Fawlty Towers - 02 - Complete Season (1975) (Fawlty Towers - 2x05 - The Anniversary.srt) Свали субтитрите
- За тях е нищо.
Ще им ги върна след 6 седмици.
- Или ще ти ги удържат.
Тя каза, че може.
Ако ми беше отказал преди 3 седмици, щях да потърся пари другаде.
Питай го пак.
- Питам вече три пъти.
Кажи му, че иначе ще напуснеш.
Парите ми трябват до събота.
- Натисни го.
Без нас хотелът е свършен.
Четките ти, Поли. Ето.
- Благодаря ти, Мануел.
И ресто 44 пенса.
А това какво е?
- Правя паеля, изненада за вечерта.
По мамина рецепта.
А Тери знае ли?
- Може би г-н Фолти каже.
Станало ли е нещо?
- Нищо, което можеш да поправиш.
Сигурна ли сте?
- Днес правим 15 г. от сватбата.
Познай кой е забравил.
Не вярвах, че ще забрави и сега, след като забрави миналата година.
Не бива да съм толкова обидчива,
но съм орисана с чувствителна натура
и трябва да си нося кръста.
Поли, знаеш ли от коя поема е това? "Ода на радостта". Здравей, скъпа.
Поли, ще заредиш бара, нали?
- Поли никога не забравя, Базил.
Само й напомням.
- Нима?
Беше просто напомняне.
- Няма опасност да забрави нещо.
Нима?
- Да.
Тя никога не забравя.
Кога е забравила нещо?
- Явно паметта ми изневерява.
Я повтори?
- Благодаря, скъпа.
Забравих си мисълта.
Не се тревожи. Важното е да помниш това, което е съществено за теб.
Долавям ли мирис на горящ мъченик?
Днес имате годишнина.
- Знам, но не ме издавай.
Правя се, че съм забравил. Миналата година жив ме одра
и сега съм поканил приятели да се почерпим.
Мануел ще направи паеля, ще пием шампанско,
но още не й казвай, нека се пече на бавен огън.
Защо не я сварите във вряло олио?
- Ще е по-скъпо.
Г- н Фолти, кое време за паелята?
- В 21:00 ч. И е тайна, нали?
Решихте ли за колата?
- Коя кола?
Заема ми за кола. Г- жа Фолти е съгласна.
Тя не е наясно с паричния поток, предвид замразените авоари...
100 лири! Ще ги върна след 6 седмици.
Нека си помисля.
- Трябват ми за този уикенд.
Тази седмица?! Трябваше да ми кажеш.
Казах ви преди 3 седмици.
- Днес имам юбилей.
Чакам гости, после ще говорим.
Като дойдат, ми помогни за палтата и напитките.
Аз пък викам танто за танто!
- Какво става?
Добро утро, г-н Фолти.
- Добро утро, дами.
Може ли две думи?
Би ли изчакала, скъпа?
- Не.
Наред ли е всичко? Изглеждаш ми напрегната.
Знаеш ли какъв ден е днес?
Шестнайсети, скъпа.
- Седемнайсети.
Не, скъпа, шестнайсети е.
Седемнайсети, Базил.
- Сега ще го изясним.
Да, права си. Седемнайсети април. Виж ти...
Това навява ли ти някакъв спомен?
- Спомен?
Ажанкур!
Какво?
- Годишнина от битката при Ажанкур.
Трафалгар?
Креси? Поатие? Йом Капур?
Г- н Фолти, Мануел казва, че ще ви прави паеля.
Тихо! За годишнината.
- Аз мога да готвя паеля.
Завършил съм готварство.
- Той е испанец, по-оригинално е.
Всичко готвя: гаспачо, патладжани по испански, пиле по андалузки...
Знам, но той мечтае да я сготви, откакто е тук. Прояви разбиране.
Не искам да се караме.
- Искаш.
Недей и ти, не искам разправии.
Млъкни! Казах му, че ти ще готвиш.
- Не! Г-жа Фолти. Тя излязла.
Какво?
- Тръгнала. Навън.
Какво?!
Сибил!
Сибил! Недей! Не съм забравил.
Поканил съм гости.
Имаме годишнина!
Наред ли е всичко?
Има бабуна, заравнявам я.
Подранихме ли?
- Не, заповядайте.
Дойдоха! Какво да им кажа?
- Ами че тя... таквоз...
Таквоз! Брилянтно!
Нали парти изненада. И нея я няма.
Ето изненада!
Привет, Баз.
- Кажете, че е болна.
Тя е болна. Сибил. Нещо за пиене?
Кой е в Сибир?
- Какво й е?
Чу ли? Казах "кой е в Сибир".
- Да, и?
Схвана ли?
- Не, не съм.
Вече ще й викам Сибил от Сибир.
А на теб - Базил от Базел.
Какво е станало?
- Какво й направи, Баз?
Роджър!
- Знае ми името, цяла нощ го повтаря.
Какво има?
- Нищо.
Със Сибил.
Малко е нефелна... Не, добре е. Чувства се ужасно, но ще оживее,
което е важно в дългосрочен план.
- Ще ида да я видя.
Не си прави труда, ела да пийнем.
- След малко.
Аз бих се въздържал.
- Нека поклюкарстват.
Не бива.
- Компанията ми ще я разведри.
Ако я видиш, ще се уплашиш. Цялата е подута.
Знаеш колко държи на вида си.
Тя няма да има нищо против да я видя.
Ще има.
- Не бива да стои сама на юбилея.
Ох, как ме сецна тоя крак!
Я да пийнем.
Бедният! Нека й се обадя.
Ще й кажа да слезе и да те види. Има телефон.
Хайде да пийнем бе, Баз.
- Недей.
Моля те!
- Защо?
Тъкмо е заспала.
- После ще спи цял ден.
Да, но си изгуби гласа. Секна ей така.
Идваме, Роджър. След теб, Алис.
Ей сегичка, Алис. Какво ти се пие?
Джин фис. Докторът дойде ли?
За теб, Родж?
- Джин тоник.
Базил, лекарят идва ли?
- Ядки.
Скарали са се и тя не иска да слезе.
За доктора ли ме питаше? Още не е идвал.
Очаквам да ни посети по-късно.
Колко жалко! Горката Сиб! Навръх годишнината ви.
Здравей, Поли. Колко жалко за г-жа Фолти!
Нали? Докторът й каза да пази леглото 2 дни.
Докторът още не е идвал. Нещо се обърка.
Но онзи човек сутринта приличаше на лекар.
Наистина приличаше, но, за жалост, не беше.
Не беше лекар.
- Беше зъболекар.
Какво е търсел тук?
- Ами гост на хотела.
Зъболекарите също ходят по хотели.
Но не карат хорските жени да пазят леглото.
Сигурно е говорел за своята жена.
Е, добре сте ми дошли. Наздраве.
- Гръм да те удари, Базил.
Дано скоро оздравее.
- Сиб или жената на зъболекаря?
А вие добре ли сте?
- По-добре не може.
А ти?
- Аз мога, но няма да има полза.
Колко жалко! И то навръх юбилея.
- Решихме да направим ремонт.
Ще го направим като капитанска каюта. С карти по стените, въжета,
в ъгъла - рул...
- Ще стане по-изискано.
Идеята не беше моя.
- Горката Сибил!
Здравейте!
Здравей, Вирджиния. Артър...
- Честита годишнина.
Носим ви малка изненада.
- Може ли да видя?
Торта?
- Прекрасно.
Ти ли я направи?
- Не щадих марципана.
Тя е болна. Сибил.
- На легло е.
Не е в неин стил.
- Изгубила си гласа.
От какво?
- Не се знае.
Сигурно от марципана ще й мине. Почерпи я, Баз.
Да й занесем едно парче.
- Не бива.
Тя помоли да не я безпокоим.
- Само за минутка.
Не бива, може би утре.
- Какво й е? Видя ли я лекар?
Не, но я е огледал зъболекарят.
Зъболекар?!
- Говорихме с доктора по телефона,
описахме симптомите и той каза да лежи. Нещо за пиене?
Едно шери.
И какви са й симптомите?
- Изгуби си гласа и се поду.
Тери ми пречи.
- Подула се е?!
Какво има?
- Бута моя тенджера и слага своя.
Поли, какво й е подуто?
- Една бира.
Премести си тенджерата.
- Преместил, той пак бута.
Кое й е подуто?
- Очите. Кажи му какво съм казал!
Бедрата.
- И ми бута парцала в краката.
Бедрата й.
Бедрата?!
- Целите й крака.
Хайде, кажи му го!
Поли казва, че краката й са подути.
Не, краката на Сибил.
- Какво?
Краката на Сибил.
- Бедрата й.
О, да, съвсем мъничко. Но предимно лицето. Най-вече очите.
Лицето й е подуто, няма глас, краката й са...
Подути. Тъжно, а? Горката дърта чанта!
Лекарят кога ще дойде?
- По-късно... Скоро... Не знам.
Отивам да я видя. Очевидно е много зле.
Разбира се. Затова не иска да говори с никого.
Няма да й говоря, само ще я видя.
Та тя е болна! Какво има да й гледаш?
Аз съм медицинска сестра.
- Да, бе. Да, знам!
Чухте ли? Толкова години се знаем,
а тя реши, че съм забравил каква е.
Пусни ме, Базил. Искам да видя Сибил.
Не може.
- Защо?
Защото... Леле, колко си отслабнала! Направо си се стопила.
Г- н Фолти! Трябва да им кажете.
Добре.
- За визитата на доктора сутринта.
Дойде по първи петли.
- Защо не каза?
За да не ви тревожи.
- Затова.
Много ли е зле?
- Може би.
Не съвсем зле, но относително зле.
- Бедничкият Базил!
Предпочитам да не говорим за това.
- Здравей, народе!
Привет, Базил.
Здрасти, Редж.
- Сибил няма ли я?
Видя ли, казах ти. Току-що я видях в града.
Какво?
- Беше с колата.
Не, била е другата.
- Коя друга?
Една жена, която прилича на Сибил. Не сте ли я виждали?
Прилича на Сибил?
- С едри скули. От север е.
Кара червено Макси, нали?
- То е на мъжа й.
Или е задигнала твоето. Няма го.
В гаража е.
- Прилича на Сибил? И е от север?
Говори като севернячка - сигурно е от север.
Говорил си с нея? Как се казва?
Не знам, видях я само веднъж, на панаира.
Извинявай, Базил, не исках...
Между другото, къде е Сибил?
- В леглото.
Никак не е добре. Не иска да вижда никого.
Не може ли само да надзърнем?
- Не, тя не бива да се вълнува.
О, Базил!
- Какво "О, Базил"?
Ние сме най-старите й приятели. Дойдохме специално да ви видим.
Съжалявам, че сте се разкарали. Ще пийнете, ще се посмеете,
но ако това не ви е достатъчно, ще ви платя бензина!
У спокой се.
Разбираме те. Разстроен си.
Достатъчно близки сме. Можеше да отложиш събирането.
Щях, но нямаше кога. Тя започна да се подува преди час.
Нали каза, че докторът е идвал сутринта?
Да, но заради гърлото й. Тя се поду, след като той си отиде.
След това?
- Водите ли си бележки? Ти къде?
Отивам при нея. Става нещо странно.
Не мога да стоя тук, докато приятелката ми...
Тя се чувства отлично, само дето не е добре.
Изгуби си гърлото и я боли гласът. Докторът каза, че е зле, но малко.
Като си тръгна, тя започна да подпухва
и сега не иска да я безпокоят. Какво странно има в това?
Това, че се шматка из града.
Какво каза?
- Пошегувах се. Може ли още джин?
Искаш да кажеш, че тя е в града?
- Не, разбира се.
А аз ви разправям врели-некипели за болната си жена, която лежи горе?
Стори ми се странно, че Кити е видяла онази севернячка.
Странно? О, разбирам!
Искаш да кажеш, че Сибил не е горе, а е била в онази кола!
Сега ми стана ясно.
Защо стоим тук? Хайде, всички горе.
Хайде де.
- Не.
Който мисли, че лъжа, да заповяда.
- Не го мислим.
Не се втелясвай, Базил.
- Елате де.
Не искаме.
- Ще се видим друг път.
Когато е по-добре.
- Роджър иска сега.
Да не я безпокоим.
- Роджър иска...
Не, не иска!
- Е, само ще й кажем "здрасти".
Роджър!
- Добре. Чудесно. Превъзходно.
Няма проблем, прекрасна идея.
Само ще й кажа да спре да умира, а вие елате да я идентифицирате.
Поли, ела. Налейте си питиета, не се притеснявайте.
Още ядки има ли?
Какво става?
- Не говори.
О, не. Няма да го направя!
Не искам!
Ще сложиш тъмни очила и перука.
Изслушайте ме...
- Ще дръпнем завесите.
Няма да повярват, че съм жена ви!
Не приличам на нея!
- Нали си жена?
Лицето ми е по-дълго.
- Ще го скъсим.
Не говори и само махай с ръка. Вдигни ръка и я размахай.
Знам, че сте напрегнат,
може би сте в нервен шок, не знам, не съм специалист,
но разберете, няма да се получи.
Просто няма.
- Какво ти става?
Ако искате да се правите на братята Маркс, ваша си работа.
Но без мен.
- Ти забърка кашата.
Подучи ме да кажа, че е болна.
- Но вие ги поканихте да се качат.
Вие се направете на Сибил!
- Много съм висок и имам мустаци.
Да се правя на таласъм ли?
- И без това приличате на такъв.
Ще те съсипя! Повече няма да сервираш в Торкий.
Да сервирам? Какъв майтап! Стоя на рецепцията, чистя стаи,
сменям бушони, а ако смятате, че в задълженията ми влиза
да се правя на жена ви, значи наистина ви хлопа дъската.
Няма да го направя, ясно ли е? Оправяйте се сам!
100 лири за колата.
Добре.
Сега!
Кажи?
- Туй невъзможно. Елате, моля.
Какво има?
- Тери. Елате.
Той казва мен, че аз не може прави паеля!
А ти му кажи...
- Казал.
Паеля испански специалитет, а не вонящ английски пай.
Аз прави паеля като моя мама! Мамина рецепта хит в Барселона.
Той вика мен "левак, мангал и мамин дрисльо".
Виж сега.
- Базил!
Кажи на Тери да те остави на мира. Изчезвай!
Не ти, Редж.
- Хит в Барселона!
Да дойдем ли вече?
- След малко. Всъщност елате.
Тя тъкмо дойде на себе си.
- Как е, Базил?
Събудих я, за да й кажа, че идвате и тя, разбира се, много се зарадва.
Но с това гърло не може да говори.
Слава богу!
Ей сега ще ви приеме. Чевръста е.
- Да не се гримира заради нас?
Не, просто...
Помоли ме да ви кажа колко ще се радва да ви види.
Значи може да говори малко.
Не бих казал. Всъщност ми го написа на картичка.
А марка сложи ли?
Базил, имаш ли пепелник?
- Ей сегичка.
Не е нужно...
- Веднага идвам.
Г- н Фолти!
Той турил вътре кайма! Кайма проклета!
Виж какво направи!
- Пардон.
Казал му, паеля рибно ястие.
- Махай се!
Но какво да правя?
- Чупка! Изчезвацио!
Колко забавно, нали?
Защо да ходим на кръчма или голф, щом можем да гостуваме на Базил!
Стига, Роджър. Сигурно не му е лесно с тази болест на Сибил.
Знаеш ли какво мисля по въпроса?
- Какво?
Готово. Нося и малко ядки. Само поеми пепелника.
Съжалявам. Да донеса ли други?
Не, чипсът е достатъчен.
- Алис, чипс?
Артър? Кити, искаш ли?
- Благодаря.
Сега ще донеса четка.
- Баданарката на Базил.
Метлата на баба Яга.
- Какво намекваш?
Скарали са се и тя не иска да дойде.
Неловко й е от нас.
Не ме интересува!
Не ме интересува!
Остави на мен.
Базил?
Вероятно вече е готова.
Чудесна идея. Само да видя.
Още не е готова. Почти.
Някой да иска чипс?
Имаш ли шоколадов сладолед?
Оставям ги тук, взимайте си.
- Хубав килим.
Благодаря, малко е овехтял.
- Мислех, че такъв му е десенът.
Хубави тапети.
- Избрахме ги в тон с килима.
В тон?! Едното трябва да си иде. Залагам за килима.
Четеш много Оскар У айлд. Не знам виждате ли онзи корниз...
Няма проблем, ще почистя.
- В колко часа започва филмът?
Добро утро. Чудесен ден за партия голф.
Да, майоре.
- Някой ще се присъедини ли?
Отиваме да видим Сибил.
- Мач ли ще играе?
Не, болна е.
- Значи трябва да е в леглото.
Там е, отиваме при нея.
- Ще се съберете ли всичките?
Да ви представя майор Гауън - най-старият ни гост.
Очарован съм. Добре дошли в Торкий.
Готова е. Влизайте. Без вас.
Сибил! Не се опитвай да говориш.
- Бандата е тук.
Съжаляваме за болестта ти.
Искахме да ти честитим годишнината.
- Честита годишнина!
Какво стана?
- Редж падна.
Навехнах си глезена.
- Внимавайте!
Тук е пълен мрак.
- Проклетата лампа не работи.
Спънах се в нещо.
- Кой е там?
Кити, къде си?
- Не може ли да светнеш, Базил?
Момент.
- Добре ли си, скъпа?
Пазете се от това нещо.
Сега вече можем да видим екрана.
- Кити, добре ли си?
Не биваше да си правиш труда, Баз.
- Минете оттук.
Оттам можете да я видите.
Добре ли си, скъпа? Ето я.
- Здравей, Сибил.
Нещо мърда там.
- Доста е тъмно.
Светлината дразни очите й.
- Тя е с очила.
Ще дръпна пердетата. Да, скъпа, знам, че сълзят.
Така е по-добре. Честита годишнина!
Бедничката!
Как се чувстваш, миличка?
Горката!
- Колко си подпухнала!
И бедрата.
- Донесохме ти торта.
Искаш ли малко? Хапни си, скъпа.
15 години, а?
- Браво! Честит юбилей!
Струва ми се, че е уморена.
- Ръкомахането би съсипало всеки.
Май е най-добре да...
- Какво е това бялото в устата й?
Просто пяна. От вълнението.
15 години са това!
Какво има?
- Забравих нещо.
Вие си поговорете с Поли... Сибил. Идвам ей сегичка.
Да си бъбрим? Някой говори ли жестомимично?
Здравей, скъпа.
- Върнах се за стиковете. Бързам.
Добре.
- Какво?
Ти си знаеш, скъпа.
- Дори не искаш да остана!
Какво е това?
15 години съм с теб. А какво можех да имам сега!
15 години... Боже!
Не ме искаш тук, нали?
- Явно вече си го решила.
Няма да го забравя.
- Няма ли?
Тръгвам си. Така е най-добре.
- Хубаво, скъпа.
Сбогом, Базил.
- Чао.
И карай внимателно.
Бързо се оправяй.
- Като оздравееш, ще го полеем.
Не искам да те оставя така.
Позволи ми да те пипна, само да проверя...
Не се бой, няма да те заболи.
Само да ти опипам жлезите.
Не бъди глупава, Сибил.
Довери ми се, за твое добро е.
Какво става тук?
- Тя ме цапардоса!
Исках да я прегледам, а тя ме удари.
Няма да биеш приятелите ни!
Знам, че не си във форма, но се овладей. Не е на себе си.
Ще ти звънна да ти кажа какво е казал лекарят.
Някой да иска още питие?
- Не, по-добре да тръгваме.
Чудесно.
Всичките са еднакви, скъпа, повярвай.
Знам.
Сега ще поиграем голф, а после ще вечеряме някъде.
Взе ли си стиковете?
Много се радвам, че се видяхме. Благодаря за посещението.
Трябва да се виждаме по-често. Когато се възстановите.
Съжалявам за щетите. Като оздравее Сибил, ще се съберем.
Невероятно! Тъкмо говорехме за вас.
Базил Фолти. Запознахме се на панаира.
Как е на север? Ходили ли сте си наскоро вкъщи?
Сега ще ти обясня всичко.
Какво съвпадение! Иска да купи от нас хладилник.
Радвам се, че се видяхме. Съжалявам за глезена ти.
А ти дръж главата назад...
Голям майтап.
Дотук беше лесно. Сега идва трудното.