Fucking Amal (1998) Свали субтитрите
2. че елин ще ме погледне
3. че елин ще се влюби в мен
АЗ ОБИЧАМ ЕЛИН!!!!!!!!!!
{f:Courier New}. .
{f:Courier New}.: :.
{f:Courier New}.: lucky bastard :.
{F:Courier New}.: lucky bastard :. представя
{f:Arial Black}ШИБАНИЯ ЕМЕЛ
Какво по дяволите правиш?!
- Мразя те!
- Успокой се.
- Ти си мижитурка.
- Тъпа идиотка!
Какво по дяволите правиш? Мразя те!
- Престанете. Какво става?
- Може да питаш Елин!
- Не разби...
- Писна ми от всичко това!
- Работих цяла нощ.
- Съжалявам. Не искахме да те събудим.
- Какво ще облека сега?!
- Какво беше този път?
- Тя взе последното шоколадово мляко.
- Тя взе последното шоколадово мляко?
Нека тя живее 100 години
Да, тя ще живее дълго
Да, тя ще живее 100 години
Честит 16-ти рожден ден, Агнес...
Ура! Ура! Ура!
- Аз ще развържа панделките.
- Духни свещите скъпа.
- Добре!
- Прегръдка с рожденичката.
Честит рожден ден. Представяш ли си, вече си на 16.
- Здрасти.
- Здрасти. Тук ли живееш?
Не, само имах работа насам.
- Да те закарам? Можеш да вземеш каската.
- Не, ще повървя.
- Ще ходиш ли у Кристиан довечера?
- Може би.
Може би ще се видим там. ОК... чао.
- Правилното CD ли беше?
- Да, мерси.
Слушах го докато бях в магазина.
Стори ми се, че беше... Наистина е доста добро.
- Даде ли покана на някого?
- Не, но ще го направя.
Не си длъжна. Направих ги в случай, че...
- Направи ги, защото Мама те накара.
- Да, но това е твоето парти.
- Това е партито на Мама.
- Не, това е твоят рожден ден.
Това е твоето парти и ако ти...
Ако не искаш да каниш никой, тогава...
Но ще го направя.
Няма нищо неестествено, когато си нов някъде -
- че е трудно да си намериш приятели в началото.
В началото? Татко, ние сме тук от две години.
Не. Преместихме се през юни, това прави година и половина.
- Ще ги раздам!
- Но не е необходимо. Агнес.
- Ето.
- Мерси.
- Явно ще правя парти.
- Ще правиш парти?
- Не.
- Дай да видя.
- Престани.
- О, трябва да дойда...
- Върни ми поканата!
- Ама не мога ли и аз да дойда?
- Престани!
- Моля...
Джесика. Съжалявам...
Никога вече няма да разливам шоколадово мляко върху теб.
- Извинявай. Толкова съм тъпа.
- Да, такава си.
...на стр. 48. После ще направим един тест -
- и ще прочетем от глава шеста до края на глава осма.
Елин, заспа ли?
Мога само да ви кажа, че...
Бягство, изчезване.
- "Fuge".
- Не, "fugue".
- Бус.
- Пус?
Ааа... "bus"...
- Просто не искам.
- Дойде ли ти?
- Ти си ужасно непоносима.
- Съвсем не!
Просто не искам да ходя на купона у Кристиан.
Времето е хубаво.
- Искам да отида на рейв.
- На рейв?!
- Или можем да нападнем някой пенсионер.
- Ти си откачена!
- Вие сте толкова скучни!
- Можем да отидем на партито на Агнес.
- Коя Агнес?
- Агнес, не правиш ли парти?
- Не им обръщай внимание.
- Мразя я.
- Всичко е толкова скучно.
- Просто ги игнорирай.
Мразя живота си!
Агнес.
Ще спра да дишам.
Хей, Агнес, ще дойдем на партито!
Какво правиш в стаята ми?
- Търся си кънките.
- Защо ще бъдат тук?
> >
> >
Джесика? Донеси ми полата, не мога да нося тази.
О, Боже. Дали да си пусна косата.
- Толкова съм красива!
- Стомахът ми...
- Ще стана Мис Швеция.
- Прекалено си малка.
Защо? На колко трябва да си?
- Прекалено малка си, прекалено ниска.
- Въпреки това ще стана.
- По дяволите. Къде ми е полата?
- Каква пола?
Полата ми, не ми ли взе полата?
Елин, ти си съвсем... Така ли смяташ да излезеш навън?
Не, просто исках да ползвам огледало и...
Боже мили...
- Това е положението.
- Не можем да излезем 'щот съм била без панталон?
Още си твърде незряла за да разбереш, че не можеш да се разхождаш ей така?
- Представи си, че беше някой друг?
- Да, представи си!
Представи си, колко конфузно щеше да бъде. Намери огледало та да не ходим там всеки път.
Имахме чудесно огледало, но някой го счупи.
- Все го натякваш...
- Мамо, беше само в асансьора.
- Тя нямаше да излезе така.
- Нека ви е за урок.
Не боли да си останеш у дома. Не искам да ходите по разни "рейвове"...
Мамо, не е рейв, а обикновен купон.
- Елин ходи по "разни рейвове".
- Решено е.
Но, ние никога не сме били на рейв.
Знаеш ли, че спират рейв-партитата? Четох в списанието - бяха в списъка на спрените.
Къде пише, че ги спират?
Тук, някъде.
Защо трябва да живеем в шибания лайнян и пиклив Емел?!
Когато се появи нещо, отнема толкова време докато стигне тук -
- и вече е свършило защото сме толкова шибано далече!
- Не можем да останем тук, трябва да се преместим! - Довечера работя.
Може да останете заедно тук и да се забавлявате. Има чипс и безалкохолни.
- Браво, Елин. Сега ще си висим тук.
- Чао.
Ще излезем след малко, тя не може да провери.
- Колко хора покани?
- Няколко
- Но не съм сигурна, че те ще...
- Ще сервирам всичко тогава.
- Могат да седнат където искат.
- На какво мирише?
- Има ростбиф във печката.
- Супер! Колко подходящо!
Помислих си...
Дъщеря ти е вегетарианка, а ти сервираш месо. Фантастично!
Но, мила...
Сетих се, защо не вземем от тези? Виж.
Не може ли да вземем от тях? Новалукол
"Novalukol Novum"
- Не могат да се преглътнат.
- "30мг в случаи на сърцебиене".
- Но ако вземеш много....?
- Не, няма да стане.
Няма нищо за пиене. Ами това?
"Longovital" - витамини. Зарежи, Елин...
- Ами алвидон?
- Стига де! Нищо няма да стане.
Да... Но искам някаква дрога!
- Но нищо няма да стане.
- Да, ще стане.
- Не, няма.
- Да.
- Ще направя друго. Ще се влюбя.
- Мислех, че вече си влюбена.
- В кой? Италианеца?
- Той не беше италианец.
Каза, че бил. Винаги съм искала италианец.
- Откъде беше? Босна?
- Нещо такова.
Не беше италианец, всеки случай. Не го ли обичаш вече?
- Не, това беше вчера.
- Трябва да мислиш за репутацията си.
Много да не знаеш. И ти си същата.
- Изредила си ги колкото и аз.
- Не, не съм.
- Си.
- Не съм.
- Не? Но спиш с тях. Аз не.
- Само с един.
Никой не е пъхал нищо в мен.
- Е, може би пръсти...
- И това е Маркус.
- O, Маркус...
- Спала съм само с един...
- Аз пък с никого не съм спала.
- Не, но си се натискала с около 70000.
- Е и?
- Знаеш ли, че доста те клюкарят?
Наистина? Знаеш ли колко е 0 по 0? Ето толкова ми пука.
Няма да го правят, когато стана филмова звезда.
Само ще казват гордо, че са ме познавали -
- били сме в едно училище. "Ето тяхната къща" и т.н. ...
Йохан, дължиш ми 100 крони. Къде ти е портфейлът?
Ще го намериш.
- Дай го насам.
- О, ясноо...
- Сигурно е бил брат ми.
- Да бе. Йохан...
Елин?
- Просто мисля, че е готина.
- Естествено, че е готина, но...
- Знаеш ли с колко е била?
- Не.
Всеки е бил с нея.
- Аз не съм бил.
- Абе не си струва.
- Аз мисля, че си струва.
- Боже, ти си на 17, а тя на 14.
Това са 3 години. Джесика е на 16.
Има 1 година между нас, а 3 между вас.
- Няма значение, ако се харесвате.
- Да говоря ли с нея?
Мога да звънна и да го уредя. Да видя дали ще ходи на партито.
Слушай, Йохан иска да знае нещо за Елин.
Елин ще ходи ли на купона?
Йохан Хулт?
Иска да знае, дали ще ходиш у Кристиан. Той е влюбен в теб.
- Какво каза?
- Че Елин ще дойде.
- Нещо друго?
- Нещо, че... че била заинтригувана.
- Тя мисли, че изглеждаш добре.
- Джесика го каза?
- Че Елин мисли така? Сигурен ли си?
- Да.
Джесика ли каза, че Елин мисли, че изглеждам добре?
- Какво му каза?
- Че нямаш отношение към него.
- Поне, доколкото знам, де.
- Боже, отврат!
"Да те закарам ли?" Ще ме преследва цяла вечер. Няма да дойда.
- Нали искаше да се влюбиш?
- Но не и Йохан Хулт!
- Мисля, че Йохан е сладък.
- Той е в гимназията и кара мотопед!
- Да но може би е подходящ за теб.
- Едва ли.
- Не можем ли да отидем някъде другаде?
- Къде?
Не знам. Ако ще да е у Агнес.
- Агнес?!
- Да, от 9А. Тя ще прави парти.
- Ти малоумна ли си, кво ли?
- Ами ако някой страшен пич е там?
- У Агнес?!?
- Да, тя може да познава някой наистина готин.
- Да бе.
- Разни хора от другаде.
- Откъде?
Не бъди толкова негативна! Сефле, Бенгтсфорс, Мелеруд...
Моля те...
- Добре, добре....
- Благодаря!
- Гладен съм.
- Ще почакаме още малко.
- Ето - почаках. Кога ще дойдат?
- Имай малко търпение.
Мамо, никой няма да дойде.
Ето ги.
- Здравей. Добре дошла.
- Благодаря.
Ще извикам Олаф да ти помогне.
- Сега можем ли да ядем?
- Само почакай още малко.
Опаковката е малко детинска, но мисля, че ухае наистина добре.
Я да видя. Бреей...
Тя вече си има собствен парфюм. Видя ли го, Оскар?
- Можем ли вече да получим храна?
- Може би е добра идея.
- Какво ще кажеш, мила?
- Не мога да приема това.
- Съжалявам, но не мога да го приема.
- Какво не можеш да приемеш?
Такъв измислен рожден ден. Ако си го представяте така, по-добре забравете.
- Агнес.
- Върви си и си вземи парфюма.
Само се правехме на приятелки от съжаление, защото никой не иска да дружи с нас.
Не е ли така? Знаеш ли кое е най-скучното нещо, което съм правила?
Да отида на баскетбол с колички в Карлстад заради теб.
Не искам приятелката ми да е парализирана комплексарка -
- която слуша BackStreet Boys, Arvingarna, или там каквито бози слушаш.
Сама си си виновна! Не исках парти, беше твоя идея.
Престани. Не искам да чувам и дума повече.
Можете да си стоите тук и да се наслаждавате на чудесния ростбиф!
Забавлявайте се!
Бих искала да се прибера вкъщи.
Никой никога няма да ме хареса!
Защо да живея? Не искам да живея, искам да умра!
Не, искам да умра!
Съжалявам... цялата тази история с партито...
А какво си мислехте? Че всичките ми приятели ще дойдат?
Аз нямам приятели, не разбрахте ли, нито един!
Мама нищо не разбира, във всеки случай.
Е, недей така...
'Щото тя не може да разбере такива неща...
Тя винаги е била толкова съвършена, винаги е имала всичко...
- Мила.
- Знам точно каква е била.
Била е... била е като всички онези...
Сега си мисли, колко е ужасно, че дъщеря й е станала толкова странна -
- и грозна, сбъркана, отблъскваща!
Но скъпа, ти не си сбъркана, отблъскваща или странна, ни най-малко.
- Ти си чудесна.
- Не, не съм.
- Агнес, ти си чудесна личност.
- Не, не съм.
Да, ти си чудесна...
Чудесна, Агнес. Чуваш ли ме?
- Не разбирам защо се съгласих.
- Не бъди черногледа. Може да е забавно.
- Да бе. Внимавай!
- Какво правиш?
- "А-шахта".
- По дяволите!
Благодаря. Нека се позабавляваме.
- Не ти ли харесва?
- Да, хубаво е, просто не съм гладна.
Но на теб ти харесва?
Да наемем ли видео касета? Или е прекалено късно?
Изглежда пълно мъртвило. Не може ли просто да го забравим?
- Аз не искам.
- Не можеш просто да си седиш тук.
Може да си тръгнат. Партито е отменено.
- Чакай...
- Отиди и се пооправи, а аз ще им кажа...
...да дойдат и да чакат тук.
- Какво е всичко това?
- Ето, вземи.
Какво парти е това? Ние ли сме единствените?
Защо се оплакваш? Имаме си вино и всичко.
Добре, но все едно... ОК, ще изпием виното и ще си ходим.
- ОК. Наздраве.
- Наздраве.
- Никой нямаше, нали?
- Имаше, но не бяха гладни.
- Така че отидоха в твоята стая.
- Моята стая?
Дадох им малко вино.
- Кои бяха?
- Джесика и Елин.
- Не ги познавам.
- Джесика и Елин?
- Ти ли заключи?
- Ало!
Аз просто...
- Защо заключи?
- Избягвам я. Да допием и си тръгваме.
Аз само... да си сменя панталоните.
- Ама ти си с пола!
- Само искам да се напия!
- Те се преобличат.
- Можете да слезнете в гостната.
Ей сега идваме.
"Ти си моето слънце" "Ти ме топлиш / Ти ме привличаш..."
- Чу ли, че тая била лесбийка?
- Какво! Наистина?
- Агнес? Вярно ли е, че си...
Не сте ли готови?
- Мисля, че е яко.
- Яко?
- Аз също ще бъда такава.
- Айде бе!
- Ще бъда.
- Отворете веднага!
- Отвори. Тя е готина.
- Като е толкова готина що не ходиш да я свалиш.
- ОК. Какво ще получа ако го направя?
- Ако направиш какво?
- Ако я сваля?
- Ще хванеш СПИН, вероятно.
- Ако я целуна, ще ми дадеш ли 100?
- Няма да го направиш.
- 100.
- Но аз нямам 100.
Ще ти дам 20.
- ОК.
- Но ти няма да посмееш.
Ще трябва да излезеш.
Здрасти.
- Ти...
- Да.
- Не може ли да седнеш ето тук.
- Защо, за какво?
Има нещо, което искам да ти кажа.
- Не можеш ли просто да го кажеш?
- Но... Не искам Джесика да чуе.
Но... защо?
Моля те? Наистина не искам да ни чуе.
Просто...
Толкова си хубава.
Исусе, Елин, ти си полудяла! Това е отвратително!
Ето ти 20.
Тръгнаха ли си? Тръгнаха ли си вече?
Не, но искаха да ходят на купон, а аз не исках да отида.
Не искам, уморена съм. Не ми е добре.
Мамка му! Защо го направих?
- Беше просто шега.
- Не, ще се върна. Трябва да се извиня.
Еби му! Ще ходим на купон, пияна съм.
- Тогава те се целунаха.
- Не! Вярно ли е?
- Целунала си я за 20 крони?
- Струваше ли си?
- Здрасти, бейби. Как си?
- Добре.
- И как беше?
- Противно!
- Ебаваш се! Хареса ли ти?
- Беше ужасно, ти как мислиш?
Всеки знае, че не си такава, въпреки всичко.
Ами ако баща й вдигне телефона и дойде в даскалото?
- Би могъл...
- Или майка й.
- Албергови.
- Здрасти, Агнес ли е?
Искам да знаеш, че страхотно ме възбуждаш.
Не мога ли да намина някой път да се излижем или нещо подобно?
- Тя те гледа.
- Не.
Ти задръстен ли си или какво?
- Ти да не си влюбен в нея?
- Не! Или, да...
- Луд ли си?
- Ти си влюбен в нея!
Хайде!
Извинявай, не исках...
- Зле ли ти е?
- Махай се!
Чакай, ще ти налея вода.
Ето.
Мерси.
Боже, красива си.
- Ти си най-красивата на света.
- А ти си пиян.
- Вярно е.
- Пиян си.
- Истина е. Харесвам те.
- Махни... се! Махни се от пътя ми!
- Споко бе!
- Разкарай се!
Хей, не исках да... Хей... моля те. Не си отивай.
- Виж, моя е много по-малкък.
- Маркус...
- По-малък може би, но моя е по тънък.
- Моя е по-малък и по-тънък.
Маркус, хайде да тръгваме!
Агнес.
Влез.
Здравей...
Направих малко чай.
- Как си?
- Чета.
- Не си разстроена?
- Не.
Какво четеш?
А, Едит Сергран...
"Денят раздира нощта"
Как беше после? "Вземи дланта ми"
"Вземи ръката ми Вземи тънка... тънките ми дълги рамена" - Тате...
Лека.
Агнес!
Агнес.
Здрасти.
Не исках да правя това.
Беше наистина тъпо.
Събудих ли те?
Може ли да ползвам тоалетната ви? Ще се напишкам.
Добре.
Благодаря.
Не, не го спирай. Наистина беше хубаво.
- Вече така ми писна от него.
- Не може ли да пуснеш нещо друго?
Уха, това е наистина добро.
- Може ли да използвам малко?
- Разбира се.
Какво искаш да слушаме? Не знам...
Вярно ли е, че си лесбийка? Ако си...
...те разбирам напълно, 'щот момчетата са брутални.
Аз също ще стана такава, мисля.
Но...
Може би трябва да се прибирам.
По дяволите, да отидем на купона. И без това си забравих якето.
- Ще отидем и ще фраснем някой.
- Не, не съм поканена.
Е и? Ще изгорим къщата до основи.
Хайде, моля те...
- Ти ли го искаш?
- Да.
- Каква ще станеш като пораснеш?
- Не знам.
Аз ще бъда модел. Или пък психолог.
- Аз също съм мислила за това.
- Наистина? Също искаш да бъдеш такава?
Не знам, изглежда вълнуващо да се ровиш в съзнанието на хората и...
Но наистина, може би ще ти се стори глупаво, но най-много искам да стана писателка.
И това е гот. Може да пишеш книги за тези...
...тези, разните, всякакви психарски неща и масови убийства.
Но аз предпочитам да бъда модел. Мислиш ли, че мога да стана?
Да. Но мисля, че е по-забавно да си психолог.
- Достатъчно ли съм хубава?
- Да, разбира се.
Не мисля, че искам да ходя на този купон.
Защо си толкова странна? Нямам нищо предвид, но...
- Ти си странна.
- Ти също си странна.
- Така ли?
- Да.
Аз искам да съм странна. Е, не точно странна, но...
Не искам да бъда като всички останали. Въпреки, че понякога съм все една и съща.
- Не, не си.
- Знаеш ли какъв е моят кошмар?
Че ще остана в Емел. Че никога няма да се преместя.
Ще имам деца, кола, къща... Всичко това.
Тогава съпругът ми ще ме зареже за някоя по-млада -
- и оставам вързана с деца, които само реват и се лигавят.
Толкова е шибано безсмислено.
Откъде си? Т.е. къде си живяла преди?
Мариефред.
- Беше ли забавно там?
- Горе-долу...
- По-забавно от Емел, все пак?
- Може би.
- Може ли да те питам нещо?
- Какво?
- Била ли си с много момичета?
- Защо ме питаш това?
Просто се чудех.
Не, не съм била с много момичета ако искаш да знаеш.
- Когато ме целуна...
- Щях да умра, извинявай!
- ...ми беше за първи път.
- Така ли?
- Пръв и последен.
- Но това е напълно погрешно!
Само защото живееш в шибания Емел.
Колко нечестно. Ако живееше в Стокхолм, например, тогава...
- Щеше да ти дотегне от момичета.
- Така ли мислиш?
Да...
- Къде отиваш?
- Ела.
Отиваме в Стокхолм.
- Да не си превъртяла!
- Разбира се, аз съм си откачалка.
- Добре, но си на грешното платно.
- Какво?
- Стокхолм е натам.
- Ясно...
- Хайде!
- Ама ти сериозно ли?
Да кажем 10 коли от сега. Ако някоя спре, отиваме в Стокхолм.
- Иначе, забрави го.
- Пет.
- 10.
- Пет.
Добре, пет. Ако някоя спре, все едно е знак от Господ.
Идиот!
Внимавай!
Като си взема кола, винаги ще спирам на стопаджии.
Мамка му!
- Ще го направим. Да го направим!
- Дали трябва?
Хайде!
Здравейте. Отиваме в Стокхолм. Живеем там.
Бяхме при леля си, имахме пари за влак,
но ги профукахме за касети и сега не можем да се приберем.
- Може да дойдете с мен до Карлстад.
- Много ви благодаря!
Не!
Понякога се случва. Аз само...
Какво по дяволите правим? Съвсем сме полудели!
- Да, знам.
- Но сме толкова дяволски готини.
Какво за Бога правите?
Това да не е "Скрита камера"?
Вън от колата!
Замръзвам. Трябва да се прибирам.
Мама се прибира рано и...
Но мога да ти се обадя утре.
Искаш ли?
- Сигурна ли си?
- Да...
- Опа, помислих, че е Мама.
- Какво правиш?
Трябва да изям чипса или ще разбере, че сме излизали.
- Не може ли да не сме го изяли?
- Би било странно, тя ще се чуди.
Елин...
- Къде беше?
- Никъде специално.
- Някое момче?
- Не... да.
- Кой?
- Никой.
- Кажи ми!
- Престани.
Кажи ми, де!
- Леонардо ДиКаприо е кльощав.
- Не...
Ръцете му са ей такива!
Ами твоята "mascara"?
Какво моята "mascara"? Просто така се гримирам.
Стига сте злобяли. Боже, колко сте тъпи!
Елин.
Елин.
Елин.
Какво сънуваше?
- Кошмар.
- Не звучеше точно така.
Казах ли нещо?
- Какво да кажеш?
- Казах ли нещо?
Ами. Каза...
Стенеше и тръпнеше. Не звучеше като кошмар.
Но беше. Някой щеше да ме убие.
- Не изглеждаше така.
- Но беше така.
Аз го сънувах, нали? Така че аз трябва да знам най-добре.
Знам, че не си парализирана комплексарка. Не знам защо го казах.
И парфюмът всъщност се оказа наистина хубав.
- А и мачът с инвалидни колички.
- Баскетболния.
- Не е най-скучното нещо, което съм правила.
- Защо го каза тогава?
- Не знам
- Не знаеш?
Знаеш ли какво? Вече и без това няма значение.
Защото никога не си ми била приятна. И никога няма да ми станеш.
Какво удоволствие е да се отърва от теб.
Няма да се тревожа, че ще докоснеш някого и ще му стане противно.
Цялото училище ще открие каква си в действителност. И те...
Късмет с Елин.
Албергови.
- Притеснявам ли те?
- Не.
- На него ли се обаждаше?
- На кого?
- Онзи от вчера, няма ли да си кажеш.
- Не.
Нямаше никой вкъщи.
Ела навън да пушим.
Ало?
- Кажи ми.
- Не мога, невъзможно е.
Но, аз познавам ли го?
- Ако ти кажа, ще бъдеш тотално...
- Ще се срещнете ли пак?
Не. Казах, че ще звънна, но няма.
Разбира се, че ще се обадиш. Ти си влюбена. Виждам го.
Изобщо не съм!
Защо не можеш просто да ми кажеш кой е?
Не разбираш. Ще ме намразиш, няма да ми проговориш отново.
Ти шибана кучко!
- Какво по дяволите правиш!
- Знаех си, че преследваш Маркус!
- Не е той!
- Кой е тогава?!
- Никой!
- Кажи ми! Кажи ми!
- Кажи ми кой е!
- Споко!
Споко.
Йохан е.
- Йохан Хулт?
- Да.
- Влюбена си в Йохан Хулт?
- Истеричка!
- Но ти каза, че той бил...
- Не мога ли да си променя мнението?
Извинявай... Наистина си помислих, че е Маркус!
Върви в Ада! Ти си шибана кучка!
Съжалявам!
Имаме "Номер Едно" - тук горе. И така!
"Сладки"!
Мамо... Аз съм лесбийка.
- Какво?
- Хомосексуална.
Само се майтапя.
Имаме 1000 крони на линия. Погледнете първа страница.
- Няма ли да излизате?
- Не.
Пак ли сте скарани?
- Защо все се карате?
- 'Щот не се харесваме.
'Щот сме различни. Тя е най-тъпата дрипла, а аз съм най-готиното гадже в света.
- Сигурна ли си, че имаме общ баща?
- Разбира се, че имате!
Нека не говорим за него.
- Нямаш ли лотариен билет?
- Какво? Не...
Защо го гледаме тогава? Мислех, че ще спечелим кола.
- Защо го гледаме?
- Ами, по...
По много причини. Музиката и... други неща също.
Забавно е да гледаш някой да печели. Да видиш колко точно печели.
Абсолютно безсмислено...
- Здравей.
- Здрасти.
Какво правиш? Не можеш ли да дойдеш насам?
- Не знам.
- Извинявай, че казах онези неща.
Съжалявам, че те нарекох така и въобще.
Не исках това. Наистина помислих, че е бил Маркус.
- Не можеш ли да дойдеш?
- Не знам.
Моля... Да...
Йохан е тук. Моля...
- Добре. Ще дойда.
- Хубаво. Ще се видим тогава.
- Да поговоря ли с Йохан?
- Не!
Не се срамувай, де.
- Да, дигам щанги всеки ден.
- Колко правиш?
98 кг.
Може ли да говоря с теб?
Елин седи ето там... Мисля, че иска да говори с теб...
- С мен?
- Да. Просто се размотай натам и я заприказвай.
- Да я заприказвам?
- Да, поговори с нея.
- Здрасти.
- Здрасти.
Джесика каза, че си искала да говорим.
Имаш ли нещо за пиене?
- Да.
- Имаш ли?
Ето.
Маркус... не... Маркус, контролирай се...
- Маркус, ние само си приказвахме.
- О, така ли?
Престани... Маркус...
- Елин.
- Агнес е...
- Здрасти.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Здравей.
Миличка, как си?
Случило ли се е нещо?
Да поговорим ли за това?
Откривам толкова много от себе си в теб. Когато бях на твоята възраст...
...нямах никакви приятели, никое момиче не ме поглеждаше.
Но тогава... тогава всичко се промени.
И даже стана точно обратното.
Както миналата пролет на събирането за 25-годишнината на класа.
Осъзнах, че за мен... Е, нещата се бяха развили доста добре.
Справил съм се доста добре. Но онзи тип Бенгт -
- дето беше краля на класа едно време, не беше постигнал нищо.
И онези момичета, които бяха считани за красавиците на класа...
...вече изобщо не изглеждаха забележителни.
Би трябвало да се радваш, че не си от тези дето всичко им е лесно -
- дето нямат проблеми, защото тези хора обикновено са безинтересни.
Но татко ти говориш, за кога, за след 25 години.
Извинявай, но по-добре да съм щастлива сега, отколкото след 25 години.
Сигурно си права. Може би не ти е много приятно в момента.
- Но, все пак...
- Защото след 25 години...
Това е все едно 25 години... изобщо не съществуваш.
- Вие двамата в една специалност ли сте?
- Аз съм в Електроника, а той е в Автомобилостроене.
- Трябваше ли да го правиш?
- Тоя те опипваше.
- Нищо такова не е правил.
- Не е ли?
- Ти каква специалност ще влизаш?
- Не съм решила.
- Ами Джесика какво ще прави?
- Деца и безделие.
Макар че иска да става фризьорка, но не мисля, че ще го осъществи.
- Тогава не бъди навсякъде с мен!
- Не разбираш ли, че е конфузно?
- Ти си клиничен случай.
- Благодаря, може и да съм.
Нали съм с теб. С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Аз ще стана психолог. Така мисля всеки случай.
- Психолог?
- Но каква специалност трябва да вляза?
- Ти ще ставаш психолог?
- Да.
- Никога не си казвала така.
- Не съм длъжна да ти казвам всичко.
- Защо искаш да бъдеш такава?
- Защото искам.
Няма начин. Знаеш ли какви оценки ти трябват?
Какво пък знаеш ти? Психолог ли си?
Просто знам. Не е ли така, Йохан?
Да... Не знам. Може би е така.
- Вероятно ти трябват добри оценки.
- Нямаш никакъв шанс.
Така ли? Ще стана техник тогава, за това наистина ти трябват добри оценки!
Нещо, което ще ти приляга. Трябва ти двойно 6+.
- Ти си болен.
- Ти си "болна".
Здрасти. Свободно ли е?
- Какво искаше тая?
- Не знам.
Какво искаше?
- Щеше да се обадиш. Забрави ли?
- За какво говориш?
- Защо тази те уда...?
- Какво по дяволите правиш? Луда ли си?
Шибано лесби!
- Агнес шамароса Елин.
- Защо?
- Тя е влюбена в теб.
- Какво?! Как смееш...?
Това е от много отдавна. Дори пише стихове за теб. Вярно е!
Понеделник: Защо съм толкова глупава? Защо обичам Елин?
Обичам я и я мразя [едновременно]. Обичам я толкова, че сърцето ми ще се скъса.
Но никой никога не ме е наранил колкото нея.
Болеше ли?
Да, малко.
- Но беше и хубаво.
- Беше ли?
Да, беше наистина хубаво.
Толкова съм щастлив. Не мога да повярвам, че е истина.
Покажете малко енергия, това не ви е шибаният старчески дом.
Искам пасове на ръба, искам пот...
Това не е пансион за мамини момченца. Дайте по-здраво!
- Как беше? Болеше ли?
- Не особено.
Казах така, за да ме съжали той.
Всичко свърши точно, когато започна да става добре.
- Той беше там за около пет секунди.
- Същото е и с Маркус.
Въпреки че сега става по-добър. В началото беше просто пфффтт...
- И беше свършило.
- Пфффтт?
- Джесика, Джесика!
- Маркус!
- Щастлива ли си?
- Разбира се, че съм.
Мисля, че той е наистина готин. Ако не бях с Маркус може би...
- Имам предвид...
- Опаа...
Просто мисля, че е готин. Не е като Маркус дето все се прави на корав.
- Защо сте заедно с него тогава?
- Не знам. Просто...
Просто е така. Ние сме той и аз. Просто е така.
Виж колко сладък е бил като дете.
Йохан си мислеше, че съм спала с цяла камара момчета.
Когато му казах, че съм девствена, беше шокиран.
- Защо ще мисли така?
- Маркус му казал така.
- Маркус му казал?
- Да...
Той е такъв тъпак. Все прави разни мизерии!
- Ще говоря с него.
- Няма значение.
- Какво има?
- Нищо.
- Разстроена ли си?
- Не.
Толкова си изнервяща! Сменяш си мнението непрекъснато!
Първо, дори не харесваш Йохан.
- После внезапно си влюбена в него.
- Боже, ще продължаваш ли...
Не, но ти все не си доволна. Винаги получаваш каквото искаш.
Получавам каквото искам? Какво ли пък знаеш ти за това!
Какво се чудиш? Красива ли е или какво?
Е, добре. Не е зле...
- Хубави цици.
- Ами путката й?
Какво мислиш за путката й?
Тя е съвсем побъркана.
Веднъж сложи ръка на бедрото ми и започна да ме опипва.
- Да? Е и?
- Яка снимка сте й закачили.
- Тая не е добре с главата.
- Да...
Мамо, какво означава "лесбийка"?
Какво? Защо питаш?
Кале каза, че някой е такъв.
- Кой?
- Някой, който...
Ами, това значи, че ако си момиче... или по-скоро жена...
Ако си жена харесваш други жени.
Вместо примерно... мама харесва татко...
Но ако си лесбийка или...
...още се нарича "хомосексуална", тогава може две жени да се харесват взаимно.
Вместо както е при мама и татко, които са мъж и жена.
- Трябва ли да влизаш в болница?
- В болница?
Не, съвсем не. Няма нищо нередно, изобщо, просто си...
Просто си като всички останали.
- Кой е такъв...?
- Кале казва...
...че брат му казва, че...
...Агнес е лесбийка.
Агнес?
Това е най-нелепото... Тя съвсем не е такава.
"Защо съм толкова глупава? Защо обичам Елин?"
- Вярно ли е?
- Да.
Ти какво... прочела си...
Ти какво... влезе в стаята ми и...
- ...и седна да се ровиш в компютъра ми...
- Извинявай.
Непростимо е, знам. Дълбоко съжалявам.
Но все пак искам да поговорим за това, което прочетох.
Престани! Не искам да слушам повече. Не искам да говоря с теб. Можеш да се махаш.
- Моля те, Агнес.
- Махай се!
- Агнес...
- Вън! Махай се!
Не го направих със зла умисъл.
Направих го, защото се тревожех за теб.
Ивар 29... две девет... Имаме линия...
Никлас 35... три пет...
Винаги е грешно число.
Оскар 64... шест четири...
- Еби му майката!
- Тихо.
- Не можем ли да правим нещо друго?
- Тихо.
- Ти малоумна ли си!
- По дяволите, Елин!
Идиотка!
Гюстав 53... пет три...
Ето така: набираш номера...
- После го изпращаш. Натискаш тук.
- Къде беше?
"Къде беше?"... Мога да правя каквото си искам, или може би не?
- Разбира се, просто се чудех.
- Маркус пак си показва мобилния.
- Наистина интересно...
- Момичета не разбират от такива неща.
- Какво не разбираме?
- Ами... мобилните.
- Защо да не разбираме от мобилни телефони?
- Ами такива неща като технология...
...спорт, коли... порно филми...
- Опа. Съжалявам.
- Ти си идиот.
Какво? Не е толкова странно. Вие сте страхотни в нещата, които ние не разбираме.
Като какво, например?
- Гримиране.
- Мислиш, че това е всичко, което можем!
- Не знам.
- Какво друго?
- Какво друго ни интересува?
- Неща като външността, дрехите...
Всичко около козметиката и разкрасяването.
Абе ти си шибан идиот!
Ами ти? К'во седиш и нищо не казваш? Какво мислиш?
- Не знам.
- И ти ли мислиш като него?
- Или защо си седиш там и се скатаваш?
- Какво имаш предвид?
Мислиш ли същото като Маркус?
Разбира се. Имам предвид, ние се поддържаме, нали бе?
- Не му казвай какво трябва да мисли.
- Какво ти става пък сега?
- Глътна си езика ли? Какво мислиш?
- Не знам.
И ти си същият идиот.
- Боже, писна ми от тебе.
- Какво по дяволите съм направил сега?!
- Ало, Маркус е.
- Мога ли да говоря с Йохан?
- За теб е.
- Ало, Йохан е.
Вече не искам да бъда с теб. Всичко приключи. Можеш да си ходиш.
- Мразя живота си.
- Толкова си глупава.
- Защо трябваше да късаш с Йохан?
- Вече никога няма да бъда с никого.
- Ти въобще не го заслужаваш.
- Ще остана стара мома.
- Не стъпвай там. "А-шахта".
- Порасни.
Акне, аборт, алкохолизъм, анорексия...
- Още ли ходиш на онези мед. курсове?
- Анален секс, астма, AIDS(СПИН)...
- Ей, ти също стоиш върху една такава.
- Това е "Л-шахта".
И си мислиш, че значи "любов", ли? Знаеш ли какво значи?
- Значи "лайно".
- Махни се оттам.
- И "левкимия", и "летален изход".
- Дразниш ме.
- Трябва ли винаги да си напук?
- Я да пробваме. Ако направя така.
Аборт... акне... анален секс...
Не, не чувствам нищо. Никакъв анален секс.
Ти си ненормална. Ти си шибана ненормалница!
Здрасти... Елин е.
- Здрасти.
- Само исках да ти кажа, че...
Мисля, че си наистина готин и т.н., но...
Проблемът е, че аз съм... Влюбена съм в друг...
Кой е той?
Какво правиш?
- Престани! Какво правиш!
- Трябва да говоря с теб.
Трябва да говоря с теб... Наистина е важно.
Моля те, моля те. Искам само да ти кажа едно нещо. Моля те!
Какво искаш да ми кажеш?
Аз хвърлих камъка.
Съжалявам. Не исках да го счупя. Исках...
Исках да говоря с теб. Не смятах, че...
Защото ти сигурно си мислиш...
...че те смятам за лош човек, но изобщо не е така.
Точно обратното е.
Всъщност мисля, че ти си... ...ти си добра.
- Занасяш ли ме?
- Не, сериозно.
Аз... Въобще през тези дни мислих...
...доста... за теб.
Така ли?
- Ако отново се подиграваш с мен ще те убия.
- Не, изобщо.
Изобщо не се подигравам с теб.
А, и да...
Вярно ли е, че ти...? Виктория каза, че ти си...
...влюбена в мен. Защото...
...ако си, тогава и аз съм.
В теб, т.е. ...
Така ли е?
Побързай!
Аз само...
- Повредена е.
- Какво?
Нещо се е задръстила отходната тръба.
- Ползвай друга.
- В мензис ли си?
Това ли е единственият лаф, който знаеш?
- Ползвай друга, казах.
- ОК, сега загрях.
Джесика!
Какво правиш?
- Какво?
- Елин е с момче в тоалетната.
- Какви ги плещиш, по дяволите?!
- Ама е така, нали?
- Съвсем не!
- Хайде, Джесика. Елин!
Гадни тъпачки! Какво по дяволите ще правим?
Елин. Пусни ни да видим кой е той!
- Отвори! Искаме да знаем!
- Елин, излез оттам.
- Елин е с момче в тоалетната.
- Кой е той?
Никой не знае. Мисля, че е Йохан.
- Не, те скъсаха.
- Скъсаха? Хайде не можем да чакаме.
- Какво става?
- Елин е с някакво момче.
- Хей!
- Хайде, престанете.
Може би ако кажем, че просто сме щяли да...
Не, не знам...
- Томас ли е?
- Томас!
Това ли е най-доброто, което можете?
Не можем да седим тук цял ден това е напълно откачено.
- Какво можем да направим?
- Да излезем навън, разбира се.
Елин...
- Къде е Елин, трябва да говоря с нея.
- В тоалетната с някакъв тип.
- Наистина?
- Мислехме, че си ти.
Йохан. Йохан, почакай.
Йохан... забрави за нея.
Тя е само една глупачка, а ти си прекалено добър за нея.
Хей...
Не тъгувай, нещата ще се оправят...
- Престанете. Какво става тук?
- Нищо не става.
- Разбира се, че става.
- Елин, излизай!
Хайде.
Хайде да излизаме.
Но...
Наистина ли го мислеше, онова дето го каза преди малко?
Да...
Хей...
Добре. Да отварям ли?
- Дръпнете се!
- Елин, хайде. Излизай.
Ето ме. Това е новата ми приятелка.
Моля, направете път. Отиваме да се ебем веднага.
> >
> >
> >
Добре ли е? Не е ли прекалено силно?
Обикновено го правя прекалено силно. Обикновено...
Джесика избеснява! Слагам 2 грама мляко и 5000кг. шоколад.
И винаги става съвсем черно и тогава...
Тогава обикновено доливам още мляко, обаче тогава чашата не ми стига.
Тогава трябва да го прелея в по-голяма чаша -
- или купа освен ако нямам кана под ръка.
В нея се събира много шоколадово мляко. Но това няма значение.
>
>
> >
> >
> >
Subtitles: lucky bastard lucky_bastard@abv.bg