Twin Peaks - 02x20 (1990) Свали субтитрите
О, не... Ръсти...
Как беше фамилията на Ръсти?
Томаски. Той ме взе в бандата си.
- Аз съм музикант.
- Какво правехте в Туин Пийкс?
Имахме ангажимент в Найф Ривър, но спукахме гума.
Тогава сте срещнали някой.
Един човек изскочи от гората.
Като Голямата Стъпка.
Носеше странен костюм. Поговорихме малко.
Каза, че има бира, ако искаме.
Ръсти тръгна с него.
И повече не го видях.
Трябва да се свържем с родителите на Ръсти.
Ръсти мразеше родителите си. Живееше с чичо си в Моузес Лейк.
Щяхме да се местим...
щяхме да се местим в Лос Анджелис.
Анди!
Той взе още една пешка, Хари. Но не ни каза хода си.
Уиндъм Ърл играе извън дъската.
- Добро утро, Луси.
- Добро утро, шериф Труман.
- Добро утро, Луси.
- Агент Купър.
Полицай Хоук е в офиса ви, шерифе. С някой, който не съм виждала преди.
Изглеждаше много тъжен и Хоук му купи закуска.
Анди...
Да, Луси?
- Какво знаеш за опазването на планетата ни?
- Знам, че има много неприятности.
Анди, взимам съдбата в собствените си ръце.
Най-вече, защото напрежението ми идва в повече.
Утре е Денят на бащата.
В следващите 24 часа ще избера бащата на детето си.
Полицай Анди Бренан...
или продавачът на дрехи Ричард Тримейн.
Това какво общо има с конкурса "Мис Туин Пийкс"?
На мен... тоест на нас... ни трябват парите.
Трябва ни и баща.
Трябва да кажа реч за спасяването на планетата ни.
Което е страхотна идея, но си нямам и представа какво да кажа.
Все още.
Знам, че хората трябва да престанат да хвърлят бирените си бутилки в Пърл Лейкс, когато са на риба.
Бирени бутилки...
И стиропорът не се разгражда за цял човешки живот.
Наистина?
- Одри върна ли се?
- Не, сър.
- И няма съобщения от нея?
- Не, сър.
- Изпратете някой за багажа ми.
- Разбира се.
Застрахователната компания ми прати толкова формуляри,
че ще получа инфаркт, ако ги вдигна.
Ще се оправиш.
Трябва да се тревожиш за това, което в сърцето ти.
Знам, че имаш причини да се съмняваш в мен...
но моята цел е единствено да направя добро. На всички.
- Стой далече от моята Айлийн.
- Не мога.
Не и докато съществува лъжата.
По дяволите, Бен, не е толкова просто.
Вярвам ти. Оценявам желанието ти да сториш добро.
Но добротата в теб е като бомба със закъснител.
Няма нищо добро в това, да съсипваш животи.
Това е притеснителен и труден процес.
Но трябва да продължа. Съжалявам, Уил.
Извини ме. Джак, влизай.
- Нали познаваш Уил Хейуърд?
- Да, здравейте.
Запознах се с дъщеря ви. Прекрасно момиче.
Да... трябва да се връщам в кабинета си.
Радвам се, че пак се видяхме, Джон.
Бен, бъди внимателен. Моля те.
Търся Одри.
Трябва да се върне всеки момент.
Но аз трябва да вървя. В момента зареждат самолета ми.
Може да и се бадиш, когато присигнеш там, за където толкова си се разбързал.
Един приятел...
повече от приятел - партньор - е бил убит.
"Дете от женски пол".
"Майка - Айлийн Хейуърд".
"Дъщеря - Дона Мари".
"Баща...
- Дона? Къде си?
- Какво има, мамо?
- Полицай Хоук те търси по телефона.
- Ей сега идвам!
Каза, че е важно.
- Госпожице Хорн, имате няколко съобщения.
- Благодаря.
- Нека взема багажа ви.
- Благодаря.
Одри, агент Купър иска да те види в шерифското управление.
Имам много работа, може би следобед.
Веднага, важно е.
Добре.
Ами "Спрете Гостууд"? Как ще се справя без теб?
- Трябва ми още време.
- Смел човек е мъртъв.
Беше ми приятел. Трябва за заема мястото му.
Няма да се върнеш, нали?
Майната и на тая работа с горите и без това!
- Ще се справиш с мен.
- Не знам. Страхувам се, че съм слаб.
Бен Хорн слаб? Не мога да го повярвам.
"Стреми се към доброта"?
"Казвай първо най-болезнената истина"?
Дай най-доброто от себе си. Това е всичко.
Съжалявам, че Одри не е тук.
Ще и предадеш ли това?
Кажи и.... Просто и го дай.
Успех!
Виж дали някой от символите не съвпада с времето за жътва от някой древен календар.
- Търси за интересни термини.
- Разбрано, шефе.
Добра работа, Капи. Майоре, как сте?
- Агент Купър...
- Майоре, изглеждате ми изморен.
Прекарах нощта да проучвам файловете на проект "Синя книга", отнасящи се до Уиндъм Ърл.
- Беше невъзможно да заспя след това.
- Какво научихте?
Ърл е бил най-добрият сред нас.
Но когато сме насочили вниманието си от дълбокия космос към горите около Туин Пийкс,
той се вманиачил.
Ърл действал разпалено, но потайно.
Бил вманиачен в задачите си, накрая станал агресивен.
Бил е отстранен от проекта. Намерих това в архивите.
Тези зли магьосници, Служители на Мрака, както се наричат,
отглеждат зло в името на злото.
Те се появяват в мрака, без никакъв мотив.
Те имали достъп до тайно място,
където продължавали да отглеждат зло, което превръщали в енергия.
Това място съществува.
То може да бъде използвано по някакъв начин.
Служителите на Мрака имат много имена за него, но най-разпространеното е...
е Черната Дупка.
Не ми вярвате, нали? Мислите, че съм луд, преуморен?
Махайте се!
Господа, когато Уиндъм Ърл пристигна в Туин Пийкс,
предположих, че е дошъл да ми отмъсти.
Но съм сгрешил.
Промъкна се в животите на хора, на които държах.
Уби невинни хора. И през цялото време ни е заблуждавал.
Неща, които не са го интересували.
Всички тези действия са били камуфлаж. През цялото време е търсел нещо друго.
Черната Дупка.
Приятели, трябва да разберем какво общо има Черната Дупка с това.
Мислиш ли, че има връзка?
Уиндъм Ърл мисли така, Хари.
Добре. Трябва да прегледаме тези файлове от горе до долу.
Капи, разбери каквото можеш за Служителите на Мрака.
- Майоре, вие по-добре отидете да си легнете.
- Имам нужда от разходка.
- Може да се поразходя из гората, да ми се прояснят мислите.
- Добра идея.
- Внимавайте да не се загубите.
- Разбира се.
Хари... на работа.
Знаеш ли, Лио, единственото нещо, което Колумб е открил, е че се е загубил.
Купър и бандата му още нищо не знаят.
Аз знам нещо, което те не.
Знам нещо, което Дейл може би подозира.
Проект "Синя книга". Малки хора, пълни с оптимизъм.
Толкова лесно се разубедиха, че направо си беше окуражаващо.
Бих искал да задам на майор Бригс два-три въпроса.
Да му излъскам плешивата кратуна, да видим какво ще излезе.
Може би, Лио, и ние трябва да излезем на разходка.
Няма ли да е забавно да си направим среща на курса от проект "Синя Книга".
Вино, сирене, ще си разказваме вицове като доброто старо време...
Чудя се с какво да направя живота на Бригс по-пикантен.
Лио, стига си клатил. Ако беше навън, щеше да си имаш проблеми с гълъбите.
"Това е единственият начин да спасим дърветата".
Време е да стнаем и да сритаме няколко задника. Преди да е станало късно за всички ни".
Красиво е.
Не съм сигурен за частта за ритането на задници...
Какво ще кажеш за... "Бой. Време е да се вдигнем на бой"?
Много по-добре.
- Шели, мислех си...
- Знам, Боби, знам, знам....
- Речта е най-важна.
- Не говоря за конкурса.
- Мислех си за нас.
- Да?
Знам, че на последък не ти обръщам много внимание.
Зает съм с господин Хорн...
започнах да нося костюми
и изведнъж се помислих за голямата работа.
Държеше се доста кофти.
Боби, липсваше ми.
Липсваха ми нещата, които правехме заедно.
Когато те видях да целуваш онзи...
нещо ми прищрака.
Сякаш мозъкът ми се преобърна.
И видях всички неща, които са специални за мен.
Нещата, които си заслужават.
Обичам те, Шели.
Искам да посветя времето си на това.
Ако ти нямаш нищо против. Бих искал да го направя.
Боби, а ти как мислиш?
Че съм щастливец.
Шели, на телефона! Агент Купър те търси!
Веднага, Шели, важно е.
- Имам чудесни новини.
- Какви?
Ще са Норма Дженингс и Ричард Тримейн.
Тримейн е третият от журито. В кърпа ни е вързано.
Трябва да съм сигурна. Искам да съм сигурна, че ще спечеля.
Боже, този човек е британец...
или бахамец или нещо такова.
Със сигурност ще падне от чара ти.
Трябва някак си да ви оставим насаме.
Ще си сложиш роклята с цепката...
с цепката, която стига до Сиатъл.
И тогава ще се притиснеш до него.
И когато види тези крака,
и подуши френския парфюм, с който си, и после...
ще потъне в тези кафяви очи.
Спри, спри... Престани, лисицо.
Не издържам повече. Защо да не избягаме и...
Не. Не и докато не спечеля, скъпи.
Тогава и само тогава, ще се оженя за теб.
Толкова си строга, скъпа.
- А уж аз съм кмета.
- Миличък...
Всяка от вас е получила част от това стихотворение.
Всяка по странен начин. Заедно с покана.
Всички отидохме в "Роудхаус", но никой не се появи.
Напоследък срещали ли сте с непознати?
Някой, който се е държал странно, очароватено или просто ви е озадачил?
Един странен тип се представи за приятел на баща ми.
В същия ден, когато получих стихотворението, един човек ми остави 10 долара бакшиш за чаша кафе.
Това е необичайно.
Имаше един забавен старец, който ме накара да прочета стихотворението в библиотеката.
Всичките три.
Шели, погледни. Този почерк познат ли ти е?
На Лио е.
Чуйте ме внимателно.
Искам всяка от вас да се обажда на шерифа два пъти дневно.
В 9 сутринта и 9 вечерта.
Искам родителите ви да знаят къде сте през цялото време.
Когато ходите на училище, на работа, не го правете сами.
Моля ви, бъдете много внимателни.
В опастност сте.
Всички сме.
Щеше да оцениш Служителите на Мрака, Лио.
Древни магьосници, служещи на злото.
Нещо като поклонниците на Кали в Индия.
Банда смешници, ако питаш мен. Кръв за закуска, кръв за вечеря.
Доброто старо време.
- Шели.
- Много добре, Лио. Спомни си.
- Малка натруфена повлекана.
- Шели...
Между нас да си остане, старче, но жена ти има много модерни разбирания за брачната вярност.
Но няма значение. Още става за царица.
Ще ти е мъчно ли като умре, Лио? Съмнявам се.
Смъртта и, Лио. Предстоящата и смърт.
Много е просто. Шели печели "Мис Туин Пийкс" - Шели умира.
- Може би искаш да помогнеш?
- Шели... не.
Боже... какво си взел?
Не, Лио... умолявам те...
- Моля те... имай милост, Лио...
- Обичам Шели...
Горкият Лио.
Малко или много всички изглупяваме от любов.
Но ще разбереш, както направих и аз, стойността на омразата.
Здравей.
- Здрасти, тате!
- Одри.
Добре дошла вкъщи, мила.
Пристигнах още сутринта, но агент Купър искаше да ме види.
- Какво е станало?
- Някакъв откачалник ми прати стихотворение.
- Обадих се в стаята на Джак, но никой не вдига. Знаеш ли къде е?
- Одри...
докато те нямаше, ми дойде най-невероятната идея.
Каква?
Движението "Спрете Гостууд" се нуждае от говорител.
Ярка личност, която да вдъхновява обществото ни за действия.
- Татко, къде е Джак?
- Ти можеш да го направиш, Одри.
Като Мис Туин Пийкс, ти можеш да си този говорител.
- Ти можеш да използваш сцената за дискусия за околната среда.
- Не, татко...
Одри, чуй ме. Можеш да го направиш. Само ти можеш да отнесеш посланието ни до хората.
Татко, къде е Джон Джъстис Уилър?
- Замина.
- Къде?
Някаква трагедия в Бразилия наложи незабавното му заминаване.
Остави писмо за теб. Някъде тука е...
Татко...
- кога тръгна.
- Преди няколко минути. Към летището.
- Одри, ами "Мис Туин Пийкс"?
- Ще говорим за това после. Обещавам.
Одри...
Джоси, виждам твята съблазън...
- Ранди!
- Да?
Забрави. Ти!
- Имаш ли кола?
- Камионетка. Върви като нова.
Добре, да вървим.
Хайде, да побързаме.
Символът показва време. Това е ясно.
- Време за какво?
- Не знам.
Първо мислех, че е някакъв пътепоказател, но може и да е покана.
Или и двете.
- Къде е майора?
- Трябваше вече да е дошъл.
Анди, звънни на майора и виж дали си е вкъщи.
Какво има, Куп?
Мислех си за Ани Блекбърн.
Не знаех, че умът ти може да се разсее.
Хари, чувствам се така цял ден.
Както обикновено умът ми е ясен и съсредоточен...
и изведнъж виждам лицето и и чувам гласа и.
Опитвам се да се върна към задачите си, но...
образът и остава.
Понякога се чувствам замаян.
- Влюбените се чувстват така.
- Моите симптоми говорят за малария.
Никога не съм се чувствал по-добре.
- Извинявай, Хари, звуча глупаво.
- Не, не е глупаво.
Звучиш щастливо.
Здравей, Уилбър!
Отдавна не сме се виждали, Бригси!
Лио, мисля, че най-накрая си намери призванието.
- Няма да те заболи, ако опиташ.
- Може би следващата година.
Ани, там има един цял нов свят. Грабни го.
"Чуй другата страна, виж другата страна".
- Свети Августин. Кафе?
- Непременно.
- Нещо те тревожи.
- Да.
Искаш ли да поговорим?
Ани, въвлечен съм в сложно разследване, изискващо цялото ми внимание.
Въпреки това, през цялото време си мисля за теб.
Познато ми е чувството. Сутринта видях лицето ти в пържените яйца.
Някои мислят, че са открили научно обяснение за привличането.
- Химия.
- А така ли е?
Не знам. Трудно е да се разбере без перспектива.
Да. Пет години се опитвах да го разбера.
- Имай вяра.
- Трудно ми е.
Но имам вяра в теб. В нас, така, както аз го разбирам.
- Ние сме много еднакви.
- Това помага.
Но мислим прекалено много.
"Ние не наблюдаваме самата природа, а такава, каквато се открива пред нашите въпроси".
Хайзенбърг!
Може да отидем на боулинг?
А може на танци.
- Не мога да танцувам.
- Ще те науча, лесно е.
- Кога?
- Довечера.
Ето го! Дай газ!
Джак! Джак, спри!
Изглежда няма да стане с просто "сбогом".
- Обичам те.
- И аз те обичам.
- Трябва ли да заминаваш?
- Да.
- Кога ще се върнеш?
- Не знам.
Девствена съм.
Какво?
Искам да ме любиш.
- Тук и сега?
- В самолета ти.
Благодаря на Бога за това.
Кога за пръв път видя символа в Пещерата на совите?
Нямам право да разкривам тази информация.
Лъжец.
Какво означава рисунката от пещерата?
Нямам право да разкривам тази информация.
По дяволите, обичам военната твърдост.
Кой е административният център на Северна Каролина?
Роли.
Това ще свърши работа.
Майоре... възхищавам ви се на твърдостта.
Ако имах време и търпение, бихме могли да продължим тази игра безкрайно.
Но...
нямам нито едно от двете.
Дръж!
- Името ви, моля?
- Гарланд... Бригс.
Гарланд... От какво най-много те е страх?
От възможността... любовта да не е достатъчна.
Гарланд, моля те, ще се разплача.
- Колко тежи жена ти?
- 52 килограма.
Браво на нея!
Кога за пръв път видя резбата в Пещерата на совите.
В... в съня си...
Какъв сън?
Бях на риба с агент Купър.
Имаше ярка светлина.
Бях похитен, но умът ми...
- още си спомня знаците.
- Какво означават знаците?
Когато Юпитер и Сатурн се срещнат...
те ще те приемат.
Гарланд...
Надявах се на по-дълъг разговор.
Лио, сложи майора да си легне.
Страхувм се, че умът му започна да се разсейва.
"Когато Юпитер и Сатурн се срещнат".
Неговата асистентка, Джоунс, ми го донесе малко, след като умря.
Последното желание на Екхарт. Някаква шега, но може и да е нещо ценно...
Опитай с това.
Няма да стане. Има тайна за отварянето на всяка кутия.
Тази направо ме подлудява.
Андрю, кажи ми нещо хубаво.
Нашите инвеститори от Париж до Пекин нямат търпение.
Ще получиш игрището си за голф, Катрин, точно до "Great Northern".
Бенджамин прави всичко възможно да ни спре.
Късно е. Когато проектът беше все още на Бен,
той премахна всички възможни спънки. Райониране, евентуални влияния.
Той беше и е най-големият си враг.
- Както винаги. Какво правиш?
- Нищо, Катрин.
- Опитвам някои прости комбинации.
- Дай ми.
Не, Катрин!
Рожденият ден на Екхарт.
Моят рожден ден.
Денят, когато подаръкът пристигна.
Дай ми го!
- Колко досадно.
- Аз ще я отворя.
Андрю...
- Не съм напълно готова за това.
- Просто ме прегърни и ходи.
Двама човека стъпват като един.
- Дотук добре.
- Просто ме следвай.
Взаимно се следваме.
Добре.
Генетична памет. Майка ми и баща ми танцуваха линди.
Хвана го.
Харесва ми как тялото ти усеща моето.
И аз си мислех същото.
Ако прекалено избързвам...
- Искам нещо повече от целувките ти.
- Например?
- Искам...
- Това включено ли е?
Добре дошли на последната ни празнична вечер, когато ще отпразнуваме...
Мис Туин Пийкс.
Както някой от вас... Проклятие! Това включено ли е?
Знам защо се колебаеш. Защо си толкова внимателен с мен.
Манастирът извиква представата за безпомощната жена,
страхуваща се от други емоции, освен получените от четенето на Библията и молитвите.
Но когато ме прегърна и целуна...
се почувствах сигурна и горяща от желание.
Не ме е страх. Не и от това, което ме караш да чувствам и желая.
Това включено ли е? Работи ли?
- Почна да ми писва от прекъсванията му.
- Не знам, мисля, че е сладък.
Наистина?
Мисля, че в крайна сметка ще се запиша.
- За "Мис Туин Пийкс"?
- Защо не?
"Чуй другата страна, виж другата страна".
Има и по-лоши неща от "Мис Туин Пийкс", откъдето да почнеш. Ще е като приказка.
А ти си царицата.
Каква ирония. Най-накрая срещнах мъжа на мечтите си, а той заминава за Бразилия.
- Някой ден ще се върне. Обеща.
- Да...
Обеща ми да ме заведе за риба, но не го направи.
- Любовта е гадна.
- За риба?
Да. На Пърл Лейк.
Имам такъми в камионетката.
Така ли?
Одри, има много лекарства за разбито сърце.
Но нищо не може да се сравни с подскачащи пъстърви на лунна светлина.
Може ли?
Може.
Когато Юпитер и Сатурн се срещнат, каква реколта ще пожънем...
Планетите, за които спомена майора, са нещо повече от небесни тела.
Те са часовник. Часовникът показва времето.
А веремето... времето приближава със всяко тиктакане.
Дейл беше прав. Рисунката в пещерата е покана, казваща кога започва веселбата.
Но Дейл не знае, къде да я намери.
Рисунката от пещерата не е само покана,
но също така и карта! Карта за Черната Дупка!
Нещо не е наред.
Това не е както трябва. Нещо не е наред тук.
Навън съм!
СУБТИТРИ BigBo