National Treasure (2004) (National.Treasure.2004.XviD.DTS.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите

National Treasure (2004) (National.Treasure.2004.XviD.DTS.CD2-WAF.sub)
Къде си?
- Стига си говорил.
Пали колата.
Бен... Дамата с декларацията е зад теб.
Хей.
О, това сте вие. Здравейте.
Г-н Браун, какво става? Какво е това?
Сувенир.
- Така ли?
Престани да говориш и се качвай.
Тревога. Тревога. Имаме пробив.
Заключете. Никой да не излиза. Свържете се с ФБР.
Партито харесва ли ви?
- Да.
О, Господи.
- О, Господи! Не сте...
Не...
- Охрана! Насам!
Охрана! Насам! Дай ми това!
- Ваше е. Вземете го.
Охрана!
Насам. Охрана.
- Супер.
Тръгвай.
Виктор. Движи се.
Не можем да тръгнем...
- Можем! Тръгвай!
Охрана, насам!
- Чакай.
Чакай!
Това е лошо! Лошо!
Какво искате?
- Дай ми документа!
Лошо, лошо.
Пуснете ме!
- Доведете я!
Не! Не!
Божичко!
- Тръгвай!
И коя си ти?
Какво ще правим като ги настигнем?
- В момента мисля.
Мисли, мисли.
Защо не ми дадеш документа? После можеш да си ходиш.
О, не!
Неприятно. Неприятно.
О, не!
- Мили, Боже!
Не! В нея е документа!
Приближи ме до нея!
Благодаря.
- Не!
В мен е. Хайде.
Абигейл.
Държа те! Скачай!
Изпуснах ги.
- Няма проблеми. Имаме, каквото ни трябва.
Браво, Гейтс. Браво.
Добре ли си?
- Не... Онези ненормалници...
Не си ранена, нали?
- Всички сте луди!
Гладна ли си?
- Какво?
Добре ли си?
Още съм малко замаян, но ще се оправя. Благодаря, че попита.
Не съм добре! Онези типове взеха декларацията на независимостта!
Загубихте ли я?
- Не са я взели.
Виждаш ли? Сега би ли спряла да викаш?
Дай ми я!
- Още викаш. И това е дразнещо.
Ще е хубаво, д-р Чейс, да станете малко по-цивилизована още сега.
Ако тази е истинската, какво взеха те?
Сувенир.
Помислих, че ще е добре да имам копие и се оказах прав.
Трябваше да платя и за сувенира, и за истинската, така че ми дължите 35 долара и таксата.
Гениално.
- Кои бяха тези хора?
Хората, за които ви предупредихме, че ще откраднат декларацията.
А вие не ни повярвахте.
Направихме единственото, което можехме, за да я запазим.
По дяволите, дайте ми я!
Знаете ли... Пак крещите.
И ругаете.
Е, може би си го заслужих.
Дами и господа.
Дами и господа, казвам се Питър Садъски и съм агент.
Уверявам ви, че не сте в опасност.
Ако сътрудничите, това ще приключи с възможно най-малко неприятности.
Благодаря.
Проверете документите и претърсете всички. Включително и охраната.
Ако не сътрудничат, ще ги обвиним.
Да, агент Хендрикс? Открихте ли нещо?
Ами...
Не е време за "ами".
- Преди няколко дни ни предупредиха,
че някой ще открадне декларацията.
Знаем ли кой ни е предупредил?
Не сме правили доклад. Не сметнахме информацията за надеждна.
А сега как мислите?
Няма карта на съкровище на гърба на декларацията.
И това нямаше как някой да я открадне. Също.
Бях откровен с вас. 100 процента. Всичко, което казах, беше истина.
Искам този документ, г-н Браун.
Добре. Не се казвам Браун, а Гейтс.
Бях откровен 98 процента.
Чакайте малко. Гейтс ли казахте?
Гейтс?
Вие сте от онова семейство с теорията за конспирация на бащите на нацията?
Не е теория на конспирацията.
- Щом казваш.
Взимам си думите назад. Вие не сте лъжци. Вие сте луди.
Значи сега е изложено копие от декларацията?
Да, решихме...
- Оставете го.
Гостите знаят, че нещо е станало, но не знаят какво.
Открили са го на входа на сервизното помещение. Не помни нищо.
Открихме и гилзи от патрони.
Разпитахте ли другите пазачи?
Какви пазачи?
- Пазачите, по които са стреляли.
Тук долу нямаше други пазачи.
Е...
Кой е стрелял и по кого е стрелял?
И защо не са се разбрали?
Не можете да правите химически тестове
на гърба на декларацията в движещ се микробус.
Имаме напълно подготвена среда.
Филтрираща система е прочистила цялото помещение.
Наистина?
- Не можем да се върнем.
Какво? Защо не?
Това е човекът. Д-р Хърбърт каза, че д-р Чейс го представила като г-н Браун.
Няма го в списъка с гостите.
Продавачката в магазина каза, че изглеждал притеснен.
Опитал се да излезе с копие от декларацията,
без да го плати.
Платил е с "Виза".
На името на Бенджамин Гейтс.
Платил си с кредитна карта?
Сега ще те хванат.
Ще те открият веднага. Ще открият и мен веднага...
Знам. Само въпрос на време е преди ФБР да почукат на вратата ми.
Какво ще правим?
Трябват ни онези писма.
- Какви писма?
Махни се от пътя. Свий вдясно.
Какви писма?
Имаш оригиналните писма на Тихия Дукард? И тях ли ги открадна?
Сканирани са от оригиналите.
Тишина, моля.
- Как си ги сканирал?
Познавам човека, който притежава оригиналите. Сега тихо.
Защо ти трябват?
- Тя не може да млъкне, нали?
Виж. Ще ти дам да я държиш,
ако обещаеш да млъкнеш. Моля те.
Благодаря.
Бен, знаеш какво трябва да направиш.
- Знам какво да направя.
Опитвам се да измисля нещо друго, което можем да направим.
Не искам да нахалствам,
но знаеш колко хора ни преследват.
Вече сигурно са ни отделили цял сателит.
Отне ти само 2 секунди да решиш да откраднеш декларацията на независимостта.
Да, но не смятах, че лично ще го кажа на баща си.
Хей! Не така! Не така!
Пусни ме!
Добре! Пуснах те. Върви си.
Няма да си тръгна. Не и без декларацията.
Няма да си отидеш с декларацията.
Напротив. Няма да я изпускам от поглед, така че идвам.
Чакай. Няма да дойдеш с нас и с декларацията.
Ще го направя.
- Не, няма.
Виж, ако искаше да ме оставиш,
не трябваше да ми казваш къде отиваш.
Чисто е.
Какво...
Сега ще открием нещо.
Това са дигитално сканирани писма до основателя на Нова Англия.
Писани са през 1722 г.
Всички са от един човек. "Покорният ви слуга Тихият Дукард".
Господа,
защо тази дума е с главна буква?
Защото е важна?
Защото е име.
Добре, открих го. Когато Бен Франклин е бил на 15 години,
тайно е написал 14 писма на вестника на брат си,
представящ се за вдовец на средна възраст на име Тихият Дукард.
Тези писма са писани от Бенджамин Франклин?
Изглежда добре.
Паркирай през няколко пресечки.
- Колко време мислиш, че имаме?
Ще им отнеме поне два часа. Надявам се.
Какво ще правим с нея? Имам лепенки отзад.
Няма да е нужно. Тя няма да създава проблеми.
Обещай да създаваш проблеми?
- Обещавам.
Видя ли? Любопитна е.
Ето какво открих за Гейтс. Диплома по американска история от Джорджтаун.
Диплома като инженер по механика.
Флотски познания и гмуркане.
Какъв ли ще стане този, когато порасне?
Ще се съсредоточим върху Гейтс.
Открийте всичко.
Съставете списък на семейството и приятелите.
Първо най-близките роднини.
ФИЛАДЕЛФИЯ
Татко.
Къде е купонът?
Имам малък проблем.
Тя бременна ли е?
- Ако е,
да не искаш майката на внука ти да стои на студа?
Изглеждам ли бременна?
Дано не е заради проклетото съкровище.
Е, сядайте. Настанявайте се.
Там има пица. Мисля, че още е топла.
Татко.
Трябват ми писмата на Тихия Дукард. Да, заради съкровището е.
И е въвлякъл и вас в тази глупост?
Буквално.
- Аз съм доброволец.
Тогава се откажи, преди да си си пропилял живота.
Стига, татко.
- Знам, знам. Аз съм издънката в семейството.
Имам работа, къща, здравна осигуровка.
Поне имах майка ти. Макар и за кратко. Поне имах теб.
А ти какво имаш? Него ли?
Ако просто ни дадеш писмата, ще си тръгнем.
Разочароваш ме, Бен.
Може би пък това е истинският завет на семейството. Синове, разочароващи бащите си.
Махай се. И си вземи проблемите с теб.
Намерих "Шарлот".
"Шарлот" ли?
Искаш да кажеш, че е било кораб?
- Да, и беше прекрасен.
Беше невероятно, татко.
А съкровището?
Не, но открихме нова следа, която ни доведе тук...
А тя ще те заведе до друга следа.
Само това ще намериш. Още една следа. Не разбираш ли, Бен?
Аз го разгадах.
Според легендата, съкровището е заровено, за да не го намерят англичаните.
Но всъщност легендата е била измислена,
за да занимава англичаните с търсенето на заровено съкровище.
Съкровището е мит.
Отказвам да повярвам в това.
Можеш да вярваш в каквото искаш. Ти си голям човек. Какво правя?
Прави каквото искаш, Бен. Прави каквото искаш.
Вероятно е прав. Дори не знаеш дали ще има друга следа.
Знам как можем да разберем. Можем да разберем веднага.
Прилича на животинска кожа.
Колко е стара?
- Поне на 200 години.
Така ли? Сигурен ли си?
- Така мисля.
Ако това е невидимо мастило, как ще го видим?
Хвърли я в печката.
Не!
Някои мастила могат да се видят само ако се нагорещят.
Да, но това...
- Това е много старо.
Не можем да рискуваме да повредим картата.
Измислете нещо.
Татко, късно е. Защо не си починеш?
Добре съм.
Лимони.
Не можеш да го направиш.
- Трябва да се направи.
Нека го направи някой, който знае как да третира антични документи.
Добре.
Добре.
Сега... Ако има тайно послание,
вероятно ще е маркирано със символ в горния десен ъгъл.
Точно така.
Направо ще ме уволнят заради това.
Казах ти. Трябва да се загрее.
Виждате ли?
Трябва ни още сок.
- И още топлина.
Това не е карта.
Нали?
- Още следи. Каква изненада.
Това географски координати ли са?
За това ни трябват писмата.
Това ли е ключът?
- "Ключът в Тишината е, неоткрит".
Татко, ще ни дадеш ли писмата?
Някой ще ми обясни ли какви са тези магически числа?
Това е цифров шифър.
- Точно така.
Добре.
Какъв е този цифров шифър?
- Просто код.
Всяко от тези 3 числа отговаря на дума в ключа.
Обикновено става дума за фолклор.
В този случай са писмата на Тихия Дукард.
Трябва да са номерът на страницата,
редът на тази страница и буквата в този ред.
Е, татко. Къде са писмата?
Беше си чиста случайност, че дядо му...
Татко!
- ...изобщо ги откри.
Бяха в антично бюро, в кабинета...
Татко!
- ...на един новоанглийски печатар.
Печатеше вестници.
- Татко, къде са писмата?
Не са у мен, синко.
Какво?
- Не са у мен.
Къде са?
Дарих ги на института "Франклин" във Филаделфия.
Време е да тръгваме.
Все още не мога да повярвам. През цялото време никой не е знаел какво има на гърба.
На гърба на какво?
Не!
О, Господи! О, Господи!
- Знам.
О, Господи! Какво си направил?
Знам.
- Това е декларацията за независимост.
Да. И е много деликатна.
Откраднал си я.
Татко, мога да обясня, но нямам време. Налагаше се. А и видя шифъра.
Който те отведе до нова следа. А тя ще те отведе до нова следа.
Няма съкровище. Пропилях 20 години от живота си.
А сега ти унищожаваш своя.
И въвлече и мен в това.
Не можем да имаме всичко.
Влезте.
Тук съм.
ФБР, нали?
Ще ме развържете ли?
И нямате представа къде е отишъл?
Нямаше ли да ви кажа, ако знаех?
- Бихте ли казали?
Той ме завърза за стол.
Гаражът е празен, но има "Кадилак Девил", регистриран на Патрик Гейтс.
И ми открадна колата.
Не се тревожете, г-н Гейтс. Ще намерим колата ви. И сина ви.
Баща ти има страхотна кола.
Мисля, че трябва да си сменим дрехите.
Изглеждаме подозрителни, не мислиш ли?
Бих отишъл на пазар, но нямаме пари.
Взех това от къщата му.
Обикновено държи пари между книгите си.
"Здравият разум". Много подходящо.
- Кога ще пристигнем?
Гладен съм. Тази кола мирише странно.
"В ЧЕСТ НА БЕДЖАМИН ФРАНКЛИН"
Извинете.
Извинете. Съжалявам, г-не. Извинете.
Няма нищо.
Л, Я, Н, Е, Т, О, И.
Добре.
Сигурен ли си, че са тези?
Добре.
С, С, А...
Не, "Н".
Това е "Н".
- Не прилича много.
Виж. Това е последното.
Още един долар.
- Благодаря.
Върви да запишеш последните 9 букви. Давай.
Добре. "Начинът, да видиш съкровището на миналото,
идва, когато сянката на времето мине през мястото на свалянето и..."
Свалянето и какво?
Свалянето и...
Какво става?
Не съм сигурен.
- Какво стана?
Значи се появяваш на вратата на баща си, казваш, че имаш проблем
и първото нещо, което той помисля, е че съм бременна.
Това въпрос ли е?
Мисля, че е интересна история.
Баща ми мисли, че съм твърде невнимателен в личния си живот.
Разбирам.
- Ще те попитам нещо.
Казвала ли си на някого, но не роднина, че го обичаш?
Да.
На повече от един човек ли?
Да.
Баща ми би казал,
че и ти си твърде невнимателна.
Значи си наследил чувството си за увереност от него, така ли?
Не знам за какво говориш.
Сигурен си, че съкровището е истинско, въпреки това, което мислят останалите.
Не, но се надявам да е истинско.
Мечтая да е истинско, откакто дядо ми разказа за него.
Сега чувствам, че е толкова близо, че мога да до докосна.
Искам да съм сигурен, че не е просто нещо в главата ми или в сърцето ми.
Хората не говорят по този начин.
Знам. Но аз мисля по този начин.
Хей.
Записа ли ги, Райли?
- Да.
"Начинът да видиш съкровището на миналото идва,
когато сянката на времето мине през мястото на свалянето и подмяната".
Свалянето и подмяната се отнасят за...
"Либерти Бел".
- Защо трябва да правим това?
Защото са свалили и подменили камбаната.
Добре. Какво означава останалото?
"Начинът да видиш съкровището на миналото" сигурно се отнася за разчитането на картата.
Това ли е шифърът на картата?
Не, шифърът беше начин да разберем картата.
А начинът да разчетем картата е там,
където сянката на времето преминава пред "Либерти Бел".
Минава пред Залата на независимостта.
А сянката на времето трябва да е определено време.
Да.
- Какво време?
Какво време ли? Какво време?
Чакай. Това ще ти хареса.
Извинете, може ли да видя една от 100 доларовите банкноти, с които платих?
Не.
Вижте... Давам ви този водолазен часовник...
Гмуркал съм се с него. Доста е ценен.
Използвайте го като гаранция.
Благодаря.
На гърба на банкнотата има рисунка на залата на независимостта,
базирана на картина, рисувана...
- Ехо.
Благодаря. ... през 1780 г.
Всъщност художникът е бил приятел на Бенджамин Франклин. Чудесно.
Изумително.
- Вземи това...
Добре.
Няма да ходя никъде.
Мисля, че ако погледнем тази часовникова кула,
може да видим точното време.
Какво виждаш?
- Два часът и 22 минути.
Колко е сега?
- Почти три.
Изпуснали сме го.
- Не сме.
Не сме го изпуснали, защото...
Не знаете ли това? Знам нещо, което ти не знаеш.
Развълнуван съм да го науча.
Чакай малко да преживея този момент.
Това е страхотно.
Така ли се чувстваш през цялото време? Защото, нали знаеш... Освен сега, разбира се...
Райли!
- Добре де.
Това, което знам, е че пестенето на дневната светлина
не е било установено до I-та световна война.
Ако сега е 3 часът след обяд, значи през 1776-та е било два часът.
Да вървим!
- Райли, ти си гений.
Да.
Знаеш ли кой за първи път е предложил пестенето на дневната светлина?
Бенджамин Франклин.
- Бенджамин Франклин.
Тази истинска ли е?
Кажи ми какво каза на приятеля ми.
Просто някакви букви. Не ги помня.
А помниш ли кои щеше да му кажеш накрая?
Да, ето. П, О, Д, М, Я, Н, А, Т, А.
Ето резултатите. "Либерти Бел". Залата на независимостта.
Представете си въздействието й през 18-ти век.
Можела е да се види от километри, което е и целта й.
Защото е построена като фар за хора, които...
Готино местенце.
На това място през юли 1776-та
с "Либерти Бел" обявили първото публичното четене
на декларацията на независимостта.
След това била преместена
в Залата на независимостта и получила...
Идиот.
- Кой?
Аз.
- Какво?
Не е тук. Там е.
Хайде.
Какво е това?
- Камбаната заместител.
Заменила е "Либерти Бел" през 1876 г.
Ето го.
Добре. Ще сляза долу. Чакайте ме в стаята за гости.
Добре.
Добре. Да тръгваме.
3 часът и 22 минути. Моя идея.
Какво откри?
Открих това.
Някакво средство за гледане.
"Начинът да видиш съкровището..." Дай ми това.
Като някакви ранни проникващи очила.
Бенджамин Франклин е изобретил нещо такова.
Мисля, че е изобретил точно това.
Какво да правим с тях?
Ще погледнем през тях.
Помогни ми.
Внимателно.
- Какво мислиш?
Какво?
- Последният път, когато това е било тук,
е било подписано.
Бен, след малко идва нова група.
- Обърни я.
Внимателно.
- Очилата.
Какво виждаш?
Какво е? Карта на съкровището ли?
Пише "туук, на стената". Тук е написано е две "у"-та.
Погледни.
Леле!
Защо просто не кажат "отиди там и ще намериш съкровището".
О, не.
О, не.
- О, не.
Как са ни намерили?
Иън има почти неограничени ресурси. И е умен.
Не можем да се измъкнем, без да ни видят.
Не искаме да вземат декларацията или очилата.
Но особено не желаем да вземат и двете.
Какво ще правим?
- Ще разделим ключа от ключалката.
Ще се разделим.
- Добра идея.
Наистина ли?
Аз ще взема това.
И очилата. Ти дръж декларацията. Ще се чакаме в колата. Извикай ме, ако има проблеми.
Като да ни хванат и убият ли?
Да. Това би било голям проблем. Грижи се за нея.
Добре.
- Добре.
Видяхме го.
Ето го.
Да тръгнем насам.
- Чакай.
Погледни. Това са другите.
Виктор, чакай ме на 5-та улица и "Чеснът". Тръгват към теб.
Пази се!
- Райли!
Ето ги!
- Бързо!
Бягай!
- Бързо, Виктор!
Тук!
Хайде!
- Следвай ме!
Насам.
Ако не си пържола, мястото ти не е тук.
Опитвам се да се скрия от бившия си съпруг.
Кой? Плешивият ли?
- Да.
Мила, остани колкото искаш.
Благодаря.
Искате ли нещо?
Искате ли нещо?
- Я млъквай.
Разбирам защо си го напуснала.
Заобиколи!
Гейтс!
Хайде де!
Къде беше?
- Криех се. Хайде.
Хайде. Да вървим.
Иън, видях ги. Тръгнаха към Градската зала.
Добре. Отивам.
- Махнете се!
Отиват към моста. От север.
Ще съм там.
Гейтс.
Достатъчно, човече. Дай ми документа.
Добре, Фил.
Махнете се от пътя!
Сляпа ли си?
Остави ги. Нека бягат.
Взехме го.
ФБР. Виждали ли сте този човек?
- Не.
Не, не сме го виждали.
Полицията на Филаделфия е открила колата на Гейтс.
Близо е. Сега пращаме екип.
Да вървим. Кажете на шефа, че са открили са колата.
Какво?
- Загубихме я.
Какво?
- Загубихме декларацията. Иън я взе.
Да... А вие добре ли сте? И двамата ли сте добре?
Да, да. Добре сме.
Бен, съжалявам.
- Ще се оправим.
Ще се слещнем в колата.
Заподозреният пристигна.
Здравейте, г-н Гейтс.
Г-н Гейтс, поставете ръцете си зад гърба, моля.
Не беше лесно.
- Гейтс, трудно е да те открие човек.
Бихте ли внимавали с това?
Райли, знаеш ли как да се свържеш с Иън?
Моля?
Интересна история.
Това е същата история, която се опитах да ви разкажа, преди декларацията да бъде открадната.
От вас.
- Не. От Иън. Откраднах я, за да го спра.
Направих го сам. Д-р Чейс не е замесена.
Все пак Иън взе декларацията.
Заради вас.
Ето вариантите ви:
Врата номер 1 - отивате в затвора за много дълго време.
Врата номер 2 - ще си върнем декларацията на независимостта.
Ще ни помогнете да я открием и... пак отивате в затвора за дълго време.
Но ще се чувствате по-добре вътрешно.
Има ли врата, която не води до затвора?
Някой трябва да отиде в затвора, Бен.
- Да.
За какво са тези?
Начин да се прочете картата.
Ясно.
Тамплиерите.
Свободните масони.
Невидими карти за съкровища.
Какво се казва?
- "Тук, на стената".
Нищо друго.
Просто още една следа.
Явно Иън може да е фалшива самоличност.
Опитайте се да го проследите.
- Да проверим отпечатъците.
Коя стена?
Стандартна процедура.
- Да проверим сигнала.
Всичко ли е готово?
- Имаме ли връзка?
Проверяваме, сър.
- Непознат номер.
Да?
Здравей, Бен. Как си?
Вързан за едно бюро.
- Съжалявам да го чуя.
Искам да се видим на доковете "ЮСС Интрепит".
Знаеш ли къде е?
- В Ню Йорк.
Чакай ме там в 10 часа утре сутринта.
И донеси очилата, които си намерил.
Да, знам за очилата.
Ще погледнем декларацията и после ти я давам.
И очакваш да ти повярвам.
Още в началото ти казах, че само искам да я взема на заем.
Можеш да я вземеш. И очилата.
Дори ще ти дам лулата от "Шарлот".
Ще дойда.
И кажи на агентите, които слушат,
че ако искат декларацията, а не само купчина изрезки,
да те пуснат сам.