Rashomon (1950) Свали субтитрите
По романа "В дъбравата" от Рюносуке Акутагава
Сценарий Акира Куросава и Шинобу Хашимото
Оператор Казуо Миягава
С участието на
Тоширо Мифуне
Мачико Кио
Такаши Шимура
Масаюки Мори
Минору Чиаки
Режисьор Акира Куросава
Не разбирам... Просто не разбирам.
Изобщо не го разбирам.
Просто не разбирам.
Какво има?
Какво не разбираш?
Никога не съм чувал толкова странна история.
Защо не ми я разкажеш?
Случайно в нашите среди има един мъдър свещеник.
Не, дори известният мъдър свещеник от храма Кийомицу
не е чувал толкова странна история като тази.
Значи знаеш нещо за тази странна история?
Аз и този човек току-що сами я видяхме и чухме.
- Къде?
- В градината на съдилището.
Съдилището ли?
Един човек е бил убит.
Само един ли? И какво от това?
Над тази порта можеш да видиш поне пет-шест трупа.
Прав си.
Войната, земетресенията, ураганите,
пожарите, глада, чумата...
Година след година само бедствия.
А и бандитите всяка нощ ни тормозят.
Виждал съм толкова много хора убивани като буболечки,
но дори и аз не бях чувал толкова ужасна история като тази.
Да. Много ужасна.
Този път може окончателно да изгубя вярата си в човешката душа.
По-лошо е от бандитите, от чумата,
от глада, пожарите и войната.
Виж какво, свещенико.
Стига с твоите проповеди.
Звучеше интересно, поне докато бях на сухо от дъжда.
Но ако ще е проповед, по-добре да слушам как вали.
Изслушай ме. Може би ще можеш да ми кажеш какво означава.
Нито една от трите не разбирам.
- Три какво?
- Ами...
Ще ти разкажа за тях.
Успокой се и ми разказвай бавно.
Дъждът няма да спре скоро.
РАШОМОН
Беше преди три дни.
Отидох в планината за дърва.
Тичах с всички сили за да кажа на стражарите.
А после, три дни по-късно, тоест днес, бях повикан да свидетелствам.
Да. Точно така.
Аз бях този, който първи откри трупа.
Какво? Дали съм видял сабя или нещо такова?
Не, нищо такова.
Само женска шапка, заседнала в клоните,
И стъпкано самурайско кепе.
До тялото имаше отрязано парче въже,
а малко по-нататък в листата, бляскав медальон с червена обшивка.
Да.
Това беше всичко, което намерих, да.
Да.
Срещнах убития преди смъртта му.
Беше три дни преди това, следобед.
По пътя от Секияма към Ямашина.
Жената беше с воал, затова не виждах лицето й.
Мъжът беше въоръжен със сабя, както и с лък и стрели.
Изобщо не предполагах, че го очаква такава съдба.
Човешкият живот наистина е толкова крехък и мимолетен, като сутрешната роса.
Срамота е, че неговият трябваше да свърши така.
Съжалявам.
Човекът, когото хванах е Таджомару.
Да, известният бандит, за който всички говорят.
Последния път, когато ми се изплъзна изглеждаше по същия начин
и носеше същата сабя.
Беше преди два дни по здрач, около бреговете на Кацура...
Какво има?
Имаше 17 стрели с орлови пера,
кожен лък и кон.
И всичките бяха на мъртвия, да.
Иронията беше, че Таджомару беше хвърлен от откраднатия кон,
и сигурно това е съдбовното възмездие.
Да съм паднал от коня ли? Глупак такъв!
Същият този ден...
си яздех коня и внезапно ожаднях.
Близо до Осака пийнах от един извор.
Сигурно нагоре по течението е имало смъртоносно отровна змия.
След малко стомахът ме заболя ужасно.
Докато дойда до реката, вече не издържах.
Затова слязох от коня и се сгърчих на полето.
Паднал ли съм?
То е ясно, че глупакът само глупости може да измисли.
Знаех, че рано или късно ще ме хванете за гушата,
затова няма да крия нищо.
Таджомару беше човекът, убил онзи мъж.
Видях двойката преди три дни. Беше горещ следобед.
Внезапно хладен полъх прошумоля в листата.
Ако не беше този полъх, нямаше да го убия.
Зърнах я за малко и после я нямаше.
Сигурно затова.
Стори ми се, че видях богиня.
От този момент реших да я заловя, дори ако се налага да убия мъжа й.
А ако можех да я имам без убийство, толкова по-добре.
Намерението ми беше да я имам, без да убивам мъжа.
Но не можах да го сторя по онзи път към Ямашина.
Какво искаш?
Какво искаш?
Какво има?
Не ставай подозрителен.
Виждаш ли? Не е ли красива?
Добре я разгледай.
Оттатък има руини.
Когато копах в една могила, открих купчина саби и огледала.
Зарових ги в една дъбрава зад планината за де не може никой да ги намери.
Ако те интересува, ще ти ги продам евтино.
Ей там е.
Върви пред мен.
Тук е. Зад онези борове.
На мъжът ти му стана лошо.
Лицето й пребледня. Зяпаше ме със замръзнал поглед,
изражението й преливаше от емоции, като на дете.
когато видях това, завидях на мъжа и изведнъж го намразих.
Исках да й покажа колко жалко изглежда, завързан за оня бор.
Мисли, каквито нямах допреди малко, изпълниха главата ми.
Не бях виждал толкова ярост у една жена.
Така успях да я имам, без да убивам мъжа й.
И все още нямах намерение да го убивам.
Но тогава...
Чакай!
Спри!
Или ти ще умреш, или съпругът ми.
Един от вас трябва да умре.
Двама мъже да знаят за срама ми, е по-лошо и от смъртта.
Ще тръгна с този, който оцелее.
И така, трябваше да го убия, но исках да го направя с чест.
Той се би много добре. Кръстосахме сабите 23 пъти.
Спомням си го, защото още съм впечатлен.
Никой не беше кръстосвал сабя с мен повече от 20 пъти.
Какво? Жената ли?
Не знам.
Когато мъжът умря, аз се обърнах да я видя. Нямаше я.
Битката трябва да я е изплашила и тя е избягала.
Изтичах до планинския път.
Намерих само коня й да си пасе спокойно.
Бях силно привлечен от яростта в душата й,
но в края на краищата, тя си беше само жена, като всички останали.
Дори не я потърсих.
Какво? Сабята му ли?
Размених я в града за алкохол.
Кое? Камата й?
Беше инкрустирана с перли. Изглеждаше много ценна.
Изобщо забравих за нея. Това беше глупаво.
Най-голямата ми грешка!
Дори измежду бандитите, Таджомару е известен женкар.
Ами да, миналата есен, млада булка тръгнала към манастира, а после тя
и прислужницата й били открити мъртви в планината. И това е негово дело.
Кой знае какво действително се е случило с жената, която оставила коня си?
Отишла в съдилището.
Криела се в храма, когато полицията я открила.
Това е лъжа.
Всичко е лъжа. И историята на Таджомару и тази на жената.
Човешко е да се лъжа.
През повечето време не можем да бъдем честни дори със себе си.
Може да е така.
Но това е, защото хората са слаби, затова лъжат, дори себе си.
Само не започвай проповед.
Не ме е грижа дали е лъжа, щом като е занимателна.
А жената с каква версия излезе?
Напълно различна от историята на Таджомару.
Толкова различна, че лицето й дори не показа яростта, за която той разправяше.
Тя беше толкова хрисима, почти жалостива.
Онзи човек, със синьото кимоно,
след като ме насили да му се отдам,
гордо обяви, че той е скандално известният Таджомару,
и се смя подигравателно на мъжа ми който беше завързан.
Колко ужасно трябва да се е чувствал съпругът ми.
Колкото повече се мъчеше да се освободи,
толкова по-дълбоко се врязваха въжетата.
Изтичах към него, или по-скоро се опитах.
Дори сега виждам очите му,
кръвта ми замръзна във вените.
Това, което видях в тях не беше нито гняв,
нито скръб,
а само студена светлина, поглед пълен с ненавист.
Недей!
Не ме гледай така!
Толкова е жестоко!
Пребий ме,
убий ме, но недей да ме гледаш така! Моля те, престани!
Убий ме сега!
Убий ме на часа!
Престани!
Недей!
Моля те, недей.
Сигурно след това съм припаднала.
Когато се свестих и се огледах...
Представете си ужаса, който изпитах.
Видях камата си, забита в гърдите на мъртвия си съпруг.
Бях в шок.
Не помня как съм излязла от гората.
Но когато се осъзнах,
стоях до едно езерце,
в подножието на хълма.
Хвърлих се в езерото.
Опитах много и различни неща.
Но не успях да се самоубия.
Какво трябваше да направи една бедна и безпомощна жена като мен?
Разбирам. Колкото повече чувам, толкова повече се обърквам.
Но пък жените използват сълзите си, за да мамят всички.
Те мамят дори себе си.
Затова трябва да внимаваш с версията на жената.
Когато чуеш версията на мъртвеца...
Той е мъртъв. Как би могъл да разкаже нещо?
Той говорил чрез медиум.
Лъжи. Историята му също беше лъжа.
Но мъртъвците не лъжат.
Защо е така?
Отказвам да повярвам, че човек може да бъде толкова грешен.
Както искаш.
Има ли изобщо някой, който действително да е добър?
Вероятно добротата е просто преструвка, измислица.
Колко плашещо...
Човек просто иска да забрави лошите неща
и вярва в измислени добри неща.
- Така е по-лесно.
- Това е нелепо.
Няма значение.
Да чуем версията на умрелия.
Сега съм в мрака.
Страдам в тъмнината.
Проклети да са тези, които ме захвърлиха в този мрачен ад.
След като бандитът нападна жена ми, се опита да я утеши.
Тя седеше в шумата, вторачена в коленете си.
Бандитът беше лукав.
Тъй като честта й вече беше накърнена,
тя не можело да бъде повече със съпруга си.
Да напусне съпруга си и защо пък да не се ожени за него?
Той й каза, че я е нападнал само защото я обича.
Когато чу това, жена ми вдигна лицето си, като в транс.
Никога не е изглеждала толкова красива.
И какво отговори на бандита красивата ми жена,
пред очите на безпомощния си съпруг?
Където и да е.
Отведете ме където желаете.
Това каза тя.
Но това не беше единствения й грях,
иначе не бих страдал така в този мрак.
Моля те, убий го.
Докато е жив, не мога да тръгна с теб.
Убий го!
Тези думи бяха като вятър, който
се опитваше да ме издуха в дебрите на мрака.
Дали някога думи с такава омраза са били произнасяни от човешко същество?
Дори бандитът пребледня, като ги чу.
Моля те, убий го.
Какво искаш да сторя с нея?
Да я убия ли, или да я спася? Само кимни.
Само заради тези думи бях готов да му простя престъплението.
Да я убия ли или да я пусна?
Не знам колко часа минаха.
Избяга. Сега ще трябва да се тревожа за собствената си съдба.
Всичко наоколо беше тихо.
Чух някой да плаче.
Някой плачеше.
Кой е там?
Всичко утихна.
Колко тихо беше.
Изведнъж слънцето се скри.
Бях обгърнат от дълбока тишина.
Лежах там, в тишината.
Тогава някой тихо ме доближи.
Този някой нежно извади камата от сърцето ми.
Това не е вярно!
Нямаше кама. Беше убит от сабя.
Сега става интересно.
Изглежда, че ти си видял всичко.
Защо не каза в съда?
Не исках да се замесвам.
Но тук можеш да говориш за това, нали?
Кажи ми, тогава.
Май твоята версия ще е най-интересна.
Не искам да я слушам. Стига толкова ужасни истории.
Напоследък това са си обикновени истории.
Чух дори, че демонът, който живее тук, в Рашомон
бил изплашен от жестокостта на хората.
Хайде. Какво знаеш?
Намерих шапката на жената в планините.
Това вече го каза.
Около 20 метра по-нататък чух да плаче жена.
От храсталака видях един завързан мъж,
една плачеща жена и Таджомару.
Значи излъга, като каза, че си намерил тялото.
Не исках да бъда замесен.
Добре, тогава.
Продължавай. какво правеше Таджомару?
Беше коленичил, молейки жената за прошка.
До сега, когато съм искал да сторя нещо лошо, не съм го правел.
Така страдах по-малко.
Но днес е различно.
Вече те имах, но сега още повече те искам. Много е трудно.
Моля те да ми станеш жена.
Скандално известният бандит Таджомару, те моли на колене.
Ако пожелаеш, няма дори да бъда повече бандит.
Достатъчно плячка съм натрупал, за да ти осигуря охолен живот.
А ако не искаш мръсните ми пари, дори ще работя.
Ще се унижа да продавам разни неща по улицата, за да те издържам.
Ще направя всичко, ако дойдеш с мен.
Ожени се за мен, моля те.
Ако кажеш не, нямам друг избор освен да те убия.
Моля те, кажи "да".
Престани да плачеш и ми отговори.
Кажи ми, че ще станеш моя жена!
Кажи го!
Невъзможно е.
Как бих могла аз, една жена да кажа каквото и да е?
Разбирам. Искаш да кажеш, че ние мъжете трябва да вземаме решения.
Чакай!
Отказвам да рискувам живота си за такава жена.
Ти си била с двама мъже, защо не се самоубиеш?
Безнадеждно е.
Не искам тази безсрамна курва. Можеш да я вземеш.
В това положение предпочитам да изгубя нея, отколкото коня.
- Чакай!
- Не ме преследвай!
Престани да плачеш. Вече не ми действа.
Престани. Стига си я тормозил.
Жените по природа са слаби.
Ти си този, който е слаб.
Щом си ми съпруг,
защо не убиеш този мъж?
После можеш да ми наредиш да се самоубия. Това е истинският мъж.
И ти не си истински мъж.
Когато чух, че си Таджомару, спрях да плача.
Повдигаше ми се от този досаден фарс.
Мислех си, "Таджомару може да ме избави от това."
"Само ако ме спаси, ще направя всичко за него."
Мислех си.
Но и ти беше толкова жалък, колкото и съпругът ми.
Запомни едно: жената обича мъж, който обича страстно.
Мъжът трябва да направи една жена своя със сабята си.
Не искам да умирам!
Е, това е истинската история.
Аз не разправям лъжи. Видях го със собствените си очи.
Съмнявам се.
Истина е. Не лъжа.
Никой не лъже, след като каже, че ще го прави.
Ужасяващо е.
Ако хората не си вярват един на друг, този свят спокойно може и да е Адът.
Точно така. Този свят е Адът.
Не, аз вярвам в хората.
Не искам този свят да бъде ад.
Викането не помага.
Помисли си. От тези тримата, чия история е за вярване?
Нямам представа.
В края на краищата, не можеш да разбереш нещата, които хората вършат.
Какво правиш?
Теб какво те засяга?
- Това е ужасно!
- Ужасно ли?
Някой друг би взел кимоното. Защо аз да не го взема?
- Това е зло.
- Зло ли?
Ами родителите на детето?
Забавлявали са се, и после са изхвърлили детето? Те са зли.
Не, грешиш.
Погледни амулета на кимоното. Оставен е да защитава бебето.
Помисли, през какво трябва да са преминали за да изоставят това бебе.
Нямам време да се съобразявам с чувствата на всеки.
- Ти, егоист такъв...
- Какво му е лошото на това?
Кучетата по-добре се оправят на този свят.
Ако не си егоист, не можеш да оцелееш.
Мътните да го вземат.
Всички са егоисти и безчестни.
Намират си извинения.
Бандитът, жената, мъжът и ти!
А ти не си ли? Това е смешно.
Може да си заблудил съда, но не и мен.
Е, какво направи с камата?
Онази, ценната, инкрустираната с перли,
за която говореше Таджомару?
Какво стана с нея? Да не е изчезнала в тревата?
Ако не ти, то кой я е откраднал?
Изглежда съм прав.
Един бандит да нарича другиго бандит. Ето това е егоизъм.
Имаш ли още нещо да кажеш?
Ако не, ще тръгвам.
Какво правиш? Ще му вземеш и мъничко, което му е останало?
Имам шест деца на главата си.
Още едно няма да се усети.
Срамувам се от това, което казах.
Неизбежно е да бъдеш подозрителен към другите в такива времена.
Аз съм този, който трябва да се срамува.
Не разбирам собствената си душа.
Не, аз съм ти благодарен.
Благодарение на теб,
мисля, че мога да запазя вярата си в човека.
Няма нищо.
Превод и субтитри Георги Йорданов