Fawlty Towers - 01x01-01x06 (1975) (Fawlty Towers - 1x06 - The Germans.srt) Свали субтитрите
- Какво, Базил?
Казвам, че ще се оправиш.
- Ще ми подадеш ли елечето?
В чекмеджето е, синьото.
Да не забравиш пожарното учение?
- Спокойно, знам си работата.
Това ли?
- То не е синьо.
По него има сини неща.
- Не съм казала да е с цветя.
Нарочно го взех, за да те дразня. За какво са ти тези работи?
Моля?
- Само три дни ще си тук.
Това ли е?
- Синьо ли е? - Синее.
Не забравяй да вземеш нещата от Томас.
И напомни на готвача да остърже плесента от сиренето "Чедър".
И намери време да сложиш главата на лоса.
Две седмици стои. Не знам защо я купи.
Много е елегантна. Ще придаде на фоайето стил, Сибил.
Ще му придаде краста.
- Нищо подобно.
Тя гъмжи от гадинки и е гнусна.
- Напротив, превъзходна е.
Няма да споря с теб, Базил, просто не забравяй да я сложиш.
И ми дай тефтерчето с телефоните.
- Достатъчно работа си имам.
Германците пристигат утре.
- Чак по обяд.
Сутринта имам пожарно учение.
- То отнема само 10 минути.
Мислех, че робството е ликвидирано.
Само за себе си мислиш. В чантата е.
Да, как не се досетих, че ще е на цели 30 санта от теб.
Предстои ми операция, Базил.
Да, как е нокътчето на крака? Още ли расте навътре?
Още ли ти къса нервите? Гаден нокът!
Още ме боли, ако питаш за това.
- Сутринта ще го извадят, дявола.
Дали биха могли да ми го запазят?
- Ще попитам.
Може да си го закачиш на стената до лоса, ще си паснат добре.
Хайде, марш!
На мен ли говорите? Помислих, че има куче.
Не пускаме кучета. Не е позволено, хайде заминавайте.
Казвам се г-н Фолти.
- Сега ще ви наглася.
Благодаря, сестро.
- Мушнете термометърчето под езика.
Още ли сте тук?
- Очевидно.
Идва лекар.
- Боже, лекар в болницата!
Какво ще правим?
- Ще си ходите.
Защо ви наричат "сестро"? Не е ли твърде гальовно?
Г- н Фолти, няма да повтарям!
- Може ли да се сбогувам с жена си?
Все пак утре отива под ножа.
- Заради нокът с обратен растеж.
Добре, че знаете все пак.
Всичко хубаво, мила.
Ако се сетиш за още поръчки, звънни ми веднага.
Свършихте ли?
- Много ви благодаря.
Нокътят с обратен растеж е на левия крак.
Ще го намерите на края на стъпалото.
Г- н Фолти? Д-р Фин.
Приятно ми е, докторе.
- Били сте при жена си.
Да, сбогувахме се. Казахме си "оревоар".
Операцията е проста, но после е доста болезнена.
Така ли? Майчице мила.
Съвсем за кратко, не се безпокойте.
- Ще се опитам.
Болезнена, казвате?
- Да.
Добър вечер, майоре.
- Добър вечер, Фолти, Хампшир биха!
Прекрасно.
- Фолти, как е...
Жена ми?
- Същата.
Идеално! Утре ще го извадят.
- Браво на нея.
Не нея, а нокътят й.
- Какво?
Ще извадят нокътя й утре.
- А той как е влязъл?
Нали ви казах, че ще й оперират нокътя?
Само единият ли?
- Който е с обратен растеж.
Щом боли, да го махат.
- Разбира се.
Затова сега аз управлявам хотела.
- Сам-самичък, нали?
Е, тя няма да се бави дълго.
- Освен ако няма лекарска грешка.
Елзи ще ти помага все пак.
- Кой?
Тя напусна преди няколко години.
Вчера ми се стори, че я видях.
- Съмнявам се. Тя е в Канада.
Странни създания са жените. Познавах една навремето.
Поразително момиче. Високо! Бащата беше банкер.
Но не помня името на банката.
- Не се безпокойте.
Трябва да съм бил увлечен по нея, защото я заведох да види Индия.
В "Овал". Страхотен мач беше!
Съри трябваше да вкара 33 за по-малко от час,
а тя отиде да се напудри и забрави да се върне.
Срамота.
- Странното бе, че цяла сутрин
викаше на индийците негри.
Аз й казах, че не са негри. Негрите са американски индийци.
А тя каза, че всичките играчи на крикет са негри.
Жените не мислят много. Имам наблюдения от Сибил.
Ще ми се да си спомня името й. Портфейлът ми още е у нея.
Те не мислят логично.
- Кой?
Жените.
- Мислех, че говорите за индийците.
Оскар У айлд ли беше казал, че умът им е като швейцарско сирене?
Твърд?
- Не, пълен с дупки.
На индийците ли?
- Не, на жените.
Мога ли да ти помогна?
- Привет.
Три години в колеж и не знае кое време е.
Шест без 2 минути.
- Какво търсиш?
Немската ми книга.
- Утре пристига германска група.
Затова Поли си опреснява езика.
- Германци! Тук?
Само за няколко дни.
- Много не обичам германците.
Разбирам ви, но...
- Всички до един са коварни типове.
Развалени яйца!
- Простете им, майоре.
Знам ги какви са негодници. Ще трябва да окача лоса.
Но човек ги обиква все пак.
- Германците ли?
Не, жените! Мразя германците, но обичам жените.
Ами германките?
- Играят карти добре.
Но иначе не заслужават внимание.
Намерих я.
- Защо си правиш труда?
Някои от тях не говорят английски.
- Проблемът си е техен.
Защо трябва да усложнява всичко?
Ето го и въшльото.
Боже, часът е 6, Фолти.
- Нима?
Когато приключиш, няма да откажа един портокалов сок.
Само да свърша, майоре.
- Не е спешно.
Проклет пияница.
Поли!
Мануел!
Да, "Фолти Тауърс"?
Точно това правех, глупава жено!
Защо ми звъниш да ми напомняш, като вече съм се захванал?
Какъв е смисълът да ми напомняш нещо, което вече правя?
Да, правя го.
Да, взех ги.
Не, още не съм успял. Откак съм тук, не съм се спрял.
Да, и това ще изчистя.
Още не съм, но и това ще направя.
Нещо друго? Например да мръдна хотела вляво?
Приятна операция и дано всичко мине идеално.
Защо езикът ти не беше с обратен растеж?
Възхитителният Мануел.
Викате ме, сър.
- От миналата седмица.
Донеси ми чук.
Чук!
О, чушка!
- Всеки път ли същото!
Искам чук!
- Капчук?
Не капчук! Как да закова пирон с капчук!
Остави, аз сам ще си го взема. Ти ела тук и разтреби.
Разбра ли?
- Да разтреби.
Ще взема чука и ще те фрасна по тиквата с него.
Как сте, господине?
Аз говоря английски добре.
Уча го от учебник.
Здравейте, аз съм англичанин.
Как сте, господине?
Аз говоря английски.
Здравейте, майоре, как сте днес?
Добре, благодаря.
Прекрасен ден е, нали?
Да, предполагам.
Аз говоря английски.
Научих го от книга.
Нима?
Ето те и теб, Фолти.
- Сега ще отворя, майоре.
Забележително животно имаш. Откъде го взе?
От "Самсънс" в центъра.
- Скъпо ли е?
12 лири.
- Майко мила!
Японско трябва да е.
По-скоро канадско.
Не знаех, че канадците са толкова захитрели.
Рано започна днес.
Поли, на какво мирише?
- Цветя. Набрах ги от градината.
Сега всичко ще завони. Къде са пластмасовите?
Гладят ги.
Би ли вдигнала телефона?
- "Фолти Тауърс".
Здравейте, г-жо Фолти.
- Окачам я!
Окача я в момента. Как е нокътят?
- Да ми беше пред очите...
Кажи на тиранката, че всичко е свършено и главата е окачена.
Готов съм с всичко.
Окачи го.
Но той падна.
Сложихте ли дюбели?
- Дай ми я!
Не, спъна се в Мануел и се заклещи под стола.
А цветята паднаха върху него.
Иначе всичко е наред.
На следващата сутрин...
Добре е.
Много добре.
Така.
Е добре.
Какво е...
Хайде, връщай се на работа!
12 лири!
Добро утро.
Нали знаете, че след 5 минути имаме пожарно обучение?
Не сте ли прочели съобщението?
- Не.
Като чуете алармата, моля да напуснете сградата, благодаря.
Наближава 12. Пожарното обучение...
Не съм го забравил. Току-що предупредих гостите.
Ти знаеш ли какво да правиш?
- Да изведа гостите от спалните.
Докато учиш два ориенталски езика.
- Кой друг обслужва горния етаж?
Ти си единствената.
- Но аз работя само по обяд.
Ако стане пожар, когато не съм на работа?
Ще му мислим като му дойде времето. Трябва ли постоянно да спорим?
Ало, "Фолти Тауърс"?
Какво има? Остави ме на мира!
Каним се да го проведем, не съм забравил!
Да, знам, че ключът ми трябва. Той е отгоре...
Къде е? Защо си го сложила там?
Знам, че знаеш, но аз... Да, вече и аз знам.
Защо усложнява всичко?
Слагам нещо на мястото му, а тя го мести, за да ме обърка.
Защо го е прибрала? Само това оставаше.
Съжалявам, включи се алармата за кражба.
Простете, госпожице Тибс. Това беше алармата за кражба.
Кражба ли е станала?
- Не, жена ми оставила... Извинете.
Това не беше пожарното учение.
- Аз пък реших, че...
Ще го проведем в 12.
- Вече е 12.
Още не. Извинете!
- По моя часовник е 12.
По вашия часовник как е, майоре?
- Имало крадци.
Пожарното учение не е започнало.
- Какво?
Още не е започнало.
- Но това не беше ли звънецът?
Не, учението не е започнало.
- Но ние чухме звънец.
Това беше алармата за кражба.
- Така ли?
Крадци ли има?
- Очевидно.
Не, не! Учението ще започне, като включа пожарната аларма!
Това не беше пожарната!
- А ние как да я различим?
Тази не звучи като пожарната.
- Напротив.
Не е вярно, пожарната аларма е с половин тон по-висока.
И при това учението ще започне чак в 12 часа!
Точно 12 е.
- Вече да, защото вие спорите с мен!
Как очаквате от нас да правим разлика между алармите?
Още не сме ги чули.
- Искате ли?
У стройва ме. Ето алармата за кражба.
Няма ли да ги заловим?
- Няма крадци.
А защо алармата свири?
- Чухте ли сега?
Какво да правим сега?
- Ето и алармата за пожар.
Съвсем различен звук, чуйте.
Къде отивате?
- Нали имаме учение?
Не, не и не!
Демонстрирам ви звънците, за да ги различавате!
Къде тръгнахте? Върнете се!
Излизаме навън!
- Слушайте, стари глупачки!
Всички да излязат навън, пожар!
- Не!
Излезте, моля!
- Млъкни!
Няма пожар, само звънци! Ти къде тръгна?
Това не е обучението, само демонстрирам звънците.
Върви да помагаш на готвача.
- Готвач няма.
Когато звънне пак, стой. Няма пожар, само учение.
Кажи му, Поли! Благодаря ви.
Благодаря ви, дами и господа.
- Може крадците да са горе.
Какво ще правим сега?
Провеждаме го в момента!
Вече разбрахте ли как звучи пожарната аларма?
След като уточнихме това, може да проведем учението,
което ще започне точно след 30 секунди, благодаря ви.
Какво правите?
Така ли ще стоите?
- Вие какво предлагате?
Пръснете се по бара и ресторанта, използвайте въображението си.
Нали провеждаме пожарно учение!
- Остават броени секунди.
Добре, стойте във фоайето, очевидно ако има пожар, ще сте тук.
Защо ли си правя труда? По-добре да ви оставя да изгорите.
Не, не!
Пожар!
Не, майоре, няма крадци. Случайно се задейства.
Хайде, Анджайна.
- Много ти благодаря.
Пожар!
Не, не.
- Да, да!
Върни се вътре.
Продължавай си работата.
Пожар!
- Не ме ли чу?
Няма пожар, само тревога!
Пожар!
Той мисли, че има пожар.
- Всички излязоха навън.
Мануел, няма пожар.
- Пожар!
Пожарната ще е доволна поне 6 месеца. Млъкни!
Благодаря, дами и господа, върнете се.
Току-що го проведохме.
- Млъкни!
Казахте ли на готвача за сиренето "Чедър"?
Вътре се вдига ужасна врява.
- Да, знам.
Сега ще се погрижа. Благодаря, че не си врете носа.
Писна ми вече. Ако не престанеш...
Дами и господа, моля всички да слязат във фоайето.
Простете, че ви безпокоя, но трябва да ви кажа нещо.
Не съм сигурен как точно е станало,
за пръв път става в хотела
и нямам представа как е започнало.
Какво има?
Ще ви го кажа направо.
Пожар!
- Какво?
Пожар!
Пожар!
Пожар!
Пожар! Пожар! Ще се обадя на Сибил!
- Включете алармата!
Добре!
Къде е ключът! Не мога да повярвам!
За пръв път имаме пожар в хотела и някой е изгубил ключа!
Винаги така става, благодаря ти, Господи!
Разбий стъклото!
Ало? Благодаря.
Поли, вратата!
Мануел!
Дръпни!
Отвори вратата.
Благодаря, че дойде да ме видиш.
Как се чувстваш?
- Пожарът!
Угасиха го, няма поражения.
- Боже, какво стана?
Базил, върни се в леглото.
- Какво искаш сега?
Ще повикам лекарите, ако не си легнеш веднага.
Сибил, моля те, остави ме да се погрижа.
Каква стая искате?
- Базил!
Не мога цял ден да бъбря тук. Трябва да се връщам.
Лекарят каза, че имаш сътресение и трябва да си почиваш.
Ще си почина в хотела.
- Чух се с Поли, всичко е наред.
Пожарогасителят ми експлодира в лицето!
Какъв е смисълът от него?
Кротува в ъгъла месеци наред и когато стане пожар,
и ти трябва наистина, ти отнася главата!
Каква врява! Защо сте станали от леглото?
Прибирам се у дома.
- Това го решава лекарят.
Не ме докосвай, знам какво си намислила.
Хубаво е, че се шегувате.
- Не е зле, нали?
Леле, че си грозна.
Прощавай за откровеността.
Ще повикам лекаря.
- Пластичен хирург ти трябва.
Как смееш да говориш така на сестрата?
Не разбра ли, че съм нужен в хотела?
- И без теб се оправят чудесно.
Поли няма да се справи!
- Няма да се спъне в сервитьора,
нито да включи погрешна аларма или да заключи човек в горяща стая.
Но хотелът върви и без подобни екстремни преживявания.
Как мислиш, Базил?
Здравейте, докторе.
- Защо сте станали?
По-добре да си легна. Малко ми се вие свят.
Известно време ще е така.
Да, да.
Починете си колкото може повече.
Колкото може повече...
Мануел!
- О, г-н Фолти.
Добре ли сте?
- Идеално. Отнеси го в стаята.
Сигурен ли сте, че сте добре?
- По-добре от всякога.
Вие добре?
- Идеално, а ти си легни.
Ето къде си бил. Вземи куфара ми...
Как се озова у теб?
Все едно. Занеси го горе.
Качи го!
- Ще доведа Поли.
Качи го горе. Що за хора!
Моля?
Бихте ли повторили?
- Говори немски?
О, германците! Реших, че ви има нещо!
Разбира се, германците.
- Говорите ли немски?
Малко, но достатъчно.
Искаме да наемем кола.
Защо не?
Може ли да повторите?
Бихте ли повторили?
Да повторите, ако обичате.
И до това ще стигнем.
Волен? Доброволен?
О, месен...
Искате доброволно да докарате месо?
Няма нужда, имаме месо тук.
Имаме месо тук в сградата.
Поли, обясни им за месото.
- Не ви очаквахме.
Не споменавай войната.
- Ясно.
Госпожа Фолти каза, че ще си починете няколко дни.
Ленивите ръце са играчка на дявола.
Защо не си починете, а аз ще се заема с тях?
Добра идея, Елзи. Малко ме боли глава.
Не ни изглеждате добре.
- Но все пак ще ви надживея.
Май сте се наранили.
- Подобен удар в главата...
Струва колкото два в храста.
Лошо сте пострадали.
Следващия, моля.
И тези ли са германци?
- Оставете на мен.
Аз ще застана там и ще ги питам искат ли питие преди войната.
Преди обяда!
Не споменавай войната.
Можем ли да ви помогнем?
Говорите ли английски?
- Разбира се.
Чудесно!
Позволете да се представя. Аз съм собственикът на хотела.
Добре дошли и приятна война...
Приятен престой.
Дано си прекарате чудесно.
Първо ще хапнете ли, или искате питие преди войната?
Войниците ще бъдат вързани с бодлива тел.
Извинете, стара рана в крака. От германски шрапнел.
Пардон! Корейски!
Благодаря, ще хапнем сега.
- Моля, влезте.
Голямо удоволствие е да посрещнем европейци на континента.
Може ли д-р Фин?
- Аз не гласувах за това,
но вече е прието, затова всички вие заповядайте в Британия.
Все още има живот в старата дама. Докъде бях стигнал...
Тук имаше малък пожар, затова е малко горещо, но ще отворя.
Телешката пържола е с розмарин. Мислех, че Розмари е в Канада...
Но е вкусна и питателна. Добро момиче беше тя.
Телешкото е хубаво?
- Все едно.
Два пъти майонеза, моля.
- Разбира се.
Нали всички сме приятели?
- Коктейл от скариди.
Изгладихме всички разногласия. Няма да споменаваме войната.
Съжалявам.
- Коктейл от скариди.
Като казахте скариди, аз чух снаряди.
А съвсем ми се беше изплъзнало.
Забравил съм и Хитлер, и Химлер.
За какво ставаше дума?
- Коктейл от скариди.
Да, и Ева Браун го е обичала. За Гьобелс пък изобщо не се сетих.
И херинга.
- Гьоринг ли?
И Фон Рипентроп, той беше другият изрод.
И 4 студени месни салати.
- Сега ще ви донеса ордьоврите.
Подчинявайте се, без да задавате въпроси.
Извинете.
- Веднага се обадете на жена си.
Сибил!
Тя е в болница, глупачке.
- Звъннете й там.
Имам много работа. Само не споменавай войната!
Аз се изпуснах веднъж, но замазах положението.
Всичко е забравено и повече няма да повдигаме въпроса.
Две майонези, Гьобелс от скариди, една Гьоринга и 4 салати.
Май малко се обърках. Да ме прощавате.
Но вие постоянно ми говорите за войната.
Всичко е наред.
- Проблем ли има?
Стига сте говорили за войната.
- Вие започнахте.
Не сме започнали ние.
- Вие нахлухте в Полша!
Ще ви кажа един виц.
Една жена била много тъпа и постоянно забравяла.
Мъжът й трябвало да бомбардира Берлин... Ох, извинете!
Ще ви хареса другия ми виц.
- Оставете я на мира!
Не, този е велик.
- Махайте се!
Ще я разсмея. Една германка...
Не, г-н Фолти! Направете номера на Джими Кагни.
"Ти, подъл предател!"
- Не мога!
Опитайте се!
- Млъквай!
Познайте кой е този.
Тогава смешното ходене!
Престани!
Разсмивам ви, глупави шваби!
- На нея не й смешно.
Не е ли? Шегувате се!
- Не ни е смешно.
На никой германец не му е забавно.
- Значи нямате чувство за хумор.
Не е смешно!
- Кой спечели войната?!
Г- н Фолти, моля, елате с мен.
- Добре.
Той ме удари по главата.
- Не, ти го фрасна.
Непослушен лос!
Чудя се как са ни победили.