Fawlty Towers - 02 - Complete Season (1975) (Fawlty Towers - 2x04 - The Kipper And The Corpse.srt) Свали субтитрите
и направо обожава сиренце, нали, миличкият ми?
Не е ли красавец?
- Изумителен. Какво е?
Ши-цу.
- Горкичкото.
Каква порода е?
- Домашна.
Явно не става за лов на елени.
Още едно, майоре?
- Защо не.
За вас, г-жо Чейс?
- За мен нищо,
но Принц би искал купичка топло мляко...
Мануел! Той ще го обслужи. На мен хората са ми достатъчни.
Пор фавор, ел пале микроскопико.
Добър вечер, д-р Прайс. Какво ще обичате?
Скоч, моля. Предполагам, че съм пропуснал вечерята.
Какво бихте желали?
- Наденички.
Боя се, че готвачът ги държи под ключ.
Предлагаме сандвичи. С шунка, сирене, домат?
С шунка, благодаря.
- Ще се погрижа. Базил!
Би ли направил сандвичи с шунка? За д-р Прайс.
Разбира се, един момент, докторе.
- Простете, телефонът звъни.
Пак ли доловихте течение?
- Той е с крехко здраве.
Дори един полъх ще му се отрази фатално.
Дръжте си го в запечатан контейнер.
- Няма да може да диша.
Поне може да се опита. Нещо друго?
- Не, стана късно,
ще се качваме горе.
- Има си хас.
Простете, че ви задържах.
Малък или голям сандвич?
- Малък, моля.
Не, не, тази беше третата.
Първо дойде с оная повлекана, после с жена си,
след това с въпросната, а сега с тази рижава...
Да, прекрасно. Стая номер 12.
Благодаря.
Чудесно... Да, те бяха.
С възрастта стават по-непридирчиви.
Много съжалявам.
- Ще се видим сутринта.
Починете си добре.
Да не ви е зле?
- Не, не, само малко...
Ще дойдем да ви вземем в 9:30.
Ще пием кафе и ще ви заведем при директора.
Приятни сънища.
- Ще се видим сутринта.
Извинете.
- Харис? Не, пак е сам.
Къде ти! Гледа мач.
Номер 8, нали?
- Благодаря.
Как сте?
- Не особено добре.
Желаете ли нещо топло?
- Не, благодаря.
Не, не беше той, а един нов.
- Лека нощ.
Казах, лека нощ.
- Лека нощ.
Не те заболя, нали? За добрите обноски не се плаща.
Човекът не е добре.
- Не го карам да произнася речи.
Когато ти е зле...
- Две малки думички, нищо повече.
Простете...
- Какво има, г-н Лийман?
Бих искал да закуся в леглото.
- В леглото?
Дали ще смогнем, скъпа?
- Да.
Повечето от гостите ни успяват да слязат за закуска.
Английска закуска или континентална?
Английската включва яйца, бекон, наденички, домат...
Континентална.
- Херинга?
Препечени филийки, мармалад...
Чай или кафе?
- Да... Чай.
Вестник?
- "Телеграф".
Палисандър, махагон, тиково дърво?
Моля?
- От какво дърво да е подносът?
Няма значение.
- Добре тогава. Приятни сънища.
И аз ще дремна, ако имам време, преди да ви сервирам закуската.
Ако спите с отворена уста,
направо ще ви пъхам парченца намазана с масло херинга.
Базил!
Наденички, моля.
- Само наденички?
Чай или кафе?
- Кафе.
Не чинийка, казах купа!
- Купа?!
И не толкова студено, казах хладко.
Ще вземе да хване пневмония! И още една възглавничка.
Наденички за 6-а маса, Тери.
Пак стачка в автозаводите!
- Прибери херингата, Базил.
Хитлер им трябва на тях.
- В хладилника.
Изтекъл й е срокът на годност. Пише го на опаковката.
Нищо й няма.
- Само си връзват гащите.
На масата!
Не! Това.
Сложи това под него.
Възглавничката!
Ухапа мен!
- Уплаши го!
Не понася резки движения.
Нямате ли си кучета в Калкута?
Поръчали сте и яйца, и наденички.
Да, наденичките са за него.
Какво има, Мануел?
- Ухапа мен!
Нарежи ги на малки парченца.
Не яйцата ми! Наденичките.
- О, пардон.
Ухапа и Поли!
Щом допускате кучета, трябва да познавате нрава им.
Ще ги нарежа в кухнята.
- На мънички парченца!
Херингата е готова.
- Заболя ли те, Поли?
Стига си я душил, Базил, занеси я горе.
Нищо й няма.
- А защо е такава на цвят?
Какво има, Мануел?
- Косматият дребосък ни ухапа.
Тя плаща допълнително за него. Минава 8 ч.!
Отравянето си е убийство, Сибил.
- Побързай,
чакам хората от пералнята.
- Боже!
Женската работа никога не свършва!
Какво правиш, Поли?
- Приготвям пикантни наденички.
Добро утро, закуската.
Закуската!
Ето. Автозаводите пак стачкуват. Данъкоплатците им пълнят гушите,
а те го играят социалисти. Ако не им се правят коли,
да строят катедрали или да пишат музика.
Британски концерт в четири части, с почивки за чай между тях.
Нищо не ги интересува! Дай им само парите ми да лапат.
Нали може да загася? Е, добър апетит.
Моля? Не ви чух.
Няма нужда да ми благодарите.
Не мога да повярвам! Нито дума не обели.
Ставаш по нощите да им правиш закуска, а благодарност никаква.
Какво е това?
- Забравихте млякото.
Ужасен бъбривец е.
Занесох му закуската в стаята,
сложих я пред него, дадох му вестника, дръпнах завесите
и познай той какво каза.
Викам, познай какво каза. Нищо!
Твоят приятел от 8-а стая. Нито думица!
Слушаш ли ме? Ехо, чува ли ме някой?
Да не съм станал невидим?
Сибил, виждаш ли ме?
- Не.
Тогава отивам да си легна. Не, ще ритам гостите!
О, горкичкото ми момченце!
Наденичките за д-р Прайс.
Какво има, Поли?
- Мъртъв е.
Онзи от 8-а стая.
- Лийман? Базил току-що беше горе.
Изстинал е.
Какво му е на тоя пес?
- Мъртъв е!
Още приритва. Мъртво куче в трапезарията.
ХЕИ само това чака.
- Не, г-н Лийман!
Това обяснява много неща.
Наистина, Поли ни каза.
- Току-що му занесох херингата!
Божичко!
Ще повикам д-р Прайс.
- Чакай!
Сложих млякото на подноса и... Какво правите?!
Казах й, че е развалена. Ще ни лепнат 20 години!
Херингата!
- Но той е мъртъв от часове.
Изстинал е, г-н Фолти. Сигурно е умрял в съня си.
Г- н Фолти! Дори не е докоснал рибата.
Пипнете го.
Какво?
- Пипнете го.
Ледено студен е.
- Да.
О, радост! Благодаря ти, Боже!
Толкова съм щастлив! Ура!
Каква трагедия!
Може ли да попитам кой...
- Задушно е, ще отворя прозореца.
Кой го откри?
- Поли.
Донесох му млякото... Бяхме го забравили.
Заедно със закуската?
- Не, тя вече беше сервирана.
Но кой му е донесъл закуската?
Аз.
Какво е това?
- Част от нея.
От кое?
- От закуската.
Вие сте му донесли закуската
и сте й казали, че е мъртъв?
- Да.
Защо тогава сте му донесли...
...мляко?
- Защо ли?
Когато ми каза, че е починал, помислих, че си почива.
Не се изрази точно така...
- Всъщност казах, че е доста тих.
За стачката му говори, нали?
- Благодаря, Сибил.
Мъртъв е поне от 10 часа.
- Няма връщане назад.
Което си е така, си е така, скъпа.
И не сте видели, че е мъртъв?
- Хората не са разговорливи сутрин.
Като не пее арии, не значи, че е ритнал камбаната.
Това е хотел, а не железопътна гара в Бирма!
Даже на табелата пише "хотел".
Хотел за хора, които имат поне 50%%% шанс да изкарат нощта!
Защо сте ме зяпнали така?
Базил, от пуловера ти се подава херинга.
Ето къде била! Убих се да я търся.
Ще бъдем долу, докторе.
- Ще звънна на погребалното бюро.
Станал съм по нощите!
Стаята му е резервирана от обяд.
- Ще настаним човека в друга.
Няма свободни. Разкарай това нещо!
Пренеси трупа в офиса.
- Сега?!
Като приключи докторът.
Какво правиш?
- Оформям му сметката.
На кого ще я дадеш?
- Ще му я пъхна в портфейла.
Няма да включвам закуската.
Г- н Симпкинс, "Фолти Тауърс". Един от гостите ни почина.
Кога можете да приберете трупа? Да, трупа се.
Добро утро.
- Колко сте внимателен.
Понеже един от гостите ни пукяса.
Колко сте лош!
- Мануел!
Да вървим да преместим трупа. Поли!
Нали може да преместим...
Трябва да повикам съдебен лекар.
Не мога да издам смъртен акт, не съм му личен лекар.
Разбирам, елате, докторе.
Чисто ли е?
- Да.
Хайде.
Добро утро, Мануел.
Не, Тери ще ги прибере.
- Нека помогна.
Няма нужда, ще се справим.
- Само да ги сгъна...
Разкарай се! Давай, Мануел.
Дайте, г-жо Тибс.
- Няма нищо...
Той е мъртъв!
Спокойно, г-жо Тибс.
- Млъкни!
Зашлеви я! Изпадна в истерия!
- Убийство!
Зашлеви я!
Великолепно! Браво на теб.
Двама мъртви, остават още 25.
Бързо, Поли!
Изпуснах си пръстена.
А, ето го!
Извинете, че ви се пречкам.
- Няма нищо.
Това ли е вашата стая? Прелестна е, нали?
Хареса ли ви закуската?
- Да, благодаря.
Може ли сега да си влезем?
- Не.
Моля?
- Г-н Фолти почиства.
Искаме да си вземем нещата.
- Ще отнеме само няколко минути.
Съжалявам, но закъсняваме.
- Извинете.
Г- н Фолти!
Чисто ли е?
Г- н и г-жа У айт искат да си влязат в стаята.
Един момент.
Привет.
Може ли да влезем?
- Обясних им, че почиствате.
Не може ли да почистите после?
Вдигни пепелника, ако обичаш. Големия.
Кога после?
- Като си вземем нещата.
Ще отнеме само няколко минути.
- Искаме ни нещата!
Е, добре, благодаря.
Заключи я!
- Предохранителна мярка.
Заключихте ли?
- Само малко.
Ще ни пуснете ли?
- След минутка.
Извади палтата.
Какво става?
- Той си пада перфекционист.
Готово!
- Какво става тук?
Пренареждахме мебелите. Мануел е приготвил палтата ви.
Не му обръщайте внимание, той е от Барселона.
Какъв е този шум?
- Чуват се стенания.
Странно, наистина.
- Не, идват откъм гардероба.
Ще смажем пантите.
- Да няма някой вътре?
Не, не...
- Моля ви!
Боже, наистина има някой!
- Пуснете го!
Хайде!
- Да, само да не забравя...
Непременно посетете музея...
- Отворете!
Точно сега ли? Добре де...
Заключено е. Проклятие!
- Къде е ключът?
Някой знае ли къде е?
- Сигурно долу.
Къде е ключът?
- В джоба ви.
Не е.
- Там е.
Ето го!
- Много ти благодаря.
Е, намери се. Сега ще отключа.
Г- жо Тибс!
Престанете да се криете в чуждите гардероби!
Жената скучае и си търси развлечения.
Имаше проблеми с ръката, затова беше в гардероба.
Ръката й се беше заклещила.
- Постоянно се случва.
Той е мъртъв!
- Съпругът й. Умрял е преди 30 г.
Бил е човек от първа РЪКА!
- В гардероба!
Стига ви толкова за днес. Господи, вижте!
Благодаря, Мануел. Достатъчно.
Желаете ли още нещо?
Беше ужасно, нямате си представа.
- Разбирам.
Беше тъмно като в рог и онова нещо с ръката...
Разбирам. Починете си и се опитайте да мислите за друго.
Всичко можеше да се случи.
- Но той беше мъртъв.
Мъжът си е мъж, г-жо Фолти.
- Разбирам.
Ще говоря с него.
- Ще говорите?!
С г-н Фолти.
- Първо си починете.
Обаче ще говоря с него!
- Добре, но като се посъвземете.
Да, благодаря.
В "Сий Вю" имат свободни стаи.
- За довечера? Да вървим!
Ако ли не, ще пробваме и в онзи до пазара.
Много тежко...
Добро утро, Фолти. Да сте виждали вестника?
У вас е.
- Така ли? А, вярно.
Този никак не изглежда във форма.
Не казвайте на никого, но той е мъртъв.
Застрелян, а?
- Не, починал е в съня си.
Значи охраната ви куца.
Тук ли ще се търкаля?
- Не, ще го приберат от агенцията.
Иначе ще се завъдят мухи.
Откога чакам! Не ми донесоха закуската.
Много се извинявам, носи се.
Нищо и никакви наденички.
Г- н Фолти, искам да говоря с вас.
Съжалявам, докторе, нещата се върнаха в нормалното си русло.
Още кафе?
Чай? Ще намаля радиото.
Г- жа Тибс!
- Не е за вярване.
Защо сте го сложили там?
- Не се побра в сейфа.
Гостите ни дори и умрели продължават да ни тормозят.
Къде го носите?
- В кухнята.
Поли?
- Един момент.
Здравейте!
Той е сериозно болен! Веднага повикайте ветеринар!
На масата.
Малко прегоряха. Направо ги кремирах.
Не можете да държите мъртвец при храната!
Съжалявам. Мануел, да го сложим в коша.
Не тук, не в кухнята!
Сибил!
- При г-жа Тибс съм. Как сте?
Само две минутки. Съжалявам, докторе.
Първо си измийте ръцете. И дезинфекцирайте кухнята.
С наденичките ще поема риск.
Оставете я.
- Не, още рано. Ако обича!
Аз седя тук.
- Рано за обяд.
Още не съм закусил.
- Закуска свърши. Капут!
Ще ям наденички.
- Не позволено.
Върнете я. Аз съм лекар и си искам наденичките!
Казва, закуска свършила, чао, моля.
Я слушайте...
- Свършила.
Дайте ми я.
- Не възможно.
Наред ли е всичко?
- Иска яде.
Маха покривката. Отказва да разбере, че още не съм закусил.
Мануел...
Нека ти обясня.
Разбра ли сега? Наденичките са почти готови.
Заповядайте, стая 8. По стълбите вдясно.
Извинете, че няма да ви придружа, но една гостенка се разболя.
Извинете...
- В офиса.
Имаме среща с г-н Лийман.
Знаете ли къде е?
Момент да си помисля...
Да не е в трапезарията?
Може би е в стаята си?
- Сега ще се сетя къде е...
Дошли сме да го вземем.
- Моля?
Дошли сме да го вземем.
- Да го вземете?
Извинявам се, не предполагах.
Облеклото ви е много модерно.
Не знаех, че има и жени.
- В смисъл?
Той долу ли е?
- Не, в коша.
Моля?
- В коша.
В коша?!
- Да.
Какво прави в коша?
Нищо особено.
Какви ги говорите?
- Не ми ли вярвате? Вижте.
Господи, няма го! Къде е?
- Взеха прането.
Отвлекли са го!
Спрете!
Базил!
- Изчакайте само мъничко.
Мистерията е разбулена.
Той е в този кош.
Докторът забрани да го държим в кухнята.
Така е по-хигиенично.
- Базил!
Да?
- Тук ли работите?
Искаме да говорим с управителя.
- Аз съм. Проблем ли има?
Той е управителят, наистина.
Явно има някакво недоразумение.
Дойдохме да вземем един ваш гост, г- н Лийман,
за да го заведем в града.
- Как така?
На среща с нашия директор.
А, г-н Лийман!
Мислехме, че сте дошли за... лена!
- Гениално! Точно така.
Извинявайте, че се забавих. Какво правиш, Базил?
Малко е сложно. Мислехме, че тези хора мислят...
Те са дошли за г-н Лийман,
а ние решихме, че са дошли да вземат лена.
Ти се заеми с тях, а аз ще занеса коша горе.
Благодаря, Базил.
- Няма защо.
Бихте ли дошли в офиса, ако обичате?
Още един ли, Фолти?
- Не, същият е.
Пардон.
Те отидоха в града.
Извинете, обърках стаята.
Слагай го пак в коша.
- Не може вече, изтощен!
Някой идва!
- Вече не иска работи тук.
Отваряй коша!
Хайде, вътре!
Не ти!
- Напуска! Стачкува!
Виждаш ли го? Ти си следващият!
Много съжалявам.
- Благодарим.
Довиждане.
Да?
- Може ли да си взема шапката?
Шапката ви?
- Да, на закачалката е.
Ще ви я пратя по пощата. Дайте ми адреса си.
Не може ли просто да си я взема?
- Наложително ли е?
Ами ако я загубите? Днес е ветровито.
Бих искал да си я взема.
- Добре де. Мануел!
В коша е. Поли, извади Мануел от коша.
Хайде, момиче, какво ти става? Той е там!
Няма го.
- Там е, потърси го!
Стачкоизменница!
- Ето!
Мануел, дай шапката на господина. На закачалката е.
Какъв цвят е?
- Кафява.
Не е тази. Благодаря.
- Г-н Фолти, искам да говоря с вас.
Кога ви е удобно?
- На 79 съм!
Какво става, за бога?
- Малко объркване.
Детенцето ми! Отровиха го!
- Детенцето ви?!
Сибил!
- Каза, че ще извика ветеринар!
Тези наденички са с изтекъл срок на годност.
Ето те и теб, прелестна моя.
Дами и господа,
предвид необичайните обстоятелства,
жена ми с радост ще ви разясни всичко.
Какво става, друже?
- Базил!
Базил!