Galaxy Quest (1999) Свали субтитрите
- Живи сме!
Направихме го, Командир. Ние го направихме.
Благодарение на улавящия чук. Доживяхем да разказваме тази история.
Системният регистър функционира.
Всички системи работят Командир.
Не ми харесва. Беше прекалено лесно.
Чакай! O, не. Те са навсякъде!
- Времевите възли се отварят навсякъде!
- Капан!
Обкръжени сме, Командир.
Това е центъра на стопяването сър. Не може да се спре.
Може би да се предадем е единственият ни избор.
Не! Никога няма да се откажем!
Няма да се предадем!
Вашите заповеди сър?
Сър? Заповедите ви?
Активирайте Омега 13.
Е?
Ето ви и вас.
Това е за което ви говоря.
Вие сте първите хора който гледат изгубената галактическа мисия...
епизод 92 втора част...
от както беше първоначално направена през 1982!
Правилно.
И сега моментът който всички вие очаквате...
Безстрашният екипаж на N.S.E.A. Пазителите!
Червен шал, Черни обувки. Почакайте.
Бял шал, черни копчета, бели обувки.
Къде по дяволоите е той? Час и половина закъснява?
- Час и половина.
- Струва ми се че е невъзможно.
Те започнаха да се ядът се един друг ей там.
O, чу ли? Той е ангажиран с друго излизане без нас.
Шегуваш се.
- Как стигнах до тук?
- Не отново.
- Аз играх Ричард трети.
- Пет ефектни повиквания.
Имаше пет ефектни повиквания. Бях веднъж актьор,по дяволите! Сега ме погледни. Виж ме!
Не мога да отида там, и няма да кажа...
този тъп ред още веднъж!
- Не мога, Няма.
- Е, Алекс, това е последната част.
Ok? Ти имаше характер,който хората харесваха.
Искам да кажа моето интервю на тв водещия имаше шест параграфа...
относно моите грешки и как те се нагодиха в молбата ми.
Нито един не ме попита какво ще правя на представлението.
Ти имаше... Почакай. Почакай аз ще го измисля.
- Аз поправих компютъра Фред.
Твоят командир е на палубата!
Тази мъгла е плътна днес, а?
Доста съм закъснял за паническото нападение на Александър?
Очевидно не. Ти знаеш, че трябва да ги погледнеш.
Да.
Добре. Какво трябваше да правя?
- Ние искме екипажа!
- Какво?
- Ние искме екипажа!
- За тези четири сезона, ние развихме същата привързаност...
за екипажа като екипаж която имахме един към друг.
Тези не са просто авантюристи изследващи космоса.
- Приятели.
- Тези бяха приятели.
- Невероятно.
- Ти си така изпълнен от това, човече!
Не е голяма работа!Тези момчета момчета сложиха малко в мазетат си.
Тук съм от около час. Няма нищо Гуен.
Те искаха Командирът.
- Ето къде отива.
- Александър, почакай минута. Хвани го! Хвани го!
- Искаме екипажа! Искаме екипажа!
- Добре!
Ето ни!
Хайде, Стари приятелю. Стари приятелю.
Ти открадна всички мой най-добри редици. Отряза ме от епизода изцяло.
- Извинете ме.
- Тауни Мадисън... моят личен фаворит...
Гуен ДеМарко!
Това е което ви говоря! нека чуя сърдечно добре дошли...
за силния Ладеро... Томи Уебър!
- Ще излизаш на вън!
- Няма,
и няма какво да кажеш Ще ме накараш.
- Шоуто трябва да продължи.
- Фреди Куан!
Проклет да си.
Проклет да си. Няма да кажа Този глупав ред още веднъж.
Тив'Мег... Александър Дан!
Правилно!
Чрез улавящия чук, ще бъдеш отмъстен!
Правилно!
Това момче може да действа. И най-накрая,
моят... моят приятел приключенецът,
храбрият Командир на N.S.E.A. Пазителите,
Питър, Питър, Питър
Куинси, Куинси, Куинси, Тагарт, Тагарт, ...
Джейсън Несмит! Да!
Ние обичаме Командира!
- Никога няма да се откажем, никога...
- Няма да се предадем!
Проклетрото резонансно оръдие, продължаваме с пълна скорост!
Командирът и неговия екипаж ще раздават автографи...
На величествената платформа "C" и "B" близо до машината за Кока-Кола.
Приключение завинаги човече!
Извинете ме, Пардон. Идва член на екипажа.
- Фен, нали? Хей Гуен.
- O, хей човече.
Искам да ви благодаря за това мило въвеждане което което направи днес.
-Гай.
Ти вероятно не ме помниш, нали? Това са слънчеви очила,нали?
Бях на представлението през'82, епизод 81.
Бях убит от лава- чудовище преди първото предаване.
Слушай, може би аз ще седна вътре и ще подписвам автографи на двойки?
Чрез улавящия чук, чрез синовете на Варван, Ще ти отмъстя!
- Чрез улавящия...
- Следващия.
Преместих се един инч на ляво, и звярът щеше да ме убие.
- На другарта ръка, моят екипаж беше в опасност.
- Как знаеше какво да правиш?
Хайде! Без екипажа ми, не съм Командир, а?
Мисля че всички ще помним какво се случи на този звяр Енок Севън, нали?
Наистина имаш търпение, те наистина го обичат.
Да, почти толкова колкото той обича себе си.
Извинете ме , Командир. Хей!
Бих се учудил ако ти можеш да помогнеш да установим разговор моят екипаж и аз изглежда ме алчни
Ако помниш, в "Квазер Дилема ..."
извини ме за минута.
Нямах достатъчно сложна гатанка.
В епизод 15, "Мъглата на Делос пет",
Имам предчувствие, че ти и Командирът имате нещо...
- Нали?
- Не.
Командирът и аз никога не сме имали нищо.
Е това е нейната история.
Извинете ме.
Гуен.
Гуен.
- Командире.
- Извинете ме.
Трябва да говоря с вас. От голямо значение е.
Ние сме Терминали от Клату-Небула...
и ние... се нуждаем от вашата помощ.
Това относно утрешния кабриолет ли е?
Обсъдихме детайлите с моя агент и сме сигурни че има лимузина пред къщата ми.
Последният път, когато имах кабриолет, те ме натикаха обратно в Тойотата.
Помнете, Светът на мълчанието.
- Разбира се, но...
Виж те тук. И... красота.
Ръководител Мадисън. Мъглата на тази странна планета...
пълни главата ми с такива мисли.
Беше сладък когато не те познавах.
Ти...
Какъв каприз позказваш, човече. O, това е весело.
Банда загубеняци! Започват с раздаването на афтографи.
Тези момчета намат реално изпълнение на длъжноста си от 20 години.
- Това е всичко което имат.
- Провери ли Несмит?
Той всъщност се забрави да слезе мислейки се за звезден комадир!
-А неговите приятели?
- Знам!
Те не могат да станат негови! Чу ли тяхната парцалива история?
Конте, той няма представа че е посмешище, дори за неговите хора.
- Той е трогателен!
- O, хайде, хайде.
Танцьорите на галатическата мисия са почти готови.
Пълна скорост напред Лейтенент.
Хей, Командир, така каза,
в "квазерната дилема", помня, че използва допрълнително на бюро В...
можеш ли да вземеш това... бюро В от гама увеличението.
Това нещо е във връзка с указанията...
това бюро B е независимо от ръководната матрица.
Така че ние се чудехме дали има грешни линии в това.
Това е просто телевизионно шоу. това е всичко, ok?
Да, но...
Защото се чудиме ако имахете квантово течение... Сега просто чуй това...
Няма квантово течение!
Няма нищо допълнително. Няма и кораб!
Разбра ли?
Къде отива той?
Озлобил се е нещо, Алекс.
Никога не съм го виждал така загубен. Не и сред феновете.
Мисля че това е просто неземно.
Гуен, имам да ти казвам нещо от години.
Той е умствено нестабилен.
Аз... Аз съм разтревожена.
Не е правилно подобно нещо.
Толкова дълго колкото има несправедливост,
колкото деца има да плачат,
колкото бедаствени сигнали звучат сред звездите,
ще бъда там... този хубав кораб, този хубав екипаж.
- Този хубав кораб, този хубав екипаж.
- Никога няма да се откажем и да се предадем.
- Никога няма да се откажем.
Няма да се предадем.
- Мога ли да ви помогна?
- Сър, разбирам, това е ужасно неспазване на протокола...
- Момчета не трябваше да идвате в къщата ми.
- Да чуя вашият довод.
Ние сме Терминали от Клату Небула.
Нашите хора започнаха системно да ги гонят и колят...
от слугите на Сарис от Фату- Крей.
Опитахме се да го уредим. Обаче, нашите усилия в това наблюдение са пагубни.
Моля ви Командир. Вие сте ни последната надежда.
- Ние имаме сигурни наши лимузини.
- Какво?
Това е нещото от нещото, това е...
Може би трябва да сложа някакви панталони.
Влизайте.
Командир,
трябва да кажа че положението във вашето присъствие...
се чувстваме велики и обнадеждени така както никога не сме чувствали през живота си.
Това е... Аз наистина оценявам това.
Момчета бихте ли потърсили друга обувка която да изглежда като тази,моля?
Сър, аз съм Ланк, старши офицер.
Преди да отпътува ме към кораба, моля да знам ако имате някакви други изисквания.
- Оръжия, документи, служители?
- Кока-Кола?
Сър, Аз съм Теб.
Бих искал да обясня историята между нашите хора...
- и Сарис Доминион в подробни детайли.
- Хей, как я караш?
От пет милиона години следя великата Небула Бърст ,
- нашите хора бяха един ч...
- Как се казвате?
- Тя не говори ли?
- Нейният преводач е счупен.
Оки-доки
Знаете ли момчета, имах лоша нощ със звяра Кремориан Фангор,
така че просто за малко ще си затворя очите.
Давай. Аз ще слушам всичко което кажеш. ОК?
От пет милиона години следим великата Небула Бърст,
нашите хора бяха един човек.
Но тогава дойде Зактор Мигатиор, и тогава настана,
тъмен период на недоволство се разстила внезапно над страната.
Биехме се измежду многото секти и много хора... и направихме много глупости.
И то беше това време на несъгласието на Сарис...
- Командире. Командире.
Съжалявам че ви събудих Сър, но присъствието ви е желано на командното бюро.
Сър, Сарис премести последният срок.
Доближаваме неговия кораб на Ни-делта сега.
Иска отговор на неговото предложение.
Имам много от тях в колата. Сарис е лошо момче,прав ли съм?
O, да Сър. Той наистина е много лош човек.
Той изтезаваше нашите учени, слагаше ни да работим в арсенидни мини,
- Хвана нашите жени за неговите лични побъркани намерения...
Разбрах картинката. Имат е ли някакви листа или искате нещо повече от това да ви се разпиша?
- Не съм сигурна, че ви разбирам.
- Комадире.
- Добре дошли на Пазител две.
- Радваме се да ви видим.
- Искате ли една от нашите униформи?
- Бих искал да прескочим това.
Така се чувствам добре, така че ако нямате нищо против?
- Както желаете.
- Сър, това е Сарис.
Той е тук.
Генерале, току що получих бележка Терминалите имат поставено лице. Нов командир...
да управлява преговорите.
Какво?
Това е страхотно. Ти знаеш...обикновно това са просто картонени стени в гаража.
- Сър, извинява ме се за това действие.
но ние изпитваме ефективна гъвкавост.
Знаеш ли какво мога да използвам? Чашата на Адвил.
Навлизаме в Петте, сър. Да бъде ли по-бавно?
Покажете го на вторият екран.
Защото... Имаме...
O, съжалявам, че ви прекъснах.
Намалете към знак две Лейтенант.
Виждам страх.
- Tова очаквахме.
- Те докарват нов командир.
-Това е добре.
- Ето и моите изисквания.
- Страховито е. Имам предвид, че той изглежда...
- Ако не направите това което искам,
- Наистина.
тогава там ще има кръв...
и болка такава каквато не можете да си представите!
- Първо, аз изисквам...
- Реакция.
Омега 13.
Второ, ще исискввам техник...
Оки-доки. Заредете синьото и червеното оръдие.
Включете магнитите,
И да ги изнесеме оттук тези зелени човечете,
Защо да не ги изтрепаме?
Така ще се оттървем от тях.
Командире, къде отивате?
- Вкъщи.
- Вие... Вие имате превид Земята?
Да, Земята. Имам нужда да се върна на Земята, хлапета.
Но уговорката. Ти...ти си негов приятел.
- Да, да. Дълъг живот... Как го наричаха на твоята планета?
- Термия.
- Дълъг живот Термия. Насам?
- Но какво ако Сарис остане жив?
- Съмнява ме. Дадох му два варела.
- Той има много мощен кораб.
Ако имаш някакви проблеми с момчето, просто се обади.
- Междузвезден глас.
- Какво? Хей.
Как мога да ви се отблагодаря, Командире?
Вие... Вие спасяватвате нашите хора.
Добре. Знаете ли хлапета, вие сте страхотни. Наистина.
Това нещо изглежда истинско. Ехо?
Хей! Къде ми е лимузината?
Взехме я от нас. Ние сме навеякъде във Вселената.
Никога не сме виждали стойноста на космоса както ние чуваме...
Техно Маркет.
Чрез улавящия чук,
Колко пестеливо.
Правилно!
Да.Нека го чуем от N.S.E.A. Пазителите.
- Брандън, добре ли си?
- Командире.
Моите извинения.
Очевидно имахме малко недоразумение...
дългото пътешествие.
Тогава не се появихте.
- Той го направи отново.
Знаеш ли колко е часът? Защо пак закасняваш?
Не сега. Момчета аз бях там.
Бях там горе. Помниш ли вчерашния разговор?
Тези хора бяха облечени като извънземни? Те бяха извънземни.
Те бяха термити или далматинци. Наистина не мога да си спомня защото бях пиян.
Но това което построиха беше удивително.
Беше гигантски космически кораб. Трябваше да се бия с едно момче на има Сарис и да му сритам задника.
Знам за какво си мислите. Но мога да го докажа. Те ми дадоха това.
Не, не, не. Не можеш да говориш с хора от космоса, от тези?!
Пазители, Това е Командирът. Край.
- О, от уважение към бога.
- Това е . Време е да тръгвам!
Това не е мое.
- Това хлапе. Къде е това хлапе?
- Ще се извините ли, Комадире?
Идваме с новини. Сарис е жив.
- Не можем да го хванеме.
- Слушай. Кажи му.
- Обаче той се свърза с нас и иска да преговаря за да се предадем.
- Сарис.
Ние покорно те молим да дойдеш и да преговорите срока.
Те ме искат обратно? Искате ли ме обратно?
Това е удивително? Те ме искат обратно, и аз искам вие момчета да дойдете с мен. Моля?
Помислете си. Хайде. Да!
Вие... Вие вървете?
Александър, това не е... Не се шегувам.
Това не е някакъв вид лудория. Не се шегувам.
Не, момчета, момчета, чуйте ме. Хайде. Гуен, Гуен.
Спрете. Елате тук. Вие ме познавате, правил съм много неща, но луд ли съм?
Знаеш ли, едно нещо е да се забавляваш по този начин.
Друго нещо е да правиш това с твоите фенове.
Тя не е фен. Това е... Това е Термит!
Можеше да ми позволиш да го сритам.
Не знаех че той може да е така наситен с емоции.
Нещо се е побъркал.
Имам предвид, кой знае следващия път той ще пита нас?
Фред, той беше пиян. Наистина ли мислиш че говореше за работа?
- Но ти живееш с майка ти.
- Джейсън минали от тук?
Да, той е там. хей, момчета.
Ние също идваме.
- Всички ли искате да отидете на кораба?
- Да, всички искаме да отидем на кораба.
Вижте ще работим заедно, или нито един.
Чудесно. Командирът ми позволи да продължа трансмисията в случай, че си промените мнението.
- Пазители, моля за междузвезден...
- Аз също.
Пет души за бързо заминаване.
Момчета.
- Момчета.
- Очаквам да се срещнем...
лично когато пристигнете на кораба.
Край на трансмисията.
О, Боже Господи.
Някой има ли да развали?
Нашите най- искрени поздрави.
-Забравихме за нашите трансформации.
- Вие момчета дойдохте.
Кой иска да направим една обиколка?
Някой друг?
Това беше жестоко нещо.
- Какво им е на тях?
- Нямам представа. Хайде.
Всичко е на ред момчета. Стига сте треперили.
- Опитай малко дъвка. Помага.
- Къде сме?
Двайсет и трети квадрант от гама секторът. Има карта на предните стаи.
Ще ви покажа. Хайде.
- Добре дошли, приятели.
- Това е Матасар. Той е техният водач.
Аз съм Матасар. Представител на моите хора,
Искам да ви благодаря от все сърце.
Матасар, това е моят екипаж.
Д-р Лазарус.
Д-р Лазарус. Д-р Лазарус.
Лейтенант Мадисън.
Лейтенант Мадисън.
Младият Ларедо, Колко е пораснал.
Младият Ларедо.
Сержант Чен.
Сержант Чен. Сержант Чен.
Член от екипажа... Гай.
Гай.
Вие... ни познавате?
Не вярвам че има мъж, жена или дете на планетата, който не ви знае.
След това ние първи получихме трансмисията на вашит исторически документи,
научихме всички аспекти на вашите мисии и стратегии.
- Вие гледате нашето шоу?
- Лейтенант, историческите документи.
- Историческите документи от ей там?
- Да.
От хиляди години нашето общество си пада по безпорядъка.
Нашите цели, нашите ценности се разпиляха. Но от тогава трансмисията,
моделира всеки аспект на обществото ни...
от вашия пример, и това ни запази.
Вашата смелост и колективна работа и приятелството ви през беди...
Всъщност всичко което виждате наоколо е взето от вашите уроци...
натрупани от историческите документи.
- Това ли е... космическият кораб?
- Не.
Това е звездното пристанище за кораба.
Бихте ли искали момчета да видите кораба?
O, Боже Господи!
Истински е.
Производствената стая.
Берлилиумната сфера, разбира се.
И както продължаваме...
Медицинската част са от ляво.
Преминахме през някой неприятности размножаваме вашата клетъчна регенерация...
- Джейсън, какво са направили с нас?
- Какво правим тук?
- Подовете са така чисти.
- Ние сме тук да уредим предаването на този Сарис.
- Не е голяма работа.
- Ще се справим.
Не е голяма работа?
- Вие луди ли сте? Трябва да се махаме от тук.
- Хайде момчета.
Джейсън, ние сме актьори, не космонавти.
Вие момчета искате да си отодете вкъщи? Казвате на света ние се прибираме!
Плащаме сметките, нахранваме рибата,
заспиваме пред телевизора и всичко тук не ни липсва.
Хаиде де. Нистина ли вие момчета искате да направите това? Някой?
Гуен, хайде. Погледнете къде сме. Ние сме в космоса.
Александър, това е ролята на живота ти. Искате ли да си отидете?
Имаме удиволствието да подготвим много от вашите тайни чинии.
Вашият любим сандвич Монте Кристо.
Основните казарми.
Свободно.
Изглежда минава бензин срещу пламъка.
Какво?
Просто съм радостен от започването на шоуто, човече.
Бихте ли заели вашите места.
- Нашето какво?
- Момчета.
Вижте това нещо.
Помня... Помня как работят.
Това е предно. Това е задно.
Командире, някои от екипажа изискват да се представят на това историческо събитие.
Разбира се. Доведете ги.
Без натиск? Приятно ми е, но аз не съм Командирът.
Ларедо, отведи ни.
Извинете ме?
Проектираха кораба след като гледаха шоуто.
- Излита ме.
- Да, да.
Добре.
Добре.
Добре. Излита ме.
ОК.
Трябва да се преместим на дясно.
- Поеми успоредно.
- Би ли си седнал на гъза? Сядай! Искаш ли да караш?
Наистина ли ви харесва пържолата Командире?
Нистина ми харесва.
Да. Програмирахме синтезаторът за храна...
за всеки един от вас основното регионалното меню на вашето месторождение.
Не ме интересува от къде е . Страхотно е!
Харесва ли ви вашите мокри бобулечки, Д-р Лазаруз?
Точно както майка ми го правеше.
Кажи ми Матасар.
Този Сарис дето летим сега да го срещнем,
какво точно иска?
Той е чул за устройството... Омега 13.
Какаво е то? Какво прави?
Не знаем.
Надявахме се, че вие можете да ни осветлите.
Устройството Омега 13.
Ние го намерихме на извънземна планета. Не знаехме точно какво е.
Защо просто не го пуснете и да видите какво прави?
Неговият реактор е способен на невъобразима енергия.
Ако сгрешим в заданието, устройството би могло...
да подейства като молекулярен експлозив, причиняващ верижна реакция...
която може да заличи всички същества във Вселената.
Сарис виждал ли е някои от историческите документи?
Не, слава на Бога не.
И как така той е научил за устройството Омега 13?
Нашия бивш командир не беше... силен.
Бивш командир?
Съжалявам. Заслужавате да ви покажем.
Лентата е отмъкната от кораба на Сарис.
Първоначално, един от нашите лидери.
Това ли е всичко? След три дни от това,
той все още искаше... стимул?
Казах ви всичко което знам.
Ако има някаква милост във вас, моля, оставете ме да умра.
Станах досаден от шума,който правите. Вие ще умрете.
Почакайте минута, момчета. Хайде. Задръж минута. Не можете просто да напуснете.
- Дайте ми време да помисля.
- Той иска да мисли.
Не,Джейсън. Това е уредено. Няма за какво да мислим.
Даже не съм предполагал, че мога да бъда тук. Аз съм само шести номер от екипажа. Аз съм излишен.
Аз съм момчето в епизода, което умира за да докаже че положението е сериозно. Трябва да тръгвам.
- Командир?
- Приготвяме отсека за тръгването на екипажа.
Започна вашето извинение на Комадира, Сър. В този момент не можем да пуснем отсека в ход.
- Сарис сигурно ще детонира всички обекти напускащи кораба.
- Сарис?
Да, Сър. Той сега е тук. Нуждаем се от присъствието ви на командното бюро.
Тук няма никой.
Докато моите хора са талантливи учени,
нашите опити да управляваме нашите технологии...
под тактическа симулация са пагупни.
- Аз предизвиках Сарис от зета честота.
- Матасар...
Пак се срещаме Комадире.
Здрасти Сарис. Как я караш?
По-добре от колкото моя лейтенант.
Той не успя да активира неутрона на кораба, толкова бързо, колкото се надявах...
в последната ни среща.
Както знаете, искам да кажа, че наистина съжалявам за това което се случи преди.
Цялото това нещо беше просто... просто недоразумение.
Предайте ми устройството или,
аз ще разруша кораба ви.
Бих искал да го направя но,
искрено, Сарис, Сър, незнаем какво е или пък къде е.
Имате десет секунди!
Аз не... Десет секунди? Аз не... Там...
Знаеш ли... Добре. Я гледай, замрежи се, Давам ти. Твое е. Може да го имаш.
Дай ми минута да го сложа в кутия за теб. Става ли?
Гуен.
Без паника. Имам съм си работа с това момче преди. Той е толкова тъп колкото е грозен. Елате тук.
- Джейсън.
- Не сега Гуен. Сядай, сядай.
Изпращаме всичко на него, нали така?
- Джейсън.
-Не сега Гуен!
натискаш тези червени бутони и изпращаме всичко което имаме към него.
- Ок.
- Добре Гуен.
- Свържи ме обратно с него.
- Опитвам се да ти кажа, свърза с него.
Може би не съм толкова глупав колкото съм грозен, Комадире.
Дадох ти... жест "убивам" .
Не ти ми даде сигнал "ние сме убити".
Съгласих се с теб. Като знам къде наисна бутона.
хей, момчета.
Това червено нещо...
се премества към зеленото нещо.
-Какво?
- Червеното нещо се премества към зеленото нещо.
Мисля... Мисля че ние сме зеленото нещо.
Малък подарък за теб Комадире.
трябва да се махнем от тук. Премести този кораб. Обърни го. Хайде!
- Хайде Томи! Махни ни от тук!
- Джейсън аз какво да правя?
Давай, даваи, давай!
Те се обръщат. Те идват!
Пълно издигане на пред!
Ще ги запалим.
Давай по-бързо Томи!
- Давам толкова бързо, колкото може!
- Все още е зад нас!
Е, натисни турбо. Аз винаги казвам, "Натисни турбо", нали?
- О, тук е. Точно там.
- Натисни го и се дръжте здраво.
Врагът е със същата скорост.
- Врагът е със същата скорост.
- Чухме го още първия път!
Боже мой, аз го правя. Аз поправям замреженият компютър.
Хей, момчета. Чуйте. Те ми казват ...
че генераторите няма да ги вземат.
Корабът е счупен на надалеч и това е всичко.
Просто F.Y.I.
- Трябва да спрем!
- Спираме и умираме. Томи, просто дръж това на долу.
- Не дръж турбото на долу. То е за бързо издигане!
- О, както знаеш.
Помня този звук.
Това е лош звук.
Чакайте, Чакайте, Чакайте. Можем да ги объркаме в този облак тук.
O,Аз не... Аз не мисля че това е облак.
- Матасар, какво е това?
- Друго минно поле оставено от Великата война от 12185.
Би ли могъл да опиташ да не удряш всеки един?
Съжалявам, човече. Те се насочват към нас! Мисля че сме магнетични!
Продължаваме ли напред, Сър?
Търпение, лейтенант.
Търпение.
- Трябва да спрем!
- Почти сме до него.
- Добре ли си? Всичко наред ли е?
- Да.
Всички ли са наред? Къде е Томи?
- O, човече!
- Томи! Наред ли е всичко?
Не, ръката ми е счупена... Не, не я пипай. Не я пипай.
- Ще го заведа до медицинската част.
- Благодаря ти Матасар.
Алекс, къде отиваш?
Да видя, дали тук има кръчма.
Предна кула: 87% повредена.
Векторът около кърмата: 96% повреден.
Структурно нарушение в квадранти 32, 34, 40...
- А какво за двигателите?
- Предна кула:
- 87% повредена.
- Компютър, какво за двигателите?
- Защо нямаме мощност?
- Белириумната сфера е повредена от напреженито.
- Значи е повредена.
- Може ли да се поправи?
- Компютър, може ли да се поправи?
-Повреда на белириумната сфера: невъзтановима.
- Трябва да осигурим нов източник на берлилии.
- Нуждаем се от още един.
Ти счупи кораба. Ти счупи проклетия кораб.
Компютър, има ли резервна берилиумна сфера на борда?
Компютър, има ли резервна берилиумна сфера на борда?
Не. Няма резервна берилиумна сфера намираща се на борда.
Не, нямаме допълнителна берилиумна сфера на борда.
Това е наистина много досадно.
Виж, аз имам една работа на този въшлясъл кораб.
Това е тъпо, но ще го направя?
Разбира се, няма проблем.
Хиляди извинения. Ние ви разочаровахме.
Как сте ни разочаровали?
Виждали сме ви победители в много повече безнадеждни ситуации.
Грешката беше наша , и на кораба.
Не, Матасар, грешката не е твоя, и не е грешка на кораба.
Вината е моя.
- Увлякохме се...
- Ние не сме хората за който ни мислите.
Не ви разбирам.
Не сте ли правили ТВ шоута на вашата планета? Някакъв театър, филми?
Историческите документи на вашата култура.
Да, всъщност ние започнахме да документираме нашата история от вашия пример.
Не, не исторически документи. Те не са всички исторически документи. Имам предвид,
ти сигурно не мислиш, че онзи остров на Гилиган е ...
Тези бедни хора.
O, братко.
Увлякохме се.
Има ли някои на вашата планета който вярва ...
в нещо противно на действителността?
Говориш за...
- Измами, лъжи.
- Измами, лъжи.
Отдавна имаме недоразумения със Сарис.
Често, Сарис казва едно нещо а пък прави друго.
Обеща да ни пощади, но ни донесе само разрушение.
Това е началото за да почнеш да лъжеш.
Но ако вие казвате, че някой от вас могат да имат характер общ с този на Сарис...
Хей, Комадире, чуйте. Намерихме малко берилии на една близка планета.
Бихме могли да го вземем от там...
ако преоформим слънчевата матрица...
в успоредна за ендотермично движение.
Какво мислите?
- Ще го направим!
- Добре!
Това е добре.
Това е... Хайде. Нека се прегърнем.
Хайде.
Д-р Лазарус, надявам се да не съм разрушил протокола,
но съм много скромемн да остана във вашето присъствие.
Научавам вашата мисия обширно.
Въпреки че аз съм Термиец, живея моя живот чрез вашата философия,
чрез кодекса на Мак'Тар.
- O, добре. Това е много добре.
- Чрез улавящият чук, Д-р Лазарус.
- Не прави това. Не се шегувам.
- Съжелявам Сър, аз само...
Просто недей.
Да, Сър.
Никога няма да се откажем, няма да се предадем.
Д-р Лазарус?
Ето вашата карта. Програмирал съм я да се свърже...
с берилиумна сфера с достатъчна плътност.
- Успех на мисията, Сър.
- Благодаря.
Изглеждаш добре, Томи.
Промених си мнението. Искам да се върна.
След врявата която направи и заряза там?
Да, но тогава мислех, че съм част от екипажа...
тогава си седях на кораба и си мислех че няма някой да ме убие.
Но сега си мисля че аз съм момчето което е убито от някакво чудовище...
След пет минути ще се приземим на планетата.
Няма да умреш на тази планета, Гай.
Няма? Тогава как е последното ми име?
То е... Не знам.
Никой не знае! Знаете ли защо?
Защото характерът ми не е достатъчно важен за последно име,
защото ще умра след пет минути.
Гай, ти имаш последно име.
- Наистина ли? Наистина?
- Да!
За всички които познавам, аз съм само шести номер от екипажа.
Майчице! Майчице!
Тук ли сме все още?
- Майчице!
- Томи!
- Погледнете!
- Потегляме!
O, да!
Не отварай това! Това е извънземна планета!
Дали има въздух? Не знаем!
изглежда добре.
Ето ни.
На къде да тръгнем, Александър?
На там!
Чакайте. Не.
- На там.
- Държал си го наопаки.
- Млъквай.
- Знаеш ли с целия този грим и това нещо,
си помислих за секунда че си умен.
Мислиш че можеш по-добре, Ларедо?
- Всичко е на ред с глупостите на Ларедо.
- O, така се замаяхме.
Хайде, хайде, ако искаме да свършим с тази мисия, трябва да запазим самообладание.
"Самообладание"? Това е смешно, за момче...
което заспива със всички момичета и лунни принцеси от шоуто.
Във всеки случай ти, трябваше да си по-отзивчив.
Трябва да са някакъв вид минни съоръжения.
- Къде са мините?
- Нещо трябва да се е елучило тук.
Ще се успокоиш ли?
Ето ги там. Берилиумните сфери. Да вървим.
Погледнете.
Погледнете на там? Приличат на малки деца.
Дали те са миньорите?
Разбире се, приличат на три годишни.
Миньори, не миньони.
- Обърка ме.
- Не мисля така.
- Всичко това не ми харесва.
- Толкова са сладки.
Разбира се, сега са сладки. След секунда ще станат зли и подли.
Сега ми се струват грозни, а какво ли ще стане ако се появат милиони от тях.
Вижте. Един е ранен.
Здравейте.
Казах ли ви момчета?
Вижте?
Помагат на дози дето е ранен.
Повдига ми се от това.
- Да се махаме от тук преди едно от тези неща да ни убие.
- Почакайте минута.
Няма да отиваме никъде без берилиумната сфера. Нуждаем се от план.
Фред, нуждаем се да разсееш вниманието на тези неща.
Тогава Aлекс, Гуен и аз ще отидем да вземем сферата.
Томи, качи се на онзи връх, и ако ги видиш да се връщат, дай ми сигнал, нали?
Защо този звук ми е толкова познат?
"Нападението над Волтерек 3", епизод 81.
- Ще правим епизод 81?
- Както и да е. Единственият с холограмата, на огнената стена.
Как по дяволите Фред очаква да замисли холограмата?
- Какво направихме в епизод 81?
- Това е само груб план.
- Правите ли разлика от епизод 81?
- Естествено. Аз умрях в епизод 81!
- Епизод 51, нали?
- Това е абсурдно.
Защо слушаме този простак? Мога да ви напомня:
Той носи костюм, не униформа.
Той не е по-подготвен да ни води от колкото този простак.
Вижте, те си отидоха.
- Къде отидоха, вътре ли се върнаха?
- Нямам представа.
- Никои не ни гледа.
- Дробре, добре!
Слушайте. Ето го плана. Гуен, Фред, Алекс и аз, ще слезем долу да вземем сферата.
Флиййгман, ти оглеждаш периметъра, и наблюдаваш Томи.
- Ако видите нещо, давате ни сигнал.
- Какъв вид сигнал?
- Какъвто и да е сигнал.
- Добре, ще направя с ръце така и ще грача!
Да не сме новаци? Вижте имаме тези.
- Това... Извинявай.
- Добре, да вървим.
- Търкалянето помага ли?
- Помага.
- Къде ти е пистолета?
- Помага.
- Стреля!
- Какво?
Никога няма да се откажем, няма да се предадем.
O, млъквай.
Казах гра, гра!
Бягайте, бягайте!
- Навсякъде са, те са навсякъде.
- Навсякъде!
- Хайде, да тръгваме.
- Да тръгваме!
Побързайте!
Те са навсякъде. Хайде!
Не поглеждайте назад. Не поглеждайте назад.
Ще успеем.
O, Боже!
- Знаех си, занех си. Знаех си че това ще ме убие.
- Бързо! Давай, давай!
Хайде. Натискай. Да вървим. Давай!
Готово, но ще отнеме няколко секунди.
Готово, готово!
- Давай напред.
- Няма време. Влизайте, влизайте.
Разбира се, Рабравих че ти си героят. Нали?
някой друг взе прожектора! O, не, Джейсън Несмит...
Джейсън, хайде!
- Побързай!
- Томи, давай! Давай!
Помощ! Не, не, не! Джейсън, моля те! Томи, спри капсулата. Спри я!
- Не мога да я спра. На автопилот е.
- Давай, остави го!
Не!
О, правилно!
Разбира се, винаги когато се отнася за теб, нали?
Това е странно.
Прилича на дете.
Какво да правим.
Удари го с камък. И ще го изядем.
Хей!
Гориджнак,Гориджнак.
Гориджнак, Гориджнак, Гориджнак,
Джейсън, Джейсън, Чуваш ли ме?
- Да Гуен, хвана ме.
- Благодаря на Господ. Добре ли си?
Да. Всъщност, този Гориджнак се е втренчил в мен сега.
Но знаеш какво? Мисля че можем да го вземем.
Джейсън, ще използваме дигиталния конвейр да те измъкнем от там.
- Дигиталния конвейр?
- Да.
Искате да ме вкарате в някакъв куб и ще ме изпратите горе на милиони парчета?
- Правилно.
- Е, знаете ли какво?
Мисля да си пробвам шансовете с Гориджнак.
Сега ще те измъкнем от там. Напълно безопасно е нали Теб?
Никога не е бил успешно тестван.
- Какво каза той?
- Задръж, моля.
Теоретично механизмът работи напълно.
Обаче беше построен според приспособяването към вашата анатомия, не нашата.
Но сега този Сержант Чен е тук и той може да работи с него.
Умишлено гледах неговото движение от историческите документи.
Аз... не мога.
- Мога да наглеждам.
- Джейсън, ще го тестваме.
- Какво?
- Какво ще кажете за това прасе-гущер?
- Хей, ще се справя с това прасе-гущер.
- Моляте Фред. И побързай.
Съжалявам. Много е вълнуващо да гледам майстора на управлението.
Управлението на конвейта е много повече...изкуство от колкото наука.
Отдръпни се Джейсън.
Гориджнак, Гориджнак, Гориджнак.
- Какво? Какво беше това?
-Нищо.
- Чух някакво квичене или нещо.
- O, не, всичко е наред.
Но животното е тук вътре.
Чух това. Че е вътре?
И експлоадира.
Чух ли току що, че животното е вътре и е експлоадирало?
Ехо?
Задръж, моля.
Хей, изчакайте минута. Момчета, момчета.
Ако прасето-гущер го няма, защо те все още крещят "Гориджнак".
Теб, натисни окръжноста за предаване.
Гориджнак, Гориджнак. Скала.
Скала, Скала, Скала.
Джейсън,
Не мисля че прасето-гущер е било Гориджнак.
За какво по дяволите ми говориш?
Олеле!
Телепортирайте ме!
- Хайде Фред.
- Хайде момчета, телепортирайте ме!
- Не мен.
- Хайде, покажи ни движенията с ръцете.
- Аз ли съм единственият, който който казва такива неща?
- Не, не, не.
Аз не съм момчето.
Аз не съм сержант Чен. Кван даже на ми е истинското име.
Фред не е добре, Джейсън. Ще трябва да го убием.
Да го убием? Е, някакви предположения.
Давай за очите, като в епизод 22!
То няма никакви очи, Томи.
Давай за устат или зъбите, те са уязвими места!
Това е скала. Няма никакви уязвими места!
Знам! Скълъпи някакво оръжие. Огледай се на около.
- Няма ли някакъв вид грънчарско колело?
- Грънчарско колело!
Разкарай се от линията, момче! Aлександър, ти си моят съвтник. Посъветвай ме.
Просто се успокой.
Каква е тази мотовация?
Това е чудовище скала. То няма мотивация.
Виждаш ли Джейсън, това ти е проблема. Никога не сме вземали професията си на сериозно.
O! Фред, чуваш ли ме?
Фред, там ли си?
- Ти можеш да го направиш, Фред.
O, не, не, не. Джейсън, Аз ще... Аз ще объркам нещата.
Направи го преди четири години на шоуто. Направи го и сега.
Това беше шоу. Аз не съм онова момче.
Никога няма да забравиш линия. Няма да пропуснеш белега.
Не съм аз това, човече.
Ти си Фред. Престани да се опитваш.
Трябва да направиш това, Фред. Знам в сърцето си, че ще спасиш живота ми.
- Аз?
- Няма съмнение за това, фред.
Фред!
Фред, чуваш ли ме?
Фред!
Фред? Не искам да умра тук долу.
Телепортирайте ме, Фред!
- Сержант Чен.
- Да!
Виждам ръководителя че си е свлаил ризата.
- Направих го.
- Добре дошъл, Фред.
Добре, нагалсихме ли берилиумната сфера?
- Да, отново имаме пълна мощност.
- Чудесно. Двигателите?
- Пълна готовност.
- Перфектно! Да накараме щайгата да работи.
Да се изнасяме, и вие момчета ще се върнете на родната планета още преди вечеря.
O, не, Сър, нямаме причина да се върнем обратно.
Разбира се, че имате. Семейство, приятели. Хайде де.
Ние всички това напуснахме.
- Не знаех това.
- Сър, трябва да отидем до командното бюро.
Матасар, ще се срещнем на командното бюро.
Матасар.
Матасар, Куелек!
Защто не можем да стигнем до тях?
Благодаря на Господ, живи сте.
Сега ще се изправиш лице в лице, със Сарис.
Със всеки ход вие демострирате необходимоста да бъдете унищожени.
Оставете го на мира.
Ти искаш да спасиш живота на този човек?
Ами, да.
Кажи ми тогава... какво точно прави,
- тази Омега 13?
- Не знам какво прави.
Казах, че не знам.
- Бомба ли е?
- Не знам.
- Капан за наивници?
- Не знам!
- Кажи ми!
- Не знам!
Мислиш ли че съм глупак?
Че комадирът не знае всеки болт и всяка свръзка в кораба си?
Приготви се да скъсаш работата си с...
тзаи женска.
Не, Гуен, не!
Ти животно такова! Пусния да си отиде!
Аз не съм Комадирът.
Какво каза?
Казах, че не съм комадирът.
Оставете ги на мира. Няма причина да ги нараниш.
- Те не знаят нищо.
- Обясни.
Гуен, покажи му историческите документи.
Компютър,
покажи историческит едокументи на мисията Галактическо приключеие.
Чудесно.
Вие правите по-големи вреди, от колкото аз бих могъл да направя.
Браво!
Браво.
Това е момент, който аз ще оценя.
Обясни му...
кои сте вие всъщност.
Кажи му!
Обясни!
Матасар...
Няма такава личност, като капитан Тагарт.
Моето име е Джейсън Несмит. Аз съм актьор.
Ние всички сме актьори.
Той не разбра.
Обясни му като на дете.
Ние... Ние се преструвахме.
Излъгахме.
Да! Ти разбра това, нали Матасар?
Матасар аз... аз не съм комадир.
Няма Национална Космическа Изследователска Администрация.
Ние дори нямаме кораб.
Но там има.
Този кораб е толкова голям.
Но вътре, аз виждам много стаи.
Ти виждаш шперплатени поставки които се виждат от вътре.
Нашата берилиумна сфера е жица около която има мазика.
И нашият...
нашият дигитален конвейр е...
от светлините на коледно дърво.
То е декоративно. Всичко е фалшиво.
Точно като мен.
Но защо?
Трудно е да се обясни.
На нашата планета ние...
ние се забавляваме...
Марасар, съжалявам.
Господи, толкова съжалявам.
Е вече знаеш.
Лейтенант Лейт, претоварваме ядрото на реактора.
Искам да издухам прахта на това гадно превозно средство.
- Сарис, ами моите хора?
- Да!
Много просто смърт за тях, нали?
Лейт, отвори кислородния печат на ниво "C".
Нека се разпръснат във въздуха нашите приятели.
Кучи син...
Хвърлете ги...
в космоса.
Ядрото претоварено. Спешно затваряне: отхвърлено.
Избухване на ядрото приблизително след девет минути.
- Ядрото претоварено. Спешно затваряне: отхвърлено.
- Хей!
Къде е щастливия край, Джейсън?
Никога няма да се откажем, няма да се предадем.
Може би е време да завършим тази история с тези чудовища.
- Джейсън?
- Ти какво?
Започваме да играем, така като в епизод 17,
ти играеш-открадваш, разбиваш.
О, да.
Е, как се чувстваш Джейсън?
-Какво ти струваше? Ти уби всички нас!
-Млъквай.
Стотици ще умрат заради теб.
- Казах ти да млъкваш.
- Вие двамата там.
Стотици ще умрат само защото ти си играеше на комадир.
- Ти беснееш и си обезумял.
- Тогава ще те видя в ада, нали?
- Внимавай Джейсън!
- Вземи този пистолет! Вземи този пистолет!
Вземи го!
Съжалявам, аз бях... Вратата беше малко лепкава. Видя ли това?
И така се получи.
- Играеш-открадваш, разбиваш, благодаря ти.
- Беснееща егоцентричност.
- Не мога да помисля от къде взех това.
Момчета.
Погледнете.
Те се задушават.
Ядрото претоварено. Спешно затваряне: отхвърлено.
Избухване на ядрото приблизително след осем минути.
Генерале, транспортът е готов да замине!
Ядрото претоварено. Спешно затваряне: отхвърлено.
Избухване на ядрото приблизително след седем минути.
- Компютър, затвори ядрото.
- Неспособен.
Памет на задържане неработоспособна. Хардуерната система на ядрото повредена.
Добре, чуйте ме, това е което което трябва да направим. Гуен, ти и аз,
взимаме ядрото и го спираме ръчно.
Фред, вземи Гай и Лалиари. Ти намери този внтил.
Затвори го преди тези Термианци да излетят във въздуха.
Александър, отиди при казармите. Закрепете вратата отворена, в случай, че те не могат.
- Добре.
- Почакай Джейсън. Ами аз? Какво да правя?
Ти практикувай шофирането. Да вървим!
Практикувай шофирането.
- Ние отиваме да изключим неутронният реактор.
- Правилно.
Мразя да го чупя за теб Джейсън,
но аз не знам как да изключа неутронният реактор,
освен ако ти не вземеш да научиш да се правя на герой,
Аз съм сръчна, а ти сигурно не знаеш как да изключиш един от неутронните реактори.
Не, аз не знам, но познавам някой който може да го направи.
Брандън, мили, боклука.
Ооо, мамо малко съм зает.
Хайде Брандън, не ме караи на ти казвам отново.
Само десет минути. Добре мамо, обещавам.
Чудесно.
Ехо? Има ли някои там?
Ехо?
Ехо?
Хванах го. Слушай ме. Тук е Джейсън Несмит.
Аз играя Командир Петар Куинси Тагарт, N.S.E.A. Пазителите.
Ние случайно разменихме кутиите, когато един ден се блъснахме един в друг.
Разбирам, Комадире.
- Добре.
- Как ти е името, синко?
Брандън.
Брандън, аз те помня от събранието, нали?
Ти ме попита за всички тези малки технически въпроси относно кораба,
а аз бях малко груб с теб.
Да, да знам Комадире, аз всъщност исках...
Искам да ти кажа това, че мислих много за това което ти казах.
- Всичко е наред. Слушай.
- Но искам да знаеш...
че тогава не бях със всичкия си?
Напълно те разбирам, това е само ТВ шоу.
Задръж... Почакай минута.
Спри за секунда. Спри. Почакай. Всичко е реално.
O, Боже Госпди, знаех си. Знаех си! Знаех си!
Екипажът и аз имаме големи неприятности, нуждаем се от твоята помощ.
Ядрото претоварено. Спешно затваряне: отхвърлено.
Избухване на ядрото приблизително след шест минути.
Сър, това сте вие. Благодаря Липтар.
Куелек? Какво правиш там горе?
Използвам маскировка променям си лицето.
- Къде са всички?
- Ела с мен.
Ще ти обясна по пътя.
Добре, ние сме на ниво "C", коридор пет. А сега какво?
Вървете към склада за оръжие, твое ляво, през коридора.
И тогава застани до системата на удобните коридори през вътрешноста на кораба.
- Отворено.
- Знаеш ли ще взема и Кайл.
Той знеа удобните тунелни системи по-добре от всеки жив.
...38, 39, 40.
Трябва да изключим вентилите на казармите.
- Здрасти Брандън.
- Няма време за закачки Кайл.
Имаме пето ниво на спешност. Ти все още можеш да предниняваш през удобните системи, нали?
Да, имам сектори един през двайсет и осми. Холистър има по-горни нива.
Чудесно. Всички на линия.
- Педала към метала, Комадире.
- Педала към метала, Комадире.
Генерале! Токущо получих сведение...
че Комадирът на Пазителите и неговият екипаж...
са избягали от ареста.
Какво?
- Намерете ги!
- Но сър! Моите хора... Ядрото е претоварено...
Намерете ги!
Добре, Брандън, Виждам пет шахти в стаята. По коя да тръгнем?
Минете през втората, от ваше ляво...
и продължете на право 50 метра.
Шахти? защо винаги са шахти?
И там някъде ще се пропука.
Благодаря за предупреждението, Брандън! Добре ли си?
Те умират.
- Почакай минута. Трябва да преминем през това нещо?
- Да.
- Не поглеждай на долу.
- Ще ми се да видя това, което вие виждате.
- За какво говориш?
- Вие сте близо до вътрешността на Омега 13!
O, това сигурно е вълнуващо.
На мен не ми се струва така.
Има само някакви си стени и някакъв тъп вентилатор какъвто има във всеки...
Брандън, какво прави това устройство Омега 13?
Някой вярват, че това е същинска гибел.
Бомба способна да унищожи всичко хубаво за около 13 секунди.
- Но според мен и някои други това е...
пренареждаща материя,
въздействаща 13 секудндни времеви скокове в миналото.
Защо 13 секунди? Това наистина е недостатъчно време да направиш нещо от значение.
- Бих искал време да изкупа няколко грешки.
- Какво?
Давай, давай, давай!
Трябва да изключим този винтилатор. Кислородът им почти свършва.
Слушайте ме . Ще влезна вътре.
Ще им отвлека вниманието. Ще се справя, добре съм.
Ще го задържа дастатъчно дълго за да могат извънземните да избягат.
- Това е самоубийство.
- Ще се прославя, Фред.
Ще съм мъртвец така или иначе. Ако умра, искам да съм герой, а не страхливец.
Гай, Гай може би си решителен и смел комик.
някога мислил ли си за това?
- Смел?
- O, освен това,
току що ми дойде една наистина интересна идея.
Ти вкамени ли се?
Трябва да ги измъкнем и да им дадем малко време.
Сър, може би заедно...
да запеем песнта на силата на Мак'Тар: Ларак Тарат.
Добе Брандън, прекосихме го. Сега какво?
Трябва да тръгнете на ляво и право право на пред през Дъвкача.
"Дъвкача"?
- Е, това здраво натиска.
- Как очкавате да минем през това?
Холистър, имаш ли все още последователноста?
Добре, последователноста е...
две- две- четири- две...
Какво е това нещо? Струва ми се, че иам намерението...
да ни направи връза от сдъвкани и смачкани неща в средата на коридора!
Не е нужно да правим това. Изглежда лошо! Защо е тук?
- Защото го имаше и на ТВ шоуто.
- Е, забрави!
Няма да го направя! Този епизод беше лошо написан!
Добре Комадире, сега, веднага щом първият удари...
Току що го направи!
- Добре, давай сега.
- Давай!
Давай! Спри!
давай! Почакай минута.
Хайде, хайде.
Давай!
Давай!
- Давай!
- Стоп, спри, давай!
Спри!
Скачай Командире, скачай!
Който и да е написал този епизод трябва да умре!
Трябва да е интересно.
Това е прекрасно.
Това е страхотно.
Сега, по-добре да...
Вземете си стая бе хора.
Хей фред.
Хей Фред...
O, Това е гнусно.
Сър, налягането... се нормализира.
Добре!
Спасени сме.
Той ни спаси.
Командир Тагарт ни спаси!
Не е честно.
Добре, Куелек, нека се върнем при Командира.
Аз съм прострелян.
Куелек?
Не е толкова лошо.
Ще те занесем до медицинската част и ще се оправиш.
Това е най- великият ми час да работа с теб.
Аз съм благословен, Сър. Аз...
Не говори Куелек.
Ще ми простите наглоста, Сър,
но дори да не се бяхме срещнали,
винаги ще считам вас като баща.
Куелек.
С улавящия чук,
от синовете на Уорван,
ще отмъстя за тебе.
...13, 14, 15, 16, 17, 18, 19!
- Добре Брандън, как да изключим това нещо?
- Просто натисни синия бутон.
- Синия бутон... само това?
- Да, защо? Какво не е на ред?
Нищо. Помислих, че ще е по- сложно от това.
Ядрото избухва приблизително след 20 секунди.
Брандън, не работи! Брандън!
Мамо, не мога да остана безразличен към...
- затруднението на Комадира.
- Не забравяй рециклиращите!
Ядрото избухва приблизително след 10 секунди.
- Девет, осем,
- Гуен, аз...
седем, шест,
- Аз винаги съм...
пет, четири,
- Джейсън, о не, Джейсън.
три, две, едно.
Винаги спира на едно във шоуто.
Какво каза?
- Сър!
- Какво?
Ядрения взрив предназначен за Пазителите не се доразви.
Невъзможно! Невъзможно!
Трябва да поставим допълнителен експлозивен заряд под Пазителите.
Ще ги разкъсаме.
Той свърши. Александър, чуй ме. Всичко е на ред.
Термианците ще го задържат на страна от тук. Трябва да тръгваме, хайде.
Трябва ни броня!
- Дай ми преден изглед сега!
- Плазмено въоръжение: задължително.
Добре Томи, виж, ако можеш да намерим минното поле.
- Минно поле?
- Педал към метал, сега!
- Педал към метал!
- Добре, да тръгваме!
Добре действаш Томи. Чудесно действаш.
Пълен напред!
Към полето! Да вървим!
- Томи, можеш ли да ни приближиш към тези мини?
- По-близо?
Ще опитам.
Генерале, загубихме ги.
Магнетизмът на минното поле е разрушителен за нашите уреди.
Изчакай! Виждам нещо.
Да, да! Те са там.
- Да се върнем към опашката им.
- Не мога, Сър.
- Какво? Защо не?
- Защото те идват право към нас.
Огън.
Ще ги изковем, Джейсън! Да отвърнем ли на огъня?
Не! Разсейваме цялата енегия към бронята!
Колко очарователно...
актьорите си играят на война с мен.
- Кораба на сарис ускорява. Близо е до нас, до знак 2.
- Ускорява към знак 4.
Нека ти напомня синко:
Аз съм Генералът.
Ако смяташ да ме игнорираш,
правиш ужасна грешка.
Е, нека ти кажа нещо Сарис.
Не е нужно да си голям актьор, за да разпознаеш лошия. Ти си експлоататор.
Бронята почти изчезна, Джейсън!
Ти си глупак! Ти се провали и бронята ви изчезна,
корабът ми ще разкъса твоя като тънка хартия.
Ако ти се провалиш моят кораб ще влачи твоя.
O, не! Обърни, обърни!
Успяхме!
Да, да!
Да!
Да, да!
Матасар!
O, Боже господи, живи сте.
- Ела тук.
- Корабът беше модел толкова голям, колкото този.
Много хитро ни заблуди, наистина.
Да поемем курс към в къщи, Комадире?
- Можеш ли да го направиш?
- О, да просто щтракваме тук.
- Но трябва да преминем през черната дупка.
- Някакви възражения?
Добре, да се разположим.
Какво има Матасар?
Ние се надявахме, че ще дойдете с нас.
Моите хора нямат Командир.
Матасар, аз мисля, че твоите хора...
имат велик Комадир.
Добре Томи, изведи ни през черната дупка.
- На вън сме!
- Прибираме се у дома.
- Системните регистри фунционират.
- Всички системи работят, Комадире.
Джейсън, преди черната дупка имаше енергиини бушувания от кораба на Сарис.
Нека не мислим за това сега александър. Фред, какво правиш там?
Не трябваше да седиш долу докато ние... Хей трябва да внимаваш с това нещо.
Фред?
Не!
Матасар! Активирай Омега 13!
- На вън сме!
- Прибираме се у дома!
Системните регистри фунционират.
Всички системи работят, Комадире.
Джейсън, преди черната дупка имаше енергиини бушувания от кораба на Сарис.
Джейсън, какво правиш? какво правиш?
Пуснете ме... Това не е Фред.
Това е Сарис. Послушайте ме. Казвам ви това не е Фред, това е Сарис.
Ще се опита да ни убие всички.
Никога няма да се откажем, няма да се откажем.
Джейсън, Джейсън! Не мога да го намаля!
Нашият кораб е твърде голям за да влезе в атмосферата.
Трябва да се разделим, или ще умрем всички.
Ще трябва да го направим. Това ни е последната надежда, Матасар.
Благодаря ви.
Екипаж към вторичната паулба.
Матасар!
Сбогом, приятели мой.
Фред, качи се на командното бюро. Ще се разделим.
O, теб, не!
Това е третия ден от галактическия преглед,
Джейсън Несмит и неговия екипаж няма да се покажат тук, на голямото събитие,
,ще разочароват много от феновете познати като търсещи приключения.
- Чао. Ще се върна скоро.
- почакай минута. Къде ще отиваш с тези фойерверки?
Пазителите ще идват от черната дупка,
и ще заковът атмосферата на занак 15,
който вие момчета познавате, е очевидно неустойчив,
така че ще помогнем на Ладето да ги преведм през ултра честотата...
и ще използваме свещенник Роман за визуално потвърждение.
Добре, вечерята е в 7:00.
- Е той е отвън.
Лейтенант Ларедо... Томи Уебър!
Здарсти Томи!
Прекрасният Тауни Мадисън... Гуен ДеМарко!
Да! Да!
Какви ефекти!
Друг спътник! Да, повече веселба!
Кораба на сержант Чен, Фред Куан, и приятели.
Д-р Лазарус... Александър Дан!
Дай ръка. Той е британец!
Да. сър!
Командир Петер Куинси Тагарт... Джейсън Несмит!
Чудесно шофиране, Томи.
Да, да!
Бързо, бързо, бързо.
Мистър Джейсън Несмит!
Хайде да аплодираме екипажа, на N.S.E.A. Пазителите!
Ах, истинска любов! Да!
Те са тук за вас хора. Отстъпете!
Какво шоу!
Какво шоу! Да!
Да, да!
хайде аплодисменти за...
екипажа на любимото шоу, Галактическо прикючение!
Хайде, хайде!
Не забряйте да си купита фанелки "Галатическо приключение" на изхода.
Благодаря ви.
И сега, да се върнем отново преди 18 години,
в новите приключения на "Галактическо приключение".
Никога няма да се откажем, няма да се предадем.