RedEye (2005) (SubViewer Cd 1.sub) Свали субтитрите
Кога татко ще стигне тук?[br]Непреведени субтитри -
- Къде ми е подаръка за рождения ден?Той каза, че ще се върне веднага.
- Спи ли ти се? Аз ще ти изпея приспивна песен...
- Спи детенце,спи...
- Бабо,събуди се!
- Ексхумацията на трупове и работата по възстановяването започнаха. -
От както произшествието се случи, по време на ваканцията,бяха намерени много тела на деца.
- Много сърца са наранени при тази гледка.
песента IL - гадостта
Червено око
- Съжалявам,наистина...
- Ти не ми казваш всичко...
Хайде,точно този,нали?
- Спри да сменяш темата!Просто запомни това.
- Знаеш,че има само един[br]- Да,знам...
- директор / Ким Донг
- Уау, как ще продавате всичко това, а?
- Вие не сте Джо-Хий?
- Да
- Аз си размених смените с Джо -Хий
- Моето име е О-Ми -сан.[br]Току що завърших с ориентацията.
- О,значи това е първият ти ден?
- Да, приятно ми е да се запознаем.
- Но ще вие трудно да продадете всичко това. Това е хубав празен път.
- Но аз имам минимум за продаване.
- Добре, тогава им позволи да се опитат да го откъснат.
- Все едно да изстискаш кръв от камък.
- Не те ли обучиха на ориентацията?[br]- Какво?
- Ако искаш да запазиш баланса
- Трябва да тръгнеш с потока
- Да отпуснеш тялото...
- ако си стегнат,ще се провалиш.
- Това трябва да е.
- Дами и господа
- Всички с билети.[br]Хей!Хей!Ела тук!
- Моля,качвайте се.
- Какъв прекрасен ден!
- Обзалагам се,че плажовете са величествени
- В дни като този небето и морето изглеждат като едно.
- Може ли да ви помоля за една снимка?
- Да,разбира се[br]- Благодаря ви.
- На платформата...[br]- Какво не е наред?
- Дами и господа,всички се съберете наоколо.
- Моля качете се на влака
- Познай кога ще започне да вали.[br]- Хъм. Боже,виж ми косата.По дяволите...
- Къде ще сядаме?[br]- Какви са номерата?
- Място 45 и 47
- Казах ти,че трябваше да вземем такси.
- Сега какво?
- Какво ще кажем на майка ти?
- Моята майка?
- Моята майка е твоя майка и обратно...
- Твоята майка?Твоята майка?
- Видя ли?Точно навреме, да тръгваме!
- Бабо,ще ми купиш ли това?
- Какво ще искате?[br]- Две бири.
- Дами и господа[br]- Две бири?
- Надяваме се...[br]- Мога ли да получа днескашните вестници?
- Какво е усещането да правите вашето последно обръщение?
- Малко нервно!
- Извинете ме
- Да?
- О това -
- Искате бира?[br]- Бира и изсушена сепия.
- Чухте ли това?[br]- ОК...
- Аз искам да ми вземеш нейният номер,докато не стане време да слизаме от този влак.
- Чухте ли това?[br]- Какво?Не знам...
- Какво?
- Какво?[br]Усещам ли непокорство?
- Не,господине. Имам предвид да,господине.[br]Ще взема номера.
- Вали доста силно,а?[br]- Кажи ми...
- Ако ме хванат докато бягам,съм мъртъв.
- Луди ли сме или какво?
- да не ти изстиват краката?
- Не,не е това. Аз просто не им се доверявам.
- Няма нищо което да направиш
- Аз просто си говоря,това е кучко!
- Това ли е всичко което носиш като дрехи?[br]- Не е ли хубаво?
- Хубаво друг път... Майка ти би носила такова.
- О,не...[br]- Съжалявам,съжалявам...
- Добре ли си?
- Видя ли лицето и?[br]- М.да!
- Този е за мен..
- Ми-сун,върви да си направиш обиколката.[br]Изглежда ще има забава.
- Добре..
- Децата тези дни не искат сладка торта за боб...
- Хубав сладкиш, а?
- С Джо-Хий се отървахме от формалности през първия ден...
- Мислиш ли да направим същото?Добре тогава...
- Да!
- Благодаря.
- Аз съм си най-добрият клиент.
- За какво е празненството?
- Парти по случай пенсионирането на господин Сонг.
- Разбирам.
- А също така и мой рожден ден.[br]Какво приятно съвпадение.
- Наистина? Защо тогава си разменихте смените за да работите на вашият рожден ден?
- Имах си причини.
Знаехте ли когато, избрахте да се смените? Знаете ли какво?
- Да знам какво?
- Някои от пътническите вагони са от[br]онзи странен инцидент от преди години?
- Били са прикачени към този влак?
- Много от хората твърдят, че влакът е обитаван от духове.[br]Много народ.
- Не ми ли вярваш?
- Казват, че всички отличителни черти на техните лица липсват.
- Видя ли това?[br]Твоето лице стана не разпознаваемо!
- Спри!
- Най-накрая се уплаши?
- Не е смешно!
- Не се будалкам.
- Просто те държа в напрежение.
- Ето къде са!
- Поздравления![br]- Поздравления!
- Трябва да духнеш всички свещички!
- Всичките ли?
- Това са годините които си заработил.
- Те са символ на новото начало.[br]Духни ги всичките.
- Благодаря на всички.
- Нямаше да бъда тук,ако не бяхте вие.
- Сега аз и този влак вече ще излезем от употреба.
- Вие,приятели все още имате много дни пред себе си.
- Ще дадем всичко от себе си.
- Продължавайте,господине.
- Господин Парк,беше ни приятно.
- Неприятно ние,че си тръгвате!
- Ние сме тук,но в мислите си сме с вас!
- Ръцете ми са уморени.
- Добре,добре..
- Поздравления.[br]- Поздравления.
- Благодаря.
- За първи път ли сте тук?
- Да... Аз наистина очаквах с нетърпение пътуването.
- Доста незабележително, а?
- Позволете ми
- Да, благодаря.
- Ако сте ревниви, пораснете!
- Времето е ужасно...
- Трябва да видим тези лайна.
- По-добре е да си нащрек. ОК?
- Да, господине.
- Аз пътувам с този влак всяка година за[br]годишнината от смъртта на родителите ми.
- И духът в бяло продължи да ме следва...
- Скрих се в мъжката тоалетна.
- Бях уплашен до смърт...
- А също така имам и слабо сърце.
- Когато се свестих,го видях.
- Когато се съвзех,се огледах във всички посоки.
- Но не го видях...
- По дяволите!Лицето беше без черти!
- Просто бяла форма.Помислих си,че подлудявам.
- Бях толкова уплашен.
- Уплашен до смърт. А и сърцето ми е слабо.
- Проклятие!
- Това е влакът,за който казват,че е обитаван от духове.
- На годишнината от инцидента
- странни неща и хора се виждат.
- Извадете го!
- Дръж се!
- Не трябваше да го споменавам.
- Беше точно преди три години[br]считано от днес.
- Беше дъждовна нощ.
- Аз пуших в коридорът и се върнах обратно
- когато забелязах някой да ме следи.
- Когато седнах
- човекът седна отсреща.
- Имаше куфарче.[br]Напомняше ми на учителя от гимназията.
- Преместих се[br]за да започна разговор.
- Внимателно![br]- съжалявам.
- Изчезна![br]Той просто се изпари.
- Как е възможно това?
- Той беше призрак
- Побиха ме тръпки по цялото тяло![br]Помислих си,че се побърквам.
- Не съм разказвал тази история[br]дори на жена си
- Това е мястото където седеше![br]- Чакай малко.
- Какво?[br]Какво има?
- Няма ли нещо там?
- Какво е това?[br]- Твърде е неясно за да го различа.
- Все още не знам.
- Да...[br]Добре си.
- Но поне всички сме заедно.
- Бях сам последният път.[br]Мислих си,че ще припадна...
- Извинете,[br]мога ли да мина?
- Това момиче там.
- е на седемнайсет[br]и може да вижда духовете.
- Моля, възпрете се.
- Съжаляваме[br]- Хей, мръдни,пусни я да мине!
- Хей,стой тук[br]и ако видиш нещо ни извикай.
- Само ние двамата?
- Да не би да си сам?
- Майка ми каза,че[br] ще ме посрещне на последната [br]спирка
- Разбирам.
- Та, как е твоето име?[br]- Хуанг Джон ки.
- Ти ли нарисува това?
- Може ли да го видя?
- Това майка ти ли е?
- Тя ще ме чака на последната спирка!
- Погледни внимателно![br]- Майката на тази снимка!
- Кой...
- Кой е нарисувал това?
- Не си го рисувала ти...
- ... нали?
- олимпийското носене на факел [br]от 88 започва
- Какво за бога?
- Това момиче... ме уплаши до смърт
- Какво става с вълнението?
- Знаеш ли кой е това?
- Това е мое.
- Откъде го взе?
- Имам чувството,че ще го купя?!?
- Не е ли твое?[br]- Мое е!
- Луда кучка.
- Ще ти помогна.
- Благодаря.[br]- Няма проблем.
- Между другото..
- О, няма значение.
- Как ти е името?
- Со Хий. Йон Со Хий
- Нека да позная.
- Ти си О Ми Сун.[br]Нали?
- Ми Сун!
- Искам да те видя при снек - бара.
- Вие бяхте ли уплашени от перуката?
- Со Хий..
- Наистина ли виждаш умрели хора?
- Не е предопределено[br]кой може и кой не.
- Всеки може.
- изборът е дали вярваш или не
- Така,че не се плаши толкова.
- Какво не ти е наред?
- Да смущаваш така другите пътници?
- И да оставите "каруцата" без надзор.
- Не се ли загрижен за пътниците?
- Съжалявам.
- Късните нощни преходи[br]са особено напрегнати
- Разбираш ли какво ти говоря?
- Да.
- Но...[br]- Това е първият и ден остави я намира.
- Не си ли спомняш своят?[br]Ти направи грешно изявление.
- Оставям я намира.
- Почини си.
- Твоето здраве си е твоя грижа.
- По дремни малко[br]в стаята за почивка
- Няма нужда,[br]добре съм.
- Хайде.[br]Послушай ме Ми Сун.
- Добре.
- Виж как се лее.
- Джииз този влак е безлюден.
- Сигурен съм,че има хора в другите вагони
- И все пак е доста страшно.
- Виж,погледни ей там[br]май има някой!
- Кой е там?
- Чакай малко...
- Е,господине![br]- Кой си ти?
- Това е Джунг Хо,Лий Джунг Хо.
- А... Разбирам, Джунг Хо.
- Еха, чудесно е да те видим отново.
- Това е жена ми.[br]Оженихме се миналата седмица.
- О,здравейте.[br]- Здравейте!
- Сватбата е пътят към зрелост.
- Поздравления.
- Да.На път сме да се[br]срещнем с родителите ми.
- Ами ти?[br]- Къде ще слизаш?
- Аз съм на път да представя[br]дисертацията си и даже вече закъснявам
- Дисертация?
- Трудът на живота ми.
- Моята жена ми даде толкова [br]много мъка през годините...
- О, тогава си пази[br]куфарчето по-добре.
- Да, разбира се.[br]Смисълът на живота ми е там.
- Не е зле...
- Майко!Толкова е студено тук...
- Толкова студено...
- Толкова е студено тук...
- Прекалено студено...
- Су Джин!
- Къде си по дяволите?
- Ами...
- Извинете[br]да сте я виждали?
- Седеше точно там...
- Не, не съм я виждал.
- Опитахте ли се да и се обадите?[br]- Не вдига.
- Може би е слязла преди вас?
- Не, това е невъзможно.
- Но багажа и все още е тук.
- Кажете на обслужващия[br]Той ще ви помогне.
- Ако не можете да я намерите,[br]те ще докладват за липсващ човек.
- Вие започнахте това!
- Да,както и да е.
- Сега сте сам.
- Ако слезете сега,всичко свършва.
- Су Ин
- Хайде...
- Ми Сун!Побързай да се качиш![br]Влакът тръгва.
- Какво правиш там?
- Добре ли си?
- Да...
- Можеш да ме мислиш за луда...
- ... обаче продължавам [br]да виждам [br]разни неща.[br]- Наистина?
- Понякога късните смени те умарят[br]и започваш да си въобразяваш разни неща.
- Питаш ме защо съм избрал да работя[br]именно на рождения си ден?
- Ти каза,че в тоя влак има останали[br]вагони от инцидента.
- Баща ми беше...
- На този влак.
- Имаш предвид О Джонг Хуин, кондуктора?
- Откъде го познаваш?
- Всъщност знам за теб от по-отдавна.
- Знаеш,че това е последното пътуване[br]на този влак,нали?
- Да.
- Единственото което ще остане след него[br]е наследството от трагични загуби.
- Аз винаги виждам кондукторът, който [br]беше в онова произшествие.
- Онова е лъжлив доклад!
- Никой...
- няма да разбере.
- Обаче аз ще живея със този срам[br]цял живот.
- Дойдох тук за да сложа край.
- Да свърша тази драма[br]и да започна нова.
- Но мисля, че баща ти,ти е благодарен.
- Ти все още не си го забравил.
- Скъпи мой...
- Синът на кучката дори[br]няма сносна запалка.
- Какво по дяволите...
- Ставай, Джунг Хо!Събуждай се!
- Чу ли това?[br]Да чуя какво?
- Нямаш ли чувството,че тази[br]вечер става нещо?
- Толкова си притеснен от[br]срещата с моите родители ли?
- Не,не е това.[br]Сега сме женени.
- Добре съм.
- Така е, затова стига си се тормозил[br]и вземи че поспи.
- Това ли е вашето момиченце?[br]- Да...
- Да, аз отсъствам голяма част от времето.
- Казах и да слуша тази песен,[br]когато се чувства самотна.
- На колко години е?
- Тъкмо навърши пет.[br]Чакай малко...
- Е...
- Красавица е! Бъдеща мис Корея...
- Хъм,това е идея.
- Тя е моята гордост и радост.
- Жена ми
- Еха,тя е кралица на красотата!
- Благодаря!
- Когато свършихме работа през първата[br]ми нощ, се тресях от глава до пети.
- твоя баща ми купи[br]купа рачешка супа.
- Все още си спомням това.
- Благодаря ти.
- За какво?
- За всичко!
- Рачешката супа е от мен този път!
- Гледай някой е пушил тук!
- Да, господине.
- Ще се върна да го оправя,господине
- Полицията се качва на следващата спирка.[br]Никой да не напуска влака.
- Не предупреждавайте пътниците.
- Входящо съобщение.
- Тя беше от пътниците преди малко.
- Моля, не правете това от любопитство
- не,не е това.
- Нещо да се случва?
- Хайде да се махаме1[br]- Защо?