Roswell - 01x02 - The Morning After (1999) Свали субтитрите
- Лиз!
Име дупка от куршум на униформата. Казвам ви. Момичето бе простреляно.
Благодаря ви шерифе. Работата ви приключи. Ние ще поемем от тук
От къде си?
от Север?
- Не можещ да кажеш на никого за това.
- за бога, ти си и казал
Трябва да ми обещаеш че няма да пощурееш.
Хей, аз съм.
Какво мислиш за този отпечатък?
снимката е от 1959.
Значи с тази снима, означава че има още като нас?
- Ние сме просто...
- Различни.
Ще разбера каква е истината, може да си сигурен в това.
27 Септември
Аз съм Лиз Паркър, И никога няма да гледам към звездите на небето...
по същият начин.
На нищо няма да гледам както до сега.
Какво имаше в предвид Макс Евънс като каза,'Ще те видя в училище"?
Означаваше ли , 'Няма да мога да си поема дъх докато не се видим отново"?
Или просто нещо което хората казват...
за да запълват мълчанието?
И какво си мисли той сега?
Той също ли е така обсебен, измъчван...
безсънни нощи една след друга...
мислейки си какво ще се случи между нас?
- Недей...
да ме удряш.
- Спор с Ханк?
- Неможех да заспя.
- Аз спях.
- Удивително
- Какво е удивително?
- Че можеш да спиш..
когато ключът към цялото ни съществуване е някъде там.
- Майкъл...
- Maкс, слушай.
Снимката който Валенти е показал на Лиз... .
означава че има още някои някои който е тук от 1959.
Това означава че той е бил тук когато се е разбил.
Знае от къде идваме. Кои сме ние.
Знае защо сме тук.
Може би знае как да се върнем..
Майкъл, знам как се чувстмашl.
Повярвай ми.
Аз също искам да знам..
Но снимката е у шерифът.
Така че никога няма да я видим.
Имам в предвид, че е невъзможно.
Нали? Майкъл?
Какво знаем ние за тези хора? Нищо
От къде да сме сигурни че не са 1 метър високи, зелени и мазни?
- Няма как
- И знаеш ли още какво не ме радва?
Тези техни сили. Откъде да знаем дали те просто няма да си...
мръднат носа и да ни изпарят в нищото?
предполагам няма как.
добре, ти го приемаш това адски нормално.
Искам да те удуша. Лиз, имаме си работа и извънземни.
- Ще може ли да не казваш тази дума на публични места?
Работата е там, че ние на знаем нищо за тези Чехословаци..
Дали са добри Чехословаци лоши Чехословаци
Ние не знаем Tе са просто случаини Чехословаци.
- Само знаем че не си носят паспортите.
- кои,Чехословаците ли?
- Хей
- Хей.
Хей, Кой е от Чехословакия?
- Новият ученик в училище
- Uh, момчето от железарският магазин.
новият ученик в училище което работи в железарският магазин
- Имено
- Oh.
- Какво за него?
- Нищо
- Нищо
Фантастично
Чехословак, на 9:00 часа.
Добре, той ме плаши
Наистина от близо, наистина от близо Нали знаеш какво ти говоря като казвам от близо?
положението с Чехословаците...
е че трябва да вземеш под внивание фактът... ...
те имат тези пронизващи душата очи.
Това определено не е Гн Сингър.
Здравейте, аз съм Катлин Тъполски.
Ще замествам господин Сингър за няколко дни докато той е болен
- Надявам се да е сериозно болен.
- Така...
все известният Розуел, Ню Мексико
Преди да започнем нека първо ви попитам
Някои тук въобще вярва ли в извънземни
Добре, Да видим кои са оцъстващите
- Uh, Бартли?
- Тук.
- Колинс?
- Тук.
- Eвънс?
- Тук.
Гарън?
Майкъл Гарън? днес тук ли е?
Някой знае ли къде е Майкъл?
Евънс, нали?
- Макс Евънс
- Да
Знаеш ли къде е Майкъл Гарън?
Uh, Майкъл не си пада много по геометрията
- Не си пада
Е, мога да го разбера
Много не вдъхновяващо
Да отворим учебникът на страница 228.
- Hi.
- Hi.
- Как си'?
- Доре
Нали знаеш нащата са просто... просто нормални, знаеш?
- Напълно нормални
- Добре.
Um...
- Беше ли странно?
- Кое?
Заместничката която задаваше всички тези въпроси за Майкъл.
За каво беше всичко това?
Просто проверяваше за отсъстващи.
Правилно
Лиз, не се безпокой
Никой не се съмнява в Майкъл.
а в мен
00:07:54,160 --> 00:07:56,280
- Да, добре
- Hi, Лиз
- Хей Изабел
- Hi.
- Трябва да тръгваме.
- Добре
Добро утро.
Добро.
Um...
- Кои е това?
- ФБР
Агент Харт.
- С кого е дошъл да говори?
- С никого доколкото знам.
Какво прави тук?
Не изглежда да прави нещо
Седи там от 7:00 a.m.
Заместник Хансън...
пита ли го какво търси тук?
Да сър, каза че е тук по назначение...
and that we should и да си вършим работата както обикновено.
Oh.
И твоят отговор на това просто беше...
Ясно
Аген Харт, аз съм Шериф ВАленти Може ли да се идентефицирате моля?
Съжалявам за натрапването 139 00:09:37,290 --> 00:09:40,225 Тук съм по назначение, Шерифе. Трябва да си вършите работата както....
Обикновенно, Да разбрах. Веждате ли, тук имам проблем...
и той е че имам федерален агент....
който е седнал баш в средата на участъкът...
не е точно, както обикновено.
Заповедите ми са да не напускам столът докато не бъда освободен.
Uh-huh. Агент Харт..
ФБР няма правомощия тук
Сега, ще ви помоля...
станете и излезте...
и си вземете столът с вас.
не е невъзможно,нали, тя да не е тази която се представя
Никои не е този който се представя
Искам да кажа, какво точно имаш в предвид?
Забрави
Какво, това... че тя е шпионин?
- Не не ставай смешна.
- Защото такива неща се случват.
- Сега ти си лудата. Давай, продължавай.
- Не..
Помисли. Тя проверява оцъстващите.
Кой заместник учител прави това?
Имам в предвид, за бога, всичко е толкова Розуелско.
Аз, аз ти казвам Лиз, тя е пратена тук.
ащо ще я пращат тук?
За да намери Чехословаците.
-Помири малко кедарово масло , Maрия.
Което ме кара да си мисля още повоче за тово което до сега си мислех..
преди да ми кажеш за това, което е че..
ние определено, определено, трябва са кажем на Алекс
Не!Виж, Мария, не можем да казваме на никого. Никога!
"Неможем"? Кога си казвала ти не можем?
Виж, трябва ни някой който да внесе перспектива, okay?
Всички тези неща се случват и е опасно.
Онзи ден Шерифът ме пита всчи онези въпроси... и сега това...
Знаеш ли, това е което те правят. Те изпращат специялни правителствени части
Ловци на извън земни, разбираш ли? и изведнъж..
ние е, съучастници на Чехословаци
Алекс ни е нужен да знае за това
[Alex] Не съм с мутации.
То... просто мога да го правя Незнам.
Признавам, не е Джеймс Бонд..
но само с него разполагаме.
Каил Валенти идва насам
- В тази посока или към мен?
- Като, второто..
- Oh, господи
- Какво ще кажеш?
Дори не знам че има нещо за казване.
видях го през лятото и не беше нищо особено
Сигурна съм че сега като пак сме на училище, ще смята това само за лятно преживаване
Лиз
- Kаил
- Как е моето момиче?
До скоро.
- Хей
- Хей
- Как върви?
- Добре.
Знаеш ли, всичко ми идва нанагорно някакси сега с училищните неща.
Да знам Ти всичко взимаш насериозно.
Да.
Добре, ок
- Okay..
- Слушай, Лиз.
Смятам че е важно да сме честни един с друг.
Аз говорих с Томи Ног от отбора и той е съгласен.
човек трябва да е навреме, Лиз.
Знам че нещата не бяха сериозни и разбирам.
Но ти ми каза че ще ме чакаш на Краш фестивалът.
Аз просто чувствам че ако те е грижа за някого, и мен ме е...
трябва да идваш навреме.
истината е че ако беше просто някое момиче..
и ме беше вързало на среща Щях да си тръгна на секундата.
- Но ти не си. Не си просто...
- Наистина искам да говорим сега.
Искам, но просто сега не е моментът
Съжалявам, Трябва да тръгвам, Съжалявам
- господи!
господи съжалява, съжалявам за това
- Паркър, Лиз.
- Да.
- Фотографска памет .
- Това е интиресно.
До сега ня бах срещала човек с фотографска памет.
Помага ми в работата.
Нека ви помогна с тези.
Няма нужда.
Здравейте, търся Майкъл?
- Гарън?
- Mm-hmm.
Може би съм сбъркала.
Мики!
Да влезем
Сигурна ли си че беше мойто досие? напълно сигурна?
Да.
- Тя е питала за мен в час?
- Oh, докато проверяваше за оцъстващи.
И когато излизе че те няма, пита всички в класа дали знаят къде си.
- Не знам какво става, Mайкъл.
- Просто реших че трябва да ти кажа.
- Мерси.
- разбира се.
- слушай.
Ханк ли те е наранил...
- Oh, не ,не.
- Yпросто трюбва да го игнорираш.
СЪжалявам... че така просто дойдох.
Тук ми е домът. Благодаря.
Да знам че е късно, но е прати лагент в моят участък.
Мисля че имам правото на незабавно обяснение.
Не, не искам да ми се обади по късно.
Не, утре не е приемливо.
Да, аз също съжалявам. Слушайте...
- Не, извинете. Из...
ало? ало?
Здравейте, мога ли да ви помогна?
Uh, добър вечер, Заместни Шерифе.
- Благотворителност?
Да, аз съм в комитета за повторното отваряна на дом за сираци Уестлейк
Заместник... Хансън, може да помогнете да се намери дом...
за десетки деца.
Единичните кутии са по $6 на кутия.
Чувствам се задължен да ви препоръчам тези лешник. Много са вкусни
Еми аз се опитвам да намаля сладкото в момента
Разбрано, Заместник
Ще е проблем ли ако видя още кой е тук
По този коридор няма никого.
Ами ако дойда утре вечер?
Еми, то обикновенно вечер почти няма никого.
Е, благодаря за помоща, Заместник.
Какво търсиш тук?
- Продавам сладки за благотворителност.
- Не и тук, не продаваш.
Да, сър.
Луд ли си?
Не влязох просто ей така? имах си алиби за прикритие.
- и какво беше то?
- Продавах сладки за благотворителност.
с лешници?
- и те го купиха ?
- НЕ, всички бяха на диета изведнъж.
Не за сладките , Айнщайн. Алибито
Да , вързаха се.
ЗАщо носиш това?
Защото, Майкъл, имам среща...
с момче което харесвам.
In fact, I like my whole life here.
Всъщност имам среща и следващият Петък...
и се надявам да не ми се наложи да я пропусна защото се укривам от закона
Слушайте двамата, ситуацията е следната.
Досието е в офисът на Валенти
ясно, той си тръгва в 7:30.
няма да има никого в цялото крило на участъкът.
Влизаме, намира досието...
взимаме информацията, връщаме досието обратно...
как ще влезем, хипотетнично?
През прозорецът. има ключалка. Нищо с което да не може да се справим.
Аларма? Хипотетично.
Лесна работа. Доре.
МАкс, не го поощрявай, okay?
Не мога да повярвам че дори говорите за това.
Просто искам да знам доколко е изпълним плана.
И той не е... изпълним.
- Не е изпълним, Майкъл.
- За подобно нещо сме чакали цял живот.
Това е първият случай където имаме някаква улика...
това може да ни каже кои сме.
- Нямаме избор.
- Хей.!
Има ли някого?
С правитествени агенти по петите ни трябва да се покриваме
- Агенти?
- За какво говориш?
- Говори с Лиз.
- Има ли гладни?
- Хей, момчета, някой за пица. Хей, миличко.
- Хей.
Виж... красавице.
Майкъл. здравей.
Хей, аз тъкмо си тръгвах.
- Има достатъчно пица за всички.
- Баща ми готви вечеря.
- Благодаря, иначе.
- Е,аз умирам от глад.
Хайде хора. Чинии, салфетки. Да ядем.
Та знаем че сборът от сумата на "A," "B," и "C" е равен на 360 градуса 305 00:20:30,409 --> 00:20:33,640
- За какво говори?
- Госпожице Паркър?
180.
Моля?
Това е триъгълник.
Нали знаете, сумата на ъглите е 180 градуса.
Правилно, разбира се.
равно на 180 градуса.
- На тя беше извадила досиета на други ученци нали?
- Еми, да.
Но бе извадила и това на Майкъл.
- Колко други още беше взела?
- не знам.
- може би 10.
- 10 са много.
Добре може и да са били 5. Не съм сигурна колко бяха.
Не може просто да отидеш при Майкъл и да му казваш това.
Не го познаваш.
Не си пада много по "Да преценим какви са опциите ни."
Той действа импулсивна.
LВиж, съжалявам. Просто сметнах че Майкъл е в опастност...
и че е по добре да му кажа.
В опасност от какво?
Не знам. представа си нямам
Просто искам да кажа че има шпионин сред нас...
не мислиш ли че ни задължава това да направим нещо?
- Шпионин?
- Еми, да.
- Лиз, чуй ме...
- Не, Макс, такива неща се случват, нали?
Има, специални отдели в правителстово.
Ловци на извънземни, нали знаеш, такива неща
Значи мислиш че Госпожица Тъполски е ловец на извънземни?
кагото го кажеш така звучи смехотворно.
Лиз...
Багодаря ти че ни пазеш гърба.
Нотрябва да продължем да живее както до сега преди това да се случи.
И сега трябва да сме внимателни.
Всички ние, ти също.
стаята за подостряне? Huh.
Лиз, знаещ ли какво стаята за подостряне на вторият етаж представлява?
Знам какво предтавлява. какво е точно?
това е стаята където Greg Coleman направи на Marlene Garcia онази смучка...
с големината на топка за софтбол.
това е стаята където Richie Ruehl и Amanda Lourdes консумираха всичко
добре, Mария, знаеш ли какво? Изкарваш от това нещо което не е
Лиз, не мисля че трябва да правиш това okay?
Не знаем какво може да стане Искам да кажа...
Вие се докоснахте и ти видя какво е в душата му
От къде знаеш какво ще стане ако се целунете?
От къде знаеш какво става като те целуне Чехословак? Не знаеш
Добре Мария, никой няма да се целува
Макс дари не се интересува от мен
Той каза че нещата ще си бъдат както са били преди
Нищо не се е променило Така каза
За бога, не само целуване става в стаята за подостряне, Лиз
Тя е права
Добре, стаята прави две неща
Почиства и ти взима невинността
Знаеш ли какво имим в предвид под "взима невинността," Лиз?
Стаята за подостряне е взела като жертви най-добрите от нас
- Добър ден, Шерифее
- Агент Стивънс
Не пишете, не се обаждате
Съжалявам че изритах Джуниър от тук онзи ден
но нямаше правомощия тук
- Без лоши чувства.
- Няма такива.
Та...
Какво открихте по роклята на сервитьорката?
Еми, няколко неща, Шерифе
Домати, сол, вода, захар, оцет
Кетчуп Шерифе Няма кръв
Похарчихме достатъчно от парите на данъкоплатците...
в опити да открием това което го няма
Извънземен кораб не е кацнал през 1947.
Няма извънземни в момента живеещи в Розуел, Ню Мексико.
Имаме заповед от губернаторът да претърсим сградата...
и да премахнем всякака информация свързана и извънземни...
срещи и предполагаеми такива
паранормални случки в окръга
Това е краят Шерифе
Да започваме момчета
открили сте кръв върху серитьорката
Защо иначе ще извземате досиетата ми?
това няма ли да е загуба на пари на данъкоплатците?
Заключено е.
няма да е за дълго. Благодаря ви, Шерифе.
Чувствайте се като у дома си.
Аз отивам на обяд.
Значи това е стаята за подостряне.
До сега не я бях виждала.
Просто сметнах че ще е добре да сме на някое уединено място.
Ясно.
Беше права зъ Тъполски.
Не е тази за която се представя.
Oh.
Тя използва този офис...
и сметнах че е добре да разберем защо е тиук.
Добре.
6-ти и 7-ми час са и свободни така че...
може да бъдем тук известно време.
Добре, все още съм объркана
АКо сте се разбили през 1947, наистина ли си на 16...
или си 52 годишен в тялото на 16 тодишен?
или вие стареете по различен начин?
искам да кажа да не би една извънземна година да се равнява на 7 човешки?
Май доста си мислила за това?
Малко.
Знаем че сме излезли от корабът през 1989.
Но не знаем колко време сме стояли в него.
Когато излязохме от него изглеждахме като 6 годишни деца.
и бяхте ли тогава зелени?
- Зелени?
- Преди да вземете човешка форма...
бяхте ли метър високи, зелени и мазни?
Съжалявам че ти задавам тези въпроси Това са въпроси на Мария
Um, Не.
Винаги сме изглеждали така.
освен за ... третото око.
ок.
Шегувам се.
Yeah. Знаех че се шегуваш.
Много си лош.
Значи наистина не знаете от къде сте...
от коя планета, или кои са като теб освен Майкъл и Изабел?
Нямам представа.
Това е понякакъв начин освобождаващо
Освобождаващо?
Например аз, знаеш че родителите ми притежават Крашдаун Кафе...
и всеки в града ме познава.
Дори само да се подстрижа всеки забелязва...
И трябва винаги да дават мнението си за това
Някакси прави живота клаустрофобичен.
Все едно винаги трябва да съм тази която се предполага да бъда...
независимо какво стане с мен всеки ще ме греда?
Нали разбираш?
Понякога просто искам да съм невидима
а понякога не искам да съм толкова невидима.
Добре
Прегледала съм ги всичките и от тук ще започна.
Майкъл Гарън Интервюира ли го вече?
Не е стъпвал в училището от както съм дошла.
Но ако Мохамед не отиде при планината...
- Искаш ли аз да говоря с него?
- Не, аз ще го направя
Първо провери дали адресът е верен
разбира се
- 5 минути.
- Точно така.
- Нещо става.
- Взимат неща от офисът на шерифа.
- Какво?
- Някакъв костюмар, трябва да се влезем там
Сега или никога Макс
Знаете ли, бих ви насочила към тази част на менюто
Oh, Извинете. Къде се губиш?
- Трябва да ме покриеш.
- Кога?
- Тази вечер.
- Oh, не. Тук е лудница.
Изивнете? Чакам си моят Hot Fudge Blastoff...
- Вече 20 мин.
- Да все идно имаш нужда от 80 грама мазнини.
Добре, едно ходене в стаята за подостряне, и вече не може да работиш?
Отивай да си обличаш униформата, Madonna.
Хората изискват мазна храна с извънземни имена...
и за бога, твоя е задачата да им я поднесеш
Виж Мария, това е наистина важно
Обещавам ще ти обясня всичко по късно
Ти се най-добрата но сега трябва да тръгвам
Добре, искам няколго отговора, ок? "защото първо...
се насят слухове че миналата седмица са те простреляли в кафето.
И после на фестивалът, те е прегазила кола, но всъщност все едно не е.
И всеки път когато се опитвам да говоря с вас двете, вие млъквате...
или измисляте някоя невероятна история за Чехословакия...
Която е страна която не съществува от 10 години
Та, искам истината и я искам сега
Алекс, причината да сменяме темата всеки път ...
- е...
- Менструални болки.
- Имаме менструални болки, Aлекс.
- Да.
И не искахме да говорим пред теб за това...
защото сметнахме че ще се почувстваш неудобно.
- Но ако държиш да знаеш щи ти кажем.
- В болезнени детайли.
Не! Храня се.
Благодаря.
- И за мен е важно.
- Всичко което искам да направя е да опазя това което имаме в Розуел.
- Точно това правя.
- А мислиш ли как се чувствам аз тук Макс?
Разбира се.
Виж, жената която е извадила досието ти е на път към теб.
- Какво?
- Просто не стой там тази вечер.
Изабел те чака у нас.
- Просто отиди там и чакай
- Да чакам да ме намери?
Не прави нищо глупаво.
Да вървим.
- Лиз?
И как се озовахте там където се озовахте...
и, um, Майкъл дойде тук?
Дълга история е.
Неговият осиновен баща винаги ли е...
Труден? Да.
- Пръстенът ми!
Господи! Лиз, стани... ставай.
Лиз...
Извинете за притеснението търся Майкъл.
- Лиз!
- Каил!
- Хей, Mкс. Какво става?
- хей Каил.
- Нищо.
- Защо шептиш?
Ние просто чакаме Майкъл
- Ние ше ходим на, um...
- Боулинг.
- Защо шептиш?
- Ние ше ходим на Боулинг.
- Лиз какво правиш там долу?
- Падна ми пръстенът.
- Защо шептиш?
- Ако искате да ви дам номерът ми.
- Mm-hmm.
- Бихте ли казали на Майкъл да ми се обади?
- Боулинг?
- Да.
- Какво? Какво?
- Maкс.
Какво правите?
Може когато това отмине...
ти и за да обядваме заедно.
- Обяд?
- Да, ако искаш.
Като в ресторант?
- Да.
- Okay, добре.
Това е среща. Не! Това не е среща.
Това... е обяд.
обяд. имено.
Аз по добре да се прибирам.
Да, аз също.
Лека нош, Лиз.
Лека нощ.
Майкъл изчезна.
Нали го знаеш че той просто не знае как да контролира силите си.
Знам.
Добре, ти извади Майкъл от там.
Аз ще задържа Валенти извън офисът му колкото мога.
Добре
- Забравихте ли нещо?
- Документи.
Толкова се радвам че заварвам някого тук.Спуках гума...
и не мога да си я сменя.
Шерифе?
Вие не сте на смяна, Шерифе. Аз с удовоствие ще помогна на младата дама.
Няма проблем, Заместник. Аз ще я оправя.
Майкъл да тръгваме, сега. Валенти се върна.
Да вървим.! Майкъл.!
Чакайте тук.
Да вървим. Да вървим.
1, 2...
3.
Казахви че не е нищо особено.
Ето.Готова сте госпожице Евънс
Благодаря. Много благодаря.
- Изабел, нали?
- Да.
- Навън си след вечерният час
Имах спукана гума.
Правилно. Къде е Макс тази вечер?
Нямам представа.
Аз съм му сестра, не пазач
Благодаря отново
За нищо
- Какво видя?
Рики Мартин под душа.
Хей.
Съжалявам... за по рано.
Може би наистина не знам какъв е животът ти.
Нещото което осъзнах е...
Това че животът ми не струва е добро нещо.
По лесно е.
Ние винаги трябва да сме готови да тръгнем, взимаме куфарите и отиваме на друго място.
Може след 10 години, може след седмица.
Може утре
Моят съвет: Не се привързвай, Максимилиан
ТОва само ни прави по слаби.
Госпожице Паркър?
Имам няколко въпроса за вас относно Майкъл Гарън.
Приятелят ти Майкъл има сериозни неприятности
Аз не съм заместник учител.
Видях ви при къщата на Майкъл миналата вечер.
- Аз съм новият училищен съветник
- училищен съветник.
и Майкъл е момче което го грози сериозната опасност да бъде изключен от училище.
Ако наистина си му приятел поговори с него...
и ти също щи трябва скоро да дойдеш да ме видиш.
разбирате ли ме, госпожице Паркър?
- Ше му предам.
- Благодаря.
След като узнах за Макс и Изабел...
Започнах да мисля за тайните.
Че за всеки който има тайна...
има някого който иска да я узнае...
Как понякога тайните карат двама души които си принадлежат да не са заедно.
И понякога тайните те карат да се чувстваш част от нещо.
И сега, дори аз, Лиз Паркър...
най-незначителното момиче от момичетата в малкият град...
с най-простичкият живот...
имам нещо да скрия.