Antz (1998) Свали субтитрите
През целия си живот съм живял и работил в големия град,
което, като се замисля, е проблем, тъй като
от както се помня се чувствам некомфортно сред тълпата.
Tака си е. Имам страх от затворените пространства.
Всичко ме кара да се чувствам като в капан.
Винаги съм смятал, че там някъде трябва да има нещо по-добро.
Но може би аз... може би мисля твърде много.
Аз... мисля, че всичко е свързано с факта че...
имах трудно детство.
Знаете ли, майка ми никога нямаше време за мен.
Когато сте средно дете в семейство от 5 милиона,
не получавате никакво внимание.
Имам пред вид, как е възможно?
И-и винаги съм си задавал едни въпроси, които постоянно ме тревожат.
Баща ми беше, в общи линии един търтей, както казах.
И, знаете ли, негодника отлетя още когато бях ларва.
Пък и работата ми, да не започвам за нея, защото тя направо ме дразни.
Не бях длъжен да стана работник, направо ви казвам.
Чувствам се физически неадекватен.
През целия си живот никога не съм бил способен да повдигам...
тежест 10 пъти по-голяма от собственото ми тегло.
Пък и когато се заловите с мъкненето на товари, трябва да знаете...
това не е моята представа за правене на кариера.
А и цялата тази глупост за колективния Суперорганизъм...
знаете ли, не мога да я възприема.
Опитвам, но не мога.
Имам предвид - какво е това? Предполага се, че правя всичко в името на колонията.
Ами аз ? А моите потребности ?
Ще ми се да вярвам, че някъде навън има място по-добро от това.
Но всъщност мога само да се гърча като ларва и да плача.
Цялата система ме кара да се чувствам...
незначителен.
Отлично!
- Достигнахте прозрението.
- Достигнах ли?
Да, Зи. Вие СТЕ незначителен.
Така ли?
МРАВКАТА ЗИ
Приземен етаж.
- Ъ-ъ, работник.
Войник.
О-о.
- Работник.
Да опитаме отново.
Дръжте здраво. Силен замах. Изправи гърбовете. Концентрирайте се!
Погледа напред.
Добре. Трябва да запазя положителна нагласа.
Дори отлична нагласа, каво като съм незначителен.
Аз съм незначителен, но имам положителна нагласа.
- О, съжалявам, Зи.
- Не те видях.
- Страхотно, Aзтека.
Всичко е наред. Толкова съм незначителен, направо съм невидим.
Най-накрая си го схванал.
Не си важен ти.
Важни сме ние - групата.
Важно е... това.
Една огромна дупка в земята?
- Добре, хора. Добре ли се чувстваме?
- Да.
- Да.
- Супер!
Така, R-1734 през Z-7829, вие момчета ще сте разбиващо кълбо.
- Дадено.
- Чудно!
- Дадено.
- Супер. Време е за люлеене.
- Да се раздвижим.
- Обичам я тая работа!
И помни, Aзтека, "Бъди кълбото."
Това е основното. Запомнит го.
Нали знаеш, трябва да си едно с кълбото.
Няма ли да престанеш вече?
Боже! Обичам си работата. А ти, май...
Твърде много размишляваш.
Хайде, Зи. Помогни да направим по-голяма и по-добра колония.
И в края на краищата, опитай да бъдеш щастлив от това.
Да бе. Нали знаеш, искам да кажа
как бих могъл да не съм щастлив, като съм част от строителната техника?
- Добре, работници, помнете.
- Започва се.
- Бъдете кълбото.
- О-о!
Нека енергията протече през вас.
Усмихни се и и се дръж. Това е... това е за колонията.
- O. Това е...
Това е като присъда, която чакаш да изпълнят.
- Дръжте се. Готово.
- По-бързо. По-здраво.
Споменах ли, че от такива височини ми прилошава?
Не!
- Това е просто едно кълбо.
- Хей.
- О, Зи.
- Да. Да. Разбирам.
Изпуснах кълбото.
Работници. Те са слаби.
Липсва им дисциплина. Липсва им организираност.
Генерале, знам, че станаха една-две злополуки.
Но всички работят на пълна пара и...
Не можете да помогнете, такава е вашата природа.
Но дори и с ограничените си възможности,
ще довършите този тунел на време.
Дори и да дойде адът или потопът.
Ако някой изостане ще дава обяснения лично на полковник Кътър.
И нека ви уверя, полковника не е така разбран като мен.
Свободен сте.
Още 4 дни, Кътър. Още 4 дни.
Тогава ще можем за последно да се сбогуваме с тяхната некомпетентност.
Да, сър.
Едно ново начало.
- Представи си само!
- Една силна колония, сър.
Колония, с която ще можем да се гордеем.
Да, но още не сме я построили.
Кътър, току що получих информация, че армията на термитите се мобилизира за война срещу нас.
Срещу нас?
Трябва да изпратим войски дълбоко във вражеската територия...
за да атакува колонията им.
Атака срещу колонията на термитите, сър?
- Това е самоубийство.
- Точно така.
- У вас ли е списъкът, за който ви помолих?
- Да, Генерале.
Това са частите, които са верни на кралицата.
Хм. Затова ще изпратим точно тях.
Колко жалко! Това са най-добрите войници.
Не ни ли е нужно одобрението на кралицата за обявяване война?
Това е следващата ни стъпка, Кътър.
Генерале, ние сме в мирни отношения с тази колония от години.
- Защо ще ни нападат ?
- Искат земята ни.
Отчаяно се нуждаят от повече хранодобивна територия.
Вероятно си мислят, че сме станали мекушави или слаби.
Защо не им изпратим пратеник и да съставим мирен договор?
- Не е нужно да пращаме войници.
- Повярвайте ми.
Всяка мравка в тази колония много ценна за мен.
- Точно за това сме длъжни да атакуваме веднага.
Имаме елементът на изненадата.
Ако термитите ни изненадат първи и влязат в нашата колония,
Да, Генерале, Зная какво биха могли да ни сторят.
- Така да бъде.
- Взехте мъдро решение.
Може да бъдете сигурна за бъдещето на тази колония.
Здравейте, Генерале.
Принцесо Бала. Каква приятна изненада.
Изглеждате все по-прелестно всеки път когато ви видя.
Благодаря. Надявам се, че не сте тук само по работа.
O, разбира се... разбира се, че не.
Защото, ъ, би било много хубаво...
ако можехме да поговорим поне веднъж преди да се оженим.
Напълно сте права.
Кътър, вмъкни в програмата ми малко лично време за мен и принцеса Бала.
Фактически, сър, точно сега е времето за лични ангажименти.
Точно няколко секунди според графика.
Отлично. Принцесо.
Е, няколко секунди - не е много,
но предполагам, че ще са пълноценни.
Е, как мина денят ви?
- Случи ли се нещо интересно?
- Обявихме война.
Обявихме война?
Брей, тежък ден.
Сър, не обичам да ви прекъсвам, но времето не чака никоя мравка.
Принцесо!
Mайко, би ли ми напомнила защо трябва да се омъжвам за този?
Бала, трябва ли отново да спорим за това?
Та ние нямаме нищо общо. Той е такъв сухар.
Да, скъпа. Зная, че генерала е може би...
малко грубичък и малко властен понякога,
но знам, че ще се грижи добре за теб.
Той просто не може да го показва.
Но трябваше да го видиш с каква настойчивост молеше да вземе ръката ти.
Но защо аз?
Защото ти си единствената която ще ме наследи.
Това е твоето място, скъпа.
- А ако не си харесвам мястото?
- Всеки има своето място, Бала-
ти, войниците, работниците.
Пък и не е чак толкова лошо да бъдеш принцеса, не е ли така?
Или предпочиташ да препускаш по цял ден като обикновена мравка?
Mайко, не драматизирай толкова.
Те поне могат да се забавляват когато поискат.
- Ето бирите от листни въшки.
- Защо трябваше да се родя работник?
Вие войниците обирате цялата слава, пък и излизате извън мравуняка.
Срещате се с интересни насекоми, убивате ги.
Да. Но вие прекарвате цял ден с онези...
красиви работнички.
Ами! Те са кариеристки. Обсебени са само от копането.
Не мисля, че някога ще срещна подходящо момиче за мен.
Кой е казал че са за теб? Говорих ти за момиче за мен.
Няма ли да си пиеш бирата от листни въшки?
Кажи ми, че съм луд, но
не искам да пия нещо, което излиза от гъза на друго създание. Окей?
Твоя воля.
Аз пък смятам да го охлабя.
Скоро ще имаме парад пред кралицата.
Парад, в смисъл, че ще сте изтъпосани като идиоти...
на които ония благородници ще се хилят тъпо.
Не знам защо въобще им се подчинявате, Уивър.
Зи, отдавна те познавам, нали?
Определено. Ти се роди две секуни след мен.
А-ха. И от тогава до сега те слушам само да се оплакваш.
Какво само мрънкаш като жена?
В случай, че не си обърнал внимание, ние мравките движим света.
Ние сме господарите на Земята.
Хей, въобще не ми говори за земята, окей?
Щото цял ден прекарвам да правя дупки в нея.
Там отвън някъде трябва да има по-добро място от това тук.
Има. Аз съм бил там.
Изв...извинете, на мен ли говорите?
Има по-хубаво място - Инсектопия.
А, тъй ли! Смахнат дясно на борд.
Не би могъл да разбереш докато не отидеш и видиш сам.
Там можеш сам да бъдеш господар на себе си.
Улиците са покрити с храна.
Никой не ти казва какво да правиш.
Няма войни. Няма колонии.
- Не трябваше да си тръгвам от там.
- О, да. Увлекателно.
Бяхме на далечно разузнаване. Бях се откъснал от частта си.
Май страда от пост-травматичен стрес, трудно разпознава действителността.
- И тогава я видях - Инсектопия !
- Хей!
Трябва да вървиш към монолита.
10 часа през големия каньон дo земята на червеното и бялото.
Ей, дядка. Пи достатъчно за тази нощ.
Хайде. Тръгвай си преди да си навлечеш някоя беля.
Върви към монолита. Послушай ме!
Монолита!
На тоя му се е развинтила шайбата.
- Прекоси езерото!
- Инсектопия.
Би било чудно да е толкова лесно?
- Да. Мечтай си, Зи.
- Прекоси езерото.
Търси земята от червено и бяло.
Уау! Толкова е... претъпкано.
Десет минути и се махаме, нали? На това място няма ограничения.
Аз поемам отговорността. Ще кажем, че всичко е било моя идея.
- Но то си е ваша идея.
- Пък и никой няма да ни познае.
Хайде, момичета. Какво че кажете?
Да направим една разходка из дивата земя.
Добре, часът е 6:15. Време за танци.
- Време е да изтъркаме килима, Зи.
- О, този път не.
Смятам да оставя килима такъв какъвто си е, Уивър.
Отдръпнете се, дами.
Смятам да поканя един от тези работници да танцува с мен.
O!
Какви смотаняци.
Безмозъчни зомбита които се подчиняват на деспотичната система.
- Здрасти. Искаш ли да танцуваме ?
- Абсолютно !
Последвай ме.
Абе, как досега не съм те виждал да идваш тук?
O, не излизам много.
Аз, ъ, аз работя горе в двореца.
O, двореца, а? Обзалагам се, че ония от кралското семейство сами си живеят там.
Разбира се, те просто се... нали знаеш - женят се помежду си.
Моля?
Оу.
О-о-оу ! Оу!
- Ооу!
- Какви са тези стъпки?
Ами, всъщност, да ви кажа право, сам си ги измислих.
Наистина ли?
Защо всички трябва да танцуват по един и същи начин?
Толкова е отекчително. Толкова монотонно.
Да, не е забавно.
Хей. внимавай къде стъпваш, работнико.
Ти внимавай, приятел, или сериозно ще загазиш.
Няма нищо. Все едно нищо не е станало.
Какво - да не си мръднала? Тоя е як като канара.
Бе ти никога ли не се защитаваш?
Ей, приятел. Я си сядай си на мястото.
- Аз ли ?
- Ами ако не иска?
Да. Ами ако не си харесвам мястото?
- За какво говори тя?
- Тоя май си търси белята.
Стегни се, Спенки.
Тоя тука ще го отнесе заради всички лениви работници.
Трябва да контролираш агресивното си поведение, приятел.
Той е просто един работник.
Принцесо Бала! Принцесо Бала! Охраната идва.
- Да се махаме.
- Чакайте !
Принцеса ? Ти си принцеса?
Ъ, трябва да вървя.
- Кога ще мога да те видя пак ?
- Нека помисля. Никога.
- Чао.
- Не, чакай...
"Какъв ден беше само !"
"В какво особено настроение съм !"
"Сякаш почти се влюбвам"
"Грее усмивка..."
- А??
"На лицето ми като за цялата мравешка раса"
"Сякаш почти се влюбвам"
Ооу!
- Да ти налея ли още едно, приятел?
- Не, мерси.
- Мисля, че трябва да си ходя.
- Да. Разбирам те.
Нощта винаги минава бавно преди тези кралски паради.
Мисля, че на войниците им трябва по една дрямка преди да се срещнат с кралицата.
- Не я обвинявам.
- Това е!
Знаеш ли, веднъж бях... До скоро.
Пс-ст. Уивър.
Измислих го. Уивър. Уивър.
Какво? Какво?
- Имам една страхотна идея.
Трябва да си разменим местата. Нека аз отида на парада вместо теб.
-Колко е часа?
-Уивър. Кралското семейство ще е там.
Това е единственият начин да я видя.
- Да видиш кой?
- Принцеса Бала.
Бе ти да не мръдна?
Искаш да си разменим местата?
Знаеш ли колко неприятности можеш да си навлечеш...
даже само ако се представяш за войник?
Можеш да загазиш дори и ако чуеш някой...
да говори за това, особено войник.
Трябва да ми помогнеш.
Ако не я видя отново животът ми няма да си струва.
Моля те, Уивър ! Моля те !
Да се разменим само за един ден.
По...помисли за всичко което съм направил за теб.
Хм. Не се сещам за нито едно.
Добре. Тогава помисли за всичко което ще направя за теб.
Ще се срещам ли с работнички?
Шегуваш ли се? Те винаги се лепват на новите.
Това им е нещо като спорт.
И-и, повярвай ми, те определено ще се залепят...
за впечатляваща мравка като теб.
- Mмм.
Уивър, аз... трябва да я видя пак.
Зи, какъв шанс имаш ти с принцесата?
Имам предвид, тя вероятно дори не те помни.
Знам, че звучи лудо, но трябва да опитам.
Олеле !
- Принцесо, не мислех, че ще ви срещна тук.
Какво ще кажете да се измъкнем от тълпата.
O, аз ли? Нали знаете, аз... аз имам много шапки...
Мисля, че трябва да ме наричате Ренесансова мравка.
-Равнение на дясно!
- Прекрасно! Просто прекрасно !
- Mм.
- Прецизност. Ред.
- О!
Принцесо Бала! Принцесо Бала! Хей. Това съм аз.
Помниш ли ме - Зи, от бара?
Принцесо Бала! Принцесо Бала!
Бала, трябва да насърчиш войската.
Помахай им.
O. Тя ме видя. Извинете ме, Момчета. Аз, ъ... извинете.
Току що получих по-добро предложение. Бихте ли ме изв...
Войници - стой!
Принцесо. Принцесо Бала.
Тишина там ! Върни се в строя.
- Ти нов ли си, хлапе ?
- О, д-да, но скоро ще напускам.
Имам временно членство.
Временно членство. Ха-ха Това беше хитро!
- Казвам се Барбейдъс.
- Зи.
- Надя-а-сно!
- Пст.
Саможертва. За някои това е само дума.
За други - призвание.
- Брей! Чак сега разбрах смисъла на думата "учения".
Един войник знае, че животът на отделната мравка няма значение.
Това, което има значение е колонията.
Той е готов да живее за колонията, да се бие за колонията,
да умре за колонията.
- Тоя е луднал.
- Чух те.
Преди 800 часа получихме информация, че неприятелски настрояните термити се мобилизират.
Нямаме друг избор освен да извършим превантивен удар.
Вие сте най-добрите кралски части.
Зная, че всички ще изпълните дълга си.
Горд съм да ви изпратя на битка.
На... какво - на битка! На битка ли?
- Свободно!
- На-ля-а-во! Ходом марш!
Знаеш ли, мисля, че се получи ужасна грешка.
Виж, истината е, че аз само... аз дойдох само за речта.
Не се притеснявай, хлапе. Ще те пазя.
- Тишина !
- Раз !
- Два!
- Тишина !
- Три !
- А??
- Тишина !
- Пет!
- Шест !
- Седем!
- Осем !
- Девет!
- Десет !
- Единадесет!
- Дванадесет !
- Тринадесет!
"Ние мравките маршируваме одна по една Ура, ура..."
"Ще избием термитите просто на шега, ура, ура..."
- Абе, тия термити, те... те...
Te нали не са много навити да се бият? Става въпрос за леснопреодолим противник, нали?
Не точно, хлапе. Те са пет пъти по-големи от нас.
и изстрелват киселина от челата си.
- Хей. Движи се бе, ситен!
"Ние мравките маршируваме два по два Ура, ура..."
"Ще паднем в бой, но няма да пуснем врага Ура, ура..."
- Абе, какво точно трябва да прави нашия взвод?
Искам да кажа, няма ли да обслуживаме полевия бюфет или пък да обработваме документацията?
Нашият взвод има най-доброто назначение - влизаме първи в битката.
А?
"Ние мравките маршируваме три по три, ура, ура! Ура! Ура!"
"В лице ще срещнем нашата съдба Ура, ура..."
Ей! Почакайте! Абе къде сме се разбързали толкова?
Тия... тия юнаци изглеждат като професионални боксьори.
Не знаем дали бихме могли да ги победим!
Елементарно, хлапе. Размазваме отбраната им и убиваме кралицата им.
Хей, момчета, това не е ли малко крайно.
За-защо не опитаме да им въздействаме чрез дипломация ...
да им предложим сътрудничество?
Харесваш ми, хлапе. Имаш чувство за хумор.
Напред!
Хайде ! Да сритаме малко термитски задници.
Атакувайте върха!
- И-иха-а!
- Къде са всички?
- Нещо не е наред.
Не бой се, хлапе.
Aтака-а-а!
Давай!
Барбейдъс, ти ми спаси живота.
Е, не се размеквай сега.
- Ей, момчета. Зад вас !
Хей... хей, момчета.
Някой може ли да ми помогне? Някой там... Хей.
Ха.
А така сега! Да!
O, да. Голямото момче преминава.
Харесва ми!
Хей. Хей. Хей. По-кротко, "мускул"!
Караш ни да изглеждаме слабаци.
Какво стана със Зи?
Взе си свободен ден, така че аз попълвам мястото му.
Ако се попълниш още малко ще вземеш да експлоадираш.
E, проблем ли има?
Не, а...
Никой не ми е казвал, че да копаеш е толкова гот.
Нали знаеш, да вдигаш отпадаци. Да ги изхвърляш.
Пак да ги вдигаш. Пак да ги изхвърляш. Трупаш мускули.
Тренираш си ръцете и торакса.
Да, виждам какво имаш предвид.
- М-м. Да. Това е очарователно.
- Извинете, сър.
Само водех разговор с моя другар по кирка, сър.
Знаеш ли, и аз проведох един разговор с генерал Мендабъл.
Всеки който не си изпълни нормата ще бъде понижен.
Стига де. Не го юркайте толкова. Той е нов.
Какво ще кажеш да поработим по поведението ти като...
те лишим от порциона за деня.
Благодаря, че ми отдели от времето си.
Незнам какво ми стана.
Да говоря по този начин.
Нещо не съм на себе си.
Извинявай, че ти навлякох неприятности.
Но, виж, можеш да... вземеш от моя порцион. Оу!
Ако желаеш.
- Да не би да ме каниш на вечеря ?
O, не.
Е, ако нямаш други планове...
Ще си проверя в списъка.
Знаеш ли,
май се радвам, че Зи си взе почивка.
Хлапе!
Насам, хлапе!
Барбейдъс.
Бъди честен, хлапе. Зле ли съм ранен?
Н-не. Не чак толкова. Всъщност изглеждаш идеално.
Знаеш ли, дори бузите ти руменеят.
Не. Виждам го в очите ти.
Аз съм пътник.
Помогни ми да се изправя, Зи.
Не си усещам краката.
Все пак трябва да са там, приятел. Виж, че ще се справиш.
Просто поеми дълбоко дъх.
А аз ще потърся тялото ти.
Непременно е там... някъде.
Барбейдъс, дръж се !
- Барбейдъс.
- Не прави моята грешка, хлапе.
Не живей по заповеди цял живот.
Мисли сам.
Барбейдъс.
Движим се по график. Работата в секция "А" е завършена, сър.
Сега разчистваме пътя в секция "Д".
Трябва да ги притиснем по-здраво, Кътър. Искам смените да се удвоят.
Не можем да си позволим отпускане. Ясно ли е?
- Абсолютно, сър.
- Добре.
- Какво е положението в секция...
- Извинете, сър.
Моли се да е нещо важно.
Ами, за битката с термитите, сър.
Неприятелят е унищожен, но и за нашите войски е пълна катастрофа.
О, това е ужасно. Ужасно.
Има и добра новина, сър. Един войник се е завърнал.
- Сериозно?.
- Какво казахте?
Новината е плъзнала из колонията.
Кралицата желае среща с героя от войната.
Ужасно! Добре! Ужасно добре!
Аз ще се заема с това.
- Поздравления, войнико.
Не си ли малко нисичък за военен герой?
Военен герой? Сър, не смятам, че всъщност съм герой.
Добре. Не харесвам героите.
- Но, сър. Вие не разбирате. Аз...
Аз...аз нищо не съм направил.
Искам да кажа, толкова беше ужасно. Беше страшна сеч.
Пълна касапница.
Добре, войниче. Сега помахай.
Нищо не би могъл да направиш, Уивър.
Не си знаел, че отиват на война.
Чувствам се просто ужасно.
Горкият Зи. Не трябваше да го пускам.
Я чакай. Това не е войник. Това е Зи !
Зи? Малкият е успял!
Да вървим, войнико.
Казвам ти, синко, ти си мравка, която ми легна на сърцето.
Мравка, която гледа смъртта в очите и й се присмива.
Общо взето истината е, че...
бих внесъл малка поправка в израза...
и всъщност се позасмях на смъртта в гръб.
Генерал Мендабъл.
Запази коментарите за себе си. Нека аз водя разговора.
Нека ти представя Нейно Величество, Кралицата.
Очарован съм. Очарован съм.
И кралската дъщеря, Принцеса Бала.
Добре дошъл у дома, войнико.
Трудно можем да изразим признателността си за героичните ви усилия.
Редникът ме помоли да предам неговите най-смирени благодарности.
Но, моля ви. Всъщност не беше кой-знае какво.
Просто една голяма мелница за живо месо...
но имайки предвид изключително ми мъжество...
В разгара на битката, нямах много време за мислене.
Просто трябваше да атакувам и атакувам...
- Да, действително.
Както виждате, Ваше Височество, бойното поле все още е пред очите му.
Така че, моля за извинение, но тъкмо сега е време да поразпитам момчето.
O, моля ви, генерале. Не и на първата ни среща.
Не и на първата ни среща.
Не съм ли ви виждала накъде?
Ами, може би да. Или може би не.
И после-е...
- Оу!
- Точно така! Ти си момчето от бара.
- Недей... ш-ш-т.
- Бар ли? Какъв бар?
Танцувах с него в бара миналата вечер.
Тогава той беше само работник.
- Какво си правела в бара?
- И аз бих искал да знам.
Не. Не става въпрос за мен.
Искам да кажа, погледнете този работник. Вижте какво е направил.
Мисля, че ме бъркате с някой друг. В края на краищата аз съм войник.
Именно. Ти беше работник.
Но сега си герой от войната.
- Той е работник ?
- Един работник е танцувал с годеницата ми?
Го-годеница? Я почакайте.
Не е това, което изглежда. Мога да обясня всичко.
Хей. Тя започна всичко.
Арестувайте го !.
Ей, я чакайте. По-полека! Няма ли да го обсъдим първо?
Какво правите? Пуснете дъщеря ми!
Той я взе за заложник!
Не. Не съм. Искам да кажа, да, взех я.
Още една крачка и принцесата го отнася.
Махни се от мен!
Oх! Не ме карайте да я наранявам.
Ох.
Какво правиш бе, тъпак?
Да не си си изгубил недоразвития акъл ?
Ето ги - там долу! Да вървим! Бързо, бързо !
O, браво.
Идват да ме спасят... и да те убият.
Да ме убият?
- Хей, момчета.
- Престани, престани !
- Какво се опитваш да направиш ?
- Махни се от мен,малък мръсник такъв!
Какво се опитваш да направиш? Осъзнаваш ли какво изпускаме?
Какво чакате още?
Ехо. Момчета.
- А ?
- Какво е това?
Красиво е!
Риджуей, махай се от там!
- Не се беспокой. Добре съм.
- Ти ли?
Ти ли си добре? Ей. На кой му дреме за тебе?
- Почти не загинах.
- Успокой се, моля те?
Нали няма да позволиш това почти смъртоносно преживяване да съсипе настроението ти?
Хей. Това не е шега. Ти май не ме слушаш.
Къде съм?
Виж, както и да беше името ти. Покатери се на това дътво и опитай да разбереш къде сме.
Виж сега, номера е да не се паникьосваме.
Нали знаеш, к-к-който се паникьоса е загубен.
Какви ги говоря ? Ние сме загубени.
Oх!
Отвлечена съм от селския идиот.
Кой е по-големия идиот,
Идиотът или онзи, който е отвлечен от идиот?
Ти какво прави на фронта, говори с термитите до смърт?
Направо не мога да повярвам, как въобще си минал за войник.
Какво си ме зяпнал?
Не разбираш ли, че не си от моята класа?
Ти си тази, която се въртеше покрай бара да си търси преключения.
И просто си ги намери в лицето на...
мургавият, земен, чувствителен работник.
Моля, моля. Просто посещение на бедните.
Не схващаш ли?
Избрах те защото беше най-жалката мравка там.
Виж, позволих ти да станеш част от най-еротичните ми фантазии,
но сега просто можеш да забравиш за това.
Направо си го изтрий от съзнанието. Предполагам, че предпочиташ ония дъртия,
чиято представа за романтична нощ е да те заведе на публична еказекуция.
Брей, наистина си си избрала подходящ съпруг.
За твое сведение,
генералът и аз сме силно,
силно... сгодени.
Незабавно слез долу.
Връщаме се веднага в колонията, така че аз...
Монолитът!
Разбира се. Прекрасно. Tова е привлекателно предложение.
Но, имайки пред вид възможностите можеш да се връщаш сама?
Защото аз заминавам за Инсектопия.
Я стига, бе. Инсектопия?
По-луд си от колкото те мислех.
Да. Всъщност научих за нея oт един много надежден източник.
Или по-скоро
от един много пиян източник?
Но по-важното е, че определено съм убеден в нейното существуване.
Спри ! Заповядвам ти да спреш, работнико!
Хей, имам си име, ясно? Казвам се Зи.
И тук навън не можеш да ми заповядваш.
Добре. Чудно. Няма проблем.
Работнико! Работнико ! Каде си?
Зи ! Зи ! Чакай ме !
Без повече извинения, генерале. Искам дъщера си обратно.
Откровено казано започвам да се съмнявам в способността ви да се справите с това.
Повярвайте ми, Ваше Височество, няма да щадим никакви усилия, за да я върнем.
Принцеса Бала е тясно свързана с всичките ни планове за бъдещето.
...та сам убивал по сто термита,
взел няколко медала, после ала-бала, ала-бала и забърсал принцесата.
- Погледнал го решително в очите и му казал: "що не ме цунеш."
Казал е това на генерал Мендабъл?
Приятелче. Ей, ей, приятелче.
Чу ли за героя от войната, Зи ?
Избягал с принцесата!
Когато изпратили охраната след него, само ги погледнал и бум!
- Избухнали в пламъци.
- Зи? За Зи ли говориш?
Ей, аз го познавам. Той е мой приятел. Мисля, че информацията за него...
- Познаваш Зи?
- Да.
Той е работник. Копаеше тук.
Работник ли? Това е навъзможно. Работниците не могат да правят нищо друго освен да копаят.
Да. Сякаш имаме някакъв избор.
Разбира се, че имаме избор. Вижте Зи, например.
Сам избра какво иска и реши да го следва.
И не само той. Аз бях войник, но реших, че можем да разменим местата си.
Я чакай. Казваш ми, че... не съм длъжен да съм тук?
Имаме ли избор?
Властите не искат да научим,
но не е нужно да работим по тунела повече.
Работниците са тези, които управляват средствата на производство.
Щом Зи не копае и аз няма да копая.
Хора, какво е това? Да не сме на седянка?
- Връщайте се обратно на работа.
- Защо?
...вече в тунела! Това момче, Зи повежда революция!
- Аз... ей сега се връщам.
Помисли си, Зи. Само две мравки!
Кой е чувал някога само за две мравки? Два милиона, може би. Но две?
Виж, гладна съм, жадна съм.
А и цялата тази пустиня!
- Изобщо не ми влияе добре.
- Мрън, мрън, мрън.
Мисля, че вече е време да ме върнеш.
Върни се сама.
Прощавай, ама ти ме отвлече, забрави ли?
Което означава, че имаш известни отговорности.
Не можеш просто да ме изоставиш в пустошта.
Е, по-добре е ще от връщане в колонията.
- Не говориш сериозно, нали?
- Може би живееш добър живот,
но когато лично чуеш барабаните в тунела
и изкараш един мой тежък работен ден щеше да знаеш какво имам предвид.
Тежка работа ? Че какво знаеш ти за тежката работа?
Как би се чувствал, ако трябваше да раждаш...
на всеки десет секунди до края на живота си?
Брей!
Вода!
Мислиш само за себе си.
Тъй ли? Ами никой друг до сега не е мислел за мен.
Тъй че колкото повече съм си загрижен, толкова по-нямам нужда от никой друг.
- Помощ, Бала!
Помощ ! Б-Б-Б-Б-Бала!
Дръж се! Ще те измъкна Дръж се!
- Помощ, Бa...
- Благодаря !
- За нищо.
Сега може би ще можем да загърбим фантазиите ти...
и да се върнем в колон...
O, Зи ! Какво правиш?
- Трябва да прекосим езерото.
- Да не би да пропуснах нещо?
Не се ли измъкнахме току що от водата?
Бала, виж, какво имаме да губим?
Искам да кажа, помисли, наистина ли искаш да бъдеш госпожа "Задръстена Откачалка" ?
Там е едно по-добро място.
Зи, моля те!
Просто... дай ми един шанс.
Ако не открием скоро Инсектопия,
ти обещавам, че ще те върна в колонията.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Да, и аз.
Искаме Зи ! Искаме Зи !
Стига бе, хора !
Виждам мравки, които май няма да си изпълнят нормите.
Я се разкарай, подлога такава.
Искаме Зи ! Искаме Зи !
Извинете, сър. Дойдох веднага щом чух. Разпитвах следотърсачите.
- И? Какво докладваха?
- Ами, този Зи, сър...
се оказа доста хитър.
Изгубили са следата им до брега на езерото.
Езерото?
"All we are saying ..."
"Is give 'Зи' a chance ..."
Какво прави там онзи войник ?
Явно, сър се държи за ръце ... с един работник.
Не ми харесва как се развиват нещата, Кътър.
Очаквам на вас за резултати.
- Мога ли да разчитам на вас или не ?
- Да, сър.
Добре тогава. Нека оправим тази бъркотия.
Искаме Зи ! Искаме Зи ! Искаме Зи !
Чух много за този Зи.
Дори веднъж имах удоволствието да го срещна.
Но къде е той сега?
Някой може ли да ми каже?
Искам да кача, ако този Зи го е грижа толкова за нас
тогава защо не е тук?
Ще ви кажа защо. Защото на Зи въобще не му пука за нас.
Точно затова и отвлече нашата принцеса. Точно затова и избяга.
Зи не е герой. Ние сме героите.
Ние сме тези, които осигуряват бъдещето на нашата велика колония.
И когато завършим този великолепен строеж,
ще пожънем неговите дарове:
повече храна и по-малко работа за всички.
И за награда на на героичните ви усилия,
на всеки от вас давам почивен ден,
за да бъдете почетни гости на церемонията по откриването на Мегатунела!
- Мендабъл ! Мендабъл !
Мендабъл ! Мендабъл !
Сега ми доведете онзи войник.
Боже мой! Зи! Ела тук!
Това е Инсектопия!
Ти беше прав. Тя наистина е тук.
- А ?
- Добре де, добре!
- Ти си гений.
- Хайде да ядем!
Е ? какъв е проблема ?
- Има нещо като силово поле.
Извинете! Извинете me. Как се влиза вътре?
Страхувам се, че това е доста лично.
- Кои са приятелите ти, скъпи?
- Пълзящи насекоми, бонбонче.
O ! Бедните същества !
Добро... утро.
- Скъпа, наистина не бива
да поздравяваш всяко насекомо изпълзяващо от тревата?
Простете ! Мисля, че не ме познахте.
Доста пътувах и съм малко неугледна.
Аз съм принцеса Бала.
O! По-зле е от колкото изглежда. Те са европейски упадък.
Скъпи, те са бедни, мръсни и миришещи.
Трябва да им помогнем.
Ако почакате малко ще ви донесем нещичко.
O, моля те, Маншонче. Не и още един поход на благодеяние.
Чипи, ние имаме социални задължения за съжаление.
Зная,че не взимаш на сериозно заниманията ми, но това е важно за мен!
Имаш такова голямо сърце !.
Точно затова си моята малка пухкава личинка.
O, моя голяма, силна фабрика за хормони!
O, бтарче! Внезапно изгубих апетит.
Представях си Инсектопия...
незнам, някак си по-различна.
- О, Мъфи !
- Не ! О, не !
- Пази се!
Зи, помощ! Зи!
Не ме оставяй, Зи !
Измъкни ме от тук!
Бала!
Това не е добре.
Здрасти.
- Зи ?
- Да?
Изглежда, че това е краят. А тъкмо започнах... да те харесвам.
Кой, по дяволите е тоя?
Достатъчно.
Нищо няма да ви кажа.
Войнико, принцесата е безкрайно важна за бъдещето на тази колония.
Тя трябва да се върне, за да заеме полагащото и се на кралица място.
Ние си имаме кралица.
Апък приятелят ти, Зи, защо ми е да го наранявам?
Той не е важен.
Войниче,
всички знаем, че отделната мравка е без значение.
Нито ти...
- Нито Кътър
- Нито дори тя.
Азтека !
Не казвай нищо на тоя тъп гъз, Уивър!
- Къде е Зи?
- Не знам къде е.
Това е много лошо.
Чакайте! Инсектопия.
Знам, че звучи налудничаво, но там би отишъл.
Войнико, да не мислиш, че това е игра? Инсектопия не существува.
В интерес на истината... съществува.
- Сър ?
- Ще ви инструктирам за координатите.
Ти ще върнеш принцесата.
Относно Зи... убийте го.
Но вие казахте, че той е без значение.
Това е за доброто на колонията. Ти взе правилно решение.
Господа, сега виждате...
колко опасен може да бъде индивидуализма.
Той ни прави... уязвими.
Да вървим.
Заведете го обратно в Мегатунела. Включете го в най-предните бригади.
Свободни сте.
Боже, какво съм си въобразявал ? Почти не те убих.
Зи, виж, наистина трябва да си по-последователен в решенията си
Край - това беше. Връщам те в колонията.
Инсектопия. Трябва да съм се побъркал.
- Зи !
- Но знаеш ли?
- Когато сгреша мога да го признавам.
- Зи.
И тоя път, казвам ти, съм абсолютно, 100%...
...прав !
Виждала ли си някога нещо по-красиво през живота си?
- Това е... Инсект...
- Шшт! Да не го урочасаш. Хайде!
"Вече ясно мога да видя, че дъждът спря..."
"Вече ясно мога да видя препятствията по своя път..."
"Изчезнаха тъмните облаци, които ме правеха сляп..."
- Извинете ни! "Ще бъде един сияен..."
"Сияен, слънчев ден..."
"Ще бъде един сияен..."
"Сияен, слънчев ден..."
"Огледай се навсякъде..." "Навред е синьото небе..."
"Погледни пред себе си..." "Навред са..."
"сини небеса..."
"Вече ясно мога да видя, че дъждът спря..."
"Вече ясно мога да видя препятствията по своя път..."
Внимание, всички. Искам всички екипи на мястото,
в пълна готовност за запечатване на вратите. Тук и тук.
Уверете се, че копачите работят по расписание...
и ще бъдат разположени в центъра на церемонията по освещаването.
Сега това, което ни трябва е принцесата.
- Това има вкус на лайно.
- Сериозно? Дай да опитам.
Ей, лайно е, бе. Не е лошо.
- Някой трябва да разпали огъня.
- Последния път бях аз, пич.
Няма да ходя за дърва. Не е моя работа.
Ами новия? Още нищо не е правил.
И... знаеш ли, той просто издъхна в ръцете ми.
Виж... не мисля, че през целия си живот той...
беше взимал собствени решения.
Никога не съм знаела, че нещата са такива .
Искам да кажа, че в двореца...
май просто оставяме генерала да взима всички решения.
Нека те питам нещо. Какво те накара онази нощ да дойдеш в бара?
Предполагам, че си търсех белята.
Е, "Беля" е второто ми име.
Всъщност второто ми име е Марион, но ъ-ъ,
- не го разпространявай.
- Доста си странен.
- Но ти си го знаеш, нали?
Е, "странен" не е точно думата, която бих използвал.
Това ми харесва. Ти не си като другите.
Всъщност, след като го споменаваш има определени странности у мен.
Искам да кажа, това са, нали знаеш, едни особени качества. Някои ги наричат "ненормални",
но това е, ъ-ъ как да кажа, по-скоро компимент.
Ей, новия. Трябват ни още дърва за огъня.
Ей сега се връщам. Запомни си мисълта
докъде стигна и каква е точно.
Ей, да сте се замисляли защо ви наричат "вредители"?
Ами ако, просто сме онези дребни, малки нещица...
изграждащи съставните части на цяла една огромна вселена...
която, всъщност е толкова необятна, чe дори и не предполагаме за нейното съществуване?
Човече, какво проникновение !
Чудно! Нищо не може да се сравни с малко тежък физически труд...
в най-романтичната нощ от живота ми.
Здравейте. Бях у съседите и си казах, че ще е добре да намина и насам.
Това е доста бохемско.
"Aлоха", пич. Добре дошъл в Инсек...
Съжалявам че те прекъснах.
Виждате ли, нашата принцеса... изчезна
и ние много страдаме от това.
Тя е красива, висока, честно казано, трудно е да не я забележиш.
- Някой да я е виждал?
- Ето я.
Не се тревожете, Принцесо, скоро ще сте у дома.
Виж, Кътър, аз... няма да се връщам.
Работата е там, Принцесо, че имам заповеди.
Заповеди? Не можете ли поне веднъж да мислите сам?
О, това беше доста впечатляващо. Къде е Зи?
- Зи? Той е...
- Мъртъв.
Зи е мъртав. Не е нужно да се тревожите за него.
Зи е мъртав ? Той беше мравка със собствено мнение.
Много лошо за него.
Принцесо, колонията ви се нуждае от вас.
- Кътър!
- Престани веднага! Махни се от мен!
- Бала!
Спри... O, не.
Какво да направя?
Добре. Сега. Нека разсъждавам рационално.
Бала и аз, ъ-ъ... тя е принцеса...
а аз съм, ъ-ъ... аз съм инжинер по почво-прехвърляне.
Тъй че, ъ-ъ... вие не можете...
От друга страна... Трябва да се върна за нея.
Мога да дам едно рамо.
Това е най-малкото което мога да направя.
А и така би желала моята скъпа малка мушица .
А-а, виж, няма ли да е по-добре да вземеш една чаша и...
- Е, момче... оседлавай конете.
- ...мисля, че видях локва кафе ей там.
Внимавай !
A, Принцесо.
- Идвате точно на време.
- Разкарайте си ръцете от мен.
Генерале, какво точно става тук?
- Настоявам за обяснение.
- Ще ви обясня всичко... по-късно.
- Осигурен ли е юго-източният вход?
- Да, сър.
Не по-късно. Сега.
Не харесвам начина по който мислите, не харесвам начина по който управлявате тази колония.
Не харесвам и вас. Сватбата се обменя.
- Нещата тук ще се променят.
- Права сте, Принцесо.
Нещата ще се променят. Нека се погрижим за комфорта й?
- И без това ще остане тук известно време.
Какво си мислите, че правите? Майка ми ще ви вземе главата.
Съмнявам се в това. Имате дух на боец, Бала.
A точно от това се нуждаем, за да изградим новата ни колония.
Ще отмием всичкия боклук от канавките.
И ще започнем на чисто, и вие ще стоите до мен като моя кралица.
Вие сте луд.
Вярвам, че историята ще види нещата по различен начин.
Добре, господа. Време е да заемете местата си.
Някой ден ще ми благодарите.
Вдигни! Вдигни! Ето го !
Е, върви за жената, която обичаш, Зи.
Довиждане, Чип. И благодаря!
Ей, ти. Къде мислиш, че отиваш?
Аз ли? А, не... аз бях... нали знаете,
Ти не трябва да си отвън.
Всички работници трябва да са на церемонията по откриването на тунела.
А, да разбира се, церемонията.
Е, тогава трябва да вървя. Аз, ъ-ъ...
- Нали знаете, цере...
- Хей!
Отивам на... церемонията по откриването на тунела.
- Аз... по-добре да вървя.
- Довижение!
Отивам на... церемонията по откриването на тунела.
Извинете, моля. Церемонията по откриването на тунела.
- Хей, работнико !
- Откриването на тунела. Чакат ме.
- Аз съм ключова фигура.
- Къде си мислиш, че отиваш?
Церемонията по откриването на тунела.
- Хей! Пуснете ме!
- Боже, този ден просто става все по-хубав и по-хубав.
Не ме ли чувате? Аз съм принцесата!
По дяволите !
Уау, имаш страшни обноски.
Зи!
- Това си ти. Ти се върна за мен.
Ами да, върнах се за теб. Изпитвах силни чувства към теб.
Лицето ти... то-то-толкова е красиво и аз...
Малко си заядлива на моменти, но мисля, че можем да поработим по въпроса.
Много говориш.
Абе смятам да стана доста мълчалив тип.
Да вървим. Градът е обезлюден. По-добре да се махаме от тук.
Зи... не можем да тръгнем.
Мендабъл е полудял. Той... той говореше за накакво...
отмиване на канавките и, и промени в историята
и мисля, че се кани да убие майка ми.
Не само майка ти. Всички.
- Какво става?
- Виж.
Тук сме ние, на сигурно място в града.
Но те ще запечатат всички в Мегатунела.
А... това е езерото.
Права си.
Не можем да тръгнем.
Хайде. Трябва да стигнем долу.
Днес реализираме една мечта.
Мечта на една горда колония.
Една чиста колония. Преродена колония.
Само след броени секунди този тунел ще бъде отворен.
Миналото ще бъде отмито и ще изгрее един нов ден.
Вълнуваща реч, Генерале.
Само бих желала дъщеря ми да е тук за да я оцени.
Ваше Величество, зная колко се беспокоите за Бала.
Но разузнавачите ми са по следите й и е само въпрос на време...
Генерале, не желая да го обсъждаме. Просто я намерете.
Ще я манеря, Ваше Височество.
Сбогом.
Запечатайте вратите.
- Кътър, не ме ли чухте?
- Сър, мислех си...
Нужно ли е да минаваме през всичко това? Вижте каква работа свършиха работниците.
Стараха се толкова много. Няма ли друг начин?
Кътър, ти си добър офицер. Имаш дисциплина, смелост, способност.
Но имаш недостатъка да не уважаваш заповедите ми, което намирам за обезпокоително.
- И така, с мен ли си?
- Сър... моля за извинение.
- Добре тогава. Запечатай я.
- Да, сър.
Като гледам този прекрасен тунел
се изпълвам с гордост.
- Скачай !
- В тези трудни времена,
е голяма утеха да знам, че вие, нашите работници...
- Майко! Чакай!
Всички работници от колонията са тук. Я чакай. Оня ми дължи пари.
Това грандиозно изпълнение е изпитание на силата...
- Хайде хора, работете здраво!
- Върви да предупредиш майка си.
- Аз трябва да стигна до онези копачи преди да е стамало късно.
- Няма да имаш време.
Ей, остави песимизма за мен, окей?
Може ли! Извинете. Ако обичате.
Слен няколко секунди, когато изкусните ни копачи стигнат до повърхността...
- Майко! Майко, спри.
- слънцето ще ни облее с...
Бала! Къде беше?
- Добре ли си?
- Добре съм.
- Какво се случи?
Mайко, грозини голяма опасност.
Напънете се, хора.
Чакай! Задръж... Хей, спрете да копаете!
- Зи? Това ти ли си?
- Трябва да спрем!
- Зи! Ти се върна!
- О, Зи!
- Уивър...
Зи! Какво има?
Спрете, всички. Спрете да копаете.
- По чие нареждане?
- По твое.
Ако прокопаете тази стена, всички ще се...
Издавим. Този тунел води към водата.
В такъв случай трябва да изведем всички от тук.
Виж, имам заповеди, и тези заповеди гласят "копай."
Ами ако някой ти заповяда да скочиш от някой мост?
Братче, говоря на неправилния човек. Вижте, мислете сами!
Дай това! Писна ми от теб.
Връщайте се на работа!
Какъв е този шум?
- Да се махаме!
- Бягайте!
Бягайте! Не спирайте!
Чуйте ме всички! Всички бяхме измамени.
Трябва спокойно да се отправим към изходите.
- Спасявайте се! Наводнение!
- Не. Без паника !
- Без паника !
- Всяка мравка да се спасява сама!
- Всички изходи са блокирани!
- Хванати сме в капан!
- Какво ще правим?
- Нищо не можем да направим!
Да! Това е! Уивър, вдигни ме на раменете си.
Чуйте ме, всички!
- Кой пък си ти?
- Това е Зи!
Чуйте, сами трябва да си помогнем, за да се измъкнем преди да сме се издавили.
- Как ?
- Като направим стълба.
Стълба?
Щом можахме да изградим това ще можем да изградим всичко.
- Добре, да действаме!
- На линия съм. Съберете се всички в кръг.
Ти, почвай да се катериш.
- Хващай ръката ми.
- Добре. Аз съм.
- Хайде.
- Дай, дай, дай!
- Така!
- Извинете, Ваше Величество.
Зи, Трябва да помогна на мама.
Не се тревожи. Почти точно знам какво правя.
Ще се видим горе.
Господа, време е...
колонията ни да еволюира в нещо по-съвършено...
където силните стоят над слабите.
И това време е сега.
В момента под краката ни
слабите елементи на колонията...
ще бъдат отмити завинаги.
- О Боже, няма да успеем!
- Трябват още мравки.
- Вие двамата, по-добре се качвайте.
Уивър, не можеш сам да удържиш.
Тръгвайте!
Дръж се, приятелю.
- Готово!
- Побързай! Давай!
Нашата принцеса е на сигурно място и славното ни бъдеще е в собствените ни ръце.
Всички можем да се гордеем.
Време е за едно ново начало.
- Какво, по дяволите е това?
Мисля, че това е слабият елемент, сър.
- Подай ми ръка!
- Зи! Ти?
Пусни се! Не разбираш ли? Това е за доброто на колонията.
Какви ги говориш? НИЕ сме колонията!
Кътър... какво правиш ?
Нещо, което трябваше отдавна да направя.
ТОВА е за доброто на колонията, сър.
Ти, безполезна, неблагодарна твар!
- Аз съм колонията !
- Пази се !
Зи !
Мъже, размърдайте се! Качете тези мравки горе.
- Не спирайте.
- Слава Богу - успяхме.
Чакай тук.
- Така.
- Благодаря!
Уивър.
Къде е Зи ?
-О, не.
- Отдръпнете се, всички!
- Дайте му малко въздух. Назад.
- Зи, О, Зи !
Моля те, събуди се !
O, не !
Оу-у!
Знаеш ли, Уивър все още ми дължиш онази вечеря.
- О, бейби !
- Успяхме, Зи!
- Ти си "МРАВОКА"!
- Ти успя.
Ние успяхме!
- Момчета, момчета, моля ви!
- Засрамвате ме...
От друга страна ще взема да му свикна.
Ми това е. Това беше история в стила "момчето среща момиче,
момчето харесва момичето, момчето променя основите на социалния ред".
Какво да ви кажа още?
Построихме на ново колонията. Дори по-хубава от преди.
Със, сещате се, доста голям вътрешен басейн.
Между другото, Бала и аз обмисляме да направим семейство,
с няколко деца - може би милион или два за начало.
Сега ходя при нов терапевт, да знаете, страхотен е, направо е страхотен.
Накара ме да се докосна до личинката в мен,
което страшно много ми помогна.
И знаете ли, най-накрая се почувствах на мястото си.
И знаете ли какво? Това ме връща там от където започнах.
Но разликата е, че този път изборът беше мой.
Превод и субтитри Георги Долапчиев
DANNEY club © 2001