A Love Song For Bobby Long (2004) (A.Love.Song.For.Bobby.Long.srt\A.Love.Song.For.Bobby.Long.CD2.srt) Свали субтитрите
от периода, в който сте живели заедно?
Не.
Не си спомням.
Опитвах се да я запомня.
Опитвах се да запомня нещо свързано с нея. Като например...
...гласа й, уханието й.
...Каквото и да е. Преди...
мислех много усилено... Исках да открия някакъв спомен.
После започнах да си измислям спомени.
Например...
...тя си затваря очите и говори на огледалото,
мислейки, че говори на мен.
Аз се преструвам, че съм говорещо огледало.
Имам всевъзможни измислени спомени.
Този ми е любимият. Тя ме завежда на свой концерт
и симпатичните келнери в бара ми дават всякакви видове бонбони.
Измислих си толкова много спомени! Даже...
...започнах да вярвам, че наистина си я спомням,
но...
тя трака и не дойде за мен и аз просто забравих всичко.
Да... Спрях да се преструвам.
Това истинска елха ли е?
- От къде я взе?
Падна от каросерията на един камион.
- Да, бе!
Добре, де. Май беше ""волво"".
- Да я сложим на видно място.
Разбира се.
Уолсън, къде е прането?
Мамка му!
- Уолсън...
Помня деня, в който завърших гимназията в Конфтън.
Той нямаше никакво намерение да ми довери тайните си.
В тях се криеше цялата му мистериозност.
След като ми сподели първата си тайна,
скоро след това вече нямаше тайни между нас.
Бях в дъното на библиотеката
когато забелязах униформата му.
Носеше снежно бяла риза, която се виждаше под палтото му.
Носеше и онази проклета шапка!
Беше дошъл тук с определена цел.
Всичко свързано с Томи беше перфектно.
Аз съм Томи, както се досещаш.
Името ти подхожда.
Той мина съвсем близо до мен. ""Хубава шапка"", казах.
Той ме погледа с печалната си усмивка.
Това беше същата усмивка, с която даряваше всяка жена,
която беше привлякла погледа му.
Тази усмивка беше отговорът му на всички нежелани въпроси.
Така се усмихваше и на едното си дете, когато то
протягаше малката си ръчичка към него.
Това хубаво, но...
мисля, че изречението е лошо построено.
Всички са такива.
Ще направя коледни играчки от тези страници.
Не. Просто формата на глагола не е...
Когато Томи тръгна по стълбите, изкачваше по две на веднъж,
по дяволите! Той се изкачваше като самото слънце!
Аз бях един от стотината, които идваха 2 пъти в седмицата,
за да бъдат вдъхновени от великия професор.
Всяко негово ""представление"" беше достойно за аплодисменти.
Томи заставаше в края на залата и енергично размахваше ръце
като че се готвеше да хвърли въображаемо ласо.
Верига по ми харесва. Мисля си...
- Ласо е по-добре.
Преди няколко години безпроблемно се доверяваше на мнението ми.
Преди няколко години беше лесно човек да ти се довери.
Да ви чуя!
Никой не танцува по-добре танците на Алабама от Боби Лонг!
А тази сладурана определено си я бива!
Защо не се държиш добре през цялото време?
И защо, а?
Тук цари невъобразима радост!
Не заглеждай невинното момиче!
Какво? Тя не харесва мен.
Харесва Уолсън повече отколкото харесва мен.
Падаш си по Уолсън, а не по мен, нали?
А?
- Пиян си.
Разкри какво ми е! Наистина ме разкри,
но не ти се сърдя, защото Уолсън ще ни заведе вкъщи.
Не и тази вечер. Днес той е изцяло мой.
Каза ли им новината?
Какво?
- След празниците
той ще се премести при мен за постоянно.
Това е само идея.
Уолсън не е влюбен в теб.
Боби, не мисля, че това ти влиза в работата.
Виждал съм го с жена, на която не може да се насити.
...С жена, за която копнее всяка молекула от тялото му.
...Жена, която напълно е обсебила мислите му
и която го е превърнала в жадуващо за любов същество!
Имам белег на лицето си от тази любов.
Казал ли си й за това?
Обяснил ли си й разликата между истинската любов
и топлото легло, в което времето минава малко по-бързо?!
Успокой се, човече! Не се дръж така. Още не съм взел решение.
Просто говоря истината!
Жената заслужава да знае истината!
А ти си свободен да правиш каквото искаш.
Наистина ли? Най-накрая свободен, а?
Искам да кажа нещо по повод на празника
на който празнуваме любовта и приятелството си един с друг.
""Приятел, който се оказа враг! Призовавам те!
Да! Ти! Ти там, с лукавата усмивка!
Ти, приятелю, който излъга невинните ми надежди!
Ти, който ме прободе с лъжите си когато ти разкрих тайните си!
Смаза сърцето ми с чук!
Въпреки, че той ме прободе с нож, аз все пак го обичам!
Приятелят ми който се оказа враг ме съкруши с безмилостния си меч!""
Браво, човече!
Сега защо не ми кажеш, мамка му, какво имаш в предвид?
Винаги ли трябва да говориш с думите на някой герой?
Или това е идеята? Да бъдеш всеки друг, но не и себе си, а?
Исках да ми кажеш, че си разочарован от мен, така ли?
...Може би аз съм разочарован от теб.
Никога не те попитах защо сам не напишеш проклетата си книга.
Аз пиша изкуплението ти, нали?
Не си ли платих заради това?
...Девет шибани години!
Аз... ... съжалявам за всичкото това време.
Толкова много съжалявам!
Това време е посветено на...
...верния ти приятел.
Знам, че не ти е лесно...
Лека нощ, Боби.
Мамка му!
Добре ли си? Може ли да вляза?
Наистина прекали този път.
Уолсън ще ме остави съвсем сам!
Винаги съм го знаел!
Заслужавам си го.
Ще умра сам!
Той няма да те изостави.
- Няма ли?
Няма. Винаги ще е до теб.
- Не! Ще си отиде!
...Той е моето коледно дръвче!
Помогни ми, скъпа. Искам да си лягам.
Добре. Ще те заведа в спалнята ти. Хайде.
Да...
Боже!
Много е студено, нали?
Как е той?
Повръща кръв.
- По дяволите!
Вечно му повтарям да се прегледа.
...Него обаче го е страх от доктори.
Вероятно е някаква стомашна инфекция. Нищо сериозно.
Ще се изнесеш ли?
Не.
Влюбен ли си в нея?
Не.
Тя е добър човек.
Да, така е.
Тревожиш ли се за него?
Да
Какво стана, Уолсън?
Когато срещнах Боби, той изглеждаше по-голям от самия живот.
Правеше каквото си искаше. Имаше красива жена и деца.
Учениците го обичаха, колегите му го мразеха.
Жените си падаха по него. Боже! Съдейки по себе си,
една част от мен също се беше влюбила в него.
Бяхме заедно почти през цялото време и...
Имаше една жена, за която исках да се оженя.
Тя имаше един познат, който много харесваше Боби.
Започна да прекарва повече време с нас.
...Не се задържаше вкъщи.
Една вечер имаше мач на местния стадион.
Боби беше душата на компанията...
...и го убедих да изпие по едно с момичетата.
След това щяхме да отидем заедно на мача.
Той непрекъснато повтаряше, че трябва да си тръгва.
Изведнъж чашките станаха две и после три и...
След това...
онзи идиот, племенникът на Дийн,
дойде и ми съобщи, че...
спи с приятелката ми
и че всички са знаели освен мен.
Втурнах се към него.
Той взе една метална тръба, Боби застана пред мен и...
Хлапето размаза лицето му с тази тръба.
Боби направо полудя. Доста понатупа онова хлапе.
Беше станало много късно.
Малкият син на Боби ни чакаше отвън.
Когато излязохме навън, него го нямаше.
Започнахме да го търсим...
...Не трябваше да излиза сам навън.
Той беше просто едно малко момче!
...Навън беше толкова тъмно!
Много коли минаваха по онзи път...
Шофьорът просто не го е видял!
Искам да кажа, той беше толкова малък!
Боже! Момчето лежеше мъртво на асфалта.
Джулия каза на Боби да си върви и никога да не се връща.
Имала нужда от по-добър мъж.
Точно така се изрази.
И така двамата сте дошли тук?
Стори ни се, че това е добро място за писане на книга.
Отдалечено е...
Има добри университети. ... Боби щеше да започне от начало.
Реших, че трябва да остана с него.
Искам да кажа, ако тогава не го бях накарал да остане с нас...
Тогава нямаше да...
Наистина, не знам какво стана.
Прочетохме прекалено много книги.
Има нещо странно в този град.
Това е всичко.
Време е да си лягаш.
Приготвих ти закуска по своя рецепта.
Благодаря, г-це.
Професорът появи ли се?
Не. Да отида ли да го събудя?
Би ли ми подала онази риза?
Благодаря.
Весела коледа...
...на мен!
Хубава шапка.
Ставай, старче! Трябва да те заведем на лекар.
Махни книгата ми от пишката си!
- Нали не я харесваш?
Това не означава, че искам да си чешеш онази работа с книгата ми.
Мислех си, че това е книга, в която се разказва за мен.
Откри ли нещо общо със себе си?
- Не.
Не исках да се бъркам във връзката ти с Джорджия.
Не мислех това, което ти казах снощи...
Боже! Миналата вечер ми е пълна мъгла.
Не помня какво си ми казал. А и не искам да си спомням.
Идвайте!
- Май има подаръци! Супер!
Весела коледа!
Онази вечер тази къща беше нашият дом. Само наш.
И двамата знаехме, че трябва да й кажем истината,
но всеки ден ни се струваше неподходящ за това.
На Коледа е най-лесно човек да вярва във вълшебни приказки.
Тази вечер напомни на мен и Боби че има един момент в живота ни,
който и двамата решихме да забравим когато тя пристигна.
Беше хубаво да не мислиш за нищо лошо.
...Поне за малко.
Направо преядох.
Аз също.
- Аз също.
Иска ми се да валеше сняг.
И на мен.
- И на мен.
Обичам дъжда.
Аз също.
- Аз също.
Хайде, човече! Все някога трябва да пикаеш.
Боже! Не мога да го направя докато ме гледаш.
Хиляди пъти съм те виждал да пикаеш.
Изведнъж станах притеснителен, ясно?
Пикай точно сега!
Човече, вероятно нищо ти няма.
...И без това добре си поживях.
Колко е студено само!
Не опиках нищо.
- Да, бе! Не ме лъжи.
Съвсем малко си опиках гащите. Няма да ги сменям.
Уолсън, имаш ли някоя кратка история,
която не си изгорил или нарязал? Утре имам английски.
Трябва да напиша нещо и да го прочета пред целия клас.
Всички ще четем. Мамка му!
- Английският ти върви.
Мога да чета добре, но не съм писателка.
В какво си облечен?
- На теб какво ти пука?!
На Лорейн е. Оставила си нещата й да събират прах.
Предпочиташ да замръзнеш отколкото да облечеш дреха на майка си.
100 човека биха носили този халат с гордост!
Нещо не е наред ли?
- Ще й кажеш ли?
Какво да й кажа?!
- Трябва да го заведем на лекар.
Още пикае кръв. Отлагаме го вече от седмици.
Добре.
Надявам се, не носиш женско бельо.
- Нося!
...Нося го за късмет!
И без това ще ми го вземат и ще ме облекат в болнична пижама.
Всички ще видят моя Питър.
- Точно така.
Всички копнеят да ти видят Питъра.
...И задника ми.
Да вървим!
Какво ти казах?! Ще ми сложат тръбичка в задника.
Уау!
Къде е Боби? Приготвих му любимото ядене.
Остана за още изследвания.
Добре ли е?
- Така смятат.
Просто искат да са сигурни.
Може да поканиш Джорджиа на вечеря.
Мисля, че е на работа. Има ли специален повод, който да не знам?
Имам среща.
Така ли? Това е интересно.
Да. Реших, че е крайно време отново да започна да живея.
Радвам се да го чуя. Роклята нова ли е?
Да. ... Донякъде.
Боби е прав. Няма смисъл дрехите на Лорейн да събират прах.
Била е доста фина. Едва вдигнах ципа на роклята.
Гледай ципа да си остане вдигнат.
Аз съм голямо момиче. От доста време съм такава.
Това там молба за колеж ли е?
Да. Класният ръководител ми я даде. Мисля да я изхвърля.
Какво? Ако класният ти мисли, че оценките ти са достатъчни за колеж,
значи ще ходиш в колеж.
- Колежът струва пари.
Има фондове за това.
- ... Ще трябва да замина.
Ще трябва.
Трябва да вървя.
- Той няма ли да те вземе?
Не. Имаме среща на едно място.
Не можеш да се прибираш сама. Обади се на Рути.
Ще се оправя. Трябва да прекараш малко време с Джорджиа.
Не сте се виждали от Коледа насам, нали?
Каза, че искаш да научиш повече за музиката на Ню Орлианс.
Мисля, че това място е добро като за начало.
Този го познавам.
- Наистина ли?
Какво правиш тук?
- Шон ме доведе. Това е Джуниър.
Радвам се да се запознаем. Чувал съм те да свириш. Страхотен си!
Наистина си добър.
Защо не си ми казал, че си саксофонист, а?
Вече не свиря много. Искам да кажа...
Нямам...
Белият ми дроб вече не е здрав. Как е Боби?
По-добре от колкото казва.
Ще свирим ли?
Тайни, искам да се запознаеш с един човек.
Това ли е онази сладурана Пърселин?
Не ме помниш, нали?
- Не, съжалявам.
Майка ти свиреше тук. Седеше ето на онази маса.
Ти беше толкова сладко хлапе! Наглеждах те да не правиш бели.
Спомняш ли си? Джуниър свиреше тогава с майка ти. Така беше, нали?
Майка ти и Джуниър правеха най-доброто шоу тук.
Тогава той беше голяма работа!
Малката Пърселин! Ела пак някой път да ме видиш, ясно?
Свиренето ще е от мен.
До скоро, брато.
Бил си в бенда на Лорейн?
Разбира се, че бях. Тогава всички бяхме.
Искам да кажа, такива бяха времената.
Аз и Лорейн... Ние бяхме...
много близки... ... и то доста време.
Спомням си когато за последен път я видях с тази рокля.
Стои и ти добре точно както и на нея и стоеше.
Проба!
Трябва да вървя.
Радвам се, че дойде, скъпа.
Не си ми казала, че майка ти е била певица. Това е страхотно.
...И аз самата не знаех допреди известно време.
Искаш ли да пийнем по едно? Пие ми се.
Боже! Нямаш търпение да се прибереш, а?!
Нещо такова. Пърселин би искала да ме няма, нали?
Най-накрая го разбра.
Каква е присъдата?
- Имам бъбречна инфекция.
Дадоха ми разни лекарства. Трябва да ги пия редовно.
Стомаха наред ли ти е?
- Имам леко чревно разстройство.
Не трябва да ям много.
Извади късмет. Ще се оправиш.
- Естествено.
Ами ако на беше така?
- За какво говориш?
Видях ви двамата с Пърселин на Коледа.
Спиш ли с нея?
- Не. От къде ти хрумна това?
Тя се разхубавява с всеки изминал ден...
Превръща се в млада жена.
Има живец. И двамата знаем колко хубаво е това.
Тя е още хлапе, Боби.
- Тя е на 18.
Жена ми беше на 18 когато се запознахме.
Беше любов от пръв поглед.
- Между нас няма нищо.
Онази вечер нещата малко излязоха от контрол...
Мисля, че се беше уплашила от цялата ситуация.
Чувстваше се самотна.
Предполагам, че не е била единствената.
Запомни само едно. Тя е дъщеря на Лорейн.
Ревнуваш!
- Точно така.
Мамка му! ... Не струвам толкова много пари.
Не, разбира се.
Зимата никога не се е чувствала добре в Ню Орлианс.
Тя беше посетител, който идваше да ни напомни какво сме пропуснали.
...Тръгваше си и ние отново забравяхме всичко.
Пролет е и ние все още сме тук!
Хей, Уолсън!
Какво ще кажеш да си купим бутилка вино
и да отидем на реката както едно време. Какво ще кажеш?
Помниш ли онова мило момиче, което ни даваше вино без пари?
Как се казваше?
- Не знам.
Сигурно вече се е преродила.
Мислиш ли, че в рая ще пак ще живеем заедно?
Ако я докараме до небето, значи всички поети ще са там.
...Всички проклети шибани поети.
Байрън, Сойар, Хойфман...
- Да.
Ще съм по-забавен от всичките взети заедно.
Да. Предполагам, че ще е така.
Наистина смятам, че Пърси може да получи стипендия.
Ще зарежеш ли тази работа? Тя ще отиде в някой хубав колеж
след като я научим на всичко, което знаем.
Ние обаче ще си останем тук и ще ставаме все по-стари и грозни.
Всяка пролет може да ни е последната!
По дяволите! Искам да отида на реката сега!
Защо се държиш като старо драматично копеле?
Просто искам всеки ден да вдишвам свеж въздух.
""Щастието започва с горещото лято и свършва с прохладната есен. ""
Робърт Фрост.
Хайде.
Знаеш, че ще ни липсва ако си тръгне.
Ако си тръгне, значи си тръгва!
Такъв е животът! Точка по въпроса! Искам да отида на реката
сега!
Трябва ми тишина и спокойствие. Имам много домашни.
Трябва да напиша кратка история, поема или нещо такова.
Не мога да измисля нищо. Всичко ще проваля.
Познавам те. Ще се справиш.
До скоро.
Здравей, скъпа.
Цял ден те чакам.
- Какво правиш тук, Лии?
Как ме откри?
Миришеш хубаво.
Няма ли да ме поканиш?
Пътувах цяла нощ.
Донесох ти това.
Сякаш не живееш тук.
Всички онези женски списания...
- Вече не ги чета.
Нямам време.
- С какво се занимаваш?
Сервитьорка ли си някъде?
- Не, не съм.
Освен това, не ти влиза в работата!
Явно добре се оправяш.
Тук е чисто. Местенцето си го бива.
Лии, какво искаш?
Какво искаш да кажеш?
Дойдох да те видя и да разбера кога се изнасят приятелите на Лорейн.
За какво говориш?
За онези мъже, с които живееш тук.
От къде знаеш с кого живея?
Някакъв адвокат ти изпращя това.
И ти естествено си го отворил!
Мина почти една година и...
през това време се опитах да се променя към по-добро.
Липсваш ми. Много ми липсваш.
В това писмо пише, че от 1-ви юли къщата става мое притежание.
Да. Знам.
Не знаеше това, нали? По дяволите!
Онези шибани неудачници са те лъгали!
Те не са неудачници. Те са моето...
Какви са ти?
- Не можеш да ги наричаш неудачници.
Сега имам истински живот. Хода на училище!
Истински живот?!
Да!
- Малко по-различен от предишният ти!
Сигурно истинският ти живот има и смисъл, а?
Двама мъже те лъжат само и само за да имат покрив над главите си!
Майната ти, Лии!
- Носят ти само неприятности!
Хей! Използва ли са те, Пърселин!
Точно както са използвали Лорейн.
Махай се.
- Както кажеш!
Дойдох чак до тук само за да те видя!
Вече ходиш на училище...
Това ми звучи доста смешно.
Искам да запомниш едно, Пърселин.
Плевелът си остава плевел
без значение дали има цветя около него.
Много умно, Лии. Махай се!
Какво става, по дяволите?
Сигурно чисти или нещо такова.
Заключила е вратата.
Пърси, отвори ни, скъпа!
Пърси, ние сме!
Пърси, скъпа, отвори!
Пърси отвори вратата!
- По дяволите!
Казах ти, че ще стане така.
- О, не!
О, Господи! Ама как така...
Да вървим. Тя има нужда от малко време.
Махайте се завинаги!
Минаха 2 дни и никой не я е виждал.
Помоли ме да не работи този уикенд.
Каза, че се чувства изтощена.
Рей каза, че се е появила рано тази сутрин.
Обадила се е по телефона.
- Отбягва ни, а?
Сигурно го прави целенасочено.
- Въобще не ни помагаш.
Отседнали сте при мен, нали?
Винаги можете да отидете другаде.
Ще оправя нещата.
Утре ще отиде на училище.
Ще й набера цветя. Ще й купя перли. Ще я пресрещна като се връща.
Ще оправим цялата тази каша.
В този град не продават перли.
Продава се.
Скъпа, чакахме те.
Какво ще кажеш?
Боядисахме я в любимите ти цветове.
Познай кой ни помогна! Дойдоха Рей, Айк и дори Ърл.
Вероятно това ще вдигне цената й. Благодаря ви.
Не разбирам защо трябва да заминаваш толкова скоро.
Пак ще си останем приятели. Просто искам да се махна от тук.
Скъпа, знаеш, че те не са искали да те наранят.
Защо не отидеш в кухнята? Аз ще довърша тук.
За Пърселин Уил.
За Пърселин Уил.
- Скъпа моя Пърселин,
вече съм по-добре и нямам търпение да те видя.
Тук времето като че ли е спряло.
Много неща биха могли да се кажат по въпроса.
Пишех ти много често, но нямах смелостта да ти изпратя писмата.
Искам да ги прочетеш сега. Те са като учебник по история.
Искам да ти кажа нещо за баща ти. Аз съм виновна заради това,
че той още не те познава.
Написах тази песен за двама ви.
""Сърцето ми беше самотен ловец. ""
Сърцето е самотен ловец.
Къде искаш да сложа сервизите?
Какво има?
Защо непрекъснато ми говореше за нея, а не ми каза за това?!
Истина ли е?
""Пеенето ти докосна душата ми. ""
Боби Лонг.
Винаги подозирах нещо такова, но тя така и не ми каза...
Аз пръв я обикнах! После дойде Боби и нещата се промениха.
Боби все още беше женен!
Той въобще не знаеше какво изпитва тя.
Даде всичко от себе си за да се освободи от дрогата.
Най-накрая успя. Прибра се...
за голям концерт във ""Виещия вълк"".
За този концерт ли?
Точно за този.
Тогава ми каза, че баба ти ще те доведе.
Баба ти така и не дойде.
...Ти също не се появи.
Тя беше съсипана. Нито една от двете ви не дойде.
""На скъпия ми Боби. Чувствам се по-добре. Прибирам се
за един концерт. Моля те, ела. Един човек, когото обичам
ще бъде на концерта. Искам да ви запозная.
Тя говори за теб, скъпа.
...Ти и Боби.
Просто...
Не мога да повярвам.
Защо продължавате да пиете тази гадост?
Алкохола ще ви убие! Не видяхте ли какво стана с Лорейн?!
Боже! Понякога ми се повдига от вас!
Живеете в някакъв измислен свят, в който животът е една книга
и никой не поема отговорността да напише нещо!
Всеки идиот знае, че книгите са по-красиви от самия живот!
Точно за това са книги!
Пърси, скъпа имаш право да си бясна.
Заслужаваме си го.
Но когато ти мине яда, защо не седнеш
и не поговорим като едно семейство?
Като семейство ли? ... Като това, която си унищожил.
Като това семейство ли ще бъдем?
Още по-странно е, че според Лорейн, аз съм твоето семейство.
Можеш ли да преброиш 9 месеца?
Не разбирах защо иска да живея с вас, но сега вече...
Ти си баща ми.
Аз...
Обичаше ли я?
Обичаше ли я?
- Да, и то много, но...
...просто...
Иска ми се никога да не го бяхме разбрали.
Не... Не си отивай, Пърси.
Не си тръгвай.
- Вече е твърде късно.
Не, не е твърде късно.
Вече имаш мен, скъпа. Вече не си сама.
Позволи ми да остана с теб.
Какво да направя? Кажи ми.
Какво, скъпа?
Помниш ли когато ти каза, че си измислях красиви спомени?
Да
Най-глупавото от всичко бе, че си измислях спомени за себе си.
Родители разказват на децата си много истории.
Разказват им за смелото момченце, за смелото момиченце...
...и така нататък.
Искам да кажа, хората помнят много странни неща.
Сигурно си разказвал хиляди истории на децата си, нали?
Да, така е.
Помислих си, че...
...че и аз съм правила разни забавни смешни неща
когато съм била малка, но истината е...
...че никой не ме е гледал.
- Скъпа, аз бях там!
Скъпа, аз бях там! Не знаех, че съществуваш,
но въпреки това, бях там!
Ще ми разкажеш ли? Всичко за нея
- Да!
Да!
- И за мен също...
Мисля, че наистина трябва да знам.
Не искам да продавам къщата. Обичам къщата! Просто...
просто ти бях много ядосана!
Много съжалявам.
Май не си спомням как се правеше това...
Аз ще ти я вържа.
Мамка, му, човече! Краката ти са в синини.
Упражнявах се да ходя изправен.
...Бях отвикнал.
Не искам по никаква причина дъщеря ми
да се срамува от баща си. Как изглеждам?
Добре, мамка му! Аз как изглеждам?
Ами... доста добре.
Косата ти е малко щръкнала.
Ето така...
Мили Боже! Изглеждате като редови данъкоплатци.
Може би не съм се облякъл подходящо.
- Супер си.
Закопчай си ципа. Хайде! Ще закъснеем.
Готов ли си да видиш как дъщеря ни завършва училище?
Тъй вярно, сър.
От сега нататък ни чака само щастие.
Да.
Тишина, моля!
Искам да вдигна тост за красивата ми дъщеря
Пърсалин Хаймани
която е моята гордост.
По-рано днес, Сисил ми каза,
че днес трябва да преборим благословенията си.
Като се огледам наоколо
виждам много хора, с които не съм се държал добре.
Благодарен съм на Бог че не ме е лишил...
...от любовта на детето ми. Ако е волята Му,
тази есен тя ще постъпи в колеж.
Всички сте ми свидетели, че това момиче е умно!
По-умна е от своя старец.
Бог ми е свидетел, така е!
Пърси, скъпа, ти ми отвори очите за много неща.
Ще се изразя с великите думи на Т. С. Елиът.
""Няма да престанем да търсим.
В края на всичките си търсения ще стигнем там,
от където сме тръгнали. За първи път ще разберем
какво значи думата радост. ""
Това донесе ти в живота на твоя старец.
...Той винаги ще ти бъде благодарен.
Качи се тук и танцувай със своя старец!
Изсвирете онази бавна песен...
Отидохме за риба. Чакаме те там.
Някои хора достигат до място, където силите им свършват.
Място, където хилядите глупости и притеснения,
нещата в които няма капка чест остават на страна.
Виж това, което е невидимо и ще видиш какво за какво да пишеш.
...Боби често представяше така нещата.
Той искаше да живее с невидими хора.
...Тези, покрай които минаваме всеки ден.
Тези, в които понякога се превръщаме. Тези от книгите,
които живеят единствено в нечий мозък.
Съдбата му беше да мине през живота, а не да го заобиколи.
Той вярваше, че най-краткият път към небето минава през ада.
Истината за недостатъците му се състои в умовете на поетите,
величани и осмивани. В последствие,
той избра да стане част от всичко това.
Трагичното цвете на Боби Лонг се наричаше ""романс""
който бе видян от всички.
Знам, че всички искаме да вярваме, в справедливостта
и точно заради това Боби Лонг чу първата си песен.
ЛЮБОВНА ПЕСЕН ЗА БОБИ ЛОНГ от Уолсън Пайнс.
Лорейн Уил. 1962-2002
Боби Лонг 1955-2004
""И когато дойде време за историята ми аз лично ще съм я написал.
Ето моята история. Тя не е сложна но уви.
Бях заобиколен от любовта на много хора."" Робърт Фрост.
-=SAB=- www.sab.bz