Fawlty Towers - 02 - Complete Season (1975) (Fawlty Towers - 2x03 - Waldorf Salad.srt) Свали субтитрите
С всички тези прекрасни дървета, тучни поля и пойни птички...
Да, така е.
Сред природата се откъсваш от цялата суетня на модерния живот.
Всички се нуждаем от усамотение, нали?
Определено.
В наши дни не е лесно да намерим време
да се порадваме на живота, защото все гоним някакви задачи.
Вечно бързаме така, че душа не ни остава,
а каква полза, питам?
Свършихте ли?
- Да.
Скаридите са стари.
- Не мисля.
Вкусът им е странен.
- Друг не се е оплаквал.
Определено намирисват.
- Но вие изядохте половината.
Отначало не усетих.
Мислех, че е от соса.
- И ги изядохте, за да се уверите?
Според жена ми са стари.
- Друго предястие ли искате?
Не, да минем към основното ястие.
- Отказваме го.
Да го изключим от сметката ли?
- Щом не се яде.
Явно само половината се яде.
- Махнете половината и ако нощес
жена ми повърне другата половина, сутринта ще теглим чертата.
Трима познати се поминаха тази година, и то едва на 60.
Затова спрях маслото и ви казвам...
Съвсем добре е.
- Само жили е.
Ето ти едно крехко парченце.
О, Дорис, ужасно е!
- Не е чак толкова зле, скъпа.
Яла съм и по-жилаво.
- Не разбирам как не са фалирали.
Всичко наред ли е?
- Напълно.
Доволни ли сте?
- Да, благодарим.
Защо не кажеш нещо?
- Просто няма да идваме повече.
Тогава аз ще кажа.
- Недей. Утре си тръгваме.
Ще протестирам. Висим тук вече половин час...
Какво е това?
Поръчах студена месна салата и я чакам от половин час.
Иска смени?
- Не искам да я сменям.
Чакайте. Не искам това.
Казвате не иска смени.
- Искам салата.
Извинете.
Чакаме вече половин час. Дадох поръчката на келнера...
Безнадежден е, нали?
Не че се оплаквам, но той все нещо не е разбрал.
Аз ли не знам? Вие само ядете тук, а аз трябва да го търпя постоянно.
Платих му пътя чак от Барселона. Този персонал е жив кошмар!
Ти трябваше да му се оплачеш.
Простете.
Извинете.
Много благодаря.
Добър апетит.
Агнешкото ни.
- Идва.
Извинете.
В солницата има захар.
Нещо друго?
Наръсих с нея всичко.
- Защо ви беше нужно?
Наръсих рибата!
Кажи на Тери, че ни трябва друга порция. Тази е със захар.
Каква сладка рибка.
- Моля?
Защо в солницата има захар? За какво ви плащам?
За да стоя.
- Агнешкото!
Нося го.
Простете.
Дали ще можем да откажем плодовите салати?
Трудно, тъкмо отворихме консервата.
Нищо, сигурна съм, че ще бъде чудесна.
Заповядайте.
Обожавам красивата обстановка.
- Клиентите чакат.
Ще ви кажа един от любимите си...
- Клиентите чакат, казах.
Говоря с г-н Либсън. Сигурна съм, че ще се справиш.
Да се справиш е лесно. Трудното е да не размажеш любимите си хора.
Знаете ли, че Бидифърд Бридж има...
Пристигна някой. Да видя ли кой? Мое задължение е, нали?
Странно, че е така от 15 години.
Е, като умра, ще ти дойде редът и на теб.
Тук има два пъти агнешко!
- Ще ги махна, ако ви пречат.
Добър вечер.
Това не е ли за нас?
- Още не. Добър вечер.
Сутринта запазих стая по телефона. Г- н и г-жа Хамилтън.
Да, спомням си отлично. Хамилтън, да.
Добре дошли във "Фолти Тауърс".
Надявам се престоят ви да бъде много приятен.
Може ли чиниите?
- Абсолютно.
Приключихте ли с тях?
- Напълно. Бон апети.
Самообслужването е на висота.
- Свободен сте.
Агнешкото ще изстине.
- Ще измръзне.
Може да го подгреем.
- Как не!
Тъкмо жена ви да се сгрее.
Извинете, шегички. Попълнете този формуляр, моля.
Г- н и г-жа Хамилтън. Сложихме ви в стая 12,
която има прекрасен изглед към моравата.
Ама че кошмар! Всички карат в насрещното движение,
времето е ужасно... Как живеете на този климат?
Съжалявам.
- Пет часа път от Лондон!
Карах по някаква алея на име М5.
Съжалявам, ако не ви е било достатъчно широко.
Нашите коли са с волани.
Наистина ли? Странно е, че вътре има място за тях.
Сега разбрахте ли ме? Аман от боклуци.
Нека ви представя съпруга си.
Все ни пращат разни боклуци. Например това.
Пак боклуци, скъпа. Аман от скапани боклуци!
Поли и Мануел си тръгват.
- Посрещам сем. Хамилтън, скъпа.
Мануел! Мануел ще ви качи багажа.
Приятно прекарване.
- Да запазим ли маса за вечеря?
Вечеря?
- Да, проблем ли има?
Минава 9. Спираме да сервираме в 9 ч.
Но ако идете веднага...
След 5 часа път искаме да се освежим, да пием по питие...
Не може ли да го направите после?
- Кое?
Да пием аперитив след вечеря, да се освежим и да си легнем?
Защо направо не си легна?
Уморени сме. Ще си починем малко и слизаме.
Но готвачът спира работа в девет.
- Девет, та девет...
И защо спира в девет? Влак ли гони?
Не, но тогава спира работа.
Вижте, дошли сме тук на почивка.
Не можете ли да задържите готвача няколко минути?
Може да ви приготвим сандвичи.
- Искаме нещо топло.
Печени сандвичи?
- Що за шантава страна!
Не можете да пиете след 3, да ядете след 9! Във война ли сте?
Не, проблемът е в персонала. Трябва да ги задържим...
Колко искате, за да задържите готвача половин час?
1, 2, 3... 20 лири. Стигат ли?
Ще видя какво мога да направя.
- Благодаря.
Извинявам се. Моля, извинете!
Оттук, моля.
Боже! Каква невероятна красота!
Тери, пристигнаха едни гости,
точно в последния момент, както винаги.
Съжалявам, че ще те притесним.
- Мен нищо не ме притеснява.
Искат да вечерят, но преди това държат да изстържат прахоляка,
който са събрали по шосето.
- Съжалявам, но съм на курс.
Чакай, остани. Ще ти платя извънредни.
Не е до парите. Държа на каратето.
- Само половин час плюс такси.
Ако изпусна часа си, другата седмица ще съм труп.
Само 1 час!
- Съжалявам.
Ама какво да им кажа?
- Два часа.
Два часа извънредни.
- Нали не беше за парите?
А какво ще кажете на гостите си?
Бих ти платил 2 часа, ако можех да си го позволя.
Съжалявам, г-н Фолти.
- Чакай. Час и половина.
В брой? Добре, но си тръгвам в 21:30.
А аз ли ще мия?
- Знаете как е.
Знам. Плащам ти час и половина, а ти изчезваш след половин.
Това е социализъм!
- Не, това е свободен пазар.
Хайде, Тери. Да не караме дамата да ни чака.
Финландка. Много е хубава, висока, руса...
Финландка те учи на карате, а?
Има и елементи на карате.
- Дай! Плащам ти извънредно,
за да бягаш от час, а не да харчиш по мадами.
Щом ще чистя, мога и да сготвя.
А ти се прави на финяга пред финландката!
Хайде, Мануел.
Поли, къде сте? Чакайте ме!
Чакайте!
Седнете там, моля.
Добър вечер.
Стаята хареса ли ви?
- Много е хубава, благодаря.
Ще ви донеса менюто.
Желаете ли аперитив?
- Скоч с вода и "отвертка".
А за вас, мадам?
- "Отвертката" е за мен.
Ясно.
Сега или след храната?
- Сега.
Не мога ли да помогна?
- Моля?
Значи един скоч и една отвертка.
- Нека "отвертките" да са две.
И вие ли искате отвертка?
- Да.
Значи един скоч и за всеки по отвертка.
Не, без скоча. Две "отвертки".
- Разбирам. Значи няма да пиете.
Защо да не пием?
- Няма да пиете отвертки, нали?
А какво друго да ги правим?
- Водка с портокалов сок.
Два пъти. И забравете отвертките.
- Сигурен ли сте?
Ще минем и без тях.
- Както обичате.
"Отдайте се на отдих в чаровната атмосфера на стара Англия... "
Не смущаваме вечерята ви, нали?
- О, не.
Вие сте американци.
- Да.
И откъде сте?
- От Калифорния.
Прелестно! Но сте англичанка.
- Да, но съм там от 10 години.
Не ви ли наляга носталгията?
- Да, но там ми харесва.
Климатът е чудесен. Можеш да ходиш на плаж,
а след това да караш ски в планината.
Чудесно!
Харесвам Англия и англичаните, но климатът е ужасен.
Според Хари е твърде мрачно.
- Не мисля. А според теб, Сибил?
Мрачно е.
- Аз пък намирам климата за свеж.
Кое му е свежото? Влагата, дъждът, мъглата?
Не винаги. Понякога е слънчево.
- И мъжът ми е като времето.
Сутринта два часа руга скапаното време.
Тук, на английската Ривиера, обикновено е слънчево.
Г- н и г-жа Хамилтън ми разказваха за Калифорния.
Там сутрин ходели на плаж, а следобед карали ски в планината.
Доста уморително.
- Човек има избор.
Тук ми харесва повече. Времето е меко целогодишно.
Тук имаме дори палми. В Калифорния имате ли?
Казват, че Бърт Ланкастър имал, но не вярвам.
Това пък какво е?
Водка с портокалов сок.
- Боя се, че не е пресен.
Нима? Тъкмо отворихме шишето.
Искаме от портокал, а не от шише!
- Значи искате прясно изцеден сок.
Да, а не прясно неизцеден.
- Веднага ще заръчам на готвача.
Повечето англичани приемат мириса на шишето.
Просто у дома сокът е в изобилие, като течащата вода.
Нима? И е полезен за кожата, нали?
С удоволствие ще посетя Калифорния някой ден. Вие ме заинтригувахте.
"Не се влюбвай в непознат".
- Обожавам Харолд Робинс,
тази я чета за трети път.
- "Пиратите" е най-хубавата.
Чета, когато Хари го няма, иначе не ми остава време.
На кого му е до Харолд Робинс, когато си има истински мъж!
Откога сте женени, г-жо Фолти?
- От 1485-а.
Ето го пресния сок.
Мъжките му образи са прекрасни. Груби, сексапилни и властни.
Кой е този път? Пруст? Форстър?
- Харолд Робинс.
Разбира се, жена ми го обожава.
След тежка робия под сешоара, човек има нужда да поразпусне.
Чели ли сте го?
Това е най-ужасният американски, т. е. трансатлантически бълвоч.
Пълна порнография. Но поне пречи на жена ми да хойка.
Ние го харесваме.
Робинс? Харолд Робинс?
Реших, че говорите за онзи ужасен... как беше... Харолд Робинсън.
Чели ли сте нещо от него? Кошмар!
Кажете нещо за салата "У олдорф".
- Прав сте. Пълна гадост, нали?
Можете ли да ми направите салата "У олдорф"?
Салата "У олдорф".
- У олдорфите май ни свършиха.
Невероятно!
- Тя не е известна тук.
Мога ли да препоръчам...
Готвачът ви сигурно знае как се прави.
Не бих се обзаложил.
- Нали е готвач?
Вървете да го питате дали може да ми направи салата "У олдорф"!
Не е напълно сигурен. Нали е с маруля и домати, и...
Не! С целина, ябълки, орехи, грозде.
- И майонеза.
Мимоходом той ми спомена, че препоръчва пастета.
Не искам пастет.
- А грейпфрут?
Как е приготвен?
Разрязан наполовина с черешка в средата.
Не ви платих 20 лири за половин грейпфрут с някаква тъпа череша!
Искам салата "У олдорф"!
- Веднага.
За мен зелена салата.
- Да.
А ако не натъкмим "У олдорф"- а...
- Искам "У олдорф" и филе миньон!
Две пържоли!
- Полупрепечени.
И не от шише!
Желаете ли да погледнете вината?
Споменахте, че сте платили 20 лири.
- Не съм за парите.
Просто искахме да хапнем.
- Не е редно готвачът да си тръгва.
Съжалявам, той вече забрави. Орехи, сирене...
Не сирене! Целина, ябълки, орехи и грозде. И майонеза.
Айде наште!
Бихте ли ме извинили?
Извинете, бутилка "Волне".
- Разбира се.
Значи 20 лири, а, Базил?
- Няма целина.
Ще намеря. Кажи за 20-те лири.
- Бяха за готвача, но той отказа.
Къде държи продуктите?
- Просто потърси.
Търсих. Няма ни целина, ни грозде, ни орехи.
В тая проклета кухня по-лесно ще намериш хипопотам в собствен сос.
Имаме ябълки.
- Супер! Ще го отпразнуваме.
Всеки ще си носи ябълка, за да я затъкне в нечий гръцмул!
Ще намеря всичко. Ти донеси бутилка "Волне".
И какво е това "У олдорф"? От улаво дърво ли идва?
Това е име на хотел в Ню Йорк.
Чакай.
Базил!
Наред ли е всичко?
- Да, благодаря.
По-добре не сме били.
А случайно някога да сте пробвали салата "Риц"?
Салата "Риц"?
- Стар английски специалитет.
От ябълки, грейпфрут и картофи с майонеза.
Не съм ял. Няма и да я ям.
Разумно. Относно онази салата "У олдорф"...
Обсъдихме въпроса с готвача и постигнахме съгласие за ябълките.
С тях нямаме проблем. Но на целиновия фронт има.
Обичайно ни карат целина в сряда, както и зеле, лук, орехи и грозде,
но тази седмица шофьорът... Тъкмо слагал щайгата в камиона,
когато вратата прещипала ръката му и комай я е счупила.
Утре, като стане снимката, ще се види дали ще го оперират,
та накратко казано, нямаме целина.
Но затова пък какъв късмет имаме, нали?
Седим си тук с читави крайници.
Като е здрав човек, друго има ли значение?
Дрън-дрън ярина!
Мислите ли?
- Какво става тук? Нали сте хотел?
Хотел ли сте, или не?
- В разумни граници.
Ако това беше в Щатите, и кучето си не бих ви пратил.
Пуделче ли е?
Май нищо не схващате.
Отсядам в хотели по цял свят
и за пръв път ми се наложи да давам подкуп, за да ям
и да разбера в последствие, че дори продукти нямате!
Що за дупка е това?!
Слушаш ли, Тери?
- На вас говоря.
Млъкнете и ме чуйте. До гуша ми дойде от вас!
Разказвате ми разни измишльотини за някакъв, дето си счупил ръката.
Защо тогава готвачът ви не е купил продукти от някой друг?
Безнадежден случай е.
- Но управител сте вие, нали?
Какво ще направите по въпроса?
- Ще говоря с него.
Ще говорите? Бъдете категоричен.
- Ще бъда.
Кажете, че ако не влезе в час, ще му спукате задника.
Задника?
- Аз ще му го кажа.
Спокойно, ще му кажа.
Ще му спукам...
- Задника.
Ясно.
И две зелени салати.
Готово.
Една зелена салата и една салата "У олдорф".
Мислех, че...
Бихте ли ме извинили?
Чу ли ме? Това не е достатъчно.
- Г-н Робинсън си счупи ръката.
Дрън-дрън ярина!
- Хубава е.
Една салата не можеш да направиш!
Ако утре не купиш всички продукти за салата "У олдорф",
ще ти спукам задника.
Не се шегувам!
Всичко наред ли е?
- Да, благодаря.
Сигурни ли сте?
- Всичко е чудесно.
Вашият готвач...
Отдавна ли е при вас?
- От 6 месеца. Беше в Дорчестър.
В хотел "Дорчестър"?
- Не, в града. На 7 мили оттук.
Готово. Две зелени салати.
Базил?
Г- н Хамилтън получи салатата си.
- Готвачът нямаше съставките.
Направих го на пестил.
Ето я салатата.
Какво?
Това е салатата "У олдорф". Готвачът намери продукти.
Но щом ги е намерил, защо не каза? Да не е онемял?
Или някой му отхапа езика?
Може г-н Робинсън да се е оправил.
- Извинете.
Всичко е наред.
- Не е.
Не е важно.
- За мен е важно.
За мен не. Получих си салатата. За Бога!
Върни чинията!
- Готвачо, какво значи това?
Извинете, сега ще ви я върна.
- Съжаляваш ли? Падай на колене!
Още не съм свършил с готвача.
Защо не ми каза, че си намерила продуктите, патка заспала?
Не съм свършил, готвачо, сега ще ти дам да разбереш.
Извинете за бъркотията, но готвачът е тук отскоро
и тъкмо реорганизирахме кухнята.
Още нямате вино. Базил!
Ей сегичка. Базил!
Да, скъпа?
- Сем. Хамилтън още нямат вино.
Базил, готвачът пече ли пържолите?
- Не, ще му кажа.
Съпругът ви добре ли е?
- Да. Просто имаше тежък ден.
Само двамата сте, нали?
- От 8 години не сме почивали.
8 години?
Понякога се измъквам за някой час, макар и само до фризьорката,
играя голф или бридж с приятелки,
пътувам с кола сама из страната,
понякога отскачам до Корнуол, природата там е прекрасна.
Виното, сър.
Непременно посетете Корнуол.
Говорих с готвача и изяснихме случая.
Той е смятал, че има...
...че са поръчани две салати "У олдорф" и е имал продуктите, но...
Но като приготвил едната, видял, че няма продукти за втората.
Няма проблем.
- Това ще ви обясни всичко.
Какво е това?
- Писмо от готвача.
Държеше да ви се извини лично, но не исках да ви губи времето.
Стига вече! Искам си пържолата!
- Аз ще ви го прочета набързо.
"Драги г-н и г-жо Хамилтън, надявам се да сте добре.
Поемам цялата отговорност за неразборията днес.
Ако бях послушал г-н Фолти, това нямаше да се случи.
Искам само да ви кажа, че такава излагация не ми се беше случвала,
но сега, когато всичко се уреди, ще си върна добрата форма... "
Какво правиш?!
Как така си ги изгорил?!
Писна ми!
Как можа да ги забравиш?!
- Правех още салата "У олдорф".
Каква салата бе? За кого я правиш тая салата?
Недейте, аз съм слабичък.
- Какво ще си кажат сем. Хамилтън?
Г- н Хамилтън, да ви представя...
Къде отиде?
Видяхте ли го?
- Може би е отишъл да хапне нещо.
Хайде. Тръгваме си.
- Какво е станало?
После ще ти кажа.
Пържолата ви всеки момент ще стане. Чул ви е, че идвате и се е уплашил.
Избягал е на двора, защото...
За лукова глава ли ме вземате?
- Лукова?
Мислите, че не знам какво става?
- Поизложихме се.
Взехте ми 20 лири за готвача, освободихте го, сам сготвихте,
преструвайки се, че е още тук!
Много ми е интересно какво ще ми кажете.
Добър вечер.
- Отговорете!
Съжалявам, че храната не ви удовлетвори напълно.
Искам да заявя, че този хотел е най-долният, най-калпавият
и най-зле поддържаният в цяла Западна Европа!
Не! Не съм съгласен.
Има един в Ийстборн. Как му беше името...
А вие сте британският туристически еквивалент на Патока Доналд!
Да, тази вечер се поизложихме, но имаме хиляди доволни клиенти.
Добре. Нека ги попитаме.
Доволни ли сте?
- Майоре, вие идвате от 7 години.
Доволен сте, нали?
- Ами да.
А вие, дами?
- Да, г-н Фолти.
И благодарим, че ни попитахте.
- Вие, г-н Арад, доволен ли сте?
А вие, г-жо Гърк?
- Да.
Виждате ли, доволни са.
Ако малкият ни хотел не ви е по вкуса, моля, ваше право.
Ще ви върна парите. Знам колко държите на тях вие, американците.
Но запомнете, че в Англия ценим други неща,
които вие може би сте забравили,
но за нас, англичаните, те са далеч по-важни.
Аз не съм доволен.
- Моля?
Аз не съм доволен.
- Ние не сме доволни.
На вас човек не може да ви угоди.
- Какво?
Казвам, че на вас човек не може да ви угоди.
Вие сте грубиян!
- Още не съм започнал.
Няма и да започнете. Ще стоите тихо и мирно
и ще оставите хората да си кажат мнението.
Ако не го направите, ще ви спукам.
Задника, нали?
Това е най-ужасният хотел, в който сме отсядали.
Обслужването е безобразно.
- Съгласна съм.
Чакахме половин час за поръчката, а накрая ни донесоха нещо друго.
Когато се оплаках, той ме баламоса...
Скаридите ми бяха вмирисани, а той ми вдигна скандал.
Месото беше жилаво.
Три пъти ви помолих да ми оправите радиатора, но напразно.
Доволни клиенти, а?
Дрън-дрън!
Колко типично.
Напълно типично.
С каква... свинщина трябва да се примирявам!
Довличате се тук и очаквате да ви глезя,
а аз се опитвам да ръководя хотел! Знаете ли колко е трудно това?
Имате ли представа? Не, разбира се.
Защото работата ви е само да си врете носа по кьошетата
и да намирате кусур на всичко!
Точно така е възникнал нацизмът в Германия -
от разни безделници, дето се чудели каква каша да забъркат.
15 години слугувам на такива като вас и вече ми писна!
Вземайте си багажа и се махайте!
Поръчайте 10 таксита. Аз плащам.
- Хайде! Всички вън!
Събирайте си багажа и чао!
- Но навън вали.
Да бяхте мислили по-рано. Късно е вече. Марш!
Какво правиш?
- Ще ти обясня, работно конче мое.
С гостите се поспречкахме, в резултат на което те си тръгват.
Тръгват си?
- Ако не те, си тръгвам аз.
Добре. Връщайте се! Жена ми е на друго мнение.
Сбогом, скъпа. Тези 15 години бяха чудесни,
но всяко хубаво нещо си има край. Дано работата ти допадне.
Сбогом, майоре, сбогом, дами. Поздрави от мен Поли и Мануел.
Забрави ключовете, Базил.
- Да. Е, приятно прекарване.
Не пестете оплакванията към жена ми.
По което и да е време на деня или нощта, просто изкрещете! Чао!
10 минути? Добре.
Привет, скъпа, върнах се.
Какво искаш, Базил?
Стая, моля. 12-а май е свободна. Искам закуска в леглото в 10,
яйца, бекон, салам и домати,
и салата "У олдорф" с гарнитура от пресни отвертки.