съм единствения.. Има милиони.
На места, които неможете да си представите. Във форми, в каквито не бихте повярвали.
Ние сме адът на земята!
- Силата на трите ще ни освободи..
- Силата на трите.
- Добро утро.
- Здравей.
- Това е приятна изненада..
- Чувствах се ужасно за тази отвратителна чаша кафе и...реших да ти се реванширам.
- Значи ми донесе хубава чаша кафе?
- Не, това е моето.
Аз...просто исках да те поканя на вечеря.
Освен, разбира се, ако те е страх?
- Страх от какво?
- Ами...да прекараш твърде добре, да извикаш стари спомени.. да припалиш стара искра..
- Мм..добре казано, по-добре не.
- ОК.
Петък вечер в осем ?
- Колебаеш се..
- Да, но не е това, което си мислиш.
Просто животът ми малко се усложни.
Мога ли да ти се обадя ?
- Разбира се.
Грижи се за себе си, Прю.
- Чао, Анди.
- Това е Анди.
- Казах ти, че чух мъжки глас.
- Какво искаше?
- Покани ме да излезем.
- И ти каза.. ?
- Ами...започнах да казвам "ДА", но...спрях.
- Не съм сигурна, че мога да ходя по срещи... Всъщност вещиците излизат ли?
- Не само, че излизат, но обикновено го правят с най-добрите мъже.
- Няма да се смеете, когато се случи на вас.
Повярвайте ми, всичко ще се промени..
- Е, поне животът ни няма да е скучен.
- Но няма да е същия.
- И това е лошо?!
- Не, но може да е проблем.
- Прю е права, какво ще правим?
- Какво неможем да направим?
- Ще бъдем внимателни, ще бъдем умни и ще се държим заедно.
- Това ще е интересно..
Превод и субтитри: Николай Баръмов Blady@UniBG.org