Star Trek TNG - 01x01 - 01x06 (1987) (Star Trek TNG S01E06 - Where No One Has Gone Before.sub) Свали субтитрите

Star Trek TNG - 01x01 - 01x06 (1987) (Star Trek TNG S01E06 - Where No One Has Gone Before.sub)
Капитански дневник, звездна дата 41263. 1.
Имаме среща с "Безстрашни".
Експерта по двигатели на Старфлийт и неговия асистент
се телепортират при нас, за да изпитат двигателите на Ентърпрайз.
Те извършиха подобни настройки върху два други кораба на Старфлийт.
Не разбирам загрижеността ви, Първи.
Те не са упълномощени да правят изменения.
Ще направят тестове с нестандартни начини на пускане на свръхсветлинна скорост,
и по други модели. Какво лошо има?
Това са данните, изпратени от Козински. Те са безсмислици.
Безсмислици?
- Г-н Дейта, бихте ли обяснили?
Въведохме данните за теста на г-н Козински в компютъра и направихме симулация.
Нямаше подобрения в характеристиките.
E обясни защо същия тест върху "Ейджекс" и "Безстрашни"
доведе до увеличаване на тягата.
Нашите двигатели са нови, сър. В идеялно състояние.
Тестовете на по-старите кораби може да коригират малко ефективността.
Транспортно до мостика.
Двама от "Безстрашни" готови за телепортиране.
Готови. Г-н Райкър ще дойде.
Слушам, сър.
Загрижен сте заради тестовете...
Да, сър.
Ще помоля съветник Трой да огледа посетителите.
Много добре.
Добре дошли на борда г-н Козински. Командир Уилям Райкър.
Къде е капитана, ако обичате?
- Ангажиран е с други задължения.
Двигателите трябва да са капитанско задължение.
Така е, заради което първия офицер
е отговорен за работата на двигателите.
Под указанията, разбира се, на шеф инжинерна, лейтенант командир Аргайл.
Приятно ми е. Прегледах вашите тестове.
И имаш доста въпроси?
Тъй вярно, имам.
Вие, сър, сте...?
Асистента на г-н Козински. Истинското ми име е непроизносимо за хората.
Вие сте от Тау Алфа C. Това е много отдалечено.
Всичко е одобрено и описано от комуникациите със Старфлийт.
Ще се подготвям в инжинерна.
Нашия шеф инжинерна ще ви заведе.
Не е необходимо. Познавам пътя.
Козински не прикрива власническия си характер!
Да, значи е арогантен, надменен,
и с високо мнение за себе си и способностите си.
А асистента му?
- Загадка.
При повечето форми на живот, обикновено мога да усетя някакво чувство.
Може да не успея да го определя, но чувствам нещо,
дори да е само присъствие.
От него нищо. Вакуум.
Като че ли дори не е тук.
Това ме безпокои. Не мога да кажа какво.
Запази безпокойството, ако обичаш.
Безопасността на Ентърпрайз може би ще зависи от тези двамата.
Космоса - последната граница.
Това са пътешествията на звездния кораб Ентърпрайз.
Той продължава мисията си да изледва странни непознати светове...
да търси нови форми на живот и цивилизации,
да стъпи смело там, където никой не е бил.
"Където никой не е бил преди"
Трябва да започна първия тест точно след 15 минути.
Защо това дете е тук?
- Изпълнява учебен план.
Има няколко въпроса. Първо...
За да спестим моето време, нека задам въпросите вместо теб.
Получихте информацията от Старфлийт,
заредихте я в компютъра, възмонжно най-прецизно за човек.
Извършихте контролен тест.
Тогава за ваше удивление, нищо не се случва.
И вие казвате: "Какво става? Това не действа!"
"Козински е мошенник!"
Водил съм този разговор
на други кораби.
Те не го разбират. Защо вие да успеете?
Казвате, че не може да се обясни?
Казвам, че не съм учител. Нито искам да бъда.
Нямам нито желание нито време.
Имаш колкото си искаш време.
Мисля че не разбираш. Бе одобрено от Старфлийт.
Не беше одобрено от шеф инжинерна или мен.
Не знаех, че е нужно.
- Сега знаеш.
Може би трябва да говоря с капитан Пикар.
Както желаете. Няма да промени нищо.
Колко обширно трябва да бъде?
- Ще го оставя на теб.
Би ли отишъл на спомагателния панел?
За да спестим време, асистента ми ще въведе моите основни формули
много по-бързо от възможностите на някой човек, дори от мен самия.
Тук, после, казано най-просто, ще направя всичко.
На тази свръхсветлинна система е била извършена само груба настройка,
поне според моите стандарти.
Моята работа е специфична. Благодаря.
Достатъчно е да кажа за сега, че тези символи...
Безпокои ли ви нещо относно начина, по който е конфигурирано?
А сега?
Да...
Не трябва ли тези да са свързани?
Тук...
и тук.
Сега ще стане ли каквото каза Козински?
Възможно е.
Може да работи по-добре... така.
Да.
Погледни този екран е както беше замислено.
А това само механика ли е или същността, с която се занимаваме?
Какво друго освен същността са частиците на пространството и времето?
Ако се квалифициран за системата. Ще намерите правилната насока.
Компетентен. Може би новаторско, по минималистичен начин.
Но това, което правя не е края на процеса, а началото.
Е, да се връщам ли на "Безстрашни",
който оставих с по-ефективна свръхсветлинна двигатена система, отколкото беше?
или сте се освободили от невежеството си и ще ми разрешите да продължа?
Може ли да повреди системата?
Това е безсмислено.
- Трябва ли да му позволим?
"Да му позволим"? Не говори за мен все едно не съм тук!
Можем и да го оставим да опита.
- Толкова сте великодушни.
Момче! Не си играй с това!
Инжинерна е готова за започване.
Инжинерна, тук мостик. Вие сте.
Направи го точно както последния път. Никакви промени.
Командир, ще извършя начални регулировки на свръхсветлинна 1.5,
и ще ги завърша когато достигнем свръхсветлинна 4.
Инжинерна до мостика. Чувате ли това?
Потвърждавам, Първи. Готови ли сте?
Да.
Ла Форж, задай свръхсветлинна 1.5.
Свръхсветлинна 1.5, сър.
Старт.
Добре, започваме.
Какво правиш?
Капитане, прехвърляме свръхсветлинна 10!
Скорост?
- Извън скалата, сър.
Обратна тяга.
Капитане, никой досега не го е правил на тази скорост.
Никой не е достигал тази скорост. Обратна тяга.
Пълен стоп.
- Отчитане пълен покой, сър.
Местоположение?
Изчисляваме го. Дейта, какво отчиташ?
Повреда... надявам се.
Местоположение, г-н Ла Форж?
Ние не само напуснахме нашата галактика, а пресякохме още две,
достигайки далечната страна на Трайнгилиум.
Галактиката, известна като M33.
Невъзможно. Дейта, какво разстояние сме изминали?
2 700 000 светлинни години, сър.
Не мога да приема това!
- Ще трябва, сър.
Сравненията ни показват, че е точно.
Пресметнах че при максимална скорост ще ни отнеме...
300 години да се приберем вкъщи!
Капитански дневник, звездна дата 41263.2.
Това ще бъде необикновен запис,
получаван някога от Старфлийт.
Както вече информирах екипажа,
енергийна вълна по време на експеримента на свръхсветлинна скорост,
запрати кораба ни извън нашата галактика и навлязохме в друга,
отвеждайки ни на 2 700 000 светлинни години за няколко минути.
Съобщението до Старфлийт е изпратено, сър.
Трябва да го получат след 51 години, 10 месеца, 9 седмици...
Г-н Дейта!
- Сър?
Капитан Пикар предполагам.
- Не знаем какво стана.
Истината е, че направих чудесна, невероятна грешка.
Обясни само как стана.
Когато нарастна мощността, подадох енергията асинхронно.
Очаквах някакво начало.
Беше моя грешка, използвайки функцията на Бесъл в началото.
Какво казва, Първи?
- Звучи безсмислено.
Но като се има в предвид...
Впредвид местположението ни...
трябва да допуснем, че не е.
Мога ли да помогна с нещо?
Мога да повикам майка ми. Тя е лекар.
Не може да направи нищо. Нужна ми е почивка. Нямаше ме твърде дълго.
Което се случи с теб е част от станалото на кораба?
Повярвай ми, моля те. Не исках да навредя на кораба или тези в него.
Г-н Козински не е ли както е изглежда? Шега?
Не, твурде жестоко е.
Той почувства малка част от това.
Това пространство и време и мисъл
не са отделни неща, както ни изглеждат?
Смятам, че използваната от теб формула показва нещо такова.
Дори не го изричай повече!
Не на твоята възраст, в свят, който не е готов за такива...
такива опасни безсмислици.
Допусках, че такива стойности на скоростта са възможни,
но на такова ниво... Не, никога.
Ще ни трябват нови правила, нови параметри.
Може би можеш да го наречеш скалата на Козински.
Защо не? Да разбира се!
След като съм този, който направи свръхсветлинната бариера безсмислена.
Капитане, това трябва е необикновено вълнуващо за вас.
Вълнуващо?
- Като изследовател.
За три века сме картографирали само 11% от нашата галактика.
И после осъществихме това.
Да, но не това е важно, можеш ли да го повториш?
Можеш ли да ни върнеш у дома?
Е, разбира се, че мога. Ще повторя само това, което направих.
Идваш ли, Райкър?
Командир Райкър ще дойде след малко.
Някакви мнения. Съветник?
Убеден е, че е прав. Нямам никакви съмнения.
Може ли да позволиш на човек, който е направил една грешка
на пост, където може да извърши друга?
Капитане, ако този не може да ни върне, кой ще успее?
Капитане, защо не се възползваме от случая за изследвания?
Тук има гиганска протозвезда в процес на формиране.
Никой кораб не е достигал толкова далеко.
Говори като истински възпитаник на Старфлийт.
Съблазнително е, Първи?
- Да, сър, така е.
Но както казаха, вие сте капитана.
Ако Козински може да ни върне,
Старфлийт може да използва технологията да изпрати истински изследователски кораб.
Дори повече.
Кажи на Козински да ни махне от тук.
Слушам, сър.
Знаете ли колко много велики успехи на човечеството
са свързани със скоростта?
Това е исторически момент, тук и сега,
и вашите имена ще бъдат завинаги свързани с моето.
Извинете, командир Райкър.
Не мисля, че той направи това. Беше...
Не сега.
- Готови.
Но, сър набюдавах асистента му...
Сигурен съм, че е невероятен, Уизли, но не точно сега!
Слушам, сър.
Хайде.
- Преуморен е.
Защо не го направиш сам?
- Да, защо не?
Не! Ще помагам.
- Както искаш.
Зададох точно обратния курс, капитане.
Кажи на капитана, че съм готов, първи офицер.
Готови за старт, капитане.
Както преди, започваме с 1.5.
- Свръхсветлинна 1.5, сър.
Не работи.
Пълно спиране.
- Пълно спиране, капитане.
Според уредите, не сме превишавали свръхсветлинна 1.5.
Пълен покой.
Да.
Но къде е това място?
Където никой е не бил.
Капитански дневник, звездна дата 41263.3.
Вместо да се върнем в нашата галактика,
Ентърпрайз я подмина до място във Вселената,
некартографирано и непознато.
Местоположениоето ни е на милиард светлинни години от нашата галактика.
Дейта, кормилото е твое. Ще бъда в инжинерна.
Какво е това?
- Клингонски тарг!
Домашния ми любимец!
От дома!
Но когато бях дете...
И това е пис-пис?
Да, предполагам може да го наричаш така.
Скъпа! Какво правиш тук?
Сега бягай. Това място изобщо не е безопасно.
Таша, какво има?
Изглешдаш изплашена до смърт!
- Бях...
Това е лудост. Бях в колонията, където отраснах,
преследвана от банда изнасилвачи!
Добре ли си?
Вече си в безопасност.
Капитане! Помогнете ни!
Какво има?
- Не виждате ли какво ни преследва?
Какво правите?
Изглеждаш напрегнат, Жан-Люк. Ела и си вземи чаша чай.
Мамам... ?
Направих го хубав и силен, както го обичаш.
Ще си поговорим хубаво и дълго.
Не е възможно! Ти беше...
- Мъртва?
Но съм винаги до теб. Знаеш това.
Да... почувствах го.
Но защо сега ненадейно?
Имаш предвид тук?
Какво виждаш, края на Вселената?
Или смяташ това за нейното начало?
Мислим че е външния край.
Маман, разбираш ли какво ти казвам?
Можеш ли да ми обясниш къде се намирам? Какво е това място?
Капитане? Вие говорехте застанал към...
Един момент, Първи!
Мога ли да ви помогна, сър?
Не.
Не, да си помогнем на всички.
Целия кораб. Червена тревога.
Какво има? Защо сме на обща тревога?
Беше най-бързия начин да привлечем вниманието на всички.
Аз съм капитан Пикар. Това не е тренировка.
Изглежда на това място,
физическия свят от Вселената
и светът на идеите някак си се смесват.
Мислите ни
се превръщат в реалност.
Затова ние трябва, повтарям, трябва да контролираме нашите мисли.
Ще продължавам да ви информирам, когато разберем нещо повече.
Ентърпрайз ще остане под пълна тревога докато премине кризата.
Какво направи?
- Беше неговия асистент.
Козински не водеше експеримента.
Аз бях!
Уравнението, което въведе, беше без значение. Както си мислехме.
Честно казано... аз бях. Мислех си някак си...
някак си работех на това ниво.
Беше моя грешка. Трябваше да разбера, че не беше Козински.
Как би могъл? Как би могъл някой от нас?
Уизли успя.
Ако си знаел, защо не каза?
Опита се, два пъти. Аз не слушах.
Той е в безсъзнание. Защо?
- Още не съм сигурна.
Той влезе във фаза, сър.
- Какво означава това?
Части от него изчезваха, после отново се появяваха.
Никой не му обърна внимание първия път.
Той вече го управляваше, когато го видях
Той умира.
- Не бива!
Той е единствения, който може да ни върне.
Реалистично не изглежда възможно.
Капитански дневник, допълнение. Местоположението ни е неизвестно.
Единствения ни шанс да се приберем в познатата Вселена е умиращия извънземен,
който определено е хуманоид, но с физиология,
която може да доведе до медицински проблеми по лекуването му.
Причина?
- Не знам.
Уредите ми не отчитат жизнените му сигнали.
Допускам преумора, изтощение.
Ще се оправи ли?
- Защо момчето е тук?
Мамо, той ми е приятел.
Може да ви потрябва, сър.
Изглежда се е превързал към момчето.
Името ми е Уизли.
Знае го! Всички го знаем.
Ще живее ли?
- Не съм сигурна.
Събуди го.
- Бих искала сам да се съвземе.
Не разполагаме с този лукс!
Може да умре, а с него и всеки шанс за връщане.
Докторе... Уес... Всички имаме приятели на този кораб.
Ако останем тук, може да загубим способността си
да различаваме мислите и действителността.
Въпреки риска, събуди го веднага!
Позна ли ме? Аз съм капитана. Трябват ми отговори.
Ще дам всичко от себе си... да обясня...
Кой си ти или какво?
Аз съм... пътешественик.
Пътешественик? За къде пътуваш?
Кое място?
- Да.
Къде се опитваш да отидеш?
- Място? Не.
Няма определено място, където да искам да отида.
Каква е целта на твоето пътуване?
Любознателност.
Това не е отговор.
- Аз притежавам известни способности.
Те ми дават знания за движението.
Взех тази длъжност, за да пътувам на корабите на Старфлийт.
Позволявайки на Козински да обере заслугите?
- Стори ми се разумен метод.
До сега.
- Капитане...
Търся само превозно средство за да видя и опозная вашата същност.
Не съм заплаха за вас, вашия кораб или екипаж.
Не е, капитане! Знам, че не е!
Нашата същност? И за да задоволиш това любопитство,
вкара кораба ми и моя екипаж в смъртна опасност!
Направих някои грешки.
- Някои грешки!
Какви грешки могат да обяснят това експлозивно увеличение на скоростта?
Не знам дали мога да го обясня с термини, които ще разберете.
Вярвам, че може да има скорост, която може да ни заведе отвъд галактика M33.
Но не съществува скорост от никаква величина,
която вероятно би могла на ни доведе... където и да е това.
Навигационните ни сензори работят ли?
На милиони светлинни години ли сме от мястото, където бяхме?
Да.
- Какво ни доведе до тук?
Мисли.
Мисли?
- Разбирате ли?
Мислите са основа на всяка реалност.
Енергията на мислите, казано по ваша терминология, е много могъща.
Това не е обяснение.
Имам способност да действам като леща, която фокусира мисли.
Това е абсурдно. Искаш да повярваме в магия!
Да, това може да изглежда като магия за вас.
Не.
Не, действително има логика.
Единствено мисловната енергия може да обясни случилото се.
Мисълта е причината да сме тук.
Разбираш ли опасността?
Хаос! Каквото мислим се случва.
Болно ми е, бях толкова лекомислен, капитане.
Намерението ми беше само да наблюдавам, не да предизвикам това.
Не трябва да идвате тук до далечното ви бъдеще.
Определено не и докато не се научите да се контролирате.
Вие сте от друго време?
Не точно от друго време. Аз...
Макар че, според вашите рабирания на това понятие,
да, може би това понятие е подходящо колкото всяко друго.
Притежавате тази способност да пътувате?
- Да.
Другите от вашия вид също?
- Да.
Тогава защо няма данни за посещения на вашата раса?
Каква прекрасна арогантност!
Причината е, че не сме ви посещавали досега.
Защо не?
Е, защото досега, ще ми простите ли,
вие бяхте... безинтересни.
Единствено сега вашия вид заслужи сериозно внимание.
Аз... съжалявам...
Какво става?
- Пак е в безсъзнание.
Свести го.
За каквото и да ви е нужен, побързайте!
Сър, първият ни скок извън родната галактика беше, както каза той, грешка.
Докато нещо го обърка и отслаби,
дпредизвиквайки невероятният скок до тук.
Теория!
Имаш ли някакво доказателство? Може ли да ни върнеш?
Капитане, не така бързо.
Това е благоприятен момент за научни открития.
А как да докладваме за наблюденията си? На кого?
Може ли да ни върнеш?
Ще опитам.
Заведете го в инжинерна. Ще бъда на мостика.
Не!
Той е много слаб.
- Капитана е прав. Трябва да побързаме.
Първо ще помоля капитана да ми отдели малко време. Насаме.
Невероятно е колко загрижен изглежда за теб.
Ще ме забрави с времето, така и трябва да бъде.
Уизли е това, за което искам да поговорим.
- Момчето?
Най-добре е да не повтаряте това, особено пред майката.
Каквото и да стане, наложително е да се развива естествено.
Трябва да върна кораба си.
Имаме ли време за това?
- О, да!
Той и няколко като него са причината за пътешествията ми.
В твоя власт е да го насърчаваш без да му се месиш.
Да го насърчавам в какво?
- Как да го обясня?
Познаваш ли добре такова комплексно нещо, наречено "музика".
От части.
Подобни музикални гении срещнах във вашите корабни библиотеки.
Един на име Моцарт, който като дете написва поразителни симфонии.
Гении, които създават музика не само за слуха, а и да бъде виждана и почувствана
отвъд разбирането, дарбата на различните.
Уизли е такава личност.
Не в музиката, но с подобна прелестна комплицираност
от време, енергия, движение.
И уредите на този кораб, които позволяват на всичко това да се осъществи.
Прав сте, трябва да бързам.
Но вие сте прав. Той е просто момче.
Трябва да се поощрява, но да не знае за това.
Прибираме се в къщи. Заведете го в инжинерна.
Да, сър.
- Ще бъда на мостика.
Махни го!
- Как?
Мисли! Извади огъня от мислите си.
Върви на поста си.
Концентрирай се върху задълженията си!
- Да, сър!
Капитански дневник. Всяко обозначение на времето е безсмислено.
Ще повторим същия експеримент с двигателите
но с едно изменение.
Основната част от тази формула
ще бъдат мислите на всички от Ентърпрайз.
Нямаме представа как действа.
Разбираме само, че Пътешественика
използва това по някакъв начин.
Важно е хората на борда да избягват случайни мисли,
които могат да променят реалността на правеното от нас.
Имате ли още съвети?
Когато започнете опита, ще се появи напрежение.
То е естествено, концентрацията на екипажа ще се прехвърли.
Плюс малко неподправен страх.
Не можете да внимавате за действителността без това.
Всички палуби и постове.
Говори капитана. Трябва ми цялото ви внимание.
След малко, когато направим опит да се приберем в къщи,
абсолютно важно е да се концентрирате мислено
върху задълженията си или към успеха на така наречения Пътешественика.
Мислете как му прехвърляте част от вашата сила. Това е заповед.
Трябва да го направите.
Сега, опитайте да се концентрирате изцяло
върху задълженията ви в момента.
или Пътешественика за неговото оздравяване.
Мислете за него като за някого, на когото държите много.
Всички палуби и постове... Бойна готовност!
Трябва ми Козински на главния компютър.
Нуждаеш се от мен?
Да.
Кормчия, настройка за свръхсветлинна 1.5, реверсивен курс.
Свръхсветлинна 1.5. Курс 261.31, сър.
Мостик до инжинерна. Готови.
Чувствам изблик на отлично настроение на този кораб.
Чувството е...
Толкова хубаво
Инжинерно до мостика. Готови сме.
По моя заповед, г-н Дейта, г-н Ла Форж.
Старт.
Не става. Не е достатъчно.
Свръхсветлинна 1.5, сър. Уредите ми го показваха непрекъснато.
Местоположението ни е точно каквото беше преди да започнем този слаум, сър.
Край на тревогата.
- Слаум?
Наречи го както искаш. Не знам подходящо име.
Пътешественика си отиде, сър.
- Изчезна?
Той изчезна напълно.
Поне от нашата реалност.
Внимание, всички палуби.
С ваша помощ, Пътешественика ни върна в нашата галактика.
Сега той ни напусна.
Където и да е отишъл, пожелаваме му всичко най-хубаво.
Прати ли момчето на мостика, Първи.
Уизли Кръшър, докладвай на мостика.
Следващата ни задача е по този курс?
Да, сър.
Г-н Дейта, г-н Ла Форж ускорете до свръхсветлинна 5, същата посока.
Свръхсветлинна 5, сър.
- Същата посока, сър.
Уизли, ела на мостика.
Движение!
Командир Райкър ми разказа колко полезен си бил. Много добре.
Седни тук.
- Капитане, не е разрешено.
Ваши заповеди.
- Вярно е.
Е, не мога да ги заобиколя отново...
Единствено назначен офицер...
Всичко е наред, сър. Разбирам.
- Не ме прекъсвай, ако обичаш.
Съжалявам, сър.
Някаква длъжност за назначение? Дори втори мичман?
Това ще му даде достъп до мостика.
Добре тогава, ще го назнача като мичман,
Капитански дневник, звездна дата 41263.4.
За отлична работа по най-добрите традиции на Старфлийт,
Уизли е произведен в пост мичман
със задълженията и привилегиите на този пост.
И дали този пост ще остане постоянен зависи само от теб.
При първата възможност,
молбата ти за постъпване в академиата на Старфлийт ще бъде изпратена.
Дотогава ще изучиш този кораб. Всяка дейност и функция.
Командир, списък със задълженията на г-н Кръшър, тежки за изпълнение.
Слушам, сър.
Междувременно седни тук и научи нещо.
Сър, да извикам ли доктор Кръшър?
- Защо? Някой болен ли е?
Или би желал да и разкажеш, Уес?
Сър, иска ми се да поседна тук за малко. Ще и разкажа по-късно.