A Love Song For Bobby Long (2004) (A.Love.Song.For.Bobby.Long.srt\A.Love.Song.For.Bobby.Long.CD1.srt) Свали субтитрите
Скарлет Йохансон.
Какво правиш тук? Ще си изпуснеш автобуса.
Дай някой долар на заем.
- Ето ти.
Загубих надежда, че някога ще ми се издължиш.
Времето никога не е било приятел на Боби Лонг.
Времето вечно го подвеждаше. Караше го да вярва в доброто в света,
и след това муограбваше всички надежди.
По новелата на Роланд Еверет Капс ""Улицата от списанието""
Загубихме Лорейн. Всички я загубихме,
но много преди да умре.
Не можеш да паркираш тук. Пак ще те глобят.
Не виждам знак за ""Паркирането забранено"", г- це Дейзи.
Аз не се притеснявам. ... Няма да ти плащам глобата.
Купи ми една бира.
Панама Сити, Флорида
Намери ли си работа?
- А ти почисти ли тази шибана дупка?
Вчера се обади Боби.
Пак ли?
Обади се и преди няколко дни. Не помниш ли?
Не. Не си ми казал. Какво иска?
Искаше да ти каже за Лорейн.
Какво за нея?
- Тя...
...Починала е.
- Тя какво е?!
Мъртва е, ясно? Обади се защото решил, че ще искаш да знаеш.
Лорейн е умряла и не си ми казал?!
За Лорейн! Нека най-после намери мир.
И сега какво? Поне изгони ли ви преди да умре?
Не. Никога не би го направила.
Освен това, Бог не би позволил това да се случи.
Така ли? И защо не?
Защото Бог ме познава, а и аз го познавам.
Заповядай. Има няколко сандвича с риба-тон. Накарай го да ги изяде.
Ще се видим по-късно.
Тя никога не е значела нещо за теб! ... Никога не ти е пукало за нея!
Стига, де! Не мислех, че ще те интересува.
Хайде, скъпа! Скъпа, спри!
Виж, съжалявам. Много съжалявам. Просто...
...защо не ми приготвиш вечеря?
Ще купя нещо за пиене.
- Трябва да ходя на погребение, Лии.
Може и да съм го изпуснала, защото си забравил да ми кажеш,
че майка ми е умряла! Шибано копеле!
Махам се от тук!
- Никога не ти е пукало за майка ти!
Здравей, Пърси. Боби Лонг се обажда.
Не знам дали ме помниш, но...
Тихо! Пропусна погребението на майка си.
До скоро.
Имаш ли цигари?
- Съжалявам, сър.
В ""Сизънс"" ли ще ходите?
- След малко ще отидем.
Добре. Ще се видим там.
- Както кажеш.
Имаш ли запалка?
- Нали уж нямаше цигари?
Нямам. ... Не и за Джуниър.
Не трябва да пуши. Не е добре със здравето.
Всички ще умре, но поне може да се постараем да умрем достойно.
Трупът му ще бъде много красив, но аз няма да допринасям за красотата му.
Разбира се, че не.
Допринасяй за достойните трупове. Принцип!
Говори ли с момичето? Знае ли нещо?
- ... ""Той ще бъде чудесен труп!""
Стига! Това е от Чарлс Дикенс.
Сериозно ли говориш? ... Май цигарата ти дойде в повече.
Хитро копеле.
Норлинс е бледа сянка на истински град.
Това е място на басни и илюзии.
Тук Лорейн избяга от...
...И аз и Боби се наложи да избягаме.
...Далеч от Алабама. Далеч от живота, който повече не ни принадлежи.
Когато я прегледаха за последен път, казаха че се подобрява. Наистина.
Кога беше това?
- Преди няколко години.
Живеете при нея от 6 години.
От толкова ли време сме при нея?
- ... Вие сте при нея.
Тогава трябваше да я заведем в болницата.
Трябваше да направите много неща...
""Виещият вълк"" представя Лорейн Уил.
Рецитал посветен на една отлетяла птица, която никога няма да се върне.
Само в петък вечер! 15. 03. 19998
Идвам.
Това къщата на Лорейн ли е?
А ти кой си?
Никой. Само живея тук.
Заповядай.
Хубаво местенце.
- Благодаря.
Стараем се.
Не си достатъчно възрастен за да си Боби.
Аз съм Уолсън
Хубаво.
Съжалявам за майка ти. Много приличаш на нея.
Извинявай, че те събудих толкова рано. Едва 13 часа е.
Боби, имаме гости! Къде изчезна?
Скъпа, остави си куфарите. Не хапем. Сок?
Не.
Ставай, Боби! Тя е тук.
- Кой е тук?
Пърси.
- Кой?
Момичето пристигна. Ставай!
Кога е погребението?
Беше вчера. Беше хубаво.
- Трябваше да присъстваш, г-це.
Това си е твое мнение.
Все трябва да има причина за да си тук сега.
Предполагам, че знаеш за сделката с къщата...
Каква сделка?
- Къщата...
Сделката... Нека ти обясня за какво става дума.
Работата е там, че Лорейн остави къщата на трима ни.
Ние имаме две трети, а ти само една трета.
Какво е направила?
С Уолсън живеем тук от известно време.
Майка ти написа завещанието си преди няколко години.
Според мен, тя не мислеше, че ще искаш цялата къща.
Явно за пореден път е сбъркала.
Пърси Уил, аз и той ще останем тук.
Това е домът ни.
- Голяма работа!
Според Лорейн, трябва да споделя тази дупка с двама пияни непознати.
И двамата сте алкохолици, нали?
- ... Но не сме непознати.
Бяхме нейни приятели. Грижихме се за нея...
...и тази дупка много си ни харесва.
...Не е за момиче като теб. Така, че...
Ставам от леглото.
Можеш да гледаш, ако искаш. ... За мен няма значение.
Трудно ми е да повярвам, че...
...все още не си виждала гол мъж.
Не съм виждала стар, гол мъж.
Знам, че не си светица.
Говорих с този твой така наречен приятел...
...онзи ден по телефона.
Определено не подбираш мъжете според умствените им възможности.
Ти не знаеш нищо за мен!
- Ами...
...предполагам, че това ще се промени ако заживеем заедно.
Нали?
Ще се видим по-късно. Отивам за цигари.
Димът ми обогатява мозъка!
Радвам се да те видя отново Пърселин.
Доста си пораснала.
Обикновено не се държи толкова гадно.
Разстроен е заради Лорейн. Всички сме разстроени.
Всъщност, той е прав. Не мога да остана тук.
Малко е смешно... Баба ми винаги говореше за сладката малка къщичка,
която Лорейн е приготвила за мен...
Предполагам, че ще видя сладката къщичка в някой друг живот.
...Няма проблем. Нямам работа тук.
От болницата изпратиха вещите й.
Лорейн би искала да ги вземеш. ... Носеше ги навсякъде със себе си.
Обичаше тези книги.
Сигурно ще мога да ги продам на някой антикварен магазин...
Искаш ли да ти помогна?
- Не, сама ще се справя.
Много исках да дойда на погребението. Просто не получих съобщението му.
Това момиче много прилича на Лорейн.
Помниш ли когато за първи път ме доведе тук в Ню Орлианс?
Бях възхитен от нея.
Тогава беше доста...
Тогава беше доста уязвим. Играеше си с една сребърна лъжичка.
Тогава си помислих, ""Боже, колко е красива!"".
Определено беше.
Ще желаете ли още нещо, момчета?
- Някой казвал ли ти е,
че ухаеш като росна трева?
Казват ми го всеки ден, поне по веднъж.
Ще ядете ли нещо?
- Стига си дрънкал глупости.
Мога цяла година да живея само с този аромат.
Да дойда след малко?
Знаеш ли колко смъртоносно е уханието
на такава жена?
Не е по смъртоносно от това на жена от Луизиана,
на която хич ни й пука!
- Яйца с бекон, г-жо. И за двама ни.
Искам фино топено сирене, скъпа.
Ти си истински безсрамник.
Ама какво...
Защо не легнеш на моето легло, скъпа?
Боже!
- Хайде! Трябва да си измиеш зъбите.
...Нямам нищо против.
Ще си поделим леглото...
Млъквай! Защо си й подарил тази книга?
Това е история за феи.
...Невидими хора. Книгата е чудесна.
Чела ли си я?
Прочела ли си въобще някоя книга?
Лорейн не осъзнаваше, че е поетеса.
Много, много харесвам...
...спонтанното вдъхновение. Уолсън е писател.
...При това много добър.
- Така ли?
В момента пише книга за мен.
- Така ли? Това е чудесно.
Първа глава. ""Станах, напих се, припаднах"".
Втора глава. ""Станах, напих се...
- Отзивчива както винаги!
Ти си срам за всички млади момичета.
Та...
Коя е моята стая?
Трябва да остана някъде. ... А и съм уморена от пътя.
Ще остана тук докато не си съберете багажа и не си тръгнете.
Никога няма да си тръгнем. Никога!
Дори не си го помисляй!
Може да се настани в стаята на Лорейн.
Ще спя в коридора. Няма да ти преча.
Не се притеснявай.
- Да не си се побъркал?!
По-добре да остане и да разбере истината.
Няма да остане дълго. Бъди сигурен.
Освен това, тя ще внесе малко топлина в тази къща.
Тази работа не ми харесва.
Значи книгите са твоята страст, така ли?
Повечето са на Боби.
Бил е професор по английска литература.
Той?!
Професор?
- Да. Бил е доста добър.
А ти наистина ли си писател?
- Иска ми се да мисля, че съм.
Всички тези кутии са с неща на Лорейн, така че...
Така че, какво?
Познавах майка ти много добре.
Колко добре?
Трудно можеше да я разбере човек, но сърцето й винаги беше отворена.
Не е ли била от онези въртящи, затискащи човек, врати?
Пърселин Хаймани Уил!
От къде знаете името ми?
- Знам го.
Знам много за теб.
Майка ти и аз бяхме близки още от младини.
Помогнах й да ти избере име.
Майка ти каза, че ще блестиш като слънцето...
...и те кръсти на това ярко цвете..
Ето това си ти.
Хубаво, жълто... Пърселин.
Пърселин не е особено хубаво цвете.
Един приятел ми каза, че всички градинари мразят пърселина.
...Както и всички други диви растения.
Все пак, децата си пожелават разни неща късайки листенцата му.
Пърселинът е дневно цъфтящо цвете.
Затваря се когато слънцето залезе.
Благодаря.
Мамка му! Последният път когато те видях беше още хлапе.
Има ли някой тук, който не ме свързва с Лорейн? Аз ли съм единствената?
Някога тя пееше тук. Тогава беше на твоите години.
Определено си я биваше. Много съжалявам.
Недей. Искам...
салата от грах и ориз и една бира, моля.
Разбрах, че ще останеш при Боби и Уолсън за известно време...
Не. Ще остана в къщата на Лорейн. ... Така да се каже.
В училището ли ще се...
Не ходя на училище. Сервитьорка съм.
Да ти трябва сервитьорка?
- Не. Аз и Клеър сме достатъчни.
Те знаят ли, че няма да ходиш на училище?
Да. Хич не им пука.
Цигарите са моето училище.
Хей, това е дъщерята на Лрейн Пърси.
Тя ще остане при нас за известно време.
Заповядай.
- Станала си много красива.
Чувствай се като у дома си, скъпа.
Аз съм Рути. Това е приятелят ми Рик.
Той е само на 26. Отпусни се, скъпа. Изпий една бира.
Попадна ли на нещо?
- Попълних няколко молби за работа.
Тази сладурана завинаги ли ще живее с теб?
Къщата е и нейна.
Помня как беше загорял за жена.
Къщата ти беше пълна само с порно списания.
Кой от вас хърка като дъскорезница?
Боби. От няколко години е така.
Гледах едно предаване по докторския канал... Можеш да...
излекуваш някого от хъркане като му направиш дупка в гърлото.
Смятам... ... че имам...
история за вас, господа.
- Тихо! Боби ще разказва история.
Когато бях малък винаги се навъртах около по-големи момчета.
И в онова въпросно лято т трябва да съм бил на 10 или 11...
Правихме нормалните неща, които правеха момчетата от Алабама.
Ходехме за риба,
играехме футбол, плувахме,
биехме се!
В добавка на всички тези невинни детски игри
аз и момчетата много си говорехме
за онова чудновато нещо...
наречено путка.
Не бях напълно сигурен какво е,
но знаех, че е вълшебно и много специално
защото хората винаги си говореха за него шепнейки.
Вървях из поляните и си повтарях,
""Путка!""
Един ден си играехме с топката...
...на игрището ""Брумейдж"".
По пътя се зададе Лирой Тъбарвил.
Лирой беше възпитан и очарователен.
Беше на 12. Беше доста широк в раменете.
Вечно стискаше тютюн за дъвчене в едната си ръка.
Лирой съвсем небрежно застана до трета база,
бръкна в джоба си и извади нещо, което подхвърляше ето така.
Внимателно го наблюдавах.
Мистериозният предмет подскачаше нагоре-надолу.
Повече не издържах. Трябваше да го попитам.
""Какво си подхвърляш, Лирой?""
Всички затихнахме в очакване.
Лирой ме погледна с мазната си самодоволна физиономия
и ми каза: ""Това е парче от путка, глупако. ""
""Мое си е. ""
Лицето ми почервеня, дъхът ми секна!
Той държеше това прекрасно парче от момиче и го подхвърляше небрежно!
Гледах само в една точка. За първи път виждах това чудо на света!
Исках и аз да си имам такова парче!
Лирой захапа парченцето между зъбите си
озъби ми се, обърна се и си тръгна.
Остави ни в облак от прах и желание!
В онзи облак прах,
на 10 годишна възраст, реших да посветя живота си на целта
да намеря собствено, изящно и красиво парченце от путка,
което да нося със себе си завинаги.
Това ми дойде в повече. Прибирам се вкъщи.
Във Флорида ли?
Внимавай!
""Човек не е склонен да пренебрегне и една страница от живота си,
но пък е склонен да хвърли цялата книга в огъня.""
Джордж Санд.
- Мислех, че това ще те затрудни.
Не ми е приятно да я лъжем.
Не виждам какво ще се промени ако научи истината.
...И без това възприема всичко в този свят като шибани лайна.
По-добре да си траем.
Освен това, като продадеш тази книга всичко...
...Ще се промени.
Да. Ще отидем в Париж
ще пием ""Латур"" от реколта 1960-та и ще пишем лоша поезия.
Да. Всичко ще бъде идеално.
""Умираме само веднъж, но за много дълго време. ""
Молиер.
До скоро, скъпа.
Погрижи се по-добре за този букет.
Лорейн Уил. 1962-2002
До утре, скъпа.
Майка ти много често идваше тук.
Защо говориш за нея толкова много?
Предполага, защото ми липсва.
Да не би да си бил влюбен в нея?
Всички я обичахме.
Тя знаеше как да се сближава с хората, разбираш ли?
Не. Всъщност, не. Преди да умре, баба ми ме предупреди, че
Лорейн винаги ще си остане егоистка. Все пак, тя ми разказа за баща ми.
Направила го е, така ли?
- Бял е някакъв любовчия от Мемфис.
Бил е доста избухлив човек.
Всъщност, баба ми ме предупреди, че когато умре ще остана напълно сама.
Излезе права.
След като умря, много рядко си говорехме с Лорейн.
Така и нямах шанса да я чуя как пее.
Майка ти те обичаше. Ти беше целият свят за нея.
Седеше точно там, където седиш в момента.
Винаги лежеше усмихната. Наричаше това голямо дърво
""Дървото на живота"".
- Това звучи много възбуждащо.
Сбъркала си уреда.
Какво?
- Ако си решила да се самоубиеш,
най-добре си вкарай главата в микровълновата.
По дяволите, момиче! Днес си голяма ентусиастка.
Боби!
Ела да видиш както е направила Пърси!
- Господи!
Спри да крещиш.
Виждам какво не е направила.
...Не си е тръгнала.
Тя няма да си тръгне.
Днес и двамата изглеждате много добре.
Добро утро и от мен!
Няма да ходиш на училище, така ли? Колко класа си пропуснала?
Няколко. 10-ти 11-ти и 12-ти. Пука ли ти?
Боже! Живеем под един покрив с издънката на випуска.
Не се притеснявай за мен. ... Аз поне си мия зъбите редовно.
Виж, докато не започнеш по цял ден да лежиш
и да ме разконцентрирваш с глупостите си
не ме интересува какво правиш!
Нямаш ли си работа?
- Защо се държиш така с нея?
Груб си.
- Искаш да остане тук. Така ли?
Да ти е идвало на ум, че ако й помогнем да си стъпи на краката...
Как да й помогнем?
- ... Може да оправи живота си?
Как ще й помогнем?
Познавам те. Искаш да й свалиш прашките. Това искаш.
Забрави, ясно?
- Забравям!
Лятото в Ню Орлианс е уморително и разточително.
Хайде! Да поиграем карти.
- Не виждаш ли, че съм зает?
Майната ти!
С всеки изминал ден, къщата на Лорейн
добиваше нов, различен изглед.
Спри тази музика, момиче! Не виждаш ли, че той работи?!
Уолсън ще се ядоса като те види да седиш в креслото му
и да му пушиш цигарите.
Каза ми, че няма нищо против.
Цигарите на Уолсън са червени. Моите са зелени.
Забранено ти е да пушиш от зелените. Те са на Боби!
На Боби са!
Каква е тази гадост, която пиеш?!
Вони ужасно.
- Това е бира с доматен сок.
Закуска за шампиони.
...По скоро, за шибани копелета!
Знаеш ли момиче, писна ми от лошото ти отношение към мен.
Без значение дали ти харесва или не, аз съм най-възрастният мъж в къщата
и ще ме уважаваш!
Бяхме много търпеливи към теб от уважение към Лорейн.
Няма да продължаваш да се излежаваш
и да живееш на наш гръб.
""Трябва да работиш, като че ще живееш 1000 години
и да се молиш като че ще умреш утре. ""
Какво каза?
- Бен Франклин го е казал.
Май нищо не си научил от него. Много добре знаеш, че си търся работа.
Ти какво правиш освен, че се шматкаш наоколо
и разправяш колко си бил умен?
Аз съм професор! Аз съм трубадур, поет!
Не ти влиза в работата как живея тези като мен!
Отговорна си за дела си.
- За дела си ли?!
Ами твоя дял? Живееш в къщата ми просто ей така!
Бъди благодарен, че...
Това е нашата къща!
Може да доведа няколко стари приятели.
И Лорейн го е правила, нали? Повечето наркомани го правят.
По дяволите! Нямаш ли уважение към мъртвите?!
Тя ти беше майка, Пърси!
Освен това...
...всички знаем, че и ти не си ангел.
Нали така, малка Пърселин?
Била ли си някога с двама мъже едновременно?
Била ли си? Ще можеш да смучеш две ""цигари"" едновременно...
Майната ти!
Нали уж беше възрастният мъж? Зрелият...
Аз съм само едно момиче! Не го ли разбираш?
Писна ми от тъпите ти коментари за горката мъртва Лорейн!
Говориш ми за уважение... Теб кой те уважава?!
Отървал си се от собственото си дете! Достойно за уважение постъпка!
Опитай се да я усмириш.
Боже!
Добре дошли в Алабама!
Университет ""Ейбърн"". 150 години образователна дейност.
Знам какво си мислите за мен.
Мислите, че просто си пилея времето.
Не.
...Знам, че е така.
Не съм някакво глупаво хлапе, което не си дава сметка.
Искам всичко да е наред, но просто животът ми не е такъв.
Какъв е животът ти? Какво искаш от него?
Ако можех да направя нещо ли?
Обещаваш ли, че няма да ми се смееш?
Не мога да ти обещая.
Искам да работя в болница или нещо такова. Искам да...
...да съм специалист по костната система или нещо такова.
Хубаво. Мога ли да попитам защо?
Не знам.
Просто харесвам костите.
Те са като портрет на човека, но отвътре.
Знам, звучи много глупаво.
Не. Не е глупаво.
Ало.
Кой се обажда?
Извинявай!
- Няма проблем.
Понякога забравям, че има жена в къщата.
Появи ли се най-после?
- Виж, трябва да ти кажа нещо.
Тревожиш се за него, нали?
Да. Какво ще правиш днес?
Ще отида в Западния край да си търся работа. Там още не съм ходила.
Искаш ли компания?
Да.
Ще ти се обадя следващата седмица.
- Благодаря.
Е?
Може би ще ме назначат, но на половин работен ден.
Това е достатъчно. Не е нужно да си на пълен работен ден.
Искам да съм на пълен работен ден, за да не съм край Боби.
...Дори ще работя извънредно.
- Може би ще мога да ти помогна...
...да завършиш училище. От теб може да излезе доктор на науките.
Как ли пък не! Може и да отида в ""Харвард"".
Може би.
Храниш се само с боклуци.
- Ти пък пиеш много.
Добре, де.
Ще ми дадеш ли да прочета книгата ти?
Не мисля.
- Защо?
Изхвърлих по-голямата част.
- От колко време си писател?
От дълго време, но не достатъчно дълго.
Завършил ли си колеж?
- Да, г-жо. Завършил съм.
Имах привилегията да бъда асистент на Боби Лонг.
Защо не остана да преподаваш в колежа?
...Сложен въпрос. Имах си ред причини.
Кажи ми една.
Животът вървеше много бързо в Ню Орлианс.
Тогава всичко ми изглеждаше романтично...
Такъв ли е животът? Романтичен ли е?
Има и романтични моменти.
Наистина ли ще ми помогнеш да завърша средното си образование?
Да. Бих ти помогнал.
Защо?
- А защо не?
И без това нямам какво да правя.
- Ще намалиш ли пиенето?
Защо?
- Защо не? И без това,
няма какво да правиш.
Добре.
Добре.
Къде е онзи кучи син Боби?
Вероятно лежи пиян в някоя канавка. Нещо много си се разтревожила.
Знам, че не е най-важното нещо в този живот да се безпокоя за Боби Лонг.
И той се тревожи. Чудиш се наистина къде е, нали?
Да.
Хайде, скъпа. Да се прибираме вкъщи.
Ще се видим вкъщи.
Сигурно ви е притеснено след като живеете само в 2 стаи.
Ами работата ти? Искам да кажа, че...
...там нямаш никакво спокойствие. Можеш да останеш в моето жилище.
Ще си помислиш ли по въпроса?
- Да.
Върнах се!
Не се ли радвате да ме видите?
- Не.
Можеше да се обадиш.
Попитайте ме. Кажете,
""Боби, какво си ни донесъл?""
Шоколадови бонбони. Видео-покер и пазел.
Човече, къде ми е колата?
- Продадох я.
Пърси, пусни някаква музика. Ще празнуваме!
Какво?!
- Продадох я. Не ни трябва кола.
Проявил си своеволие.
Ти кога за последен път си го проявявал?
Колко й взе?
- 300 долара.
Копеле, продал си ми колата за 300 шибано долара?!
Да не си се побъркал?!
- По-полека!
Запомни едно.
Внимавай как ми говориш.
Просто останах без пари.
Пристигна чекът ти.
Двете писма са от адвоката.
Време е да й кажем. Време е... Какво правиш, по дяволите?!
Дай ми само 5 минути и след това постъпи както намериш за добре.
Холът е страхотен!
Щях да унищожа онзи телевизор преди месеци,
ако знаех, че ще ни скара така жестоко!
Имам да ти казвам нещо.
Ела, Уолсън. Седни.
Хайде, човече! Седни. Престани да скърбиш за таратайката си
и седни!
- Ще остана прав.
Добре. Затворете си очите.
Затвори си очите, човече!
- Няма да си ги затварям.
Хайде, Уолсън. Затвори си ги.
Добре!
Скъпа, вече можеш да си ги отвориш.
Свидетелство, подписано от високо уважаван учител.
Старият Боби Лонг все още има влиятелни познати.
Тук пише, че Пърселин Хаймани Уил
успешно е завършила 11-ти клас.
Имаш право да продължиш в 12-ти клас.
""Защо да живеем ако не се развиваме?!""
Робърт Браунинг. Определено мисля, че той е любимият ти поет.
Опитваш се да ми се извиниш или саботираш предложението му
да ми помогне с училището?
Мислим еднакво!
Стига, човече! Разбира се, че ще учи език!
Искаш да учиш френски, нали Пърси?
- Стига глупости!
Знаеш, че не може да се запише като начинаеща в 12-ти клас!
Добре, де. Записахме английска литература, история,
география, психология... Трябва ни още един предмет.
Залагам на изобразителното изкуство.
- Музика.
Мисля, че ще й хареса.
- Няма да се запиша.
Няма да се запиша.
- Мамка му!
Вече всичко е уредено.
Знаеш ли колко ми костваше за да го направя за теб?
За мен ли?!
Очакваш да.. Стига! Какво печелиш ти от всичко това?
Като начало ще се разкараш от къщата и ще ме оставиш на мира.
Точно това си помислих.
- Не! Чакай!
Каза ми нещо, което ме накара да се замисля.
Каза ми, ""Аз съм само едно момиче"".
Може би наистина съм станал доста сприхав през годините,
но ти наистина си само едно момиче! Различна си от учениците,
на които преподавах едно време.
Знам, че с Уолсън сигурно ти изглеждаме ужасни,
но все пак, имаме какво да ти предложим.
Трябва да го направим.
Освен това, смятам, че го дължим на майка ти.
Знам, че ти е трудно да повярваш...
...но и ние с не го сме били невинни деца, които са търсили помощ.
Нямаш никакъв срам!
Какво те кара да мислиш, че ще се справя с училището?
""Ние познаваме Бог и той също ни познава!""
Той и Лорейн те доведоха тук поради някаква причина.
Училището започва след един месец. Дай си шанс.
Може да се окаже забавно.
- Дори прекалено, не мислиш ли?
Чуй, скъпа! Това е една от песните на майка ти.
Обичам тази песен!
Много щеше да се гордее с теб.
Следваща спирка. Градската библиотека.
Какво мислиш за лицето ми?
Виждаш ли тази кост ето тук? Счупена е.
Можеш да я помръднеш.
Как сте я счупил?
Никога не спори с непознат.
Най-вероятно ще пострадаш.
- Пострадал сте в бой?
Загубил сте боя ли?
Загубих много повече от един бой.
Как мислите г-це, дали родителите ми ме мислят за грозен?
Мисля, че все още сте красив.
- Благодаря!
И двамата сте много сладки.
Вече имахте ли сексуално съвокупление един с друг?
Достатъчно, професоре. Да вървим.
- Няма проблем ако е така.
Сексът е хубаво нещо.
Запомнете. Дръжте се мило един с друг!
Останете млади колко се може по-дълго.
Юношеството е мимолетна възраст. Бъдете мили!
Ще започнем със запомнянето.
- Залагам на метода на Сократ.
Така ли? Кой е Сократ и кой е Платон в този разговор,
защото мамка му, май ще спра да говоря!
Ти си Сократ, разбира се. Ти си учителят!
Прав си.
Млъкнете и двамата! Писна ми от вас!
Момиче, английският ти е много вулгарен, мамка му!
Пърселин, седни нормално на стола.
Защо не мога да уча в леглото?
Тук ми е топло и столът ми е неудобен!
Целта на стола не е да ти бъде удобен.
Целта е да ти поддържа мозъка буден. Имаш лоши навици. Това е!
Ти ли ще ми говориш за лоши навици?!
- Не се ебавай с учителя,
ясно?!
- Кажи ми
каква е ролята на щата Небраска в американската литература?
Давай!
Този щат май няма никаква роля, нали?
Глупости! Всичко, което учиш го учиш поради някаква причина.
И не се помайвай!
Какво искаш да кажеш? Не знам какво значи ""помайвам се"".
Започваш да ме ядосваш!
""Помайвам се"" ""Да си влача задника патетично тъпо
с цел да заема мястото си в живота на неудачник. ""
Хей, кого наричаш неудачник?
Мамка му!
- Говори!
Добре, де. Небраска е родния щат на Уилин Катлин,
една от най-успешните американски новелистки. Преместила се е в Мисури,
където са били Марк Твен и Самюел Контън. Двамта са заминали за Канзъс
където Уилям Бърел прекарал последните си години... Престани!
Престани!
Човече, не мисля, че ще преподават Бърел
в католическо училище.
- А би трябвало.
Защо не изпиеш едно?
- Помагам й с училището.
Това какво общо има?
Това е изветряло.
- Майната му, тогава!
Налей си водка.
Хайде.
- Трябва да спрем пиенето.
Обещах на Пърси да го спра заради това, че тръгва на училище.
Погледни ни само! Безполезни сме!
И от кога спря пиенето?
От 19 часа. Тогава бяхме на пристанището.
Спал ли си от тогава?
Не.
Тя няма да се насилва...
...както и ние.
Ако искаш да откажеш пиенето, започни да го отказваш постепенно.
Довери ми се.
- Махам бутилката,
махам и духът в нея.
Какво правиш тук?
Ами реших да...
...си почина на дивана, а не на леглото. Ела да седнеш.
Много си красива днес, Пърселин.
Никой не ми го е казвал освен баба ми. Благодаря.
Помниш ли пътя до училището?
Знам къде се намира. Мисля, че трябва да тръгвам.
Нервна ли си?
- Не.
Да.
Искаш ли да дойда с теб?
Не. Ще се справя и сама.
Сигурен съм, че ще се справиш.
И двамата ще те чакаме. Когато се върнеш от училище
ще ти помогнем с домашните.
Сякаш тотално съм откачила.
Аз и ""домашни"" в едно и също изречение, а?
Ами...
По-лошо е съчетанието ти и ""проста"" в едно изречение така че...
Така е.
Дали ще си замине някога?
- Момичетата като нея предпочитат
да живеят с по-млади мъже от нас.
- Едва я понасям.
Музиката й ме подлудява.
Няма нищо по безсмислено от слушането на глупава музика.
Децата ми го знаят.
Казах им го и на тях. Все пак им бях баща.
Все още си им баща.
Един ден... Един ден, те ще разберат всичко.
...Когато завършиш книгата.
Децата ми дори не ме познават.
Мамка му! Не можем ли да правим нещо друго?
Какво например?
- Не знам! Може да отидем за риба.
Никога не сме ходили за риба!
Може би трябва да започна...
...нещо.
Трябва да започнеш работа върху книгата.
Все още не знам края на историята.
Шах мат. Да се махаме от тук. Това място ме депресира.
Не искам да казвам нищо за живота,
защото неизживеният живот,
е живот, който...
- ... Не си заслужава да се живее.
Пърселин! Нашето момиче се завърна!
Разкажи ни! Разкажи ни всичко!
Скъпа, защо си си тръгнала толкова рано от училище?
Мястото ми не е там. Оценявам какво направихте за мен,
но просто няма да се върна.
Какво?!
- Наистина ми трябва работа!
Можеш да работиш тук през уикендите, захарче.
Наистина ли?
- При условие, че не си ученичка.
Винаги ще си бъде.
В Ню Орлианс есента идва много бавно.
Тревата пак си остана зелена,
но жегата бе заменена от лек студен ветрец.
Пърси започна да се справя с училището.
Определено беше изненадана.
...Ние с Боби не бяхме.
Почти дойде зимата преди да осъзнаем, че вече не пием по цял ден.
Някак си дните станаха по-весели.
Това беше повече отколкото някога бихме искали.
Как може зимата тук да е толкова студена?!
Можеше да е по-топла ако имахме онова изобретение наречено парно!
Пърселин, къде сложи водката?
- Каза ми да я скрия.
Така е, но къде я скри?
Не трябва да ти казвам.
Мамка му! Ще правиш каквото ти кажа.
Къде е?
- Уолсън!
Боби отново се опитва да ме накара да му кажа къде е водката!
Пърси, все пак е коледа...
Какво пък толкова?! Скрих я под стълбите.
Мога да се закълна, че е твой ред да переш дрехите.
...Не забравяй да използваш прах за пране.
Не си девствена, нали?
Някои хора биха те нарекли гнусен старец заради тези сексуални въпроси.
Конутацията е ""отвратителен старец"", а не гнусен.
Ти пък си една млада заядлива досадница.
Нека направя предположение. Не си, нали?
Ти девствен ли си?
- Имам деца...
Защо не се виждаш с тях?
Това е добър въпрос, но все още не си отговорила на моя.
Опитвам се да водя сериозен разговор, Боби. По дяволите!
Истината е, че много ми се иска да ги видя.
Много ми липсват.
Според мен ако един баща иска да си види децата
ще ги види на всяка цена, освен ако не му пука за тях.