Sin City (2005) (Sin.City.TS.AC3.5.1.XViD-iNVFX-cd2.sub) Свали субтитрите
Всички ще си платите.
Стегни се, тя те разиграва.
Само влошаваш нещата.
- Млъквай!
Недей, тя блокира цевта. Ще стреля назад.
- Казах ти да мълчиш.
Не виждам.
Не виждам.
Не чувам.
Михо, довърши го.
Да.
Нека не се мъчи.
Отряза му главата, но не съвсем.
Разпори го, като дражета ПЕЗ.
След това момичетата се захванаха на работа.
Наредиха труповете по алеята и претърсиха джобовете им,
търсейки пари.
Пребърквах панталоните на Джаки. Портфейлът му беше непокътнат.
Мастер Кард, Дискавър, платинена Американ Експрес,
и около $300 в двайсетачки, които не съм много горд, че прибрах.
Тогава открих атомна бомба.
Джаки, кучи сине!
Шумът от хеликоптера ми попречи да чуя думите й.
Помислих, че Шели е извикала "недей", а тя е казала "полицай".
Лейтенант Джак Раферти.
По вестниците го наричаха "Железният Джак".
Шибано ченге-герой.
Примирието се бе запазило с години.
Ченгетата вземат част от печалбата и получават безплатно забавление.
Момичетата прилагат собствено правосъдие и защитават територията си.
Ако в квартала влезе ченге, което не търси забавление,
момичетата го изпровождат опакован, но жив.
Такива са правилата.
Това гласи примирието.
Ченгетата не се бъркат в квартала.
Момичетата сами се защитават от сводниците и мафията. Но сега няма да има кой да ги спре.
Ще настане война.
Улиците ще се окъпят в кръв.
Женска кръв.
Ченгетата!
Мафията. Нещата ще се върнат по старо му.
- Друг път.
Имаме оръжия.
Ще се бием срещу ченгетата, мафията и всеки, дръзнал да влезе в територията ни.
Ще воюваме.
Не бъди глупава, Гейл. Нямате шанс. Намери ми кола.
Искам да е с покрив и приличен двигател. Аз ще скрия телата.
Забрави ли колата, която ги следеше? Ченгетата знаят, че Раферти е дошъл тук.
Ще проверят реката, каналите, ще го намерят и ще дойдат да ни пречукат.
Ще скрия телата в ямите, там няма да проверят. И разкарай този пистолет от лицето ми!
За кой си мислиш, че раздаваш заповеди?
Получи каквото искаше от нас, от мен.
- Млъкни, Гейл.
След това се прибра при сервитьорката. До момента в който ни натресе това.
Михо застана зад гърба ми.
Чакаше сигнал от Гейл.
- Ще следят пътищата.
Ще те хванат и лошите дни отново ще се върнат.
Сводниците, побоите, наркотиците, изнасилванията...
Все още няма да следят пътищата. Намери ми кола.
Ако не успея, ще получиш войната си. Разкарай оръжието от лицето ми.
Копеле!
Забравих колко си бърз.
Моята жена войн. Почти ми откъсна главата.
Така силно впи устните си в моите, че ме заболя.
Експлозия, която помете дългите години делящи ни от една огнена нощ, когато беше моя.
Покрив, свестен двигател и голям багажник.
Винаги съм те обичал, скъпа.
Винаги?
И никога.
От къде я изкопахте? Само погледни багажника.
Не можем да ги съберем вътре.
- Гейл?
Ако нямаш задача за мен, може ли да се прибирам?
От всичката тази кръв ми се гади.
Прибирай се, Беки, но не казвай на никого.
Дори на майка си.
- Няма да се поберат в багажника.
Поне не в този вид.
Михо?
Изсуши си косата щом се прибереш, за да не настинеш.
Гадост.
Гейл каза без обаждания.
Искам да чуя гласа на мама. Няма да й казвам нищо.
Моля ви, не казвайте на Гейл.
Ало, мамо?
Глупави жени.
Докъде мислят, че ще стигна с това?
Едвам успяхме да затворим багажника.
Не ми остана друго, освен да сложа Джаки до мен.
Всеки, който си направи труда да погледне, ще го забележи.
Хайде, вземи си една от цигарите му.
Ще те отпусне.
Пипнах те, че ми пушиш от цигарите.
Млъквай, Джаки.
Ти си мъртъв.
Всичко това е халюцинация, затова млъкни.
Това говори доста за психическото ти състояние.
Причуват ти се разни неща, нервите ти играят,
пуши ти се.
Знаеш, че е истина, никой не ги отказва.
Когато се стигне до същината, пушачът си остава пушач.
А ние сме стигнали точно там.
- Добре съм, млъкни!
Я виж ти.
Курвите те изпързаляха.
Какво ще правиш, като ти свърши бензина?
Ще се жертваш заради мацките.
Дори няма да стигнеш до ямите.
- Млъквай! Ще стигна.
Не и ако не гледаш пътя, сладур.
Внимавай!
Страхотно е, като на кино.
Млъквай!
Прецакан си.
Всичко свърши. Пуснаха ти водата.
Нямах сили да му извикам да млъкне. Ясно е, че е задник и определено е мъртъв.
Само си въобразявам, че говори.
Но това не пречи копелето да е право.
С тази кола нямам шансове да му избягам.
Отбий!
Единственият въпрос е да го убия или не. Труден избор.
Знам, че е честно ченге. Обикновен човек,
работещ, за да изплати ипотеката и да нахрани жената и децата си.
Ръката ми бавно взе единия пистолет и го сложи в скута ми.
Не знам какво да правя.
- По-добре спри. Изнервяш го.
Както кажеш.
Приятелят ви май е препил?
Прибирам го вкъщи.
Единият ви стоп не работи.
Ще ви пусна да си вървите с предупреждение.
Какво следва?
Бензинът свърши на четвърт миля от ямите.
През останалия път трябваше да бутам.
Още няколко минутки и всичко свършваше - Джаки отиваше директно в дупката.
Ще хвана влак на Свещения дъб и ще си кажа...
Без повече въпроси, Далас. Прави каквото ти казвам. Изчисти улиците.
Затваряме и няма да допуснем безредици в Стария град.
Не и тази вечер.
Не се бори, само ще се нараниш.
Каузата ти е загубена.
Знаем всичко и скоро тялото на детектив Раферти ще е при нас.
Споразумението между курвите ти и полицията ще отпадне.
Ще има арести, убийства.
Шефът ми ще обере остатъците.
Всички ще се роби, не можете да го предотвратите.
Само ти можеш да спасиш много животи,
като ускориш процеса
чрез преговаряне на условията за предаването на
Стария град.
Кучи син! Знам кой си.
Преди търпях теб и подобните ти, утайката на Греховния град. Сега имам нов господар.
Скоро ти и всички като теб също ще му служите.
Обличай се и си поплачи за Дуайт Макарти ако искаш,
защото в момента със сигурност е мъртъв.
Не го познаваш.
Той ще се измъкне.
Винаги успява.
Не разбирам защо тъпите американци все се оплакват.
Това е страхотна държава. Пример за модерен свят.
Ниски данъци, страната на възможностите.
Къде другаде един куршум купува цяло състояние като нашето?
Това си ад на земята, с тези останали безнаказани взривове по летищата и църкви.
Гадост.
Намери ли нещо, Мърфи?
- Май е значката на мъртвото ченге.
Пробита е.
Пробита със заседнал куршум.
Божичко! Това е същият...
Кучи син! Копеле!
Тези четиримата не бяха ченгета.
Бяха наемници.
Ако са наети от когото си мисля, то лошото още не беше започнало.
А всичко си вървеше толкова добре...
Не е нужно да го доставим целия, Браян.
Прави си, Рони. Подай ми ножа.
Защо не дремна докато чакам?
- Стигнах до кокал.
Готови сме.
Виждал ли си нещо по-красиво през живота си?
Ще се върнем за вас. Ако мине някой... Използвайте въображението си.
Тишина.
Без въздух.
Само гадният катран в носа ми.
Пусни го, нека напълни дробовете ти.
Разчитаха на теб, а ти се провали.
Тънки силни пръсти около китката ми.
Михо, ти си ангел. Светица.
Ти си майка Тереза. Ти си Елвис.
Ти си Господ.
Ако беше дошла 10 мин. по-рано, щяхме да имаме и главата на Джаки.
Дуайт, хванаха Гейл.
Имате шпионин в Стария град. Някой, който ви е предал на бандитите.
Ще разберем кой е и ще спасим Гейл.
Първо да намерим главата на Джаки, преди ситуацията да стане неконтролируема.
Михо, дано си оставила поне един в състояние да говори.
Дадох му да се разбере, че не минавам от там случайно.
Ще си поговорим.
Мисли трезво, бъди спокоен.
Време е да докажеш, че си истински приятел. Понякога това означава и да умреш.
Понякога означава да убиеш много хора.
- Ето ги. Какво ще правим?
Ще ги спрем, Далас.
Главата на Джаки е толкоз близо, можех да се пресегна и да я хвана.
Вземи главата, главата!
У мен е, взех я!
Лапни това, тъпа курво!
Не знаех дали Михо е жива или не,
но съм на крака и всяка фибра у мен искаше да убива.
Искаш главата ли, съкровище? Слез и си я вземи!
Смел момък.
До сега можех да съм ти пробил ушите,
ако не си бях намокрил пистолета като скочи върху мен.
Безпомощен съм като бебе.
Нека сме откровени, миличък.
Метнах те с мокрия пистолет.
Не съм добър в стрелянето. Във взривяването ми е силата.
Взривявал съм какво ли не. Виждал съм всякакви летящи парчета от хора.
Едно бум-бум не може да се сравни с това.
И ето ме тук, с тези чуднички гранатки и това прекрасно дистанционно.
Но ще те оправя с ножа си.
Уби приятелите ми.
Да те бяха предупредили - не давай на ирландец причина за отмъщение.
Смъртоносната малка Михо.
Няма да усетиш нищо, докато тя не реши. Счупи острието.
Той го усети.
Казах на Михо какво и най-вече как ще го направим.
Взех телефона от колата на Далас и проведох най-важния разговор в живота си.
Първо трябва да спасим Гейл.
После е ред на убиването.
Голямото убиване.
Просто ей така ще гледаш ли?
- Майтапиш ли се?
Мога да гледам Манут цяла нощ и няма да ми писне. Той е виртуоз.
Само виртуоз може да докосва такъв красив предмет.
Кожата ти е съвършена.
Нервите ти - опънати.
Красота.
Дай им каквото искат, Гейл.
Беки?
- Свърши се, Гейл. Не можем да победим.
Дуайт е мъртъв. Имат остатъците на убитото ченге.
Бандитите ще ни предадат на ченгетата и ще ни затворят. Ще развалят споразумението.
Малка кучка! Продала си ни!
Нямах избор. Щяха да убият мама. Трябва да развалиш споразумението.
Постъпваш егоистично. Много момичета ще умрат безсмислено.
Не е заради майка ти. Можехме да я защитим и ти го знаеш!
Заради парите е, тъпа малка кучко!
И заради парите. Щеше да доведеш мама тук и да й кажеш, че дъщеря й е курва ли?
Да ти се скъса сърцето.
- Предложиха ми това, което ти не можеш - измъкване.
Трябва да си пазя гърба.
- Гърба си? Твоят безценен малък гръб?
Можеше да ми откъснеш гърлото, луда курво!
Шутз, донеси ми остриетата.
Стука, тази я убий.
Ама нали ми обещахте...
- Малка кучка! Малко ти е!
Знаех си, че има причина да стана тази сутрин.
Никого не виждам.
- Мина през мен. Ще погледнете ли?
Нещо е намотано.
Някаква бележка.
Дай ми я.
Какво правите?
Главата на ченгето за жената. С обич: Дуайт
Всички навън и вземете жената.
Няма ли да ми викнете доктор?
- Макарти, глупак такъв.
Ей, момчета?
Дванайсет човека.
Въоръжени до зъби.
Аз съм сам, невъоръжен,
но пък улицата криволичеща, тъмна и тясна.
Не могат да ме заобиколят.
Понякога можеш да победиш мнозина, стига да избереш къде да се биеш.
Можеш да имаш Стария град, не ми пука. Само ми дай жената.
Млъкни!
Дуайт, не го прави.
Чакайте, нещо не е наред.
- Млъкни или ще те гръмна.
Разбира се, г-н Макарти. Честна размяна. Цялата е ваша.
А сега ми обясни защо да не разкъсаме и двама ви на парченца?
Дуайт, какво си направил?
Каквото трябваше, до последния детайл.
Преди нямаше лепенка на устата му. Защо сега има?
Битката не бе приключила.
- Измами ме, но това не е в твоя полза.
Нищо по-хубаво от това, приятелите ти да се появят и то силно въоръжени.
Не, Макарти, не можеш!
Момичетата определиха крайния резултат.
Нямаше бягане.
Нямаше предаване.
Нямаше милост.
Трябваше да ги избием до последния гаден плъх.
До последния.
Не за отмъщение, не че го заслужаваха. Не че светът щеше да стане по-добър.
Трябваха ни кървища, та шефа им, Валенкуист, да си даде сметка какво е да се закача с момичетата.
Жената до мен стреляше и се смееше с омразата на жадна за кръв проститутка.
Аз също.
Огънят, скъпа. Ще изгори и двама ни.
В този свят нямаше място за нашия пожар.
Моята жена-воин, моята валкирия.
Винаги ще си моя. Винаги. И никога.
ТОВА ЖЪЛТО КОПЕЛЕ
Добър вечер, офицер.
Не е нужно да се представям, нали?
Четеш ли вестници? Имаше избори, виждал си милион мои снимки.
Знаеш кой съм и какво мога.
Ще направя теб, Хартигън.
Бавно и целенасочено правя теб.
Отнесе ухото на сина ми.
Отнесе рамото му, дори топките и носа му.
Сега е в кома и казват, че може и да не излезе от нея.
Можеше да е първият Рурк - президент , но ти го превърна в безполов изрод.
Дърпането на спусъка кара ли те да се чувстваш могъщ?
Силата не идва от значка или пистолет,
идва от лъжите.
Лъжи добре и целият свят ще е с теб.
Съгласяват ли се с твоето, макар и да знаят, че е грешно, значи си ги хванал.
Може би за това при 500 човека в тази болница
мога да те напълня с куршуми и да не ме арестуват.
Всеки ще излъже заради мен, до последния.
Иначе техните лъжи, всичко в Греховния град ще се сгромоляса като кула от карти.
Аз обаче те искам здрав и прав.
Дори дадох пари да лекуват... сърдечния ти проблем.
Ще живееш още дълго, лично ще се погрижа.
Ще бъдеш обвинен в изнасилване на хлапето и за стрелбата по сина ми.
Ще прекараш остатъка от живота си в затвора, опозорен и съсипан. Сам.
Кажи истината на жена си и тя ще умре.
Кажи истината на който и да е и ще умре.
Няма да ми дадат да свидетелствам.
Казах на ченгетата, че си ме спасил, а те решиха, че съм луда.
Убедиха родителите ми да ме държат настрана.
Казват, че си извършил неща, които не си.
Казах им, че си ме спасил от онзи изрод Рурк,
но дори не провериха дали съм още девствена, дали съм жива.
Благодарение на теб.
Всичко изопачиха.
- Понякога истината няма значение.
Но ти винаги ще я помниш, нали?
Това ще означава много за мен.
Не се меси, Нанси.
Ще те убият, ако го направиш.
Не ме посещавай, не ми пиши, дори името ми не споменавай.
Ако не може да идвам, то поне ще ти пиша, Хартигън.
Ще се подписвам "Корделия". Това е една готина детективка в една книга.
Ще ти пиша всяка седмица. Непрестанно.
Добре, хлапе.
Сега бягай вкъщи.
Тук е опасно за теб.
Чао, Нанси.
Обичам те.
Джон Хартигън.
Г-н "Закон и ред".
Г-н "като от книгите".
Г-н "Могъщ и велик".
Трябва да ти се признае, добър си. Толкова години да не те хванат.
Но сега те хванах, приятелче. Хванах те доста добре.
Нека го погледна, не изглежда добре.
- Наред е, Тами. Виждаш ли?
Картинка от Ада.
Виждаш ли Тами? Готина е, нали?
Наех я от Стария град. Искам да ти покажа какво няма да получиш.
Не и в затвора.
Чу ли ме, Хартигън? Не бъди глупак.
Играй с нас и може да получиш малко Тами.
Видя ли? Потрепери.
Гади й се от теб.
Чу за теб и малкото момиченце.
Нищо повече от това, което си обещах да понеса. И си го понасям.
Не може да спасиш детски живот и после да я захвърлиш на кучетата.
Не и в моята книга. Искат признание - няма да стане!
Имаше писмо от Нанси в килията ми. Наричаше себе си Корделия, както се разбрахме.
Не споменаваше нищо, което да я издаде.
Първоначално реших, че ще ми прати още едно-две, преди да ме забрави.
Обаче всеки четвъртък пристигаше ново.
Сладко хлапе.
Едвам сдържах ръката си да не трепери докато четях. Тя бе единствения ми приятел.
Дъщерята, която не съм имал.
Сладката ми Корделия.
Слабичката Нанси Калахан.
Изминаха осем години.
Дойде четвъртък и аз станах от леглото, развълнуван като дете на Коледа.
Взирах се в проклетия под на тъпата си килия,
търсейки писмо от Нанси, което го нямаше.
Още един такъв четвъртък. Дали е добре?
Дали й се е случило нещо?
Нищо.
Вече два месеца нито дума от Нанси.
Намерили ли са я? Хванали ли са я?
Разбира се, глупаво старче.
Сметни сам. Нанси е на 19. Колко още очакваш да ти пише?
Колкото и да го беше правила, това беше страхотно от нейна страна.
Забравила те е, старче.
Сам си. Напълно сам.
Този смърди ужасно, като развалена храна.
Като труп на бунище посред лято.
Така смърди, че ми иде да повърна.
Направо си ми откъсна главата. Като се свестих го видях.
Същия плик като на Нанси, но нямаше писмо вътре.
Нещо меко, нещо което е било живо.
Месо и кокал, които са били показалец на 19 годишно момиче.
Как, по дяволите, са я намерили?
Толкова внимаваше. Никога не каза къде живее или работи.
Трябва да излезна, да помогна. Нищо друго нямаше значение.
Нито живота, нито гордостта ми.
Искат още само едно нещо. Хвана ме, Рурк, победи ме.
Казах всичко което и както искаха да го чуят.
Казах, че съм извратен изнасилвач на деца. Съгласих се с всичко, което искаха.
Обичам те, Нанси.
Много километри са до града, Хартигън.
Да те закарам?
Стига да седиш пред мен.
- Затворът те прави параноик.
Ние сме като водата и моста, за бога.
Осем години.
Да, осем години.
Ако това ще те успокои,
Ти ме накара да се мразя.
Нещо от Айлийн?
Да, ожени се повторно преди 4 години.
Има две деца.
Съжалявам, Джон.
Недей.
Радвам се.
Айлийн винаги е искала деца.
Ще бъде добра майка.
Както ти го каза, Боб. "Водата и моста".
С Боб се сбогувахме.
Аз потърсих единствения човек на планетата, за който ми пукаше - Нанси.
Как са разбрали, че ти ми пишеш тези писма?
Как са разбрали коя си? И какво са ти сторили, скъпа?
Нито звук.
Нямаше следа от живот.
Дали Рурк би си причинил толкова проблеми само за да съсипе един старец?
Като дете, убиващо муха, след като й откъсне крилата? Какво ли е направил на Нанси?
Май да чете, учи и пише е всичко, което е правела.
Нямаше дневник, нито телефонни номера или адреси, записани някъде.
Единствената следа бе кибрит от долнопробен салон.
Изстрел в мрака, но може да има познати там.
Задънена улица.
Нанси нямаше нищо общо с пияници и загубеняци като тези.
Каквото и да намерех тук, бе единствената следа къде е Нанси или кой я е отвлякъл.
Това е мястото.
- Извинете, дали можете да ми помогнете?
Търся един човек.
В такава нощ всеки търси някого.
Не е това. Казва се Нанси.
Погледни сцената, страннико.
Таман загрява.
Слабичката Нанси Калахан.
Пораснала е.
Понапълняла е.
Нанси Калахан, 19 годишна.
А аз очаквах слабичък книжен плъх, някоя много срамежлива.
Колко малко ми е казала за себе си в писмата си през всичките години.
Как са я намерили?
И тогава ме осени.
Блъфирали са.
Доведох ги право при нея.
Все още не те е забелязала.
Обърни се и си излез.
Изведи този урод навън. Вземи му Берета-та и го убий.
Аз съм просто бивш затворник, гледащ екзотична танцьорка.
Още няколко секунди и ще е спасена.
Не, Нанси. Не ме виждай!
Не ме разпознавай!
Няма време за обяснения. Направих голяма грешка.
В голяма опасност си. Трябва да се махнем ма секундата.
Както кажеш, Хартигън. Само да се облека.
Реших, че си ме забравил. Мен и тъпите ми писма.
Те ме крепяха.
Спираха ме да се самоубия.
Ще побързаш ли?
Нека аз да карам.
- Никакъв шанс.
Само аз мога да я ръчкам.
Май ще се наложи да гръмнеш някого.
- Нямам оръжие.
Под седалката.
Зареден е и работи.
Ще свърши работа.
- Използвах го няколко пъти.
Рита като магаре.
Хартигън, имам толкова да ти казвам. Не съм спирала да мисля за теб.
Лежах будна нощем и мислех за теб.
За какво говориш?
Карай, Нанси, и дръж колата на пътя!
На теб разчита, старче.
- Какво правиш?
Доказвам, че още си струваш.
Задръж я на пътя, Нанси!
Добър стрелец е, опитен.
Само че много бърза. Хаби си куршумите, сякаш са бонбони.
Не знае как да използва времето. Прицели се внимателно и погледни Дявола в очите.
Спри колата, Нанси. Искам да се убедя, че е мъртъв.
Добре, спирам колата. Потвърди смъртта.
Извинявай, малко се стреснах.
Справи се чудесно. Стой тук, сега се връщам.
Не, искам да съм до теб.
Така нищо не може да ми се случи. Моля те, искам да съм до теб.
Вонята. Почти повърнах.
Кръвта му смърди повече от самия него и е навсякъде.
Но самият него го нямаше.
Нямаме време.
Сирени. А преди им се радвах...
Не оставаше нищо друго, освен да намеря място да преспим.
Трябваше да успокоя Нанси и да измисля какво да правя нататък.
Вонята. Някак си беше с нас през целия път до мотела.
Нанси, бях в апартамента ти. Прозорците бяха широко отворени.
Стаите изглеждаха запуснати. Бях сигурен, че си отвлечена.
Прозорците ми? Пак ли са ме обрали? За трети път тази година!
Заклех се, че ако те видя пак, ще ти покажа, че съм пораснала и силна.
Но ето, че бях както преди - изплашена и безпомощна.
Такава съм глупачка.
- Ще е по-добре, ако седнеш.
Никога не съм бил толкоз добър с някого.
Като става дума да успокоя травматизирано 19 годишно момиче,
съм добър колкото болен от паркинсон да прави мозъчна операция с тръбен ключ.
Винаги те е имало, Хартигън.
През всичките години.
Изнервям се само като го казваш.
Изтощен съм, трябва да поспя.
Спи с мен.
- Престани, Нанси!
Осем години. Защо мислиш не спирах да ти пиша?
Не беше от благодарност.
Опитвах се да се влюбя в разни момчета.
Един-два пъти почти си повярвах.
Но вече бях влюбена... в теб.
Стига, за бога! Та аз мога да съм ти дядо!
Просто си изплашена.
- Не съм.
Не!
Грешка след грешка, а сега и това. За бога, та ти си дете!
Обичам те.
И аз.
С цялото си сърце.
Студен душ. Помага.
Недей, Нанси.
Позна ли ми гласа, Хартигън?
Позна ли гласа ми, скапано ченге?
Различен съм, но ми позна гласа, нали?
- Разбира се, Младши.
Всичко отиде по дяволите. Предадох единствения си приятел.
Пуснах я право в ръцете на убиец-изнасилвач, когото си мислех, че съм оправил.
Прецакан от едно хлапе, син на сенатор. Всичко се провали.
Клъмп, аз съм.
Имам мъртвец за покриване. Смятай ме за купона довечера.
Хванах момичето, тъпако. Всичко да е идеално, че ще звънна на татко.
Зъбите ми да са чисти и лъскави. Дано си готов и всичко да е наред.
Правя каквото си искам.
Както и когато го искам.
Баща ми - бих го обичал, ако не го мразех.
Похарчи много пари по разни експерти да ми върнат онова между краката.
Само и само да си има внук.
Само дето имаше странични ефекти.
Не че се оплаквам де. След случилото се си живея живота.
И сега ти ме заведе до милата ти Корделия.
Чудехме се кой пише писмата. Тя не се издаде.
Умно момиче. Много красива, много.
Малко е старичка за моя вкус, но от мен да мине този път.
Нанси, не викай. Каквото и да ти прави не викай.
Ще крещи. Цяла нощ ще се занимавам с нея. Ти ще умреш, знаейки че вината в твоя.
Всички крещяха, Хартигън.
Дузини, може би стотици. Заслужават си осемте години. Всяка една крещя.
Ако нямаше толкова хора наоколо, щях да ти покажа как и Нанси ще крещи.
Ще бъде едно адско шоу!
Това е. Няма как да се боря.
Няма надежда.
Няма шанс.
Това е.
Краят.
Не!
Опитай, старче. Стегни си врата.
Мърдай. Прозореца, може да има аларма.
Стегни врата си, по дяволите. Съсредоточи се.
Съсредоточи се.
Няма аларма.
Стъклото. Срежи въжето. Хайде, можеш!
Ще се справиш.
Може би е неприлично от моя страна да коментирам твоята глуповата прибързаност
при избора на толкова неугледна и непрактична кола, г-н Шлъб.
Дано тази "мисия" отвори твоя взор.
Къде в това аеродинамично изчадие, толкова вдъхновяващо,
да сложим своя багаж?
Мога само да изразя учудване, че прозорецът е без аларма.
Казвай къде Рурк води момичетата или ще ти прережа гърлото. На английски!
Трябва да...
Дори земеделец... Във фермата.
Това ми стигаше.
Всяко ченге знаеше фермата на Рурк и че трябва да стои далече от нея.
Шлъб и Клъмп носеха цял арсенал.
Като станеше напечено, сигурно щеше да ми потрябва артилерия.
За начало трябваше да съм тих. Тих и подъл.
Колата на Нанси. На 10 км. от фермата.
"Никой, освен мен не може да я ръчка.", така ми каза. Добро момиче.
Колата се бе повредила и тя не бе казала на жълтото копеле как да я запали.
Дръж си устата затворена. Бас ловя, че Младши не се шегува.
Сигурен съм, че те удря свирепо.
Бъди силна, осигури ни още няколко минути.
Още има надежда, Нанси. Недей да крещиш.
Заразях колата на километър от фермата и минах през гората.
Не бях минал и половината, когато ме удари.
Сърцето ми.
Не можеше да е то. Бях излекуван!
Лоша кашлица.
Имаше кръв, но това нямаше значение.
И без това нямаше още много да съм жив.
Гаден начин да убиеш някого, но за сметка на това е тих.
После ще се мразя.
Само го правиш по-лошо за себе си, тъпа краво!
Да не мислиш, че се изморих? Така ли е?
Ти ще се пречупиш. Ти!
Ще плачеш и ще се молиш!
Ще крещиш, голяма грозна краво!
Ще крещиш!
Мислиш, че камшикът е най-лошото? Това беше за заблуда.
Хартигън беше прав. Не можеш да го вдигнеш ако не крещя.
Жалък си!
Жалък.
Ето за това не обичам да ми се подиграват.
Вади най-лошото у мен.
Глупав старец.
Много се разбърза.
По дяволите! Невъзможно!
Атакувам като левак, а уж нямаше. Глупав старец.
Добре го уцелих.
- Не рискувай, довърши го.
Добър съвет.
Откажи се, Младши.
Свърши се, пусни я.
- Сънуваш, Хартигън.
Искам да ти видя реакцията докато разфасовам любимата ти пред теб.
Виж се, едвам стоиш. Дори не можеш да вдигнеш пистолета.
Разбира се, че мога.
За секунда се уплаших.
- Нанси, съжалявам.
Няма да рискувам с теб.
Първо ще се отърва от теб, а шоуто после.
Ето го.
Ще боли.
- Имаш право.
Шибаняк!
Отнех му оръжието.
И двете.
Не след дълго удрях смес от кожа и кости, за това спрях.
Сбогом, Младши.
За мен бе удоволствие.
Не крещях, Хартигън.
Нито веднъж.
Не крещях.
Знам, мила.
Вече си голяма и силна.
Докато стигнем до колата, Нанси спря да трепери. Кожата й пак е топла.
Пак си беше тя.
- Мерси за палтото.
И за всички дребни неща.
Като спасяването на живота ми... два пъти.
По-добре да тръгвам.
- Няма ли да дойдеш с мен?
Не. Мои приятели идват насам.
Да събират доказателства. Ще взривя това проклето място.
Ще очистя името си и ще тикна сенатор Рурк където му е мястото - зад решетките.
Не мога да те загубя. Не и отново.
Никога няма да ме загубиш, Нанси.
Нанси Калахан. Любовта на живота ми.
Срам ме е, че я излъгах. Дано ми прости.
Сенатора зад решетките? Как ли не. Може след това да набия един и на Господ.
Няма прокурор в щата, който да тръгне срещу сенатора.
Убих единствения му син. Кръвната връзка е прекъсната.
Рурк загуби проклетото си завещание.
Ще използва властта си да ми отмъсти. Ще ме потърси чрез Нанси.
Пак ще я намери. И така до безкрай...
Никога нямаше да е в безопасност или поне не докато аз съм жив.
Имаше само един начин да го победя.
Старецът умира, младата жена живее.
Честна размяна.
Обичам те, Нанси.
Да.
Мамо, недей така.
Не е заради града. Навсякъде можех да катастрофирам.
Да, само лека фрактура.
Докторът каза, че за нула време ще се оправя.
Завий на правилния ъгъл в Греховния град
и можеш да намериш... всичко.
Беки?
Нещо против да запаля?
И аз те обичам, мамо.
Всичко.
Превод и субтитри: Blink182 и WiGGER