Fawlty Towers - 02 - Complete Season (1975) (Fawlty Towers - 2x01 - Communication Problems.srt) Свали субтитрите
- Довиждане, благодаря.
Ало? "Фолти Тауърс". Здравейте, г-н Хокинс.
Уредих ви кола за 2 ч. следобед.
- Казахте днес, г-н Хокинс.
Приемате ли чекове?
- Значи трябва да отменя поръчката.
Не, 5 ч. е удобно. Дочуване.
Бренда започва чак в понеделник. Ще оправиш ли стаите?
Да, парите ще ми дойдат добре.
Благодаря, г-н Ярдли. Мога ли да ви помогна с нещо?
Момиче, ще ми ги развалите ли?
- Като приключа с господина.
Какво? Трябват ми дребни!
- След малко, говоря с господина.
Ама таксито ме чака! Господинът може да ми отстъпи ред.
Разбира се.
Благодаря.
- Как да стигна до "Глендауър"...
Искам стая с изглед към морето.
- Ул. "Глендауър"?
Не сте приключили с мен.
- Госпожо...
Г- жа Алис Ричардс.
- Г-жо Ричардс - г-н Търнстън.
В момента обслужвам господина.
- Какво?
Обслужвам г-н Търнстън!
- Не съм глуха.
Той беше преди вас.
- Но вие обслужвахте мен!
Само ви развалих парите. Ул. "Глендауър" се намира...
Няма ли кой да ме обслужи? Възмутително!
Мануел, г-жа Ричардс се нуждае от компетентната ти намеса.
Резервирах тиха стая с баня
и изглед към морето, на който особено много държа.
Ке?
Какво?
- Си.
Ке... Си... Какви ги говорите?
Не, ке - кво.
- Кво?
Си. Ке - кво.
- Сике Кво?
Кой е Сике Кво? Управителят г-н Кво ли е?
Управятел Фолти.
- Какво?
Какви ги дрънкаш, тъпако?
Какво става? Разправя, че някакъв Фолти оправял тел.
Не, гусин Фолти...
- Има и син?!
Той е от Барселона.
- Управителят е от Барселона?
Не, от Суанидж.
- Вие сте в стая 22.
Какво?
- Стая 22.
Мануел, качи багажа в стая 22.
Много приятно прекарах.
- Радвам се. Поли, сметката, моля.
Кога ще ви видим пак?
- След няколко седмици.
Залагате ли на конни надбягвания?
- Навремето...
Една хубава кобилка участва днес. Летящия дракон.
Летящия дракон?
- Заслужава си.
Радвам се, че сте доволен. Надявам се скоро да се видим пак.
Заповядайте.
- Благодаря.
Довиждане, г-жо Фолти.
- Довиждане, г-н Фъркин.
Доволен клиент. Трябва да го препарираме.
Г- н Фолти, 3 ч. в Екзитър, Летящия дракон.
Да, желая ви късмет.
Добрутро, майоре.
- Добро утро, Фолти.
Да, скъпа?
- Какво ще има в 3 ч.?
Щял да залага на някакъв кон. Изтупали сте се, майоре.
Днес е Гергьовден. Имате си кон? Как се казва?
Чу ли как се казва?
- Летящия дракон.
Ще заложите ли?
- Не, не.
Базил заряза хазарта, нали, скъпи?
Да, тези удоволствия вече са прочетена книга за мен.
Не искаме да я препрочитаме, нали?
- Ти - не, скъпа.
Празникът в чест на св. Георги,
който убил гадния огнедишащ дракон.
- Пробол го с копие.
Г- н Фолти, тя не харесва стая, иска с вас говори.
Виждала ли си как жена ми прави препечени филийки?
Но защо го е убил?
- За да не се ожени за него.
Защо е било нужно да го убива? Можел е да не се яви в църквата.
Мога ли да ви помогна?
- Вие ли сте управителят?
Собственикът.
- Какво?
Искам да говоря с управителя.
- Аз съм и управител.
Той управятел.
Вие сте Кво.
- Аз съм управителят!
Какво?
- Управителят!
Чух го вече, какво ви става?
Слушайте сега. Резервирах стая с баня
и очаквам да има баня.
- Имате баня.
Няма да плащам 7 лири и 20 пенса за стая без баня.
Ето я банята.
Това?! Тук дори мишка не можеш удави.
Да беше мишка, щеше да видиш ти.
И исках стая с изглед.
- Глуха, луда, че и кьорава.
Това е гледката, доколкото си спомням.
Очаквах нещо по-интересно.
- Това е Торкий, госпожо.
Пълна скука.
Какво очаквате да видите през прозореца?
Операта в Сидни? Висящите градини във Вавилон?
Стада антилопи, които препускат...
Стига глупости. Искам да се вижда морето.
Ето го там, между земята и небето.
Ще ми е нужен телескоп.
Преместете се в хотел по-близо до морето.
Или направо скочете в него.
Слушайте, не съм доволна, но реших да остана.
Но искам отстъпка.
- Понеже Кракатау не изригва?
Защото стаята е студена, банята - малка,
гледката - невидима и радиото не работи.
Не, работи, за разлика от вас.
- Какво?
Сега ще го оправя, вещице.
Всичко е тип-топ.
- Какво?
Какво правите?
Ще прощавате, но имате ли слухов апарат?
Какво?
- Слухов апарат!
Да, имам слухов апарат.
- Да ви го поправя ли?
Той си работи, но не е включен.
- И защо?
Батерията се изтощава. Каква отстъпка ще ми направите?
60%%%, ако го включиш.
- Какво?
Жена ми се занимава с тези неща.
- Ще говоря с нея след обяда.
Чуваш, когато ти е угодно, а? Благодаря, обядът е в 12:30 ч.
Мануел! Ще ходиш ли при букмейкъра?
- Какво?
Не започвай и ти. При букмейкъра, днес.
Заложи на коня Летящия дракон, но го пази в тайна.
Сибил да не знае!
Не, прекрасна е, но ме прави малко бледа.
Бих искала нещо по-топазено, за да ми подчертава тена,
нещо по-тонално. Имате ли "Космополитън"?
На стр. 42, където е Бърт Рейнолдс.
Зад него има едно момиче. Искам като нейния цвят.
Прекрасно, ще дойда в 11.
Поли, отивам да проверя прането, наглеждай рецепцията.
Поли, къде г-н Фолти?
- Не знам. Какво е станало?
Носи пари за него, спечелил на кон, но е тайна.
Дай ми ги, аз ще му ги предам.
Добър ден, г-жо Гетсби, г-жо Тибс.
- Добър ден.
Добър ден.
- Дори тоалетна хартия няма!
Да ви дадем ли от нашата?
- Презапасили сме се.
Момиче, няма хартия. Плащат ви да следите за тези неща!
Не я държим в стаята, а в салона.
- В салона?!
Ще ви донеса.
Обикновена или с адреса ни?
- С адрес?!
Колко ще изпишете?
Колко листа ви трябват?
- Управител!
Да? Проба, проба...
- Това е абсолютно безобразие!
Поисках й тоалетна хартия, а тя ме обсипа с обидни въпроси!
Мислех, че иска хартия за писане.
- На вас говоря, Кво!
Глух ли сте? Безсловесна съм!
Тя каза, че я държите в салона.
- Помислила е, че...
Ще ви обясня.
Помислила е, че ще пишете писма.
- Именно, тя ми се присмя!
Не, че искате да пишете на хартията.
Че защо ще пиша на нея?
Веднага ще ви донесат. Мануел!
- Че и звънецът не работи!
Включете го.
- Какво?
Включете го!
Не виждам без очила.
Къде са?
- На главата ви.
Изгубила съм ги! Без очила не мога да чета!
Извинете...
- Бяха у мен сутринта,
когато разглеждах онази ваза...
Г- жо Ричардс, очилата ви са там!
Там? Кой ги е сложил там?
Не, на главата ви.
- Какво?
Съжалявам, г-н Фолти.
Мануел ме помоли да ви предам това.
- Благодаря.
Но нито дума на дракона!
Мануел, тоалетна хартия, 22-ра.
Сляпа ли сте? Били са на главата ми.
Нямате ли очи?
- Имам, но не ги използвам,
понеже им се изтощава батерията.
- Искам си хартията!
22 рула!
Добър вечер, Тери.
Страдаш ли от хазартна треска?
- Не съм прихващал.
В добро настроение сте.
- Спечелих на залагания,
но нито дума на кръвопийката.
Мразя Франк Синатра. Лиготии!
Много си весел, Базил.
Весел си, викам.
- Моля?
Ще рече щастлив.
- Щастлив? А, да, сещам се.
Не, но ще ти докладвам, ако се случи.
Изглеждаш ми щастлив.
- Нищо подобно.
Защо пееше и потриваше ръце?
- Опитвам се да оцелея, скъпа.
Самаряните бяха заети.
Да не си влюбен?
- Само в теб, захарче.
Или ти е излязъл късметът?
Г- н Хокинс донесе ли тоника?
- Да, г-жо Фолти.
Кон спечели!
Мануел, нищо не знаеш.
Но аз се уча, г-н Фолти. Уча, уча!
Не, не ме разбираш.
- Разбирам!
Не знаеш нищо за коня.
- Не знам нищо за коня.
Кой кон? За кой кон не знам нищо?
За моя, тъпак.
- Ваш кон Тъпак?
Не, Летящия дракон.
- Той спечели.
Знам, защото вие дали парите, аз заложил на него...
Знам.
- Защо тогава не знам нищо?
Нали го знаеш коня?
- Тъпак или Летящия дракон?
Няма кон Тъпак, ти си тъпак!
Какво значи "патък"?
- Няма значение. Ще ме умориш!
Опитай се да разбереш, преди някой от нас да умре.
Забрави всичко за Тъпак.
- Не, Летящия дракон.
Да, да...
Евентуално.
Какво?
- Евентуално.
Някой ден.
- Не, забрави го веднага!
Веднага?!
- Прави се, че си забравил.
Не казвай на никого за коня!
- Знам, сутринта ми го казали.
Да не се повтаря! Да, скъпа?
- Г-жа Ричардс.
Злополука?
- Откраднали са й парите.
Ама аз казал на Поли.
- Нищо, но на друг не казвай.
Дори на мен.
- Базил, помогни ми.
Изчезнали са 85 лири от стаята й. Казах й, че ще претърсим всички,
но тя настоява да извикаме полиция. Не мога да я разубедя.
Г- жо Ричардс, колко ми е драго. Как сте?
Не е нужно да крещите, пуснах си апарата.
Тъкмо обяснявах на съпруга си...
- Откраднали са ми 85 лири,
които бях скрила под дюшека.
Позор! И ден не съм била тук. Що за персонал имате?!
Идея си нямате от хотелиерство! Какво ще кажете в своя защита?
Какво?
Недей.
- Май не съм го усилила достатъчно.
Казвам, че...
Главата ми!
- Оправи ли се?
У дарихте ли се?
- Да.
Дайте да видя.
- Вървете да си легнете,
преди да е станало още нещо.
Няма ли да повикате полиция?
- След като претърсим стаята ви.
Опитайте се да не говорите.
- Това част от мозъка ви ли е?
85 лири!
- Облегнете се на мен.
Нямам нужда от помощ. И сама мога да сляза.
Да слезе? Да, давай към мазето!
Много поздрави на земното ядро.
- Ще се оправите ли?
Ако пак ни тормозиш, ще завра прилеп в нощницата ти.
Заради такива моменти си заслужава да се живее.
Хубаво е да ги споделяме, това е бракът.
Пишеше го върху един кибрит.
- Базил, понякога...
Сибил, помниш ли, когато сложихме брачните окови,
колко много се смеехме?
- Да, но не едновременно.
Вярно е. Трябваше да ми светне червената лампичка.
Фиу! "Какво беше това?" "Твоят живот, драги. "
"Няма ли да получа втори?" "Не, изчерпа си лимита."
Завръщане в света на мечтите.
- Какво ще правим?
Ще се мъчим още 15 г.?
- За парите.
Сигурно ги е изпуснала някъде.
Мануел да претърси стаята, а Поли - салона.
Поли държеше някакви пари.
- Ето!
Доста бяха, броеше ги тук.
Сигурно са нейни.
- Ще я попитам.
Не можеш да я попиташ ей така.
- Защо?
Ужасно е невъзпитано.
- Глупости.
"Фолти Тауърс". Поли Шърман? Да, сега ще я извикам.
Къде е Поли?
- Там.
Сибил те е видяла да броиш парите от коня и идва да... Ето я, скъпа.
Иска да говори с теб по един деликатен въпрос.
Глупости. Смята, че е грубо да те попитам за парите,
които те видях да държиш в офиса. Г- жа Ричардс е загубила своите.
Парите... в офиса?
- Да, някой ги е предал ли?
Не, те са мои.
- Твои?
Спечелих ги. Заложих на коня, който препоръчаха на г-н Фолти.
Дано нямате нищо против.
- Ни най-малко!
Не знаех, че залагаш на коне.
- Не ми е навик, но бях в града
и си казах: "Защо не?"
- Прекрасен въпрос, нали, скъпа?
Жалко, че ми забраняваш. За 5 лири щяхме да спечелим 75,
но ти знаеш най-добре.
Много си осведомен, Базил.
- Залогът бе 14:1. Чух по радиото.
Моите поздравления, Поли.
- Благодаря.
Как беше името на коня?
- Името му?
Нещо изключих.
Птицечовка. Не, той беше трети.
Женомразец.
- Какво?!
Дребен... змей...
Летящата вещица!
Не, тръгна с летящ старт. Казваше се...
Летящия дракон.
Ако разбера, че си заложил на коня, знаеш ли какво ще ти отрежа?
Първо трябва да ги зашиеш.
Майоре!
- Стана 6 часът.
Да ви предложа...
- Може, но набързо.
Отивам на панихида.
Вратовръзката ви не е ли твърде ярка за панихида?
Никак не харесвах покойника. Беше малко... Нали разбирате?
Майоре, ще ми услужите ли?
- И аз съм на червено.
Не, да ви поверя парите, които спечелих на конни залагания.
Сибил ме подозира.
- Разбира се. Кой кон?
Летящия дракон.
- Кога е гонката?
Не, вече спечели днес.
- Браво.
Не, задръжте ги.
- Няма нужда.
Не, само за през нощта, заради Сибил.
А, подарък!
- Нещо такова. Мълчете си.
Гроб съм.
- Сутринта ще ги внеса в банката.
Наздраве.
Заповядайте, г-н Макинтош.
Добро утро, г-н Фолти.
- Добро утро, дами.
Ало? "Фолти Тауърс".
- Кво!
Нищо не съм казал.
- Обадихте ли се на полицията?
Говоря по телефона.
- Обадихте ли се?
Да, обадихме се.
- Кога ще дойдат?
Възможно най-скоро. Много са заети.
Имало е кръвопролития в дом за изкуфели бабички.
Г- жо Ричардс?
Г- жо Ричардс!
На телефона.
- Тази сума за какво е?
За телефонни разговори?
- Не съм говорил.
За цигари?
- Не пуша.
Ало? Никой няма.
- Ало? Да, знам, че недочува.
Сестра ви е.
Все пак за какво е?
- За алкохол?
Прекъснаха ни.
- Кажете на мен, аз ще й предам.
Дори телефоните не работят!
Сестра ви казва, че ви предлагат 87000 лири за къщата ви в Брайтън.
87 хиляди! Дайте ми я.
Не бъди глупачка, Стефани. Искам 92750 и нито пени по-малко!
Тези хора не чуват какво им се казва!
Да задраскаме тези 32 пенса и да се веселим.
Майоре!
Дайте ми ги.
- Кое?
Парите, които ви дадох снощи.
- Какви пари?
Дадох ви ги преди панихидата.
- Панихида? Не си спомням.
На онзи, когото не сте харесвали, понеже бил малко...
Какъв?
Мека китка?! Кой?
Не, бяхте с най-хубавия си костюм.
- Сетих се!
Ходих на театър! С Уини Атуел.
Уини Атуел?
- Добре де, Марджъри Атуел.
Викам й Уини, понеже и Уинстън бледнее пред нея.
Чернокожа ли е?!
- Не, Чърчил не беше чернокож.
Дадох ви ги, а вие ги пъхнахте тук.
Защо ме излъгахте, че сте извикали полиция?
Жена ви каза, че претърсват стаите.
- Мислех, че тя се е обадила.
Лъжец! Обадете им се незабавно!
- Нека първо да...
Тогава сама ще ги извикам. Възмутително!
Защо не се обадите от телефона в офиса?
Заповядайте тук, благодаря.
Претърси стаята й.
- Открих ги!
Бяха в джоба на новия ми костюм, натикани чак долу.
Чудна работа. Все си повтарям да ги държа в задния джоб.
Моля ви! Дайте ми ги.
- Разбира се.
Божичко, изчезнали са.
- Не са там!
Ето ги! Намерих ги, г-жо Фолти.
- Прекрасно. Г-жо Ричардс!
Намерихме парите ви.
- Не!
Майорът намери парите ви. Какво?
Казах ви, че ще изскочат отнякъде.
Какво има, Базил?
- Какъв късмет.
С 10 лири по-малко са.
Не може да бъде! 10 лири липсват!
Боже! Спокойно, ще ги съберем.
Какво те прихваща? Веднага ще потърся 10-те лири.
Къде ги открихте, майоре?
- В джоба на новия ми костюм.
Нещо против да го погледна?
- Не, разбира се.
Отивам да ги потърся.
- Костюмът е в...
Били са в джоба ви? Какво са правели там?
Нека ви обясня...
- Не ща обяснения от ненормалник.
Да, такъв съм си, затова му дадох парите да ги пази.
Стана грешка. Парите са мои.
- Ваши?
Спестявах ги да купя подарък за жена ми,
затова снощи ги дадох на майора.
- Глупости.
Майорът ще потвърди думите ми.
Нали?
- Какво?
За парите, които ви дадох, преди да отидете на театър.
На театър?!
- Нали помните?
Парите, които спечелих от коня.
- Кон?!
Защо шепнете?
- Бил ги спечелил от някакъв кон.
Това е без значение. Нали помните, че ви ги дадох?
Мислете, моля ви!
- Какъв беше въпросът?
Мануел!
Нали помниш парите, които вчера спечелих от надбягванията?
Кажи на г-жа Ричардс.
Нищо не знам.
Какво?
- Нищо не знам. Нищичко!
Всичко забравил.
- На нея можеш да кажеш. Моля те!
Кажи й, ако ти е мил животът.
Нищо не знам.
Аз съм от Барселона.
- Наслушах се на глупости.
Като приключа със закуската, си искам остатъка от парите.
Не ги открих, дай й 10 лири от касата.
Хубаво!
Какво правиш?
- Давам й и ризата от гърба си.
Видяхте ли? Нищо не знам.
- Ще те обезкостя!
Добър ден, г-н Фолти.
- Добър ден.
При вас ли е отседнала г- жа Ричардс?
Да.
Купи тази ваза вчера.
Работата е там, че си е забравила парите. Ето ги тук.
95 лири.
Чистачът без малко да ги изхвърли.
Тя тук ли е?
Не, аз ще й ги предам.
Благодаря ви, довиждане.
Намерихме парите й!
- Къде?
Няма значение.
На кяр съм с 10 лири.
Дори да й върна 10, пак съм на печалба.
За пръв път в живота си!
Привет, г-жо Ричардс.
Току-що донесоха прекрасната ваза, която сте купили вчера.
Онези пари ваши ли са, или мои?
- Казах ви, мои са!
Сигурна ли сте?
- Напълно.
Но са с 10 лири по-малко?
- Да.
Поли, дай ги на госпожата.
А тези какви са?
- Те са си мои.
Какви са тези пари, Базил?
Моите са. Парите, които спечелих от коня.
Поли ме помоли да ги прибера в сейфа.
Е, проблемът е разрешен. Това са парите на Поли,
а това е прекрасната ваза на г-жа Ричардс.
Фолти, наистина ми даде парите! От конните надбягвания!
Тази ваза струваше 75 лири!
Много съжалявам, г-жо Ричардс, ще ви възстановим сумата.