RedEye (2005) Свали субтитрите
- Кога татко ще си доиде?
- Къде ми е подаръка за рождения ден? Той каза, че ще се върне веднага.
- Спи ли ти се? Аз ще ти изпея приспивна песен...
- Спи детенце,спи...
- Бабо,събуди се!
- Ексхумацията на трупове и работата по възстановяването започнаха.
- От както произшествието се случи, по време на ваканцията,бяха намерени много тела на деца.
- Много сърца са наранени при тази гледка.
Jang Sin-Young
Музика Il-Gook
Lee eul & Gwak Ji-Min
Lee Dong-kyu & Kim Hye-Na
Червеното око
Продуцент Kim Nam-Hee
- Съжалявам,наистина...
- Ела моляте....
- Трябва ли да работиш цял ден??
- Ти не ми казваш всичко...
- Наистина смятам,че ако не го направя днес няма да имам друг шанс
- Само този път
При теб вали ли? Тук направо се изсипва!
- Спри да сменяш темата!
- Просто запомни това.
- Аз се грижа за теб и те обичам толкова много...
- Да,знам...
- Леле закъснявам.
- Ще ти разкажа всичко после,Става ли?
Продуцент Kim Yong-Kook
Директор Kim Dong-Bin
- Леле, как ще продадете всичко това ?
- Вие не сте Joo-hee?
- Здравей
- Аз си смених смяната с Joo-hee
- Моето име е Oh Mi-sun.
- Точно приключих с ориентирането
- О,значи това е първият ти ден?
- Да,приятно ми е да се запознаем.
- Но ще вие трудно да продадете всичко това.
- Но аз имам много малко за продаване.
- Не те ли обучиха на ориентацията?
- Какво?
- Ако искаш да запазиш баланса
- Трябва да се движиш бавно...
- Отпускаш си тялото...
- Ако си стегнат,ще се провалиш.
- Това трябва да е.
Дами и господа
Всички да се качват. Хей!Хей!Ела тук!
Моля,качвайте се.
- Какъв прекрасен ден!
- Обзалагам се,че плажовете са великолепни
- В дни като този небето и морето изглеждат като едно.
- Може ли да ви помоля за една снимка?
- Да,разбира се
- Благодаря ви.
- На платформата...
- Какво не е наред?
Дами и господа
- всички се съберете наоколо.
Моля качете се на влака
- Познай кога ще започне да вали.
- Хъм. Боже,виж ми косата.По дяволите...
- Къде ще сядаме?
- Какви са ни номерата?
- Място 45 и 47
- Казах ти,че трябваше да вземем такси.
- Сега какво?
- Какво ще кажем на майка ти?
- Моята майка?
- Моята майка е й твоя ...
- Твоята майка?Твоята майка?
- Видя ли?Точно навреме, да тръгваме!
Seoul - Yeosu
- Бабо,ще ми купиш ли това?
- Какво ще искате?
- Две бири.
Дами и господа
- Две бири?
Благодарим ви,че пътувате с нашия влак
Следваща спирка 'Yeosu'...
Благодарим ви и се наслаждаваите на пътуването.
6 часа и 35 минути.
- Извинете
Надяваме се...
- Мога ли да получа днескашните вестници?
да пътувате приятно... 1,000 please.
при нас. Благодаря.
Дами и господа благодарим ви.че се присаединихте към нас
и се надяваме да се насладите на пътуването...
- Какво е усещането да правите вашето последно обръщение?
- Малко нервно!
- Извинете ме
- Да?
- Ооо виште това !
- Искате бира?
- Бира и изсушена сепия.
- Чухте ли това?
- Да...
- Аз искам да ми вземеш нейният номер,докато не стане време да слизаме от този влак.
- Чухте ли това?
- Какво?Не знам...
- Какво?
- Усещам ли непокорство?
- Не,господине. Имам предвид да,господине.
- Ще взема номера.
- Вали доста силно,а?
- Кажи ми...
- Ако ме хванат докато бягам,съм мъртъв.
- Луди ли сме или какво?
- да не ти изстиват краката?
- Не,не е това. Аз просто не им се доверявам.
- Няма нищо което да направиш
- Аз просто си говоря,това е кучко!
- Това ли е всичко което носиш като дрехи?
- Не е ли хубаво?
- Хубаво друг път... Майка ти би носила такова.
- О,не...
- Съжалявам,съжалявам...
- Добре ли си?
- Видя ли лицето й?
- Да!
- Този е за мен..
- Mi-sun, върви да си направиш обиколката.
- Изглежда ще има забава.
- Добре..
- Децата тези дни не искат сладка торта...
- Хубав сладкиш, а?
- С Joo-hee се отървахме от формалности през първия ден...
- Мислиш ли да направим същото?Добре тогава...
- Да!
- Благодаря.
- Аз съм си най-добрият клиент.
- За какво е празненството??
- Парти по случай пенсионирането на господин Song
- Разбирам.
- А също така и мой рожден ден.
- Какво приятно съвпадение.
- Наистина? Защо тогава си разменихте смените за да работите на вашият рожден ден?
- Имах си причини.
Знаехте ли когато, избрахте да се смените? Знаете ли какво?
- Да знам какво?
- Някои от пътническите вагони са от онзи странен инцидент от преди години? 125 00:10:55,739 --> 00:10:58,867
- Били са прикачени към този влак?
- Много от хората твърдят, че влакът е обитаван от духове.
- Не ми ли вярваш?
- Казват, че всички отличителни черти на техните лица липсват.
- Видя ли това?
- Твоето лице стана не разпознаваемо!
- Спри!
- Най-накрая се уплаши?
- Не е смешно!
- Не се ебавам.
- Просто те държа в напрежение.
- Ето къде са!
- Поздравления!
- Поздравления!
- Трябва да духнеш всички свещички!
- Всичките ли?
- Това са годините които си работил.
- Те са символ на новото начало.
- Духни ги всичките.
- Благодаря на всички.
- Нямаше да бъда тук,ако не бяхте вие.
- Сега аз и този влак вече ще излезем от употреба.
- Вие,приятели все още имате много дни пред себе си.
- Ще дадем всичко от себе си.
- Продължавайте,господине.
- Господин Park,беше ни приятно.
- Неприятно ние,че си тръгвате!
- Ние сме тук,но в мислите си сме с вас!
- Ръцете ми са уморени.
- Добре,добре..
- Поздравления.
- Поздравления.
- Благодаря.
- За първи път ли сте тук?
- Да... Аз наистина очаквах с нетърпение пътуването.
- Доста незабележително, а?
- Позволете ми
- Да, благодаря.
- Ако сте ревниви, пораснете!
- Времето е ужасно...
- Трябва да видим тези лайна.
- По-добре е да си нащрек.
- Да, господине.
- Аз пътувам с този влак всяка година за годишнината от смъртта на родителите ми.
- И духът в бяло продължи да ме следва...
- Скрих се в мъжката тоалетна.
- Бях уплашен до смърт...
- А също така имам и слабо сърце.
- Когато се свестих,го видях.
- Когато се съвзех,се огледах във всички посоки.
- Но не го видях...
- По дяволите!Лицето беше без черти!
- Просто бяла форма.Помислих си,че полудявам.
- Бях толкова уплашен.
- Уплашен до смърт. А и сърцето ми е слабо.
- Проклятие!
- Това е влакът,за който казват,че е обитаван от духове.
- На годишнината от инцидента
- странни неща и хора се виждат.
- Извадете го!
- Дръж се!
- Не трябваше да го споменавам.
- Беше точно преди три години
- Беше дъждовна нощ.
- Аз пуших в коридорът и се върнах обратно
- когато забелязах някой да ме следи.
- Когато седнах
- човекът седна отсреща.
- Имаше куфарче.Напомняше ми на учителя от гимназията.
- Преместих се за да започна разговор.
- Внимателно!
- съжалявам.
- Изчезна! Той просто се изпари..
- Как е възможно това?
- Той беше призрак.
- Побиха ме тръпки по цялото тяло!
- Помислих си,че се побърквам.
- Не съм разказвал тази история дори на жена си
- Това е мястото където седеше!
- Чакай малко.
- Какво?
- Какво има?
- Няма ли нещо там?
- Какво е това?
- Твърде е неясно за да го различа.
- Все още не знам.
- Да...Добре си.
- Но поне всички сме заедно.
- Бях сам последният път. Мислих си,че ще припадна...
- Извинете,мога ли да мина?
- Това момиче там.
- е на седемнайсет и може да вижда духовете.
- Моля, въздържайте се. 209 00:17:59,662 --> 00:18:01,873
- Съжаляваме
- Хей, мръдни,пусни я да мине!
- Хей,стой тук и ако видиш нещо ни извикай.
- Само ние двамата?
- Да не би да си сам?
- Майка ми каза,че ще ме посрещне на последната спирка
- Разбирам.
- Как е твоето име?
- HWANG Joon-ki
- Ти ли нарисува това?
- Може ли да го видя?
- Това майка ти ли е?
- Тя ще ме чака на последната спирка!
- Погледни внимателно!
- Майка ми на тази снимка!
- Кой...
- Кой е нарисувал това?
- Не си го рисувал ти...
- ... нали?
- Какво за бога?
- Това момиче... ме уплаши до смърт
- Какво става с вълнението?
- Знаеш ли кой е това?
- Това е мое.
- Откъде го взе?
- Имам чувството,че ще го купя?!?
- Не е ли твое?
- Мое е!
- Луда кучка.
- Ще ти помогна.
- Благодаря.
- Няма проблем.
- Между другото..
- Няма значение.
- Как се казваш?
So-hee. YOON So-hee.
- Нека да позная.
- Ти си OH Mi-sun.Нали?
Mi-sun!
- Искам да те видя при закусвалнята.
- Вие бяхте ли уплашени от перуката?
So-hee...
- Наистина ли виждаш умрели хора?
- Не е предопределено кой може и кой не.
- Всеки може.
- изборът е дали вярваш или не
- Така,че не се плаши толкова.
- Какво не ти е наред?
- Че смущаваш така другите пътници?
- И да оставите колата без надзор.
- Не се ли загрижен за пътниците?
- Съжалявам.
- Късните нощни преходи са особено напрегнати
- Разбираш ли какво ти говоря?
- Да
- Но...
- Това е първият и ден остави я намира.
- Не си ли спомняш своят? Ти направи грешно изявление.
- Добре оставам я намира.
- Почини си.
- Твоето здраве си е твоя грижа.
- По дремни малко в стаята за почивка
- Няма нужда,добре съм.
- Хайде.Послушай ме Mi-sun.
- Добре...
- Виж как се излива.
- Geez този влак е безлюден.
- Сигурен съм,че има хора в другите вагони
- И все пак е доста страшно.
- Виж,погледни ей там май има някой!
- Кой е там?
- Чакай малко...
- Е,господине!
- Кой си ти?
- Аз съм Jung-ho, Lee Jung-ho
- А... Разбирам, Jung-ho.
- Еха, чудесно е да те видим отново.
- Това е жена ми. Оженихме се миналата седмица.
- О,здравейте.
- Здравейте!.
- Сватбата е пътят към зрелоста.
- Поздравления.
- Да.На път сме да се срещнем с родителите ми.
- Ами ти?
- Къде ще слизаш?
- Аз съм на път да представя дисертацията си и даже вече закъснявам
- Дисертация?
- Трудът на живота ми.
- Моята жена ми даде толкова много мъка през годините... 290 00:27:51,755 --> 00:27:54,257
- О, тогава си пази куфарчето по-добре.
- Да, разбира се.Смисълът на живота ми е там..
- Не е зле...
- Мамо!Толкова е студено тук...
- Толкова студено...
- Толкова е студено тук...
- Прекалено студено...
Soo-jin!
- Къде си по дяволите?
- Ами...
- Извинете да сте я виждали?
- Седеше точно там...
- Не, не съм я виждал.
- Опитахте ли се да и се обадите?
- Не вдига.
- Може би е слязла преди вас?
- Не, това е невъзможно.
- Но багажа и все още е тук.
- Кажете на обслужващия Той ще ви помогне.
- Ако не можете да я намерите,те ще докладват за липсващ човек.
- Вие започнахте това!
- Да,както и да е.
- Сега сте сам.
- Ако слезете сега,всичко свършва.
Su-in...
- Хайде...
Mi-sun! Побързай да се качиш!Влакът тръгва.
- Какво правиш там?
- Добре ли си?
- Да...
- Можеш да ме мислиш за луда...
- ..обаче продължавам да виждам разни неща.
- Наистина?
- Понякога късните смени те умарят и започваш да си въобразяваш разни неща.
- Питаш ме защо съм избрал да работя именно на рождения си ден?
- Ти каза,че в тоя влак има останали вагони от инцидента.
- Баща ми беше...
- ...на този влак. 326 00:36:58,635 --> 00:37:01,137
- Имаш предвид OH Jong-hyun кондуктора?
- Откъде го познаваш?
- Всъщност знам за теб отдавна.
- Знаеш,че това е последното пътуване на този влак,нали?
- Да.
- Единственото което ще остане след него е наследството от трагични загуби.
- Аз винаги виждам кондукторът, който беше в онова произшествие.
- Онова е лъжлив доклад!
- Никой...
-...няма да разбере.
- Обаче аз ще живея със този срам цял живот.
- Дойдох тук за да сложа край.
- Да свърша тази драма и да започна нова.
- Но мисля, че баща ти е благодарен.
- Ти все още не си го забравил.
Скъпи мой...
- Синът на кучката дори няма качествена запалка.
- Какво по дяволите...
- Ставай, Jung-ho!Събуждай се!
- Чу ли това?
- Да чуя какво?
- Нямаш ли чувството,че тази вечер става нещо?
- Толкова си притеснен от срещата с моите родители ли?
- Не,не е това.Сега сме женени.
- Добре съм.
- Така е, затова стига си се тормозил и заспивай.
- Това ли е вашето момиченце?
- Да...
- Да, аз отсъствам голяма част от времето.
- Казах и да слуша тази песен,когато се чувства самотна.
- На колко години е?
- Тъкмо навърши пет.
- Чакай малко...
- Е...
Красавица е! Бъдеща мис Корея...
- Хеи,това е идея.
- Тя е моята гордост и радост.
- Съпругата ми
- Еха,тя е кралица на красотата!
- Благодаря!
- Когато свършихме работа през първата ми нощ, се тресях от глава до пети.
- твоя баща ми купи купа рачешка супа.
- Все още си спомням това.
- Благодаря ти.
- За какво?
- За всичко!
- Рачешката супа е от мен този път!
- Гледай някой е пушил тук!
- Да, господине.
- Ще се върна да го оправя,господине
- Полицията се качва на следващата спирка. Никой да не напуска влака.
- Не предупреждавайте пътниците.
Входящо съобщение.
- Тя беше от пътниците преди малко.
- Моля, не правете това от любопитство
- не,не е това.
Нещо се случва тук
- Хайде да се махаме
- Защо?
- Идвай...
- Тук ли е?
- О Jong-hyun, нали?
- Липсва ли ти баща ти?
- Скоро ще го видиш.
- Защо да го виждам?
- Качи се на този влак,нали?
- Какво имаш предвид?
- Че ще умреш.
- Всички ще умрете.
- Не,не,не!
- Какво правиш?
- Махай се!Остави ме намира!
- Стига!
- Ще престанеш ли да се преструваш?
- Всички ще умрем.
- Всички ще умрем.
Mi-sun! Отървете се от него.
- Да не искаш да изгубиш работата си?
- Помниш ли? Преди малко припадна.
- Защо само аз виждам миналото?
- кой е Jung Jin-sook?
- Тя имаше етикетче, на което пише Jung Jin-sook.
- Сигурно я познаваш от преди.
- Кажи ми.
- Защо тя...
- ..ни иска мъртви?
- Аз бях...
- ... там онази нощ на влака.
- Видях я да умира.
- Но как може да виждаш миналото?
- Не трябва ли аз да виждам тези неща?
- Не ми ли вярваш?
- Не ми пука.
- Но нещо става.
- Така...
-...какво ще правиш?
- Трябва да се срещна с някого.
- Няма да чакам и секунда тук. къде ми е дисертацията?
- Дисертацията ми...
- Книжата ми...
- Господине.
- Професоре.
- Книжата ми...
- Вярвам ти.
- След като спряхме последният път...
- ... усетих духовно присъствие тук.
- Но не можах да се добера...
- близко до другата мъртва жена.
- Тя е...
- ..вътре?
- Ако е,имаме следа.
- Когато умираме,душите се отделят
- ако душата се изгуби и започне да скита
- не знаем какво може да се случи.
- Значи не е човешка грешка?
- Така мисля.
- Но как да разберем?
- Никога не ще узнаем.
- Можеш ли да ни помогнеш?
- Не мога.
- Какво имаш предвид?
- Ти си единствената ни надежда!
- Ти не си този, който трябва да ги вижда.
- Толкова е плашещо.
- Права си.Не е лесно.
- Просто се надявам нищо да не се случи.
- Но...
- ..ако нещо се случи..
Какво мога да направя за себе си? Ти си глупак! Къде си сега?
- Защо е отворено това?
- Господине,командния център.
- Какво се е случило?
- Какво става?
- Не знам.
- Нека го обсъдим докато вървим.
- Добре ли си, So-hee?
- Можеш ли да ме вкараш вътре?
- Съжалявам So-hee.
- Ще се оправя.
- Донесох ти някои лекарства.
- По времето...
- ..когато влакът катастрофира не бях изплашен въобще
- Мисля си, защото[br]майка ме притискаше силно
- Трябваше да умрем с нея,не мислиш ли?
- Животът е като пътуване с влак.
- Крайната ни спирка е смъртта.
- Първият вагон стига до там, а също така и последния евентуално.
- Забрави, Hee-joo.
- Чакахме толкова дълго този ден.
- Обичам те.
- Защо не виждам?
Влакът катастрофира. 250 загинали
Членовете на семействата плачат за смъртта на своите близки.
- Помниш ли какво ни каза So-hee
как е почувствала....
..странно присъствие
- когато влакът спре и докато не тръгне отново.
- Спрели сме за десет минути.
- нали?
- Почти сме на следващата спирка
- Може би...
- призрачният влак...
- и нашият...
- си съвпадат.
- Трябваше да попиташ J in-sook.
- Ние..
-..се видяхме.
- Онази вечер ние имахме глупав аргумент.
- Това беше последният път,когато я видях...
- Тогава,когато тя беше взета за заложник.
- Не искам да мисля за това.
- След тази нощ влакът,ще бъде изваден от употреба.
- Трябва да спрем влакът сега.. Со Хий е изчезнал.
Mi-sun!
- Почти пристигнахме. Успокой се.
- Не мислиш правилно.
- получаваш тези видения
- като само заблуда
- Да..
- Ще ми се да си..
- го измислях..
- наистина..
- So-hee, добре ли си?
- Моля те отвори очи.
- Моля те!
Mi-sun.
- Добре ли си?
- Какво стана?
- Духът..
- ..я взе.
- Страхувам се от това,което ще направи.
- Добрите деца не крадат.
- Ако го правиш,ще те набия.
- Не се плаши.
- Ти се качи на този влак заради баща си.
- Изпрати ги обратно..
- Пусни ги..на по-топло място..
- Как...
- Защо го правиш?
- Защо го правиш?
- Кое?
- Защо ще я убиваш?
- Не се страхувай.
- Всички ще сме заедно.
- Какво ще правиш?
- Не се прави на глупава, знаеш какво имам предвид.
Hee-joo
- Защо си тук?
- Аз знам кой си ти.
- И двамата сте...
- Помоли се да отидем на по-хубаво място.
Дами и господа
Влакът ще пристигне на гара Gokseong след малко.
- Господине,нещо не е наред.
- Какво?
- Приближаваме спирката,а не намаляваме.
- Контролна зала!
- контролна зала!
- Машинистът! Seo Tae-Jong!
- Какво става?
- Спирай влака!
- Какво за бога...
- Не знам...
- Централа!
- Централа!
- Отговорете,моля!
- Тук е 487, приемате ли!
- Господине, ще се разбием в Saemuel
- Евакуирайте пътниците към задната част!
- Mi-sun...
- Може би си прав
- Какво става?
- Карат ни да се местим отзад.
- Защо по дяволите ще се местим?
- Кондукторът ще прави изявление, моля последвайте ме!
- Хей,дръж това,глупако!
- Спри да ми казваш какво да правя!
- Госпожо!
- Трябва да се преместите.
- Това беше моята спирка!
- Трябва да сляза!
- Аз също не знам!
- Трябва да се махате!
- Защо,защо,защо?!
- Нямам представа.
- Ние трябва да знаем какво става!
- Какво става,мамка му?
- Боже господи!
- Скъпа,ще тръгвам.
- Сега...
- Ще се видим скоро..
- Ще ги взема с мен.
- Всички ще разберат, когато пристигнат..
- ... че са мъртви!
Mi-sun! !
- Събуди се!
- Боли ме.
- Защо ме буташ?
- Боже господи!
- Въобще не знаем какво става,а това дете спи!
- Хей, боклук,ставай!Ставай ти казвам!
- Хей!
- Сигурно е пиян. Хей!
Kyu-sik!
- Спри да се ебаваш!
- Какво става?
- Не съм сигурен...
- За какво говорите?
- Има някой там!
- Напред!
- Върви напред!Мърдай!
- Какво е това?
- Тръгвай!
- Господине,помогнете ми,господине!
- Хей!Натискай!Натискай!
- Казах ти,че трябваше да вземем автобуса!
- Искаше да сваляш мацки във влака![br]Виж ни сега!
- Млъквай и бягай!
- Бягай! Бягай!
- Бягай! Бързо!
- Бягайте със мен,господине!
- Млъквай,идиот!
- Призраци?
Joo-mi, Joo-mi !
- Чух дете.
- Стига Joo-mi.
- Бебе плаче.
- Joo-mi...
- Няма никакво бебе,Joo-mi...
- Детето плаче!
Joo-mi...
- Това е призрачния влак.
- Най-накрая се разкри.
- Как ще го спрем?
- Ние..
- Трябва да го закараме до мястото на произшествието.
- Това място беше блокирано с години.
- Кой е?
Jin-sook...
- Ще съм вътре...
- Съжалявам,че не успях да те спася.
- Ще остана с теб.
- Тук съм...
- ...за теб.
- Майка ни наистина харесва тази песен.
- Помниш ли?
- Беше толкова хубава през този ден.
- Никога не я бях виждала толкова красива преди това.
- Каза ми...,че океанът диша
- Океанът не е животно... как може да диша?...
-...истина е. Океанът диша.
- Когато се образуват вълни,по-големи от къща
- и когато вдишва...
- вълните го изсмукват обратно в океана...
- Наистина ли искаш да убиеш тези хора?
- Ще се разбием скоро...
- Да вървим!
- Престани!
- Спри влака!
- Да вървим!
- Знам какво се опитваш да направиш.
- Не разбираш ли?
- Стига.
- Ти!
- Стегни се!
- Гледай със двете си очи.
- Скоро ще го почувстваш.
- Ще усетиш как се разпадаш на парчета..
- Братко...
- Кървя...
- Виж.
- От катастрофата е.
- Не знаеше ли?
- Ти не си...
- Изглежда като изгорено.
- Моят Hee-joo не може да носи фланелки с къс ръкав заради това..
- Не знаеш как боли.
- Погледни пак.
- Няма белег.
- Няма.
- Не виждаш ли,че това не е твоето тяло?
- Няма белег.
- Наистина си ужасен.
- Как можеш да кажеш това, гледайки този белег?
- Точно сега...
- ..ти си в телата на други хора!
- Не знаеше ли?
- Преди 15 години...
- ти умря.
- Докато се вълнуваше за семейното пътуване
- Родителите ти си мислеха да сложат край на живота си.
- Пътуване за извършване на самоубийство...
- ..и..
-..бутилката с отрова случайно се счупи
- Баща ти си помисли,че последната надежда е изчезнала.
- и тогава..
- всичко се случи толкова бързо..
- Разбиването на влака..
- не промени нищо.
- Наистина ли ще видим
- мама и татко на плажа?
- Разбира се!
Hee-joo...
- Припомни си как здраво те притискаше.
- Тя ни чака.
- Това не означава нищо.
- Родителите ти не са тук вече.
- Не!
- Не, Не! Не! Не!
- Наблизко са, Hee-joo.
- Почти пристигнахме.
- Братко..
- Искам да отида на плажа.
- Само малко по-дълго..
- Ще успеем!
- Татко...
- Скъпа ще тръгвам.
- Ще ги взема с мен.
- Татко...
- Какво те забави толкова?
- Чаках толкова дълго.
- Съжалявам,скъпа.
- Съжалявам
- Скъпа!
- Ще бъдем..
- заедно отсега нататък?
- Можеш да се обзаложиш!
- Съжалявам, че закъснях
- Тате..
Mi-Sun...
- Съжалявам,че не ти повярвах.
- Добре ли си?
- Казах ти да вземем такси.
- Какво ще кажем на майка ти?
- Твоята майка?
- Моята майка е и твоя...
- Видя ли? Точно навреме.
- Да побързаме.
by t0nKaTa