Twin Peaks - 02x22 (1990) Свали субтитрите

Twin Peaks - 02x22 (1990)
ТУИН ПИЙКС СЕЗОН 2/ЕПИЗОД 22 ОТВЪД ЖИВОТА И СМЪРТТА
Изплашена ли си, душичке?
Бях на сцената в "Роудхаус", когато светлините изгаснаха.
Мислех си: светлините изгаснаха, светлините изгаснаха и те наистина изгаснаха.
Стана пълен мрак и си помислих: толкова е тъмно, мога ли да намеря пътя като опипвам с ръце.
Ами бебето. Ако светлините спрат и в болницата, а ние сме в асансьора.
Тогава ще ти помогна да родиш бебето в асансьора,
пред очите на Бог и всички останали.
Обичам те...
Полицаи от три окръга търсят Уиндъм Ърл, но сякаш е изчезнал в дън земя.
Хари, единственият ни шанс да ги намерим, е някой да разчете тази карта.
Великан... джудже...
Огън... "Огън, следвай ме!".
"Огън, следвай ме!".
Егати кражбата!
Жената с дънера ми открадна камионетката.
Додж 68', пикап. Светло син.
Опитах се да я преследвам, но тя сви от пътя към гората.
Пийт, жената с дънера не е откраднала камионетката ти.
Жената с дънера ще е тук след минута.
Гората... Хари...
- Гората Гостууд.
- Гостууд?
Имаше 12 пъстърви в камионетката.
Чакай малко...
Кръг от 12 чинара. Гластънбъри Гроув.
Чинари?
Там намерих кървавата кърпа и страниците от дневника.
Легендарното място, където е погребан крал Артур.
- Гластънбъри!
- Крал Артур е погребан в Англия.
Или поне така съм чувал.
- Точно на време.
- Това е жената с дънера.
Къде ми е камионетката?
Пийт, Ундъм Ърл ти е откраднал камионетката.
- Донесох маслото.
- Благодаря ти, Маргарет.
Точно ти ми открадна камионетката.
Маргарет...
Какво точно е казал съпругът ти за това масло?
Донесе го една нощ, точно преди да умре.
И ми каза: това масло е вход към врата.
Интересно.
Джакоби. Изгоряло машинно масло.
Хоук. Доведи Ронет Пуласки.
Ронет, благодаря ти, че дойде.
Позната ли ти е тази миризма?
Да.... Нощта, когато Лора Палмър беше убита.
Гластънбъри Гроув.
Аз съм Уиндъм Ърл.
Уиндъм Ърл?
Погледни. Дванайсет пъстърви.
- Ако ще ме убиваш, по-добре да свършваме.
- Има време и за това.
Но ми харесва страха в очите ти.
Какво правим тук?
С теб имаме среща... на края на света.
- Той ще дойде за мен.
- Не, няма.
- Защо ми причиняваш това?
- Същотото нещо се случи и последният път,
когато се влюби в жена ми. Бях докарал момчето до ръба.
Ела... Ела в кръга!
"Казвам ти, че не са умрели.
Ръцете им стискат твоите и моите".
Не можеш да ми избягаш.
Не и от този кръг от дървета.
Ти ще дойдеш с мен.
Помнете, на 20 минути си сменяйте торбичките с лед.
Ще помогне за цицините ви. Вземете и аспирин.
Обадете ми се на сутринта.
Благодаря, докторе.
Много ли те боли, скъпа? Боже, толкова си притесних за тебе.
Признавам, че имаше моменти, когато се колебаех за чувствата ни, но...
като видях онази торба с пясък да те удря...
разбрах, че бих направил всичко за теб.
И тогава ме удари дървото.
Кой...
Обичам те.
Ето казах го и съм щастлив.
- Кой си ти?
- Майк.
Ти...
Ти...
казваш, че името ти е Майк?
Какво правиш в дома ми?
- Ти ме доведе тук, Надин.
- Не!
Махай се от тука! Ед, накарай го да си тръгне!
А тя какво прави тука?
Нищо не разбирам...
Ед...
Къде са ми корнизите? Къде са ми корнизите?
- Надин, на колко си години?
- Що за глупав въпрос?
Отговори ми, на колко години си?
На 35, глупако!
Съжалявам, Ед. Май ще е най-добре да си тръгвам.
- Дона, моля те чуй ме...
- Чух достатъчно!
- Остави ме да ти обясня!
- Оставете ме на мира!
Вината не е на родителите ти. Моя е.
Родителите ми? Кои всъщност са родителите ми?
Исках само да направя добро. Да съм добър.
И се чувствам достатъчно добър, за да кажа истината.
След всички тези години.
- По дяволите, Бен...
- Уил...
Искам да се махнеш от дома ми!
Уил... можеш ли да ми простиш?
За всичко, което ти причиних?
Какво се опитваш да направиш на това семейство?
Татко... ти си моят татко...
- Остави семейството ми на мира!
- Уил...
Не!
Знаех си, че съм го виждал някъде.
Ключ за сейф.
Няма да забележи разликата.
О, Андрю...
Лека нощ, Пийт.
Хари, насам.
Куп?
Хари, трябва да продължа сам.
Защо?
Чинари.
Вход към врата...
Стъпки...
Боже мой.
Шериф Труман?
Анди! Насам!
Вече десет часа е вътре.
Искате ли малко кафе?
Да.
А искате ли закуска?
Да.
А десерт?
Да.
Искате ли пай?
Хари?
Хари?
- Добро утро, господин Миблър.
- Одри Хорн!
Днес е щастливият ми ден.
Мога ли да направя нещо за теб?
Всъщност можеш. Обади се на "Туин Пийкс Газет".
Госпожице Хорн...
Питай за Дуейн Милфорд Младши.
- Дуейн?
- Редакторът.
Трябва да се обадим по телефона.
Кажете му, че Одри Хорн се е зключила
за трезора на банката на Туин Пийкс,
като протест срещу финансовата подкрепа на проекта "Гостууд".
И възнамерявам да остана тука, докато не се назначи градска среща,
където да се обсъди бъдещето на околната ни среда
и особено последиците от проекта "Гостууд" върху нея.
- Добре, госпожице...
- И би ли ми донесъл чаша вода?
Благодаря ти, Дел.
Ти...
Дел Миблър, жив и здрав съм.
- Жив е.
- А погребението...
и всички цветя... и момчешкия хор...
Надявам се, че можеш да ми направиш дребна услуга.
- Това познато ли ти е?
- Да.
Ключ от един от нашите сейфове.
- Може ли?
- Разбира се.
Но има малък проблем...
- Здравей, Пийт.
- Одри...
Млада госпожице, защо сте заключена за трезора?
Граждански протест.
"Не губи време да спориш какъв трябва да бъде добрият човек. Просто бъди такъв" - Марк Аврелий.
Възхищавам се на ентусиазма ви. Не виждам проблем.
- Бихте ли ни извинили?
- Разбира се.
Обади ли се на вестника?
Обади се и на шерифа и питай за агент Купър.
Дай ми ключа.
Извървяхме дълъг път, Пийт. И ето ни на края.
ПИПНАХ ТЕ, АНДРЮ С ЛЮБОВ, ТОМАС
Шели, мисля, че трябва да се оженим.
Боби!
Ами Лио? Още нося неговия пръстен.
Защо се забави, Хайди? Трудно ли ти беше ставането сутринта?
- Не можах да запаля колата.
- Или си била твърде заета да я запалиш?
Отново!
Мислех, че вие немците сте винаги точни.
- Шели...
- Боби...
Лио сигурно си прекарва чудесно в гората.
Беше права. Това е майора.
Майор Бригс, съжаляваме за безпокойството, но
Сара казва, че има важно съобщение за вас.
Сара...
Аз съм в Черната Дупка с Дейл Купър.
Чакам те.
Знаех си, че ще се срещнем отново.
Тук е чакалнята.
Искаш ли чаша кафе?
Някои от приятелите ти са тук.
Здравей, агент Купър.
Ще се видим след 25 години.
Междувременно...
- Алелуя! - Алелуя.
Кафе, кафе, кафе...
Един и същ.
Браво, Боб, браво!
Огън, следвай ме!
Грешен път.
Още един приятел.
Аз съм Мади...
Внимавай за братовчедка ми.
Чужденецът.
Междувременно...
Каролайн...
Ани?
Ани!
Дейл, видях лицето на човека, който ме уби.
Ани?
Лицето на човека, който те уби?
Беше съпругът ми.
Ани...
Коя е Ани?
Това съм аз.
Аз съм.
Каролайн?
Нещо бъркаш. Аз съм жива.
Дейл Купър.
Ако ми дадеш душата си, ще оставя Ани жива.
Ще ти я дам.
Млъквай!
Млъквай!
Ти, глупако.
Той греши.
Той не може да иска душата ти.
Аз ще я взема.
Аз никого не съм убил.
Купър? Купър!
Ани! Ани?
Ани?!
- Свестява се.
- Куп?
Не спях.
- Ани... как е Ани?
- Ще се оправи.
В болницата е.
Трябва да си измия зъбите.
Разбира се.
Помогни ми.
Полека.
- Трябва да си измия зъбите.
- Добра идея.
Куп?
Куп?!
Куп, добре ли си?
Куп?
Как е Ани?
СУБТИТРИ BigBo